История за Батман от преди година и два дни

Както повечето от приятелите ми знаят преди около 14 месеца си купих първия шосеен велосипед и тръгнах по Пътя.

"Учи се от всеки, който срещаш по Пътя си, но не забравяй, че вървиш по Пътя само и единствено, за да срещнеш - Себе си!"

За тези 14 месеца се случиха толкова много Добри срещи по Пътя!

Днес бих искал да ви разкажа историята за срещата ми с Батман от Деветашкото плато от преди година и два дни.

Два месеца прекарани почти всеки ден на велосипед си бяха предизвикателство.

Стръмните баири на Деветашкото плато под което живея са все още Предизвикателство въпреки, че ги катерех бавничко почти всеки Божи ден ту по по-полегатия Път през село Тепава ту по по-екстремния стръмен директно през с. Деветаки.

Помня много добре деня, в който за първи път изкачих екстремно стръмния за мен тогава баир към с. Деветаки с хром-молибденовия ми 10.5кг ретро шосеен велосипед. Много яко конче, което купих от обява от един чичо велосипедист от Априлци.

Това което разбрах в последствие, за моето ново конче, е че то е конче използвано и направено от екстремист катерач велосипедист - катерач, който е катерел с кеф баири нагоре надолу из планините на красива България с курбел отпред с два венци 46 / 54 зъба и с касета отзад 11-27 зъба.

Тази конкретно техническа информация по-горе няма да говори почти нищо на повечето ми приятели ... :) а тя е от особено значение ...

Това колело с тези предавки е за хора с крака поне от Хром - Молибден, даже по-скоро за опитни катерачи с крака от Титан. :)
Здрави, мощни крака са необходимми, за да катериш баири с това конче.

Също така още нещо важно!

Тогава по това време все още бях в началото на новия ми живот на две гуми и бях с около 15 кг по-тежък от днес, а 15кг излишно тегло да мъкнеш със себе си нагоре ... повервайте ми това е тежко!

Много тежко! :)

И така историята започва надвечер през един ден преди година и два дни, в който тъкмо съм изкатерил отново стръмния баир през с. Дветаки.

Вече съм на 5-6 км след селото пред мен имам още баирчета, но Пътя напред е вече е много по-благосклонен към новака велосипедист с пилешки крака.

Започна вече доста по-рано да се смрачава.

Септември е.

Зимата иде ... Старк! :)

 И както си карам яваш яваш и се наслаждавам на залеза и прекрасните гледки горе на платото и на около 100 м пред мен по пътя виждам нещо черно, което притича и се скри в храстите в ляво.

- Куче ли е това или някакво диво горско животинче?! - учудух се.

Мисля си:

- Ако си куче, много си се отдалечило от селото! Наоколо няма нищо за ядене. Какво правиш чак тук в средата на безлюдното и диво Деветашко плато?

Намалих леко скоростта огледах се като достигнах мястото, но не видях този който се скри набързо и вероятно сега изпитателно ме наблюдава от тъмното зад храстите.

- Е, дано да имаш Късмет и да намериш храна и подслон! - изпратих мисли към тайнствения непознат и продължих напред по Пътя.

Трябва да знаете, че Деветашкото плато е голямо и много, много красиво! Особено като го обикаляш на велосипед!

Вечер на залез, сутрин на изгрев, през деня в жега няма значение. Деветашкото плато е Магично място, Място на Силата.

И така, продължих напред тук там с баирчета, тук там с леки спусания. Около мен гора, храсти, диви шумове.

Карам си и по едно време усещам, че някой ме гледа отзад.

Обръщам се и виждам едно черно топче, което тича след мен на около 100 - 150 метра.

А ... стига бе! :)

Имам си компания по Пътя тука в Дивото!

Продължих да карам напред, периодично се обръщам и да, на стотина метра зад мен кученцето, което срещнах по-рано ме следва. Методично и сигурно.

Спрях на едно място. Изчаках го да се доближи. То ми се усмихва, гледа ме ведро, но от разстояние. Спазва дистанция от 10-тина метра. Но върти опашка!

Радва се и то на срещата, но изпитателно изчаква да види този насреща му Човек ли е, Демон ли е ...

Усмихнах му се.

- Добра Среща, приятелю!

- Как ти е името?

Мълчи. За сега не проронва дума, само ме гледа нахилено от дистанция и маха с опашка.

Хммм ... нямам нищо в себе си за ядене! Уффф, ами какво ще правя?

Малко по-напред по Пътя има отбивка в дясно и след около 4 - 5 км е с. Тепава. По принцип бях решил тази вечер да продължа напред до най-високата точка на Деветашкото плато връх Чуката и да се върна, но бързо бързо промених плановете си и реших да отида до Тепава. Там вечерно време отварят смесения магазин на центъра и ще взема нещо за ядене за новия ми Приятел.

Речено, сторено! Тръгнахме към Тепава.

По принцип след отбивката пътя към Тепава е нанадолнище, по което много обичам да се спускам на максимална скорост! :)
Но сега карах бавничко и изчаквах новия ми приятел да може да ме последва.

А той ... железен! С къси тънки крачета мъник, но така тича! Подържа без ниаккви проблеми едно доста бързо темпо.

Респект! :)

И ето неусетно почна да се стъмва. Гледам напред светлините на Тепава. Супер.

Влезнах в магазина на центъра, за щастие работеше. Отпред някакви дядовци насядали на раздумка, някои пиеха бира.

- Добър вечер! - поздравих ги

- Дал Бог добро! - отговориха ми

В магазина гледам сланинка, салам, наденица.
Все от вкусни пре вкусни за мен неща от преди 20 години, когато все още ядях месо ...

Купих по едно и изхвърчах навън при новия ми спътник. Отидохме на 50-100 метра по-нагоре и парченце по парченце той с кеф омете всичко.

Изгладнял е бил явно.

Изгладнял ... НЕ ... изгладнялА.

Тя!

Новия ми приятел бил момиче всъщност.
:) :) :)

Даде ми да я погаля. Радва се, маха с опашка.

Междувременно започна да се стъмва. Фара ми свети силно напред, но иначе наоколо тъмница.

А мен ме чакат 15 км до вкъщи, основно нанадолнище. И в края на пътя имам около 2 км по основния, натоварен път Ловеч - Левски.

"Там по този път е доста опасно за новия ми приятел" - мисля си

И реших, спускам се максимално бързо и избягвам от спътника ми. Не искам да идва с мен долу на шосето при колите и камионите.

И така направих. Избягах колкото мога по-бързо и се прибрах усмихнат при моите 6 кучета чакащи ме у дома.

- Да знаете кой срещнах днес - викам им. - Един странен мъник се материализира неочаквано горе.

- Вероятно въплащение на Духа на Пазителя на Деветашкото плато. Или пък шеговито превъплащение на някоя добра горска фея ... Знам ли

- Да бе, да! - отговаря ми вярната и мъдра Зелма. - Да не си пушил нещо горе набрано от храстите???

- Горе на Платото има Духове! - констатира Кицунето Белка. - Знам ги аз ... внимателно с тях ...

- Споко! - викам им. - Всичко е наред. Тя не е нищо повече от един усмихнат планински ултрамаратонец на дълги разстояния.

- О! И кога ще ни запознаеш с новата ти позната? - пита с интерес лабрадора Мачо. Стар е вече, но интереса му към момичетата не намалява. Стара пушка кремъклийка е той.

- Млъквай! - скастри го Зелма. -

- Аре, кога ще вечеряме? Стига глупости ... кое време стана вече, а тебе пак никакъв те нема! - гледа ме недоволно Адел, дъщерята на Зелма. - По цел ден на това колело ...

Нахраних глутницата, вечерях и аз и си легнах като с усмивка си мислех за мистериозната непозната от Деветашкото плато.

На сутринта се събудих с мисълта за нея :)

Изпих на бързо сутрешното кафе, метнах се на вярното ми хром-молибденово конче и тръгнах към Тепава.

Викам си тръгвам по обратния път към Тепава и периодично ще свиркам, дано да ме чуе и да се появи. Ех, дано да се появи!

Карам аз нагоре, свиркам и ето вече горе на Платото близо да Тепава тя се появи :)

Подаде се от храсите сънена. Върти опашка! Скача, радва се на срещата и тя!

Носех от дома пликче с гранули. Дадодх и ги. Усладиха и се.

И тръгнах към връх Чуката. Той се намира на 7-10 километра след Тепва, най-високата точка близо да с. Брестово.

От вкъщи до връх Чуката и обратно са 40 км с 450м Д+.

Добра ежедневна тренировка - разходка с достатъчна денивелация и множество красиви гледки радващи сърцето и душата.

Тръгнах. Новата ми позната тича след мен. Нагоре не вдигам повече от 12-13 км средна скорост и тази скорост явно нищо не е за тънките, но здрави крачета.

И така до върха. Аз отпред на 10-20-30 метра зад мен новия ми приятел.

Горе на върха и изсипах останалите в пликчето гранули и се хвърлих бързо обратно назад. Не исках да слиза с мен след Тепава, заради опасния път.

На следващия ден - същото.

И така цял месец. Всеки ден. Новата ми позната се засели в края на Тепава до селското гробище. 

Сутрин минавам от там, свиркам даже без да сипрам, тя изскача в галоп и ме следва. Нося и гранули, вода, понякога други вкусни изкушения.

На връщане винаги я оставям горе на връх Чуката и си бия камшика бързо на максимална скорост с колелото надолу.

Тя си се прибира сама до Тепава.

Жена ми вика:

- Хайде да я приберем при нас! Тази душичка, малка сладка ...

- Не знам. На нея там на платото и е добре. Не съм сигурен, че трябва - отговарям

- Как ще я кръстим? - питам

- Ами Батман! Как иначе .. - отговаря ми тя :)

- Е, Батман? Та тя е момиче?

- Момиче е да, но е и героиня от Деветашкото плато. А на Деветашкото плато е пълно с какво? С пещери и с какво друго? Прилепи ...

- Не и ли виждаш ушите какви са прилепски? - смее се жена ми :) :) :)

И така Батман беше кръстена и получи името си. И тя много, много си го хареса. Носи го с гордост до ден днешен.

Междувременно топлата есен свърши. Започнаха ноемврийските дъждове и студове. Аз вече не карах плътно всяка сутрин до Тепава.

Налагаше се все по-често да пътувам нагоре надолу из България: София, Варна, Пловдив.

И така един ноемврийски ден Батман стана член на глутницата ни в къщи. Прекара зимата заедно с останалите ми кучета. Сприятелиха се.

В момента Батман се препича на Слънце на терасата до мен, докато аз описвам тази История за теб, Приятелю.

Късмет и до Среща по Пътя!
:)