От момента, в който започнах да карам бревети и разбрах въобще какво е това бревет исках много, ама много да мина с велосипед двата SR600 маршрута из планините в България.
SR600 (Super Ranndonnee 600км) бреветите са по-различни от останалите бревети - това са бревети за катерачи, за хора, които обичат да карат в планината, дистанцията е 600км и може да се измине по два начина, като рандоньор до 60 часа или като турист по минимум 75 км на ден средно. При карането на този вид бревет има зададен маршрут и контролни точки на които трябва да се прави снимка и да се изпраща на организатора. Нямате право на никаква външна помощ, на придружаващ автомобил итн. По маршрута сте само вие и Планината и разчитате на себе си.

Бревета, по който тръгнах носи името "Галопиране през историята" и е с дължина 618км и денивелация 10 500м.
Маршрута започва и свършва в Сливенски минерални бани, като прави фигура подобна на осмица из Балкана - кара се нагоре надолу из Сливенския, Еленския и Габровския Балкан.
Маршрута е изключителен ... живописен, благ с прекрасни пейзажи и тук там стръмен. :)

Балкана - гръбнак на Земята на българите тук е все още много величествен, ту се издига уверено към облаците, ту слиза косо надолу, но някак всичко е вече малко по-умерено, някак по-стабилно и по-сигурно в сравнение с най-екстремните му части ... :)

В петък най-накрая пристигна по Еконт червената табелка SR600 задължителна да се вижда върху велосипеда на снимките от контролите.
Погледнах прогнозата - от неделя се задаваха три сухи и слънчеви дни, преди това и след това дъжд ...
Казах си:
- Действай!

В Сливенски минерални бани пристигнах в събота вечерта, плана ми беше на сутринта в 4 часа да стартитам.
Легнах рано, но не ... съня не идва и не идва. Заспал съм някъде към 1-2 часа, а в 4 звънна алармата.
Станах, облякох се бързо и ... заваля дъжд. :)
Гледам прогнозата - до 11-12 часа дъжд.

Ооо, тъкмо и ми се спеше зверски, кръгом и в леглото, навивах си телефона да звъни през 2 часа. Дъжда си валеше ли валеше с кратки прекъсвания.
Към 10 станах, видях че е спряло да вали, отидох да разузная обстановката навън, как е изсъхнало ли е? А и да си взема кафе, за което жадувах.
Всичко изглеждаше наред, беше почнало да изсъхва след нощния дъжд.
Време е!

Свалих велосипеда и ... заваля отново.
:) :) :)
Викам си това е знак, за тоя преход Твоя Свят не те пуска никъде без закуска.
Поръчах си един омлет и оше едно кафе, хапнах, изпих второто кафе за този ден и изчаках да спре дъжда.
Мокър нямах никакво желание да тръгвам още от началото, ако мога да си го спестя! :)

Прогнозата на Gismeteo, апликейшън, който ползвам на телефона напоследък е супер точна. Ценното при Gismeteo, освен че доста познават, е и че дават ценна информация за скоростта и посоката на вятъра.
Посоката и силата на вятъра при планирането на участие в бревети на дълги разстояния, а и при по-късите (по 200-300км) има огромно значение.

Изпих кафето, последния напоителен дъжд по прогнозата за деня най-накрая спря.
Снимах се пред входа на бистро Омега, култово сред рандоньорите у нас, изпратих снимката в Телеграм групата Audax Bulgaria, където трябва да се изпращат снимки от контролите на бревета и потеглих!
До сега не бях минавал през Сливен с велосипед, много приятен град.
Скалите на Балкана над него те зоват и привличат някак ... и аз се отдадох на зова и копнежа и се отправих към Балкана.

Пътя към първата контрола м. Карандила и Природен парк "Сините камъни" е много приятен.
Умерено постоянен наклон, почти никакво движение на коли, а беше неделя. Много красива гора, различни видове дървета, а змията на Пътя се вие ли вие, право нагоре.

По едно време както си карам чувам зад мен някакъв странен, уж познат но и непознат някак шум. Обръщам се и виждам как ме изпреварва колоездач на велосипед с дисаги отзад, натоварен ... изпревари ме все едно съм спрял на светофара.
- Бре! - викам си - Какво стана, та не вечерахме???

Не карам чак толкова бавно!
Вгледах се в задната главина и разкрих мистерията - колегата е с елетробайк, върти педалите и ЛЕТИ нагоре ... :)

Живо Здраво! - провиквам се!
Добре ли е с елетробайка??? :)
Човека намали, даже поспря, смили се към мен и аз го настигнах пръхтейки изправен на педалите.
Тъгнал към "Нашата чешма" или нещо от сорта, не разбрах честно казано името, но имали заслон там. Вика ми искаш ли да дойдеш да си починеш?
Е! - мисля си - чак толкова ли зле изглеждам, та човека ме кани да почивам? - а всъщност се чувствах супер трупер!

Отказах му с благодарност, разказах му на къде съм се запътил, сбогувахме се и той запали отново метлата си и отлетя нагоре.

Наклона през прохода въобще не е екстремен, но тук там има моменти и с по 14-16% наклон, но въобще не беше проблем, поне не такъв проблем какъвто по-нататък имах с едни нищо и никакви към 15-20% по Баира към Лясковския манастир.
Но за това след малко. :)

Скоро стигнах до отбивката в дясно за м. Карандила, следваше приятно спускане надолу из хладния и дъхав на свежо лес наоколо, периодично ръмеше леко, но приятно и не натрапчиво.
Профучах покрай тълпите с туристи по пътя в Природенн парк "Сините камъни" и достигнах първата ми контрола - местността "Кишбунар".
Снимах вярното ми конче Пипс носещо гордо червената табела SR600 на сбруята си и изпратих снимката от контролата в Телеграм групата.

Викам си Кишбунар, тука трябва да заредя с вода, спуснах се от пътя надолу, но вода няма, а по пътя видях много хора да носят пълни бутилки с вода.
- От къде сипахте водата? - попитах една жена седнала на една скала край Кишбунара с пълна бутилка край себе си.
- Обратно по пътя, при пекарната. - рече ми вежливо тя, като си прекъсна за момент разговора по телефона.
Благодарих и яхнах Пипс по пътя на обратно.

След малко се омешах с тълпите туристи около пекарната, капаните и ресторантчетата в Природен парк Сините камъни.
Открих къде е чешмата, заредих и двата ми мяха за вода, бидончетата, де. :)
Напих се с приятната Жива вода и потеглих обратно нагоре, зареден със Синя сила от водата извираща директно из под Сините камъни.

Следващата контрола е църквата в центъра на с. Раково.
Стигнах до там неусетно, Пипс вероятно и той повлиян от Синята сила беше неудържим, особено по нанадолнището. :)

Е, като се спускаш по приятно нанадолнище винаги след това следва и още по-приятно нанагорнище! ...
Особено вярно твърдение като трябва да се връщаш по същия път. :)

След баирчето обратно от с. Раково, завих този път в дясно към Елена. Тази част на пътя е много яка, много красиво, но е и доста, доста диво!
Около 15 км изкачване и след това спускане из високопланински ливади и гори без нито едно село, без една обитаема къща и без нито една работеща чешма!
Добре, че меховете със Синя вода, които носеше Пипс бяха все още почти пълни, но имайте в предвид, ако минавате по тази отсечка, особено в жега - заредете се в с. Раково задължително с вода до горе!

Изминах тези 15 км почти неусетно и пътя се вля в основния път на прохода Вратник. Не бях минавал до сега през този проход. Яко!

Следваха 11 км устрем надолу към с. Стара река. В Стара река снимах Пипс край църквата, тръгнах да изпращам снимката от контролата в Телеграм групата, но се оказа, че снимката от Раково все още ми седи в процес на изпращане ...

Ха! ... Е, браво, Глобул! Много добре ... :)
Изпратих всички снимки като този път се убедих, че са получени, преди да отида в хранителния магазин отсреща.

Имах спешна нужда от зареждане с газирана вода и още по-спешно зареждане с КАФЕ!
Но междувременно чух и някакъв тих глас някъде от дъното на съзнаниети ми да прошепва:
- Ако може и някаква храна ... вече?!? :)
- Е добре, викам, време е. Да.
Взех три парчета прекрасно изглеждащ кашкавал Елена, две парчета по около 200 гр. ги ометохме до троха заедно с Пипс и рижото коте Рижко, с което се запознах пред магазина.
И Рижко беше на същото мнение като нас с Пипс - кашкавала Елена беше супер, супер вкусен! :) :) :)
Трето парче кашкавал набутах в дисагите, за по-нататък!

Изпих на крак кафето и част от газираната вода, дощя ми се да се опъна на някой стол, но за съжаление нямаше никакви столове наоколо.
Е, нищо викам си така и така само си седиш по цял ден върху Пипс, какво се оплакваш толкова.
Той да му мисли сега по баирите, аз нали си седя и си се возя!

Право нагоре през прохода Вратник, след това надолу и пак нагоре чак до с. Гавраилово. Тук в тази отсечка, най-накрая Слънцето се показа за първи път този ден! Напаравих няколко яки снимки на Природата наоколо изкъпана и обляна в златната светлина на залеза.

И от тук някъде надолу се започна с един много, много странен, мистериозен някак проблем.
На спусканията на движение на колелото на празен ход по инерция, започва да се чува едно шумене, виене, бръмчене от велосипеда под мен или зад мен.
Започна ли да въртя педалите шума спира, спра ли да въртя и шума отново започва.
После като мина през някоя неравност спира, след следващата неравност отново започва!
Завъртя ли педалите, няма шум всичко е перфектно.

Спрях колелото, завъртях педалите бързо и оставих гумата да се върти по инерция - всичко си е перфектно, няма ни шум ни Дявол ...
Мистерия!

Честно да си кажа шума го чувах някак повече от към средното движение, но разума ми вика - нема Логика!
Нищо в средното движението не може да шуми докато се движиш по инерция!
Шума най-вероятно е от задната главина ... ?!?

За първи и единствен път до сега този проблем ми се случи около седмица след като купих Пипс от един търговец на велосипеди втора ръка, внася ги от Италия. Тогава след ден, два просто така шума изчезна и аз го забравих.

След това съм навъртял поне 1 - 1500км без никакъв проблем и ето ти на! сега, в средата на Балкана пак се появи това досадно и леко притеснително шумене, стържене, тракане ...
Дразнещо, доста!
Както и да е! - викам си, пак добре че Пипс е в движение, действай!

В с. Новачево спрях на центъра. На масите пред магазина се бяха събрали много хора.
- Живо Здраво! - викам им и едва ли не за първи път от няколко месеца на поздрава ми отгориха обратно - Живо Здраво! :) - а не както най-често ми отговарят:
- Здрасти!
- Ъъъъ, Здравей! - или нещо друго подобно смотолевено някак смутено след неочаквания ми поздрав ... :)

В село Новачево живеят основно българи мюсюлмани, разбрах го от пеенето на ходжа, което чух по едно време - може и да беше на запис.
Също така хората се поздравяваха с друг любим мой поздрав - Мараба! :)

Взех си бутилка газирана вода и два айряна от магазина и застанах при хората насядали пред магазина.

- Защо фара ти мига? - пита ме един.
- За да ме виждат по-добре, още е свело и за това. А и така се пести батерията му.
- Птавилно! Много добре!
- Откъде идеш? - пита ме друг чичо, седи по-близо до мен.

Обясних му от Сливен, но от там минах през еди къде си итн, нагоре надолу из Балкана.
- Аооо ... Оооо, Дълго ... И на къде сега?
- Към Твърдица - викам - а може да продължа и през Твърдишкия проход до Елена.
- Твърдица? Ма то е далеко до там! Бая далечко даже, а виж, мръква се вече!
- Е, имам силен фар, а отзад имам мигащи стопове, няма страшно!

- Елена? - обажда се друг - Ми ти ще минеш през Сърцето на Балкана и то баш през ноща? Ма то там има вълци? Има и мечки ... ВСИЧКО ИМА ........
- Най-вероятно до Твърдица само ще е днес. - отговарям - Плюс това викам виж нося с мен хамак, топъл спален чувал, мога да спя на всякъде където ми се доспи по пътя! :)
- Е, да можеш, ама внимавай! - вика ми чичото, с който основно разговорихме, разговора ни идеше някак от сърце. :)

Побърборихме още малко за туй онуй. Междувременно бях изпил двата айряна, които купих от магазина, разпределих остатъка от газирана вода по мяховете на Пипс и реших да тръгвам вече, че наистина се мръкваше бързо, а мен Път ме чака.

- Айде, със здраве!
- Айде, лек Път, момче! - обичам да ми викат момче! :)
- И се пази! - провикна се друг човек от съседната маса.
- Айде! - обадиха се други хора.
Добри хора, добро място.

Потеглих с кеф и добро настроение след тази спирка по Пътя.
В края на селото гледам две хлапета с МТБ-та, карат нещо, мъчат се по стръмното. Изпреварих едното хлапе и му викам:
- Айде, айде!!! Давай! :)

Второто по-голямо хлапе, възприе предизвикателството ми на сериозно и тръгна да се състезаваме. Постепенно даже отпраши нагоре. :)

Няколко километра след селото вече се стъмни, спрях за да сложа основния по-мощен фар. Докато го слагах нещо USB кабела, с който се свързва фара към PowerBank-а започнада прави проблеми. Фара не иска да се включи, PowerBank-а примигва и се изключва и фара не иска да свети ..

Хмммм, добре че на дълъг път нося винаги резервен фар с мен, имам два по-слаби фара с автономни батерии издържащи по 4 часа всеки.
На едно място USB кабела се беше прекъснал преди, бях го оправил и залепил с изолираща лента, размърдах го и за щастие и всичко тръгна! Ура!
Занимавах се с фара поне 10 минути, някъде ...

Точно докато се чудех какво става, че не работи чувам някакъв странен шум зад мене по пътя. Огледах се, нищо не виждам, вече е тъмно.
След минута пак чувам шум, огледах се пак и този път видях по-малкото от двете хлапета, бута колелото си нагоре по баира зад мен.
Без фар, без нищо - абсолюно невидимо в тъмнината ...

- Ъъъ, Добър вечер - вика ми.
Точно оправях кабела и аз смотолевих едно:
- Добър вечер - и хлапето продължи нагоре в тъмнината по пътя.

Търся проблема с фара и си мисля "Това не е добре! Ама въобще не е добре! Минават коли периодично, а това хлапе е невидимо." :(
Най-накрая открих и оправих проблема с фара и се метнах на Пипс. След минута настигнах хлапето. Баира беше свършил и сега по равното и то въртеше педалите.

Викам му:
- На къде си тръгнал в тая тъмница?
- Тука, към Градско - и сочи напред, виждам в далечината светлини на село.
- Добре - викам му, карай пред мен, не бързай, спокойно карай с темпо както си караш, аз ще ти осветявам пътя с фара.
- Не трябва в никакъв случай да караш така през ноща! Опасно е! ... Нямаш ли някаква мигалка? Като тази отзад при мен, която мига в червено?
- Имах ама се счупи ...
- Трябва и фар да имаш, не е добре така - продължавам да му досаждам с поученията ми.

- Тука от това село ли си? - питам.
- Не, от Сливен съм, тука съм - не разбрах при кой, вероятно при баба му у дедо му.

Докато си бърборехме и ето че стигнахме до село Градско ... :)
- Аз съм ей тука в тая улица, на 50 метра - сочи ми хлапето в дясно.
- Е, викам айде тогава! Чао! И да си купиш мигалка поне! Не карай така през ноща.
- Чао!

Защо не му подарих една от мойте мигалки??? Уф, че съм тъпак!
Носех две резервни мигалки със себе си, но реших че е риск да остана само с една резервна, а и ме чакаха още над 400 км из Балкана.

Периодично Пътя ни поставя пред Избори и Изпитания на Духа и Съзнанието и само от теб самия зависи какъв Избор ще направиш бързо на момента и по кое разклонение на Пътя ще продължиш напред.
Това е Живота.

Във въпросното село Градско на центъра е църквата, пред която трябваше да снимам Пипс с червената му табелка. Направих снимката, изпратих я в групата и отпраших напред.

Междувременно да се върнем на техническия проблем със шума на празен ход, за който писах преди малко - продължаваше дразнещия шум при всяко спускане по инерция, като някак ми се струваше, че шума постепенно се усилва ... При спусканията се стремях да въртя педалите постоянно, за да не шуми, но всичко това си беше дразнещо и леко притеснително.
:( :( :(

Скоро излезнах от Балкана и стигнах до отбивката в дясно към Твърдица. От там ми оставаха около 20 км, които преминах неусетно.
Пътя до Твърдица е хубав, прав, без баирчета, направо песен.
В центъра на Твърдица беше и поредната контрола от бревета, снимах Пипс пратих снимката и гледам станало 22:30 ...
До мен гледам кафемат. Да си взема ли едно кафе и да продължа напред до Елена още 2 часа някъде?
Захладнява, а аз съм потен, нещо май ми се почива вече ...

Отворих Booking.com гледам има няколко къщи за гости в Твърдица. Телефонните им номера ги взех от Гугъл, на първия телефон никой не вдигна. Следващата къща за гости беше с името Росана. Вдигна ми жена.

- Имате ли свободни стаи?
- Да.
- Сам съм с велосипед в центъра, колко струва стаята?
- 25 лв.
- Супер, идвам!
- Къщата е ... църквата - не разбрах какво каза.
- Зад църквата?
- Не, Не! - сънено, леко ядосано някак ми отговори жената - пред църквата.

Намерих къща за гости Росана на картата и за 2 минути бях там, от центъра право нагоре.
Жената излезна, посрещна ме и ме настани в много чиста и хуава стая.
Перфектна!

Къща за гости Росана е нова, чиста, всичко вътре е подържано, модерно и хубаво ...
Платих и казах, че сутринта много рано ще тръгна, към 4 вероятно.

- Няма проблем - вика ми жената - Само попълнете тука данните за регистрацията и тя си тръгна някъде по коридора надолу.

Регистрирах се и с първа космическа се отправих към горещия душ в стаята ми.
О, блаженство!!!
Изкъпах се, изпрах всички дрехи по мен и ги сложих на сушилка под климатика да изсъхнат.
Сложих да се зареждат всичките ми устройства, изядох с голям кеф послендото парче кашавал Елена и се хвърлих в леглото да спя.

Да, да ... ама НЕ! ... :)
Уморен съм, но не мога да заспя. Въртях се, не и не.
Пуснах си някаква музика за уж преспиване от ютуб ... не :)
Стана 1 часа .... 2 часа - пак същия кошмар като предишната нощ - уморен съм, но не заспивам!
Ужас! :(

Не знам кога съм заспал, вероятно към 2-3 часа чак, навих алармата на телефона ми по едно време за 5:30. Да ми останат поне 2-3 часа сън.
И ето алармата на телефона зазвъня ... станало 5:30???
Е кога толкова бързо, бре???
Промених аларма за 6:30 и поспах още няколко мига :)

В 6:30 вече станах, никакво размотаване вече! Път ме чака!

Бързо събрах всичко, подредих дисагите на Пипс, излязох от къща Росана, направих една снимка отпред и се отправих в центъра на Твърдица да намеря съживителна доза кафе.
Намерих някакъв кафемат, но кафето не струваше.
Нищо, по-добре беше от нищо :)
Изпих кафеената отвара и се отправих към Твърдишкия проход и красивия град Елена.

Твърдишкия проход. Красота!
Слънцето започна да се показва из зад баирите, да окъпва със злато дърветата, ливадите, а зад мен в ниското Твърдица се вижда красива, красива.

Пътя нагоре се вие, не е много стръмно, даже въобще. Пътя пъпли приятно леко нагоре завой след завой. В средата на прохода има чешма, заредих бидончетата на Пипс, напоих се сам с Живата вода на Твърдишкия Балкан и продължих нагоре с нови сили.

Но, започна да ми се доспива ... Хммм :( тъпо.
Цяла нощ не спа сега ти се доспива тука. Никакви такива!

По едно време на един завой гледам в дясно по пътя напдали джанки узрели. Погледнах с надежда нагоре, но не открих никаква джанка по дърветата?
Е, да си кажа честно бях огладнял толкова много, ама толкова много от Твърдишкия Балкан и Живата вода, че даже бях готов да събера и изям джанките нападали покрай Пътя!

Огледах се и разкрих мистерията - дървото беше от другата страна на пътя малко по-нагоре по завоя. Като падат плодовете и явно се дотъркалват сами надолу чак до тук. Това бяха истински Джанки ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ.

Или по-скоро това е шеговита закачка на Балакана към прегладнелия баир будала - пътешественик. :)
Набрах и изядох набързо няколко пълни шепи от кисело сладките жълто червени бонбончета.
КЕФ! :)
Благодарих за неочаквания Дар и продължих с нови сили нагоре.

Горе на билото стигнах до хижа "Хайдушка песен" - на 100 метра в дясно от пътя. Отидох до хижата с надеждата да намеря някакво читаво кафе, а и нещо за хапване ... но нямаше никакви признаци на живот с изключение на двете песчета, вързани отстрани, които ме поздравиха с лая си от далеч.

Огледах се, изчаках, никой не се показа и аз се върнах обратно към Елена.
Пътя е вече само надолу, спускане и кеф ... но не и при мен! :(

Шума при спускането започна даже да се променя и усилва .. хмм. Надолу си е стръмно, не мога постоянно да въртя педалите, абсурд!
Доста завои и няма как да карам по тия завои с тук там дупки само на "газ, спирачки" ...
За шастие слезнах бързо от най-стръмното, наклона намаля и даже почнаха леки баирчета и равно тук там.
Слънцето вече започна да се усеща и да топли.
Отминах няколко стада с високопланински говеда, вероятно тези от чийто мляко снощи ядох вкусния кашкавал Елена.
Благодарих им. :)

И ето, достигнах Елена. А как вече бях гладен като Еленски вълк! ... :)
Отидох в центъра на Елена с надеждата да открия баничарница. Много ми се ядеше баница с айрян.

Да, ама в центъра никъде няма баничарица ... или поне не на главната. Наоколо пълно с хора, но основно туристи, нямаше смисъл да ги питам, вероятно и те не знаеха нищо по единствената вълнуващата ме тема в момента - къде има вкусни еленски баници?

Преди месец бях доброволец на контролната точка в Елена на 1200 км бревет обиколка с велосипед из България SVS1200.
От тогава познавах Елена и знаех за пицария Елена в центъра зад паметника.
Реших там да хапна и да отдъхна.
Поръчах пица и кашкавал пане ... от година и нещо вече съм на Кето режим, не консумирам никакво тесто, особено джънк под формата на пица не бях ял.
Изключение бяха само по 1-2 банички, които си позволявах на по-дълги бревети, по които карах последндите месеци.

Баницата, но наистина вкусната баница дава много, много сила на бревет!
Това го знаех от опит, а и 1-2 баници на подобен веломаратон със сигурност няма да нарушат Кето режима ми. :)

Та така ... поръчах си за първи път от година и нещо пица с четири сирена, кашкавал пане, айрян и кафе.
Пицата беше вкусна, издох я бързо бързо ... силно панираните кашкавалени хапки обаче бяха ... не особено вкусни.
Твърде много безвкусна панировка около парченцата кашкавал.
Взех кашкавалените хапки в едно пликче за всеки случай с мен за из път, изпих кафето и потеглих.

Не знам каква беше тая пица, количеството неочаквани въглехидрата в тялото ми ли така ми въздействаха, но не усетих грам пътя до Лясково ...
Няколко леки приятни баирчета тук там, като цяло Пътя лъкатуши из Еленския балкан, слънцето грее топло над мен, но има и доста сенки покрай пътя.
Преди месец като идвах на SR1200 пътя беше в ремонт, ужасно разкопан, асфалтираха активно.
Днес вече почти на всякъде ремонта беше приключил.
Бачкаха още на много места тук там, но пътя вече беше почти готов.

И ето че пристигнах в Лясковец.
Вече беше жега, пиеше ми се айрян и се отправих в центъра да търся място за айрянопой :)

Намерих един магазин, но докато връзвах отпред Пипс чувам едни момичета как си говорят:
- За малко да ме изгонят от магазина, защото съм без маска ...

Гледам ги наоколо хората ходят с маски масово ...
Хммм, е стига бе!
Пак ли тия идиотщини с маските?
Е не ... скоро явно няма да се види края на тоя режисиран абсурд и подигравка с хората наречен "пандемия" ...
Ами като има кой да им верва на глупостите на крадците и измамници политици, да им верва.

Аз маска обаче нямам, а тия в магазина явно няма да ме пуснат. :)
Някъде из дисагите имам бъф, който ползвам в краен случай като този, но не успях да го намеря нещо ...
В ръцете ми обаче попаднаха удължителите за ръкави и набързо си спретнах една маска тип фередже.

Дано касиерките да ме погледнат с благосклонност и да не ме изгонят навън с възмутени викове и крясъци! :)
Спокойно, проблеми нямаше! :)

Излезнах доволно с две бутилки по 500 гр. студен айрян, взех си и едно кафе от кафемата.
Бях доста жаден, изпих докато се усетя и двете бутилки айрян, а след това гаврътнах и кафето ...

И се отправих към едно от най-предизвикателните баирчета до момента - стръмната змиевидна серпентина, която се вие от центъра на града към манастира Св. Петър и Павел високо горе над Лясковец.

След литър студен айрян и кафе ... НЕ можех да отлепя нагоре ... :) :) :)
Корема ми се изду, силата ми изневиделица изчезна някъде, желанието също ...

Повъртях нагоре, повъртях, но като видях с каква средна скорост се катеря си викам "ти ако слезеш и буташ май по-бързо ще се качиш?"
Речено сторено ... по едно време наистина слезнах и тръгнах до Пипс по завоите нагоре ...

Малко по малко корема ми се нормализира и яхнах отново Пипс. Бавно, бавно се мъкнехме нагоре, за щастие Пътя беше сенчест.
Долу в Лясковец не заредих с вода от магазина, защото бях сигурен че няма как в манастира да няма чешма.
Е ... няма!
Всички чешми в манастира бяха запечатани с водопроводни тапи ...
Снимах се пред портите на манастира и продължих към Арбанаси.

Шуменето в главината (или беше средното???) обаче продължаваше ...
Минах през Арбанаси и надолу по стръмното към Търново и Царевец звука започна май видимо да се променя и усилва ... наложи се да се спусна надолу почти изцяло на спирачки, много, много бавно. :(

Снимах се пред Царевец и почнах да се чудя какво да правя.
Предстои ми спускане от Узана и от Шипка ... накъде с това шумене у хрущене.

Още докато бях в Елена писах в Телеграм групата ни за проблема с шума. Няколко колеги откликнаха със съвети.
Благодаря! :)
Един колега беше имал подобен проблем след мигриране от 10 скорости към 11 заради неправилно поставени спейсъри.
Друг колега сподели, за същото нещо, но след наводняване на средното. Но яснота и сигурност какво става в случая нямаше.

Реших, че ще търся помощ от веломеханик в Търново.
Безмислено е да тръгвам към Узана и Шипка и да се пребия на някой завой карайки надолу тип "газ, спирачки", абсурд просто.

Според Гугъл велосервизи има два в Търново - Велозона и Горгона.
По пътя ми най-близко изглеждаше Велозона и се отправих натам.
За съжаление избрах късата сламка ... магазин Велозона в Търново е много, много малък. Механик имаха, но той работеше навън на улицата отзад зад блока, зад магазина.

Нищо не казвам за човека! Беше много учтив и искаше да помогне.
Двама от колегите от Телеграм групата в последствие ми пратиха контактите на механика от Горгона.

Явно той е опитен и известен сред по-опитните рандоньори, но вече бях далеч от Горгона, в долния край на града, не ми се катереше обратно нагоре из големия автомобилен трафик на Велико Търново изпълнено и с много, много туристи.
А и стана вече 17-18 часа, доста късно!

Както казах и по-рано шума не се чуваше при тест на място. Така и стана в сервиза, механика беше много внимателен и услужлив, но не успя да разбере къде е проблема. Направих едно две кръгчета отзад по едно баирче, за да му демонстрирам точно шума и като по сценарии от някаква комедия шума почти изчезна ....
Ей така ... изчезна!

Само веднъж от три пъти се появи, успях да го запиша с телефона, пуснах го на механика.
Той вика няма как да е средно - нищо не се върти там докато си по инерция. В главината ще е. Но се оказа че няма ключ да отворел и проверил главината.
Главините ми са Mavic модел на вероятно 7-8 години ...

Е поне механика ми смени преднитте и задните накладки, които застрашително бяха намалили размера си след моето каране надолу тип "газ, спирачки" ... :)
Реших, че ще спра прехода за момента и ще търся решение на проблема, преди да тръгна отново по този прекрасен маршрут.
Позвъних на жена ми да дойде да ме вземе от Ловеч и след 250 км и 4500м положителна денивелация приключих.
За сега ... :)

ИЗВОДИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ:
- Страхотен маршрут като цяло!!!
- Има обаче някои места, по които няма работещи чешми или магазини.
По пътя има доста чешми, но по част от тях не тече вода, така че е добре да има винаги едни поне 500 гр. вода в резерва.

- Това че тръгнах толкова късно, чак в 11 часа, всъщност беше перфектното време според мен, за да се вместя в 60 часа, защото имах на разположение светлата част на три пълни дни, а последния ден, ако окъснея много имах чак до 23 часа вечерта на разположение за да финиширам.

- Тръгнах на този бревет с идеята да спя навън ида не ползвам хотели. Носех с мен ултра леки хамак, пухен спален чувал, надуваем мат и биви в случай че ме завали.
Ултра леки, но все пак багажа ми тежеше към 4.5 кг допълнително. Това допълнително тегло ИМА ЗНАЧЕНИЕ по баирите!
А и друго си е след цял ден каране да си вземеш горещ душ!
Извод: следващия път тръгвам ултра леко със сценарии за спане по хотели къщи за гости. Байкпакинг приключения ще си правя отделно, но на сериозен бревет като SR600 с 10 000+ м денивелация за 60 часа всеки грам багаж има значение.
Това ми говореха и опитните рандоньори, ама има ли кой да слуша? Сам като достигнеш до Истината е най-сигурно ....
:) :) :)

- Имам проблем със съня по време на подобни бревети. Явно от очакването и предизвикателството адреналина ми се вдига доста и даже в ноща преди самия бревет трудно заспивам.
Това е проблем, за който ще търся информация, съвети и решение.
Извън бревет спя като бебе в пелени. Никога не съм имал проблеми със съня.
Ако имате опит или решение по темата ще се радвам да го споделите в коментарите по-долу!!!

- Ако се появи някакъв технически проблем по велосипеда и след това изчезне, НЕ се заблуждавай! Проблема ще се появи изневиделица по най-неподходящото време.
Извод: Не чакай да се оправи технически проблем сам от само себе си с магическа пръчка, ами си оправяй нещата навреме! :) :) :)

- Изключително доволен останах от навигацията ми. За навигация от много много време използвам Андроид програмата Oruxmaps.
Използвам отделен телефон само за навигация и връзка по Bluethoot със сензорите за скорост, каденс, както и с безжичните ми слушалки.
За снимки, Интернет и разговори използвам друг телефон в джърсито.
Телефона за навигация е Moto G7 Power с една от най-добрите батерии и издръжливост за всички времена 5000 mAh.
За 11 часа запис на GPS трак, връзка с каденс сензора и слушане на музика с безжични слушалки в края на деня имах останали 70% батерия!!!
Супер добре просто!

Благодаря на всички Ви за вниманието! :)
До среща по Пътя!

P.S. Много БлагоДаря на Ivan Mihov и Penyo Minchev, които в коментарите под карането в Страва ми обясниха какъв е технческия проблем, който се появи и как и с какво евентуално да го оправя сам. Става въпрос за класически проблем на главини Mavic и си има термин за него "Мavic squeal of death" с доста информация в Ютуб и инфо как да се коригира.

Ivan Mihov: "Класически проблем на Мавик капли, има си даже име "Мavic squeal of death". Слабото им място е тялото на свободното дживение и по-специално това, че откъм главината вместо лагер има пластмасов пръстен, който като изсъхне или се изности почва да издава този зловещ звук при движение по инерция с по-висока скорост. Решението - сваляш свободно движение, чистиш го хубаво, заедно с езичетата и пружинките и смазваш с минерално масло за спирачки на Шимано (има клипчета в Youtube). Това упражнение е хубаво да се прави на всеки 1500-2000км за да не те сполетява по време на дълги преходи. Все пак погледни дали този пластмасов пръстен не е износен вече, тогава ако горното решение не помогне, вероятно се нуждаеш от ново свободно дживение. Некви пичове дори са разработили ремонтен комплект, с който да замениш този пръстен с лагер, но са в щатите и с доставката излиза много солено, но вероятно може да се направи и тук от някой, който разбира. :) "

Penyo Minchev: "най добрата смазка за задният хъб на капли мавик е хидравлична течност(shimano hydraulic mineral oil) за дискови спирачки има добри клипчета в youyube за смазката,на синът ми каплите им правя почистване и смазване през 2-3месеца и нямам никакви проблеми вече"

Снимки от трасето на SR600

{gallery}SR60020200816{/gallery}