Ахилесови сухожилия накъсани и подути като бицепси ... :(

Да, неприятно, но факт!

Споделен опит, за избягване на безмислени усложнения.

От около месец се опитавам да се възстановя от травма на ахилесовите сухожилия.

За първи път се появи болка в дясното ахилесово сухожилие след катерене на доста баири с велосипед.

Бях тръгнал по трасето на бревет Super Randonnee 600км с 10 000+ метра положителна денивелация "Галопиране през Историята".

Тогава се появи някакъв доста притеснителен проблем в задната главина на велосипеда и прекратих бревета в гр. Велико Търново след изминати 250 км и 4500 м денивелация. Искам да отворя една скоба, че започнах да карам колело преди година и тази денивелация ми беше най-голямата преодоляна до момента за едно каране.

И така след това каране дясното ахилесово сухожилие започна да ме наболва, след това директно започна и да си боли. Образува се една лека подутина като топче.

Един приятел Калоян, бивш футболист с много опит по темата, след като му споделих за проблемите ми и болежките ми и ми каза още тогава:

- Е то целне ли те стрелата като при Ахил. Няма спасение!

- Е, "лекарство" има и то е: "Покой до пълно възстановяване"! Друг шанс нямаш, иначе травмата става хронична и го закъсваш. Започва "МУТАЦИЯ" свързана с много, много проблеми за теб за в бъдеще.

- Хммм! ..... :(

- Не може да няма друго решение на проблема - мисля си - Не може да няма някакви чудо мазила от тия дето постоянно ги рекламират за какво ли не. Съвременната медицинска индустрия не чака ...

Хванах и потърсих информация по темата и в Интернет. Доста рових.

Проблема с възпаление на ахилесовото сухожилие, а и на други сухожилия кто цяло се нарича:

Тендинит / теносиновит

"Причина са екстремни и многократно повтарящи се физически усилия. Други фактори, които спомагат за възпалението, са грешки в тренировъчния режим при спортисти или използване на неподходяща екипировка.

Покоят е първата и съществена лечебна мярка. Често се назначават локални превръзки с лед (криотерапия), топлинни процедури или терапия с ултразвук."

- Ех, добре - казах си - Покой ще е значи!

Тъкмо се бях хванал да правя един сайт. Добре.

Колкото и да ме привличаше и изкушаваше всеки път като погледна кончето ми Пипс се удържах. Никакво каране на велосипед!

Издържах 10 дни без да карам велосипед, но ето идва датата на новия предизивкателен бревет, а на мен така ми се кара.

Бревет Софийски 300 км с 4500 денивелация. Пресичат се или се минава покрай цели пет планини.

Мечта бревет!!!

Междувременно благодарение на 10-те ми дни пълно въздържание от каране и покой дясното ахилесово сухожилие почти спря да боли. Подутината спадна, даже направо изчезна.

И така тръгнах аз на този бревет с голям кеф. Тежък бревет, много катерене.

По някое време по средата на бревета ахилесовото сухожилие започна отново да си боли.

Уфффф :( А на мен още доста катерене ми предстои.

Установих, че болката е най-голяма след като се изправя прав на педалите да катеря баири. Спрях да се изправям на педалите и започнах да катеря седнал на ниска предавка с по-висок каданс.

По едно време както катеря баира преди Копривщица и ме застига железния, опитен рандоньор Боко Козарев.

Говорим си, катерим нагоре, споделих му за проблема с ахилесовото ми сухожилие и той ми разказа как се е справил с друг негов проблем от преди доста години - прблеми с кръста.

Общо взето извода от разказа му беше следния: като седи в покой за да си пази кръста, проблема се задълбочавал и даже повече го схващал ... от тогава решил да не се крепи толкова, а да действа. 

И до ден днешен НЕ се спира. Да, определено Боко не се спира, факт е! :)

Приключи този предизвикателен бревет.

Крака си ме боля през целия ден.На другия ден имаше много по-лек 200 км бревет. Обадих се на организатора Тино от Велоразходка, обясних му че няма да мога да отида.

Ще си дам шанс за възстановяване.

На другия ден десния Ахил се поду отново, появи се същото топче острани на сухожилието.

И хайде още 10-12 дни пълен покой.

Оттока спадна.

Болката отшумя.

И ето идва датата на следващия бревет: Студен кладенец 214 км с около 3075 м денивелация. Пак много катерене на велосипед.

И пак повторение на проблемите от предишния бревет, но този път с разширение.

Освен дясното ахилесово сухожилие по средата на бревета започна да боли и то сериозно и Ахила в ляво.

А сига, бе!

Този бревет ми се стори много по-тежък от предишния бревет Софийски, който беше с доста повече денивелация.

По едно време някъде преди Студен кладенец направо стана доста болезнено.

Започнах да почивам по по-дълго.

В една почивка му разправям на Калоян за проблемите ми ... Добре че тогава той не ме прие на сериозно, отмина оплаванията ми и започна да ми разправя за някакво негово каране от деня.

- Абе човек! Аз търся някой да му поплача на рамото ти какви ми ги разправяш??? - мисля си ... :) :) :)

Добре, че така реагира тогава той! :)

Викам си:

- Я се стягай! Какво се вайкаш, като някоя баба???

- Айде, на Пипс и продължавай по хълма нагоре!

:) :) :)

Завърших го и този бревет с неприятни болки, вече в двете сухожилия и пак няколко дни покой.

По едно време в къщи вече си викам:

- Стига с тоя покой. Няма файда!

- Почвам да губя форма леко по леко. :( А сухожилията после пак си болят след по-голямо натоварване.

И започнах да карам. Малко по малко.

За щастие болката не се увеличаваше. Но и не намалява.

Викам си ще тествам какво ще стане по примера на Боко. Без залежаване, а с действие и без отказване.

Разказах му на Калоян какъв е новия ми план за справяне с проблема ми с ахилесовите сухожилия.

И че съм решил края на седицата да покарам сериозно с двама приятели. Даже евентуално да кача поне веднъж Беклемето, в деня преди бревет "Долината на Тракийските царе" - закриване на сезон 2020г., тази събота.

Бревет на който толкова много исках да отида! Записали са се над 90 човека участници!

Уау ...

- Опъни едно Беклеме ... И глей после ... Ахили като бицепси ... Нацепени ... - предупреди ме Калоян.

- Хмм, викам си. Ще я видим тая работа ... Ахили като бицепси ... да бе ... да!

:) :) :)

Преди два дни покарах лежерно 42 км с един нов познат Георги.

Карахме по равно, без катерене, без екстремни натоварвания и леката болка в двете сухожилия се усили съвсем леко.

На следващия ден се бях уговорил с двама приятели: Милчо и Петко. Още преди около месец и нещо ги бях поканил след едно катерене заедно по Беклемето да дойдат насам да покараме заедно до Крушунските водопади и Деветашката пещера.

На следващия ден събота 26 Септември предстоше бревет 200км закриване на сезона: "Долината на Тракийските царе".

Викам си няма да катеря Беклемето днес, ще посрещна Милчо и Петко долу в равното в Троян и ще покарам с тях само по равно, да не натоварвам ахилесовите сухожилия, за да съм ОК на другия ден за бревета.

Речено сторено, сутринта потеглихме с Пипс към Троян.

Но сухожилията започнаха да си болят постоянно с една тъпа неприятна болка.

Уффф!

През този ден покарахме много, много приятно заедно с тези две машини! Милчо Минков, машината на Средногорието и Петко Матаров!

Но мойте Ахили започнаха да протестират сериозно още след първата по-бърза отсечка от Троян до Ловеч.

Разстоянието е около 35 км ,които ги минахме със средна скорост 37 км/ч

Само да поясня тази средна скорост за подобно разстояние по равно, но с насрещен вятър за мен лично е постижеие!

До сега през 14-те ми месеца на колело подобни скорости съм развивал само по нанадолнище! :) :) :)

Тук карахме тримата, въртяхме се и беше много яко!

Но след 25-тия километър усетих, че започвам да изоставам.

Заковах се зад гумата на последната от двете машини пред мен и продължих да карам след тях до Ловеч без да минавам най-отпред.

Починахме добре в Ловеч.Хапнахме по една баничка. Изпихме по 2 айряна ... :)

Пълно възстановяване и зареждане на батериите.

Реших че няма да обръщам внимание на ахилесовите сухожилия.

Следващите 35 км до Крушуна ги карахме с кеф, но не толкова бързо, колото отсечката Троян Ловеч.

На Крушуна при мен нещата обаче започнаха да загрубяват.

Лявото ахилесово сухожилие започна да боли и то силно.

Викам им на Милчо и Петко:

- Ако изостана в някакъв момент НЕ ме чакайте! Тук по тия пътища аз се движа всеки ден и съм си у дома. Болят тия Ахили и може да намаля темпото и да се прибера по-яваш, яваш.

Карахме заедно още 15 км някъде, в еди момент малко преди едно баирче им пожелах Приятно каране и намалих значително скоростта.

На тях им оставах още 90 км с още едно катерне на Беклемето, а деня започна вече да намалява ...

Зимата иде, Старк!

И така прибах си се аз бавничко без никакви проблеми в къщи, но с две подути ахилесови сухожилия.

Вечерта болката не намаля.

Даже се усили значително в ляво.

Думите които ми каза Калоян, след като му разказах за плановете ми за каранията ми в края на тази седмица станаха реалност:

"Сухожилята започват малко по малко да се цепят. Ти не се спираш. И от един момент имаш Ахили като бицепси ..."

Да, имам си днес едно Ахилесово сухожилие подуто и голямо като бицепс.

Като пилешки бицепс, но бицепс.

:)

Явно вместо 10 дни покой, сега ще ми трябват поне 20-30 дни ...

:( :( :(

Добрата новина, която ми дава надежда, е че дясното сухожилие, с което започнаха всичките ми проблеми преди месец и нещо евсъщност много добре.

Почти НЕ го усещам!

Явно то се е възстановило, преминало е през някакъв етап на трансформация и възстановяване, а сега е ред и на лявото сухожилие.

Скъпи приятелю, изписах всичките тези редове по-горе с една единствена цел!

Ако в няккъв момент имаш проблем с възпалено ахилесово сухожилие единственото добро нещо, което можеш да направиш за него и за себе си е 100% ПОКОЙ за по-дълго време от 10 дни.

Без да си правиш никакви други експерименти, защото те само ще увеличат продължителността на възстановяването ти след това.

Късмет и до Среща по Пътя!

P.S. ДОПЪЛНЕНИЕ

Много БлагоДаря на всички за подкрепата и пожеланията във Фейсбук!

Rumen Ot Lovech Точно твоя постинг на някакъв бекграунд режим ми помогна да намеря и отстраня проблема при мен.
Е, надявам се, че съм го намерил и остранил!

Според мен проблема довел до периодичните проблеми с ахилесовите ми сухожилия през последния месец и половина е във височината на седалката - МНОГО ВИСОКО беше ...

Преди месец и нещо специално четох в интернет формули за точно пресмятане на височината на седалката на базата на дължината на крака сметнах всичко и я нагласих.
В последствие обаче по време на едно каране "коригирах" височината като я повдигнах за повече сила ...
Набързо я повдигнах около 5мм или малко повече и забравих за това тотално. Помня само че седалката ми е нагласена по формула.

За проблема разбрах случайно вчера като тръгнах с колелото до магазина до нас. На 500м от вкъщи е и ми е много по-лесно да ситгна до него с колелото вместо да куцам до там и обратно пеша.

Идеята ми беше да карам с левия крак прав опрян на пета и да въртя педалите 90% с десния крак, който е здрав - по този начин въобще не натоварвам подутото ляво сухожилие.

Оказа се че НЕ мога да карам на пети ... undefined);">:) щото съм коригирал прекалено нагоре седалката.
Смъкнах я с около 5-7 мм и сега вече всичко е ОК.
След това си спомних точно за твоя отоговор тук и ми просветна какво е станало - бях тотално забравил че повдигах малко седалката след като я настройвах по формулите. undefined);">:)
Това което се случило вероятно е следното - тъй като седалката е много високо, аз въртя основно на пръсти и особено върттенето на пръсти по дълги баири като SR600 и двата катерачески бревета след това се оказва свръх натоварващо за Ахила.

Четох доста в Интернет вчера и на много места посочват точно височината на седлаката за най-вероятния проблем с Ахила.
Успешен ден и Късмет!