ПОДКАСТ с Lupo | Thracium.net

Подкаст пътеводител в света на необяснимото и непознатото. Подкастът където всяка тайна има своя история.

Атила княз Български. Атила бич Божий.

Сряда, 06 Декември 2023 10:12; Видяно 806 пъти

Слушай в:

Здравейте приятели, това е подкаст "Загадъчни Истории" и днес ще разследваме историческите факти за една ВЕЛИКА личност изиграла ключова роля за създаването на днешна България.

Днес ще си говорим за великия Атила. Атила бич Божий!

Наречен е бич Божий, защото Атила единствения, който е успял да победи и неколкократно жестоко да разгроми корумпираната Римска империя, постижение, което не е било осъществено от друг народ.

Да храбрия ни предшественик успява да обедини хората си в огромна сила и нанася жесток удар на Римска империя поробила и обърнала в робство за дълги векове толкова много народи.

Имайте в предвид, че тогава сред поробените от Римската империя народи е била и част от тракийските племена останали на юг от река Дунав в рамките на територията на днешна България.

И така, нека заедно днес да отпътуваме на това Подкаст пътешествие почти 2000 години назад във времето.

Тази съвсем истинска и реална историята се развива 2000 години назад във времето, но една част от историята на храбрия Атила и воните му се случва точно тук по нашите Български земи.

Нека това Подкаст пътешествие почти 2000 години назад в Историята ни да започне сега!

Империята на Атила

Атила управлявал една огромна по мащабите си Империя от 434 до 453 г.

Той е известен като най-могъщият владетел на българо-хунската империя, позната още и като Сарматия.

Атила властва в империя простираща се от изток от Китай чак до Франция на запад, империя на юг от Дунав чак до студеното и ветровито Балтийско море на север.

Огромната площ на Империята създадена и обединена от Атила я нарежда като една от най-големите Империи в историята на човечеството.

Атила управлявал империята от 434 г. до 445 г. заедно с брат си Бледа.

От 445-та година след смъртта на Бледа Атила управлява самостоятелно чак до смъртта си през 453 г.

Под негово владичество, тази велика империя се превръща в най-голямата държавна структура в Европа за своето време.

Атила е роден през 406 г., това по стария Български календар е годината на коня.

Атила е син и наследник на Мундук.

По време на управлението си Атила допринася за разширяването на българо-хунската империята, наричана още Сарматия от Китай до Франция и от Дунав до Балтийско море.

Това нарежда империята на Атила като една от най-големите в историята на човечеството.

Въпреки че империята на Атила приключва с неговата смърт, той остава в историята като легендарна фигура.

Неговото време е изключително важно за формирането на българската държавност и дефакто Атила поставя основата и началото на появата на Велика България.

Смъртта на Атила често се разглежда като край на хунското нашествие в Европа, но тя също така означава и края на плодотворните културни, търговски и държавни отношения между Сарматите (Скитите) и Римската империя.

Това събитие предхожда края и на Западната Римска империя.

Атила бич Божий

Атила, известен като бич Божий, е значима и впечатляваща фигура в историята.

Днес неговото величие и влияние са предмет основно на осъждане от историците в Западна Европа.

Осъждане продължило от 450 г. чак до днес.

Атила е известен с това, че е успял да надмогне корумпираната Римска империя, постижение, което не е било осъществено от друг народ.

Въпреки че често от западни източници той е представян в негативна светлина, като го изобразяват с рога или дълъг нос и го описват като кръвожаден варварин, реалността е коренно различна.

Атила е далеч от изображението на груб варвар, а всъщност е много образован за своето време, познавайки римската история, култура и християнството.

Той е прекарал своето детство и юношество в луксозна вила в Рим, където баща му Мундук е поддържал приятелски отношения с император Хонорий.

Атила е получил образованието си от римски философи и стратези и е бил охраняван от елитен корпус бойци.

Външният вид на Атила

Външният вид на Атила, според описанието на Приск, е бил едър и широкоплещест, с кестенява коса и сини очи – характерен вид за хуните (кимерийците).

Исторически извори, включително Амиан Марцелин, потвърждават, че аланите са били едри хора със светли коси и сини очи, с правилни европейски черти, като се различавали от българо-хуните главно по своята по-висока степен на цивилизованост.

Името на Атила се свързва с траките и скитите, като е вариант на имената Атий и Атис.

Атий е бил скитски цар, воювал с Филип Македонски.

Приск, който лично е познавал хунския владетел и неговите поданици, често използва термина "скити" за тях.

Атила е наречен скитски княз, неговият народ е облечен в скитски дрехи, а обичаите и традициите им също са скитски.

Страбон дори посочва, че в древността гърците са наричали траките скити.

Западноримският дипломат Приск описва Атила като вежлив, умерен и с изключителна скромност, като подчертава, че докато облеклото на хунските благородници било украсено със злато, тоалетът на Атила се отличавал със своята чистота.

В саги Атила е представен като човек на честта, миролюбив и снизходителен към германците, и дори прекалено доверчив.

Той е описан като високоморален, образован и възпитан индивид, който силно презирал предателството и стремял се да наказва предателите подобаващо.

Различни племена, включително траки, прогонени след римското завладяване на Балканите и войните с Александър Македонски, заедно със сармати, ултинзури, утигури и кутригури, обединили се във военно-политически съюз.

Тези племена, които имат общ кимерийски (български) произход, заедно с около 20 други племена, бягащи от китайските набези, завладели района между Каспийско и Черно море.

Българските племена, под ръководството на Баламир, взели активно участие в организирането на държавното и военно обединение, което в крайна сметка създало Хунската империя, известна също като Сарматия, основана между 372 и 375 г.

Източната Римска империя избегнала конфликт с хуните, като се съгласила да плаща годишен данък, което довело до около половин вековен мир.

Атила и империята от хуни, българи, траки, скити, сармати

В 405 г., византийският император наема хуните за помощ във войната срещу остготите.

Армията, включваща утигури и кутригури под командването на Улдин, изгонила остготите от Крим, като последните се преместили към горното течение на Дунав.

Около 420 г., част от кутригурите се заселили на освободените територии.

По време на управлението на Руа през 432 г., Източната Римска империя нарушила мирния договор с хуните, като подстрекавала племената от хунския съюз към въстания.

След смъртта на Руа през 433 г., неговият племенник Бледа заел престола, а брат му Атила станал кавхан – съвладетел и съветник.

През 434 г., Атила провел успешни преговори с пратеници на Теодосий II, което довело до договор, по който Византия се съгласява да плаща двойно увеличен данък – от 350 на 700 либри злато.

Освен това, Теодосий II се съгласил да не сключва договори с племената, подчинени на хуните, и да върне бегълците, избягали в Източната Римска империя.

Смъртта на Бледа

След смъртта на Бледа през 445 г., Теодосий II нарушава условията на договора, което довело до война.

Атила, като нов владетел, завладява територии в Балканския полуостров и достига до Константинопол.

Теодосий II се признава за победен и започва преговори за мир, продължаващи три години.

През 448 г., Теодосий II изпраща посланици, сред които и историкът Приск и Максимин, за да уточнят условията на новия мирен договор.

Неизвестно на Приск и Максимин, но паралелно Теодосий II дал тайно поръчение на преводача Вигилиус да потърси и подкупи убийци.

Заговорът, насочен срещу Атила, се проваля, тъй като убиецът, подкупен за извършване на атентата, разкрива плана пред хунския владетел.

Атила, въпреки това, не предприема репресивни мерки и продължава с преговорите, които завършват с подписване на мирен договор.

По време на посещението на римските посланици, княз Атила проявява щедрост, изпращайки ги обратно в Константинопол с дарове.

Но след тяхното заминаване, той изпраща свой пратеник до Теодосий II с писмо, в което изразява своето възмущение.

В писмото, Атила критикува Теодосий II за това, че е опетнил честта на своя баща и се е унизил до положение на роб, който плаща данък.

Атила се представя като човек, който е запазил честта и достойнството, наследени от баща си Мунзук, и критикува Теодосий за опитите му за заговор.

Този случай е детайлно документиран от историка Приск и често се изучава в контекста на дипломацията.

Новият договор, който е по-тежък за Източната Римска империя, изисква от Теодосий II да плати репарации за нарушението на предишния договор в размер на 2100 либри злато (около 687 кг).

Годишният данък е утроен до 6000 либри злато (приблизително 1962 кг), а откупът за пленниците е увеличен на 12 солида за всеки.

Освен това, Атила настоява като част от условията за мир, че Източната Римска империя трябва да освободи територия, която се простира на 450 км източно от Сигиндун и на 150 км южно от река Дунав.

Теофан Изповедник, в своята "Хронография", разказва за скита Атила, който се отличава с храброст и гордост.

Под неговото ръководство, скитите и хуните нападат Тракия, завладявайки редица градове като Рациария, Ниш, Филипопол и други, надделявайки над римските военачалници.

В резултат, император Теодосий II се налага да изпрати мирно посолство към Атила, предлагайки му злато.

Атила поддържа първоначално добри отношения с Рим, като ключов фактор за това е Флавий Аеций.

Аеций, който в младостта си е бил заложник при хуните, добре познава Атила и с помощта на хунските войски успява да унищожи бургундското царство във Вормс през 436 г. Това действие се смята за основата на легендата за Нибелунгите.

Атила назначава римлянина Орест за свой съветник и получава част от Панония от Флавий Аеций.

Преди смъртта на Руа през 434 г., военният съюз между хуните и западните римляни е стабилен.

Атила самодържец

Когато Атила става самодържец през 445 г., той подновява споразуменията с Рим и Валентиниан III.

В знак на приятелство, Атила получава и най-висшия римски военен чин magister militum, което му осигурява заплата, равна на тази на римските военачалници.

През 448 г., Приск разказва за надменните думи на Атила по време на връчването на този чин, като твърди, че пълководците на Валентиниан III са му подчинени, докато неговите са наравно с римските императори.

Около 450 г., сестрата на Валентиниан III, Хонория, се опитва да избегне принудителна женитба със сенатор, като изпраща молба за помощ и своя пръстен на Атила.

Той тълкува това като предложение за брак и иска половината от Западната империя като зестра.

Валентиниан III, след като открива заговор, решава да не наказва сестра си Хонория, след намесата на тяхната майка Гала Плацидия, като вместо това я изпраща в изгнание.

Той също така изпраща отрицателен отговор на Атила относно брачното предложение.

Атила, в ролята си на император на българо-хунската империя, изпратил свои посланици в Равена, заявявайки, че Хонория е невинна и че неговите претенции за женитба са легитимни.

Смъртта на Валентиниан III и последвалите междуособици между неговите синове влошили отношенията между Атила и генерал Флавий Аеций.

Хуните се отправили на запад и предложили съюз както на вестготите, така и на римляните.

Флавий Аеций успял да мобилизира войски от франки, бургунди и гали и получил подкрепа от император Авит.

Посланиците на Атила и напредващата му армия убедили краля на вестготите Теодорик I да се присъедини към римляните.

Армията преминала река Рейн и настъпила върху земите на сегашна Франция. Решителната битка при Каталаунските полета на 20 юни 451 г. завършила с победа за готско-римския съюз, въпреки смъртта на Теодорик I в битката.

След това сражение, което било първото и единствено поражение за Атила, той се оттеглил зад границите на своята империя.

През 452 г., Атила отново се отправил към Италия с претенции за брак с Хонория, опустошавайки Северна Италия.

Валентиниан III избягал от Равена в Рим, а Флавий Аеций нямал достатъчно сили да се противопостави на хуните.

Атила, достигайки река По, бил посрещнат от делегация, сред която били префектът Тригеций, консулът Генадий Авиен и папа Лъв I.

След дълги молби, те убедили Атила да се откаже от разрушаването на Рим и да сключи мир.

Отстъплението му от Италия също било свързано със смъртта на Теодосий II и асценденцията на Марциан, който насочил своята армия северно от Дунав, като това наложило на Атила да се върне в Панония.

Атила напуснал Италия с планове за нашествие срещу Константинопол, целящо възстановяване на данъчните плащания, които Марциан спрял.

на Атила

Въпреки това, той не успял да реализира плановете си за нашествие срещу Константинопол, тъй като Атила внезапно умира през 453 г.

Според Приск, Атила умира внезапно от кръвоизлив след сватбено пиршество с Илдико, дъщерята на пленения лангобардски крал Агилмунд,

Погребението на Атила, както описва Приск, било пищно.

Войниците му се намазали с кръв по лицата и обиколили с конете си шатрата на владетеля.

Според легендата, тялото на Атила било положено в коритото на отклонена река, след което водата отново била пренасочена да тече над гроба му.

Той бил погребан в троен ковчег, изработен от злато, сребро и желязо, със своите трофеи.

Всички, участвали в погребението, били убити, за да се запази местоположението на гроба в тайна.

След смъртта на Атила, управлението на империята преминало в ръцете на неговите три сина от царица Керка: Илак, Хурса и Ирник.

Илак, като най-големият, поел властта през 453-454 г., но периодът бил белязан с вътрешни раздори и конфликти.

Различията сред военните лидери довели до разкол: едни искали да атакуват Рим, други - Константинопол.

Усилията на Илак за постигане на съгласие били безуспешни.

Отделяне на остготите и гепидите от българо-хунската империя.

След смъртта на Илак, водени от Ардарих група остготи и гепиди се отделила от българо-хунската империя.

Убийството на Илак, извършено от Ардарих, внесло радост сред готите.

Историкът Приск разказва за бунтовете и неспокойствата в този период, кулминиращи с убийството на Илак край река Недау.

Управление на втория син на Атила - Хурса (454-469 г.)

След Илак, управлението било поето от втория син на Атила - Хурса (454-469 г.). Той предприел мащабна кампания за отмъщение за смъртта на баща си и брат си.

Хурса насочил своите войски за атака срещу Константинопол.

Неговите най-верни сили били съставени от сармати и хунски съюзници.

През 463 г., Хурса и Ирник разделили войските си в Дакия.

В подготовката за нападението срещу Константинопол обаче Хурса бил изненадан от засада и убит от готите предвождани от Теодорих "Велики".

Моля обърнете внимание, че "велики" е в кавички!

Това е така защото Теодорих е бил описван от съвременниците си като подъл безскрупулен убиец в гръб, най-често нападащ от засада.

Епископ Енодий, в своето похвално слово за Теодорих и убийството на Хурса, ги нарича „Княз на Българите, които не познават поражение”, като така ги отличава от хуните.

Тази важна забележка все още се пренебрегва от съвременната българска историография, ориентирана към Запада.

Именник на българските князе

И така, след като ви разказах повечето официално известни исторически факти за живота на Атила, нека сега да се съсредоточим конкретно на българската връзка.

Съществува хипотеза, според която споменатите в „Именник на българските князе“ Авитохол и неговия син Ирник трябва да се идентифицират с историческите личности Атила и Ернах.

Според цитат от българската Уикипедия:

„Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем“.

Според текста той се възцарява в годината дилом („змия“), месец твирем („четвърти“), съгласно българския календар.

Според тълкуването на Васил Златарски това е 146 година, а според Петър Добрев това е 165 година.

Въпреки някои съмнения относно принадлежността на Атила към българския род Дуло, документални източници потвърждават, че неговият син Ирник принадлежи точно към този род.

Тези съмнения се подхранват от факта, че името Атила липсва в "Именника на българските князе", но факт наличието на Авитохол.

Изследванията на учени като Гейза Фехер, Петер Юхас и Де Гроот доказват и укрепват връзката на Атила с династията Дуло.

Според тези източници, ""Именника на българските владетели" е изключително надежден хронограф, който документира не просто отделни князе, а историята на цял народ.

При преписите му през годините обаче е ставали и грешки обърквания, и се е стигнало до смесване на лицата с народността им.

Безспорното участие на българските племена и родове в Хунската империя поражда някои твърдения днес, че уж българите били видиш ли от тюрко-алтайски произход.

Например съседите ни живеещи днес в Югозападната ни провинция Македония днес силно са повлияни от сръбския терор и геноцид и с типичната за сърбите завист и злоба ни наричат "татари" ... :)

Но данните от областите на антропологията, археологията, етнографията, лингвистиката и особено доказателствата на генетиката, утвърждават местния произход на днешните българи като преки наследници на траките.

Прокопий Кесарийски от VI век описва утигурите, водени от Ирник, като българи, които са най-значимата и многобройна група в хунския съюз.

Заселили се в последствие в Малка Скития утигурите предвождани от Ирник успяват да обединят много племена и по този начин създават Старата Велика България.

Стила на управлението на ново сформираната държава наследен от Ирник се поддържа за около 150 години, като държавата, основана от него, получава официалното наименование България.

Истинския облик на Атила

Приятели по-долу ще ви прочета откъси от проучване за Атила направено от известния български историк и народен будител Павел Серафимов.

Откъса е от проучването му "Истинският облик на Атила и неразрешените загадки на Историята"

С целия текст на това проучване може да се запознаете в блога на Г-н Серафимов като кликнете на линка тук: "Истинският облик на Атила и неразрешените загадки на Историята"

"Поради многолюдието си, а и завидна военна мощ, хуните страха на немалко народи. Успешната военна тактика на хората на Атила, способността им да нанасят мълниеносно бързи удари и да се отдръпват също така бързо, шокира не един пълководец. С такъв враг е трудно да се води война, като Рим разбира това най-добре.Силно впечатлени са и германите, които вплитат образа на Атила в своите саги и това не е случайно защото тюрингите, бургундите, скирите, част от франките и т.н. са били подвластни на хуните.

Съвсем естествено е, че народ, който се явава реална заплаха за всеки, би бил демонизиран. Това е причината хуните да бъдат изкарани по-черни и от дявола. А причината старите българи да бъдат определени като тюрки и пришълци на Балканите е това, че дедите ни многократко са отъждествявани с етноса, към който принадлежи Атила. Теофан Изповедник използва израза уногондурите-българи. Патриарх Никифор предпочита формулировката така наречените хуни и българи.

Хуните обаче не са тюрки и нямат роднинска връзка с тях. Нито един стар автор, който е виждал тези хора не ги е нарекъл тюрки, нито пък ги е описал като хора с неевропеидни черти. Най-важно е свидетелството на Приск Панийски поради това, че той лично се среща с хуните и прекарва известно време сред тях. Приск посещава резиденцията на Атила и дава описание на селище с къщи направени с греди, които са добре изгладени. Домът на хунския владетел се отличава с това, че има две кули. Не срещаме изобщо споменаване на юрти, шамани, кумис, няма споменаване и на тюрска реч."

Според сведенията на Приск Панийски хуните спадат към европеидната раса.

Според думите си Приск не можел по никакъв начина да различи един поданик на Атила от бивш свой сънародник.

Благодарение пък на сведенията в исторически източници на Амиан Марцелин днес знаем, че хуните не само че са били с европеидни черти, но и с преобладаващо светли коси.

Според Марцелин в описанието си на аланите той казва, че болшинството от аланите са едри хора със светли коси, като си приличат с хуните по всичко. Единствената разлика между алани и хуни била в това, че аланите били по-цивилизовани.

"За етническата принадлежност на аланите получаваме сведения от познаващият ги от личен опит Прокопий Цезарийски. Той определя аланите като част от семейството на готите, като разбира се нееднократно е пояснил, че готи е алтернативно название на гетите ....

Не само аланите са причислени към огромното семейство на северните траки гетите, същото важи и за хуните. Отново трябва да се върнем на сведенията на Прокопий защото той познава добре , за които пише и не разчита на сведения от втора и трета ръка. Този автор изказва твърдение, че в миналото хуните са били познати като масагети.

Макар да пише от гледна точна на римски гражданин, а и да е силно предубеден, Йордан дава ценни сведения за масагетите наричайки ги гети и обяснява, че населяват Малка Скития (наричана днес Добруджа) след смъртта на Кир Велики (през VI пр. Христа) и, че град Томи е основан от масагетската царица Томира...

Да се поставя родство между хуните на Атила и гетите със сигурност би удивило немалко хора, но фактите могат да се проверят. Нека видим какво сме разбрали до този момент:

1.Хуните живеят в къщи от масивни греди и не ползват юрти като постоянно жилище.

2.Хунските глоси нямат нищо общо с речта на тюрко-алтайците, иранците, кавказците и т.н.

3.Хунските питиета са направени от мед и житни растения, това показва, че са уседнали хора, а не номади.

4.За идване на хуни в Добруджа едва през късната Античност не може да се говори, защото хуните обитават тази област около 1000 години преди времето на Атила.

5.Хуните са отъждествявани с аланите и масагетите (мизо-гетите бел.моя), а те от своя страна с гетите явяващи се доминантна група при северните траки.

Всъщност сведенията показващи, че народът на Атила обитава земите на север от Дунава от дълбока древност и спада към северните траки са повече. В далечното минало облеклото е било белег на етническа принадлежност. Гетите са известни със своите закривени напред шапки.

Този атрибут, известен повече като фригийска шапка е носен и от хуните, но преводачите от ново време са осакатили думите на Амиан Марцелин. Старият автор е ясен: “Galeris incurvis capita tegunt” –Amm.Marc. XXXI.2.6. - “Закривени шапки покриват главите им”, но преводачите решават да представят прилагателното incurves-закривен, като кръгъл и така бива скрита истинската форма на хунската шапка и нейния тракийски характер.

Поредната индикация, че хуните са роднини на гетите получаваме от Йордан, който твърди, че след намирането на меча на бога на войната Марс (Арес бел.моя), Атила бил уверен в своята роля на владетел. Същевременно, старият автор е уточнил, че Марс (Арес бел.моя) е тачен от гетите и дори се смята, че той произлиза от тях ...

Ако хуните не са роднини на гетите, защо Атила ще отдава такова голямо значение на намирането на меча на гетския бог на войната?

В работата си “Произходът на Българите“ д-р Ценов дава много интересна подробност засягаща бита на хуните. По време на описаното от Приск угощение на римляни и хуни, гостите пият от златни и сребърни чаши, храната им бива поднасяна на сребърни съдове, а самият Атила се храни от дървена чиния и пие от дървена чаша. Като сравнение, д-р Ценов цитира Диодор, който описва угощението на гетския цар Дромихет и македонския пълководец Лизимах. На македонците били поднесени ястия в сребърни съдове, а гетите се хранели на дървена трапеза. Самият Дромихет и хората му пиели от дървени чаши и рог, а за останалите хора питието било сервирано в сребърни и златни чаши.

Въз основа на тези сведения, Ценов пише: “Съпоставени тези два обичая, се вижда, че са едни и същи и, че хунските обичаи са и гетски обичаи, което за пореден път потвърждава мнението, че хуните са гетски народ.“

Поредният аспект от хунската култуа показващ връзка с траките е погребалния обред, при който, в чест на починалия се организират игри, в случая конни надбягвания: ....

Около хилядолетие по-рано Херодот пише, че траките излагат тялото на починания на показ, като в последствие биват организирани игри, съревнования и победителят получава голяма награда: ...

Ксенофонт също дава ценни сведения описвайки обреда на одрисите. След като погребали мъртвите си, одрисите изпили много вино и организирали конни надбягвания в чест на починалите.

Общите елементи на погребалните обреди на хуни и траки са следните:

1.Тялото на благородниците се излага на показ за преклонение.

2.Има погребално угощение.

3.Организират се игри в чест на починалия.

Тези данни са от огромно значение за определяне на етническата принадлежност на хуните, но са премълчани както от Васил Златарски, така и от всички други специалисти посветили се на изучаване на историята на народа на Атила.

Историците, а и лингвистите не са обърнали внимание на факта, че самото име хуни е обяснимо не на тюрски, а на тракийски език и означава благородни мъже. Хуни, или както е по-точно уно-гури може да се раздели на две части. Първата уни срещаме в името на гета Унила, а втората в тракийската глоса агурос-млад мъж.

Едно от най-ценните сведения за етническата принадлежност на хуните е техния антропологичен тип. Разполагаме със сведенията на Марцелин, който сравнява хората на Атила с едрите и алани, но допълнителни данни получаваме и от скелетните останки.

Ото Менхен-Хелфен пише открити от Минаева скелети на хунска жена и на мъж. Жената е c височина 1.76 м, а мъжа 1.85 м, но веднага възкликва, че това не може да са хуни!

Въз основа на представената тук информация може да се каже, че хуните са потомци на старо балканско население, което още в незапомнени времена се заселва на север от Дунава и Черно Море. Поради климатичните промени настъпили през Бронзовата епоха, част от тези балкански преселници са принудени да акцентуват на скотовъдството, а друга част продължава да се занимава със земеделие. Въпреки различния поминък, двете групи остават част от един и същ народ, който дели една кръв на хората живеещи на юг от река Дунав.

В работата си “Хунитѣ които основаха българската държава-тѣхниятъ произход и тѣхното християнство”, д-р Ценов стига до следния извод: “Хунитѣ, които основаха българската държава сѫ наричали в старо време скити, готи, масагети, пак скитски племена, които всички живѣеха край Дунава. Тъй че хунитѣ, които основаха българската държава сѫ скити или стари дакийци, а не късни пришълци.”

Във връзка със скитите, трябва да се посочат две много ценни и интересни сведения. Първото е на Херодот, който обяснява, че скитите не обичат чуждата религия и ритуали. Старият автор добавя, че от всички богове, които почитат, скитите правят олтари само на (тракийския бог бел.моя) Арес: “It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” –Her.IV.59

Необикновената почит, която скитите оказват на тракийския бог Арес може да се обясни само с общия произход на траки и скити.

Прочее, за това пише Стефан Византийски, който без увъртане заявава: “Скитите са тракийски народ.”

Ето защо в тракийската ономастика срещаме личното име Скитоток, а и племенното название скитени. Един от първите, които обърнаха внимание на факта, че етнонима скити се обяснява със стблг. скытати сѧ бе д-р Ценов. На езиците на тюрки, иранци и кавказци, имената скити, хуни, масагети (мизо-гети бел.моя) и т.н. нямат смисъл.

Тези подробности обясняват защо старите българи са наричани ту хуни, ту скити, ту мизи, ту траки. Реално всички тези определения са правилни. По същия начин един жител на Варна може да бъде наречен с няколко имена: варненец, добруджанин, северняк, българин. Всички те макар да са различни, са правилни

Хуните, наричани скити, мизо-гети, гети, делят един произход, език и култура със старите балканци назовавани от римляните траки, следователно няма как да внесат нещо ново в земите на юг от Дунава.

Ако бесарабските българи преминат Дунава и се заселят у нас, няма да има сериозна промяна нито на генетичния облик на нашето население, нито на езика, нито на културата.

Тук приключвам с цитата на откъси е от проучването на Павел Серафимов "Истинският облик на Атила и неразрешените загадки на Историята"

Вчера лично говорих с автора и получих личното му разрешение да ползвам откъси от изключително ценните му проучвания в Подкаст разследванията ми.

Благодаря, Павле и уважение за делото ти на съвременен Народен Будител!

Заключение

И така приятели достигнахме до края на това супер вълнуващо Подкаст разледване на живота и делото на храбрия наш предтеча Атила.

Атила княз на Българите. Атила бич Божий!

Подкаста днес е посветен на всички вас, които търсите и откривате малко известните факти за славната история на дедите ни.

Факти, които единствено могат да ни вдъхновяват и мотивират да бъдем по-смели, по-горди и независими в тези доста трудни времена за Българщината в началото на 21-ви век.

Трудни времена на лъжи, псевдо демокрация и безпардонно лицемерие.

Аз обаче съм оптимист с цялото си сърце, все пак съм потомък на горд народ със славна История от над 7528 години поне според Древния Български Календар.

Днес е 6-те Декември 2023-та година според съвременният Григориански календар.

Според Древения Български Календар обаче днес всъщност е не 6-та а 15-ти Декември и годината не е 2023-та ами 7528-а година.

Почти 7528-а година от началото на Календара на Българите.

Приятели, замислете се какво значение имат последните 78 години в които живеем в Унизителна зависимост от една или друга Империя - супер сила.

45 години бяхме васали на империята на Русите, а след това ето че днес почти толкова България продължава да НЕ е независима държава.

Днес пък сме васали на другия победител във Втората Световна война - Англичани, Американци и Франсета.

Замислете се обаче реално какво нищожно значение имат 78 години!

Замислете се какво нищожно значение имат ако щете цели 500 години зависимост на фона на 7528 години славна и горда История.

Приятели какво мислите вие за Атила?

Настръхва ли и при вас кожата на тялото ви така както и при мен, когато слушате и четете за храбростта и силата на дедите ни?

Вашият глас и позиция е супер важен!

Очаквам с огромно нетърпение коментарите ви под подкаста в Spotify, YouTube Podcast и Audible!

Споделете вашето мнение и коментари под публикацията във Фейсбук и в края на този подкаст в сайта на Подкаст "Загадъчни Истории"!

За да получавате информация за всички нови епизоди на Подкаста ву препоръчвам да се абонирате за имейл бюлетина за известяване при нови подкасти и публикации в блога.

Може да се абонирате като въведете имейла си в полето най-долу на началната страница на сайта или най-отгоре в публикацията към това Подкаст разследване.

Приятели, допадна ли ви формата на това подкаст разследване?