Историята е характерна с това, че винаги крие в себе си редица неочаквани обрати.

Историята на освобождението на България с подкрепата на Русия от гнета на Османската империя  не е изключение от това правило.

Онзи акт на братска помощ е вдъхновил тогава наистина толкова много българи.

За десетилетия ги е заредил с изключително силни чувства на благодарност и възхищение към империята на русите.

Благодарност и възхищение към империята на русите така живи и до днес в някои от нас ...

Но всъщност дали точно това тогава е било пълната и истинската картина на настроенията в младата Трета Българска Държава?

Дали онзи идеализиран образ на "големия брат" запазен и до днес у някои от нас показва цялата истина за случилото се тогава в края на 19 ти век в Свободната от толкова скоро България?

Тогава в края на 19 ти век болшинството от обикновените вече свободни български граждани виждат в руския войник не просто освободител, а герой, жертващ живота си за тяхната свобода.

Паралелно с това интелектуалците били пленени от идеите на панславизма и братството така силно проповядвани тогава  от Империята Русия.

Здравейте Приятели, всъщност дали във всичко описано от мен до момента не пропускам нещо наистина много, много важно?

Добре дошли в подкаст разследванията ни на изключително важните и понякога така загадъчни герой от истинската българска история.

Аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и съм домакин на този подкаст.

Приятели пригответе се, пренасяме се в красива София от края на 19-ти век.

Поглеждайки назад във времето в онзи не така далечен момент, обективността изисква от нас да признаем, че интересите на Руската империя винаги са стояли над тези така наречени основно от тях „славянски братя“.

Това разкритие може да бъде очевадно за нас днес, но тогава в края на 19-ти век в онези така смутни времена на началото на Третата Българска държава, тази реалност на осъзнаване на истинските интереси на империята на русите е доста далеч от очакванията на повечето българи.

Точно тогава сред политическата буря и катаклизмите разразили се има няма 10 години след извоюването на Свободата ни фигурата на великият Стефан Стамболов изпъква с безпрецедентна яснота и сила.

Точно тогава в онези супер смутни времена Стефан Стамболов осъзнава, че веднъж за винаги интересите на България трябва да бъдат на първо място, дори това да означава сам да се изправи срещу широко разпространените възгледи спрямо Русия.

Въпреки че някои от неговите действия и изказвания от онова време твърдо затвърждават имиджа му на отявлен  „русофоб“, точно думите И дейсдтвията му правят така, че в съзнанието на наследниците той да бъде запомнен и тачен през вековете като пример за верен син на Майка България.

Заради думите И делата си Стефан Стамболов завинаги ще бъде почитан и тачен от благодарните бъдещи поколения на Майка България.

В историята на България, фигурата на Стефан Стамболов (министър-председател от 20 август 1887 до 18 май 1894 г.) заема централно място.

Днес той силно изпъква със своята многопластова личност - Стефан Стамболов е поет, революционер и толкова мъдър държавник.

В годините след Освобождението, Стамболов допринася значително като делегат в Учредителното събрание, председател на Народното Събрание през 1879 г., министър-председател и регент, както и като основател на Народнолибералната партия.

Неговият активен принос в подготовката на Съединението през 1885 г., включително и авторството на прокламацията на княз Александър Батенберг, остава в историята.

Освен всичко това, Стамболов е и баща на пет деца.

Това обаче, с което Стефан Стамболов най-силно се отличава и е запомнен от съвременниците му са неговите пламенни речи.

Вдъхновяващи речи по наболелите проблеми на младата Българска държава, речи - истински ораторски шедьовър, събуждащи духа и възпламеняващи въображението на неговите слушателите му.

Съвременниците на Стефан Стамболов разказват за невероятния ефект на думите му, които успяват да променят възгледите дори на мнозина от неговите твърди политически опоненти.

В следващите минути ще ви запозная с една от статиите на Стамболов, публикувана във вестник „Свобода“ на 19 ноември 1886 година, където той анализира отношението на Русия конкретно спрямо интересите на България.

Какво Стефан Стамболов разбира и осъзнава тогава?

Как това променя в последствие пътя на България?

Остава ни да разберем, като чуем речта му:

"Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква доб­ро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.

От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителс­тво е устремена против нашата независимост и самостоятелност.

Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи­ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший на­род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине­нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.

Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.

Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над наша­та интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че зло­то на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха поч­ва измежду войската за свалянието на Негово Ви­сочество, чрез което тези господа искаха да се нап­равят приятни и услужливи на руското правителс­тво, което в замяна на това да ги закрепи на власт­та, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им.

Гнусните замисли на властолюбците се осъ­ществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После сваля­нието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата.

Всеки, който по-напред предполагаше, че мо­же би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовлява­ше бунтове и смущения в страната с цел да предиз­вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипло­мати и на царя.

Грубите отношения на руския пратеник спря­мо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунто­ве посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един чес­тен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към „покровителката“ и да са позамисли върху ней­ните благопожелания за наший народ. Настана ве­че решителний час за нашите ръководящи елемен­ти, нашата интелигенция да покаже пред света до­колко наший народ е достоен за свободен индивиду­ален живот.

И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший на­род. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни мате­риални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.

При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживя­ва нашето Отечество, когато нашата независи­мост и самостоятелност са изложени на опаснос­ти да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!

На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независи­мост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелиген­ция принадлежи болшинството от нашата инте­лигенция начело с днешното правителство.

Подир това следват личности, които не при­тежават твърди политически убеждения и на кои­то е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-­нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.

Последний ред обхваща ония хора, които се явя­ват много пo-активно в полето на политический жи­вот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да мо­гат да си постигнат целта, държението (на) власт­та. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви бе­зобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите.

От характеристиката, която дадохме за на­шите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. „Ето и досега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?“

В отговор на това ний ще кажем, че един успе­шен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в разкриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени по­литически принципи, а инстинктивно и без всякак­ви по-нататъшни разсъждения се покланя пред бля­съка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна на­ция. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите пра­вителства през печата и своите народни предста­вители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална под­дръжка.

Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на рус­кото правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогла­си, че на мястото на болна Турция трябва да се ос­нове силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат ед­накви с тези на нашия народ.

Мислим, прочее, че днешният резултат от на­шата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българският народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балкан­ския полуостров.

В. „Свобода“, бр. 7, 19.XI.1886 г."

След като е отстранен от властта от новия княз Фердинанд, Стамболов публикува в брошура една от своите най-значими речи.

Онази реч, която Стефан Стамболов така и никога не успява да произнесе публично.

Тази реч е създадена в отговор на изказванията на неговия наследник на поста министър-председател Константин Стоилов

Думите му съдържат остри и проникновени разсъждения относно външнополитическите предизвикателства пред младата страна.

Откъсът с който бих искал да ви запозная днес, не е просто поредния исторически документ.

Не това е прозорец към мислите и убежденията на един от най-значимите български държавници в най-новата ни история.

Речта на Стамболов представя гледна точка, която, както ще разберем по-късно, става и причина за неговата трагична съдба, завършила с атентат от руски шпионин.

Поканата ми към читателите на блога и слушателите на този подкаст е не просто да прочетат / изслушат внимателно думите на Стефан Стамболов, но и да си оставят време дълбоко да размислят над актуалността на думите му.

Думите на великия Стамболов толкова реални и плашещо актуални и днес в наши дни, в началото на 21 век:

"България има нужда от Русия, казвате Вий, г. Стоилов. Вярно ли е това?

Не желая да ме считате за неблагодарен человек и признавам, че България дължи своето политическо въздигане на жертвите на братский нам руски симпатичен народ.

Тези чувства са силни у нас, Българите, и както нас ще ги пазят и синовете ни; но те нямат нищо общо с чувствата ни към руското правителство, върху което добродушний руски народ няма ни най-малко влияние. Политиката на Великите сили, а особено на Русия, е политика за уголемяване своята сила.

Ний го виждаме в Азия, и, ако не пречеше Тройний Съюз, бихме го видели и в Европа. Руската политика, която имаше за цел освобождението на южните славяни, не забравяше и целта да уголеми влиянието си. Ний всички знаем, че в времето на покойний Княз Александър руските представители си служеха почти с всички средства да укрепят тука руското влияние, и то в ущърб на една българска България.

И кой не помни телеграмата от Императора Александра, с която се канеше обединителя на двете страни на Отечеството ни и славния български пълководец да напусне българския трон? Защо? Защото такава е била волята не на руский народ, а на покойний Император, който не желаеше една самостоятелна и голема България. Вий викате: не е верно? Аз ви казвам, и историята повтаря: верно!

Ако не е верно, че руското правителство, или руский автократ че желае да види Отечеството ни самостоятелно и големо, защо бидоха повикани назад руските офицери, когато ний стояхме пред една война с Турция или с Сърбия? И защо ни се отнима един благороден, заслужен княз, който предпочете – при всичката си наклонност да обожава руското правителство – да бъде български княз, от колкото да бъде сатрап, както бухарский емир?

Колкото и да викате вий, историята вика по-силно, и тя ни казва:

Руското правителство не желае една самостоятелна България!

Това е естествено Политиката, която се диктува не от народа, а от разни интереси на един автократ, ще бъде всякога стремление да се уголеми силний в ущърб на слабий.

От официална гледна точка на руското правителство, нйй бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си; ний не искахме да угодим на този императорски план и следствието на това беше, е и ще бъде руското недоверие, руското преследвание, в което руский народ не само не участвува, но още ни изказва симпатиите си. Така ще се продължи работата, догдето даваме възможност на официалната Русия да си служи с нас за своите по-нататъшни планове.

Вий не сте забравили съдбата на Полша, на Финландия, на Бухара, и Вий знаете, че Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа! Земните полюси стават по-студени, Русия все по-вече гледа към юг, към топлината, към изхода на своята флота от Черно море. Преследванието на тези интереси изключва уважението на нашите интереси."

Заключение

Приятели, в подкаста "Стефан Стамболов за Русия" се опитах много накратко да разкрия позицията на великия Стефан Стамболов за сложността и динамиката на българско-руските отношения от края на 19-ти век.

Стамболов се изявява като остроумен наблюдател и критик на външната политика на Русия, като подчертава несъответствията между интересите на обикновените руснаци и автократичните стремежи на тогавашното руско правителство.

С думите и анализите си той разкрива тежките последици от политическите игри на империята на русите върху съдбата на така младата българска държава.

Текстът на речите му безспорно подчертават безспорното значение на Стефан Стамболов като лидер, който осъзнава важността на защитата на националните интереси на България.

Чрез своите речи и чрез своите твърди действия той се стреми да се противопостави на руската намеса и да осигури по-самостоятелен път за развитие на страната.

Тази позиция, макар и спорна  в някои моменти, създаваща му образа на твърд „русофоб“, паралелно е израз на дълбокият патриотизъм и искреният стремеж за независимост на този Велик строител на съвременна България.

Приятели в този подкаст се опитах да ви предизвиквам да помислите върху думите на Стамболов.

Всички ние да замислим върху актуалността на делата на Стамболов в онези тежки времена.

Въпреки че речите му са написани преди повече от век, посланието в тях отразява толкова много теми и нюанси, които са така релевантни и  днес! 

Думите на Стамболов ни провокират да се замислим за борбата за национален суверенитет, влиянието на външните "велики" сили върху съдбата и вътрешните дела на държавите.

В днешните така тежки в политическо отношение дни за България в началото на 21 век задължително трябва да се замислим за важността на лидерството единствено и само в защита на националните интереси.

Образа на Великия Стамболов е точно образа на така живата  и реална личност, чиито идеи, дела и решения трябва да продължат да ни вдъхновяват и да предизвикват днес.

Приятели, благодаря ви че изслушахте до край този подкаст епизод.

Приятели, ако ви допадат темите разглеждани в този подкаст обмислете възможността да се абонирате за подкаста в YouTube и в Spotify.

И да задължително оставете коментар!

Очаквам коментарите ви по темата с голям интерес!

Чета всички коментари и отговарям на болшинството от тях!

Аз съм Lupo и ви желая Късмет!

И карай да е весело!