Пътепис отчет от преминаването по трасето на бревет Исперих 400 през месец Май 2020 г.

РЕДАКЦИЯ с допълнение от 25 Март 2021 г.

Радвам се че си тук уважаеми приятелю!

По-долу можеш да хвърлиш един поглед на редактирания от мен днес кратък отчет-пътепис от преминаването по трасето на първия ми бревет с дължина 400 км, в края на месец Май 2020 г.

През Май 2020г. у нас вече беше започнала истерията наречена "пандемия", Боко козирувайки послушно по нареждане на господарите си беше затворил цяла България.

Не си спомням точно, но май още полицията НЕ дежуреше по КПП-та в края на всеки по-голям град. Това дойде малко по-късно, сякаш ...

Много хора тогава трепереха от страх и верваха на помията, лъжите и манипулациите, която се изливаше (продължава и днес да се излива) от медиите.

Тогава голяма част от редовните бревети в календара бяха трансформирани в някаква форма подобна на днешните перманент бревети. Всеки рандоньор сам или на малки групи можеше да преминава по трасето.

За доказателство за преминаване публикувахме снимки от началото, края и от контролите в групата ни в Телеграм.

Като цяло супер яко - можеш да караш бревет, когато имаш възможност в рамките на месеца и прогнозата за времето е по твой вкус! :)

Аз пък реших по време на това преминаване да тествам мога ли да мина тези 400 км в рамките на контролното време от 27 часа, като нося със себе си пълен набор от байкпакинг-къмпинг оборудване: хамак, надуваем мат, спален чувал и малко резервни / допълнителни дрехи.

Тогава бях самоуверен рандоньор - абсолютен новобранец, НЕ вникващ или по-скоро не разбиращ опита и примера на опитните рандоньори!

И днес година и половина след първия ми официален бревет, след хиляди километри с кончето ми по Пътя продължавам да бъда новобранец рандоньор, НО поне вече съм новобранец с понатрупан малко повече опит, който започва да разбира какво и защо го правят по-опитните.

Колко дълго новобранеца рандоньор остава новобранец? - добър въпрос с доста сложен отговор!

Вероятно може да се отговори на този въпрос като се вземе в предвид, че наистина Опитните рандоньори у нас имат зад гърба си около две десетилетия АКТИВНО каране на бревети ...

Вероятно чак в края на втората ви година като рандоньор новобранец, старите кучета ще започнат да ви взимат малко повече на сериозно ... евентуално ... :)

Лично аз си мисля, че след като един рандоньор извърти всички бревети от календара поне по веднъж, чак тогава започва да придобива някаква мъглява представа какво действително става ... какво действително става вътре в него и около него в моментите, в които той е Благословен да е заедно с кончето си по Пътя.

И така стига с размислите и философстването по темата!

Исперих 400 ме чака!

А аз съм натоварил 5 кг допълнително багаж върху тежкия ми циклокрос велосипед с дебели гуми (28 мм) и ще тръгвам на Път ... :)

Всъщност, приятелю вече нямам никакво търпение да прочета какви съм ги писал тогава!

:) :) :)

Следва оригинала на отчет-пътеписа от 19 Май 2020г

(редакциите и допълненията към оригиналния текст са добавени в скоби с наклонен шрифт)

Байкпакинг разходка 400 км с 3600 м денивелация по трасето на бревет Исперих 400 из пленяваща Добруджа и магичното Лудогорие.

Освен преминаването ми за първи път на дистанция с подобна дължина целта ми беше да изтествам оборудването, с което смятам да мина по маршрутите на двата ни Super Randonee 600 (SR600) бревета.

За всеки български велоентусиаст е ценно да знае, че Audax рандоньорското движение у нас е с дълбоки корени, още от 1999 г. - особено в сравнение с повечето останали европейски държави.

Super Randonee 600 бреветите са веломаршрути с дължина 600км, денивелация от 10 000+ метра и като рандоньор трябва да се минат до 60 часа, а като турист минимум по 75км на ден. България разполага с цели два сертифицирани SR600 маршрута. (днес, 25 Март 2020 г. вече имаме три сертифицирани SR600 маршрута и още един готов за сертифициране).

Натоварих циклокрос велосипеда (SUBARU-то) с 5 кг допълнително оборудване плюс теглото на самия велосипед от 9.5 кг.

Допълнително карах 3 бутилки за вода общо 1750 гр. вода и носех периодично една-две бутилки айрян (като гледам снимките даже и  повече на моменти ... :)) в джърсито ми ...

- Ти ЛУД ли си? - ще възкликне някой.

Никой нормален рандоньор не кара бревет натоварен с толкова вещи ...

(Повечето опитни рандоньори ще се отнесат с усмивка и разбиране, всъщност! Всеки от тях е правил много подобни безумни опити и се е учил и продължава да се учи от грешките си.)

Е, ако смяташ да караш сам 2.5 дни или повече напълно самостоятелно из Балкана или по Рила, Пирин и Родопите се налага да вземеш оптимален минимум екипировка, за да не бедстваш.

От няколко седмици се подготвях за този бревет. Основно наблюдавах редовно прогнозата за времето от Gismeteo на телефона ми.

(Потвърждавам го и днес, прогнозите на Gismeteo са доста точни!)

Търсех удобен момент без вятър ... и по възможност без убийствена жега.

И като че ли дългоочакваният момента дойде!

На обяд в неделя 17 Май натоварих оборудването ми в три велочанти и натоварих едното ми любимо Субару в другото ми любимо Субару ...

След 3 часа бях в Исперих и тръпнех от нетърпение да тръгна по Пътя.

Посрещна ме известния български рандоньор Димитър Балански - основател и един от основните радетели за развитието на рандоньорското движение в България!

(Респект за Маестро Балански!)

Обясни ми няколко важни елемента от трасето, къде нападали кучета, къде има чешми и за кои етапи от маршрута трябва да се заредя с вода, защото няма никаква вода по пътя и някои колеги преди мен там бяха бедствали.

(Никъде не са ме нападали кучета! Но имах магическа среща с глутница други четирикраки, която помня до днес!)

Инсталирах на телефона му програмата Telegram където имаме група Audax Randonneurs Bulgaria, в която вече много български рандоньори пускат в реално време снимки от началото, контролите и края на бреветите, които карат самостоятелно.

Разказах му защо колелото ми е така безумно натоварено ...

Той ми се усмихна приятелски, разбиращо и ми каза:

- Нощес като стигнеш до с. Пристое, ако ти се отели вола ми се обади и аз ще дойда с колата да прибера всичките тия неща ... Можеш да ми звъниш по всяко време на деня или нощта, ако има проблеми!

Много благ и добър човек!

В 16:34 се снимах, пратих снимката в групата ни в Телеграм и тръгнах по Пътя.

Първоначално пътя върви из стръмнички спускания и изкачвания по хълмовете до Разград.

(Никога не подценявайте скакалките навсякъде около Исперих ... :))

В любимото ми магазинче в с. Малко Йонково се заредих с айрян и пих първото кафе.

След това минах през с. Ясеново, което е село под карантина и по дължина на пътя минаващ през селото има поне 5-6 поста с полицаи, повечето от които ми се усмихваха и ми махаха с ръка.

След дълго спускане стигнах Разград и по околовръстното продължих към Шумен.

В тази отсечка натисках повече педалите, за да насъбера резерв от време и средна скорост за по-късните етапи от бревета.

Първата контрола е на бензиностанция Шел преди Шумен.

Там пих кафе, заредих бутилките ми със сода, снимах се с едно куче на бензиностанцията изпратих снимка от касовата бележка в групата и продължих на север към Силистра. (В последствие и през други бревети срещах това кученце там, на бензиностанцията. Добрите хора там се грижеха за него.)

В тази първа част на бревета се набира по-голяма част от изкачването по маршрута, след това следват 100 км спускане или равно с единични леки изкачвания тук там.

Следващата кафе почивка я направих след като изкачих стръмнините до бензиностанция Лукойл в с. Венец!

Докато си пиех кафето до Пътя дойде едно момче и започна да ме разпитва какъв съм, оказа се че бил велосипедист състезател преди години и преди карал активно.

Изкефихме се и аз и той на срещата и възможността да си побъбрим за колела.

(Мисля, че тук от тази фраза се роди след това името на една поредица от интервюта с рандоньори за сайта AudaxBulgaria.com - "Хайде да си поговорим за колелета!")

Някъде по Пътя след това на една бензинера пих още едно кафе събух си обувките и си опънах краката за малко. Дойде човека от бензинерата и почнахме да си говорим от къде на къде съм итн.

Беше поредната Приятна среща.

Така неусетно пристигнах в Алфатар!

Профучах през средата на града покрай една спирка и с периферното зрение нещо ми направи вчепетление, че определено НЕ Е НАРЕД ...

Набих спирачки, обърнах колелото и се върнах и се оказах пред едно от бъдещите ТОП 1000 Забележителни места на България!

Спирката на Мерилин Монро!

Чиста спирка, изградена от ламарина и превърната в благодарствен олтар на почит и уважение към едно по-старо време.

Боядисана красиво и по стените сложени множество снимки на Мерилин Монро, плочи и снимки на стари коли.

Красота!

Като видях спирката се сетих за множество велопътешественици на дълги разстояния, които спят по спирки и навеси на надуваем дюшек и в спален чувал.

Направих една сесия от снимки, които да изпратя на тези велопътешественици, а и за теб лично, приятелю!

(Повече снимки от спирката можете да видите в галерията със снимки след статията. В последствие Светльо от Кубрат ми каза, че в Алфатар имало и други култови тематично подреден спирки ... РЕСПЕКТ! Спирките в Алфатар са задължителна забележителност за посещение по всеки бревет в района!)

Малко преди да попадна на това очарователно място си чатих с един приятел, който ми каза:

"Наблюдавай се докато караш на тези дълги разстояния! Стават промени с теб, обърни им внимание!"

(Да, Данчо, абсолютно съм съгласен с теб, приятелю!)

Малко след Алфатар минах покрай един величествен вековен дъб.

Забележителен!

Като караш нощем с колелото периодично виждаш светещи очички покрай пътя.

Повечето примигват един два пъти и се оттеглят в храстите.

Но следващата ми среща определено НЕ беше такава! ...

Карам спокойно в нощта и по едно време гледам няколко чифта светещи очички ме гледат от Пътя напред ...

Четири пет чифта ... светещи ..... :)

- Хм, Интересно ...- помислих си.

Продължих напред и бързо приближих глутницата със светещи очи.

Увеличих леко скоростта и попаднах сред една наистина странна групичка със светещи очи.

Глутница Духове от Лудогорието въплътили се на четири крака, чакащи ме тук на Пътя приели физическата форма на вълци?!?

Без замисляне бих казал че това бяха вълци, но всъщност бяха една идея по-дребни от вълци, а и опашката на единия от тях БЯЛ на цвят беше изправена нагоре.

Но в едно нещо бях 100% сигурен! Това НЕ бяха кучета!

(100% сигурен, преживявах и анализирах тази среща стотици пъти след това.)

Никой НЕ ме залая или заръмжа.

Имам 7 кучета и мисля, че мога да направя разлика между кучета и ... ДУХОВЕ приели физическата форма на Вълци.

Трябва да отбележа, че срещата се състоя в средата на нищото на поне 10-15 км в двете посоки от села и градове.

Бях в едно по-особено измерение, да пак по Пътя, но в средата на нищото, заобиколен от храсти и гори.

Като размер новите ми спътници бяха като средно големи към едри кучета.

Единия от тези пазители на Нощта чисто БЯЛ на цвят започна да тича пред мен в ляво по Пътя с високо вдигната като Пътепоказател опашка.

Още двама от глутницата тичаха отстрани зад мен и около мен по края, в страни по Пътя.

Разбрах, че тази среща не е случайна, а е Знак даден ми от моя Свят.

След няколко стотин метра БЕЛИЯ водач мълчаливо кривна в ляво и се изгуби в гъсталака, двамата му спътници също.

Аз продължих напред ...

(Тази среща я помня и до днес, така ясно все едно беше преди няколко мига!

Понякога имаме сънища или срещи в живота си, които Душата ни ни казва, че не са случайни!

Тази случайна среща с братята вълци НЕ беше случайна!)

След около 10-15 км достигнах до втората контрола от бревета - бензиностанция ОМВ в Силистра.

От една година съм на Кето режим на хранене. Без захар и въглехидрати.

Обикновено като карам по 200 - 300 км не ям твърда храна, а карам на много айрян, вода и кафе. Но за това каране реших, че няма да е така.

А и нещо взех да огладнявам ... и за първи път от една година ядох тесто - една баничка от ОМВ. По бензиностанциите няма особен избор от Кето храни.

(В последствие по време на бревети започнах да ям по 1-2-3 банички, в зависимост от дължината на бревета. Определено вкусните банички дават много, много сила на бревет! :) )

Пих още едно кафе, заредих се с газирана вода, опънах краката за 15-20 мин и продължих в нощта.

Хубавото на карането през нощта, е че не виждаш баирите, просто въртиш, превключваш скоростите и не си пълниш главата с мисли като: "това изкачване ще е тегаво ... уфф пак баир" итн.

Просто караш и медитираш в движение без излишни глупости.

Неочаквано скоро се разсъмна. Птиците пееха увлекателно през цялата нощ, но сутринта, първите лъчи на Слънцето им подействаха активиращо и на тях.

През целия път имаше множество цъфнали акации - аромата им е божествен.

Около Тутракан реших да направя поредния тест на оборудването което носех със себе си. Заваля лек дъжд и под закрилата на един орех разпънах хамака.

Всичко отне около 2-3 минути и се намерих опънат по гръб с високо изпънати крака блажено поклащайки се в хамака. 

Не съм очаквал, че почивка от 15 минути в хамака може да има толкова неочакван и възстановяващ ефект след 250 км каране.

(Да, определено лекия и компактен хамак е нещо страхотно! Почиваш бързо и пълноценно където си поискаш покрай Пътя.)

Бързо прибрах хамака и продължих по пътя.

Междувременно двама човека от една каруца ме питаха нося ли някакви гаечни ключове със себе си, че им трябвали нещо за гумите на каруцата.

Казах им че имам само шестограми, които няма да им свършат никаква работа. Единия беше склонен да слезне да ги види кви са тия шестограми да е сигурен, но все пак се отказа и продължи.

В баничарицата на едно село между Тутракан и Русе се заредих с още айрян и ... още една баница.

Това баницата било голема работа, видиш ли!

Влизането ми в Русе беше кошмарно!

Няколко километрова опашка от тирове в дясната лента, карах покрай тях но внимавах някой да не си отвори врата неочаквано. От ляво фучаха коли и камиони.

ШУМ! Мръсен въздух! Уф!

На ОМВ в края на Русе беше следващата контрола от бревета. Заредих отново с айрян и вода и пих поредното кафе.

Следваха последните 100 км от бревета с денивелация 900 метра.

И като за капак СИЛЕН НАСРЕЩЕН ВЯТЪР, а да и Жега.

Шега някаква от моя Свят:

- Е, ти се подготви с времето, но винаги имай в предвид едно непредвидимо НО! ...

(Известно време ми трябваше още, преди да се запозная истински с моя нов Духовен учител - шегаджия: Вятъра! Още доста време ми трябваше преди да започна да го разбирам и да се уча от уроците му! :) )

Пътя от Русе до Разград е тежък, огромно движение и в двете посоки, тирове, коли, бусове.

Добре че трябваше да се отклоня за 10-тина километра в ляво за посетя самолета в с. Щръклево. Там е предпоследната контрола от бревета. Снимах самолета и Субаруто ми, изпратих снимката в Телеграм групата и потеглих.

Насрещен вятър, силен / бурен и жега в моментите, когато вятъра утихваше за малко. Средната ми скорост падна, следваха доста спускания и изкачвания, а този вятър започна някак да ме дразни.

Мотивацията ми почна да пада. Налегнаха ме мрачни мисли.

(Не ме съди строго, приятелю! Реакцията ми е нормална за новобранеца-рандоньор, който все още не се е научил да разговаря с Вятъра ... )

Спрях в канавката покрай пътя и реших да проверя прогнозата в Gismeteo.

Гледам, че след 2-3 часа дават скоростта на вятъра да утихне и да се промени посоката.

Ха!

Разпънах хамака на едни бодливи акации покрай пътя и реших да изчакам.

По принцип максималното позволено време за преминаване на бревет 400 км е 27 часа. Оставаха ми 70 км, а имах много часове в резерв.

Реших, че няма да гоня някакви скоростни и времеви рекорди а ще заложа на повече ФЪН.

След около час ми се стори че вятъра понамалява, сгънах хамака и тръгнах.

Вятъра не беше стихнал колкото ми се искаше, но реших че няма да му се дразня, няма да му обръщам внимание, а ще се съсредоточа 100% върху Пътя тук и сега.

И се получи! Въпреки вятъра, може би и в следствие на почивката в хамака, но пътя до Разград НЕ беше толкова неприятен, колкото в началото от Русе.

(Да, на прав Път съм променяйки отношението си към уроците на този моя Духовен Учител - Шегобиец, Вятъра ... :) )

Пресякох Разград през средата, снимах се на последната контрола табелата за древното тракийско селище Абритус и продължих към Исперих.

Междувременно вятъра на 90% беше спрял!!!

Браво Gismeteo!

Обаче настана жега, а изкачването след Разград си е стръмничко

В Разград от един кафе автомат пих две чаши капучино, а от една бензинера заредих с газирана вода.

От капучиното ли не знам, но ми дойде една сила!

С кеф изядох стръвните изкачвания по хълмчетата до Исперих, а и колегите в Телеграм групата даваха много ценна психологическа подкрепа!

Благодаря, момчета!

Финиширах в 17:19.

Общо 24 часа и 45 минути, от които 18 часа и 13 минути в движение.

Средна скорост 22.2 км/ч.

Незнайно защо, но според Страва общата продължителност на карането ми била 26 часа ...:)

Приятелю, БлагоДаря за отделеното време с този разказ за една вело разходка из пленяващата Добруджа, магичното Лудогорие и не само ... :)

За всички, които искат да научат какво е това бревет и повече за рандоньорското движение в България препоръчвам да посетите сайта на Audax Bulgaria, също Audax форума в БФТ, както и Audax групата във ФБ.

https://audaxbulgaria.com
https://www.bftourism.net/forum/viewforum.php?f=14
https://www.facebook.com/groups/868638039827654/

БлагоДаря за отделеното от теб време с този Пътепис, приятелю! До срещи по Пътя!

Късмет!