Ти за какво ги пишеш всъщност тия пътеписи за бревети ... ???

- Ти за какво ги пишеш всъщност тия пътеписи ... ???

- За да ти ги лайкват писанията разни познати и непознати хора във Фейсбука ли? - ме запита наскоро един интернет приятел ... :) - Живееш в някакъв измислен свят Лупо! Караш колело, въртиш бревети по цял ден, а живота всъщност е гаден, хората трябва да ходим на работа! ... А и тия клишета дето ми ги говориш, че сме били имали избор и че не било добре, че съм толкова зависим от одобрението на другите във Фейсбука и Страва - ами това са пълни клишета и глупости, знаеш ли?

Хммм, тия леко провокиращи думи ме накараха да се замисля.

- За какво ги пиша тия пътеписи? ... Наистина???

Мислих, мислих и стигнах до следния извод. Пътеписи започнах да ги пиша преди малко повече от година след като започнах да карам колело.

Исках някак си да се опитам да опиша и да пусна навън, извън себе си тая красота и блаженство, която се насъбира в душата докато карам колело!

Особено ярки и силнни са тези красиви букети от прекрасни усещания точно по време на карания на велосипед на дълги разстояния ... но най-силни са впечатленията по време и след карането на един предизвикателен бревет.

Съвсем наскоро разбрах с радост, че не съм нещо съвсем луд за връзване, а че така като мене се чувстват и много други велоездачи!

Запознах се наскоро с един мъж, който е бил велосипедист състезател още преди да се родя и от тогава не е спирал постоянно да кара велосипед.

Днес този корав българин по паспорт е на 70 години, но когато имам привилегията да карам колело заедно с него по Пътя осъзнавам, че след 22-рата си година той не се променял особено.

Не се променял нито физически нито психически. Останал е млад и по сила и по дух.

Той същия ми каза веднъж докато карахме перманент бревет в зимната мъгла при 6 градуса максимална дневна температура следното:

- Любо, човека който е измислил колелото е направил толкова много хора щастливи!

- Истински щастливи! :) - каза ми го с радостна усмивка само час - два след като преди това рано сутринта се наложи да тича бутайки колелото си, защото от студ пръстите на краката му бяха тотално премръзнали и трябваше някак да ги раздвижи.

Каза ми също и следното - Аз пък като карам колело и ми идва от дълбоко, от душата вдъхновение да пиша стихове!

Наистина яки неща има! Но наистина се изненадах след едни стихове на руски ...

Наскоро имах удоволствието да взема няколко особено инстересни интервюта от опитни, дългогодишни велоездачи - рандоньори!

От разговорите ми с тях чух множество различни разкази за същата тая неудържима вътрешна сила, за същата тая музика, която започва да звучи във всяка една клетка на тялото по време на бревет ...

Магията на бреветите! ... Някакви луди се събират и карат на групи колелета по 200, 300, 400, 600 и даже повече километри!

Карайки колело на дълги разстояния обаче тия луди получават "привилегията", получават възможността да осъзнаят с душите и сърцата си един безспорен факт ...

Факта, че ЖИВОТА Е ПРЕКРАСЕН!

Ето това е основната причина и аз да карам бревети, а и да започна да пиша пътеписи след тях!

Исках някак си да я пусна навън от мен тази красота, която усещам с всяка клетка на тялото си около мен и в мен по Пътя!

Тъй като с четката въобще, ама въобще не ме бива, реших да се пробвам някак си със силата на написаните думи.

Пък може така и други като мене да осъзнаят, че не са сами и не са чак такива луди за връзване, всъщност ...

Може пък така да намеря и нови ценни Приятели по сърце и дух? :)

Да намеря ценни прители, които наистина усещат Живота като мен ... Да, в последствие намерих много такива хора! Всеки ден благодаря на Моя Свят за този дар!

Нищо лошо не искам да кажа за хората като виждат живота така, както го вижда този мой приятел, който цитирах в началото.

Не му се обидих за думите, но съжалявам че се е примирил и се оставил на течението да го лашка напред назад по скалите и бързейте на реката на живота.

Какво мога да направя аз като той сам доброволно се е продал за жълти или бели стотинки за крепостник на некакъв велможа и му работи от сутрин до вечер. Живота си е негов! Избора също! Кой пък съм аз да съдя? ...

Най-хубавото на живота всъщност, е че няма добър или лош избор! ...

Реалността всъщност е НЕреална! :)

След като осъзнаем с душата и разума си този прост факт, вътрешната ни и външна важност силно намаляват, а тогава, след като намалее важността, света започва да става различен!

Едва тогава Света става много по-пластичен.

Едва тогава Избора става по-осъзнат и лесен.

И Едва тогава Живота става Песен!

Бревет трябва да се кара бързо ... или бавно? :)

Има няколко стила, няколко различни начина в карането на колело по време на бревет.

Едни хора го предпочитат БЪРЗО - раз прас и за няколко часа и 200-те километра са изминати и бревета ей го на - свършил!

Други рандоньори са привърженици на по-отималния стил на каране.

Трети пък карат бавно и въобще не има пука дали карат бързо или бавно, особено пък щом и се включват в контролното време! :)

Бързия начин на каране на колело по време на бревет всъщност само привидно е по-различен от другите два стила на каране - оптималния и по-бавния.

Този начин Не е нито по-добър нито по-лош от тях!

Ако избереш да караш един бревет бързо, първо на първо трябва да го можеш! ... :)

Зад бързото каране на велосипед на дълги разстояние стоят стотици, ако не и хиляди часове тренировки и хиляди, хиляди километри по Пътя.

От там на сетне, когато достигнеш един праг на натрупване на сила и опит минаваш на ниво, на което можеш да избереш - днес ще карам за кеф бързо или днес ще го карам бавно, пак за кеф!

От едно скорошно интервю на един изключителено опитен велоездач - рандоньор случайно попаднах на отговора, защо тези които карат бревети бързо въобще го правят?

В 90+ процента от случайте хората които карат бързо на бревет го правят НЕ за да се състезават или пък да се покажат пред останалите колко са силни и бързи!

Въобще не!

Правят го най-често единствено за себе си защото са решили в този момент да проверят границите си.

Решили са да се поставят на изпитание и тест.

Искат да видят дали са започнали да изостават от темпото си спрямо миналата година или пък все още продължават да надграждат, събират сила и скорост и вървят по-добре от миналата година.

Аз лично все още съм от групата на по-умерените в скоростта рандоньори.

По баирите катеря бавно и това се отразява цялостно на скоростта ми. Имам още излишни килограми за сваляне и още доста мускули за трупане!

В този момент предпочитам оптималния стил на каране - карам с разумна бързина спрямо възможностите ми, но не губя никакво време на контроли за почивки.

Стремя се максимално много време от времето за преминаване на бревет да бъда върху велосипеда.

Ям и пия вода и почивам по възможност основно върху кончето ми ... :)

За мен лично най-ценното преимущество да можежеш да караш бързо велосипед, е това че имаш още един Избор! :)

Да! Можеш бързо да преминеш през някой досаден участък от Пътя, за да се насладиш по-пълноценно на друг.

Да! Можеш да наваксаш и да се включиш в контролното време въпреки, че няколко поредни пъти днес пука гума ...

Всички стилове на каране на велосипед по време на бревет ни помагат да осъзнаем един безспорен факт.

... независимо дали днес ще карам на бревет бързо, а пък по-бавно!

Факт е, че ЖИВОТА Е ПРЕКРАСЕН!

:)