Здравейте приятели, това е подкаст "Загадъчни Истории" и днес се отправяме в Мала Азия където преди около три хиляди години по абсолютно неясни и до днес причини живеещите по тези меса фриги започнали да строят градове ... дълбоко под земята.
Днес заедно тръгваме на пътешествие до едно от загадъчно место - подземните градове в Кападокия.
Представете си, че се намирате в една тъмна, тиха пещера.
Въздухът е хладен и свеж.
Над вас се извиват причудливи форми на сводове, тунели и отвори издълбани дълбоко в скалата.
В далечината се виждат светлини, които се излъчват от факли и редки отвори в тавана и стените.
Това е един от входовете към подземния град Деринкую, построен преди около три хиляди години от загадъчните бриги, познати днес и като фриги.
Машината на времето ни днес е настроена за телепортация в 1200 години пр.н.е. в район, който днес е част от западна и централна Турция.
1200 години преди Христа е период от Историята, който съвпада с края на Бронзовата епоха и е известен също като "Тъмните векове" в историята на този Егейски регион.
Някъде тогава през този период започва миграция на част от дедите ни траките в посока югоизток към земите на могъщата някога, но вече западаща империя на хетите.
Тракийските преселници и колонисти познати ни днес и като бриги / фриги / фригийци около 4-500 години по-късно по абсолютно неясни за нас причини започват да създават тези загадъчни мегаполиси разположени дълбоко ПОД повърхността на земята.
Подземните градове Деринкую, Каймаклъ и Озконак са изградени до осем и повече нива едно под друго.
В тези подземни градове е кипял активен живот на повече от 85 метра дълбочина.
Да, става въпрос за огромни и сложни комплекси, издълбани в скалите, които са служили за убежище, складове, храмове.
Кой, кога и защо е построил тези подземни градове?
Какво общо имат онези загадъчни древни строители на градове под земята с нас българите?
Аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и днес съм водача ви в този подземен подкаст в търсене на отговорите на всичките тези въпроси.
Приятели, сега е момента докато допиваме заедно тази последна чаша ароматно кафе, да ви припомня да не забравите да си вземете онзи чифт непромокаеми гумени ботуши и да не забравите мощния фенер .. не, всъщност по-добре вземете си челник!
Очаква ни спускане надолу и дълго и вълнуващо бродене из гъста мрежа от загадъчни тунели дълбоко под повърхността на земята там някъде дълбоко в сърцето на Мала Азия.
Отгоре на повърхността е 40 градусов мор, прах, скали и трънаци, но ние с вас се спукаме надолу.
Отиваме право там където целогодишно температурата е една и съща - супер приятните 12- 15 градуса по Целзий.
Ще ви покажа как изглежда днес и как е изглеждал преди 2800 години най-големият от тези подземни градове.
Ще разгледаме историята и културата на тези загадъчни хора, които са обитавали подземните градове.
И най-важното - ще се убедите сами, че тези хора не са били случайни ... НЕ.
Тези подземни градове там в сърцето на Мала Азия са изградени от дедите ни траките, познати днес още и като фриги или фригийци.
Строителите и жителите на тези подземни градове са били траки, които преди около 1500 години са се изселили от Балканите в посока югоизток и върху територията на западащата древна Империя на хетите.
Там са основали могъщото фригийско царство в Мала Азия.
Дедите ни са били смели войни и пътешественици, изобретателни и мистични хора, които са оставили богато наследство и са вдъхновили много древни автори и изкуствоведи.
Един от онези древни фриги - траки е бил и знаменитият фригийски цар Мидас, познат ни днес със своето златно докосване.
Приятели, допълнете чашата си с още малко ароматно кафе и да тръгваме!
Очаква ни едно приключение в дълбините на земята 3000 години назад във времето.
Възникване и Разцвет на Хетската Империя
Хетите са народ от индоевропейски произход, който се заселва в Мала Азия през 2-рото хилядолетие пр.н.е.
В началото хетите са организирани в малки градове държави, но постепенно започват да се обединяват под властта на един владетел.
Хетската Империя се формира в Анатолия (днешна Турция) около 17-ви век пр.н.е.
Хетите са наследници на древните местни култури и се влияят от съседните цивилизации като Асирия и Вавилон.
Разширение и Укрепване ба хетската Империя през 14-ти – 13-ти век пр.н.е.:
Във връхната фаза на своето развитие, хетите управляват значителна част от Анатолия и се разпростирали в северна Сирия и Месопотамия.
Хетите са били сериозна военна сила и успешно са се противопоставят на асирийци и египтяни.
Хетите изградили мощна централизирана държава със столица Хатуша и развили напреднали системи за управление, право и военни технологии.
Те участвали в редица значителни конфликти, включително битката при Кадеш срещу Египет, една от най-известните колесничарски битки в древността.
Крах и Падение на Хетската Империя
През 12-ти век пр.н.е., хетската империя започва да изпитва политически и икономически смутове.
Причините за падението на Империята на хетите са комплексни и включват вътрешни борби за власт, нашествия на други народи включително от северозапад дедите ни фригите и природни бедствия
Този период съвпада с общия крах на Бронзовата епоха, когато много древни цивилизации изчезват поради серия от инвазии, природни катастрофи и социални разрушения.
Империята на хетите се разпада, оставяйки след себе си редица малки пост-хетски кралства, които продължават някои от хетските традиции и култури.
Идването на Фригите
Разпадането на хетската империя до някъде е причинено и от нашествието на дедите ни траките идващи от северозапад.
Първоначално тези тракийски племена са се наричали бриги,а по-късно са наречени фриги.
Те са и създателите на ново Царство наречено Фригия.
Фригия е разположена в западната част на централна Анатолия.
Фригия започва да се развива като отделна значителна политическа сила около 1200 г. пр.н.е.
Фригийците наследяват много от месното богато хетско културно наследство като създават един пъстър културен букет силно повлиян и от тяхната собствена уникална тракийска култура и идентичност, които донасят със себе си.
Фригите са известни със своята мистична религия, изкуство и архитектура.
Фригийското царство достига своя разцвет под управлението на царе като Мидас, известен с легендите за своето "златно докосване" и магарешките си уши, които криел под специфичната за дедите ни траките шапка закривена напред.
Легенда за митичния Цар Мидас
С образа на на цар Мидас се свързват две добре известни легенди.
Първото предание разказва за буквално изпълненото от страна на Бог Дионисий необмислено желание на цар Мидас.
По молба на Мидас, богът му дарява способността всичко, до което се докосне да се превръща в злато.
Този дар, обаче, бързо се превръща от благословия в проклятие, тъй като всяка храна и напитка, към които Мидас посягал, се превръщала в злато, лишавайки го от възможността да се нахрани или напие.
Трагичната съдба достигала до връхната си точка, когато Мидас осъзнал, че не може дори да прегърне своята любима дъщеря, без да я превърне статуя на златна нимфа.
В резултат на разкаянието си и отчаяните си молби към Дионисий, богът му посочил като решение река Пактол.
След като царя се изкъпал във водите на реката проклятието било измито.
Онова съдбоносно къпане превърнало реката в най-златоносната днес водна артерия в Мала Азия.
В друго предание, цар Мидас участвал като съдия в музикален дуел между боговете Аполон и Пан.
След като Мидас обявил Пан за победител, разгневеният Аполон наказал царя, като превърнал ушите му в уши на магаре.
В опит да скрие този дефект, Мидас започнал да носи специфична шапка с конусообразна форма и връх насочен напред, която днес е известна като фригийска / тракийска шапка.
Единствено личният бръснар на Царя знаел за тайната, но под заплахата от наказание, бил принуден да запази мълчание.
Тежкото бреме на тайната обаче толкова измъчвало бръснаря, че той намерил хитър начин да се освободи от него.
Бръснарят изкопал дупка на брега на река и прошепнал в нея, че цар Мидас има магарешки уши.
Тайната обаче била чута от тревата, която после разнесла слуха из цялата земя.
За Гордий, бащата на цар Мидас, също се разказва една легендарна история.
Според преданието, когато фригийците търсели нов владетел, оракулът предсказал, че това ще бъде първият човек, който мине по пътя към храма на Зевс, каращ волска кола с орел кацнал върху нея.
И точно по този начин обикновеният селянин земеделец Гордий баща на легендарния Мидас станал цар на фригите.
Той взел колата, с която бил когато съдбата му така неочаквано се променила, и я завързал за храма на Зевс с един много сложен възел.
Според легендата, този, който успее да развърже възела, щял да стане владетел на Мала Азия.
Много се опитали, но без успех.
Александър Велики, вместо да се опитва да разплете възела, го разсякъл с меча си, доказвайки практичния си балкански ум.
Град Деринкую: тайнственото подземно убежище на човешкия дух
Като отблясък от онези загадъчни времена на митове и Богове добре скрит в дълбините на скалите край Кападокия се спотайва един от най-големите подземни градове в света.
Точно в тези легендарни земи се намира тайнственото подземно убежище на човешкия дух - подземният град Деринкую:
Деринкую е издълбан в меки скали с вулканичен произход.
Специфичната особеност на вулканичните скали в този регион е относително меката им пореста структура, която обаче под въздействието на въздуха и кислорода бързо се втвърдява и става доста здрава и устойчива.
Подземния града е бил използван от различни цивилизации в продължение на хиляди години.
Има много теории за това как и кога е построен Деринкую.
Някои учени смятат, че е бил създаден още в бронзовата епоха, около 3000 г. пр.н.е.
Според основната теория Деринкую е създаден от фригите някъде в периода около 800 години преди Исус.
Според тази теория фригите са разширили значително наличните тунели и пещери използвани преди тях от хетите.
Според друга много по-малко вероятна теория града бил изграден доста по-късно, през ранно римския или дори през по-късния така наречен византийски период.
Каквато и да е истината, Деринкую е бил важен стратегически обект за много различни народи обитаващи тези земи.
Той е бил използван като убежище от войни, нападения и природни бедствия.
Има обаче много реална вероятност този древен града да е бил построен и обитаван със съвсем различни и много по-мистични цел и предназначение ... кой знае.
Но преди да продължим с вълнуващото ни пътешествие и изследване на тунелите, кладенците и дълбините на тайнствения Деринкую нека да изясним една много важна подробност.
Връзката на древните Фриги с дедите ни Траките.
По-долу в този подкаст ще ви прочета няколко откъса от проучването на историка Павел Серафимов по темата:
ТРАКИЙЦИ ЛИ СА ФРИГИТЕ?
В сайта на подкаст "Загадъчни Истории" пускам линк към пълния текст на това оригинално проучване: тук
В сайта на подкаста на адрес THRACIUM.NET можете да видите и десетки оригинални снимки от тунелите и жилищата в Деринкую.
По-долу ще прочета няколко откъса от проучването тракийци ли са фригите:
"В миналото учените знаеха твърде малко за фригите. Преди да бъдат намерени останките на Гордион, Айзана, Акмония и др. никой не предполагаше, че този тракийски народ е можел да гради величествени монументи. След откриването на стотиците фригийски епиграфски паметници стана ясно и това, че фригите са имали своя писменост. Изведнъж господстващото твърдение, че гърците са дали азбука и култура на траките стана несъстоятелно...за ужас на една определена група хора.
По времето когато фригите издигат огромни и великолепно украсени сгради, гърците обитават сламени колиби. Докато траките създават художествени мозайки, мебели с инкрустации и красиви декоративни плочи, гърците са били още в Тъмния Период. Фригите са били неимоверно богати. Тяхното благосъстояние става легендарно, ражда се легендата за това, че до каквото се докосне цар Мидас, то се превръща в злато.
Фригия е държава в Мала Азия, но нейните жители са балкански преселници. За това свидетелстват Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски в Етника.
Херодот обяснява, че в дълбока древност името на фригите е било бриги.
Не всички от тях мигрират за Мала Азия. Част от бригите остава в Тракия и причинява доста главоболия на персите (по време на похода на Дарий) унищожавайки голяма част от войската му.
Макар данните за тракийският произход на фригите да идват от няколко извора и да са ясни, през XX век влиятелни хора се опитват да наложат вярването, че фригите не са траки. Отричането на тракийския произход на фригите се прави с цел на спасяване на статуквото. Става дума за упорито налаганата догма, че гърците са създателите и разпространителите на култура в Античността. Това твърдение все още държи в плен много хора...
Ако бяха популяризирани данните, че фригите са траки, че са били в състояние да строят величествени стради векове преди гърците, че са имали монументални надписи преди гърците...то престижа на южните ни съседи щеше да пострада. Eто защо бе започната кампанията с отричането на тракийският произход на фригите."
Тук правя кратко прекъсване на оригиналния доказателствен материал в изследването на Павел Серафимов, който доказва връзката между траките и бригите - фригите с обстоен анализ на огромно множество общи топоними.
По-долу продължавам основно с изводите му, а всички които искате да прочетете пълния текст на изследването лесно може да го направите в Интернет:
"Никой от учените определящи фригите като различен народ от траките не е дал тези паралели в топонимите. Нито пък са оборени твърденията на Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски. Тези стари автори дефинират фригите като тракийски народ.
Освен по езика за етническата принадлежност на фригите можем да съдим по техните погребални ритуали. Царете на този древен народ са погребвани под могили. Самата гробница е била облицована с дървени трупи. Същият тип погребение се среща и в Тракия, че даже и в Средна Азия където са живели саките. Те са определени от Аристофан за траки.
Друга особеност на фригийските погребални ритуали е това, че при благородническо погребение са се принасяли в жертва коне. Този обичай е добре познат на траките, практикува се от старите българи поне до IX век.
Поредната особеност свързваща траки и фриги е облеклото. Гърците са носили хитони, римляните тоги, фригите обаче са с дълга риза, панталони и шапка, която е закривена напред. Точно това е и облеклото на гетите, които Херодот определя за най-храбрият тракийски народ.
Фригийската керамика е много особена. Тя съдържа много геометрични елементи като квадрати, ромбове, успоредни линии, редуващи се светли и тъмни квадрати като при поле на шах, штриховани триъгълници, концентрични кръгове. Използват се също меандри, спирали, свастики. Тези елементи на орнаментиката са без изключение типични и за древната тракийска керамика.
Нека обобщим представеното до този момент:
1. Имаме четири различни исторически извора, според коите фригите са тракийски народ.
2. По отношение на топонимите и съответно езика може да се каже, че фригите са тракийски народ.
3. Погребалните обреди на фригите са като тези на траките.
4. Облеклото на фригите е като това на траките.
5. Орнаментиката на фригийската керамика е като тази на траките.
Аз лично не виждам причина да се определят фригите като народ различен от траките.
Няма никакви данни, които да ни позволят да направим това. Фригийският език от друга страна предлага етимология на някои старобългарски титли. От дълго време се спори за титлата КАNАС. Едни я свързват с хан, други я тълкуват като кан, преди около век обаче проф.Ценов доказа, че КАNАС не е нищо друго освен древното записване на КНЯЗ. Най-древният вариант на тази дума намираме във фригийската AKENAS, документирана на надпис W-07( S.Lyubotsky).
Още по-интересно е това, че Кирил и Методий започват своята мисия по времето на византийският император Михаил III.
Този монарх не е грък, не е исавриец, или арменец, а фригиец – какво е бил и презиращият гръцката култура негов роднина Михаил II...И това, ако не е повод за размисъл..."
Тук прекъсвам с цитата ми на изследването на Павел Серафимов ТРАКИЙЦИ ЛИ СА ФРИГИТЕ?
За мен лично няма никакво съмнение, че бригите заели северозападните части на древната Имеприята на хетите са част от дедите ни траките.
Те нахлули преди около 3000 години в Анатолия от територията на днешния Балкански полуостров.
Според мен строителите на подземния град в сърцето на Мала Азия Деринкую са точно бригите.
Как и кога е открит всъщност Деринкую?
Подземните тунели са открити през 1963 година, след като един от местните жители открива загадъчна стая зад стената на собствения си дом.
Имайте в предвид, че за дълги векове дори и под управлението на селджуците района на подземния град, а на почти цяла Кападокия е бил населяван от преимуществено християнско население.
През 1923 година християнските жители населяващи района на днешна Кападокия са изгонени от Турция и изпратени в Гърция в резултат на обмена на населението между двете страни.
От този момент и тунелите са потънали в забвение за над 40 години, чак до въпросното "ново" поредно неочаквано откриване на подземния град през 1963 година.
Разкопките започнали почти незабавно през 1963 година разкриват, че това не е било просто стая, а началото на огромна мрежа от тунели и помещения.
Така, след поредица от изследвания и археологически работи, през 1967 година Деринкую е отворен за посетители.
Подземният град тогава и получава името си "Деринкую" което име преведено от турски означава "Тъмният кладенец".
"Тъмният кладенец" града е наречен така основно поради наличието на 52 кладенеца с питейна вода, разположени на дълбочина от 60 до 70 метра под нивото на повърхността.
Приятели нека да се за миг в това пътуване и да си представим колко реално дълбоки са въпросните кладенци с дълбочина 60 - 70 метра под земята.
Представете си че стоите под близкия 14 - 16 етажен блок, с които са изпълнени днес София, Пловдив, Варна и Бургас.
Така гледаме от долу нагоре един 14 - 16 етажен блок.
Това реално са около 30 - 32 метра.
Значи за да си представим колко нереално дълбоки са тези подземни кладенци прокопани от древните си представете два 14 - 16 етажни блока един над друг.
WOW! Да определено е зашеметяващо, нали? :)
И така нека да се върнем обратно на терен в подземния град наречен от турците "Тъмният кладенец" - Деринкую.
От откриването на града през 1963 година до момента са разкопани и достъпни за посещения около 10 % и само 8 етажа от целия подземен град.
Достъпна за посещения днес е подземна градска част на обща площ от около 4 квадратни километра.
В момента дълбочината на 8-те етажа, които могат да се посетят, е 50 метра, но според експертите, ако всички етажи бъдат напълно почистени, тяхната дълбочина може да достигне 85 метра, а броят на нивата да се увеличи до 12-13.
Някои експерти спекулират, че етажите стигат до общо 20 нива под земята ...
Преди да се решите на това посещение в подземния град Деринкую, трябва да имате в предвид, че на някои места може да се наложи да се спускате на дълбочина през тесни тунели.
Ако страдате от клаустрофобия, може да ви бъде трудно, но помнете, че ще имате възможността да видите един от най-загадъчните подземни градове в света.
Потопявайки се в невероятната атмосфера на тези обвити в мистерия подземия със сигурност накрая ще си кажете:
"Да! Това си струваше!".
Кой и кога започна да строи удивителния подземен град Деринкую?
Точна информация за историята на града липсва.
Но има няколко различни теории, всяка от които има право да бъде спомената.
Между 15-ти и 13-ти век пр.н.е. Хетската империя влиза в конфликт с Новото царство на Египет и Средноасирийската империя за контрол над региони в Близкия Изток.
Също така, хетите имат много сложни взаимоотношения със съедната им империя Митанни, които варират от конфликт до съюзничество.
Известен е конфликтът между хетите и Египет, кулминиращ с битката при Кадеш около 1274 г. пр.н.е. по времето на фараона Рамзес II.
Средноасирийската империя накрая все пак се превръща в доминираща сила и анексира голяма част от Хетската империя, докато останалата и част е завладяна основно от прииждащите от северозапад траки наречени бриги, а по-късно познати като фриги.
Така според една от теориите за създаването на Деринкую се предполага, че хетите по време на западането на Имеприята им са използвали тези тунели, за да се укрият от нашествието на фригийците.
Има исторически документи, които разказват в доста нюансите на победата на фригийците над хетите.
теория за създаването на Деринкую
Алтернативната теория за създаването на Деринкую гласи, че първите тунели са построени доста по-късно от фригийците, някъде между 8-ми и 7-ми век пр.н.е.
Откритите на място в града хетски артефакти се приемат като останки от военни трофеи преди това.
Фригийските архитекти били най-добрите строители на Желязната епоха.
Те са известни с участието си в сложни строителни проекти и са населявали този регион дълго време, затова често се приписва точно на тях създаването на първия подземен град Деринкую.
Древните поселенци са издялвали блокове от меката вулканична скала наричана туф, създавайки по този начин лабиринти в скалата.
По начина на обработка на камъка може да се определи в кой век са издялани камерите, проходите и тунелите.
Имайте в предвид факта, че всички други групи, живеещи в Кападокия, включително персите, гърците, македонците и сирийците, са мигрирали в този регион много, ,много по-късно от предполагаемия срок на строителство на подземния град.
Днес по никакъв начин не може да се изключи възможността през следващите по-късни столетия градът съществено да е бил разшириряван и променян.
За това свидетелстват системата от тунели и преходи, както и запазените параклиси и църкви ...
Имайте в предвид, че в доста по-късни времена кападокийците са били основно християнско малцинство и за това и често се сблъсквали с религиозни преследвания.
От този период в подземния град са реорганизирани или допълниелно създадени християнска църква и параклиси, украсени с фрески с библейски сюжети.
Исторически свидетелства
Едно от най-ранните писмени споменавания за подземните градове в Кападокия, открити до днес, е написано от гръцкия писател, историк и военачалник Ксенофонт, датирано около 370 г. пр.н.е.
В своята основна работа „Анабасис“ Ксенофонт пише: „Тук къщите са подземни, с отвори като на кладенец, но просторни отдолу; докато входовете са направени за товарни животни, хората слизат по стълби.
В домовете под земята има кози, овце, едър рогат добитък, пилета и техните малки; и всички животни са отглеждани и хранени там в домовете под земята.“
Съществуват и доказателства, че и в по-късен период жителите по тези места са използвали подземния град като надеждно убежище.
Например, по време на византийския период, когато често избухваха арабо-византийски войни, Деринкую е широко използван от селджуцките турци и арабите-мюсюлмани, живеещи в тези земи.
Споровете за възрастта на подземния град не стихват и до днес.
Отделни находки и исторически сведения в документите помагат да се състави известна логическа последователност.
Мраморна статуя на орел, намираща се в един от закритите за посещения райони на града се датира от римския период.
Турците са пристигнали и са се заселили в региона по време на битката при Манцикерт през 1071 година.
По време на тази битка Византийската империя е победена, а император Роман IV Диоген – пленен от селджуците и скоро след това детрониран.
Селджуците нанасят решително поражение на Византийската империя и си проправят път за заселване в Мала Азия.
След битката при Манцикерт от края на 11-ти чак до момента земите на този район в Мала Азия остават под управлението на турците.
През 1923 година християнските жители населяващи основно района на днешна Кападокия са изгонени от Турция и изпратени в Гърция в резултат на обмена на населението между двете страни.
От този момент и тунелите са потънали в забвение за над 40 години, чак до новото неочаквано откриване на града през 1963 година.
Странност и Мистика
Може да изглежда странно, защо хората са построили Деринкую - цял един град дълбоко под земята?
В крайна сметка, всички ние обичаме да живеем на открито, да се наслаждаваме на синьото небе и природата.
Отговорът на този въпрос обаче може да е и много прост: този тип строителство е възникнал най-вероятно основно с отбранителни цели – самосъхранението все пак е фундаментален човешки инстинкт.
Но дали целта за построяването на Деринкую е била действително такава?
Дали реално предназначението на този град не е била далеч по-мистично ...
Приятели, какво мислите вие по този въпрос?
Очаквам с огромно нетърпение коментарите ви под подкаста в Spotify или YouTube.
Aко слушате този подкаст в YouTube моля абонирайте се за YouTube канала "Загадъчни Истории" и .. натиснете на бутона "Like".
Благодаря ви! Това помага супер много за повишаване на видимостта на подкаста в алгоритъмите на YouTube!
Как реално е построен Деринкую?
Някои подземни части на града са модифицирани от хората подземни пещери, естествени кухини и други подобни естествено възникнали природни обекти.
Други части от града са направени изкуствено от хората.
Създадени са от нулата като е копано в относително мекия пясъчник или други лесно обработваеми скални породи.
Но имайте в предвид и че на места има и такива части, в които скалата е подобна на гранит по твърдост ... и до днес си остава загадка как в такива супер здрави скали древните са могли да пробиват тунели без използването на сложна модерна земекопна техника.
Оказа се, че някои подземни градове са били надеждно убежище и са строени едновременно с надземното строителство на надземния населен пункт.
За това свидетелстват откритите тайни врати в старинните къщи, които водят към тунели, отиващи на значителна дълбочина.
Ползите от подобен тип архитектура и строителство са очевидни.
Собственикът, започващ строителство, издялва от недрата под къщата си туфови скални блокове, които се използват за изграждането на стените на къщата от горе над земята.
Паралелно с това това от долу се образуват коридори, галерии и камери в скалата.
Тези коридори, галерии и камери в скалата след това постепенно се разширяват и обединяват за създаването на пълноценно подземно убежище.
Това обежище може и да не е приспособено за дълготрайно обитаване, но върепки това е жизнено важно и помага да се устоява на всякакви опасности на повърхността.
Подобни подземни градове всъщност може да поберат наистина доста голямо количество граждани, вземащи със себе си прости вещи и домашните си животни.
Други теории за строителстовото
Друга теория за построяването на града, е че древните са строили проходите като са „измивали“ тунелите в камъка с помощта на вода.
Възможно е сега това да ни звучи абсурдно, но не забравякте, че водата е един от най-мощните „инструменти“ на древността.
Ефективността на тази техника обаче все още се изследва.
През византийската епоха нищо в ежедневието на хората там не се променя - нашествията на арабите били периодично ежедневие за местните.
Единственият начин да се осигуриш пълна защита в подобни смутни времена е да се криеш под земята.
Такива „подземни“ периоди при местните жители можели да продължат до половин и дори до една година.
Имайте в предвид, че към днешна дата са разкопани и изучени едва около 10% от подземната цитадела, така че изследователите все още откриват нова информация за структурата начина за изграждане и използване на този подземен град.
Структура и устройство на Деринкую
Пътят към тайнствения подземен град в Кападокия започва с тесен проход.
Първият етаж е разположен на около 5 метра под земята, под умело скрит вход, напомнящ на коридор.
Жилищните помещения са разделени с арки, колони или стени.
Но за обитателите на този подземен град не е било възможно да имат напълно лично пространство - границите между стаите са достатъчно условни и лесно преодолими.
Първия етаж се състои от хамбар, кухня, винарна и всекидневни.
Възниква въпросът как туфовата скала, характерна за региона, е била толкова умело издълбана в тези периоди, когато инженерството още уж не е развито, и как вентилацията е била изпълнена толкова умело отгоре надолу чрез въздушни канали.
Още по-изумително е, че подовете постепенно намаляват и преминават към втория етаж, където се намират основно жилищни стаи, хранилища за храни и кухни.
Централната част на вентилацията, която осигурява циркулация на въздуха в целия град, се намира на третия етаж.
Тук е разположено мисионерско училище, което може да се разпознае по широкия таван с цилиндричен свод.
На този етаж, който е бил традиционно място за събирания в подземния град, има също кръстообразна църква, конфесионални зони и гробища.
На третия етаж на Деринкую започва 9-километров тунел, който, както се предполага, води до други съседно разположени подземни градове като подземния град Каймаклъ.
Височината на тавана на този тунел достига 2 метра, и той ни напомня много на съвременното метро.
На четвъртия етаж се намира затвора, до който в миналото са стояли стражи с факли.
Този етаж от подземията е максимално сложен, тъй като точно той се използва като убежище при нападения на грабители върху града.
На този етаж има вентилационни канали, разклоняващи се в различни посоки като клони на дърво, както и кладенци, цистерни и гробища.
На петия етаж се стига, като се спуснете по стълбите от четвъртия етаж.
Този етаж е своеобразен разпределителен център, "сърцето" на града.
Тук завършва тунелът, започващ от височината на третия етаж.
Той завършва със стълбищно-вентилационна шахта, а веднага след вентилационната шахта започва още един тунел, който слиза до 6-ти и 7-ми етаж.
Оттук започват тесни проходи, през които може свободно да се движи само по един човек.
Когато стигнете до 7-ми етаж ще попаднете в най-широката част на Подземния град Деринкую.
На този етаж има голяма тип конферентна зала, църква, кладенец и гробище.
Осмият етаж е последният етаж, който в момента е отворен за .
Тук ще видите малко помещение с вентилационна шахта.
Но трябва да имате в предвид, че вълнуващото пътуване из подземията е само малка част от същността на подземния град.
Може да се каже, че това е само половината от пътя.
Подземният град Деринкую, чиято история датира от 3000 г. пр.н.е., впечатлява не само като временно убежище с жилищна и обранителна зона.
Не, това е една проекция на цяло едно социално общество, в което е имало собствено производство и социализация.
Смята се, че най-старата известна психиатрична болница в света е била в този подземен град.
Тези много големи и тъмни подземия в миналото са били осветявани със специфични маслени лампи с ленено масло, което се е наливало в малки улеи, разположени по периметъра и са запалвани.
Вентилация
За да осигурят притока на въздух на жителите на подземния град е изградена изключително сложна система от вентилационни шахти и канали.
В скалата са издялани множество ходове, 52 вентилационни шахти и десетки хиляди малки вентилационни отвори, които се използват за осигуряване на приток на свеж и чист въздух в недрата на подземното поселение.
Благодарение на добре измислената система за обмен на въздуха дори на дълбочина 50-60 метра в града се диша сравнително лесно, няма нито влага, нито плесен и се поддържа постоянна температура в рамките на +13 +15 градуса.
В града на различните етажи има кладенци с изворна вода, както и множество цистерни за събиране на дъждовна вода.
Не е било ясно за колко дълго понякога хиляди хора и домашните им животни е трябвало да прекарат скрити дълбоко под земята.
Навсякъде между етажите има вентилационни отвори с диаметър около 5–10 см, изрязани в пода и в таваните на стаите.
На най-долния етаж се намира централната градска вентилация.
Голяма част от Деринкую е климатизирана с помощта на 4 основни вентилационни шахти и не по-малко от 15 000 вентилационни канали и отвори, които осигуряват приток на свеж въздух във всяка стая на подземния град.
Система на комуникация
Вентилационните отвори също така са използвани и като ефективен начин за комуникация.
Жителите на подземния град общували без да се налага да минават през дългите тунели, като по този начин действат бързо и синхронизирано в извънредни ситуации.
Хиляди малки вентилационни шахти, обединени с четири основни колони, лесно разпространяват звука.
Жителите на Деринкую веднага можеха да разберат откъде идва този звук и как да стигнат до неговия източник.
Водоснабдяване
Вентилационна шахта с дълбочина 55 метра също е използвана и като кладенец.
Имайте в предвид, че в града има доста кладенци които НЕ стигат до повърхността.
Това позволява на жителите на града да се предпазят от враговете, които биха могли да отровят водата в кладенците, ако кладенеца е достъпен от повърхността.
Загадки и тайни
Подземният град Деринкую е пълен с неразрешени загадки.
Например, остава загадка как е устроена системата на вентилация, доставяща кислород на най-долния етаж, как тунелите са свързани един с друг, как туфовата скална порода се издялва без машини, дори и да е относително мека.
Този подземен град, който може да побере около 50 хиляди души е с почти съвършена структура, всяка детайл от която е математически изчислен и планиран.
Особености на плана на подземния град Деринкую
Планът на подземния град е многоетажен, своеобразен многоетажен жилищен комплекс, който се простира в дълбините на земята.
Структурата на Деринкую е много сложна и изисква от неговите създатели не само сериозни физически усилия и умения, но и специални знания.
Това доказват супер разклонената гъста мрежа от проходи и тунели, както и стъпаловидни ями, наклонени коридори и просто дълбоки люкове, където се поставят подвижни стълби.
Стълби, които при опасност, след като всички жители се се скрили под земята се премахват отрязвайки достъпа отвън до жилищните помещения и други обществени пространства под земята.
На много ключови места в града има идеално балансирани подвижни камъни, които тежат по 500 кг всеки!
Големите но лесно подвижни камъни приличащи на огромни воденични камъни са се използвали за блокиране на коридорите при нападения.
Има множество помещения, разположени от двете страни на тунелите: жилищни стаи, трапезарии, църкви, мазета, винарни, складови помещения, работилници, конюшни, загони за добитък.
Имало е дори училище с учебни класни стаи, обществени зони, където хората се събирали за общуване, молитва, работа и итн.
За починалите е предвидени отдалечени райони на някои от етажите, където поставяли телата на покойниците, за да ги погребат по-късно на повърхността.
Тайни и Загадки
Подземния град Деринкую интригува учените от цял свят.
Швейцарският изследовател и писател Ерих фон Деникен, известен с книгата си „Колесниците на боговете“ посетил този регион през 1982 година за да изследва градските подземия.
Деникен провежда изследвания в подземните градове Каймаклъ и Деринкую и предлага теорията, че подземният град първоначално е бил построен за защита от атаки от въздуха и инвазии на извънземни.
Колко точни са предположения на Деникен за подземния град Деринкую е трудно да се каже.
Но безспорен факт е че в района под днешна Кападокия има още много неизвестни подземни пътища и градове, множество скрити светове.
Малко вероятно е тези подземни градове да са били предназначени за постоянно или дори за дългосрочно пребиваване, но очевидно са били построени така, че да издържат на нападения и да могат да поддържат живота на голямо количество хора и техните домашни животни за доста дълги периоди от време.
В провинцията има няколко други подземни града, включително подземния град Каймаклъ.
Общо в района между Кайсери и Невшехир са открити над 200 подземни града, всеки от които има поне 2 нива.
Около 40 града са съставени от 3 и повече нива.
Подземния град Деринкую. Център на туризма в Кападокия
Шест години след съвременното откриване на подземния град Деринкую, той за първи път е отворен за публиката.
Въпреки че днес само 10 процента от целия град е достъпен за посетители, определено си струва да бъде посетен.
Горните нива на града са много просторни и относително светли, тъй като слънчевите лъчи проникват през камъка чрез издяланите отвори.
Единственото предупреждение което трябва да имате в предвид когато се отправяте на това вълнуващо подземно пътешествие, е че трябва да сте подготвени, че долните нива на града имат по-тесни и ниски тунели, поради което на хората с клаустрофобия или проблеми с опорно-двигателния апарат или излишно тегло не се препоръчва да се спускат в дълбините.
Колкото по-дълбоко е етажът, толкова по-ниски и по-тесни стават тунелите и помещенията в него.
Пълзенето на колене в коридорите разбира се днес не е необходимо, но на някои места ще трябва да се движите със свити колена и наведена глава.
Няма опасност да се загубите в лабиринтите, тъй като всички коридори, камери и неизследвани места са надеждно блокирани с решетки, така че дори децата да не могат да се изгубят в дълбините на този загадъчен град под земята.
Приятели, какво мислите за подземния град Деринкую?
Подземен град разположен на дълбочина колкото е височината на два 14 - 16 етажни блока един върху друг ... WOW!
Приятели какво мислите за фригите, дали те са строителите на този загадъчен комплекс?
Дали пък теорията на Швейцарският изследовател и писател Ерих фон Деникен за извънземната връзка не е чак толкова лишена от логика?
Вашият глас и позиция са супер важни за развитието на подкаст разследванията на Загадъчни Истории!
Aко слушате този подкаст в Spotify или YouTube подкаст моля да се абонирате за канала "Загадъчни Истории" и натиснете на бутона "Like". Благодаря ви!
Приятели очаквам вашето мнение и коментари под публикацията във Фейсбук и в края на този подкаст в сайта на "Загадъчни Истории"!
Заповядайте в сайта на подкаст "Загадъчни Истории" на адрес THRACIUM.NET.
Тук има публикуван пълния текст на това проучване и десетки реални снимки от Деринкую.
Точно как се пише домейна може да видите в дясно долу на снимката на този подкаст епизод.
Какво точно е било предназначението на този град през всичките тези 5 хилядолетия от създаването му до днес?
Определено този върпос си остава не напълно изяснен до днес!
Приятели, благодаря Ви за времето, което отделихте с този епизод от подкаст поредицата "Загадъчни истории".
Аз съм Lupo и ви желая Късмет!
И карай да е весело!
Източници:
Писаната скала на цар Мидас смайва от 2600 години насам
Истинската история за Цар Мидас
Деринкую: многоярусный подземный город Турции, в котором проживало более 20 тыс. человек
Подземный город Деринкую, Каппадокия: тайны и устройство
Тайна Деринкую. Кто и зачем построил огромный подземный город?
