Вело разходка - бревет Алекси Николов, 195 км с денивелация 2400м
След 4 месеца на велосипед не бях готов за тази денивелация от 2400м!
Много благодаря на двамата колеги Пламен и Станислав, с които карахме заедно почти от началото до малко след 130 км, след което аз изостанах.
Нещата на които ме научиха и подкрепата им бяха неоценими!
Много благодаря на организатора Борис Иванов от Варна, който дойде и ме прибра с колата си 10 км преди финала, след като един идиот в мерцедес от насрещното реши да изпреварва срещу мен 3 коли и в резултат се наложи да се забия в храстите в канавката, за да избегна да ме отнесе челно.
Тоя реши да изпреварва срещу мен на прав участък въпреки, че имах фар, мигалка отпред и отзад и отразителна жилетка и ме виждаше перфектно ...
Факт е че по това време валеше силен дъжд и имаше бурен страничен вятър, но аз със сигурност се виждах перфектно отдалече, защото всички други нормални шофьори, с които се разминавах от насрещното изключваха дългите светлинни от далеч! След този знак даден ми от моя свят реших, че живота ми е по-ценен от последния печат в бревет картата ми след още 10км. Тази последната отсечка от бревета по пътя Бургас Варна е изключително опасна вечер заради подобни безмозъчни състезатели ...
Признавам си че допълнителна причина да спра беше и ледения дъжд и бурния страничен вятър, който излезна един час преди това.
През деня ни валя няколко пъти добре напоителен дъжд, след това изсъхвах, така че този последния дъжд преди Варна не беше нещо особено, въпреки че температурата падна доста и заради вятъра вероятно измръзнах като куче
В никакъв случай не искам да пропускам някак между другото и важния факт, че явно нямаше да мога да се включа в контролното времето от 13.5 часа определено за успешно преминаване на бревет от 200км.
След като събрах всичките факти си казах: "Спри се сега .. все още не си готов. Можеш да продължиш към успешното преминаване на следващия бревет, само след един два месеца и още тренировки, но тук и сега е по-добре да спреш."
Така и направих и се радвам че го направих.
Благодаря и на жените от бензиностанцията в Приселци, които ме подслониха на топло докато дойде Борко да ме прибере!