На 17 Октомври аз и още 25 човека се събрахме в 6:30 часа пред бензиностанция Лукойл до Метро - Люлин.
Предстоеше Бревет Трънски!
210 км за 13.30 часа с около 3200 - 3300 м положителна денивелация.
Бревет Трънски се провежда вече 11 години и маршрута му обикаля из някои много красиви, много загадъчни, но в същото време и много предизвикателни кътчета на Майка България!
Маршрута на бревет Трънски лъкатуши из земите на Шопите.
За шопите днес не знаем много!
По-скоро имаме изграден в съзнанието ни някакъв шеговит образ като стане въпрос за шопи, а всъщност този образ е много изкривен и неверен.
Преди седмица след една подобна шеговита снимка с описание на качествата на Шопа изпратена ми от един приятел в Телеграм се замислих и направих проучване в Интернет за тази част на България из която ми предстоеше да карам бревет.
Исках да науча повече за хората, които я населяваха от хилядолетия. Част от тяхната кръв тече и в моите вени.
Оказа се че шопите са наследници на тракийското племе Серди, завладяни от римляните през 28-а година преди Христа.
Преди около 2048 години от днес.
Тракийското племе Серди са създателите на днешната ни столица, наречена по онова време на тяхно име с името Сердика.
Според някои други източници обаче Сердите не са траки, а всъщност са келти ... Тук по нашите земи в древността е имало келтски нашествия и са живяли и келти, това е безспорен факт.
Според някои исторически източници келтските друиди са взимствали голяма част от магическите си обряди и вярвания точно от дедите ни траките.
Келти или траки са предшествениците на шопите всъщност няма особено голямо значение.
По-интересния в случая въпрос е знаете ли от къде идва всъщност днешното име на тези хора - Шопи?
- Да?
- Не?
Ами от Сопа - тояга, гега ...
"Кои са тия шопи? Обяснението на наши стари хора на тая дума е: Че при разни битки през вековете, нашите прадеди не отстъпвали от фронта никога, защото щом се свършвали стрели, копия, боздугани, или даже на Железната шопска дивизия мунициите, те грабвали сопите и продължавали боя. Ето защо от нашите сопи, сме получили името шопи.
Kоравите шопи от Шоплука.
Те били воини още от древността и от селищата си около града бдели за спокойствието на крепостта Сердика - Средец.
Като почнеш от Владая, по панорамния път през Княжево, Бояна, Драгалевци, та чак до Бистрица. На изток, север и запад от София съобщенията и придвижване с кон, пеша, през селища с панорама от Лозенска планина, Плана, Стара планина и Люлин. Докато се затвори отбранителният кръг. Все шопи – бивши средновековни бойци ...
В средата на XIV век софийската крепост Сердика имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбеца! Но след тримесечна поредна защита от османските нашествия, през 1382 г. градът под Витоша паднал пред завоевателя.
Телата на загиналите воини в битките за крепостта Средец победителите нахвърляли в река Владайска. От кръвта им тя почервеняла. 
През петте века османско владичество тази река наричали и Канла (Кървава) в памет на победените. А оцелелите воини тихом се прибрали из близките си селца по Витоша, Люлин, Стара планина.
Знаете ли защо наричат Софийското поле Шоплук?... Не?
На шопите и тяхното скрито оръжие - сопите... На опасността от бойните им тояги през Средновековието.
Внимание, около София бродят шопи със сопи! Потомствени воини! Не замръквайте под открито небе, че няма и да осъмнете читави... - Това предупреждава султан Селим Първи през 1522 г. пътници, търговци, странници, кервани.
За още по-сигурно по същото време той разселва част от най-буйните шопи от Софийско по Радомирско и Трънско, чак до Ниш.
В 1522 година Цариградския Патриарх повдигнал Селима I - турски султан, срещу българите и "тако и що ги зароби у Ниш, у Радомирско засели, а шопи се зоват, по турски /сопа/ тояга, да пазят воскрилия кога ся бият и днес кадя ходят, и тоягите си носят и ся зоват шопи...”
Тоест: Селим Първи преселил в Радомирско и Ниш шопите, които били войска около 1522 година...” (По А. Монеджикова, “София през вековете”, 1946 г.)
Шопите: По характера си те са хора добродушни, ала при това недоверчиви, с изкуствена преструвка, хитри и понякога вироглави. Раздразнени, стават много зли.
В последните турски времена убивали са тайно отделни черкези по полетата с дълги дебели сопи, без които българският селянин не ходи вън от селото, които им са потребни за помушване воловете и биволите, впрегнати в колата. 
Носенето на тези големи сопи според свидетелството на рицаря Dernschwam е било общо в България още в XVI век.
Софийските селяни със свирепи буйства вдъхнали такъв страх на гръцките епископи, щото последният от тях - Доротей, който собствено бил българин от Копривщица, набързо побягнал в Берковица и вече не се върнал в своята столица."
Цитатите по-горе са по материали от проучването за шопите от тук: https://www.168chasa.bg/article/7020177
И така, вече наближава 7 часа. Предстои ни старта на бревет Трънски, а защо не всъщност на бревет Шопски?
210 км с 3300 м положителна денивелация през основно планински - катерачески терен из земите на Шопите със сопите ...
През ноща преди бревета небето се отвори и такъв проливен дъжд се изля, че си мислех че на сутринта улиците ще представляват реки.
За щастие дъжда спря още през ноща и вятъра спомогна пътищата малко по малко да се оттекат и да започнат да изсъхват.
Вечерта докато валеше като из ведро осъзнах, че не съм си взел гамашите, за да не тежат ... излишно?!? :)
За късмет вечерта се уговорих сутринта с един приятел, като тръгва за работа сутринта в 6 часа да се срещнем и да ми даде неговите топли неопренови гамаши.
- Благодаря много Коко! :) Благодарение на тия гамаши цял ден краката ми бяха сухи и топли.
Рано сутринта на 17 Октомври беше хладно и влажно.
Тино, организатора на бревета вече ни чакаше на бензиностанцията и малко по малко се събрахме солидна група рандоньори като се има предвид тежкия и предизвкателен терен, който ни предстоеше да изминем.
Обикновено на подобни тежки бревети не идват много хора, но сега за подобен бревет се бяхме събрали солидна група! Имаше даже доста колеги дошли чак от далечна красива Варна!
Един от тях Пламен Андонов беше тръгнал с велосипеда си няколко дни преди това, беше прекосил цяла България и беше дошъл на собствен ход специално за бревет Трънски!
- Респект Пламене! Железен си!!!
Групата ни малко по малко се увеличаваше. Неусетно стана 7 часа.
Последва кратък инструктаж с информация за трасето.
- Кой от вас смята да мине бревета по стандартния му класически маршрут? - попита Тино.
Само един колега се отзова.
"Ха! Какъв е тоя класически маршрут?" - зачудих се? Имам свален на навигацията ми един маршрут и него ще следвам - помислих си, но нищо не питах или коментирах с някой.
Трябваше да остана верен на тази ми мисъл, но уви! ...
И така в 7:05 беше даден официален старт на бревет Трънски.
Най-отпред бързо напредваше Боко, зад него беше Митко Велчев. Закотвих се непосредствено след тях и полетяхме напред!
Плана ми беше в единствената равна част на бревета да бъда част от основната група, за да напредна с по-добра максимална средна скорост.
Да, да .. ама не! :)
Някъде 2-3 км след старта усетих че нещо не е в ред със скоростите ми.
Натискам лостчето за сваляне на веригата на по-малък венец на касетата, а всъщност каданса ми се увеличава и на мен ми става все по-леко да въртя ...
Ха!
Натиснах още няколко пъти лостчето и в един момент скоростите спряха да се сменяват, а аз вече въртях педалите като шевна машина почти на празен ход без съпротивление ...
Опитах да превключа на друга скорост. Не, не става.
Отбих в дясно в страни от пътя да видя какво се случва.
Групата бързо се изниза напред.
Предишния ден колелото ми падна на дясната страна върху ролер-тренажора, който изпробвах за първи път в къщи.
Тогава не обърнах особено внимание на случката, но в последствие се оказа че нещо са се прецакало в механизма на скоростите ми и сега като натисках лостчето веригата е отивала към по-големите венци на касетата, вместо към по-малите както исках.
Проблема е че дерайльора ми е малък / къс за касетата ми 11-36 зъба, която ползвах и това което се беше случило, че веригата се беше плътно заклинила върху големия венец отпред и на най-големия венец на касетата от зад.
По ниакакъв начин не можех да преместя веригата.
Натегната супер силно, аха да се скъса ... :(
Опитах се да отвия и махна гумата итн. Не не става.
И точно в този момент пристига Тино, организатора. Минал покрай мен с колата си видял ме отстрани на пътя, че се мъча нещо и дойде да помогне.
- Добре че дойде, Тино! Благодаря! :)
Двамата успяхме да освободим веригата и оправихме горе долу скоростите. Междувременно бяха изминали поне 20-тина минути и аз бях изостанал далеч далеч назад ... :)
Втурнах се напред да догоня групата.
След 15-30 минути някъде на едно стеснение на пътя заради строежа на магистралата виждам отново колата на Тино с един колега седнал до него отпред.
- Мале! Тук нещо е станало! - викам си.
В последствие разбрах, че този колега е карал плътно зад друг колега и по една или друга причина е налетял и се е ударил в един от пътните знаци подредени в дясно на пътя на мястото на стеснението заради строежа на магистралата.
Последвало е зловещ удар в черната масивна основа на знака, премятане на колоездача и велосипеда му през глава, удар и счупване на ключица.
:(
За щастие разминало се е всичко без никакви по-страшни възможни последици за колегата или за тези колеги каращи в група плътно след него.
А там на това стеснение на пътя със засиления трафик към Калотина е можело да стане много сериозно.
Малко по малко започнах да настигам един по един колеги и техните кончета.
Пътя след отбивката от магистралата в посока Годеч и първата контрола Смолча е страхотен.
Изгрева окъпа всичко наоколо ми в есенно хладно злато.
В дясно небето по посока изгрева беше чисто, но на запад в посоката по която карахме имаше гъсти, черни облаци ..
По прогноза днес трябваше да е облачно, но сухо, но всъшност това не важеше за цялата обширна Земя на Шопите, през която ни предстоеше да минем.
- Не съм сигурен дали ми се мръзне в събота!
- Особено пък ако има дъжд най-вероятно няма да дойда на първия ми бревет - ми каза преди няколко дни един приятел, който с нетърпение от повече от месец и половина се готвеше за своя първи бревет.
Докато карах нагоре към първата контрола в Смолча се сетих за думите му и те ме накараха да се замисля.
- Защо въобще аз ходя на тези бревети?
Няколко дни преди това в ФБ ме запитаха под един постинг следното:
- Има ли някакъв друг смисъл от тези 'бревети', освен удовлетворението на участниците, които покриват зададеното време за преодоляване на разтоянието? Струва ми се, че нямат състезателен характер, награди и финансови стимули?
- Няма никакви външни финансови / наградни стимули! Основния смисъл за мен е преодоляването на относително тежки веломаратонски дистанции, много приятно време заедно с кончето ми по Пътя, по-близък и пълен контакт с Майката Земя и множество приключения и приятни срещи ... и други неща. - това беше отговора ми който дадох тогава на този въпрос.
Но това беше едно повърхностно обяснение. 
Нещата са доста по-дълбоки всъщност!
В случая с организираните предварително бревети много важен и понякога решаващ фактор е точно времето ...
Когато човек сам определя маршрута и каранията си той може да проследи прогнозата и да избере дали да кара или да не кара.
Докато при бреветите още от предишната година се назначава една дата в календара за този бревет и освен, ако няма някакви екстремални проблеми със времето ВСИЧКИ карат тогава.
И по този начин човек изпитва себе си, границите си при различни фактори - кучи студ, бурен вятър, пороен дъжд.
И точно е тогава в тоя момент става същото и с останалите участници. Минавате заедно през това, не е лесно на никого!
Усещането и възприятието ти на теб към тези хора и на тях към теб става по-различно ... Минава се на някакво по-различно ниво.
Но това обяснение също е само една малка и относително НЕЗНАЧИТЕЛНА част от цялото - отношението на теб към останалите и на останалите от групата (племето) към теб.
Да, това е дълбоко закодирано в гените ни, НО не е най-важното!
Най-важното и ценното е всъщност вътрешния път КЪМ СЕБЕ СИ. Опознаваш се сам в нова дълбочина и светлина.
Вървиш по Пътя, тежко ти е било, но си го надмогнал и си преминал или пък НЕ си преминал изпитанието и си се отказал.
След това изпитание следва избора ти дали ще повториш опита и ще продължиш напред по този Път или пък ще се откажеш от този Път за винаги ...
И пак всичко това изписано по-горе е малка част от цялата Магия на бреветите!
Пътя, който един рандоньор изминава по време на карането на бревет е както навън така и навътре. Човек пътува паралелно и през двете измерения: по Пътя навън и по Пътя на вътре.
...
И така в мисли по темата наближих първата контрола в село Смолча.
По пътя застигнах един колега и заедно покарахме последните километри по баира към Смолча. В разговора ни той по едно време ми казва:
- Знаеш ли къде е точно отбивката за новото отклонение по което трябва да минем?
- Хммм - отвърнах му - ами според трака който имам свален трябва да се върнем до Годеч и от там продължаваме към Драгоман?
- Не! Според новия маршрут на бревета тук някъде трабва да се отклоним. - казва ми.
А аз за нищо подобно не съм разбрал!
В деня който организатора обяви бревета си свалих GPS трака и смятах по него да карам.
Ех, защо по-късно днес не останах верен на интуицията си и не последвах това си решение! ... :)
И ето я Смолча! Първата контрола.
Тино организатора седи и ни чака до една голяма кутия с вкусни банички. През последния един час си мечтаех за тях!!!
Бяха супер трупер вкусни! :)
- Тино каква е тази отбивка и този нов маршрут на бревета? - питам го. - Аз имам тук трак, който казва да се върна до Годеч.
- Не. На първото село Ропот на спирката завиваш в дясно. Другия път е в ремонт.
- Добре. - казах си, тогава ще мина от там ...
Тази нова част в бревета внася удължение на маршрута с около 8 километра и още допълнителна денивелация от около 250 м.
Но не в това е проблема, а в изключително лошото качество на пътя.
Това е път, който минава изключително близо на места на 20-50 метра до границата със Сърбия и вероятно този път е използван активно до преди да дойде "демокрацията" и е ремонтиран за последно много преди това.
Дупка до дупка, на места локвите покриваха целия път от край до край. Лошото, е че не се вижда колко дълбоко е и какво има под локвата ...
На няколко пъти яко изтрясках каплите тук / там през подобни локви - тип вълчи капани ...
За щастие не пукнах гума там, но за сметка на тоз пукнах гумна по-късно след това на опасно място за което изрично знаех ...
На две три места по този път според навигацията минавахме на не повече от 20-50 метра от границата.
Тино, организатора после разказа, че докато карал точно там от гората пред колата му връхлетяли от всички страни голямо племе индианци ... (бежанци де) и започнали да му махат да спре да ги качи.
Успял да им избяга, а малко след това профучала нагоре кола на гранична полиция ...
Като разказах за случката след това на един приятел и той ми вика:
- Ха ха .... ами добре че тия индианци не са ви изскочили на вас ... щеха да ви вземат колелетата и дрехите и беж в Сърбия. Така там хем ще се придвижват по-бързо, хем ще се правят на отчаяни рандоньори ... :) :) :)
За щастие най-накрая разбития път покрай границата свърши и отново се завърнахме по пътищата в цивилизацията.
Следваха още едно - две стръмни баирчета и спускания след тях и най-накрая стигнахме Драгоман.
Там в тази част на бревета се засякохме със състезателите от "Байк и Рън за Чепън"
Преди финала им в центъра на Драгоман се напънах на няколко места и изпреварих няколко забързани към финала кални МТБ-исти.
Издухахме ги набързо назад с Пипс е така, от спортна злоба! ... :)
Малко стрес точно преди финала им! :) :) :)
Тържествено пресякохме с Пипс през финала на това състезание и продължихме напред.
Междувременно бях останал без грам вода, а гледам никакви магазинчета няма в покрайнините на Драгоман.
Видях в един двор на една нагласена лъскава къща един се върти около колата си нещо в гаража към къщата.
- Може ли да Ви помоля за малко вода - му викам и соча бидончето ми.
- Да! Секунда! - и този се скри в къщата си.
Чаках 5 минути ... 10 мнути ни вест ни кост ..
Този тип вероятно беше някакъв софийски офис планктон наплашен от телевизионерите с техните измислици премислици наречени корона - вирус - булшит и за това този човек беше загубил и последната частичка човещина в себе си.
- Здраве да е! - казах си и продължих напред.
- Напред има села и там хората за щастие са много повече Човеци от повечето зомбита в маски изпълзяващи през уикенда от големия град.
Така и беше!
Във второто село по Пътя към Трън, минавам покрай един двор с беседка закрита, чувам от беседката шум от разговори и смях на хора.
Спрях и се провикнах:
- Извинете, може ли да Ви помоля за малко вода?
- Ела! Имаме и бира тука ... - от беседката ми отвръща мъжки глас.
- Благодаря, но тази бира ще ми излезне през носа по баира към Трън! - отвърнах им смеейки се.
- Хайде отивай, хайде! - чувам женски глас от беседката да нарежда припряно.
Напъниха ми бидончето с вкусна вода и много усмивки, благодарих и потеглих по баирите към Трън.
Малко след това и започна изкачването към Врабча.
Пътя нагоре минава през живописен пролом и няколко дълги крайпътни села и махали. За радост почти нямаше опустяли къщи в тези села и махали. Събота беше и почти пред всяка къща имаше спряла кола.
Засякохме се там някъде за малко с един колега и покарахме заедно нагоре.
По едно време в село Круша към нас се присъедини едно момиченце на МТБ велосипед.
- Извинете ме, но мога ли да Ви попитам нещо? - пита ни усмихнато гласче изключително вежливо.
- Да? - отговаря колегата, докато аз се опитвах да събира малко въздух по баира преди да мога да отговоря ... :)
- На къде сте тръгнали с тези хубави колелета? Днес цял ден от тук минават забързани чичковци като вас с колелета.
- Ние сме Батковци ... - поправям я смеейки се аз. :)
- Тръгнали сме към Трън - отговори колегата, с който карахме.
- Охоооо! - възкликна учудено и забързано дребосъка от МТБ-то си.
- Хайде с нас към Трън - смеем се - Но да знаеш след това сме към София ...
- Ааа не! Тука с тоя моя байк си карам само. Тука из Круша.
- Към София казвате сте след това ... Ооо.
- А от къде идвате? - пита ни отново дребосъчето след малко.
- Ами от София, сутринта рано тръгнахме насам.
- Еееех! Супер! Страхотно! - отвърна с голямо очудване мъника, който не отстъпваше по скорост по баира нагоре на малкия си байк.
- Дивиждане! Благодаря ви много за информацията! - чухме по едно време зад нас.
- Как се казваш? - привикнах се назад към далечината.
- Дарияяя
Колегата с който карахме заедно възкликна учудено малко след това:
- Еха! Колко учтиво и възпитано дете! Рядко днес се срещат такива!
Да! Наистина тази странна среща по Пътя беше или с дете Индиго или с Кристално дете.
Много различно от масовката добро дете!
Много различно от болшинството деца днес изоставени да се учат сами на възпитание и морал от америсканските филми по телевизора или от Интернет - по-специално имам в предвид това дебилно извращение наречено Тик Ток, което е така популярно особено сред тинейджърите. :(
Купища деца изоставевни безконтролно да се щурат и да се учат да оцеляват сами в тази опасна информационна джунгла от родителите си простаци ...
За съжаление всичко това е много изогодно на Матрицата, в която живеем.
Матрицата се нуждае основно от винтове и гайки и от възможно по-малко Човеци.
В края на село Круша видях една ябълка превила се от плод с големи червени ябълки.
Спрях бързо бързо за да напълня джобовете на джърсито ми.
Колегата отпраши нагоре, а аз прегладнял оставих Пипс под дървото и започнах да събирам и хрускам лакомо сочните сладки червени ябълки от село Круша ... :)
Малко преди края на баира към Врабча ме застигна Боко.
- Айде, айде! Ей го къде е края! - вика ми и лети нагоре
- Малеее човек, тоя баир тука вече ми взе здравето - викам му докато се опитвам със сетни сили да го настигна по последното баирче.
Добре, че той се спря малко по-нататък и започна да снима пленителните гледки от билото та го настигнах :)
Боко е ракета нагоре!
Мачка уверено и безкомпромисно баирите яхнал неговата кобилка Бианка. Двамата в компект са една безупречно работеща машина.
С Боко през този ден се засичахме и карахме периопдично много пъти.
И ето въпреки, че имаше слънце, заръси дъжд, а пред нас беше спускането след Врабча.
- Внимавай много надолу! - предупреждава ме Боко. - Сега точно става изключително хлъзгаво!
Ех, да се бях вслушал по-внимателно в думите му!
Но не! На човек му трябва най-често личен опит, за да се вразуми и за започне да внимава ... :) Тази безспорна истина се доказа малко по-късно на едно друго спускане.
Дъжда продължаваше да вали.
Да, беше приятен дъжд, но все пак си беше дъжд и мокреше ...
- Имали сме толкова много случаи отиваме на бревет, като много добре предварително знаем, че през цялото време ще ни вали. - разправя ми Боко
- Веднъж така на Странджа 300 още на 80-ия километър ни заваля и не спря чак до края.
- Но много по-неприятно е чисто от психологическа гледна точка, когато завали от самото начало на бревета. Тогава усещането ти е някак доста по-некомфортно.
- Като завали по някое време по Пътя вече след като си стартирал е по-примеливо и не му обръщаш толкова внимание на дъжда. Не се усеща някак си - обяснява ми той
"Да, определено има доста опит в думите му." - мисля си - "Е как не, та той до днес е натрупал толкова много километри по Пътя и стотици хиляди метри денивелация ..."
Ей го още едно малко баирче и баирите пред нас свършиха. Долу е Трън и прекрасното ждрело на река Ерма.
Междувременно на едно спускане за пореден път шрез деня се срещнахме с още един колега от Благоевград - Венци. Тримата продължихме напред заедно.
Спряхме да снимаме красотата около нас и по едно време гледаме идват колеги насреща, които вече се връщат от контролата при ждрелото на река Ерма.
Митко Велчев и Светлозар са от бърззаците та значи ние не сме окъсняли чак толкова по тия баири бавничко нагоре!
Пътя през Трън до табелата за ждрелото на река Ерма беше мокър, но за щастие равен.
Влажно и хладно, но красиво!
Минахме по тази кратка и много приятна отсечка с добра скорост и ето ни неусетно стигнахме до последната контрола - табелата за ждрелото на река Ерма.
Тук на тази фото контрола трябваше да си направим снимка, а организатора Тино ни чакаше малко по-нагоре за вкусно хапване в механа Ерма.
По принцип бях гладен, но ябълките от с. Круша ме бяха заситили и мислех да продължа към София.
Така или иначе доста изостанах заради техническия проблем в началото, а след това по баирите катерех доста бавно.
Боко и Венци обаче дадоха алтернатива на идеята ми по начин, по който не можех да отоговоря с нищо друго:
- Тино ни чака в хижата. Вероятно има вкусна топла супа ...
"И кашкавал пане!" - помислих си.
- Да! Кашкавал пане! ... ДА, МНОГО КАШКАВАЛ ПАНЕ! - започна да отеква един силен глас дълбоко от подсъзнанието ми
:) :) :)
Докато слушах мощната и кънтяща в мен с всичка сила мантра "Кашкавал пане" неусетно се осъзнах стигнал чак в хижа Ерма, седнал на масата и поръчал на сервитьора 100 неща от менюто ...
Докато чакахме да дойде поръчката ни заваля поредния порой.
Брррр, мястото в ждрелото е усойно и стана доста хладно.
Пипс дъвчеше от ябълките от с. Круша и ме гледаше с очакване и нетърпение ... "Хайде! Ставай вече! До кога ще висиш на тая маса??? Път ни чака!"
Направих се че нищо не му разбирам какво ми говори и че не го виждам даже! :)
Междувременно Тино ни разправяше различни истории с неочакван край от предишни бревети из земите на Шопите.
- Един път такъв дъжд ни пра почти постоянно, че тука в хижа Ерма като спрях и излях поне 1 литър вода от обувките ми ...
- Един път тъкмо пристигнах с колата тука, влизам в хижата, обръщам се и гледам първите вече влизат зад мене ... Еха! Бързаци бре!
- Тука виждате ли ги тия чували с картофи? 15 кг е единия. Който от вас занесе на гръб един от тия чували до София обещавам там на място на финала ще седна и ще ги изпържа всичките картофи!!!
В подобни разговори и много много истории с неочакван край от не спиращия се да разказва Тино изкарахме около час дъвчейки КАШКАВАЛ ПАНЕ, пиейки айрян и разни други неща ... :)
За щастие и дъжда взе че най-накрая спря.
Тръгнахме по-натежали в сравнение с пристигането ни, но за сметка на това силите ми се бяха възвърнали.
Батериите се бяха заредили добре за този един час хапване и приказки.
Пътя беше доста мокър. Но аз за пореден път пренебрегнах предупрежденията на Боко, че е доста хлъзгаво и опасно.
И на едно спускане изведнъж гледам Пипс легна неочаквано на пътя на едната си страна, аз след легнах заедно с него и започнахме да се хлъзгаме по асфалта странично.
За щастие всичко се размина основно с малко загубена по асфалта кожа и части от клина ми останали там някъде върху трънския афалт.
Бързо бързо се изправих!
Пипс беше в движение, аз също! Ура, Късмет! ... :)
След малко покрай мен профучаха Боко и Венци, никой от тях не разбра за случката на пътя току що, но след като ги настигнах малко по-нататък не пропуснах да им се оплача от глупостта ми ... :) :) :)
Пътя към София в тази част на бревета е много по-лек в сравнение с баирите през първите две трети от маршрута.
Въобще няма какво да да сравнявам пътя сега с пътя от онази кошмарна отсечка от изоставения път на граничарите покрай границата със Сърбия.
Стигнахме Брезник.
Междувременно Слънцето се показа из зад облаците и започна да топли приятно и да ни изсушава, въпреки че се беше запътило твърдо към залеза. Малко по-нататък пътя беше абсолютно сух.
Тук днес явно въобще не беше валяло!
Още преди бревета Боко беше пуснал снимки във ФБ за един ОПАСЕН прелез, непосредствено след спускането от с. Бабица.
Там точно в ниското непосредствено преди прелеза има една изключително опасна решетка - почти невидима ако летиш с висока скорост надолу.
Малко преди това по баира нагоре се засякохме с един колега, който не беше стигнал до Трън и беше тръгнал да се прибира преждевременно към София.
Преди прелеза няколко пъти ми вика внимавай на прелеза! :)
Но на самия прелез ме настигна от зад и в един момент се оказахме върху прелеза, двамата един до друг на не повече от 20 см ....
- Давай! Минавай!!! - викам му
Аз къде къде да мина и гледам две заварени една до друга решетки - може да ги видите на снимката точно до колелото на Боко в ляво.
В бързината и случилата се неочаквана суматоха пред прелеза реших да мина от там.
Минах с предната гума без проблем ... но задната ми гума пропадна в решетката точно като е на снимката снимано колелото на Боко!
А стига бе!!! ... Егати случайността! Не мога да повярвам!
Изтряска силно задната каплата. Не паднах за щастие! Преминах.
Но на 50 метра по-нататък усетих че нещо не е в ред. Спукал съм все пак задната гума.
Колегата отпраши напред.
- Спуках гума! Давай, не ме чакай! - извиках му от далече.
Спрях и я смених. Носех си две резервни гуми за този бревет и за щастие това ми беше първото пукане на гума от повече от година. :)
Псувах се на ум и на глас какъв съм тъпак и защо просто не спрях да изчакам да мине този колега напред пред мен, а аз да пресека решетката бавно и нормално без хаоса, който неочаквано се случи.
Има много моменти подобни като този, в които трябва да вземеш бързо правилното решение на секундата.
Тук голямо значение има Опита!
Е, надявам се че съм си извадил поука от тази случка ... :)
За съжаление докато сменявах гумата слънцето започна бързо бързо да се скрива зад хоризонта и настана полумрак.
Ако не бях се набил в тая шахта вероятно щях да финиширам почти по светло!
- Радвай се че спука само гума и че Пипс геройски за пореден път те измъкна невредим и здрав след поредната си глупост! - ми прошепна един Глас. :)
Смених гумата за норматив и се хвърлих напред.
Пред мен имаше само едно малко баирче и вече след него само нанадолнище до София.
За съжаление беше вече тъмно, а двата фара които бях взел за всеки случай със себе си не бяха от най-мощните, които имам.
Ами нали плана ми беше да се прибера по светло, та реших да не мъкна по-тежкия фар и пауърбанка необходим за него ... :) :) :)
След има няма час и пристигнах най-накрая на финала на бревет Трънски.
Навигацията ми показваше 210 км с 3357 м положителна денивелация.
Бревет Трънски завърши!
Един много предизвикателен, но в същото време и изключително удовлетворяващ бревет!
Натрупах много ценен опит и си извадих някои много ценни ИЗВОДИ:
1. Много внимавай докато караш в група! Карането в група е супер яко, НО крие и много опасности, особено за новаци като мен!
Мисленето и осъзнатостта на човек докато е в група от много хора се променя и най-често тази промяна не е за доброто на човека.
2. НЕ карай бързо и необмислено надолу след дъжд!
Пътя става много хлъзгав и на места особено ако има капнало малко масло или разни други подобни течности Пътя се превръща в пързалка.
3. Много внимавай с кого караш заедно!
Твоя грешка или грешка направена от колега в неподходящ момент може да доведе до изключително неприятни последици ...
4. Взимай си най-силния фар и PowewrBank-а винаги!
Не се скъпи да спестиш едни 150-180 гр. тегло с цената да се прибираш по тъмно бавно с фар, който не свети достатъчно далеч напред. Това е много опасно по нанадолнища!
5. Слушай Инстинктите си!
Тук, приятелю този дългичък разказ за една Велоразходка по трасето на бревет Трънски из земите на Шопите със Сопите свършва.
Благодаря ти за вниманието и компанията ти! :) :) :)
Късмет и до Среща по Пътя!
