Здравейте приятели днес ще ви разкажа за историята и подвизите на двама млади българи останали завинаги в историята на световната авиация.
Това са Райна Касабова и поручик Стефан Калинов.
Райна Касабова е петнадесетгодишното момиче от град Карлово, което завинаги остана в историята на авиацията като първата жена летяла на боен самолет в изпълнение на бойна мисия.
Всичко това, за което ще ви разкажа днес се е случило на 30 октомври 1912 година.
Тогава там някъде в полето край Одрин по време на Балканската война Райна седнала на мястото на наблюдател заедно с пилота на самолета марка „Воазен“ поручик Стефан Калинов се издигат в небесата и се отправят право към обсадената от българите Одринска крепост.
Нека обаче преди да стигнем до самата история да разберем кои са били Райна Касабова и поручик Стефан Калинов ...
Райна Касабова е родена на 1 август 1897 година в българско родолюбиво възрожденско семейство в Карлово.
От малка Райна е възпитана и закърмена с духа и примера на борбата на българите за свобода.
Нейният баща е легендарният Васил Касабов герой от Шипченската епопея през август 1877 година.
Васил оцелява и се завръща жив, въпреки загубата на едната си ръка.
Вуйчото на Райна Лило Иванов, брат на майка й, е заточен в Диарбекир заради участието си в освободителното движение.
Братът на Райна Роман, само на 16 години става част от четата на Яне Сандански и отива в Македония, за да се бори за освобождаването и присъединяването на откраднатите ни югозападните територии обратно към майка България.
От малката Райна Касабова проявява много по-голям интерес към разказите за смелост и подвизи и предпочита да слуша историите за героизма от Руско-турската война вместо да помага на майка си в кухнята.
В навечерието на Балканската война едва петнадесетгодишна Райна тайно от родителите си се записва на курс за медицински сестри самарянки.
Когато на 5 октомври 1912 г избухва Балканската война Райна незабавно се включва в бойните действия, като се присъединява към доброволците като медицинска сестра.
Тя е изпратена на фронта в Първа полева болница в град Мустафа паша (днес Свиленград).
Там се е намирал и щабът на Втора Българска армия.
В болницата Райна се запознава с Ана Иванова, също медицинска сестра и дъщеря на известния художник Верешчагин.
В свободното си време двете девойки често посещавали летището, наблюдавайки младите български асове по време на излитанията и кацанията им със самолетите.
По време на едно от тези посещения, 23 годишния подпоручик Стефан Калинов, пилот на един от самолетите закачливо предлага на девойките да направят "въздушна разходка".
Докато левента подпоручик всъщност очаква да получи поредния свенлив отказ, Райна изненадва всички с решителния си отговор: "И още как! Готова съм веднага да полетя!"
Подпоручик Калинов няма никаква възможност за отказ и е принуден да приеме предизвикателството.
Съгласно военните правила, той заявява намерението си пред командира на авиационната единица, поручик Радул Милков.
Милков одобрява мисията и дава на Райна коженото си палто.
Другите летци също подкрепят мисията, като дават на Райна Касабова пилотски кожен шлем и защитни очила за предпазване от вятъра.
На Райна е поставена бойната задача по време на този разузнавателен полет да разпространи позиви и листовки на турски и френски език над позициите на турците в Одрин.
Цел на този преди всичко разузнавателен полет е и да се опровергае дезинформацията и лъжите разпространявани от командващия Одринската крепост Шукри паша.
Междувременно Шукри паша силно обезпокоен от затягащия се български обръч разпространява неверни слухове за превземането на Пловдив от турската армия и напредването на турците към София.
И така 23-годишният пилот подпоручик Стефан Калинов и 15-годишната Райна Касабова са на борда на аероплана марка „Воазен“ и взимат курс право към Одрин.
Въпреки огнения дъжд от куршуми с които е посрещнат самолета, разузнавателната мисия е успешна и Райна разпръсква над вражеските позиции всички позиви и листовки на турски и френски език.
Позивите информират жителите на Одрин за истинското положение на бойните действия.
Съобщението в листовките приканват турците да се предадат, защото крепостта скоро ще падне под български контрол и всеки загинал оттук нататък е безсмислена жертва.
След изпълнението на мисията, Райна чувствайки се като птица във въздуха и възхищавайки се от красотата на небето моли Стефан да продължат полета още малко.
Стефан се съгласява, въпреки, че това е в нарушение на планираното време за полета.
Междувременно на летището нарастват притесненията за тях.
Предполагат че може би самолета на Калинов е принуден да кацне аварийно, даже друг самолет се подготвя да излети, за да търси „Воазен“-а.
Около 15 минути по-късно, обаче, всички чуват мотора на „Воазен“-а, който безопасно каца.
По крилата му се виждат множеството следи от турски куршуми.
Много бързо новината за мисията на младата Райна се разпространява извън пределите на България.
Случката бързо става символ пример за женската храброст и решителност.
След завършването на Балканската война, Райна Касабова се връща в родния си град Карлово, където завършва образованието си в гимназията.
Тя избира да посвети своя живот на медицината, желаейки да помогне на страдащите и болните.
Един от пациентите, за които тя се грижи с особена отдаденост, е собственият й брат Роман, чието здравословно състояние е тежко.
Въпреки усилията и Роман не успява да преодолее болестта си и почива.
Приятели, тук в този момент обаче е времето да разгледаме по-подробно биографията на 23-годишния поручик Стефан Ганчев Калинов. Пилота на онзи аероплан Воазен издигнал се над обсадения Одрин.
Стефан Ганчев Калинов е роден на 3 февруари 1889 година в град Лясковец.
През 1909 година Стефан завършва Военното училище и започва службата си в пехотата.
През месец май 1911 година само шест месеца преди началото на Балканската война Стефан вече е подпоручик от 6-и пехотен търновски полк.
Тогава през Май 1911 той е командирован във град Вилакур, Франция.
Изпратен е край аеро-фабриката „Воазен“ където и получава своето обучение като пилот.
През 1912–1913 г Стефан участва в Първата балканска война в редиците на Първо аеропланно отделение на Втора Българска армия.
Край Одрин подпоручик Калинов лети на френския самолет модел марка „Воазен“.
През ноември 1912 година Стефан извършва своя първи боен полет, като участва в осем бойни мисии за наблюдение и бомбардиране на противникови позиции.
На 30 ноември 1912 година Калинов осъществява и описаният малко по-нагоре исторически полет над Одрин, в който полет на мястото на наблюдателя негов спътник е 15 годишната Райна Касабова, първата българка изпълнила мисия и летяла на боен самолет по време на бойни действия.
През март 1913 година, Стефан Калинов продължава активното си участие във военните действия извършвайки регулярни полети над Одринската крепост.
На 9 март отново на крилете на самолета си „Воазен“, той извършва разузнавателен полет над Източния сектор и хвърля четири бомби „Величко“.
Бомбите „Величко“ са първите български авиационни бомби разработени по проект на капитан Стоян Величков.
На 12 март той извършва още един разузнавателен полет в същия сектор.
Вече като поручик Стефан Калинов е активно ангажиран и във военни полети по време на Междусъюзническата война.
На 26 юни 1913 година, докато изпълнява полет от Демирхисар към Радовиш, му се налага да кацне аварийно в района на Струмица.
След като успява успешно да дозареди на самолета си с гориво, поручик Калинов отново вдигна самолета си във въздуха и поема към Сандански.
По време на полета обаче самолетът се възпламенява, пилотът успява да кацне безопасно, но машината е напълно унищожена.
След поражението в Междусъюзничекста война българските летци и технически специалисти са принудени да разработват свои собствени летателни апарати, използвайки части от повредени самолети.
През есента на 1914 година, близо до село Божурище е изградено ново летище, оборудвано с хангари и спални за пилотите и обслужващия персонал.
В края на същата година и българското авиационно училище е преместено на това място.
Там н летището край Божурище ежедневно се провеждат тренировъчни полети.
Поручик Калинов не е само умел летец, но се оказва, че е и надарен и талантлив конструктор.
Той ръководи процеса на събирането и използването на частите от различни летателни апарати.
Заедно с механика Илия Младенов създават нов модел биплан, в който комбинират елементи от френския самолет „Воазен“ и немския „Албатрос“.
На един от въпросните модифицирани самолети с подобрена конструкция е монтиран двигател „Аргус“ с мощност от 100 конски сили(74,6 kW).
Този нов модел биплан е кръстен „Доган“.
Аеропланът „Доган“ е завършен през 1914 година.
Той има дължина 12,50 метра, разпереност на долното крило 11,00 метра и обща разпереност на крилата 16,00 метра.
Самолетът може да измине дистанция до 200 километра, като максималната му скорост достига 85 км/ч, а крейсерската скорост е около 70 км/ч.
Считан за стабилен и удобен за управление аероплана „Доган“ активно да се използва за полети.
Опитният авиатор и конструктор поручик Калинов създава също и първия български „бомбодържател“, като алтернатива на дотогавашните кошници за бомби.
През лятото на 1915 година Първата световна война е в разгара си.
България официално запазва неутралитет, но войските и се подготвят за възможно включване в конфликта.
В тази атмосфера на интензивна подготовка, българската военна авиация също е в бойна готовност.
На 16 юли 1915 година, при благоприятни атмосферни условия - ясно небе и лек вятър, поручиците Стефан Калинов и Христо Джинджифоров извършват тестов полет над Божурище с аероплана „Доган“.
Командир на полета е поручик Калинов, вече доста опитен пилот и ветеран, докато Джинджифоров по-млад и с по-малко опит е помощник-пилот и стажант.
Полетът започва нормално, но на около 300 метра височина, самолетът започва да вибрира необичайно много.
Това е причината Калинов незабавно да приземи самолета.
Дол у на летището в Божурище механиците преглеждат самолета и установяват, че няма никакви видими проблеми с двигателя и корпуса.
Двамата пилоти решават да предприемат още едно летателно изпитание на машината.
Този път, самолета успява да достигне по-голяма височина - около 600 метра, развивайки скорост от 100 - 110 км/ч.
От аеродрума, колегите на Калинов и Джинджифоров наблюдсават полета с напрегнато внимание.
На височина 600 метра двигателят на самолета изведнъж спира и „Доган“-а започва бързо да губи контрол, започва да криволичи във въздуха.
Калинов се опитва да излезе от ситуацията възвръщайки контрола си над самолета, но аероплана бързо влиза в опашен свредел и се насочва право към земята.
Самолета бързо се преобръща и се забива в полето близо до село Орландовци.
Наблюдателите на полета се събират на мястото на инцидента. Идват войници, които помагат в разчистването на останките от авиокатастрофата.
Моторът на самолета е разрушен, а останките от аероплана са превърнати в купчини разкъсани платна и разкривени метални елементи.
Сред развалините са открити и безжизнените тела на двамата пилоти.
Сцената е трагична - Калинов и Джинджифоров лежат окървавени и с тежки наранявания.
Кракът на Калинов е счупен на две места, а гръдният му кош е смазан.
Състоянието на Джинджифоров е още по-сериозно - цялото му тяло е надробено, а костите пробиват кожата.
Новината за нещастието се разпространява в столицата и привлича множество хора към мястото на катастрофата.
Военните изграждат кордон, за да се предотврати навлизането на тълпата близо до мястото на инцидента.
Военният прокурор майор Георги Пенов и следователят капитан Илия Сливков пристигат на мястото на инцидента.
Разбирайки за инцидента майката на Калинов е спряна от следователя и не и е разрешено да види трупа на сина си.
Лекарите установяват, че смъртта на пилотите е настъпила моментално вследствие на множеството вътрешни увреждания.
Останките на пилотите са сложени в ковчези и са отнесени в дома на Калинов.
Министър-председателят д-р Васил Радославов и военният министър ген. Иван Фичев са информирани за инцидента, а към мястото на злополуката се отправят и престолонаследникът княз Борис и княз Кирил.
Те разпитват очевидците и разглеждат останките от разбития аероплан, за да съберат информация относно причините за инцидента.
Тази трагедия оставя дълбок отпечатък в сърцата на всички свидетели и подчертава рисковете и предизвикателствата, свързани с ранната авиация.
Събитието остава в паметта като един от трагичните моменти в историята на българската авиация.
На следващия ден след авиокатастрофата, с военни почести и на държавни разноски се провежда погребението на поручик Стефан Калинов и подпоручик Христо Джинджифоров.
Колата със загиналите пилоти е отрупана с венци, а отпред войник носи самолетна перка, увита в черен плат.
Церемонията е оглавена от митрополит Варлаам в катедралния храм "Св. Неделя", където присъстват военните аташета на Германия и Австро-Унгария, облечени в парадни униформи.
Висши военни офицери, включително министърът на войната и началник-щабът на армията генерал Климент Бояджиев, отдават последна почит, а Цар Фердинанд е представен от генерал Михаил Савов.
Софийските улици са изпълнени с тълпи от скърбящи граждани, мнозина от които се разплакват при вида на похода.
След три пушечни залпа, загиналите пилоти са положени в земята.
За разлика от практиките в чуждестранните армии, Калинов и Джинджифоров не са били застраховани и семействата им не получават парично обезщетение.
След трагедията, компетентните лица се заемат с разследването на причините за катастрофата.
Съществуват различни теории - една от тях е, че кормилната жица на самолета се е откъснала, затруднявайки управлението на машината.
Друга версия предполага, че поручик Джинджифоров, който не е бил вързан с колан, е паднал върху Калинов по време на възникналите колебания по време на полета, което евентуално е довело до загубата на контрол над самолета.
Приятели тук искам да обясня изрично, че поне според наличната в мрежата информация няма изрично доказателство, че точно починалият поручик Стефан Калинов е бил любимият на Райна Касабова.
Според някои източници това обаче е било факт.
В този разказ аз ще подкрепя тази теория.
Смъртта на поручик Калинов нанася особено тежък удар на младата Райна Касабова.
Новината за гибелта на нейния любим Стефан Калинов я съсипва.
Младата, красива и образована Райна, въпреки многобройните си ухажори, никога не успява да прежали загубата на Калинов и остава завинаги свързана със спомена за него.
Тя никога не се омъжва и няма деца.
В някакъв момент Райна иска да стане военен летец, но конкретно в онзи исторически период за жена това е било едва ли не непостижима цел.
Райна се мести в София и се посвещава изцяло на медицинската си професия.
Нейният героизъм и красота са отново признати в началото на 30-те години на XX век, когато във Варна се провежда първият национален конкурс за красота.
Райна Касабова е удостоена с короната за най-красива жена на Черноморието.
През 1963 година, Райна Касабова се среща с Валентина Терешкова - първата жена космонавт в света.
Терешкова, която вече е чувала за авиационната история на Райна иска да се запознае с нея.
Тяхната среща се провежда в град Карлово.
Там двете си правят обща снимка.
Този момент, символизиращ срещата на две жени пионери в авиацията и космонавтиката е отбелязан от българските вестници под заглавието: „Срещата на първата жена космонавт с първата жена, летяла с боен самолет“.
През 1969 година на 71-годишна възраст изоставена и забравена в София Райна Касабова си отива от този свят, .
Без останали живи близки и приятели, последният й път до гробищата в Орландовци е придружен единствено от ветерана авиатор от Одрин Георги Хайверов.
Дълго време след смъртта й, гробът на Райна Касабова остава забравен и изгубен сред буренаците.
Това продължава до 1996 година, когато Дружеството за защита на паметниците и гробовете на хора, загинали за България, отново припомня за нея и възстановява надписите на мраморната плоча на гроба й.
Оттогава дружество "Райна Касабова" се грижи за поддържането на гроба й на Централните софийски гробища, също се грижи за паметната плоча на улица "Ивайло" в Карлово, близо до родния й дом.
През октомври 2012 г., по случай стогодишнината от Балканската война и използването на самолета като средство за бой, в Мемориалния комплекс на летище Узунджово край Хасково е открита паметна плоча с името на Райна Касабова.
Под плочата е заровена гилза с послание за бъдещите поколения.
В посланието в гилзата бъдещите поколения на България се призовават да се запазят небето на България ясно и чисто и да отдадат поклон пред паметта на падналите за свободата на България.
През 2012 година на името на Райна Касабова е наречен ледник на Земя Греъм в Антарктида.
Ледник Райна Касабова е с дължина 6 км и ширина 3,5 км и е разположен на бряг Дейвис от западната страна на Антарктическия полуостров.
Името на Райна Касабова е включено сред имената на 597 пилоти пионери от цял свят поставили началото на авиацията.
Тя е представена в американския сайт earlyaviators.com със снимка, кратка биография и описание на нейния подвиг по време на Балканската война.
Въпреки че Райна Касабова прекарва последните си дни в забрава, нейното наследство и принос към авиацията не са забравени и продължават да бъдат почитани и уважавани.
Райна Касабова и поручик Стефан Ганчев Калинов, въпреки изключително краткия период на тяхната обща въздушна история, остават завинаги вписани в историята на авиацията на България и на света като пионерите и героите символи за смелост, преданост и отдаденост към родината.
Приятели, днес проследихме живота на Райна Касабова и поручик Стефан Калинов - две бележити личности, чиято смелост и постижения в авиацията и до днес са пример за вдъхновение.
Техните истории ни напомнят, че зад всяка важна стъпка напред, зад всяко човешко постижение се крият истории за смелост, отдаденост и любов.
Нека винаги помним примера на смелите ни предци които на коне и на самолети летяха смело напред проправяйки пътя към живота ни днес.
Предците ни които с подвизите и живота си платиха цената за правото и привилегията ние с вас приятели да се наричаме българи.
Благодаря ви, че споделихте с мен това вълнуващо пътешествие в историята на българската авиация.
Приятели, ако ви допадат темите разглеждани в този подкаст обмислете възможността да се абонирате за подкаста в YouTube и в Spotify.
До нови срещи в небесата на историята носени на крилете на вдъхновението!
Аз съм Lupo и ви желая Късмет!
И карай да е весело!
