Здравейте, Приятели!
Това е Дауншифт подкаста с Lupo и днес ви каня на пътешествие из света на Шопите.
Днес заедно ще пътуваме напред назад във времето из една обширна област на красива България наречена Шоплука.
В този подкаст - пътепис ще стане въпрос за супер интересни исторически факти за шопите и Шоплука записани в един пътепис от края на 19-ти век - от далечната 1888г на академик Константин Иречек.
След това идва ред на пътеписа за едно пътуване с велосипед по едно супер предизвикателно 200 километрово трасе на бревет Трънски от началото на 21-ви век из същия този Шоплук.
Аз съм Любо, приятелите ми наричат Lupo, и съм домакин на този подкаст.
Подкаста днес е посветен на всички тези от вас, които търсят малко известни факти за славната история на дедите ни.
Факти, които единствено могат да ни вдъхновяват и мотивират да бъдем по-смели, по-горди и независими в тези доста трудни времена за Българщината в началото на 21-ви век.
Трудни времена на лъжи, псевдо демокрация и безпардонно лицемерие.
Аз обаче съм оптимист с цялото си сърце, все пак съм потомък на горд народ със славна История от над 7528 години поне според Древния Български Календар.
Днес в началото на това Подкаст пътуване из Паралелността е 24 Ноември 2023-та година поне според съвременният Григориански календар.
Според реалността на Древения Български Календар обаче днес е 03 Декември 7528-а година.
Почти 7529 години от началото на Историята на Българите.
Връзка към онлайн версията на Древния Български Календар може да намерите като кликнете на линка в Дауншифт Блога тук: Древен Български Календар.
Приятели, замислете се какво значение имат последните 78 години унизителна зависимост от една или друга Империя - супер сила.
Замислете се какво нищожно значение имат, ако щете цели 500 години зависимост на фона на 7528 години славна и горда История.
Така че настанете се удобно, настройте се и нека днес заедно да попътуваме из земите на Шопите със сопите.
Началото започва сега!
Чакат ни 200 км на велосипед из земите на Шопите със сопите
За шопите днес знаем твърде малко!
Един от по-съвременните извори и източници по темата за шопите безспорно е книгата "Пътувания по България" написана по време на пътешествията в края на 19-ти век из Родината ни на известният академик Константин Иречек.
Книгата "Пътувания по България" на Константин Иречек е един изключително интересен извор за бита не само на шопите от онова време, но за реалността в онова време.
Автора описва по поразително увлекателен и супер информативен начин задълбочените си изследвания върху бита и душевността на българския народ.
По-долу публикувам откъс от книгата "Пътувания по България" с начало 145-та страница.
Откъс концентриран и посветен на Шопско (Шоплука) и Шопите.
"Шопи - в множествено число гласи "шопье" или членувано в среден род "шопето"
"Жителите в Софийско поле са хора първобитни и затова в етнографско отношение интересни.
Принадлежат към особен планински тип, който се отличава от съседите си по ръст, характер и носия, по-малко по говор, и техните села са разположени по високо лежащите долини около Витоша и Западния Балкан.
Тези хора се наричат от другите българи шопи, а земята им Шопско или с турско окончание Шоплук.
Произходът на това име не е изяснен, както и не знаеме доколко то е старо.
Неизвестно е също и пространството, върху което то се простира.
Източните българи смятат за шопи и жителите на Врачанско, Трънско и други краища.
От друга страна, името засяга дори Македония, където селяните около Кратово се наричат отчасти шопе, отчасти поляци (жители на полето).
Кюстендилци наричат шопи всички техни съседи, които са гащници, т. е. които носят бели тесни гащи.
Селяните около София са хора силни и високи.
Лицата им не са еднакви, ала главно изпъкват два типа: един славянски покрай Балкана и един турански, може бн печенежки, около Витоша.
Лицата на мъжете и жените не са много хубави; затова пък ще видиш красиви хора зад Витоша, в Радомирско.
Те са здрави и закалени; зимно време, когато има сняг, селяните излизат с отворени гърди, а момите и в най-големия студ ходят на пазар в града без кожух, в същото облекло, както и лятно време.
Техният говор принадлежи към западната група на българските наречия, която се дели от източната горе-долу от течението на Искър, ала не е в цялото поле еднакъв, дели се още на няколко подговора.
Между личните имена се е запазило по нещо странно, при все че и тук, както и другаде, всякога заемат първо място повечето имена на християнски светии.
По характера си те са хора добродушни, ала при това недоверчиви, с изкуствена преструвка, хитри и понякога вироглави.
Раздразнени, стават много зли.
В последните турски времена убивали са тайно отделни черкези по полетата с дълги дебели сопи, без които българският селянин не ходи вън от селото, които им са потребни за помушване воловете и биволите, впрегнати в колата.
Носенето на тези големи сопи според свидетелството на рицаря Dernschwam е било общо в България още в XVI век.
Софийските селяни със свирепи буйства вдъхнали такъв страх на гръцките епископи, щото последният от тях Доротей, който собствено бил българин от Копривщица, набързо побягнал в Берковица и вече не се върнал в своята столица.
Също и в българско време те понякога хубаво се набиват помежду си за селския синор.
Освен това те се употребяват от време на време от политическите партии за произвеждане буйства при изборите в самия град.
Живеят много скромно, ала затова пък страшно пият, и то ракия. 
София още в турско време е била обявена като град, в който от всички български градове има най-много , и Софийско е единственият край, където по- често можеш да видиш пиян българин.
Най-първобитната част от тукашното население са жителите на Искрецка околия, по планините между София и Берковица."
С тези думи завършва яркото описание на шопите със сопите от края на 19-ти век направено в книгата на Константин Иречек.
Днес в началото на 21-ви век за Шопьето - жителите на Шоплука по-скоро имаме изграден в съзнанието ни един шеговит образ.
Всички се подсмихват като стане дума за Шопа и неговия чепат нрав.
Всъщност обаче този образ е много, много изкривен и неверен.
Седмица преди бревета, за който по-долу и ще ви разкажа се замислих доста по темата.
Причина за това беше една шеговита снимка с описание на качествата на Шопа изпратена ми от приятел в Телеграм.
Разрових се и направих проучване в Интернет за тази част на красива България, в която ми предстоеше да карам този супер предизвикателен 200 км бревет.
Исках да науча повече за хората, които я населяваха от хилядолетия.
Част от непокорната кръв на дедите ми Шопите тече и в моите вени.
Оказа се че шопите са наследници на тракийското племе Серди, завладяни от римляните през 28-а година преди Христа.
Преди цели 2051 години.
Тракийското племе Серди са създателите на днешната ни столица София, наречена по онова време на тяхно име Сердика.
Според някои източници обаче Сердите не са траки, а всъщност са келти ...
Тук по нашите земи в древността е имало келтски нашествия и са живели и келти, това е безспорен факт.
Според някои исторически източници келтските друиди са взаимствали голяма част от магическите си обреди и вярвания точно от дедите ни траките.
Келти или траки са предшествениците на шопите всъщност днес няма чак толкова особено голямо значение.
По-интересния в случая въпрос е знаете ли от къде идва всъщност името им - Шопи?
- Да?
- Не?
Ами от Сопа - тояга, гега ...
Време е за още един цитат от друга публикация по темата за Шопите:
"Кои са тия шопи?
Обяснението на наши стари хора на тая дума е: Че при разни битки през вековете, нашите прадеди не отстъпвали от фронта никога, защото щом се свършвали стрели, копия, боздугани, или даже на Железната шопска дивизия мунициите, те грабвали сопите и продължавали боя.
Ето защо от нашите сопи, сме получили името шопи.
Kоравите шопи от Шоплука.
Те били воини още от древността и от селищата си около града бдели за спокойствието на крепостта Сердика - Средец.
Като почнеш от Владая, по панорамния път през Княжево, Бояна, Драгалевци, та чак до Бистрица. 
На изток, север и запад от София съобщенията и придвижване с кон, пеша, през селища с панорама от Лозенска планина, Плана, Стара планина и Люлин. Докато се затвори отбранителният кръг.
Все шопи – древни средновековни бойци ...
В средата на XIV век софийската крепост Сердика имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбеца!
Но след тримесечна поредна защита от османските нашествия, през 1382 г. градът под Витоша паднал пред завоевателя.
Телата на загиналите воини в битките за крепостта Средец победителите нахвърляли в река Владайска. От кръвта им тя почервеняла. 
През петте века османско владичество тази река наричали и Канла (Кървава) в памет на победените.
А оцелелите воини тихом се прибрали из близките си селца по Витоша, Люлин, Стара планина.
Знаете ли защо наричат Софийското поле Шоплук?... Не?
На шопите и тяхното скрито оръжие - сопите...
На опасността от бойните им тояги през Средновековието.
Внимание, около София бродят шопи със сопи! Потомствени воини! Не замръквайте под открито небе, че няма и да осъмнете читави... - Това предупреждава султан Селим Първи през 1522 г. пътници, търговци, странници, кервани.
За още по-сигурно по същото време той разселва част от най-буйните шопи от Софийско по Радомирско и Трънско, чак до Ниш.
В 1522 година Цариградския Патриарх повдигнал Селима I - турски султан, срещу българите и "тако и що ги зароби у Ниш, у Радомирско засели, а шопи се зоват, по турски /сопа/ тояга, да пазят воскрилия кога ся бият и днес кадя ходят, и тоягите си носят и ся зоват шопи...”
Тоест: Селим Първи преселил в Радомирско и Ниш шопите, които били войска около 1522 година...” (По А. Монеджикова, “София през вековете”, 1946 г.)
Шопите: По характера си те са хора добродушни, ала при това недоверчиви, с изкуствена преструвка, хитри и понякога вироглави. Раздразнени, стават много зли.
В последните турски времена убивали са тайно отделни черкези по полетата с дълги дебели сопи, без които българският селянин не ходи вън от селото, които им са потребни за помушване воловете и биволите, впрегнати в колата. 
Носенето на тези големи сопи според свидетелството на рицаря Dernschwam е било общо в България още в XVI век.
Софийските селяни със свирепи буйства вдъхнали такъв страх на гръцките епископи, щото последният от тях - Доротей, който собствено бил българин от Копривщица, набързо побягнал в Берковица и вече не се върнал в своята столица."
Цитатите по-горе са по материали от проучването за шопите от цитираната по-горе книга на Константин Иречек "Пътувания по България" както и части от една съвременна статия от вестник 168 часа, която можете да видите на линка в Дауншифт блога тук: https://www.168chasa.bg/article/7020177
И така след това твърде кратко, но изключително интересно за мен Подкаст пътуване в Паралелността на края на 19-ти век и шопите е време да се върнем обратно в началото на 21-век.
Време е за Бревет Трънски!
Бревет?!?
Lupo, отново прекаляваш с поредните супер неясни чуждици! - ще възкликнат по-новите слушатели на Дауншифт подкаста ...
- Опс! Извинете ме! Думата "дауншифт" е още една чуждица! ... всъщност и "подкаст" е чуждица ... Ооо НЕ!
И така какво означава чуждата дума "бревет"?
Малко след първото ми каране на шосеен велосипед преди 4-5 години четох в Интернет за една много особена порода хора, които карат ултра дълги дистанции на шосеен велосипед.
Тези ултра дълги дистанции на велосипед точно бяха наречени с интересното име БРЕВЕТ.
Бреветите ултра маратонски карания на велосипед са с дължина от: 200, 300, 400, 600, 1000 и 1200 км.
Тези странни за останалите хора бяха група ултра вело маратонци и се наричаха Рандоньори Аудакс ...
Като разбрах за тях преди няколко години и ми стана едно такова интересно и супер приятно!
Душата ми запляска с ръце и затанцува от радост!
Разбрах, че много искам да бъда ЕДИН ОТ ТЯХ!
Бревет Трънски
Приятели време е да се пренесем отново в Подкаст Паралелността и по-точно в паралелната реалност на края на 2020-та година.
На 17 Октомври 2020-та година рано сутринта аз и още 25 човека се събрахме в 6:30 часа пред бензиностанция Лукойл до Метро - Люлин в София.
Предстоеше Бревет Трънски!
210 км за 13.30 часа контролно време и с около 3200 - 3300 м обща положителна денивелация.
Обърнете внимание на общата денивелация от 3 300 метра.
Имайте в предвид, че като цяло това са ДОСТА баири за катерене.
3300 м денивелация за 200 км каране означаваше, че профила на бревета като цяло щеше да е изпълнен почти постоянно със стръмни и предизвикателни баирчета и стръмни и предизвикателни спускания.
200 км "ха нагоре, ха надоле и после пак и после пак" из земите на Шопите.
Бревет Трънски се провежда вече 11 години и маршрута му обикаля из някои много красиви, много загадъчни, но в същото време и много предизвикателни кътчета на Майка България!
И така, вече наближава 7 часа.
Предстои ни старта на бревет Трънски, а защо не всъщност на бревет Шопски?
210 км с 3300 м положителна денивелация през основно планински - катерачески терен из земите на Шопите със сопите ...
През нощта преди бревета небето се отвори и такъв проливен дъжд се изля, че си мислех че на сутринта улиците ще представляват реки.
За щастие дъжда спря още през нощта и вятъра спомогна пътищата малко по малко да се оттекат и да започнат да изсъхват.
Вечерта докато валеше като из ведро осъзнах, че не съм си взел гамашите, за да не тежат ... излишно?!? :)
За късмет вечерта се уговорих сутринта с един приятел, като тръгва за работа сутринта в 6 часа да се срещнем и да ми даде неговите топли неопренови гамаши.
- Благодаря много Барни! :)
Благодарение на тия гамаши цял ден краката ми бяха сухи и топли.
Рано сутринта на 17 Октомври беше хладно и влажно.
Тино, организатора на бревета вече ни чакаше на бензиностанцията и малко по малко се събрахме солидна група рандоньори като се има предвид тежкия и предизвкателен терен, който ни предстоеше да изминем.
Обикновено на подобни тежки бревети не идват много хора, но сега за подобен бревет се бяхме събрали солидна група! Имаше даже доста колеги дошли чак от далечна красива Варна!
Един от тях Пламен Андонов беше тръгнал с велосипеда си няколко дни преди това, беше прекосил цяла България и беше дошъл на собствен ход специално за бревет Трънски!
- Респект Пламене! Железен си!!!
Групата ни малко по малко се увеличаваше. Неусетно стана 7 часа.
Последва кратък инструктаж с информация за трасето.
- Кой от вас смята да мине бревета по стандартния му класически маршрут? - попита Тино.
Само един колега се отзова.
"Ха! Какъв е тоя класически маршрут?" - зачудих се?
Имам свален на навигацията ми един маршрут и него ще следвам - помислих си, но нищо не питах или коментирах с някой.
Трябваше да остана верен на тази ми мисъл, но уви! ...
И така в 7:05 беше даден официален старт на бревет Трънски.
Най-отпред бързо напредваше Боко, зад него беше Митко Велчев. Закотвих се непосредствено след тях и полетяхме напред!
Плана ми беше в единствената равна част на бревета да бъда част от основната група, за да напредна с по-добра максимална средна скорост.
Да, да .. ама не! :)
Някъде 2-3 км след старта усетих че нещо не е в ред със скоростите ми.
Натискам лостчето за сваляне на веригата на по-малък венец на касетата, а всъщност каданса ми се увеличава и на мен ми става все по-леко да въртя ...
Ха!
Натиснах още няколко пъти лостчето и в един момент скоростите спряха да се сменяват, а аз вече въртях педалите като шевна машина почти на празен ход без съпротивление ...
Опитах да превключа на друга скорост. Не, не става.
Отбих в дясно в страни от пътя да видя какво се случва.
Групата бързо се изниза напред.
Предишния ден колелото ми падна на дясната страна върху ролер-тренажора, който изпробвах за първи път в къщи.
Тогава не обърнах особено внимание на случката, но в последствие се оказа че нещо са се прецакало в механизма на скоростите ми и сега като натисках лостчето веригата е отивала към по-големите венци на касетата, вместо към по-малките както исках.
Проблема е че дерайльора ми е малък / къс за касетата ми 11-36 зъба, която ползвах и това което се беше случило, че веригата се беше плътно заклинила върху големия венец отпред и на най-големия венец на касетата от зад.
По никакъв начин не можех да преместя веригата.
Натегната супер силно, аха да се скъса ... :(
Опитах се да отвия и махна гумата итн. Не не става.
И точно в този момент пристига Тино, организатора. Минал покрай мен с колата си видял ме отстрани на пътя, че се мъча нещо и дойде да помогне.
- Добре че дойде, Тино! Благодаря! :)
Двамата успяхме да освободим веригата и оправихме горе долу скоростите. Междувременно бяха изминали поне 20-тина минути и аз бях изостанал далеч далеч назад ... :)
Втурнах се напред да догоня групата.
След 15-30 минути някъде на едно стеснение на пътя заради строежа на магистралата виждам отново колата на Тино с един колега седнал до него отпред.
- Мале! Тук нещо е станало! - викам си.
В последствие разбрах, че този колега е карал плътно зад друг колега и по една или друга причина е налетял и се е ударил в един от пътните знаци подредени в дясно на пътя на мястото на стеснението заради строежа на магистралата.
Последвало е зловещ удар в черната масивна основа на знака, премятане на колоездача и велосипеда му през глава, удар и счупване на ключица.
:(
За щастие разминало се е всичко без никакви по-страшни възможни последици за колегата или за тези колеги каращи в група плътно след него.
А там на това стеснение на пътя със засиления трафик към Калотина е можело да стане много сериозно.
Малко по малко започнах да настигам един по един колеги и техните кончета.
Пътя след отбивката от магистралата в посока Годеч и първата контрола Смолча е страхотен.
Изгрева окъпа всичко наоколо ми в есенно хладно злато.
В дясно небето по посока изгрева беше чисто, но на запад в посоката по която карахме имаше гъсти, черни облаци ..
По прогноза днес трябваше да е облачно, но сухо, но всъщност това не важеше за цялата обширна Земя на Шопите, през която ни предстоеше да минем.
- Не съм сигурен дали ми се мръзне в събота!
- Особено пък ако има дъжд най-вероятно няма да дойда на първия ми бревет - ми каза преди няколко дни един приятел, който с нетърпение от повече от месец и половина се готвеше за своя първи бревет.
Докато карах нагоре към първата контрола в Смолча се сетих за думите му и те ме накараха да се замисля.
- Защо въобще аз ходя на тези бревети?
Няколко дни преди това в ФБ ме запитаха под един постинг следното:
- Има ли някакъв друг смисъл от тези 'бревети', освен удовлетворението на участниците, които покриват зададеното време за преодоляване на разстоянието?
Струва ми се, че бреветите нямат състезателен характер, награди и финансови стимули?
- Няма никакви външни финансови / наградни стимули!
Основния смисъл за мен е преодоляването на относително тежки веломаратонски дистанции, много приятно време заедно с кончето ми по Пътя, по-близък и пълен контакт с Майката Земя и множество приключения и приятни срещи ... и други неща. - това беше отговора ми който дадох тогава на този въпрос.
Но това беше едно повърхностно обяснение.
Нещата са доста по-дълбоки всъщност!
В случая с организираните предварително бревети много важен и понякога решаващ фактор е точно времето ...
Когато човек сам определя маршрута и каранията си той може да проследи прогнозата и да избере дали да кара или да не кара.
Докато при бреветите още от предишната година се назначава една дата в календара за този бревет и освен, ако няма някакви екстремални проблеми със времето ВСИЧКИ карат тогава.
И по този начин човек изпитва себе си, границите си при различни фактори - кучи студ, бурен вятър, пороен дъжд.
И точно е тогава в тоя момент става същото и с останалите участници. Минавате заедно през това, не е лесно на никого!
Усещането и възприятието ти на теб към тези хора и на тях към теб става по-различно ... Минава се на някакво по-различно ниво.
Но това обяснение също е само една малка и относително НЕЗНАЧИТЕЛНА част от цялото - отношението на теб към останалите и на останалите от групата (племето) към теб.
Да, това е дълбоко закодирано в гените ни, НО не е най-важното!
Най-важното и ценното е всъщност вътрешния път КЪМ СЕБЕ СИ. Опознаваш се сам в нова дълбочина и светлина.
Вървиш по Пътя, тежко ти е било, но си го надмогнал и си преминал или пък НЕ си преминал изпитанието и си се отказал.
След това изпитание следва избора ти дали ще повториш опита и ще продължиш напред по този Път или пък ще се откажеш от този Път за винаги ...
И пак всичко това изписано по-горе е малка част от цялата Магия на бреветите!
Пътя, който един рандоньор изминава по време на карането на бревет е както навън така и навътре. Човек пътува паралелно и през двете измерения: по Пътя навън и по Пътя на вътре.
...
И така в мисли по темата наближих първата контрола в село Смолча.
По пътя застигнах един колега и заедно покарахме последните километри по баира към Смолча. В разговора ни той по едно време ми казва:
- Знаеш ли къде е точно отбивката за новото отклонение по което трябва да минем?
- Хммм - отвърнах му - ами според трака който имам свален трябва да се върнем до Годеч и от там продължаваме към Драгоман?
- Не! Според новия маршрут на бревета тук някъде трабва да се отклоним. - казва ми.
А аз за нищо подобно не съм разбрал!
В деня който организатора обяви бревета си свалих GPS трака и смятах по него да карам.
Ех, защо по-късно днес не останах верен на интуицията си и не последвах това си решение! ... :)
И ето я Смолча! Първата контрола.
Тино организатора седи и ни чака до една голяма кутия с вкусни банички. През последния един час си мечтаех за тях!!!
Бяха супер трупер вкусни! :)
- Тино каква е тази отбивка и този нов маршрут на бревета? - питам го. - Аз имам тук трак, който казва да се върна до Годеч.
- Не. На първото село Ропот на спирката завиваш в дясно. Другия път е в ремонт.
- Добре. - казах си, тогава ще мина от там ...
Тази нова част в бревета внася удължение на маршрута с около 8 километра и още допълнителна денивелация от около 250 м.
Но не в това е проблема, а в изключително лошото качество на пътя.
Това е път, който минава изключително близо на места на 20-50 метра до границата със Сърбия и вероятно този път е използван активно до преди да дойде "демокрацията" и е ремонтиран за последно много преди това.
Дупка до дупка, на места локвите покриваха целия път от край до край. Лошото, е че не се вижда колко дълбоко е и какво има под локвата ...
На няколко пъти яко изтрясках каплите тук / там през подобни локви - тип вълчи капани ...
За щастие не пукнах гума там, но за сметка на тоз пукнах гумна по-късно след това на опасно място за което изрично знаех ...
На две три места по този път според навигацията минавахме на не повече от 20-50 метра от границата.
Тино, организатора после разказа, че докато карал точно там от гората пред колата му връхлетяли от всички страни голямо племе индианци ... (бежанци де) и започнали да му махат да спре да ги качи.
Успял да им избяга, а малко след това профучала нагоре кола на гранична полиция ...
Като разказах за случката след това на един приятел и той ми вика:
- Ха ха .... ами добре че тия индианци не са ви изскочили на вас ... щеха да ви вземат колелетата и дрехите и беж в Сърбия. Така там хем ще се придвижват по-бързо, хем ще се правят на отчаяни рандоньори ... :) :) :)
За щастие най-накрая разбития път покрай границата свърши и отново се завърнахме по пътищата в цивилизацията.
Следваха още едно - две стръмни баирчета и спускания след тях и най-накрая стигнахме Драгоман.
Там в тази част на бревета се засякохме със състезателите от "Байк и Рън за Чепън"
Преди финала им в центъра на Драгоман се напънах на няколко места и изпреварих няколко забързани към финала кални МТБ-исти.
Издухахме ги набързо назад с Пипс е така, от спортна злоба! ... :)
Малко стрес точно преди финала им! :) :) :)
Тържествено пресякохме с Пипс през финала на това състезание и продължихме напред.
Междувременно бях останал без грам вода, а гледам никакви магазинчета няма в покрайнините на Драгоман.
Видях в един двор на една нагласена лъскава къща един се върти около колата си нещо в гаража към къщата.
- Може ли да Ви помоля за малко вода - му викам и соча бидончето ми.
- Да! Секунда! - и този се скри в къщата си.
Чаках 5 минути ... 10 минути ни вест ни кост ..
Този тип вероятно беше някакъв софийски офис планктон наплашен от телевизионерите с техните измислици премислици наречени корона - вирус - булшит и за това този човек беше загубил и последната частичка човещина в себе си.
- Здраве да е! - казах си и продължих напред.
- Напред има села и там хората за щастие са много повече Човеци от повечето зомбита в маски изпълзяващи през уикенда от големия град.
Така и беше!
Във второто село по Пътя към Трън, минавам покрай един двор с беседка закрита, чувам от беседката шум от разговори и смях на хора.
Спрях и се провикнах:
- Извинете, може ли да Ви помоля за малко вода?
- Ела! Имаме и бира тука ... - от беседката ми отвръща мъжки глас.
- Благодаря, но тази бира ще ми излезне през носа по баира към Трън! - отвърнах им смеейки се.
- Хайде отивай, хайде! - чувам женски глас от беседката да нарежда припряно.
Напъниха ми бидончето с вкусна вода и много усмивки, благодарих и потеглих по баирите към Трън.
Малко след това и започна изкачването към Врабча.
Пътя нагоре минава през живописен пролом и няколко дълги крайпътни села и махали.
За радост почти нямаше запустяли къщи в тези села и махали.
Събота беше и почти пред всяка къща имаше спряла кола.
Засякохме се там някъде за малко с един колега и покарахме заедно нагоре.
По едно време в село Круша към нас се присъедини едно момиченце на МТБ велосипед.
- Извинете ме, но мога ли да Ви попитам нещо? - пита ни усмихнато гласче изключително вежливо.
- Да? - отговаря колегата, докато аз се опитвах да събира малко въздух по баира преди да мога да отговоря ... :)
- На къде сте тръгнали с тези хубави колелета? Днес цял ден от тук минават забързани чичковци като вас с колелета.
- Ние сме Батковци ... - поправям я смеейки се аз. :)
- Тръгнали сме към Трън - отговори колегата, с който карахме.
- Охоооо! - възкликна учудено и забързано дребосъка от МТБ-то си.
- Хайде с нас към Трън - смеем се - Но да знаеш след това сме към София ...
- Ааа не! Тука с тоя моя байк си карам само. Тука из Круша.
- Към София казвате сте след това ... Ооо.
- А от къде идвате? - пита ни отново дребосъчето след малко.
- Ами от София, сутринта рано тръгнахме насам.
- Еееех! Супер! Страхотно! - отвърна с голямо учудване мъника, който не отстъпваше по скорост по баира нагоре на малкия си байк.
- Довиждане! Благодаря ви много за информацията! - чухме по едно време зад нас.
- Как се казваш? - привикнах се назад към далечината.
- Дарияяя
Колегата с който карахме заедно възкликна учудено малко след това:
- Еха! Колко учтиво и възпитано дете! Рядко днес се срещат такива!
Да! Наистина тази странна среща по Пътя беше или с дете Индиго или с Кристално дете.
Много различно от масовката добро дете!
Много различно от болшинството деца днес изоставени да се учат сами на възпитание и морал от америсканските филми по телевизора или от Интернет - по-специално имам в предвид това дебилно извращение наречено Тик Ток, което е така популярно особено сред тинейджърите. :(
Купища деца изоставевни безконтролно да се щурат и да се учат да оцеляват сами в тази опасна информационна джунгла.
Да, днес е пълно с Деца, силно ниглежирани от родителите си ...
За съжаление всичко това е много изогодно на Матрицата, в която живеем.
Матрицата се нуждае основно от винтове и гайки и от по-малко Човеци.
В края на село Круша видях една ябълка превила се от плод с големи червени ябълки.
Спрях бързо бързо за да напълня джобовете на джърсито ми.
Колегата отпраши нагоре, а аз прегладнял оставих Пипс под дървото и започнах да събирам и хрускам лакомо сочните сладки червени ябълки от село Круша ... :)
Малко преди края на баира към Врабча ме застигна Боко.
- Айде, айде! Ей го къде е края! - вика ми и лети нагоре
- Малеее човек, тоя баир тука вече ми взе здравето - викам му докато се опитвам със сетни сили да го настигна по последното баирче.
Добре, че той се спря малко по-нататък и започна да снима пленителните гледки от билото та го настигнах :)
Боко е ракета нагоре!
Мачка уверено и безкомпромисно баирите яхнал неговата кобилка Бианка.
Двамата в комплект са една безупречно работеща машина.
С Боко през този ден се засичахме и карахме периодично много пъти.
И ето въпреки, че имаше слънце, заръси дъжд, а пред нас беше спускането след Врабча.
- Внимавай много надолу! - предупреждава ме Боко. - Сега точно става изключително хлъзгаво!
Ех, да се бях вслушал по-внимателно в думите му!
Но не! На човек му трябва най-често личен опит, за да се вразуми и за започне да внимава ... :) Тази безспорна истина се доказа малко по-късно на едно друго спускане.
Дъжда продължаваше да вали.
Да, беше приятен дъжд, но все пак си беше дъжд и мокреше ...
- Имали сме толкова много случаи отиваме на бревет, като много добре предварително знаем, че през цялото време ще ни вали. - разправя ми Боко
- Веднъж така на Странджа 300 още на 80-ия километър ни заваля и не спря чак до края.
- Но много по-неприятно е чисто от психологическа гледна точка, когато завали от самото начало на бревета. Тогава усещането ти е някак доста по-некомфортно.
- Като завали по някое време по Пътя вече след като си стартирал е по-примеливо и не му обръщаш толкова внимание на дъжда. Не се усеща някак си - обяснява ми той
"Да, определено има доста опит в думите му." - мисля си - "Е как не, та той до днес е натрупал толкова много километри по Пътя и стотици хиляди метри денивелация ..."
Ей го още едно малко баирче и баирите пред нас свършиха. Долу е Трън и прекрасното ждрело на река Ерма.
Междувременно на едно спускане за пореден път през деня се срещнахме с още един колега от Благоевград - Венци.
Тримата продължихме напред заедно.
Спряхме да снимаме красотата около нас и по едно време гледаме идват колеги насреща, които вече се връщат от контролата при ждрелото на река Ерма.
Митко Велчев и Светлозар са от бързаците.
Е, поне това значи че и ние не сме закъснели чак толкова докато пъплехме по тия баири бавно бавно нагоре!
Пътя през Трън до табелата за ждрелото на река Ерма беше мокър, но за щастие равен.
Влажно и хладно, но красиво!
Минахме по тази кратка и много приятна отсечка с добра скорост и ето ни неусетно стигнахме до последната контрола - табелата за ждрелото на река Ерма.
Тук на тази фото контрола трябваше да си направим снимка, а организатора Тино ни чакаше малко по-нагоре за вкусно хапване в механа Ерма.
По принцип бях гладен, но ябълките от с. Круша ме бяха заситили и мислех да продължа към София.
Така или иначе доста изостанах заради техническия проблем в началото, а след това по баирите катерех доста бавно.
Боко и Венци обаче имаха алтернатива на идеята ми да продължа ...
- Тино ни чака в хижата. Вероятно има вкусна топла супа ...
"И кашкавал пане!" - помислих си.
- Да! Кашкавал пане! ... ДА, МНОГО КАШКАВАЛ ПАНЕ! - започна да отеква един силен глас дълбоко от подсъзнанието ми
:) :) :)
Докато слушах мощната и кънтяща в мен с всичка сила мантра "Кашкавал пане" неусетно се осъзнах стигнал чак в хижа Ерма, седнал на масата и поръчал на сервитьора 100 неща от менюто ...
Докато чакахме да дойде поръчката ни заваля поредния порой.
Брррр, мястото в ждрелото е усойно и стана доста хладно.
Пипс дъвчеше от ябълките от с. Круша и ме гледаше с очакване и нетърпение ... "Хайде! Ставай вече! До кога ще висиш на тая маса??? Път ни чака!"
Направих се че нищо не му разбирам какво ми говори и че не го виждам даже! :)
Междувременно Тино ни разправяше различни истории с неочакван край от предишни бревети из земите на Шопите.
- Един път такъв дъжд ни пра почти постоянно, че тука в хижа Ерма като спрях и излях поне 1 литър вода от обувките ми ...
- Един път тъкмо пристигнах с колата тука, влизам в хижата, обръщам се и гледам първите вече влизат зад мене ... Еха! Бързаци бре!
- Тука виждате ли ги тия чували с картофи? 15 кг е единия.
Който от вас занесе на гръб един от тия чували до София обещавам там на място на финала ще седна и ще ги изпържа всичките картофи!!!
В подобни разговори и истории с неочакван край от не спиращия се да разказва Тино изкарахме около час дъвчейки КАШКАВАЛ ПАНЕ, пиейки айрян и разни други неща ... :)
За щастие и дъжда взе че най-накрая спря.
Тръгнахме по-натежали в сравнение с пристигането ни, но за сметка на това силите ми се бяха възвърнали.
Батериите се бяха заредили добре за този един час хапване и приказки.
Пътя беше доста мокър. Но аз за пореден път пренебрегнах предупрежденията на Боко, че е доста хлъзгаво и опасно.
И на едно спускане изведнъж гледам Пипс легна неочаквано на пътя на едната си страна, аз след легнах заедно с него и започнахме да се хлъзгаме по асфалта странично.
За щастие всичко се размина основно с малко загубена по асфалта кожа и части от клина ми останали там някъде върху трънския асфалт.
Бързо бързо се изправих!
Пипс беше в движение, аз също! Ура, Късмет! ... :)
След малко покрай мен профучаха Боко и Венци, никой от тях не разбра за случката на пътя току що, но след като ги настигнах малко по-нататък не пропуснах да им се оплача от глупостта ми ... :) :) :)
Пътя към София в тази част на бревета е много по-лек в сравнение с баирите през първите две трети от маршрута.
Въобще не можех и да си помисля за сранвение на пътя сега с пътя от онази кошмарна отсечка от изоставения път на граничарите покрай границата със Сърбия.
Стигнахме Брезник.
Междувременно Слънцето се показа из зад облаците и започна да топли приятно и да ни изсушава, въпреки че се беше запътило твърдо към залеза.
Малко по-нататък пътя беше абсолютно сух.
Тук днес явно въобще не беше валяло!
Още преди бревета Боко беше пуснал снимки във ФБ за един ОПАСЕН прелез, непосредствено след спускането от с. Бабица.
Там точно в ниското непосредствено преди прелеза има една изключително опасна решетка - почти невидима ако летиш с висока скорост надолу.
Малко преди това по баира нагоре се засякохме с един колега, който не беше стигнал до Трън и беше тръгнал да се прибира преждевременно към София.
Преди прелеза няколко пъти ми вика внимавай на прелеза! :)
Но на самия прелез ме настигна от зад и в един момент се оказахме върху прелеза, двамата един до друг на не повече от 20 см ....
- Давай! Минавай!!! - викам му
Аз къде къде да мина и гледам две заварени една до друга решетки - може да ги видите на снимката точно до колелото на Боко в ляво.
В бързината и случилата се неочаквана суматоха пред прелеза реших да мина от там.
Минах с предната гума без проблем ... но задната ми гума пропадна в решетката точно като е на снимката снимано колелото на Боко!
А стига бе!!! ... Егати случайността! Не мога да повярвам!
Изтряска силно задната каплата. Не паднах за щастие! Преминах.
Но на 50 метра по-нататък усетих че нещо не е в ред. Спукал съм все пак задната гума.
Колегата отпраши напред.
- Спуках гума! Давай, не ме чакай! - извиках му от далече.
Спрях и я смених.
Носех си две резервни гуми за този бревет и за щастие това ми беше първото пукане на гума от повече от година. :)
Псувах се на ум и на глас какъв съм тъпак и защо просто не спрях да изчакам да мине този колега напред пред мен, а аз да пресека решетката бавно и нормално без хаоса, който неочаквано се случи.
Има много моменти подобни като този, в които трябва да вземеш бързо правилното решение на секундата.
Тук голямо значение има Опита!
Е, надявам се че съм си извадил поука от тази случка ... :)
За съжаление докато сменявах гумата слънцето започна бързо бързо да се скрива зад хоризонта и настана полумрак.
Ако не бях се набил в тая шахта вероятно щях да финиширам почти по светло!
- Радвай се че спука само гума и че Пипс геройски за пореден път те измъкна невредим и здрав след поредната си глупост! - ми прошепна един Глас. :)
Смених гумата за норматив и се хвърлих напред.
Пред мен имаше само едно малко баирче и вече след него само нанадолнище до София.
За съжаление беше вече тъмно, а двата фара които бях взел за всеки случай със себе си не бяха от най-мощните, които имам.
Ами нали плана ми беше да се прибера по светло, та реших да не мъкна по-тежкия фар и пауърбанка необходим за него ... :) :) :)
След има няма час и пристигнах най-накрая на финала на бревет Трънски.
Навигацията ми показваше 210 км с 3357 м положителна денивелация.
Бревет Трънски завърши!
Един много предизвикателен, но в същото време и изключително удовлетворяващ бревет!
Натрупах много ценен опит и си извадих някои много ценни ИЗВОДИ:
1. Много внимавай докато караш в група! Карането в група е супер яко, НО крие и много опасности, особено за новаци като мен!
Мисленето и осъзнатостта на човек докато е в група от много хора се променя и най-често тази промяна не е за доброто на човека.
2. НЕ карай бързо и необмислено надолу след дъжд!
Пътя става много хлъзгав и на места особено ако има капнало малко масло или разни други подобни течности Пътя се превръща в пързалка.
3. Много внимавай с кого караш заедно!
Твоя грешка или грешка направена от колега в неподходящ момент може да доведе до изключително неприятни последици ...
4. Взимай си най-силния фар и PowewrBank-а винаги!
Не се скъпи да спестиш едни 150-180 гр. тегло с цената да се прибираш по тъмно бавно с фар, който не свети достатъчно далеч напред. Това е много опасно по нанадолнища!
5. Слушай Инстинктите си!
Тук, приятелю този дългичък разказ за една Велоразходка по трасето на бревет Трънски из земите на Шопите със Сопите свършва.
Няколко думи в заключение
И този Подкаст епизод в Дауншифт блога се получи отново доста дългичък ...
очаквам с огромен интерес коментарите ви по темата, както под подкаста в Spotify, Apple или Amazon Подкаст, така и под публикацията във Фейсбук или под статията в Дауншифт Блога.
Надявам се че информацията въпреки големия си обем е била забавна и увлекателна за вас!
Надявам се ви е било така приятно както за мен беше супер увлекателно да се подготвя с проучването си за този Подкаст посветен отчасти на нрава и бита на Шопьето от Шоплъка.
Шопите: нашите горди и смели деди, храбри благородни войни!
Специално за този Подкаст открих и прочетох набързо и за сега само по диагонал части от книгата на Константин Иречек "Пътуване по България".
Бързах, защото седнал пред клавиатурата в подкаст студиото ми търсех конкретно онази част от книгата с цветистото описание на Шопите.
Докато четях по диагонал "Пътуване по България" останах буквално очарован от красотата на образите на София и на дълбочината на образа на хората и и нравите от онова време.
"Пътуване по България" е една страхотна, неочаквано завладяваща книга описваща така дълбоко бита и духовността на дедите ми от онова предизвикателно време.
Потапяйки се живописните картини на на древна София, Пловдив, Търнов град и описанията на хората, които обитават тези градове и селата около тях в края на 19-ти век осъзнах, че в този подкаст, живот и здраве ще ви разкажа още много по темата.
С най-голямо удоволствие ще прочета още много от пленяващите с красотата и дълбочината си страници от "Пътуване по България".
И така приятели, вече наистина стигнахме до края на този Подкаст пътепис.
Очаквам с огромен интерес коментарите ви!
Блог поста излезна повече от 6 500 думи.
Благодаря за всички прочели до край публикацията в Блога и на всички които слушахте тази история като Подкаст.
Благодаря Ви за времето, което отделихте днес за този дългичък, но надявам се увлекателен епизод.
Аз съм Lupo и ви желая Късмет!
И карай да е весело!
