На 15 ноември 1910 г., над небето на България, се случва едно наистина забележително събитие!
В царство България е проведен първият официален полет на апарат, който е по-тежък от въздуха.
Пилот на този полет е руският авиатор Борис Маслеников.
Полета е осъществен в покрайнините на град София в района на днешните жк. Лагера и жк. Хиподрума.
Там в полето край София в полите на величествената Витоша Борис Маслеников демонстрира възможностите на своя аероплан марка модел Farman III.
Тези първа летателни демонстрация в България е организирана от капитан Васил Златаров от Въздухоплавателното отделение към Железопътната дружина на Армията на Царство България.
Капитан Васил Златаров, който е и главният герой на този подкаст
23 годишният Борис Маслеников, току що е завършил пилотското си обучение във Франция се представя пред българската публика със своя ново закупен самолет марка модел Farman III.
Целта и идеята на капитан Златаров организатор на това важно събитие е с тези демонстрационни полети край град София в страната ни да се популяризира авиацията.
Малко по-рано специално за провеждането на летателните демонстрации на 14 ноември 1910 г. е създаден Софийският аероклуб.
Въпреки относително краткото си съществуване Софийският аероклуб оставя своя отпечатък в историята на българската авиация.
Маслеников провежда своя първи полет на 15 ноември, като излита в посока пътя за село Княжево от полето близо до пехотния лагер и хиподрума в предградията на красива София.
Въпреки че първият полет с аероплан в България продължава само 5 минути, полета, аероплана и младия пилот привличат вниманието на огромна тълпа зрители.
Те специално са платили вход, за да станат свидетели на това историческо събитие.
Малко по-късно същия ден Борис Маслеников изпълнява още няколко полета, включително и с капитан Златаров като пасажер наблюдател.
Тогава точно капитан Златаров става първия българин летял с аероплан на територията на България.
На следващия ден събитието е още по-значимо, тъй като вече на полетите присъстват и лично цар Фердинанд. С него са и принцовете Борис и Кирил.
Цар Фердинанд, който е изключително заинтересован от развитието на авиацията, вече е имал възможността да наблюдава военни авиационни демонстрации край Париж.
Имайте в предвид, че малко след тези първи военни авиационни демонстрации в Париж цар Фердинанд става и първият държавен глава който лети с аероплан.
Той и принцовете летят няколко дни по-късно на аероплан над Белгия.
Интереса от страна на българското царско семейство към авиацията е знаков за развитието на авиацията по онова време и подчертава значението на тези събития.
През следващите дни Борис Маслеников продължава да провежда своите демонстрационни полети, като предлага на много граждани възможността да изпитат усещането за полет с биплана.
Полетите се осъществяват в района на пътя за Княжево и обикновено траят около 10 минути и достигат височина около 100 метра.
На 20 ноември Борис Маслеников провежда полети със знатни пътници, включително княз Борис, княз Кирил и цар Фердинанд.
На 25 ноември се състоят последните демонстрационни полети, извършени от 23 годишният руски летец.
Следващите дни той поема към Белград, където продължава с поредицата си от впечатляващи демонстрационни полети.
Ентусиазмът и интересът, които Маслеников предизвиква със своите полети, са масово отразени в световните периодичните издания от онова време.
Междувременно Борис Маслеников отправя официално предложение към българското правителство: за сумата от 250 000 лева да достави пет самолета от типа Farman.
Също така той се наемал да създаде работилница за тяхната поддръжка и ще учреди специализирана школа за обучение на пилоти и механици.
Правителството обаче вежливо отклонява тази оферта.
До създаването на българската авиация все още остават около 18 месеца.
Въпреки отхвърленото предложение, през февруари 1911 г. младият руски авиатор авантюрист е удостоен от цар Фердинанд с ордена "За граждански заслуги" в знак на признание за ползата от демонстрационните полети проведени край София в края на ноември 1910 година.
Приятели в този момент обаче е крайно време да се спрем в детайли на живота и делото на капитан Васил Златаров.
Васил Златаров днес единодушно е приеман за основател и пръв организатор и радетел за създаването на българското въздухоплаване.
Васил Иванов Златаров наистина е забележителна фигура в историята на българското въздухоплаване.
Той не само е първият българин, летял с балон и безмоторен планер, но и с аероплан.
Златаров, който служи като полковник в инженерните войски, е сред основоположниците на въздухоплаването в България.
Друго от важните му постижения е участието му в първата бомбардировка от български самолет, случила се на 17 ноември 1912 г. над Одрин.
Пилотираният от италианския доброволец в българската армия Джовани Сабелии самолет Блерио XI, под командването на капитан Златаров, извършва първата бомбардировка в Европа с аероплан.
Ранните години на авиационната идея в България се характеризират със значителни стъпки в развитието на въздухоплавателната наука.
Началото се поставя с първото световно промишлено изложение в Пловдив на 19 август 1892 г., което дава тласък на въздухоплаването в страната.
Известният френски въздухоплавател Йожен Годар е поканен да извърши демонстративни полети с балона си „Ла Франс“.
В тези полети той е съпроводен от младия подпоручик Васил Златаров, който е изпратен от Софийския гарнизон за обслужване на балона.
Тогава подпоручик Златаров проявява не само своята смелост, но и показва завиден интерес към въздухоплаването като цяло.
Той участва като пасажер в един от полетите на балона „Ла Франс“ над Пловдив.
Този опит за летене засилва стремежа на младия подпоручик към изучаването на авиационното дело, интерес който в последствие пряко ще повлияе на развитие на авиацията в България.
Роден в Гюргево, Румъния, на 3 ноември 1869 г., Васил Златаров израства в семейство с възрожденски дух.
Майка му Николина Златарова, е близка до Христо Ботев.
Тя възпитава сина си в духа на свободолюбие.
След завършване на гимназия в Русе Златаров започва военната си служба през 1888 г., а малко след това завършва и Военното училище.
Той служи в различни пионерни и инженерни подразделения, като неговият път преминава през работа в железопътните войски и участието му в онова първо българско изложение в Пловдив.
Особено значим за неговата кариера има полетът му с балона „Ла Франс“.
След този полет Златаров се посвещава на просветителска и пропагандна дейност, като се стреми да разясни ролята и значението на въздухоплаването за военните цели.
Той е одобрен да продължи своето образование в областта на въздухоплаването и през 1902 г. отива на обучение в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино, Русия.
Тма младият подпоручик Златарев е единственият допуснат чуждестранен офицер.
След успешното завършване на курса, Златаров се завръща обратно в България и е назначен за началник на въздухоплавателна команда в София.
Под негово ръководство се извършват изследвания и опити с хвърчила и се поставят основите на българския планеризъм.
Той и неговият екип са в състояние да издигнат товари до 70 кг със специални двуплощни хвърчила от типа „хараграф“.
Тези опити са много важна стъпка към разработването на малки, но стабилни в полет планери.
Златаров се оказва водеща фигура и за развитието на безмоторния аеро спорт в България, след като е първия българин който лети на безмоторен самолет.
Дефакто Васил Златаров поставя основите и на тази аеро дисциплина в страната.
Обаче поради липсата на реално приложени на въздухоплаването към онзи момент във военното дело, командата е закрита.
Ново начало
В началото на 1906 година, Васил Златаров получава от министърът на войната ключово важна задача да създаде план за изграждане на въздухоплавателно отделение в рамките на българската армия.
Той разработва проект, базиран на най-новите европейски достижения във въздухоплаването като в същото време той активно разширява своите знания и теоретична подготовка в областта.
Златаров публикува първите в България специализирани материали по въздухоплаване, като демонстрира своята ангажираност и визия за бъдещето на авиацията в страната.
Във военния лагер в София, Златаров извършва летателни тестове със собственоръчно проектирани и изработени планери, които са били балансирани за оптимална производителност.
В края на 1905 година, той представя пред министърът на войната своя план за структура и организация на въздухоплавателното отделение.
Плана му незабавно одобрен.
През февруари 1906 г., Златаров е назначен за командир на този ново сформиран военен отряд.
Въпреки ограничените ресурси и липсата на съществуващи въздухоплавателни апарати, Златаров проявява изобретателност, като създава различни модели на тежки хвърчила и различни балансирани планери.
Освен това, той разработва в дълбочина подробния си план за развитието на българското въздухоплаване, който включва изучаване и прилагане на европейския опит в изграждането на въздухоплавателни средства и технологии.
Към края на 1906 година, Златаров е изпратен на командировка в чужбина, където посещава различни въздухоплавателни части и фабрики.
Той се запознава с френския опит в авиацията и става свидетел на демонстрационните полети на знаменития авиатор Алберто Сантос-Дюмон с неговия аероплан.
Въпреки впечатляващите полети, Златаров заключава, че самолетът все още е твърде скъп и недостъпен ресурс за България.
С отпуснатите му 5000 лева от Управлението на Инженерните войски, Златаров закупува френски сферичен балон от лакирана копринена материя с обем от 360 кубически метра и съпътстващо 300 метрово въже.
Този балон е доставен в България през 1907 година.
Паралелно с това в България Златаров продължава работата си по адаптация и създаване на необходимите приспособления и газодобивния апарат за балона.
Въздухоплавателното отделение
През периода на развитие на въздухоплавателното отделение, то претърпява няколко промени в своето подчинение.
Първо е към Първа пионерна дружина, а по-късно отново е част от Железопътната дружина.
В процеса на подготовка на персонала, Васил Златаров често се сблъсква с липсата на разбиране и подкрепа от страна на управленските кръгове, но въпреки това, той упорито продължава делото си.
В началото на 1909 година в отделението е сформиран балонен клас, целящ обучение на войници и подофицери за работа с балоните и обслужване на техниката.
В този момент Златаров играе ключова роля за създаването на учебници и инструкции по балонно дело, метеорология и химия.
В края на септември същата година, Златаров отново пътува до Париж за участие в Първото въздухоплавателно изложение.
Опита и наблюденията му по време на командировката утвърждават убеждението му, че бъдещето всъщност е за аеропланите и по-тежките от въздуха летателни апарати.
Златаров, благодарение на своята обширна обща и специална култура, съчетана с изключителни лингвистични умения, успява да се запознае отблизо и в подробности с най-новите технически идеи в областта на въздухоплаването.
През 1909 година, в Париж, Златаров усвоява новите технически идеи и се запознава с проблемите и характеристиките на различните модели аероплани.
След завръщането си, той заема длъжността началник на въздухоплавателното отделение при железопътната дружина.
С подкрепата на подполковник Симеон Добревски, през 1910 г., Златаров успешно убеждава Министерството на войната в необходимостта от създаването на българска военна авиация.
За целта, Златаров и Добревски организират и вече подробно описаният в началото на този подкаст полет на руския авиатор Б. С. Масленников в България.
Демонстрацията се превръща в изключително важно събитие за в развитието на авиацията в България.
След успешните демонстрации, Министерството на войната взема решение да започне подготовка за създаването на българските военни аеропланни части.
През есента на 1910 г., балонното отделение участва за пръв път във военни маневри на Сливнишкия полигон.
Там по време на тези военни маневри се отработва взаимодействието между въздухоплавателната част и артилерията.
В началото на XX век, България направи първите си стъпки в авиацията, като за първи път се проверява и устойчивостта на привързаните балони срещу артилерийски обстрел.
В рамките на развитието на отечествената авиация, Министерството на войната получава предложения от чуждестранни компании за различни модели самолети, подходящи за закупуване от България.
През 1911 г., специалистът-въздухоплавател Васил Златаров е включен в комисия, създадена със специална заповед, с цел проучване и избор на подходящи модели самолети за българските въоръжени сили.
Златаров, който по това време е командир на въздухоплавателното отделение е дълбоко погълнат от теорията и практиката на въздухоплаването.
Той е убеден в уязвимостта на привързаните балони и вижда тяхното ограничено бъдеще като летателни апарати.
Въпреки това, Васил Златаров изпраща Продан Таракчиев в Русия за обучение по пилотиране на балони като паралелно с това активно изучава техническите характеристики и предложенията на самолетните производители.
Той е задължен от министерството на войната да разработи техническите изисквания и спецификации, на които трябва да отговарят бъдещите български бойни самолети.
През 1911 г., Златаров е назначен за командир на техническата рота в железопътното войсково формирование.
Паралелно с това, Йордан Казанджиев е изпратен във Франция за закупуването на нов балон и съответното оборудване.
Оказва се, че материалът на балона не е достатъчно устойчив и той е отхвърлен от българския представител.
Това дава възможност на Златаров и Казанджиев да разработят собствен проект за балон, който впоследствие е одобрен от Министерството на войната.
С части, закупени от Русия, на 1 април 1912 г. започва работата по балона „София-1“, който е завършен на 1 август 1912 година.
Министерството на войната официално одобрява първият български военен балон и го приема на въоръжение в българските въоръжени сили.
Българският балон "София-1" има обем от 640 m³.
Министерството на войната дава разрешение за свободни полети с него.
„София-1“ паралелно с аеропланите е военният балон, който ще бъде активно използван от българската армия през Балканската и Първата световна война.
По този начин, въздухоплавателното отделение се развива и трансформира в Техническа рота с три отделения - балонно, аеропланно и прожекторно.
По-късно ротата е преименувана на Технически парк, което подчертава нейната разширена функционалност и значимост за военните въздухоплавателни сили на България.
За командир на Техническия парк е назначен капитан Васил Златаров.
През месец септември на същата година, в рамките на крепостните маневри около Шумен, българските аеропланни и балонни отделения активно участват в маневрите
Поредния исторически значим момент настъпва на 13 август 1912 г., когато за първи път български самолет лети в небето над България управляван от българина авиатор поручик Симеон Петров, .
След обявяването на военно положение на 17 септември 1912 г., въз основа на съществуващите аеропланни и балонни отделения, е създаден Въздухоплавателен парк с командир майор Васил Златаров.
В рамките на тази нова структура, на 3 и 10 ноември са формирани съответно Второ и Трето аеропланно отделение.
Като командир на Въздухоплавателния парк, Златаров играе ключова роля през Балканската война, като организира базово летище близо до гр. Мустафа паша (Свиленград) и създава служба за техническо обслужване на аеропланите.
Тук е изградена и първата полева работилница за ремонт на аероплани.
На 17 ноември 1912 г. от борда на самолет Блерио XI пилотиран от италианския авиатор доброволец в българската армия Джовани Сабели, майор Васил Златаров извършва първата бомбардировка от въздуха в историята на Европа и на българската авиация.
Целта на първата бомбардировка в Европа е Одринската крепост.
През времето на Балканските войни, Златаров продължава да е командир на Въздухоплавателния парк, а през 1915 г. той става и домакин на понтонна дружина.
През Първата световна война, през периода 1915 – 1916 г Васил Златаров заема позицията командир на телеграфния парк при Щаба на Действащата армия, след което отново оглавява Въздухоплавателната дружина, състояща се от аеропланна и балонна група.
Отново е създадена полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков.
Оценката на авиационните специалисти-историци по отношение на този период е, че въпреки трудностите, свързани с тежките военни условия, липсата на резервни части и бързо остаряващата летателна техника, организацията, създадена от Златаров, поддържа българската авиация в постоянна бойна готовност.
Ефективният ремонт на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия поддържат високия боен дух на първите български военни авиатори.
Така, Васил Златаров завинаги ще остане в историята като един от основоположниците и дългогодишен лидер на българската военна авиация.
Той демонстрира изключително висок професионализъм, иновативност и решителност в развитието и поддържането на авиационната способност на страната ни през един от най-трудните периоди в нейната история.
На 14 октомври 1917 г. като признание за неговите изключителни заслуги за развитието на въздухоплавателното дело в България Васил Златаров е повишен до чин полковник, .
В края на Първата световна война обаче в резултат на Ньойския договор, българската авиация бива безмилостно унищожена.
Полковник Златаров е сред многото уволнени български военни, поради намаляването на ефективността на армията в следствие на жестоките драконовски санкции наложени на страната ни от страна на държавите победителки в Първата Световна война.
Поради тези обстоятелства, Златаров е принуден да прекара следващите години в различни граждански занимания основно като чиновник и търговец ... доста далеч от любовта на живота си - Българската Авиация.
За нещастие точно в този период, здравето му се влошава, което го отдалечава още повече от авиацията и възможността да види нейното възраждане през 20-те години на ХХ век.
Въпреки трудностите, той завинаги ще остане в историята като един от пионерите на българската военна авиация.
Полковникът от запаса Васил Иванов Златаров почива на 17 май 1932 г. в дома си в град София.
Полковник Васил Иванов Златаров ще бъде запомнен като първият български дипломиран въздухоплавател и първият в света авиационен командир от най-висок ранг, който участва директно във въздушни бойни действия над вражеска територия.
Със своя безкраен ентусиазъм, интелект и упоритост, Васил Иванов Златаров проправи пътя и постави началото на българската бойна авиация.
Златаров ще бъде запомнен от поколенията не само като практик, но и задълбочен авиационен теоретик.
Той дефакто е вдъхновителя и създателя на толкова много бъдещи поколенията български авиатори идващи след него.
Като изтъкнат военен специалист преминал специално военно въздухоплавателно обучение, през целия си живот и кариера Васил Златаров задълбочава теоретичната си подготовка и наблюдава професионално развитието на въздухоплавателните средства.
Той е автор и публикува първия труд в България на тази тема озаглавен „Записки по въздухоплаване“.
Полковник Васил Иванов Златаров е автора на първите български учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за работа и полети с балони.
Друг негов съществен принос, е че при липсата на каквото и да било виждане за развитието на въздухоплаването в България, той е изготвя работеща стратегия и развива програмата на обучение на българските военни балонисти и авиатори.
Той се грижи за закупуване на аероплани и бойното им използване и пряко работи за развитието на военното приложение на въздухоплаването.
Безспорно един от най-значимите приноси на полковник Златаров е разработването на образователни програми за авиатори и балонисти в условията от онова време на силно ограничени ресурси и липсата на ясна перспектива за развитие на въздухоплаването в България.
Живот и кариера на полковник Васил Иванов Златаров завинаги ще оставят следа в историята на българската военна авиация и въздухоплаването като цяло.
Васил Иванов Златаров е не само пионер в българските летателни изпитания и конструкцията на различни въздухоплавателни средства, но е и визионер, който работи усърдно през целия си живот за изграждането на организационната структура и подготовката за развитие на авиационната индустрия в България.
Неговата работа и постижения поставят стабилната основа за бъдещите успехи и напредък на страната ни в тази иновационна област на науката и технологиите.
Скъпи приятели, благодаря ви, че останахте с мен до самия край на това пътешествие из историята на българското въздухоплаване - история, изпълнена с героизъм и саможертва в името на нашата родина.
Днес ви разказах за още един българските герой, който посвети живота си на стремежа към прогрес и иновации, като с това са оставили неизличима следа в историята на България.
Още един от онези смели наши предци, които на коне и в самолети проправяха пътя ни през вековете.
Техните подвизи и саможертви платиха цената за нашата днешна свобода и правото ни да се гордеем и вдъхновяваме от подвизите на предците ни.
Предци, които с подвизите и живота си платиха цената за правото и привилегията ние с вас приятели да можем днес да се наричаме българи.
Благодаря ви, че споделихте с мен днешното вълнуващо пътешествие в историята на българската авиация.
Скъпи приятели, ако като мен намирате вдъхновение в тези истории, моля, обмислете възможността да подкрепите подкаста, като се абонирате за него в YouTube и Spotify.
С нетърпение ви очаквам на крилата на вдъхновението и историята!
Аз съм Lupo и ви желая Късмет!
И карай да е весело!