Здравейте, приятели в този епизод на подкаста "Загадъчни истории" ще разследваме на дълбоко и в подробности всичко известно за Амазонките.
Ще започнем със съвсем реалната история на Експедицията на Франсиско де Ореляна и откриването на 11 Февруари 1542 г. на река Амазонка.
Защо според вас смелият и опитен конкистадор, жаден за злато и за слава Франсиско де Ореляна се е сметнал за недостоен и НЕ е дал името си на най-голямата река в света открита от него тогава?
Дали не е бил поразен до мозъка на костите си там някъде по река Амазонка от прекия си сблъсък с най-неочакван пример за женска красота, храброст и бойна слава?
Разследването ни продължава много по-назад във времето из земите на дедите ни траките наричани още скити и сармати.
Предстои ни да видим техните легендарни жени войни.
След това отиваме да се срещнем лично с Омир и от него ще вземем свидетелски показания за първообраза и реалните герои от епоса му Илиада.
Омир и Илиада където толкова ярко е нарисуван образа на амазонките като легендарни жени войни.
Ще разнищим в дълбочина теорията и твърденията на съвременниците ни изследователи, доказващи днес че ние с вас приятели имаме много обща кръв с онези загадъчни жени войни.
След това се връщаме обратно в края 20-ти век, за да проследим няколко археологически експедиции и разкопки из древните земи на Велика България.
Археологически разкопки в земята на Велика България на север от Черно море.
Точно там руски и украински археолози разкопаха десетки могили и гробове на скитски жени войни.
Предстои ни да разберем какво общо имат Амазонките с най-голямата река в света и какво общо имаме ние с вас приятели с цялата тази история.
Аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и съм капитан на кораба ни носещ се днес по река Амазонка и по вълните на времето и историята.
Приятели напълнете термоса си с чай зелен или черен, пътуването ни днес ще бъде вълнуващо и дълго!
Потегляме към реката на войнствените жени.
И така защо наистина конкистадорът Франсиско де Ореляна, който откри Амазонка, отказа да наименува реката със своето име?
През 1541–1542 година Франсиско де Ореляна с малка група хора за първи път сред европейците прекоси Южна Америка от запад на изток и откри изворите на величествената река.
За ранния живот на Франсиско де Ореляна почти нищо не е известно, дори годината на раждане се споменава приблизително — 1511 година.
Той за първи път се появява на страниците на историческите хроники като сподвижник на Франциско Писаро, завоевателят, който завладя и опустоши империята на инките.
Ореляна участвал във всички битки на своя предводител в Перу, но през февруари 1541 година, следвайки своя авантюристичен дух, решава да се присъедини към експедицията на по-малкия брат на Франсиско - Гонсало Писаро, който тръгвал на нов поход в северната част на Еквадор в търсенето на града на златото Елдорадо.
Този поход се оказал много по-малко успешен: испанците не намират богати царства, но пък им предстои да страдат жестоко от насекоми, болести и липса на храна.
Пред тях се издигала веригата на величествените Анди, която испанците започват да превземат, потънали в сняг.
Накрая, през декември 1541 година, значително намалялата група на Писаро най-накрая преодолява снежните зъбери на планините и се озовават в джунглата от другата страна.
Там те се натъкват на река Кока, без разбира се още да знаят, че тя се влива в бурната река Напо, която пък е един от горните притоци на великата Амазонка.
Тъй като околностите били почти изцяло непроходими блата, конкистадорите построили малък кораб бригантин наречен "Сан-Педро".
Участниците в експедицията гладуват, боледуват от жълта треска и масово умират.
Във всяка една секунда може да избухне бунт, хората вече започват открито да проклинат своя водач Гонсало Писаро, който ги е завел в тези гладни смъртоносни пущинаци.
Но индианците които експедицията среща съвсем скоро им съобщават обнадеждаваща новина.
Ако продължат надолу по течението на реката, могат да достигнат до места, където имало много злато и храна.
Тогава точно и Ореляна моли да бъде освободен за три-четири дни — за търсене на провизии.
Писаро се съгласява и на 26 декември 1541 година Ореляна отплава с 57 души.
Те двамата повече така и не се виждат.
Най-накрая спасение
Отплавайки, Ореляна взе със себе си целия импровизиран „флот“ на експедицията, построеният на място бригантин „Сан-Педро“ и четирите канута.
Носени от бързото течение, те се спускат надолу по река Кока и влизат в река Напо.
Наоколо няма абсолютно никакви нито човешки поселения, нито храна, нито злато.
Хората се хранели с кожа, колани и подметки от обувки, сварени с някаква трева.
Още седем души умират от тази "питателна" храна.
Испанците са вече в пълно отчаяние.
Някои бърборят в полузабвение и повечето са е една или друга степен на безумие.
По едно време им се сторило, че отдалеч чуват зова на индиански тъпани и барабани.
Това вдъхнало в пътешествениците трескава надежда — може би все пак напред има някакви хора?
Има надежда за спасение!
На 4 януари на новата 1542 година надеждите им се сбъднали.
Монахът-доминиканец Гаспар де Карваха, който придружава Ореляна, пише за това така:
„... Ние всички много ясно чухме барабанен звук, долитащ от някъде в далечината. Капитана първи имаше късмета да го чуе, и той бързо съобщи на своите спътници. Ние се вслушахме и когато се убедихме в истинността на думите на капитана, всички бяха обзети от такава радост, че в миг бяха забравени всичките изпитани мъки и скърби! Вече се намирахме сред обитаеми земи и вече нямаше всички да умрем от глад“.
Срещнатите по-надолу по реката индианци при вида на тайнствените бели хора се разбягали от страх и ужас.
Испанците влезли в изоставеното селище и буквално като обезумели се нахвърлиха върху оставените там храни.
Скоро обаче местните, отърсвайки се от страха, се върнали и испанците успяват да установят контакт с тях.
Местните жители се оказали приятелски настроени и се съгласили да помогнат на неочакваните бели гости с провизии.
По този начин най-важната задача на тръгналите надолу по реката е изпълнена.
Те били намерили храна за останалите чакащи го горе по течението в блатата.
Но тогава точно оцелелите спътници на Ореляна единодушно поискали от него в никакъв случай да не се връща обратно нагоре, а да продължи по течението на реката, накъдето и да ги отведе!
Обратният път нагоре по течението през онези пусти и гладни земи им изглеждал толкова страшен и ужасен, че испанците изпадали в отчаяние.
Франсиско е принуден да се подчини на мнозинството.
Той издейства единствената отстъпка: отчаяните му спътници се съгласили да изчакат на това място няколко седмици с надеждата, че Гонсало Писаро ще ги настигне със своите хора.
Това време те използвали за построяването на по-здрава и по-надеждна бригантина - също кръстена "Сан Педро".
Най-трудната задача в цялото това корабостроително начинание дълбоко в джунглите било изработването на гвоздеи.
За да направят така необходимите им пирони било необходимо да се горят въглища и да се създаде импровизирана ковачница, работата в която поели Хуан де Алкантара и Себастьян Родригес.
Селището, което станало спасително временно убежище за конкистадорите, получило от тях името Селото на Пироните.
Обаче Гонсало Писаро не успял да настигне разузнавателния отряд.
Смятайки, че експедицията тръгнала по реката надолу с корабчето и канутата е загинала, Гонсало Писаро тръгнал обратно към Перу в изключително тежко пътуване.
По-късно неведнъж Гонсало Писаро обвинявал открито Франсиско де Ореляна заради постъпката му в "предателство".
На 2 февруари Франсиско и неговите хора напуснали гостоприемното село на Пироните и тръгнали отново на път.
Десет дни по-късно те влизат в коритото на Амазонка.
"След това последваха ненаселени земи, и едва след като преминахме двеста лиги - около 836 км, най-накрая забелязахме някакво жилище" - свидетелства доминиканец Гаспар де Карваха.
На 26 февруари пътешествениците видели по средата на реката два канута, натоварени до горе с огромни костенурки.
Приближавайки се към брега на това място, испанците започнали опити за общуване с хората на индианския вожд на име Апария.
За да внушат на индианците подобаващо уважение, конкистадорите се представили за "деца на слънцето" след като разбрали, че точно на Слънцето се кланяли местните.
Изразявайки се чрез познати на него индиански думи, де Ореляна се обърнал към двадесет и шестте индиански вожда, събрали се междувременно да видят конкистадорите.
Франсиско им обявил, че отсега нататък тяхната страна става собственост на испанския крал Карл I.
За да отбележат началото на кралското владичество над тази територия, испанците издигнали на брега много голям кръст.
Точно тук, в селището Апарин, където те прекарали почти два месеца, възстановявайки сили и хранейки се за първи път обилно конкистадорите за първи път чули разказите за племето на жените-воини, които живеят някъде по-надолу по течението на реката.
Тези разкази накарали испанците да си припомнят за легендите за амазонките известни от митологията.
Преди да тръгнат по-нататък, пътешествениците поправили междувременно напукания бригантин „Сан-Педро“ и построили още един по-голям бригантин, който кръстили „Виктория“.
Но по това време населението на индианското селище Апарин е изключително уморено от непоканените гости.
Индианците започнали да се държат доста грубо и безсрамно.
И за да избегнат неприятности, европейците трябвало на 24 април да напуснат бързо селището.
Сега те вече плавали по необичайно широка река.
Нейните огромни размери давали на испанците надежда, че океанът вече е близо.
Много от срещнатите по пътя индианци се отнасяли враждебно към конкистадорите - лошата им слава явно ги е изпреварвала.
Първа среща с амазонките
От 12 до 17 май се състоял военен сблъсък на флотилията на Ореляна с воините на вожда Мачапаро, чиито владения били близо до мястото, където река Путумайо се влива в Амазонка.
В резултат на това испанците успяват да убият вожда, да разграбят селището му и да отплуват с награбената плячка надолу по реката.
След няколко дни те видели нова мощна река, река Журуа.
Разгневените индианци от плячкосаното село по-горе по реката обаче последвали испанците с канута.
Белите хора още няколко пъти се опитвали да спрат и да влязат в селищата на брега, но всеки път били отблъсквани.
Едно от тези селища разгневените конкистадори нарекли село Вредно.
На 3 юни 1542 година отляво се появила още една река, която бурно вливала в Амазонка своите „черни като мастило“ води.
Минавайки от там експедицията на де Ореляна нарекли реката Рио-Негро т.е. „черна река“).
Хората на Ореляна „влезли в друга, още по-войнствено настроена провинция, която била много по-населена и водела с тях постоянна неуморна война“.
Причините за такова враждебно отношение към пришълците били кристално ясни.
След като на 7 Юни те завладели поредното село и разбили отряд индианци, опитващи се да се противопоставят на нашествието, де Ореляна наредил да бъдат обесени няколкото пленника, а селището да бъде изгорено.
На 10 юни испанците откриват главния приток на река Амазонка – Мадейра.
Тази река е наречена от тях Голямата - Рио-Гранде, им се сторила дори по-голяма от тази, по която до момента плували.
Там имало още няколко села, и на испанците им се наложило да отстъпят пред няколко хилядната войска на индианци, защитаващи домовете си от грабежи.
По това време сред хората на де Ореляна се развило силно отчаяние – краят на великата река не се предвиждал, и те се чувствали като бездомни кучета и скитници.
„Носехме се на някъде си, като обречени хора и не знаехме нито къде се намираме, нито къде отиваме, нито какво ще се случи с нас“, – оплаква се в дневника си доминиканец Гаспар де Карваха.
След известно време те изплували до още едно село, което по-късно получило зловещото наименование Селище на Изгорените.
Местните жители се съпротивлявали толкова ожесточено, че предпочели да изгорят в бухи-то.
Бухи е голяма обща колиба. Там всички заедно с жените и децата си предпочели да изгорят вместо да се предадат.
Междувременно река Амазонка ставала все по-широка, внушавайки на поразените испанци почит със своите размери и тежките вълни, които се разбивали в борда на корабчетата.
Те никога досега не били виждали толкова огромни реки – от единия бряг на реката хората не можели да различат другия бряг.
И точно там някъде близо до устието на река Тромбетас в Амазонка, конкистадорите се сблъскали с жените воини, за които вече бяха чували преди това.
На 24 юни испанците влизат в отчаяна битка с индианци, които се смятали за поданици на амазонките.
Доминиканецът Гаспар де Карваха твърди в записките си че десет-дванадесет амазонки, дошли на помощ на своите подопечни индианци войни и амазонките воювали рамо до рамо в първите редици.
„Те се биеха толкова вдъхновено, че индианците не смееха да ни покажат гърбовете си. Онези, които все пак се показваха страхливци и ни обръщаха гръб, биваха убивани на място пред очите ни от амазонките. Точно поради тази причина индианците се биеха отчаяно и упорито. Тези жени бяха много високи и белокожи, с много дълги коси, сплетени и обвити около главите им. Те бяха много силни, ходеха съвсем голи – както ги е майка родила и само срама си покриваха. В ръцете си държаха лъкове и стрели и в боя една от тях не отстъпвала на добрите десет мъже индианци…“, – уверява ни доминиканецът.
Според неговите свидетелства и записи, в крайна сметка испанците успели да надделеят в тази битка убивайки „седем или осем от тези амазонки“.
Легендата в наследство
През август станало окончателно ясно, че морето било вече съвсем близо.
Местните туземци вече били срещали бели европейци.
Правейки продължителен престой конкистадорите ремонтирали и насмолили страните на кораба, сменили мачтите, сплели нови въжета от лиани и трева и направили платна от стари плащове.
В едно от крайбрежните селища, умилостивявайки неговите обитатели с подаръци, се снабдили с храна.
Излизането им в открито море било изключително трудно.
Мощната приливна вълна отблъсквала корабите обратно назад в реката.
Освен това хората на Ореляна нямали нито карти, нито компаси, нито навигационни уреди, а и сами по себе си те не били моряци.
Но благодарение на спокойното време и на вече тихите води навътре в моретона 9 и 11 септември бригантините достигнали до испанското поселение Нови Кадис на остров Кубагуа край бреговете на Венецуела.
Така завършило това епично пътешествие, благодарение на което човечеството научило за най-голямата река в света и за живеещите там белокожи амазонки.
Откритието на Ореляна не му донесло късмет.
Запален от идеята за колонизация на Амазония, той тръгнал за Испания, за да подготви нова експедиция.
Експедицията е подготвена зле, липсвали достатъчно хора, оръжия, храна и инструменти.
Въпреки това, през 1546 година Франсиско де Ореляна се връща и отново вижда Амазонка.
Той започнал активно да създава нова колония.
За съжаление, неговите хора, които страдали от хроничен недостиг на всичко умирали като мухи.
Умирали от глад, умирали от тропически болести и да умирали и от стрелите на индианците.
През ноември същата година умря и Франсиско де Ореляна.
Говори се че смъртта му от треска била ускорена от тъгата и разочарованието му на провала на неговите планове.
Тези негови спътници, които оцелели отплавали веднъж и за винаги далеч от тези неприятелски места.
В наследство на човечеството Франсиско де Ореляна остави легендата за южноамериканските амазонки.
Разказ заради който той и неговите спътници били многократно наричани лъжци.
Но приятели замислете ЗАЩО въпреки множеството слухове, никой от по-късните изследователи така и не открил тайнственото племе на воинствените бели жени живеещи отделно от мъжете.
Съвременните историци имат две обяснения за този феномен.
Или конкистадорите са взели за амазонки индийските жени, които се биели рамо до рамо със своите съпрузи и братя или хората на Ореляна са объркали за жени някакви странни дългокоси мъже воини.
Така или иначе, точно след срещата с воинствените жени, които и да са били те, Франсиско де Ореляна се отказал от идеята и правото си да нарече гигантската новоткрита река със своето име.
Той я нарекъл с името река Амазонка - Рио-де-лас-Амазонас и това име така и се закрепи във времето и остана.
И така приятели какво мислите вие за онази изключително тежка експедиция на конкистадорите водени от Франсиско де Ореляна в Южна Америка?
Защо според вас този отчаян авантюрист, търсач на златото на Елдорадо, копнеещ за власт и слава в един момент се трансформира и НЕ нарича величествената река открита от него на свое име?
Очаквам коментарите ви в YouTube и Spotify!
Ако ви допада стила и дълбочината на проучванията в подкаст канала "Загадъчни Истории" моля абонирайте сега за подкаста в YouTube.
Това наистина помага за повишаване на видимостта в алгоритмите на YouTube.
Време е да напуснем Южна Америка и да насочим кораба ни по курс право към бреговете на Черно море.
Точно там по бреговете на Черно море от край време и обитават амазонките от легендите.
Амазонките, на които и Франсиско де Ореляна нарече най-голямата река на Земята.
Амазонките митове и реалност
Дебатите относно реалността или митичността на амазонките не спират и до днес.
Амазонките са представени в митологията и в древните епоси като племе или племена състоящи се изцяло от жени.
Според митовете, те били впечатляващи воини и ловци, известни със своята сила, храброст и ловкост и по нищо не отстъпвали на мъжете.
Разказите за амазонките познати ни днес възникват в митологията, която е записана и присвоена най-нагло от данайците.
Данайците познати днес и като гърци.
Но имайте в предвид приятели, че съществуват множество други истории за славни жени войни и в епосите и произведенията на Индия, Китай, Египет, Персия, Кавказ, Близкия Изток, Централна Азия и много други култури.
С течение на времето възникват разнообразни научни и любителски дискусии за това дали амазонките са били мит или реално са съществували.
Днес поне официалната наука се стреми да ни остави с впечатлението, че окончателен отговор на въпроса съществували ли са амазонките все още липсва.
Но нека разгледаме по-задълбочено реалността на амазонките, като се обърнем към древните източници и артефакти, свързани с тях.
Войнственото племе на жените е известно днес с уменията на своите представителки да стрелят перфектно с лък, да се справят блестящо с конна езда и да овладяват до съвършенство всички други бойни изкуства и ловни умения.
Смята се, че първоначално амазонките са населявали територията на древна Велика България, земи днес разположени на територията на сегашна Украйна и Русия.
Но имайте в предвид, че Амазонки живеели и доста по-на юг, тук още по-близо до нашата югоизточна граница на територията на Мала Азия в днешна Турция.
Амазонките постепенно разширявали своите граници и влияние.
Според някои източници територията контролирана от амазонки обхващала огромни области на Скития и Тракия, Мала Азия и Егейските острови, навлизала дори в Арабия, Египет, Либия и др.
Като започнете от регионите пряко около Черно море и стигнете по земите далеч на изток простиращи се чак до днешна Монголия всичко това в един или друг момент било техен дом и територия.
Платон пише в своите работи: „Знаем със сигурност, че има безброй много жени в района на Черно море, които управляват коне и много добре използват лък и други оръжия”.
Произходът на името на това уж само женско племе все още е предмет на спекулации.
Някои изследователи предполагат, че коренът му идва от гръцки и буквално означава „без мъже“ или „без съпрузи“.
Съгласно други алтернативни теории, името на амазонките има ирански произход и се тълкува като унищожаване на мъжкото.
Други теории предполагат, че наименованието идва от а-мазон, където мазон означава гърда, демек името а-мазон означавало липса на гърда.
Има и теория, според която името амазонки произхожда от персийски и означава просто войни.
Две от най-прославените в древните епоси за водачки на амазонките са царицата им Пентесилея и нейната сестра Иполита.
Смята се, че Иполита притежавала вълшебен пояс, дар от бога на войната Арес.
В сурова схватка Иполита бива убита от Херкулес, който искал да завладее пояса ѝ.
Той успял, но с цената на живота на амазонската царица.
Така възниква един от най-големите конфликти в митологията - войната на Херкулес срещу амазонките.
На негова страна се включват и други гръцки герои, включително Тезей – легендарният основател на Атина.
Той се влюбва и отвлича амазонката Антиопа, което довежда до нова вълна в конфликта с амазонките.
Съществуват предположения, че амазонките са премахвали едната от гърдите си, но липсват доказателства за това.
Римският историк Марк Юстин твърди, че амазонките са имали отрязана или изгорена дясна гърда, вероятно за да могат по-лесно да стрелят с лък и да хвърлят копие.
В поддръжка на теорията че името на женското племе би могло да се тълкува като без гърди, гръцкият историк Хеланик също предполага подобно само осакатяване.
Въпреки това имайте в предвид, че древните изображения на амазонките по фрески, глинени съдове и мозайки не подкрепят тази идея.
Има хиляди такива изображения, в които жените воини винаги са представени като красиви създания с две нормални гърди, въпреки че едната често е покрита с плат.
За древните гърци няма съмнения, че амазонките са били не просто мит, а реално съществувала древно племе от жени войни.
Според древния историк Херодот, някои племена от неговото време са били потомци на митичните амазонки.
За тях говорят и множество други писатели, историци, философи и други.
А в подкрепа на тезата, че амазонките са били не просто мит, а част от съвсем реално съществувала раса, говорят и множество археологически находки.
Например през миналия век са открити над 1000 гроба на територията от Русия до Турция, много от които с женски скелети в тях.
Покойните жени войни открити от археолозите в тези скитски погребения са погребани заедно със своите оръжия (лъкове, брони, копия, секири, щитове и бойни шлемове).
Някои от находките включват и скъпоценни украшения на главите, както и следи от бойни рани.
Откритите гробници са датирани към 5-4 век пр.н.е.
По-късно в Казахстан са открити още 150 гроба, принадлежащи на жени-воини.
Броят на археологическите разкопки през годините, които свидетелстват за съществуването на така наречените амазонки всъщност е много значителен.
Във втората част на това подробно подкаст разследване посветено на амазонките в подробности ще се спрем на доста интересни факти за тези открити гробове на амазонки и какво точно са открили археолозите в тях.
В древния текст на Омир Илиада, се разказва за участието на амазонките в Троянската война.
Други древни текстове също подкрепят това твърдение.
Епосът разкрива, че под командването на своята царица Пентесилея, жените-воини участвали в конфликта с голяма енергия, заставайки на страната на троянците.
Пентесилея, според одата е била дъщеря на бога Арес и нимфата Хармония.
Пентесилея губи живота си в дуел с могъщия Ахил.
Според легендата, когато умирала, бойния шлем на амазонската владетелка паднал и разкрил нейното прекрасно лице.
Ахил се влюбил в нея от пръв поглед и започнал да я оплаква с голяма жалост.
Тази сцена често се среща в изображенията на различните форми на изкуство от класическата епоха.
Амазонките са участвали в безброй битки и войни, сражавайки се рамо до рамо с мъжете и често ги побеждавали.
Въпреки това, има и много случаи, когато те били победени и принудени да се оттеглят.
В гръцките източници обаче видите ли се спазва едно твърдо правило – гръцките герои винаги били побеждавали амазонките, което допълнително подчертавало тяхната слава ... ха ха ха
Приятели тук не можах да се сдържа от личен коментар:
"На нас поне са ни много ясни, много много добре трътлестите космати крадливи данайци какви точно "войни" са.
Да, точно ние тия лъжци и крадци на история много добре си ги знаеме ..."
Извинете ме! Връщам се отново на амазонките!
В племената на амазонките имало традиция веднъж годишно, за период от два месеца, амазонките да се събират с мъже от съседни племена, за да продължат своя род.
Родените и отглежданите от тези дву месечни връзки женски деца ставали част от племето на амазонките.
Мъжките наследници били предавани на техните бащи, или според някои безумно звучащи теории момчетата даже били умъртвявани или изоставяни в горите, за да умрат.
Някои от биографите на Александър Македонски твърдят, че кралицата на амазонките, Талестрис, се е омъжила за легендарния завоевател и му била родила дете.
Въпреки това, други историци отхвърлят тази идея като неподкрепена с абсолютно никакви исторически факти.
През 20-ти век, руската поетеса Марина Цветаева заяви, че амазонките видите ли били моля ви се символ на лесбийството през античността ... мдааа :(
От друга страна имайте в предвид, че в митовете записани от данайците наричани днес гърци амазонките никога ама никога не са били възприемани като такива каквито ги е описала тази рускиня.
Напротив амазонките винаги са описвани като страстни любовници на мъжете.
Не съществуват писмени или визуални доказателства, които да потвърдят обратното.
Амазонките били считани за равносилни на мъжете както в силата, така и в ловкостта.
Интригуващ факт е, че в гробовете на тези жени-воини са намирани предмети за пушене.
Историците предполагат, че те са използвали канабис и други упоителни растения в ритуалите си.
Изображения върху древни вази, бижута и други артефакти показват, че телата на амазонките са били татуирани.
Според някои легендите, бог Дионисий, тракийският бог на виното и плодородието бил видите ли преследвал амазонките из цялата земя с армията си, защото жените-воини били отказали да го признаят за божество.
Той бил е изобразяван като митичната фигура, която била погубила по-голяма част от амазонките.
Според някои разкази, оцелелите след поражението и преследванията амазонки се били съюзили със съседни мъжки племена и така създали изцяло ново племе сред номадите скити.
Племето било наречено савромати.
Херодот записал: „Жените от савроматите продължават и до днес да следват своите древни обичаи, ловувайки на коне заедно със съпрузите си в битка, облечени в същите дрехи като мъжете ... Брачният им закон налага, че нито една жена не може да се омъжи, докато не убие мъж в битка“.
За савроматите конкретно ще си поговорим в подробности след малко!
Според историците, амазонките всъщност не са носели рокли, а са били първите жени, които покрили плътно краката си с дрехи, което по-късно било довело до създаването на първите панталони.
Съществуват и много безумни и свръх ексцентрични теории, според които амазонките не били женско племе.
Вместо това, се предполага, че амазонките били видите ли мъже, избръснати гладко, облечени в дълги рокли и с оплетени коси ...
Обясненията на тези определено доста странни анализатори и теоретици, е че така мъжете заблуждавали своите противници да ги възприемат като жени.
Да света особено днес е пълен с какви ли не безумия и коя от коя по-абсурдни хипотези ... но да всички вече трябва да имаме и да споделяме някакви измислени европейски ценности и трябва да проявяваме разбиране и търпимост към какво ли не ... е да ...
Кратко и ясно трябва да се заяви веднъж и за винаги.
Във всички митове, легенди и епоси за амазонките се твърди едно и само едно нещо.
Амазонките са били жени.
Според повечето изследователи от края на 20-ти век амазонките наистина са съществували.
Това се доказва от намерените днес покрай Черно море толкова многобройните археологически находки на погребения на жени войни.
Е да, разбира се интерпретирайки митовете и легендите чисто философски, може да се заяви и че историята на амазонките е плод на човешката фантазия ...
Независимо от това дали са съществували или не легендите за амазонките не са просто забавни истории.
Те носят значим дълбочинен смисъл.
Философите и психоаналитиците интерпретират разказите за амазонките и техните войни с мъжете като символ на битката между ирационалното, хаоса и утвърдения цивилизования начин на живот.
Митовете за амазонките може и да са били използвани като инструмент за установяване на социални норми и формиране на ценности особено в патриархалното общество.
В тях се представя как видите ли неконтролираната жена лесно би могла да се превърне във варварка и да наруши всички правила и закони на съвременното "цивилизовано" (в кавички) общество.
В еези истории метафорично може да се търси проявление на подсъзнателния страх на мъжете от властните жени.
Любителите на този поглед върху мита и легендите за амазонките заявяват още, че триумфа над амазонките и тяхното изтриване от лицето на земята и изчезването им днес изразяват идеята за мъжкото господство над жената.
Всичко това е и символ на опитомяването и завоеванието на природата и нейните елементи.
В следващата втора част на това доста обширно подкаст разследване посветено на амазонките ще се спрем основно върху българската следа.
Ще обсъдим надълго и нашироко изводите от задълбочените изследвания и проучванията по темата за връзката на амазонките с дедите ни траките.
В следващата втора част на подкаста за амазонките ще чуем и още няколко съвсем реални истории за контактите ни с тези жени войни през вековете.
Приятели какво мислите вие за реалността на митичните амазонки?
Съществували ли ли са според вас наистина?
Според вас съседите ни от юг данайците, наричани днес гърци дали наистина винаги са ги побеждавали?
Очаквам коментарите ви в YouTube и Spotify!
Защо според вас онзи отчаян авантюрист, търсача на златото на Елдорадо, копнеещият за власт и слава конкистадор Франсиско де Ореляна в един момент се променя и НЕ нарича най-голямата река на земята на свое име?
Приятели, ако ви допада стила и дълбочината на проучванията в подкаст канала "Загадъчни Истории" моля абонирайте сега за подкаста в YouTube и натиснете бутона с палец нагоре.
Това определено помага за повишаване на видимостта на подкаста в алгоритмите на YouTube.
Благодаря Ви за времето, което отделихте днес с този епизод от подкаст поредицата "Загадъчни истории".
Аз съм Lupo и ви желая Късмет!
И карай да е весело!
Източници:
Амазонки: правда и мифы о легендарных воительницах
ФРАНСИСКО де ОРЕЛЬЯНА И ОТКРЫТИЕ АМАЗОНКИ
Амазонки: реальные и мифические
Монстры, царицы, феминистки: как менялся миф об амазонках
Амазонки: легенды и действительность
