Здравейте приятели това е подкаст разследването на Одисеята и Спасението в пещерата Тхам Луанг.
На 23 Юни 12 момчета членове на футболния отбор "Дивите Глигани" от провинция Чианг Рай в Тайланд тръгват заедно с техния футболен треньор да изпълнят една тяхна отколешна традиция.
Всички заедно се спускат в дълбините на пещерата Тхам Ланг за да запишат имената на новите членове на отбора навътре по стените на пещерата.
Това вълнуващо спускане на момчетата в дълбините на планината е планирано да отнеме не повече от 3 часа.
Те очакват приключение за няколко часа, но съдбата има други планове.
Светът се преобръща, когато тези часове се превръщат в дни, а дните – в борба за оцеляване.
Затворени на километър под земята, изолирани от света, момчетата са изправени пред невидим враг – времето.
Това, което следва, е рядко срещано свидетелство за човешката издръжливост, смелост и съпричастност.
Аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и съм вашият подземен гид и водач из наводнените тъмни тунели на пещерата Тхам Луанг в северен Тайланд.
Това, което се случи в тази пещера през лятото на 2018-та година е една изключителна история за човешка издръжливост, това е една разтърсваща история до какви крайности някои хора са готови да стигнат, за да спасят едно чуждо дете.
Приятели проверете нивото на въздуха в кислородните ви бутилки, пригответе маските и плавниците.
Предстои ни дълго гмуркане на дълбоко във фактите на една история започнала с един рожден ден.
Един рожден ден, който обаче нещо се обърка
На 3 Юни събота 2018-та година младият Пирапат Сомпиангчай с прякор Найт навършва 17 години.
Изключително важен момент, който повечето младежи биха искали само едно - да го отпразнуват с приятелите си наистина стилно и запомнящо се.
В техния дом в селската местност в района на Мае Сай семейството на Пирапат е подготвило няколко големи подаръка, а на масата им светложълта торта с героя Спондж Боб отгоре и.
Но в този ден Найт нещо не бърза много да се прибере у дома.
Той е навън с приятелите си - останалите членове на местния младежки футболен отбор "Дивите Глигани", с тях е и младия помощник-треньор.
След края на футболната тренировка момчетата се надпреварват на велосипеди през оризовите полета и падини около селцето Мае Сай и се качват високо на планинския хълм наоколо.
Планински хълм, които никой от младежите не забелязва, че е покрит с гъсти черни облаци.
Тяхната дестинация е пещерата Тхам Луанг, любимо място за момчетата.
Цялата група обича да изследва потайностите и скривалищата разположени по планинския хребет Дой Нанг Нон издигащ се величествено над селото им Мае Сай.
Добирайки се най-накрая до входа на пещерата Тхам Луанг момчетата захвърлят велосипеди, вело обувки и раниците си на входа на пещерата и се спускат тичешком със смях и гонене навътре в пещерата.
Отборът и младият помощник треньор често се спускат на дълбоко в пещерата Там Луанг, понякога влизат на разстояние на повече 8 км навътре.
Всички тези спускания са за момчешки обреди на посвещения.
Вътре по стената на пещерата трябва да се запишат имената на новите членове на отбора.
В супер приповдигнато настроение, те се спускат в пещерата само с по едно фенерче в ръка.
Не са им и необходими много други неща ... в края на краищата, плана е да прекарат дълбоко долу не повече от час.
Само час, който дефакто се проточи в цели 18 дни.
Обратно в селото семейството на рожденика започва сериозно да се притеснява.
Вече става късно, а жълтата торта със Спондж Боб така си и стои недокосната на масата.
Къде всъщност са "Дивите Глигани"?
На 10 км от планинският хребет, който разделя Тайланд от Мианмар е разположена и планината Дой Нанг Нон.
Там е и пещерната система Тхам Луанг, която е четвъртата по дължина тайландска пещера.
Пълното име на пещерата е Тхам Луанг Кхун Нам Нанг Нон - „спящата дама, великата пещера и водоизточник от планината“.
Планината е наречена "Тхам Луанг - Спящата Дама", защото хълмовете и формите на планината от далеч наподобяват легнала жена.
Богата на фолклор планината "Спящата Дама - Тхам Луанг" е популярна туристическа дестинация за еднодневни екскурзии в Тайланд.
Тхам Луанг обаче крие и доста опасности.
През годините хора са изчезвали в пещерата.
Веднъж след като започне мусонният сезон през Юли, пещерата се превръща от на пръв поглед безобидна в една изключително опасна пещера.
По време на дъждовния сезон пещерата може бързо да бъде наводнена до 5 м дълбочина.
Поради тази причина е разрешено в нея да се влиза само в сухия сезон между Ноември и Юни.
„Водата тече кална и почти нямате никаква видимост“ - казва местният пещерен гид Джошуа Морис.
"И веднъж щом пещерата се наводни тя става екстремно рискована дори за опитни пещерни водолази."
Почти всеки местен човек от района на Мае Сай знае това.
И така родителите на "Дивите Глигани" вече силно се притесняват за изчезналите си синове и започват да звънят на старши треньора на местния футболен отбор.
Треньорът не отговаря първоначално тъй като все още води тренировката с мъжете от отбора.
След приключване на тренировката обаче треньора вижда, че има над 30 пропуснати повиквания от родителите на децата.
Незабавно започва да прозвънява децата едно след друго.
Никой обаче не му отговаря!
Най-накрая старши треньора намира малкия Сонгпон Кантхавонг.
13-годишният член на отбора му каза, че се е разделил с отбора след тренировката и че останалите момчета са влезли в пещерите Тхам Луанг.
Треньора и паникьосаните родители се отправят право към пещерата.
Там те намират захеърлени велосипедите, раници и няколко вело обувки на децата да си стоят при входа на пещерата.
Незабавно е подаден и първият сигнал за тревога до местните власти.
Междувременно вътре в пещерата ...
Междувременно дълбоко в недрата на планината из тунелите на пещерата отбора на "Дивите Глигани" се оказва наистина в сериозна беда.
През последните няколко часа навън по склоновете на планината на "Спящата Дама" вали пороен дъжд.
Всичката тази вода, падаща на вълни върху планината, трябва да отиде някъде.
Проблема е че това „някъде“ е точно пещерната система в недрата на планината.
Пещерна система, която бързо започва от всякъде да се запълва с вода.
Един от първоначалните разкази на момчетата разказва, че те най-неочаквано били застигнати от бързо наводнение.
В един момент те осъзнават много добре, че максимално бързо трябва да излязат на вън, но пътя им навън вече е отрязан от водата.
Нямайки друг избор те са принудени да се втурнат още по-дълбоко навътре в недрата на пещерата.
Кои са тайландските момчета, които се оказаха в пещерата?
Погълнати от безмилостната планина и обградени от мрак, момчетата и треньорът седят плътно свити един до друг загубили всякакво усещане за време.
Страхът, може би дори ужасът, без съмнение са ги обзели.
Но момчетата са непоколебими в желанието си да оцелеят.
Помощник треньорът Екк, който е бивш будистки монах, научава момчетата на няколко техники за съсредоточаване и медитация.
Благодарение на това момчетата остават спокойни и използват възможно най-малко въздух.
Членове на отбора
Членовете на футболния отбор блокирани долу в пещерата са:
| Име | Прякор | Възраст | |
| Chanin Wibunrungrueang | Titan | 11 | |
| Phanumat Saengdi | Mig | 13 | |
| Duangphet Phromthep | Dom | 13 | Team captain. |
| Somphong Chaiwong | Pong | 13 | |
| Mongkhon Bunpiam | Mark | 13 | Last to be rescued |
| Natthawut Thakhamsong | Tern | 14 | Rescued in first mission |
| Ekkarat Wongsukchan | Bew | 14 | |
| Adun Sam-on | Dul | 14 | Only English-language speaker |
| Prachak Sutham | Note | 15 | Rescued in first mission |
| Phiphat Phothi | Nick | 15 | Rescued in first mission. |
| Phonchai Khamluang | Tee | 16 | Stateless |
| Phiraphat Somphiangchai | Night | 16–17 | birthday while in the cave |
| Ekkaphon Kanthawong | Eak / Ek | 25 | Assistant coach |
Помощник-треньорът и трима от момчетата в отбора на "Дивите Глигани" към този момент нямат националност.
Главният треньор Нопарат обяснява, че те са от племена в район, който се простира в Тайланд, Мианмар, Лаос и Китай.
Този регион няма ясни граници и на хората там не се издават паспорти.
Липсата на храна
Безспорно момчетата нямат абсолютно никаква храна.
Но за сметка на това пък имат почти неограничен запас от питейна вода под формата на капки чиста вода, които капят по стените на пещерата.
Наоколо е непрогледна тъмнина, но групата разполага с няколко фенерчета.
Друг изключително важен за оцеляването им фактор, е че там има достатъчен запас въздух ..
Не, не е неограничен запас от кислород, но все пак ще им стигне за известно време.
Групата има късмет, защото порестият варовик и пукнатините в скалите дават възможност на въздуха да прониква дори на подобна дълбочина.
А дълбочината на която се намират наистина е сериозна, те са затворени в клопка на цели 800 - 1000 метра под повърхността на билото на планината.
Най-важното е може момчетата от отбора на „Дивите Глигани“ са заедно и имат подкрепата си и смелият помощник треньор Екк на 25 години е там заедно с тях.
Обратно на повърхността
Нека обаче сега проследим подробно стъпка по стъпка какво междувременно се случва горе на повърхността!
Около 19:00 на онзи 23 Юни 2018 г главният треньор и основател на отбора "Дивите Глигани" Нопарат Кантхавонг проверява телефона си и разбира за изчезналите деца от младежкия отбор.
Старши треньорът Нопарат първи информира властите за изчезналата група момчета.
Начало на търсенето
Може би най-големия късмет на момчетата затворени в дълбините на планината е факта, че британския спелеолог Верн Унсуърт живее в огръг Чианг Рай на Тайланд.
Верн Унсуърт познава много добре целия пещерен комплекс.
Той изучава години наред пещерата и я картографира.
Факт е че в плановете му е било на следващия ден 24 Юни да направи поредното си самостоятелно спускане в пещерата.
Точно тогава той разбира за изчезналите момчета.
Още на следващия ден сутринта Верн Унсуърт идва на място.
Запознава се със ситуацията и дава съвет на тайландското правителство да поиска помощ от Британския съвет за спасяване в пещери (BCRC).
На 25 Юни пристигат първата група спасители - това са водолазите "морски тюлени" от тайландските Военноморски сили.
Тогава дефакто на 25 Юни започва търсенето на децата дълбоко нвътре из наводнените тунелите на пещера Тхам Луанг.
Водолазите от Военноморските сили на Тайланд през този ден разказват, че водата вътре в пещерата толкова мътна, че дори и с включени лампи те не могат да видят нищо под водата.
26 Юни 2018 г.: Добирайки се с неимоверни усилия около километър и половина навътре спасителите достигат до разклонение във формата на буквата "Т".
Там обаче водолазите са отблъснати назад от наводненията.
Оказва се, че мястото и очавания въздушен джоб близо до плажа Патая, където водолазите предполагат, че момчетата са затиснати е тотално наводнен от придошлите води.
На 26-ти Юни търсенето временно е преустановено поради непрекъснатия проливен дъжд, който допълнително наводнява пещерата.
На 27-ми Юни на мястото на спасителната операция в пещерата Тхам Луанг пристигнаха първите трима британски водолази от Британския съвет за спасяване в пещери (British Cave Rescue Council - BCRC).
Това са Ричард Стантън, Джон Волантен и Робърт Харпър.
Тези трима водолази играха ключова роля в спасителните усилия.
Стантън и Волантен бяха тези, които откриха момчетата.
Те носят със себе си специализирано водолазно оборудване за гмуркане в пещери.
Тримата англичани влизат в пещерата, но скоро са принудени да се върнат обратно навън поради опасността от силно придошлите подпочвени води и срутващите се камъни.
Малко след английските водолази на мястото идват още екипи от водолази, които обаче са специализирани в гмуркане в открити води.
На 28 Юни към спасителите се присъединява екип от Военновъздушните сили на САЩ.
Предполага се, че това са парашутисти спасители от 320-я специален тактически ескадрон, от 31-ви спасителен ескадрон и от 353-та специална оперативна група.
През този ден търсенето отново трябва да бъде преустановено заради времето, тъй като валежите се увеличават и условията в пещерата още повече се вложават.
Губернатора и местните власти се притенсяват да не би да се случи нещо и със спасителите от чужбина.
На 29 Юни пристига и екип от Австралийската федерална полиция и група от специализирани водолази.
Междувременно, полицаи с кучета следотърсачи претърсват площта на планината по повърхността отгоре върху пещерата.
Те търсят отвори и шахти, които биха могли да осигурят алтернативни входове към пещерната система отдолу.
В търсенето са използвани и дронове и роботи, но е ясно, че не съществува технология, която да може да сканира за хора намиращи се дълбоко под земята.
30 Юни 2018 г.: Търсенето вътре в пещерата е подновено.
Водолазите незабавно се възползват от кратката пауза между дъждовете.
Английските водолазите с доста сериозен риск и усилия напредват малко по малко навътре в пещерата.
Все още обаче са доста далеч от мястото, където спасителите предполагат, че момчетата може да са останали затиснати от водата.
Ричард Стантън, Джон Волантен напредват метър след метър бавно и трудно навътре по тунелите на пещерния комплекс.
Паралалено с търсенето те поставят насочващи въжета по тесните тунели на пещерата.
Тези водещи въжета са изключително важни за водолазите идващите след тях.
Двамата английски водолази са подкрепени от водолаза от Белгия Бен Рейменантс и френския водолаз Максим Полейяка.
Там в тези тесни и опасни пещерни тунели и сифони водолазите се борят със силни и опасни течения и лоша видимост.
1 Юли 2018 г.: Докато английските водолази проникват в пещерата, останалата част от екипа спасители решава да изгради в Камера 3 на пещерата оперативна база за съхранение на бутилки с кислород и други материали.
Запасите от тези жизнено важни за успеха на спасителната експедиция материали са попълвани от поддържащите водолази, сновящи постоянно от Камера 3 до входа на пещерата и обратно.
В този ден на място идва и китайски екип от водолази от Фондация "Пийсланд" в Пекин.
На 2 Юли Ричард Стантън, Джон Волантен продължават да напредват навътре из тунелите на пещерата.
Джон Волантен поставя насочващо въже, но един момент насочващото въже свършва.
Той изплува на повърхността в пещерата и усеща силна специфична миризма на човешки екскременти.
Малко след това Джон Волантен и Ричард Стантън откриват момчетата.
Дванадесетте момчета и помощник треньора са открити около 20:20 на 2 Юли 2018 г.
Усилията на Волантен и Ричард Стантън през този ден са подпомагани и от Робърт Харпър - третият англичанин водолаз спасител от екипа за пещерно спасяване BCRC.
Момчетата и треньорът им са открити да седят на тесен скален корниз около 400 метра след камерата „Патая Бийч“, кръстена на известния тайландски плаж.
Мястото, където са открити е на цели 4 километра навътре от входа на пещерата.
Джон Волантен записва на видео момента на откриването на групата.
Видеото е достъпо в Интернет и показва момчетата и тяхното взаимодействие с водолазите.
По-късно същия ден видеото е публикувано във Facebook от тайландските военноморски сили.
Бившият губернатор на провинция Чианг Рай Наронгсак Осатанакорн, който ръководи спасителната операция заяви по-късно същия ден пред репорте:
„Намерихме ги здрави. Но операцията все още не е завършила.“
Комуникацията с момчетата е много затруднена, тъй като от всички тях само едно момче Адун говори и разбира английски и то на базово ниво.
3 юли 2018 г. седем тайландски морски тюлени, включително доктор Пак Лохарншун и още един медик, отиват в пещерата Тхам Луанг, за да доставят храна, лекарства и други необходими материали на затворените момчета.
Те им занасят висококалорични гелове и парацетамол.
Четирима от тях, включително Лохарншун, са добороволци и остават заедно с момчетата в пещерата за седмица.
Тайландските служби ръководещи спасяването уведомяват репортерите, че спасителите са там и ще останат при децата.
Децата са прегледани обстойно от медика. Морските тюлени също така говорят и развличат момчетата.
Най-важното е че никой от затворените вече 11 дни общо 12 момчета и техния треньор нямат сериозни здравословни проблеми.
„Те се хранят с лесно смилаема храна с висока енергийна стойност, с витамини и минерали, под надзора на лекар“ - казва на репортерите контраадмирал Апагорн Йуконгаев, началник на специалните сили на тайландския военноморски флот.
Видео направено от тази втора група спасители и споделено няколко часа по-късно от тайландските военноморски сили.
Видеото показва всичките дванадесет момчета и техния треньор, които се представят по име един след друг и посочват възрастта си.
Момчетата изглеждат слаби и измъчени. Обвити са в температурно - отразително фолио тип сгряващо одеяло за спешна помощ.
Всички са усмихнати и казват здравей на външния свят: „Савади крап“ със събрани длани в поздрава „Уай“.
„Уай“ е традиционният тайландски поздрав с две ръце събрани като за молитва в областта на сърцето.
Друго видео пуснато малко по-късно показва военен медик, който преглежда и лекува децата.
Междувременно армейският лекар открива, че през изминалите 11 дни децата са се опитвали да изкопаят пътя си навън от пещерата.
Те са използвали парчета скала, за да копаят всеки ден мекия варовик, създавайки дупка с дълбочина цели пет метра.
Водолазът на BCRC Джейсън Малинсън предлага на момчетата и на треньора да изпратят съобщения на близките си, като напишат писма на неговия специален бележник за записване под водата.
В повечето от изпратените от момчетата навън бележки се казва, че те са в безопасност и успокояват членовете на семействата им че всичко с тях е наред.
Какво обаче е реалното положение на нещата? Какви са шансовете за успех?
Тук точно в този момент на надежда и оптимизъм трябва да изясним нещо изключително важно.
Да всичките 13 момчета са открити живи и здрави, факт.
Но имайте в предвид, че в онзи момент никой от професионалистите пещерни водолази с многогодишен опит в гмуркане в пещери НЕ мисли, че децата имат какъвто и да било шанс да бъдат спасени живи.
Разбирате ли отчайващото положение в което са всички.
Навън кипи огромна спасителна, операция, всички се прегръщат и радват, защото момчетата са открити живи.
И паралелно с това професионалните спасители осъзнават, че най-вероятно няма да могат да спасят никой от тях жив.
От една страна става дума за малки деца.
От друга страна имаме екстремно тежък терен, гмуркане в ледена кална вода, непрогледен мрак, остри ръбове и скали.
Тотално клаустрофобична , страшна и мрачна обстановка.
В подобно гмуркане децата нямат практически абсолютно никакъв шанс за оцеляване, дори и да са напътствани в гмуркането от един или двама опитни водолази.
Всяка една паник атака в тази среда за тях ще е смъртоносна.
Спасяването - планове и подготовка
И така нека да се върнем обратно навън пред входа на пещерата.
Отвън пред входа на пещерата е изграден голям логистичен лагер, който осигурява настаняването както на на спасителите така и на стотиците доброволци и журналисти.
Мястото е разделено на няколко зони:
- зона с ограничен достъп, достъпна само за тайландските Военноморски сили,
- области за друг военен персонал и граждански спасители,
- зона за роднините в която зона те седят постоянно от деня на изчевзането,
- зони за пресата и за обществеността.
Навън са приблизително около 5- 10 000 души.
10 000 души всеки от които по един или друг начин допринася за успеха на спасителната операция.
На място на смени работят хиляди спасители включително:
- повече от 100 водолази,
- представители на около 100 правителствени агенции,
- 900 полицейски служители,
- 2 000 войници и
- хиляди доброволци.
Част от оборудването на място включва десет: полицейски хеликоптера, седем полицейски линейки и повече от 700 гмуркачески бутилки с кислород.
Повече от 500 кислородни бутилки са разположени вътре в пещерата, а още 200 кислородни бутилки чакат отвън да бъдат презаредени.
От пещерите са изпомпани повече от един милиард литра вода - това е еквивалента на 400 олимпийски басейна.
Вода която залива близките оризови полета и унищожава реколтата.
Предизвикателства пред спасителите
Точката, в която момчетата са блокирани е разположена на около 4 километра навътре от входа.
От пещерата до повърхността на планината има между 800 и 1 000 метра варовикови скали.
По тунелите в пещерата има няколко секции които са изцяло наводнени.
В някои от участъците има особено силни подводни течения и нулева видимост.
В някои части тунела е много тесен, най-тясната част от които е измерена само 38 на 72 сантиметра.
Плуването през пещерата от входа до момчетата отнема средно шест часа плуване срещу течението и още пет часа за излизане обратно по течението.
Общо около 11 часа необходими дори за опитни водолази, каквито са екипа от английските и австралийски пещерни водолази.
От самото начало на операцията по спасяването, спасителните работници се борят с постоянно нарастващите нива на подпочвените води.
В опит да се източи водата от пещерата, е изградена каменна отклонителна дига и е монтирана система за изпомпване на водата от пещерата.
На 4 Юли е оценено, че помпите премахват средно 1 600 000 литра вода на час от пещерата.
1 600 000 литра вода на час се изпомпват навън от пещерата като междувременно тази огромна водна маса наводнява и унищожава хиляди оризови полета.
Фермерите са компенсирани от държавата с пари и семена за изгубената реколта, но по-голяма част от тях отказват да вземат парите като по този начин подпомагат спасяването на децата.
Едновременно с отводняването вътре активно се работи и от горе на повърхността на планината.
По билото на планината на около 800 - 1000 метра над пещерата кипи усилен труд на стотици доброволци.
Те се опитват да пренасочат водните потоци, които през цепнатини и дупки навлизат вътре в пещерата.
Друга част от спасителите търсят алтернативни проходи отгоре и се спускат надолу в тесни разломи и тунели в търсене на алтернативен път към момчетата блокирани в пещерата.
Друга част от доброволците работят по преграждане на водните потоци и пренасочването им по тръби надолу по склона така че водата да не нахлува в пещерата.
На 5 Юли благодарение на период на неочаквано сухо време, тези неимоверни усилия по изпомпване на водата и отклоняване на потоците горе на повърхността над пещерата намаляват водните нива вътре в пещерата със средно 1.5 сантиметра на час.
Това позволява на спасителните екипи да влязат и да установят база на 1.5 километра по-навътре в пещерата.
Въпреки успеха с отводняването прогнозите за нови проливни дъждове очаквани на 8 Юли могат да спрат или даже да обърнат процеса на отводняване на пещерата.
Има съвсем реална опасност новите проливни дъждове очаквани след 8 Юли даже да наводнят площадката и корниза, където са блокирани момчетата от "Дивите Глигани".
Липса на кислород
На 6 Юли е установено, че нивото на кислорода вътре в помещението при момчетата силно намалява.
Това води до нови съвсем реални страхове, че момчетата могат да развият хипоксия, ако останат вътре за дълъг период от време.
На 8 Юли отчетеното нивото на кислорода е 15%.
Нивото на кислород във въздуха необходимо за поддържане на нормална функция за организма на човека трябва да е между 19.5% и 23.5%.
Тайландските военни инженери се опитват да инсталират линия за доставка на кислород до момчетата, но усилията им малко след това са прекратени поради непрактичност.
Възможни сценарии за спасяването на момчетата
Докато кризата се разгръща, спасителите обмислят и планират няколко различни сценария за спасяването на отбора.
Основните няколко хипотези за спасение са:
1. Изчакване до края на мусонния сезон с периодична доставка на храна и вода от водолази.
2. Обучение на групата в основните водолазни умения с цел момчетата заедно с водолазите да напуснат капана.
3. Намиране на алтернативен вход към пещерата, който би позволил по-лесно евакуиране на отбора. Открита е даже една шахта, която слиза на 900 метра но не достига пряко до пещерата.
4. Пробиване на изцяло нова спасителна шахта от горе от повърхността към момчетата долу. Междувременно са пробити над 100 шахти в мекия варовик, но подходящо място така и не е намерено.
Ако се стигне до чакане на края на сезона на мусоните се предвижда изграждане на линия за доставка на кислород в камерата, също предстои и поставяне на телефонен кабел за комуникация с блокираните.
Водолазният вариант за извеждане на групата
Очертава се реално обаче само една основна възможност за спасение.
Заплахата от още по-силните дъждове, които се очакват след 8 Юни, бързо падащите нива на кислород в помещението и трудността и невъзможността за намиране и пробиване на проход към момчетата от горе свеждат възможностите до реално само една - извеждане с помощта на водолази.
Множеството опасности, които възникват една след друга принуждава спасителите да вземат решението да изведат отбора максимално скоро.
Това може да стане единствено с голяма група опитни водолази.
Военноморския флот на Тайланд, групата за спасяване от Англия и Австралия и експертите по спасяване от ВВС на САЩ се срещат с министъра на вътрешните работи на Тайланд, който одобрява плана им.
Междувременно 90 водолази работят на смени в пещерната система.
Това са 40 водолази от Тайланд и 50 от други страни.
Първоначално спасителите обмислят да обучат момчетата на основни водолазни умения, за да могат те самите да се справят плуване в тесните наводнени тунели.
Спасителите даже изграждат в близкия училищен плувен басейн макет подобен на тесен пещерен проход и водолазите практикуват с местни момчета.
Имайте в предвид, че гмуркането и плуването на необучени 13 - 16 годишни деца под вода с водолазно оборудване само по себе си е супер тежко и рисковано начинание.
А сега си представете всичкото това, но в онези тесни тъмни пространства плувайки срещу силно течение, нулева видимост и остри скални ръбове висящи сталактити и стърчащи нагоре остри сталагмити.
Вероятността децата да изпаднат в пристъп на паник атака е съвсем реална.
Пристъп на паника в подобна супер екстремна среда със сигурност ще бъде смъртоносен както за децата така и за техните спасители.
Първата жертва
На 5 Юли в 20 часа и 37 минути бивш морски тюлен 37-годишния Саман Кунан прави гмуркане от Камера 3 до Т-образното кръстовище близо до Патая Бийч, за да достави три бутилки с кислород.
По време на връщането си той губи съзнание под водата.
Опитите на неговия партньор да му помогне завършват с неуспех.
По-късно Саман Кунан е изведен до Камера 3, където се опитват да му направят изкуствено дишане и други процедури по съживяване.
За съжаление той не можа да бъде реанимиран и в 1 часа на 6 Юли е обявен за мъртъв.
Саман Кунан напуска морските тюлени през 2006 г. с чин пети офицер от първи клас и след това работи в силите на сигурността на летище Суварнабхуми.
От самото начало на спасителната операция той идва като доброволец за да помага за спасяването на децата.
След смъртта си той е посмъртно е повишен до лейтенант-командир от Командващия на Кралските тайландски военноморски сили.
Това е безпрецедентно повишение с цели седем чина.
Погребението на Саман е платено и посетено от тайландското кралско семейство.
Саман е погребан на 14 Юли 2018 г.
На същия ден Саман Кунан е удостоен с голям кръст Първи Клас на Най-Висшия орден на Белия слон от крал Важиралонгкорн.
Втора жертва
Друг водолаз-спасител и член на отряда на морските тюлени от Тайландските военноморски сили Бейрут Пакбара, почива на следващата година от инфекция на кръвта след като по време на спасителната операция получава кръвна инфекция.
Последни приготовления
Вече са изминали цели 16 дни от попадането на момчетата във водния капан дълбоко в пещерата.
Момчетата са намерени да, но шансовете за спасението им живи са минимални.
От вън над пещерата стотици доброволци пренасочват водните потоци, други се спускат в тесни скални цепнатини и отвори в търсене на път към момчетата блокирани долу.
На входа на пещерата им поставени няколко огромни помпи с гигантски дебит, който 24 часа в денонощието изпомпват огромни количества вода извън пещерата.
Вода залива стотици оризови полета и напълно унищожава реколтата от ориз в района.
Между входа на пещерата и камера 3 разположена около километър и половина по-навътре постоянно сноват морски тюлени и водолази спасители зареждащи с кислородни бутилки ключови места в пещерата.
Това е трескавата обстановка в и около пещерата вечерта на 7 Юни 2018-та година точно преди:
Финалният етап на спасителната операция
На сутринта на 8 Юли, полицията нарежда на медиите и всички ненужни лица около входа на пещерата незабавно да напуснат и да се оттеглят от района.
Започва най-рискованата финална част от операцията по спасяването на децата.
Екипа от водолази и морски тюлени трябва да работи бързо поради реалната заплаха от по-ранното начало на сезона на мусонните дъждове.
Мусони, които се очаква да наводнят и блокират пещерата чак до края на Октомври.
Плана на действие за този ден е:
В първата част от изваждането на децата през тесните наводнени пещерни тунели да участват общо 18 водолази.
Екипа е съставен от 13 водолази доброволци и петима морски тюлени на Тайландските Военноморски сили.
Те влизат в пещерата, за да изведат момчетата, като всеки водолаз ще придружава по едно момче по време на гмуркането.
Няколко водолази ще седят и ще чакат на ключови места в тунелите и ще помагат на основните спасители.
Международният екип от водолази спасители е ръководен от четирима британски водолази: Джон Волантен, Ричард Стантън, Джейсън Малинсън и Крис Джуел, като всеки от тях е отговорен за едно момче.
С тях са още двама австралийци: Ричард Харис е лекар специализиращ в анестезиологията и Крейг Чалън.
Ирландецът Джим Уорни участва като допълнителен водолаз в последния ден на спасяването, за да върне помощник-треньора Еккапхон.
Най-опасна е първата част на пътуването на момчетата и водолазите на разстояние от около един километър, преминаваща през няколко напълно потопен тунели и сифони.
18 водолаза спасители имат подкрепата на още 90 тайландски и чуждестранни водолази разположени на различни точки, изпълняващи медицински прегледи, презареждане на въздушни бутилки и други жизнено важни за успеха на цялата операция дейности.
Ред за извеждане на момчетата
В медиите има доста противоречиви съобщения за реда на извеждане на момчетата.
Спекулира се че първо са спасени най-слабите или пък че първо били изведени най-силните.
Всъщност редът е бил определен от самите момчета.
"Говорих с д-р Харис. Всички момчета са силни и никой не е болен" - казва помощник треньора Екк по-късно на пресконференцията.
Според думите на самия австралийски водолаз д-р Харис: "Всички момчета са в добро психическо състояние. Нямам предпочитания за реда на излизането им"
Отборът от момчетата решава, че тези от тях, които живеят най-далеч, трябва да излязат първи.
на пресконференцията на 18 Юли помощник треньора разказа, че никой от тях вътре не е осъзнавал, че тяхната история е привлякла такова голямо внимание.
"Мислехме си, че когато излезем от пещерата, ще трябва да се прибираме у дома на велосипедите ни ... така че решихме, че момчетата, които живеят най-далеч ще трябва да излязат първи" - обяснява помощник треньорът Екк.
Момчетата са облечени във водолазни костюми, поставена им е спасителна жилетка за плаваемост, колан и специална маска за цялото лице с въздух под налягане.
Спасяване. Началото.
На 8 Юли 2018 г. международна група от 13 специализирани водолази включително четирима британци и двама австралийци и още петима водолази морски тюлени от тайландския флот, влизат в пещерата, за да започнат финалния етап от операцята по спасяването на групата.
Тъй като най-трудните части от прохода са твърде тесни за повече от един човек, на всеки един спасител е възложена отговорността да се грижи за едно момче.
Допълнително предизвикателство което стои пред всеки един водолаз спасител е фактът, че на всяко едно от децата точно преди изваждането трябва да се постави обща упойка.
Това е абсолютно необходимо, за да се предотврати паниката и за да се елиминират движенията на тялото на момчетата, които биха застрашили спасяването.
Така че, освен маневрирането заедно с момчето през тесните пещерни сифони, водолазът трябва също така да следи за състояниео и дишането момчето докато го извежда навън.
Първото момче според съобщенията е изведено живо около 17:40 на същия ден, а последното за този ден четвъртото момче е изведено около 19:50.
Четиримата момчета са откарани в местната болница Чианг Рай Прачанукро.
По-късно е обявено, че през този ден водолазите няма да подновят спасителната операция за поне още 10 часа, тъй като трябва да се попълнят запасите от кислород и те да се възстановят.
Как точно става спасението?
Австралиецът анестезиолог и водолаз спасител Д-р Харис поставя инжекция с приспивателното кетамин на всяко едно от момчетата точно преди началото на извеждането.
Кетамина приспива момчето и то е "напълно в безсъзнание".
Всичко това е необходимо, за да се предотврати паниката по време на пътуването из тесните подводни сифони.
Паническа атака в някое от тези места би застрашило както техния собствен живот, така и живота на спасителите.
Момчетата също така получават инжекция и хапче с успокоителното лекарство алпразолам и атропин.
Те стабилизират сърдечния ритъм и намаляват производството на слюнка, за да се предотврати опасността от задавяне по време на плуването.
Към тялото на всяко момче отпред е прикрепена бутилка с 80% кислород.
Направена е импровизирана дръжка, която е прикрепена към гърба на всяко едно момче.
Също така всяко момче е вързано с въже към водолаза в случай, че се изгубят в лошата видимост и бързите течения в тунелите.
Спасители водолази описват всяко едно дете като "пакет" / пратка" който всеки от тях трябва просто да достави през тунелите и сифоните на пещерата ...
Тайландското правителство изрично предоставя дипломатически имунитет на австралийският анестезиолог Д-р Харис и на още двама медицински асистенти в случай, че нещо се обърка.
Имайте в предвид обаче, че приспивателното кетамин давано на децата действа между 45 минути и един час.
Това налага от водолазите спасители да поставят на децата периодично допълнителни инжекции с кетамин по време на тричасовото пътуване обратно към повърхността.
Инжекциите с кетамин трябва да се бият периодично на момчето за да ги държат в безсъзнание по време на целия процес до изхода на пещерата.
Събуждането им и какъвто и да било пристъп на паника под вода в следствие на събуждане на децата би бил смъртоносен както за тях така и за водолаза.
Момчетата са извеждани навън като са носени под вода от водолазите, които ги държат за гърба или за гърдите.
Всяко момче е или от дясната или от лявата страна на водолаза спасител в зависимост от посоката и състоянието на тунелите.
В най-тесните участъци обаче водолазите трябва да бутат безсъзнателните момчета отзад.
Същевременно имайте в предвид, че докато водолазите пренасят така наречените "безсъзнателни пакети / пратки" през тесните проходи, те трябва постоянно да внимават за да се избегне разместването на маските от лицата на момчетата.
Проблем, който лесно може да се получи във всеки един момент от всеки един контакт на маската със скалите или стените на пещерата.
Разместването на маската съответно ще доведе до удавяне на детето.
Водолазите плуват като държат главите си по-високо от главите на момчетата, така че при лоша видимост водолазите да ударят главата си първи в скалите от горе.
Пренасяне на "пратките"
След първото гмуркане под вода до следващия сух участък, водолаза и момчето са чакани и посрещнати от трима водолази.
Там гмуркаческото оборудване се сваля от момчетата.
Момчето са пренася на носилка на разстояние от над 200 м през скалите и пясъчните наноси.
Имайте в предвид, че и този етап е доста труден и сложен тъй като на места наклона е 45 градуса, а пода е хлъзгав.
В края на този етап доктор Крейг Чалън оценява състоянието на момчетата.
След това водолазно оборудване се поставя отново.
Момчето и водолаза спасител влизат отново в следващия подводен пещерен участък.
Всяко едно от момчетата пристига на отделните етапи от транспортирането на интервали през около 45 минути.
Водолазите могат да разберат дали момчетата които плуват с тях все още дишат единствено от издишаните мехурчета въздух.
Спасителите могат или да видят или да усетят с ръка тези мехурчета въздух.
След като най-накрая момчетата са доставени от водолазите в преходния лагер в Камера 3, от момчетата се сваля цялото водолазно оборудване и те се поставят и пренасят по-нататък в специална спасителна носилка.
Носилката се носи по верига от стотици спасители, позиционирани по целия все още много опасен път чак до изхода на пещерата.
Момчетата са сложени в специални носилки тип „скед“.
Хората се редуват да носят, плъзгат и бутат носилката по специално изградена въжена линия над сложната и хлъзгава настилка на пещерата изпълнена с камъни и остри ръбове.
Имайте в предвид, че в този момент много зони на отсечката от Камера 3 чак до входа на пещерата все още са частично потопени във вода.
Спасителите описват, че в този участък са пренасяли момчетата, които все още са в безсъзнание по изключително хлъзгави скали и през кални води достигащи доста над коляното.
Излизането от Камера 3 до входа на пещерата в началото на спасителната операция е отнемало около 4-5 часа.
Благодарение на работата по източването на водата от тази част на пещерата и почистването на калния път с лопати сега времето за преминаване по тази отсечка е намалено от 5 часа първоначално до по-малко от 1 час след седмица усилена работа.
Властите междувременно предупреждават родителите на децата, че цялата операция по изваждането на всички деца ще отнеме минимум няколко дни.
Налага се екипите периодично да зареждат и заменят въздушните бутилки, оборудването и другите необходими принадлежности.
Всичко това изисква между десет и двадесет часа период на подготовка между всяка една операция по изваждане.
Малко след 19:00 часа местните служби ръководещи спасяването съобщават, че първите две момчета са вече спасени и са откарани в близката болница.
Малко след това още две момчета са изведени успешно извън пещерата и са отведени от медицинските служители.
Благодарение на усилията и работата на стотиците доброволци около и над пещерата ниските водни нива вътре в пещерата значително намаляват и така времето необходимо за извеждането и спасяването на децата от камера 3 до изхода се намалява от 5 часа до само 1 час.
По-ниското ниво на водата пряко се дължи изградените десетки бентове и прегради горе в планината..
Бентове и прегради които помагат да се контролира достъпа на вода вътре в пещерата.
Не трябва да забравяме и постоянната работа на няколко екипи управляващи специални високо дебитни помпи, изпомпващи постоянно стотици литри вода в секунда извън пещерата.
На 9 Юли следвайки абсолютно същия сценарий на действие още четири момчета са изведени и спасени от клопката на пещерата.
Най-накрая на 10 Юли последните четири момчета и техният треньор са изведени успешно.
Излизане на последните спасители
Тримата водолази от екипа на морските тюлени на Тайландските Военноморски сили и военният лекар, които останаха с момчетата от ден 11-ти чак до края са последните, които се гмурнаха в сифоните по пътя обратно навън.
Трима от тях успяха да стигнат до Камера 3, където се присъединиха към чакащите спасители.
И точно тогава най-неочаквано помпите спряха по неизвестна причина, вероятно поради спукан водопровод.
Нивата на водата в Камера 3 започва много бързо обратно да се повишават.
Това би затруднило достъпа на спасителите до Камера 2, Камера 1 и до входа на пещерата.
„Изведнъж един водопровод се спука и основната помпа спря да работи“ разказва един от водолазите спасители.
„Наистина трябваше да бягаме бързо от камера 3 до входа, защото нивото на водата се повишаваше изключително бързо – около 50 см на всеки 10 минути.“
Това принуждава над 100 спасители, които все още намират на повече от 1,5 километра навътре в пещерата, да се евакуират изключително бързо, като оставят всичкото спасително оборудване вътре в пещерата.
Най-накрая и последният от четиримата водолази морски тюлени достига до Камера 3.
Всички останали седят там трескаво и го чакат подготвяйки се незабавно да тръгнат навън.
Най-накрая всички водолази и спасители успяват да достигнат до изхода на пещерата.
Възстановяването
Тайландските власти заявиха, че спасените момчета са добре и са способни да ядат оризова каша, но по-сложни храни ще бъдат задържани за десет дни.
Министерството на здравеопазването на Тайланд каза, че момчетата са загубили средно по 2 килограма всяко, но са в "добро състояние".
Момчетата са поставени под карантина, докато здравните работници установят дали са хванали някакви инфекциозни болести, и се очакваше да останат в болница поне една седмица.
Поради продължителния престой във влажната пещерна среда, служителите се притесняваха от потенциални инфекции като хистоплазмоза или лептоспироза.
Родителите на членовете на отбора първоначално посещават децата си в болницата гледайки ги през прозорец.
Ако резултатите от лабораторните изследвания се окажат отрицателни, на родителите ще им бъде позволено да ги посетят лично.
Момчетата носят слънчеви очила като предпазна мярка, докато очите им се адаптират към дневната светлина.
Междувременно са извършени подробни тестове за очите, храненето, психическото здраве и кръвта им.
Лекар от Министерството на здравеопазването съобщават, че изследванията на всички момчета показват увеличение на белите кръвни клетки, затова и всеки от отбора е получил профилактични дози антибиотици.
Няколко от децата, спасени от пещерата в Тайланд са болни от хистоплазмоза.
Каква е опасността от това заболяване, какви са пътищата на заразяване и от какво още могат да пострадат децата?
Експертите изразяват загриженост за психическото състояние на момчетата - техния циркаден ритъм е нарушен поради липсата на естествената смяна на деня и нощта.
Момчетата твърде дълго време са прекарали в затворено тъмно пространство.
Поне при две от момчетата спасени от първата четворка е диагностицирана болестта хистоплазмоза.
Заболяването се причинява от гъбичката Histoplasma capsulatum.
В тежка форма заболяването води до рязко повишаване на температурата и повишено изпотяване.
Болните се оплакват от силно главоболие, слабост, болки в мускулите и костите, кашлица, болки в гърдите.
Засега нито едно от момчетата не се е оплакало от треска.
Спорите на гъбичката често се срещат в пещери в екскрементите на прилепите.
В пещерата има достатъчно от последното, което създава благоприятни условия за живот на гъбичката.
Вдишването на нейните спори е най-честият начин за заразяване.
Според специалистите по този начин момчетата са се и заразили с болестта.
Самите деца не са заразни - хистоплазмозата не се предава от човек на човек.
Местни Реакции
Жителите на провинция Чианг Рай доброволно се включват в готвенето, почистването и всяка друга форма на подкрепа на семействата на изчезналия отбор.
Социалните медии са използвани за привличане на внимание към усилията за спасяване на децата.
Съученици и учители на отбора прекарват време в пеене и молитви за изчезналите момчета на входа на пещерата.
Съученици на едно от момчетата направили 1000 хартиени жерава за него, докато се молят за неговото безопасно завръщане.
Местните училища даряват пари, за да подпомогнат разходите на родителите, тъй като болшинството от тях спират да ходят на работа, за да следят на място спасителната операция.
След смъртта на спасителя Саман Кунан краля на Тайланд Маха Ваджиралонгкорн обявява, че ще плати за неговото погребение.
След като спасителната операция е завършена, семействата на момчетата, командирът на спасяването, военни служители и хиляди доброволци се събират на входа на пещерата.
Групата изразила благодарност за спасените животи и поиска прошка от богинята на пещерата "Джао Мей Тхам" за нахлуването вътре в пещерата с помпи, въжета и хора по време на спасяването.
Ролята на помощник-треньора
Множество информационни източници разказват в подробности за важната роля на помощник треньора Екк по време на седенето вътре в пещерата.
Треньорът преди това е бил будистки монах и благодарение на това по време на дългите часове особено през първите 10 дни в тъмнина и глада вътре в пещерата е обучавал децата как да се съсредоточават и как да медитират.
Подкрепата, успокояването и заниманията с медитация заедно с децата са продължили през цялото това най-критично време на изпитанието.
Мнения за помощник-треньора
Междувременно някои наблюдатели, предимно в западните медии започнаха да поставят въпроса дали помощник-треньорът Еккапхон Кантхавонг трябва да се изправи пред криминални обвинения за воденето на групата в пещерите.
Според тях той е бил направил грешка като е влязъл вътре с децата въпреки предупредителния знак поставен на входа на пещерата.
Предупредителен знак който посочва, че влизането в пещерата е опасно между Юли и Ноември.
Нека да не забравяме, че момчетата влизат в пещерата на 23 Юни, това е седмица преди началото на сезона на мусоните.
Местните общности, както и родителите на момчетата, подчертават, че по никакъв не обвиняват момчетата или техния треньор, тъй като дъждът е дошъл около месец по-рано от обичайното.
Върн Унсуърт британският спелеолог, картографиращ пещерата по този повод и разказва:
„Никой не е виновен, нито треньорът, нито момчетата. Те просто са нямали късмет... Не става въпрос само за дъжда в този ден, планината е като гъба и водите от предишният дъжд повишават малко по малко нивата на водата в почвата.“
Върн Унсуърт припомня, че самият той е планирал да направи самостоятелно посещение вътре в пещерния комплекс на 24 Юни, когато получил онова първо телефонно обаждане с информация, че момчетата са изчезнали в пещерата.
Местния полицейски шеф обаче каза на вестник "Кхао Сод", че „не изключва“ възможността да предяви обвинения в небрежност срещу треньора за излагането на отбора на опасност.
Дефакто обаче не са направени каквито и да било призиви за предприемане на правни действия срещу помощник треньора Екк.
Няколко адвокати междувременно заявяват, че треньорът няма да се изправи пред криминални обвинения, тъй като тайландското законодателство също взема под внимание дали човек има злонамерен умисъл.
В основните медии помощник треньора Екк е наричан "герой" и е наричан още "спокойният глас, който помогна на момчетата да победят отчаянието в тъмнината."
Съобщава се, че треньорът се е отнасял към момчетата с грижа, помагайки им да останат спокойни.
Насърчавал ги е да пият относително чистата вода, която капе от стените на пещерата, вместо да пият от мътните замърсени кални води, които са ги затиснали.
Когато бащата на 12-годишния Монгкхон е попитан дали Екк трябва да носи законова отговорност за небрежност, бащата незабавно отхвърля предложението:
"Никога няма да направим това... момчетата обичат треньора си... и ние като родители също не го искаме. Треньор Екк е бил добър към моето момче и сега чувам как той им е дал надежда и ги е успокоил за толкова много дни без храна.
Аз изпитвам толкова голямо възхищение към него."
Бащата на 11-годишния Чанин споделя следното:
"Аз съм докоснат до дъното на душата си от действията на треньора на отбора. Без него ... бащата не знае как децата биха могли въобще да оцелеят."
Главният треньор на футболният отбор Нопарат заявява, че лично той не би одобрил похода в пещерата, но е абсолютно уверен в способността на помощник треньора Екк да се грижи добре за момчетата.
Премиерът на Тайланд Прают Чан-оча заяви, че акцента сегас трябва да бъде върху спасяването и възстановяването на отбора и моли обществеността да избягва прибързаното съдене.
Международни Реакции
През двете седмици стотици доброволци, военни специалисти и корпоративни експерти пристигат от цял свят, за да предложат помощта си в спасяването.
Австралия: На мястото на инцидента пристигат шест водолази от Специалната група за реагиране на Федералната полиция на Австралия (AFP), един водолаз от Военноморските сили на Австралия, един член на Австралийския медицински асистентски екип (AUSMAT) и служители на Кризисния екип на Департамента по външните работи и търговия.
Още около 20 австралийци доброволци помагат на място.
Анестезиолога водолаз спасител Доктор Ричард Харис е част от медицинския екип, който определя физическата годност на момчетата преди да направят 4-километровото пътуване към изхода.
Харис и неговият партньор водолаз, пенсионираният ветеринарен лекар доктор Крейг Чалън, специалисти по гмуркане в пещери, изиграват ключови роли в спасяването.
Тайландското правителство предостави дипломатически имунитет на Д-р Харис, за да го защити в случай, че нещо се обърка с упойката.
Белгия: Бен Рейменантс, собственик на училище за гмуркане в Пукет, допринася с водолазните си умения и опита си в гмуркане в пещери.
Канада: Ерик Браун инструктор по гмуркане от Ванкувър участва в екипа за гмуркане в пещерата.
Китай: Шест членен екип от доброволческата спасителна организация Фондация „Пийсленд“ в Пекин пристига на 29 Юни.
Екипът донася със себе си спасително оборудване, включително подводен робот, гмуркаческо оборудване и триизмерен проектор.
Втори китайски екип пристига на 30 Юни от организацията за спешна помощ „Зелена лодка“. Това са експерти в търсенето и спасяването в планини и в пещери.
Чехия: Правителството на Чехия предлага да предостави високо ефективни помпи от чешки производител. Държавата разполага с четири такива помпи, всяка с мощност 400 литра в секунда.
При проверка на място обаче се установява, че тежките чешки помпи не могат да бъдат използвани поради неподходящия терен.
Дания: Двама датски водолази Иван Караджич, който има център за гмуркане заедно с и Клаус Расмусен инструктор по гмуркане заедно с финландеца Мико Пааси участват в спасителния екип за гмуркане в пещерата.
Финландия: Водолазът Мико Пааси идва да помогне със опита и усилията си.
Франция: Водолазът Максим Полейака помага и съдейства на спасителите.
Ирландия: Водолазът Джим Уорни помага и съдейства на спасителите.
Индия: Експерти от производителя на помпи Kirloskar Brothers предоставят технически съвети за дренаж и помпи.
Израел: Водолазът Рафаел Аруш се присъедини към водолазния екип. Мобилни комуникационни устройства за спешни случаи са дарени от Maxtech NetWorks.
Япония: Водолази и инженери, включително Шигеки Мияке, специалист по дренаж от Японската агенция за международно сътрудничество в Тайланд, помагат в усилията за изпомпване на вода от пещерата на вън.
Лаос: Членове на спасителната организация Vientiane Rescue допринесоха за търсенето и спасяването.
Холандия: Специалисти по дренаж са изпратени да помогнат за усилията по изпомпване и пренасочване на водата.
Нова Зеландия: Водолазът Рос Шнауер помогна със спасителните си умения.
Русия: Министерството на извънредните ситуации подготви доброволен екип, включително специалист по спасяване.
Украйна: Водолазите Всеволод Коробов и Максим Полейка идват на място да помогнат с опит и работа.
Обединеното Кралство: Британският съвет за спасяване в пещери изпрати осем опитни водолази за спасяване в пещери.
Някои от тях са запознати с пещерите в Тайланд и ръководят водолазния екип.
Върнън Унсуърт британец живеещ в района, е първият човек с опит в пещерите, който идва на място.
Той препоръча на местните власти да се обърнат към професионалистите от Британският съвет за спасяване в пещери.
Джон Волантен и Рик Стантън откриват момчетата и ръководят действията на водолазния екип в пещерите.
Крис Джуел и Джейсън Малинсън донесоха 500 килограма гмуркаческо оборудване.
Други включени водолази са Конър Роу и Джош Братчли.
Други лица от персонала за спасяване в пещери са Майк Клейтън и Гари Мичъл които осигуриха наземен контрол за водолазите, заедно с Робърт Харпър, който първоначално е разположен сред първите трима британски водолази.
Тим Актън се включва като приятел на морските тюлени на Тайландските Военноморски сили.
Съединени Американски Щати: На 28 Юни военната командване на "Индо-Тихоокеанския регион" на САЩ изпраща на място 36 души от Окинава, включително военнослужещи от 353-та група за специални операции и 31-ви спасителен ескадрон.
Според Military.com те се присъединяват към други седем души, включително член на Обединената американска военна консултативна група в Тайланд.
Говорителят на Пентагона полковник Роб Маннинг заяви, че американският персонал е "подготвил първите три камери на пещерата за безопасно преминаване.
Американската група помага за транспортирането на евакуираните през последните камери на системата и предостави медицински персонал и друга техническа помощ за спасителните усилия."
Доброволци, екипи и технически специалисти от страни включително Германия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Испания, Швеция и Украйна също участват в операцията.
Франция предлага също да изпрати екип от специалисти и оборудване, но тайландските власти към този момент смятат, че на място вече има достатъчно опит и ресурси.
Историята привлече вниманието на медиите от цял свят.
През периода на три седмици статии, свързани с инцидента, доминираха в секцията с топ новини в много големи информационни издания.
Илън Мъск
На 3 Юли 2018 г., потребител на Туитър пита Илън Мъск дали може „да помогне по някакъв начин за изваждането на 12-те тайландски момчета и техния треньор от пещерата.“
На следващия ден Илън Мъск отговаря: „Предполагам, че тайландското правителство има контрол върху ситуацията, но съм готов да помогна, ако има нужда от това.“
На 6 Юли, Мъск коментира, че инженери от SpaceX и Boring Company са на път за Тайланд, за да помогнат в спасяването.
На 7 Юли, Мъск разкрива, че той и неговият екип планират да построят „малка, подходяща за деца подводница“ от трансферната тръба за течен кислород от ракета Falcon.
Подводницата щяла да е достатъчно лека, за да бъде носена от двама водолази и да е достатъчно малка за преминаване през тесните пещерни тунели и сифони.
По-късно същия ден, Мъск споменава, че изграждането на подводницата е завършено и че тя се изпраща в Тайланд.
На 8 Юли, Мъск споделя видео на подводницата и тестовете и в басейн с изградена симулация на тесен пещерен проход.
На 9 Юли Илън Мъск пристига на мястото на спасяването и посещава Камера 3 в пещерата.
Той коментира, че „мини-подводницата“ е готова, ако е необходима, и че тя ще бъде оставена в Тайланд, ако се наложи за спасяване или за бъдещи събития.
Въпреки това подводницата на Илън Мъск не е използвана по време на спасяването.
Имайте в предвид, че цялостното участие на Илън Мъск в тази операция среща и доста негативни оценки и коментари.
Върнън Унсуърт британеца който живее в района и е първият човек с опит, картографирал пещерата Тхам Луанг е точно един от гласовете окачествили участието на Мъск като маркетингов похват и нищо повече.
В интервю на Върнън Унсуърт за CNN той оценява появяването на Мъск като маркетинг и реклама.
Илън Мъск побеснява и в пост в Туитър го нарича "Педо" ... както и предполагате в последствие пък Върнън Унсуърт го съди за 75 000$ компенсация за нанасяне на морални щети и обида.
Наследство след спасителната операция
Ръководителят на спасителната мисия и бивш губернатор на провинция Чианг Рай Наронгсак Осатанакорн заяви, че пещерната система ще бъде превърната в музей на живо, за да се покаже как точно е била проведена операцията.
След инцидента тайландските Военноморски сили включват в своята подготовка курсове и практика с водолазно оборудване в пещери, за да бъдат по-добре подготвени за подобни спешни случаи.
Три от момчетата и техният помощник-треньор към момента на инцидента бяха без тайландско гражданство.
Държавните служители обещаха, че всички те ще получат тайландско гражданство в рамките на шест месеца.
На 26 септември и четиримата получиха тайландско гражданство.
Тайландското правителство обещава да се справи с проблема с жителите без гражданство до 2024 г.
Кой плати за цялото това грандиозно спасяване?
Най-голямата част от разходите са поети от правителството на Тайланд.
Помощта от други държави, например от 30-те офицери от военновъздушните сили на САЩ, вероятно е била платена от властите на тези страни като жест на добра воля.
Тайландският народ също участва в операцията - много компании предоставиха транспорт безплатно, фермери безвъзмездно доставят храна.
Авиокомпаниите Thai Airways и Bangkok Airways предоставят безплатни билети на някои от чуждестранните водолази, които идват за да помагат.
Биха ли могли тайландците да се справят със задачата сами, без помоща чужденците?
Не, и малко вероятно е, че която и да било друга страна би могла сама да се справи в подобна сложна ситуация.
Подводното гмуркане в пещери е много специфична и сложна област.
В света има много малко опитни водолази с такъв профил.
Тайланд имае късмет, че опитният изследовател на пещери Верн Ансуърт е изучавал подробно комплекса Тхам Луанг преди това и че освен това той живее наблизо.
Той пристига на мястото на събитието веднага на следващия ден след изчезването на футболния отбор и точно той предлага на тайландските власти да поканят чуждестранни опитни водолази.
На военните водолази от подразделението "морски тюлени" на тайландския флот първоначално не им се отдава гмуркането вътре в пещерата.
Те са обучени и разполагат с оборудване за гмуркане в море, където спецификата и техниката е съвсем различна.
Бързо нарастващото ниво на водата в аводнените подземни тунели първоначално за тях е непреодолимо препятствие и изглежда, че проникването в дълбочина и намирането на момчетата е практически невъзможно.
Но когато пристигат уждите водолази от множество различни страни, тайландските власти им поверяват ръководството на издирването, а по-късно им поверяват и организацията по освобождаването на децата.
Това е наистина гигантска логистична операция с участието на няколко хиляди човека.
Само един пример: построен е въжен път вътре в пещерния комплекс, положени са електрически и комуникационни кабели итн.
Неоспоримата заслуга на Тайланд е, че операцията премина така гладко и беше толкова добре организирана, както и че не бяха направени опити да се подцени или омаловажи значението на чуждестранната помощ.
Награди
Австралия: На 24 Юли 2018 г., Генерал-губернаторът на Австралия награди с медал за храброст шестимата водолази от Специалната реагираща група на AFP и водолаза от Военноморските сили, които подкрепиха водолазната операция в пещерата за "проявена значителна храброст".
Водолазите Д-р Ричард Харис и Крейг Чалън бяха наградени със Звезда за храброст за "проявена явна храброст".
Всички девет участници в операцията от Австралия получиха медал от Ордена на Австралия (OAM) за "заслуги към международната общност чрез тяхната роля в спасяването".
На 25 януари 2019 г., водолазите спасители Чалън и доктор Харис бяха обявени за австралийци на годината.
Белгия: На 22 ноември 2018 г., белгийският водолаз Жим Уорни бе обявен за Рицар на Ордена на Леополд за своите усилия по спасяването на момчетата.
Китай: На 18 Юли 2018 г., тайландският посланик в Пекин организира обяд за Фондацията за мир в Пекин и организацията за спешна помощ "Зелена лодка".
Тайланд: На 13 Юли 2018 г., главнокомандващият Кралския тайландски флот в писмо на признание посмъртно повиши бившия военноморски командос Саман Кунан, който почина на 6 Юли, до командир-лейтенант.
На 14 Юли крал Маха Ваджиралонгкорн го награди с Кръста на рицаря от най-висшия орден на Белия слон.
На 7 септември 2018 г., тайландското правителство организира прием за всички тайландски и чуждестранни служители и персонал, участвали в спасителната операция.
Кралят връчи кралско отличие, Най-почитания орден на Дирекгунабхорн, на 188 души, участвали в спасяването на футболния отбор - 114 чужденци и 74 тайландци.
Обединеното кралство: На 24 Юли 2018 г., министър-председателят Тереза Мей организира прием в 10 Даунинг Стрийт с тайландския посланик за водолазите и персонала от Британския съвет за спасяване в пещери, участвали в спасителната операция.
През ноември 2018 г. британският екип за спасяване в пещери получи наградата "Гордост на Британия 2018" за "Изключителна храброст".
Спасените деца присъстваха на церемонията по награждаването в Лондон.
На 28 декември 2018 г. седем британски членове на спасителния екип бяха удостоени в Новогодишните почести за 2019 г.
Стантън и Волантен получават Георгиевския медал;
Джуел и Малинсън получиха Медала за храброст на кралицата;
Джош Братчли, Конър Роу и Верн Ансуърт бяха назначени за членове на Ордена на Британската империя (MBE).
Стантън, Волантен, Харис, Малинсън и Джуел станаха първите носители на Медала за храброст от Професионалната асоциация на водолазите-инструктори - американска организация.
Заключение
Приятели, докато слънцето се скрива зад хоризонта на този изключителен разказ, е време да се замислим над посланието, което ни остави историята на спасението в пещерата Тхам Луанг.
Събитията, разкрити в този подкаст, са повече от просто един епизод от новините.
Те са урок за човечеството, демонстрация на това на какво са способни хората, когато се обединяват в името на обща цел.
В тези тъмни часове под земята, момчетата и техният треньор намериха сила във взаимната подкрепа и общата вяра, че светлината винаги надделява над тъмнината.
Но историята на 'Дивите Глигани' не е само за тях.
Тя е за всеки спасител, за всяка една невидима ръка, която помага да се поддържа надеждата жива.
Тя е за общността на Чианг Рай, която се събра, за да подкрепи спасителните усилия, за международните екипи, които преодоляха граници и културни различия, за да работят заедно като едно.
В този момент на криза, светът стана свидетел на силата на човешкия дух на съпричастността и смелостта.
Тази история е потвърждение, че във времена на крайна нужда, различията се размиват, а общите ценности и стремеж към живота излизат на преден план.
Тя ни напомня, че когато сме заедно, сме по-силни, по-устойчиви и способни да преодолеем всяко препятствие.
Нека тази история за оцеляване, мъдрост и храброст да ни вдъхновява да гледаме на света около нас с по-голяма съпричастност и да вярваме в силата на общността.
В крайна сметка, това, което ни свързва, е по-голямо от това, което ни разделя.
Приятели, благодаря ви, че бяхте с мен в това подземно пътешествие.
Докато се сбогуваме с пещерата Тхам Луанг, нека не забравяме уроците и примера които ни остави.
Приятели бъдете здрави, обединени и помнете – заедно можем да преодолеем всичко!
Аз съм Lupo и ви желая Късмет.
И карай да е весело!
Документални филми за спасяването:
Игрални филми за спасяването в пещерата Тхам Ланг:
Източници:
The full story of Thailand’s extraordinary cave rescue
Спасательная операция в пещере Тхамлуангнангнон
Вытащили по одному. Как спасали детей в Таиланде: все детали
Спасательная операция в пещере Тхамлуангнангнон
Медитация и сны о еде. Как дети выжили в пещере
Спасение тайских мальчиков из пещеры: неудобные вопросы и ответы
Надышались гуано: чем больны спасенные из пещеры дети
