ПОДКАСТ с Lupo | Thracium.net

Подкаст пътеводител в света на необяснимото и непознатото. Подкастът където всяка тайна има своя история.

Вълчан Войвода история. Легенди за злато и съкровище.

Сряда, 29 Ноември 2023 10:03; Видяно 2579 пъти

Здравейте, Приятели!

Вие сте с подкаста "Загадъчни Истории" и днес ще изследваме историята, митовете и легендите изграждащи ореола около образа на Вълчан Войвода.

"Злато в съкровищата на Вълчан Войвода е било събирано и предназначено за финансиране на бъдеща война за освобождение на България. Вълчан предложил на руския император Николай I да покрие разходите за военна кампания срещу Турция. Тази грандиозна идея включвала пълно финансиране на  разходите за оръжие, боеприпаси, храна, заплати и пенсии, всичките тези разходи по освободителната война изплатени в злато."

Кой е бил той наистина Вълчан Войвода?

Какви са легендите за неговите подвизи и съкровища?

Има ли истинска карта, която да сочи къде се крие несметното му богатство?

Отговорите на тези и други въпроси ще намерите в този подкаст, така че останете с мен.

Вълчан Войвода е една от най-легендарните фигури в българския народен фолклор, митове легенди и народни песни.

Неговата история е обвита в множество предания, които го изобразяват като безстрашен и неумолим народен закрилник, защитаващ народа от тиранията и насилието на османските завоеватели.

Днес заедно ще разгледаме и анализираме малкото сигурни факти и множеството митове и легенди изграждащи блестящия ореол около фигурата на Вълчан Войвода.

Аз се казвам Любо, приятелите ми ме наричат Lupo и съм домакин на това Подкаст разследване.

И нека разследването да започне сега!

Информацията с която разполагаме днес за Вълчан Войвода е толкова противоречива, че дори дата на раждането му и рожденото му име остават загадка.

Теории, легенди, митове и факти за датата на раждане и истинското име на Вълчан Войвода

Смята се, че Вълчан Войвода е роден някъде в периода между 1770 – 1780 година.

Местото на раждане на войводата както може да предположите също е неясно и точно за това и то също е въпрос на много различни теории и спекулации.

Според някои Вълчан Войвода е родом от с. Осеновлаг в Стара планина.

В потвърждение на тази теория за раждането му в с. Осеновлаг някои изследователи дават и факта, че години по-късно Воеводата дава пари за построяването на Манастир "Седемте Престола" надолу по реката край селото.

Според други легенди Вълчан Войвода е роден в с. Косача, Пернишко.

Теорията за Вълчан Войвода като Вълко Бимбелов от село Факия

Според други източници родното място на воеводата е село Тагарево, днес Вълчаново или по-скоро село Факия в Странджа планина.

Според тази теория Вълчан Войвода е част от известния Бимбелов род.

Според нея Вълчан войвода реално се казвал Вълко Бимбелов.

Това определено е една доста интересна теория!

По-долу ще опиша накратко какво е известно за историята на Вълко / Вълчан според тази теория.

Ето какво пише за Вълко Бимбелов в том І-ви на "Енциклопедия България" от 1978 г. на БАН:

"ВЪЛКО ШЕЙТАНПЕЙЧЕВ БИМБЕЛОВ /средата ХІХ в.с. Факия  син на Пейчо Шейтана. Борец против османското иго. По време на феодалните междуособици в Османската империя /нач. ХІХ в./ и на Руско-турската война / 1828-1829 г. / прави опит да обедини хайдушките чети, които действали в Югоизточна България, в защита на местното население. След подписването на Одринския мир /1829 г./, Вълко се преселва в Бесарабия, където остава до края на живота си.

/том І, Енциклопедия България, 1978 г., БАН/"

Някои източници днес твърдят, че точно Вълко Бимбелов е бил митичния Вълчан войвода.

Първа съпруга на Вълко / Вълчан била българка от Охрид. 

Бея на Итапракьой обаче отвлича съпругата на Вълко / Вълчан и я скрива в харема си в Одрин.

Вълчан нападнал и подпалил имението на бея, като взел десетгодишната му дъщеря като заложник и макар първоначално да искал да я убие, в крайна сметка я осиновил.

Вълко / Вълчан поддържал връзки с множество важни личности от тогавашната политическа сцена, включително с руския император Николай I и сръбския генерал Дибич.

Често контактувал с Индже войвода, Кара Колю и др

След войната Руско - Турската война от 1828-1829 г., Вълко / Вълчан останал в родината си, продължавайки хайдутството и борбата си.

По-късно, скривайки добре легендарните си съкровища Вълко / Вълчан се оттеглил в Бесарабия, където се преселила и част от семейството му от Бимбеловият род.

Там се преселило и семейството на Стефан Караджа.

Според тази хипотеза Вълчан войвода, известен още и като Вълко Бимбелов, починал в Браила през 1831 г.

За рода Бимбеловци се знае, че това е един от привилегированите родове измежду защитниците на крепостите - т.нар. войнишки родове - в областта Факия.

Първоначално рода бил именуван Белени или Беловци, но след 1683 г. рода получава името Бимбеловци. Новото име идва от “Бин-бели”, което на турски означава “хиляда бели".

Името идва точно поради активната съпротива, която те оказват на турците. Винаги са стояли начело на тамошното население, имали са били официално припознати от държавата още от ІІ-то Българско царство, а в последствие и от Османската империя.

По кърджалийско време през 1786 г. част от Бимбеловци напускат Факия и образуват селището Ченгене скеле.

Друга част от рода се преселила в Созопол и Ай Никола (1809 г.), а други част от рода през 1830 се преселват в Бесарабия.

Рода Бимбеловци се приемат за наследници на Момчил Юнак, паднал в битка през 1345 г.

Теория за Вълчан Войвода като Вълчан Пандурски

Според други източници, между тях и българската wikipedia.org Вълчан е роден през 1775 година и рожденото му име на Вълчан Войвода е Вълчан Пандурски.

Цитирам по-долу текста от Уикипедия:

„През 1793 г. Вълчан и брат му Костадин, който е по-възрастен с 40 години, отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо войвода, прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е на 18 години, висок и едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци...“.

От този текст може лесно да се изчисли годината, в която е роден Вълчан войвода или Вълчан Иванов Пандурски – роден в 1775 година.

Подкаста за Вълчан Войвода в YouTube:

https://www.youtube.com/watch?v=WNGMfOkLRLg

Вълчан Войвода като предтеча на русенската фамилия Хаджииванови

Тази теория също е с източник страницата посветена на Вълчан Войвода в българската Уикипедия, цитирам по-долу текста от този източник:

"Според семейното родословно дърво на русенската фамилия Хаджииванови, след неспокойните хайдушки години Вълчан войвода се установява на постоянно местожителство в големия български град Тулча в Северна Добруджа.

Тук той създава семейство, като се жени за монахинята Епраксина, от която има четири деца – Иван, Васил, Петра и Оксана.

Скицата на семейното дърво на Хаджииванови сочи, че след смъртта си Епраксина била погребана в женския манастир Чипика в Тулчанско.

Синът на Вълчан и Епраксина – Хаджи Иван Вълчанов Иванов става едър търговец.

Той има трима синове и две дъщери.

Единият от синовете му – Петър Иванов Хаджииванов се преселва в Русе и се оженва за Тонка Винарова, дъщеря на Никола Станев-Шарапчията.

Скицата на семейното дърво на Хаджииванови сочи, че Вълчан войвода завършва земния си път в Тулча."

Хайдутлик

И така като сами може да се убедите, че всичко което имаме днес за произхода на легендарния Вълчан Войвода е забулено в противоречиви и съперничещи си теории и да основно ЛЕГЕНДИ.

 Да, за Вълчан Войвода днес имаме основно митове и легенди, но определено всички разкази и истории са така зареждащи и изключително мотивиращи.

 Специално внимание трябва да обърнем на факта, че Вълчан Войвода е много известна личност в народните предания  както в района на планините Странджа и Сакар на югоизток така и в северозападна България и в Самоковско.

Но и не само там Вълчан Войвода е легендарен също в Централна България в района Търновско, както и в Източна Стара планина, в Лудогорието и цяла Добруджа.

Народни песни и предания за делата на храбрия български войвода могат да бъдат чути из цяла България.

 А кое е накарало Вълчан Войвода да стане „горско пиле” хайдутин?

Според легендите и тук имаме обичайната причина за онова време. 

Вълчан залюбил лична мома на име Рада, но на нея бил хвърлил око и турчинът Исмаил ага.

За да се справи със съперника си, агата изпратил хора да сплашат и пребият Вълчан, а девойката Рада отвлякъл.

Но лесно ли е да уплашиш един българин роден бъдещ харамия?

Събрал съратници и нахлул в дома на агата, убивайки го.

По време на схватката обаче Рада била ранена и по-късно починала.

За Вълчан вече нямало връщане назад – той тръгнал към гората и скоро събрал около 70 души под своя син атлазен байрак със златен рис.

Той започнал отмъщение, грабейки богатите насилници.

Славата на неговата чета се разнесла из Странджа и Сакар, привличайки още хора и така бързо броят им достигнал до 200.

Според друга легенда Вълчан Войвода станал хайдутин заедно със сестра си Рада, за да я спаси от „пашата на Орхание“.

Други източници, като българската Уикипедия описват началото на хайдутлука на Вълчан Войвода малко по-различно

 В младежките си години Вълчан убива турчин, който бил хвърлил око на неговата годеница, и се налага да избяга от родния си край.

Достигайки до Бяло море, той се сприятелява с грък на име Спирос Димитър, от когото се научава на риболов и мореплаване.

Първоначално двамата решават да се заемат с обири и пиратство на турски кораби в близост до Цариград, но идеята им за пиратство край Цариград се оказва невъзможна поради малкия размер на тяхното корабче.

В последствие Вълчан решава да сформира хайдушка дружина с която да контролира и охранява проходите на Балкана.

Гръка Спирос Димитър се присъединява към него, а техния общ познат Кара Емин ага от Цариград щял да им бъде шпионин и да им съобщава за преминаването из района на богати кервани.

В тази хайдушка дружина Вълчан встъпва в ролята на главатар, като сред най-близките му съратници са поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко Сърбин, Емин бей и Петър.

Дружината на Вълчан Войвода си сътрудничи с Индже войвода, с Христо войвода и с известния от онова време Кара Кольо.

Като ключова фигура сред българските войводи, Вълчан развява знаме от син атлаз със златен рис и всяка година организира сборове на хайдути и войводи в Станчов полугар край Троян.

Там те събират средства за семействата на своите паднали другари и разбира се строят планове за освобождението на България.

 Вълчан Войвода редовно давал много пъти повече пари за тези дела над всички над всички останали хайдути на тези ежегодни сборове в Балкана там някъде край Троян.

 Всичките тези пари и богатства общо събрани не само от Вълчан, но и от останалите хайдути те държали в няколко пещери - трезори.

Най-известната от тях е мистичната пещера "Общата маара".

Според едни легенди пещерите били скрити на различни трудно достъпни места из Балкана.

Според много повече други легенди тия пещери трезори били основно из Странджа, Сакар и дори на тайни места покрай лагуната на река Ропотамо.

Интересното е, че в неговата дружина е имало сподвижници и от турски произход.

Един от тях е Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си бил станал писар в хазната.

Благодарение този си пост на информацията от там Емин ага подавал изключително ценна информация на Вълчан Войвода за маршрутите на керваните с хазната из България.

Един от най-близките съратници на Вълчан Войвода бил и известния Поп Мартин.

Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване е бил известния Кара Кольо.

В последствие байрактар в четата на Вълчан става Стоян Берберина, а Кара Кольо отива байрактар при легендарния Индже Войвода.

През 1811 г. Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев (1786 – 1846 г.) в Букурещ, вуйчо на Георги Раковски.

Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо: „моят духовний отец Черний Кольо“.

Вълчан Войвода е поддържал тесни връзки с бъдещите организатори на българската революцията зад граница.

Според някои непотвърдени сведения точно той е финансирал техните начинания.

По време на Въстанието в Тракия през Руско-турската война (1828 – 1829), 53-годишният легендарен войвода е участвал с четата си заедно с българския доброволчески отряд на Стойко Маврудов в освобождаването и отбрaната на Созопол заедно с руските флотски части срещу турците.”

С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира.

 Заедно те построяват Устремския манастир в Сакар планина и Манастир "Седемте престола" в Стара планина.

Манастира "Седемте престола" е разположен в близост до Дефилето на река Искър, непосредствено до село Осеновлаг - същото село което според някои теории е родното място на Войводата.

С Вълчан войвода се свързва и манастира „Св. Троица” край  село  Устрем до Тополовград.

Тук манастира „Св. Троица”, заедно със Стоян войвода и комитите си Вълчан празнувал големите християнски  празници, затова го наричали Хайдушкия манастир.

Легенда за Вълчанов мост

Известно, е още че Вълчан войвода е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска, тъй като хората, живеещи на двата бряга, нямали друг начин да се свързват.

А по това време селата и от двете страни на реката били все български. Днес не е така.

На десетина километра северозападно от десния бряг е Малко Търново, до левия – турското Караджадаа (известно с българското си име Цикнихор).

При потушаване на Илинденско-Преображенското въстание преди 110 г. всички къщи в него са ограбени, а жителите му – тогава до един българи, избягват, като окончателно се изселват след Междусъюзническата война.

А Резовска река, популярна сред местните и като Резвая, а някога наричана Караманбаирска река (по името на Караман баир, откъдето извира), с Цариградския мирен договор от 16 септември 1913 г. е определена за граница между България и Турция в този край на географията.

На същото място в древността съществувал стар римски мост, който се намирал на основния път за Константинопол.

Та именно тук Вълчан решил да вдигне нов.

Според сведенията, които дава Георги Поп Аянов в „Малко Търново и неговата покрайнина” и краеведът Горо Горов в изданието на БАН „Странджански фолклор”, хайдутинът наел майстор Райчо от Малко Търново, комуто дал за строежа на дървеното съоръжение 2500 гроша.

Дори самият войвода участвал като дюлгерин, но под друго име.

На откриването присъствали турски големци от Малко Търново и Малък Самоков (дн. Демиркьой, в Турция).

Вълчан дал пари и за освещаването – за попа и за почерпката след това.

Турците се надявали, че ще успеят сега да хванат хайдутина – те знаели, че той е платил за строежа на моста, и поставили пусии наоколо да го заловят.

Но когато всички се нагостили и дошло време да се разотиват, един от дюлгерите се надигнал и с помощта на жилава дрянова тояга с един скок се прехвърлил на другия бряг.

И докато сащисаните турци викали „Машалла”, юначагата им помахал и се  , че той е Вълчан войвода, когото дирят под дърво и камък, па изчезнал яко дим в гъстата странджанска дъбрава.

Според друга легенда, Вълчан присъствал на тържеството преоблечен като овчар.

Но каквато и да е истината, важното е, че още тогава съоръжението било наречено „Вълчанов мост”.

Оттам името остава да обозначава цялата местност, където се намирал той.

Факти за Вълчановия мост

Според сведенията, които дава Георги Поп Аянов в „Малко Търново и неговата покрайнина” и краеведът Горо Горов в изданието на БАН „Странджански фолклор”, хайдутинът наел майстор Райчо от Малко Търново, комуто дал за строежа на дървеното съоръжение 2500 гроша.

Мостът построен от Вълчан войвода не издържал на напорите на реката и времето и се разрушил, а в непосредствена близост до мястото, където бил, преди стотина години италиански майстори вдигнали нов трисводест каменен мост.

И него също нарекли Вълчанов мост.

През 1947 г. границата е оградена с кльон и мостът остава зад него, а малко по-късно е и взривен откъм българския бряг, за да не спомага нелегалното преминаването на реката.

Змей кале от Костадин П. Марков

По-долу помествам кратък откъс от Историческата справка към книгата "Змей кале - Легенди за съкровищата на Вълчан войвода" от Костадин Марков.

В самото начало автора цитира от своя страна Иван Богданов и книгата му „Бележити българи”, том ІІ

Историческа справка

Из книгата на Иван Богданов „Бележити българи”, том ІІ – Хайдутски воеводи през Възраждането.

„Един от видните хайдути, действали в началото на ХІХ век е Вълчан войвода.

Той е роден през седемдесетте години на ХVІІІ в. в село Паспалево, Лозенградско.

Не се знае къде и кога е умрял. Носел се слух, че е забягнал във Влашко.

След провалянето на Странджанския заговор през 1810 г., в който и Вълчан е взел участие, следите му се губят.

Знае се само, че се е оттеглил в Еленския балкан.

Преди това, начело на малка дружина, Вълчан бродил по цялото протежение на важния път Силистра – Одрин – Чорлу, но се подвизавал и в Странджа, Родопите и Беломорието.

Бил човек с широка ръка, щедро подпомагал сиромасите, а на Странджа устройвал хайдутски гуляи от събота до събота.

С името на Вълчан са свързани имената на Мартин войвода и на Бойка войвода.

Навярно те са се присъединили към него след оттеглянето му в Еленския балкан. Мартин по - рано е бил поп......

Наскоро след оттеглянето на Мартин, изчезнал и Вълчан войвода, като поверил дружината си на Рада Баричина, която се нарекла Бойка войвода. Какви са подвизите й и как е завършил живота й, не е известно...”

 

И така в обобщение на всички по-горе смело може да кажем, че всичко което правел Вълчан Войвода и съкровищата които събирал и всичко останало било фокусирано в един Идеал и една единствена Цел - освобождението на България.

Вълчан изпращал много будни български младежи да се учат в чужбина.

Издържал ги е там изцяло.

Правел е всичко това за да има България учени хора след Освобождението си.

Според някои непотвърдени източници сред тези будни младежи били дори и Евлоги и Христо Георгиеви.

Дали това е още една от поредната спекулации покрай легендарния образ на Вълчан Войвода или е съвсем реален факт  ... няма никакви доказателства.

Но едно със сигурност е ясно за онова време!

Имало е и МНОГО будни българи, които са работели по всякакъв начин за осъществяване на Идеала и светлата Цел - освобождението на България.

Така че моля читателите на това изследване и слушателите на Подкаста "Загадъчни Истории" да се отнесат с разбиране приемане към истинността на фактите.

Цялото това проучване от около 7 000 думи направих с основна цел да събера на едно място, да обобщя и да ви запозная с множеството понякога доста противоречиви митове и легенди за Вълчан Войвода!

Приятели какво мислите за славния Вълчан Войвода? Дали това е един изцяло измислен събирателен образ създаден от духа на копнеещия Свободата Български народ или пък това действително е бил съвсем реален човек?

Очаквам с нетърпение и огромен интерес коментарите ви по темата, както под подкаста в Spotify, Apple, Audible и YouTube Подкаст, така и под публикацията във Фейсбук.

Коментара си може да оставите и тук в края на текста под публикацията в Дауншифт блога в подкаст "Загадъчни Истории".

 Съкровищата на Вълчан Войвода

Ако тук и сега не си поговорим с вас за легендите около несметните съкровища на Вълчан Войвода, значи сме пропуснали наистина много! :)

Вълчан Войвода чийто образ оживява в народни песни и легенди, както и в предаваните от уста на ухо разкази е известен точно с несметни си съкровища.

Несметни съкровища, които иманярите у нас сънуват и търсят и до ден днешен.

Разказите за съкровищата скрити от Вълчан войвода и неговия верен съратник Поп Мартин, са наистина безкрайно много.

За съжаление много малко са реалните факти за техния живот, но митовете и легендите са многобройни, разпространявайки се в различни краища на България.

Иманярите продължават да търсят без спир и до днес огромните хайдушки богатства, които се предполага, че са скрити в мистериозна пещера "Общата маара" или са разпределени из мнозина пещери-трезори някои от които са именувани на техните имена.

Въпреки че златните съкровища на Вълчан Войвода официално днес не са открити, съществува съвсем реална вероятност за тяхното наличие.

Вълчан войвода и Поп Мартин са действали през неспокойните времена на Османската империя, обирайки кервани на турската хазна контролирайки проходите и подстъпите, както и пътищата водещи към столицата на тогавашната империя, пътищата водещи към Цариград.

Според легендите обаче в основата на съкровищата не седят само обирите на турската хазна, а става въпрос за много по-стари и по-големи съкровища.

Вълчан Войвода бил открил няколко доста големи съкровища с римски и с тракийски произход.

Бил открил из Родопа планина златни находища и места, където по Римско време се добивало злато и на място се сечали монетите на онази другата Империя.

Според всички митове и легенди събраното злато в съкровищата на Вълчан Войвода е било използвано за финансиране на бъдеща война за освобождението на България.

Вълчан бил предложил на руския император Николай I да покрие разходите за военна кампания срещу Турция.

Тази грандиозна идея включвала финансиране на оръжие, боеприпаси, храна, заплати и пенсии, всичките тези разходи по освободителната война изплатени в злато.

За съжаление обаче, според легендата, руският цар не повярвал в наличието на толкова много злато и отказал предложението.

„Той искаше да освободи Българско. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царя, не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато имаше много – за пушки и топове, за издържане и пенсии на вдовиците и солдатите”, пише по-късно самият пратеник проводен до царя на русите.

След неуспеха на мисията до царя на русите, Вълчан продължил с хайдутлука из Странджа, Източните Родопи и Лозенградско, като за турци и чорбаджии бил ужас, а за останалите - защитник.

Според легендата за превземането на Лозенград, Вълчан Войвода превзел Лозенград с три хиляди хайдути сите юнаци били с лъвчета на калпаците. 

Малко след това и бил обявил Малко Търново за столицата на Свободна България.

За това разбираме от текста на народната песен: „В Мало Търново цар стана Вълчан войвода”.

Според друга красива легенда султански ферман му бил дал на Вълчан правото да брани от разбойници пътя на керваните през Родопите и прохода Маказа.

Но   от двете страни на прохода били му завидели и го обвинили в злоупотреби пред Великия везир.

Пратеника на Султана не открил нищо подобно, за което го наклеветили бейовете, но корумпираният султански чиновник поискали голям  рушвет, за да го оправдае ... и Вълчан го пронизал с нож.

После, осъзнавайки, че няма връщане назад, Вълчан пали сарая си край село Каракьой, днес село Чорбаджийско и тръгва от Родопите.

Там пак според онази легенда открива златото на далечния си предшественик по бащина линия, управлявал тази част от Велика България - севастократора Момчил.

Къде е съкровището на Вълчан Войвода?

Днес от Видин до Тулча и от Охрид до Одрин, иманяри неуморно надлъж и нашир из красива България издирват съкровището, скрито навремето така добре от Вълчан войвода и неговите комити.

 Легендите свързват Вълчан войвода с манастира "Света Троица", разположен близо до село Устрем край Тополовград. Тук, заедно със Стоян войвода и другарите си, Вълчан често отбелязвал християнските празници, затова мястото получило прозвището "Хайдушки манастир". По време на един Великденски празник, каймакамът на Мустафа паша (днешния Свиленград) решил да ги атакува и изпратил войски, които обкръжили манастира. Вълчан и другарите му, били принудени да се оттеглят през таен проход към пещера. Турците, ядосани от избягването им, подпалили манастира и обесили  . Вълчан се заклел за отмъщение и скоро получил възможността си. Той заловил и обесил с главата надолу командира, заповядал за нападението, в Ягодинското ждрело. Следващата година хайдутите възстановили манастира и отново празнували там. А за съкровищата се говорело, че са скрити наблизо.

 Има много легенди и издирвания на съкровищата в България.

Едно такова място е Поп Мартиновата дупка, намираща се на 50 километра от Хасково, близо до Железния мост на река Арда.

Тук, Вълчан войвода и неговият помощник Поп Мартин са се укривали с четата си в трудни времена.

Пещерата, която е издълбана в скала, е исторически значима, тъй като преди това е била тракийска скална гробница.

Също така, има търсения на съкровища из Родопа планина и из Стара планина.

В Родопите търсенето най-често е около предполагаемото място на сарая на Вълчан войвода край село Косово.

Точно за Балкана според легендата съществува карта от 1858 година, показваща пътя към съкровището.

Иманярското съсловие днес е убедено в съществуването на автентична  карта която указва път до съкровището от 1858 година.

Картата била от кожа с дата 12 юни 1858 година и видиш ли била лично подписана и от Вълчан и от поп Мартин.

Според указанията конкретно за това съкровище цитирам:

„Като тръгнеш от Троянския манастир „Света Богородица“ нагоре срещу течението  на Черни Осъм, на около четири часа път се намира Чаушов дол.

Над него на куршум  разстояние към заник слънце, високо на канарата има четвъртит дялан камък, който качихме на върха 250 души.

Под този камък на малка полянка нарочно засадихме люляк,  а под него през една канара беше изсечена пътека, която водеше към дълбока пещера, използвана още от латините.

В тази пещера натъпкахме част от имането и я зазидахме с 12 аршина хоросанов дувар, натрупахме отгоре камъни и накрая пресякохме пътеката…“

В Източните части на Стара планина край село Медвен при Синия вир е друго предполагаемо място за съкровище на Вълчан войвода

Синия вир до днес привлича много иманяри, но досега не е известно някой да е открил нищо значимо.

За Синия вир край село Медвен привличащ иманярите като мухи на мед не е известно нещо по-значимо освен за десетина гмуркачи, намерили  смъртта си в ледените води на вира.

Друга водна теория за скрити несметни съкровища ни праща към крайбрежието и пещера скрита в морските скали, до която се стига през древни наводнени тунели.

Трета иманярска легенда указва за място където се крие златото на Вълчан Войвода край устието на река Ропотамо, но то било изровено от военните през 70-те години, разказват местните.

Намерили били съкровището с металотърсачи, натоварили го на камиони и заминали, оставяйки само една празна яма.

Според този мит много скоро след това българската армията била модернизирана и превъоръжена ...

Още повече легенди за съкровището на Вълчан Войвода има в днешна Турция.

Хайдутите на Вълчан Войвода използвали гористата местност с голяма пещера – „Снежницата” край село Карадере днешна Турция.

Точно там някъде бил скрит жезълът, короната и златния кръст на Одринския владика, убит заради доносничество на турците.

В този край да търсят съкровището били идвали и преки потомци на Вълчан Войвода снабдени с карти.

Намерили ли са го обаче не е ясно.

Легендите за изгубените съкровища на Вълчан Войвода продължават да вълнуват търсачите на съкр  овища в цяла България, като изследванията обхващат региони от Странджа до Искърското дефиле и от Видин до Тулча, простирайки се от Охрид до Одрин.

Въпреки че може и това легендарно съкровище да не съществува, или пък да е вече открито и похарчено, мамещите истории продължават да се разказват с надежда, вълнение и трепет  в гласа на всеки разказвач на истории.

Все пак, кой знае, може би един ден несметното съкровище наистина ще бъде открито, кой знае!

Животът винаги крие толкова много нови възможности…

Блестящия ореол около образа на Вълчан войвода

Приятели, какво мислите вие за всичките тези митове и легенди изградили блестящия ореол около образа на Вълчан войвода?

Очаквам с нетърпение и огромен интерес коментарите ви по темата, както под подкаста в Spotify, Apple, Audible или YouTube Подкаст, така и под публикацията във Фейсбук както и под Подкаста с сайта на Загадъчни Истории.

По-долу бих искал да ви прочета едно красиво художествено описание пряко свързано с темата.

Откъса от книгата по-долу съм взел от брой 37 (745) на вестник Слово от 16-22 Септември 2010 г.

Тайните подземия на България" 6-та част

ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

- Постарай се, Ученико. Познаваш Североизточна България, прехвърли на ум селищата, където би могъл да е погребан Вълчан.

Замислих се. Кои ли могат да бъдат тези три села? С какво трябва да са известни?

Поне едно от селата трябва да ме наведе на нещо, свързано с войводата. С войводата...

Село Войводино до Вълчи дол? Името, името...

Може би това е едно от селата и колебливо предложих:

- Село Войводино до Вълчи дол?

- Да, Ученико, Вълчи дол е мястото, което е твоят ориентир.

В района на Вълчи дол има пещери със съкровища, събирани не само от Вълчан войвода.

Там се намират и много подземия, пещерни трезори от времето на първите траки, съхранени през вековете и допълвани с богатства от владетелите на първото и Второто Българско царство.

- Знаеш ли кога е роден и къде Вълчан войвода, Учителю?

- Роден е в началото на април 1773 година в малко селце, в района на днешните Никола Козлево, Пет могили и Радан войвода.

Семейството временно е пребивавало там и когато Вълчан става приблизително на шест-седем месеца се завръща в Югоизточна България, в района на Малко Търново, където той израства.

Вълчан войвода не умира в Браила.

Той периодично се е връщал в България, разбира се, с друга самоличност.

Умира тук на деветдесет годишна възраст през1863 година и е погребан близо до село Войводино, до Вълчи дол.

- Учителю, ще попитам за град Бяла. Разказват се легенди, че от морския бряг на града започват древни подземия...

- И не само там. Много са подземията по морския бряг на България.

Има ги по цялото му продължение.

Едно от тях е под град Бяла, в което Вълчан войвода събира всички богатства от околни, близки места, както и отнетото от минаващите в района турски кервани.

В подземието има много карти и книги.

Там се съхранява и златна книга, не много голяма, която римляните са ограбили от древен храм.

Книгата е от времето на атлантите.

В нея се описват единствено ритуалите, които са се извършвали.

- Каза за книга със златни листа. И за други златни книги си ми говорил.

Но съм се чудил, по какъв начин се е нанасял текстът върху златните листа?

- И аз съм си задавал този въпрос – призна си Учителят. – Няма как да знаеш, защото едва ли си представяш начините, по които е ставало писането.

Книгата със златните страници, както и всички останали от този вид, са били изработвани по специална, вече загубена технология.

Текстовете, скиците и рисунките в тях са правени с миниатюрен ръчен лазер, който е гравирал и изписвал буквите, символите и знаците с абсолютна точност.

- Благодаря, Учителю. Ще ми разкажеш ли какво има в това подземие под град Бяла? Или въпросите ми станаха твърде много...

- Дошъл си ми на гости да научиш това, което те интересува. Не се притеснявай...

Подземието под град Бяла, то е огромно и е разположено на три нива.

Най-долното ниво е от времето на цивилизацията на лемурийците.

Служело е за информационен център. Тук се съхраняват всякакъв вид данни - исторически, научни, данни, свързани с производството, техниката, строителството, комуникациите, транспорта, изкуствата, генното инженерство, различните технологии и т.н.

- Всичко това трябва да е записано на някакви носители...

- Тези данни са записани на различни носители.

Ще поясня, че в една част на това ниво е разположена библиотеката, където се съхраняват всички писмени данни, събрани и селекционирани по хронологичен ред и тематичност.

В други зали са аудио материалите – звуковите данни, свързани с всички съществуващи области от живота на  .

В няколко подразделения е съхранена цялата музикална култура на лемурийците от възникването на цивилизацията до последните й дни.

В последния, трети, отдел на информационния център се съхраняват данните записани на видео носители.

- Казваш че тази информация се отнася за всички области...

- Да, тя включва всички области от съществуването на цивилизацията - отвърна той зареял поглед в далечината.

Разбрах, че Учителят виждаше подземието под глад Бяла и онова, което се намираше там.

Не след дълго той продължи:

- Подобно на втората зона, тук се съхраняват и видео файлове, съдържащи записи на визуалното и сценично изкуство.

Второто ниво на подземието е изградено от атлантите и подобно на своите предшественици и те са създали свой информационен център.

Третото ниво също е изградено от атлантите, но то е било обособено като съкровищен архив, в който се съхраняват всички единични екземпляри на произведения на изкуството, бижутерията, скулптурата, както и различни предмети, изработени от мрамор, кристали, злато и други скъпи материали.

Има диамантени и рубинени статуетки и много, подобни на плакети, златни пластини с различни изображения.

В третото ниво достъп са имали и първите траки, дошли по тези земи.

Те са допълвали, през годините, съкровищницата до времето, когато вече е била “забравена” и скрита за поколенията.

В планината зад град Бяла има подземна кухина, превърната от последните атланти в монетен трезор на загиващата раса.

Тук и траките са допълвали “касите” с монети и разменни ценни предмети от първите времена на заселването си по тези земи.

- За да влиза в това подземие означава, че Вълчан войвода е бил посветен? Така ли е, Учителю?

- Притежавал е високо ниво на посвещение...

- А поп Мартин и Миленко войвода?

- И поп Мартин, и Миленко войвода са били посветени.

Поп Мартин е знаел всички тайни на Вълчан войвода. Водел е дневниците, описите, записките, свързани с живота и дейността на четата, но както каза, Михаиле, всичко записано е било шифровано.

- Къде е погребан? Можеш ли да ми кажеш?

- Поп Мартин е погребан в планинска местност до висока скала, в която има вход към пещера-съкровищница.

Миленко войвода е погребан по на юг, от долната страна на Балкана, близо до река, минаваща през поляна с чешма, където са се събирали понякога войводите.

- За поп Мартин няма сигурно сведение кога е роден и къде.

- Роден е в село Батин, Русенско през 1771 година.

Умира през 1857 година - седем години преди Вълчан войвода, на осемдесет и три годишна възраст.

- В безбройни записки, приписвани на поп Мартин, се казва, че Вълчан войвода избива четата си и поп Мартин се е страхувал дори за собствения си живот.

- Вълчан войвода не е убивал никого от четата си.

Това са неверни предания, породени от легендите за свирепия му характер.

Всички четници са били изпитвани преди да постъпят в неговата чета и между тях не е имало предатели.

- Учителю, как се е казвал Вълчан войвода?

- Казвал се е Вълко Стефанов Христов. По линия на майка си принадлежи на рода Бимбеловци.

Бащата на Вълчан войвода е бил средно заможен търговец на добитък.

Преди да стане хайдутин Вълчан е помагал на баща си в търговията и сделките му.

Той е можел твърде добре да чете и да пише.

И още нещо, по-късно успява да говори и пише на турски, гръцки и румънски език.

Всички в четата, които са били неграмотни, при постъпването си в нея, са обучавани и ограмотявани след това от поп Мартин.

Така, в една или друга степен, всички са ставали грамотни.

- Учителю, каза, че дядото на Вълчан е хайдутинът Вълко Бимбелов...

- Точно така, кръстен е на дядо си по майчина линия. В началото именно дядо му го поема под крилото си...

- Учителю, легендата разказва, че Вълчан е изпратил хора при руския цар с цел да наемат войска, която да освободи България от турско робство, като обещали, че на участниците във войната ще дадат по фес жълтици на войни- ците и двойно за началниците.

Трудно било за вярване, че българските хайдути притежават толкова злато, но за да се увери в думите им царят изпратил емисари.

Хайдутите ги посрещнали и завели с вързани очи в “Общата Маара” (място където се съхранява общо съкровище на няколко войводи.– б.а) и руснаците онемели от гледката.

Върнали се и докладвали на царя си, че Вълчан войвода има злато, да плати за освобождението на България.

Но точно тогава Русия и Наполеон Бонапарт започнали война, вкопчили се в битка на живот и смърт, и свободата ни останала на заден план за братушките.

В същото време в четата на Вълчан настъпили крамоли, поп Мартин загинал, а войводата забягнал в Румъния.

Искам да знам, истина ли е, че Вълчан войвода е изпратил хора в Русия, за да уговарят царя да помогне за освобождението на България от турско робство?

- Не е изпращал хора, а Вълчан войвода, поп Мартин и Миленко войвода посетили руския цар и са го молили за помощ.

След даденото от тях уверение, че ще платят в злато за освобождението на България, царят изпраща свои служители в България, които да се уверят в съществуването на такива богатства.

Вярно е, че те са заведени, със завързани очи, до едно от местата, където Вълчан войвода е укрил съкровища.

При завръщането си в Русия пратениците уверяват царя, че става въпрос за невиждано богатство.

Единствената причина, поради която тогава Русия не предприема освободителни военни действия е участието й в други войни и невъзможността й да отдели необходимата войска за освобождението на България.

- Къде е завел Вълчан войвода царските пратеници, в коя съкровищница, Учителю?

- Завел ги е в Източна Стара планина, където склоновете й постепенно се разливат и стават по-ниски.

- Близки родственици на братята Евлоги и Христо Георгиеви говорят, че Вълчан войвода е дал пари на тях за построяването на Софийския университет.

- Действително парите и богатството, което е огромно за времето си, братята Евлоги и Христо Георгиеви получават от Вълчан войвода.

Те са били много близки на поп Мартин, който ги запознава с Вълчан по време на пребиваването им в Румъния.

Те печелят доверието и благоразположението на войводата и той им дарява една малка част от натрупаните съкровища с единствената уговорка да бъдат използвани за доброто на България.

- Ще ми кажеш ли, Учителю, къде се намира съкровищницата, в която е погребан поп Мартин?

Игумен Гавраил се подсмихна многозначително и отрицателно поклати с глава.

- Разбирам, че не всичко трябва да се казва, затова ще попитам за някои други места, където от векове се търсят съкровища, ако, разбира се, е позволено да се разкрие информацията за тях.

Имам сведения за пещери и подземия под връх Братен, село Тъжа...

Игумен Гавраил приглади с ръка късата си брадичка и едва успя да прикрие усмивката, която се очерта в ъгълчетата на устните му.

- Ти да не искаш да заместиш в писанията поп Мартин? Ами тогава да започнем от... Да речем от пещерата на поп Мартин при “Стара река” – закачливо започна той.

- Виждам, че си я записал в бележника си сред другите пещери. За тях ще поговорим по-късно. Съгласен? – кимам с глава, а той продължи: - Пещерата при “Стара река”, Михаиле е от времето на римляните, след това е използвана от хайдутите."

 Заключение

Приятели ето и че стигнахме и до края на това Подкаст разследването на легендите около Загадъчната История на Вълчан Войвода.

Толкова много митове и легенди красиви и вдъхновяващи картини изпълнени с благородството и смелостта на Вълчан.

Всичките му смели и благородни постъпки не са забравени, а са увековечени в народните песни и легендите разказвани и до днес от уста на ухо.

Днес има няколко много увлекателни книги посветени на живота и делата на Вълчан Войвода.

Разбира се във всички тях тясно се преплитат легендата и художествената измислица свободно носеща се на вълните на фантазията на авторите.

Горещо препоръчвам да прочетете "Вълчан Войвода. Златният Бог на България" от Васил Динев.

Това е един истински екшън сценарии готов за филмиране от Холивуд посветен на славата и делата на българския Робин Худ.

По-долу пускам много кратка част от анотациите към книгата "Вълчан Войвода. Златният Бог на България":

"„В началото реших да напиша семейна, биографична книга за прадядо ми. И тъй като баба ми още от малък, докато навърша пълнолетие постоянно   е говорила за Вълчан войвода, отраснах с разказите за хайдутството. Започнах да правя разследване и разбрах, че не дядо ми е човекът, за който трябва да пиша, а колосът в българската история: Вълчан войвода. Това е несравним човек, без думи съм за него. Той е останал в забрава, спрямо другите герои, които са известни досега, но трябва да заеме своето достойно мястото, което му е удостоено от Господ. Имам и други книги – за румънското робство, за Втората световна война, но тази е първата, която трябваше да излезе. Да въодушеви всички и най-вече българите да научат истината за Вълчан, която толкова години е крита по ред причини.“

„Самата книга обхваща периода от 1795 г. до Освобождението. В нея има изключително много, не толкова известни, забравени герои.

Те обаче са много големи личности и са изиграли огромна роля за освобождението на България. Там е Христо войвода, там е Алтън Стоян войвода, Георги Мамареца и много други хайдути и герои, тънещи в забрава.“"

Препоръчвам и съвсем скоро попадналата ми книга "Змей кале. Легенди за съкровищата на Вълчан войвода" от Костадин Марков.

Също разбира се препоръчвам и "Тайните подземия на България" 6-та част - откъс от нея цитирах малко по-горе.

Съвета ми е да купите книгите и по този начин да подпомогнете труда на авторите им!

Книгите определено си заслужават!

Ако искате да хвърлите едно око на книгите и да видите за какво иде реч то първата част на "Вълчан Войвода. Златният Бог на България" е достъпна като аудио книга тук а като текст може да я свалите от тук.

Книгата "Тайните подземия на България" също лесно може да се намери в мрежата, ако вече не е налична като печатно издание.

Приятели очаквам с нетърпение и огромен интерес коментарите ви по темата, както под подкаста в Spotify, Apple, Audible и YouTube Подкаст, така и под публикацията във Фейсбук.

Коментара си може да оставите и в края на текста на публикацията в Дауншифт блога в Подкаст Загадъчни Истории.

Допада ли ви формата на това разследване?

Има ли някоя Загадъчна История, която вас лично периодично ви занимава?

Имате своя собствена загадъчна история?

Разкажете ни я!

Благодаря Ви за времето, което отделихте днес в четене или слушане на този Подкаст епизод.

Аз съм Lupo и ви желая Късмет!

И карай да е весело!

ИЗТОЧНИЦИ:

Вълчан Войвода – между митологията и реалността

Вълчан Войвода - wikipedia.org

Български хайдути - wikipedia.org

БИНБЕЛОВИЯ РОД

Вълчан Войвода - Част Първа, Васил Гинев, аудиокнига

Змей кале. Легенди за съкровищата на Вълчан войвода. Автор: Костадин П. Марков

10 тона е златото на Вълчан войвода в пещерата „Общата Маара“, твърди Стоян Пеев от Бургас!

Легендата за съкровището на Вълчан Войвода

Легенда за Вълчанов мост

 Вълчан Войвода, Поп Мартин и златото на свободата

Взривеният мост на Вълчан войвода в.Десант

Lupo

Lupo е дауншифтър и рандоньор коломаратонец с новоразвит вкус към катеренето на баири с велосипед.

Увлечен е не само по бреветите, но също така по Linux, Изкуственият интелект, програмирането и още много яки неща.

Lupo обожава кучетата си и вярното си конче Пипс.

За него Subaru не е кола, а Религия, позволяваща му също както и велосипеда му Пипс да бъде повече време по-близо до Майката Земя.

Леко „старомодно“ предпочита да използва думи и снимки за споделяне на опита и приключенията си по Пътя и много по-рядко видео.

Личен девиз: Пътя преди Целта!