Петък 9 Юли 18:20 часа, гр. София, жк. Надежда, метростанция ХанКо Брат :) - Старт на 24 часовия бревет Флеш Велочио 2021 г. за софийския отбор.

Повечето ми приятели и хората следящи пътеписите в този блог знаят вече мнoго добре какво е това бревет.

Накратко бревет е веломаратон на дълги разстояния, които се преминават индивидуално от велосипедистите без външна помощ и за определено контролно време, без състезателен характер.

Това са правилата накратко, но правилата за този конкретен бревет са малко по-различни.

При Флеш-а велосипедистите стартират в отбори от минимум от по 3-ма велосипедиста с един капитан.

Отбора се движи заедно по трасето, продължителността на бревета е точно 24 часа и за тези 24 часа трябва да се изминат минимум 360 км.

За да се признае бревета за успешно завършен минимум трима човека от отбора трябва да финишират заедно на финалната точка.

За последните 2 часа от карането отбора трябва да е изминал минимум 25 км.

Финалната точка е наречена точка на концентрация, защото различните отбори стартират от различни места в България и се събират като стрели в една точка на финала.

Тази година за точка на концентрация беше определен гр. Котел.

До сега не бях карал бревет от такъв тип!

По принцип нямаше да участвам в този бревет тъй като в Съботата бях зает, но няколко дни преди старта все пак успях да си организирам нещата и успях да се запиша за участие.

Сериозно предизвикателство за мен лично беше прибирането ми обратно от Котел.

Града е доста отдалечен от мястото където живея, а в Неделя сутринта трябваше задължително да бъда на работа, а от Котел няма никакви подходящи транспортни комуникации към Ловеч и региона.

За щастие нещата в последния момент се подредиха сами и все пак прибирането към Ловеч беше уредено! Ура!

Събрахме се четирима човека в отбора стартиращ от София - Крум ни беше капитан, Емо Николов, Венци Манов и аз.

Няколко дни преди старта си направихме маршрут, по който щяхме да караме.

В по-голямата си част маршрута ни минаваше по Подбалканския път, но с едно много, много приятно изключение - минаването през Байлово и Смолско.

 

Маршрута ни беше одобрен от организатора на бревета Лазар и най-големия отбор в таз годишния Флеш Велочио 2021г. беше готов да стартира от гр. София в посока към морето ... :) :) :)

Пътя към София

В Петък сутринта станах към 7 часа, приготвих багажа си и отпрашихме с Пипс в посока гарата в гр. Плевен.

От там плана беше в 9:30 да се кача на бързия влак до София и на обяд да бъда там, готов за старт.

Отсечката от къщата ми до гарата в Плевен е около 38 км с 350м денивелация.

Много приятен път, който периодично минаваме с Пипс, особено когато се наложи за нещо да отида спешно до най-близкия ми веломагазин ... :) :) :)

За съжаление пътя на някои места е започнал да се изровя и трябва да се кара внимателно, но аз така или иначе не бързах, имах достатъчно време до влака за лежерно сутрешно каране.

За щастие студеното и дъждовно време свърши още преди месец.

Прогнозата за следващите два дни беше Слънце с минимални температури от 15 градуса през нощта до 31+ градуса през деня.

Без особено силен вятър.

Неусетно пристигнах на гарата в Плевен, имах цели 15 минути още до пристигането на влака - достатъчно време да взема билети за мен и за Пипс и разбира се време за КАФЕ! :) :) :)

Гарата в Плевен е голяма и чиста. Направи ми определено добро впечатление!

Направих една две снимки на Пипс на перона и ей го на влака дойде!

За първи път се качвам на влак от 10-15+ години!

Щях да кажа от както бях дете, НО във всеки един момент, когато сме заедно с Пипс аз съм си дете ... :) 

Влак! Ебаси кефа!!!

Натоварихме се бързо, бързо и влака потегли.

Предварително бях разбрал от колеги велосипедисти пътуващи по влаковете, че няма нищо сложно да пътуваш по БДЖ с велосипед.

Купуваш билет на велосипеда за 2 лева, завръзваш го на платформата на последния вагон и това е. :)

Носех си специално верига с катинар за тази цел.

Свалих велокомпютъра Garmin Edge 530 Mandalorian, вело радара Garmin Varia, фара ми, както и двете велочанти от рамката на Пипс.

Облепил съм рамката на Пипс с безцветно предпазно фолио да не се търка и драска, тъй като почти винаги на рамката имам една или две вело чанти.

Сега тази безцветна защита беше много полезна за връзването с верига на карбоновата рамка на Пипс с верига и катинар за платформата.

Закрепих го много стабилно, без никакви луфтове и възможности за подскачане и луфтове.

 Пуснах снимка на Пипс от влака във ФБ и веднага няколко колеги се притесниха, че много грубо съм вързал Пипс с тая верига, но те не знаеха за защитното фолио.

Един колега каза, че имало опасност каплите да изкривят, но според мен вероятността за това беше минимална тъй като Пипс си беше облегнат на пода и нямаше някакви луфтове и каплите не висяха във въздуха захванати от веригата.

Огледах обаче още веднъж внимателно закрепването на Пипс и той ми вика:

- Споко бе! Всичко е наред с мен! Кефи се и ти като мен на возенето на тоя супер трупер бърз космически кораб носещ се устремено напред.

Абсолютно вярна забележка! :) И на мен ми направи изключително приятно впечатление возенето в този влак!

Да наистина скоростта всъщност не е космически бърза както са свръх скоростните влакове по други места на света, но си се движехме доста бързичко всъщност!

Вагоните не бяха в първа младост, но беше чисто и като цяло приятно да съм там!

Изкарах може би почти половината път в коридора на отворен прозорец гледайки напред.

Возех се на този влак, който неусетно се превърна в машина на времето, в която машина на времето се пренесох доста години назад във времето, когато като дете десетки и стотици пъти съм се возил на влак с баба ми и дедо ми, с които отивахме от София до къщата им на село.

Пътувахме точно през това същото Искърско дефиле, през което и в момента се носех напред!

Хей я на и къщичката на алпинистите високо горе на скалите край Лакатник.

Скоро влака спря и на гарата в Своге. Своге си е същото красиво малко градче от селски тип с множество кварталчета и махали разпръснати по баирите покрай Искъра.

През красивото Искърско дефиле преминава маршрута на един от най-новите ни и предизвикателни бревети за катерачи Super Randonnee: 630км с 10 000м денивелация с името "Dozen Caves and Rocks Trail"

 Нямам търпение един ден да се организирам и да тръгна по маршрута на този бревет!

След има няма няколко минути пейзажа се промени и навлезнахме в Софийското поле. Започнах малко по малко да се приготвям за слизане. Влака спря на гара София север  и нещо се застоя.

Един човек в купето ми каза, че имало ремонт на централна гара и вероятно ще почакаме тук.

Сега е момента! Тази гара всъщност е много по-близо до точката на старта на бревета довечера - метростанция ХанКо Брат (Хан Кубрат ... :) ) до надлеза Надежда. Исках да видя точното място на старта, Емо Николов от наши отбор ми беше казал, че от там имало велоалея през целия надлез Надежда водеща към Банишора.

А аз щях да изчакам до старта точно в апартамента на родителите ми в родната ми Банишора! :) :) :)

Слезнахме бързо от влака с Пипс, а на вън ЖЕГА ... малиии :)

За нула време се озовах пред мястото на старта и да наистина страхотна велоалея минаваше отстрани на натоварения Надлез Надежда.

Този след обяд хапнах доста вкусни неща ... мням ... мням ... мням ... потече ми слюнката само като си припомних! :)

Майка ми беше приготвила вкусна домашна баница със сирене с ръчно точени кори!

С домашно биволско кисело мляко!

И любимите ми пържени тиквички! ... :)

Вкуснятина невероятна! Облизах си пръстите!

След хапването полежах един - два часа, подремах за кратко, но не можах да заспя.

Но аз и не бях уморен дефакто грам.

По едно време ми звънна по телефона един клиент на който му носех малко сурова какао паста.

Той прави със суровата какао паста какао церемонии.

Какао церемониите до колкото разбрах са приготвяне и консумиране на горещо течно какао за пиене подобно на японската чаена церемония.

На вън жегата беше още по-зловеща.Усещането ми беше, че се намирам със фурна!

За пореден път се убедих, че като се нагрее бетона и асфалта в големия град жегата се понася много по-трудно в сравнение със същите градуси сред ПриРодата!

И така в лежане и размотаване из Интернет наближи времето за старт.

Изпих едно дълго и силно кафе с няколко курабийки и се отправих към точката за старт на нашия отбор.

Бревет Флеш Велочио 2021г. - софийски отбор

Останалите два отбора вече бяха стартирали: и отбора от Сливен и отбора от Кубрат стартираха в 15:20.

Нашия старт беше определен за около 18:00 часа тъй като и Емо и Крум бяха на работа.

 На определеното място пристигнах в 17:45. Няколко минути след мен се появи Венци и след още няколко минути и Емо.

Крум се обади, че малко ще закъснее, той идваше с колелото някъде от Люлин.

 Горещината малко по малко намаляваше или просто заради адреналина преди старта не я усещах грам. Предстояха ни почти 400 км, каране цяла нощ без сън. До сега бях карал само веднъж подобен бревет със старт от вечерта и каране цяла нощ и на следващия ден - бревет Исперих 400 км.

Това беше един от най-приятните ми бревети които съм карал сам някога.

Пътеписа от това каране можете да намерите тук: Бревет Исперих 400 Пътепис - отчет с допълнения.

Докато нещо се шегувахме с Емо и Венци и ей го на и Крум пристигна!

Снимахме се на стартовата точка метростанция ХанКо Брат в 18:20 и пуснахме снимката с обявен начален час за начало на бревета в Телеграм групата ни.

Готови!

Старт!

 Директно стъпихме на пътя през надлеза Надежда от там покрай Тец София продължихме по леко заобиколния и не толкова натоварен път към Ботевградско шосе.

Уж беше петък вечер, точно след края на работния ден, но движението из София въобще не беше така натоварено, както очаквах.

Автомобилния трафик покрай нас се усили осезаемо чак на Ботевградско шосе.

Софиянци за пореден път масово се изнасяха извън Мордор за уикенда.

Е, и аз това го правех преди години редовно, докато не осъзнах, че живота на село в непосредствен контакт с ПриРодата и по-близо до Майката Земя е нещото което много искам.

И така в един момент преди около 5 години цялото семейство се заселихме за постоянно в една старинна 100 годишна кирпичена къща в едно село до Деветашката пещера.

Днес ходя в София само по работа и гледам да не се задържам там дълго ... общо взето така станах дауншифтър. :)

Какво е това чудо наречено "дауншифтър" можете да прочетете в статията тук: Дауншифтинг като начин на живот.

 Относително бързо излезнахме от София и стъпихме на пътя към Горна Малина. Движението покрай нас беше много натоварено :(

Виууу ... виуууу задминаваха ни коли на всеки няколко секунди.

Отбора се движехме в стегнато темпо и се сменявахме периодично.

Кеф на макс! :)

Толкова е яко да яздиш с кончето ти по Пътя в група с други луди като тебе.

 Както си караме и по едно време зад мен Венци се обажда:

- Лупо, нещо задната ти гума не ми изглежда добре ...

Хммм, точно това усетих и аз няколко секунди преди това. Първата спукана гума за отбора беше факт.

- Защо толкова рано бе! - викам си. - Уж съм с абсолютно нов комплект външни гуми Continental Ultra Sport III, с предишния ми комплект от които нямах пукане поне 3-4 000 км  ... а сега кво стана?!?

- Още на първите 20-30 км и пробойна!

Подробно ревю на гумите, с които карам от доста време Continental Ultra Sport III и от които по принцип съм изключително доволен можете да прочетете тук: Continental Ultra Sport III - ревю от рандоньор.

 За щастие отбора като цяло имахме само още едно спукване на гума, но за сметка на това второто спукването беше в един много напрегнат и рисков момент точно преди финала ... но за това по-късно! :)

 Отбихме покрай пътя в канавката в ляво, тъй като от нашата страна пътя беше превзет плътно от храсти. Сменихме гумата бързо и за норматив! :)

Бях взел две резервни гуми за този бревет и горещо се надявах до края на бревета да ми стигнат и да не ми се наложи да лепя гуми ... :)

Да всичко беше ток и жици! Явно съм минал през някакво остро бодилче, която Крум едвам откри забито във външната гума.

След като открихме виновника за спирането ни добре прикрил се в гумата и го извадихме повече проблеми с гуми за този бревет нямах! Ура!

Малко след тази първа непредвидена спирка по Пътя ни се отклонихме в дясно към Горна Малина, Байлово и Смолско.

Тази алтернатива на преминаването през Гълъбец е супер трупер яка!

Пътя единствено в края на Горна Малина има дупки и неравности, малко след това качеството на асфалта става перфектно!

БлаГодаря на Петко Матаров, че сподели впечатленията си и това наклони везните за решението да изберем тази алтернатива на пътя към Пирдоп.

Важна особеност беше, че докато основния път беше силно натоварен с автомобилен трафик, тук нямаше абсолютно никакви коли!

Оле! :)

Първата ни официална спирка за наливане на вода беше на центъра на Байлово. Водата беше студена и вкусна, от магазинчето взехме някакви дреболии за хапване по Пътя.

От вкъщи носех в дисагите на Пипс домашна баница със сирене за целия отбор, но и видяхме сметката малко по-нататък. И добре направихме, защото нямах абсолютно никакво намерение да я мъкна тази баница твърде дълго!

Сама по себе си беше силно изкушение да я знам, че е там :) :) :)

Помолихме една позната на Крум, която съвсем случайно срещнахме на центъра на Байлово да ни снима със знамето на отбора "Свобода или смърт!" и продължихме напред по Пътя.

 След Байлово следваше едно леко и приятно баирче.

КАК ЗАОБИЧАХ БАИРИТЕ!

Преди година и половина, когато започнах да карам бревети всяко едно баирче за мен си беше истинско изпитание!

Не обичах баирите, плашеха ме защото с пилешките ми крака изкачването на всеки един баир ми костваше доста време, сили и ... мотивация. :(

- Лупо за да се научиш да катериш баири, трябва да .... катериш баири!

-Недей да катериш с модерните днес измислени "pussy" касети с 32 и даже повече зъба и висок каданс ... Научи се, свикни тялото си повече да натискаш нагоре по баира с нисък каданс ...

Това още тогава ми го каза един приятел многогодишен опитен велосипедист катерач Пламен Ютеров. Да си призная честно обаче, тогава някак си игнорирах съвета му. Не го разбрах.

Тогава Пламен за мен не беше авторитет явно ... :) днес за разлика от тогава вече разбирам какво е имал в предвид тогава и оценявам опита му! :)

И така, игнорирах съвета на Пламен за доста дълго време.

Опитвах се да се науча бързо да катеря баири с "pussy" касета 11-36 зъба ... По едно време имах даже касета с 42 зъба ... даже ...е да, вярно е че тогава точно карах 1x система само с една плоча отпред!

СРАМ!!! :) :) :)

Всичките тези безплодни мъки по баирите продължиха до тогава докато почти същите думи и съвет за катеренето на баири не ми ги каза 1:1 и един друг приятел - Жоро от Плевен.

Цял живот на велосипед Жоро днес е на 71 години и да си призная честно като тръгнем с него да катерим Беклемето ЕДВАМ успявам да му удържа на темпото нагоре!!!

УВАЖЕНИЕ, Жоро! :)

Та и Жоро ми каза същото:

- За да се научиш да катериш баири, трябва да .... катериш баири с нисък каданс! С повече натискане! Аз поне така знам и цял живот така карам. - това ми каза Жоро една вечер миналата есен.

И тогава се сетих за думите и на Пламен от преди година и чак тогава ми светна лампата и на мен.

Незабавно махнах "pussy" касетата 11-36 зъба от Пипс. Извиних му се че го бях подложил на това унижение, моето бойно катераческо конче!

Върнах отпред курбели с плоча 39/52 зъба, а отзад поставих 10 скоростна касета 11-28 зъба.

В последствие разбрах от Лазар, че и той кара с точно същата конфигурация на неговото конче - а гледай го как той ги яде катераческите Super Randonnee бревети с по 10 000 метра денивелация ей така за закуска и зиме и лете!

Та така миналата есен започнах всеки ден без изключение да катеря баири с плоча отпред 39/52 зъба и касета 11-28.

Точно пред къщата ми отпред започва едно баирче 2 км с 100м денивелация, почти всеки ден, ако не можех да карам на по-дълъг маршрут катерех това баирче по един два пъти поне ...

И така неусетно започнах да се влюбвам в баирчетата.

ТАКА ЗАОБИЧАХ БАИРИТЕ!

Все още не съм толкова бърз катерач като капитана на отбора ни Крум, но и не изоставах след него твърде много.

Също така още от зимата осъзнах, че ми е много по-лесно и приятно да катеря баирите изправен прав на педали.

Ако съм седнал цялото упражнение за катерене с нисък каденс някак си ми е по-тежко и досадно.

Докато като се изправя прав нагоре по баира и неусетно и баирчето свършило ... ей го на! :) :) :)

 Днес катеря периодично седнал само когато съм уморен, в моментите в които събирам сили и си почивам.

 Извинявам се за лирическото отклонение по-горе, но исках да споделя ценния за мен личен опит, който ми помогна да се науча да обичам и да търся баирите! :)

Бих искал и да изясня две неща:

1. Аз въобще не съм някакъв добър катерач! Ни най-малко, просто намерих работещия начин за себе си да обичам баирите и да се движа по тях със значително по-добра скорост от преди.

2. Този начин на каране по баири работи перфектно лично за мен.

3. За вас може би е по-подходящ новия модерен начин на каране тип шевна машина с висок каданс - добре, нямам нищо против!

И така обратно сме по Пътя!

След края на баирчето след Байлово започва едно прекрасно плавно спускане надолу към Смолско по чисто нов асфалт!

Супер кеф! Летиме надолу!

На отбивката за Смолско е първата ни официална контрола в този бревет.

Снимахме се и изпратихме снимката в групата ни в Телеграм.

След Смолско спускането продължава още малко и след това започва плавно изкачване към Подбалканския път.

Малко по-надолу по пътя в ляво далеч в планината имаше голям светещ кръст. Много яко!

Вече беше 21:30 и бързо бързо се смрачаваше.

След като достигнахме Подбалканския път спряхме на една не работеща бензинера да си облечем отражателните жилетки и да изядем баницата, която носех в дисагите ми.

Разделихме я по братски и на мен лично ми дойде много добре!

Не очаквах обаче, че тази нощ ще имаме късмета да ядем още няколко пъти вкусни, пресни, топли банички ... посред нощ ... НО за това по-късно! :)

 В Челопеч спряхме за малко пред едно магазинче на пътя, от което заредихме бидоните с различни течности и след това се отправихме към Пирдоп.

На входа на Пирдоп в ляво е бензиностанцията на която работи един колега Милчо, Машината на Средногорието.

За съжаление Милчо не беше на работа, но там попаднахме на компания, която добре го познава. Изпихме по едно кафе с колегите и се оправихме към най-големия баир, който ни очакваше през този бревет.

Баира след Пирдоп кум Клисура не е някакъв екстремен, въобще не, но все пак си е едно изкачване с около 530 м денивелация.

Общо взето това баирче го взехме с много добро темпо, а горе на върха спряхме и се облякохме с всички дрехи, които носехме с нас.

Предстояха ни 40-50 км среднощно спускане, като първата част от този етап спускането си е стръмничко и минава през множество мостове.

За щастие пътя надолу е с добро качество и нямаше някакви неприятни изненади за никой от нас.

Отсечката Розино, Кърнаре, Сопот е почти равна с малки баирчета и спускания и я минахме в стегнато темпо.

Наближихме Сопот и коремите ни започнаха да скърцат ... имаха нужда от гориво :)

Разбрахме се да търсим денонощен магазин за среднощно зареждане с енергия.

Не мога да ви опиша каква беше огромната ми изненада като в центъра на Сопот открихме денонощна баничарница!

Да, да! Денонощна баничарница.

Да, има и такова чудо и се оказа че има не само в Сопот, но и малко по-натам по пътя ни! :) :) :)

Колеги, приятели, да знаете, че денонощната баничарница "АС и ФОРИ" ООД в центъра на гр. Сопот прави супер трупер вкусни банички! :) :) :)

Препоръка от софийския отбор рандоньори - дегустатори и ценители на качествените банички!

 Неусетно бързо измина тази поредна почивка за зареждане. Похапнахме банички, пийнахме айрян и натежали потеглихме напред по Пътя.

Предстоеше ни Калоферския баир, но добре се бяхме заредили с баници и сили за него и той не се оказа проблем.

Напротив! Баирчето преди Калофер си беше много приятно разнообразие по иначе основно равния път с леки хълмчета през последните 30-тина километра от бревета.

На високото над Калофер спряхме при ресторант Панорама да си изчакаме и да се съберем отново целия отбор преди приятното плавно спускане към Казанлък.

По баира нагоре фара ми започна да дава сигнали, че батерията му скоро ще се изтощи, та докато почивахме горе над Калофер 10-15 минути го дозаредих от пауър банка, който носех със себе си.

Следва приятно и плавно спускане! Оле!

Следващата ни спирка беше на голямата чешма на отбивката за Шейново и  Шипка.

Водата на тази чешма край Пътя е страхотна! Любима спирка за зареждане на бидоните и кратко разнообразие под формата на стоене прав - почивка. :)

Междувременно Райчо започна да изгрява!

Ура!

В Казанлък на центъра бяхме по Изгрев Слънце и какво си мислите намерихме там близо до центъра?

Ами да! Точно така!

Поредната денонощна баничарница! :) :) :)

Оказа се че малко след тази има и друга денонощна баничарница, но ние НЕ го знаехме този факт и се набутахме на опашка сред огромно стълпотворение от супер пияни младежи излезнали от дискотека.

Трагична картинка!

Супер пияни - заляни хлапета и пияни момичета до тях. Момичетата се облекли като проститутки ... трагедия! ТРАГЕДИЯ!

Тези деца си имат майки и бащи някъде там ... тези хора пука ли им, грижа ли ги е какви ги правят чедата им по цяла нощ се чудя ...на какви са се направили ...  както и да е!

:( :( :(

След тази особено неприятна за мен спирка в центъра на Казанлък продължихме напред.

Оставаха ни около 110 км до следващата контрола по пътя ни - Петолъчката.

Райчо малко по малко започна да се издига и да стопля около нас.

Природата около нас се събуди. Птиците запяха.

Е да и колите по пътя около нас забръмчаха и зареваха отново.

А как тиха, хладна и приятна за каране беше нощта! ... :) :) :)

Проблема след Казанлък беше, че периодично на някои колеги от отбора ни започна да им се приспива. Доста да им се приспива.

Аз лично пиех периодично кафе по местата където спирахме и честно казано нямах абсолютно никаква нужда от сън!

Чувствах се супер трупер в добра кондиция.

Тук там периодично спирахме покрай пътя за кратки почивки и изчакване и събиране на отбора.

Карахме с лежерно приятно темпо. И да времето започна да става все по-топло и по-топло! ...

Вече в близост към Сливен спряхме покрай една сергия с плодове.

Изключително вкусни праскови, кайсии, череши и каквото друго Душа ви поиска!

Похапнахме добре на тази сергия. Сливен вече наближаваше.

А с наближаването на Сливен се появи не само Жегата, но и насрещния вятър ...

Е да как иначе! Как да си в Сливен и да не бучи и лудува по пътищата лудия сливенски Вятър.

То за това и там в района има толкова много вятърни генератори за електричество, ясно е! :)

По някое време тук в този участък между Сливен и Петолъчката отбора ни се раздели на две групички.

Аз и Венци бяхме малко по-напред, а Крум беше останал малко по-назад заедно с Емо.

По едно време спряхме с Венци край пътя да ги изчакаме, но жегата и насрещния вятър бързо бързо ни промениха мнението по въпроса за това конкретно чакане в пека край пътя.

И решихме да действаме напред към Петолъчката.

Оставаха ни само 19 км до заветната рандоньорска спирка Петолъчката и кръчмето там, което работи денонощно и е спасявало рандоньорите през годините не един или два пъти с от вкусно пре вкусно мляко с ориз, крем карамел, банички и какво ли още не.

Периодично се въртяхме с Венци без да си говорим, всеки съсредоточен и фокусиран единствено във въртенето на педалите и приближаването към така лелеяния от нас оазис в тази жарка и безмилостна сливенска пустиня ...

:) :) :)

И ето я НА! Да!

Ето я и Петолъчката, да точно тя изгря с петте си червени окъпани в златно лъчи на небосклона над Пътя!

И двамата с Венци като примрели от жажда камили видели оазис там някъде напред в таз огнена сливенска пустиня натиснахме педалите до край, а кончетата под нас подскочиха в галоп към онова мизерно, но тъй очаквано от нас крайпътно кръчме ...

Тъкмо отрупахме масата ни с топла храна и студена вода и ето ги Крум и Емо идат и те.

И те ни живи ни умрели като нас.

Всичките тези лирически описания и отклонения в описанието по-горе сега за мен са шеговит спомен, но казано честно жегата и вятъра в отсечката между Сливен и Петолъчката си бяха предизвикателни и някак си не толкова приятни, колкото беше среднощната езда.

Но какво значение имат всъщност жегата и насрещния вятър, когато имаме щастието и късмета да сме отново на бревет с любимите ни кончета и верни приятели по Пътя!

Похапнахме добре от вкусно пре вкусно и потеглихме напред по пътя.

Плана ни беше да караме без повече почивки до отбивката за Жеравна.

Там беше и следващата контрола от днешния бревет.

Спряхме обаче за вкусен сладолед и газирана вода и в с. Мокрен, точно преди предпоследния баир по пътя ни. Там открихме един магазин скрит и прикрит в двора на един човек.

Много странно място! Крум ни черпи там какво ли не по повод рождения му ден от преди два дни.

- Да си жив и здрав, Капитане! :)

След това продължихме прилично натежали нагоре по баира към отбивката за Жеравна,

Преди тази отбивка има две крайпътни чешми със студена и много вкусна вода. За съжаление и двете чешми бяха превърнати в бунище от разхвърляни боклуци и отпадъци на хора бъкани с паразити, които паразити са обхванали мозъка на зомбитата техни гостоприемници и те, зомбитата под влиянието на паразитите си се стремят да замърсят всичко свято, чисто и красиво покрай което минат ...

Е здраве да е!

Поне тия бъканите с паразити зомбита не изкарват по много дълго по Пътя ,,, предпочитат да си седят в къщи да се наливат с алкохол и да ядат боклуци пред телевизора, докато не се затрият и себе си и паразитите си.

Извинете за негативизма избухнал с пълна сила в мен по-горе!

Но просто полудявам като ги видя мизериите оставени на всякъде наоколо от тия човекоподобни ... :( :( :(

 За щастие природата в тази част на Майка България е прекрасна! Пътя е в сянка, прохладен е и лъкатуши покрай студена ромоляща планинска рекичка.

И така малко по малко стигнахме до предпоследната контрола от бревета ни - отбивката за Жеравна. Тук решихме да си направим малко по-дълга почивка. Имахме време даже за кратко дремване под горските сенки.

Честно казано съм задрямал за няколко минути, но точно тогава започнаха да ме кацат някакви мухи събудих се и повече не можах да заспя.

Но починахме тук около час и нещо.

В 16:20 бяхме готови пред табелата за отбивка към Жеравна.

Снимахме се на контролата, изпратихме снимката от контролата в Телеграм групата ни и потеглихме нагоре по последното баирче към Жеравна.

Потеглихме нагоре, а аз нещо едвам карам, нямам някак си нито сила нито хъс по този баир.

А стига бе?!? Ко стана че не вечерахме???

Съвсем скоро всичко ми се изясни какво се беше случило току що.

През този час и нещо почивка мускулитте ми бяха тотално "изстинали" и сега имах нужда от добра загрявка преди да взлезна отново в работна форма.

Е това е една от много грешки и един от многото уроци, които или научаваме или повтаряме грешките си докато се научим.

Баирчето до Жеравна не е някакво екстремно, но си е баирче все нагоре все пак ... :)

Стигнахме Жеравна, снимахме се на пощата на центъра и отпрашихме назад, но Емо все нещо го нямаше.

След малко го срещнахме. Спукал гума.

Ужас ... точно тук по този баир, накрая на бревета да спука гума, а имаме вече относително малко време, за да достигнем до финала на бревета в Котел в 18:20.

Решихме, че Емо остава да си залепи гумата и се пуска колкото има сили след нас и ни настига, а ние се отправяме директно към Котел и се чакаме там някъде преди финала, за да финишираме заедно в контролното време заедно целия отбор.

Пътя от Жеравна до Котел всъщност е супер приятен.

Неприятно е единствено спускането от Жеравна до основния път, защото пътя е доста зле с дупки и нарязан асфалт на доста места.

Бързото спускане по това нанадолнище е доста рисковано всъщност и трябва да се кара предпазливо и доста да се внимава!

След спускането ни очакваха още 10-тина километра до Котел с незабележим наклон нагоре.

За сметка на това пътя от отбивката за Жеравна до Котел е изцяло сенчест, хладен и изключително приятен!

До сега не бях ходил нито в Котел нито в Жеравна.

Всъщност може и като дете да съм бил там, но нямам никакъв спомен, честно казано.

Жеравна е много красива, стари къщи, калдаръмени улици, много подобно приятно впечатление ми направи като усещането в Копривщица.

В Котел архитектурата е повече соц модернистична някак .. опитали са се да запазят стария възрожденски стил, но за съжаление на много места не толкова успешно.

А да и се оказа, че голяма част от града е завзета от ци*@ни ... От тях няма спасение за съжаление! :(

Политиците ни с дълбоки европейските ценности им плащат щедро да НЕ работят и да се развъждат на воля и на избори да гласуват за тях.

(изписвам думата по-горе по този начин, за да не скандализирам някои Интернет алгоритми и Цензори с грубото си не спазване на днешните евро "стандарти" за толерастия) ...

И така, нека да се върнем към темата на бревета!

Достигнахме до Котел на време, върнахме се обратно по пътя и пресрещнахме Емо.

Той беше залепил спуканата по баира към Жеравна гума и летеше след нас.

Заедно четиримата се отправихме към хотела, който беше и финална точка на този изключително приятен бревет.

Бревет Флеш Велочио 2021 г., софийски отбор за 24 часа изминати 382 км с 2982 м денивелация.

 

Изводи:

Като за първи Флеш бревет придобих ценен опит за проектиране на добър бъдещ маршрут за Флеш бревет ... :)

Едно научих със сигурност от този бревет: като се проектира GPS трак на флеш въобще НЕ е добра идея през последните 2 часа от прехода да се планират много или пък особено екстремни баири ...

Всичко се случва, при нас например Емо спука гума точно по баира към Жеравна, което със сигурност коства време и е РИСК за изпускане на контролното време на бревета, защото по правило през последните 2 часа трябва да имаш изминати минимум 25км ...

НО 25 км за 2 часа след 22 часа каране без сън с екстремен баир + технически проблем или пък недай си Боже някаква травма на един от участниците може да доведе до провал на целия отбор, защото по правило трябва да финишират минимум трима човека от отбор, за да им се признае бревета.

Да се избере за точка на концентрация на Флеш бревет някаква екстремно висока локация - ами това си има име: „ОТМЪЩЕНИЕТО НА ОРГАНИЗАТОРА“ ...

:) :) :)

Ако някога проектирам GPS трак на Флеш бревет ще го направя така:

- основната денивелация по възможност в началото;

- участъците с преминаване по натоварени пътища да са през нощта когато няма никакво движение;

- задължително преминаване някъде на 330-340-ти км през точката за концентрация, за да може да мине човек през хотела;

- последните 25-30 км ще са по път без големи денивелации за да се минимизира риска от забавяне и изпукане на контролното време в следствие на технически проблеми или травма на някой от участниците в отбора.

 

Благодаря на всички вас Приятели от нашия отбор за изключително приятната 24-часова езда! Приятели, вие сте истински Машини и бих карал с огромно удоволствие заедно с всеки от вас всякакъв друг бревет, само свирнете и с Пипс идваме! :)

Благодаря на капитана ни Крум!

Круме, ти беше истински капитан грижещ се избързващите в някакъв момент да се съобразяват с темпото и помагащ на недоспалите и изоставащите от нас да не изостават.

БлагоДаря ти и на теб Приятелю, за времето отделено в четене на този дългичък Пътепис отчет!

Късмет и до срещи по Пътя!

 

P.S. По-долу публикувам подробна информация за историята на бревета Флеш Велочио и специфичния му правилник, различаващ се по много неща от стандартен бревет.

 

 История, цел и задачи на бревет Флеш Велочио

Проявата е организирана за пръв път през 1947 г. от АСР (Audax Club Parisien), с идеята за организиране на национална среща на колотуристи от различни части на страната на определено място в провинцията по случай Великден.

Френското наименование е: FLÈCHE VELOCIO. Извън Франция проявата получава популярност като NATIONAL ARROWS, или Национални стрели. Наименованието идва от траекторията на движение на отборите, които като стрели се събират в една точка.

В България я наричаме отборен 24-часов бревет или просто Флеш. Извън Франция проявата се организира по правилата и стриктното наблюдение на АСР.

Основна цел на проявата е да възпитава участниците в отборен дух и взаимопомощ, т.к. това е единственият вид бревет, при който има изискване за придвижване на отбор в група.

Друга цел е да се упражнят уменията за колоездене през нощта.

Не на последно място, тази проява е едно от задължителните условия за спечелване на наградите „Рандоньор 5000” и „Рандоньор 10000”.

 

РЕГЛАМЕНТ

1. Отборите се състоят минимум от 3, максимум от 5 машини.

2. Всеки отбор трябва да измине заедно минимум 360 км за 24 часа.

3. Всеки отбор предварително е предложил собствен маршрут за движение, на базата на който организаторът е изготвил трасето с контролите.

4. Всеки участник получава бреветна карта. Бреветната карта се заверява с печат и обозначаване на дата, час и изминато разстояние на старта, на всяка определена от организатора контрола, на 22-рия и на 24-тия час.

5. Отборите могат да стартират от всяка точка на страната, но задължително трябва да финишират на едно и също място, в един и същ интервал от време.

6. От името на един клуб могат да стартират няколко отбора

7. Ако два или повече отбора стартират от едно и също място, те трябва или да се движат по различни маршрути, или да потеглят с 1 час разлика

8. Два или повече отбора не могат да се движат заедно

9. На финала трябва да пристигнат минимум 3 машини от отбор, които да са изминали едно и също разстояние

10. Отборите стартират в определен за това диапазон, който за България е обикновено в петък между 16:00 и 19:00 часа.

11. Дистанция от мин. 25 км. трябва да е премината между 22-ри и 24-ти час след старта.

12. Ако на 24-тия час крайната цел не е достигната или е подмината, като крайно достигнато разстояние се записва достигнатото на 24-тия час.

13. Капитанът на всеки един отбор или негов представител трябва да предаде заверените по трасето контролни картони на организаторите между 24-ти и 26-ти час след старта.

14. Използването на придружаващи коли е забранено. Среща с такива може да се осъществи единствено на официалните контроли.

15. Велосипедите трябва да разполагат с осветление съгласно изискванията на регламента, а колоездачите да са с каски, през нощта с отражателни жилетки. Носенето на светли дрехи и отражателни ленти силно се препоръчва.