В Събота на 5 Февруари 2022г. ще се проведе Бревет Странджа 200.
Tова е втория бревет от серията Зимни бревети през тази година.
Както каза Лазар фокуса на всички бревети през тази година е да се направят по маршрути с МИНИМУМ трафик, даже и някъде това да е за сметка на качеството на пътя.
Това е причината и през тази година части от Странджа 200 да минават по пътища не използвани за бревети от доста години.
Странджа 200 - култов бревет, лъкатушещ из Магическата Странджа.
Преди 2 години това беше и първия ми успешно завършен официален бревет!!! :)
Сега като карах през тези познати и любими места из Странджа някак си преживях отново онзи бревет преди 2 години.
От тогава си спомних следния момент: на връщане вече към Сливен имаше доста от типичния за района силен насрещен вятър. Тогава се връщахме през Ямбол и в Ямбол се покриваха 200 км от бревета. Преди града гледам секретна контрола със снимки и Лазар ни снима. Спрях да си сложа свето-отражателни ленти, че съвсем беше притъмняло и го питам "някак между другото": "Ако завърша в Ямбол, бревета ще ми се зачете ли? ... :)
Не! - изгледа ме втрещен от въпроса Лазар. :) :) :)
Вчера с глас се смях като разказвах този момент на Лазар и Петко ... как тогава небрежно се пазарих с едвам останали сили в крачетата да докретам до Ямбол ...
Ееее, докретах тогава и до финала на този специален бревет де ... :)
"В Неделя или Понеделник - организаторски обход Странджа 200." - написа Лазар преди няколко дни в Телеграм групата.
На 5 Февруари няма да съм на линия за бревета, така че с радост се присъединих към организаторския обход. След няколко минути и Петко Матаров каза, че ще дойде от София.
"С компания ще ми е по-добре... Ще огледаме заведения в Елхово - дали ще ни приемат като частно парти, или ще трябва да правим барбекюто в Странджа..." написа Лазар и се разбрахме за Неделя в 8 часа да стартираме от официалното място за старт на бревета - Сливенски минерални бани.
Още тогава стана ясно, че прогнозата е за хладно време с вятър.
"Вятъра винаги насрещен!" - основно правило на велосипедиста, което правило важи с още по-голяма актуалност за рандоньорите. :)
Сутринта тръгнах за Сливен в 4:30, гледам на таблото на колата, че температурата е -6 градуса.
По едно време след като минах през Прохода на републиката погледнах отново температурата ...
Хъх, температурата -8 градуса станала.
Е как така бре???
За щастие в Сливенски минерални бани се стопли!
Стана -4 градуса :)
В 8 часа стартирахме аз Петко Матаров и Лазар.
През следващите 2-3 часа температурата си остана около - 3 градуса, но за щастие беше тихо почти без вятър.
Километрите минаваха неусетно, ние група пълна със свежи сили и рандо устрем периодично се въртяхме и поддържахме доста добра средна скорост.
Лазар и Петко са Машини.
Безспорен факт!
За щастие ежедневните ни разходки с Пипс из баирите по Деветашкото плато ми помогнаха да НЕ съм им в особено голяма тежест. :)
Отминахме красивия Ямбол и съвсем скоро хей я на Странджа!
Покрай пътя започнаха да се появяват все повече от странджанските дъбове и тук там други велики Дървеса.
Отсечката до Болярово беше неусетна, въпреки температурата в началото малко по малко започна да се стопля.
За съжаление Райко се излежаваше до късно днес неделно под облачен юрган.
За пореден път направих ОСНОВНА грешка - тръгнах само с един бидон за вода. :(
На къси дистанции зимата почти не пия вода, но когато караш с група Машини, не можеш да спираш тук там все за вода.
Плюс по трасето на този бревет така или иначе НЯМА много възможности за пълнене на бидоните с вода.
А тази сутрин на всичко отгоре тръгнах и с празен бидон ...
Акъл Море, Глава Шамандура - празна и се люшка по вълните нагоре надолу.
За щастие първата ни контрола (с 15 мин бонус време! :) ) беше в с. Стефан Караджово, до родната къща на Караджата!
Снимахме се пред паметника на Стефан Караджа и продължихме до чешмата с минерална вода точно пред къщата му.
Блага лековита Жива вода от голямото Сърце на Странджа.
Пих аз пих, но водата все пак хладна и не можеш да изпиеш много ...
Напълних бидона ми с 500 мл от Живителната течност и продължихме напред.
Следващата контрола е с. Странджа, баш до границата!
До село Странджа има доста, доста скакалки, пътя криволичи ха нагоре, ха надоле, но с постоянен устрем нагоре към селото.
За съжаление района е силно обезлюден.
А е толкова красиво!
Малко преди Болярово към нас се присъедини още един велосипедист, познат на Лазар, с който за съжаление не се запознах.
По едно време по скакалките на път за с. Странджа Петко и това момче минаха малко по-напред, няколко минути зад тях бяхме с Лазар.
Горе в селото си имаше и сняг и лед и по пътя и по поляните наоколо, но нямаше никакви опасни участъци.
За съжаление в центъра на селото няма чешма!
Няма и жива душа!
Допих колкото капки вода имаше останали в бидончето, но още ми се пие ...
Акъл Море, Глава Паве - потъва бързо на дълбокото ... :)
Освен че беше хладно и влажно в с. Странджа и по пътя до селото духаше яко леден, бръснещ вятър.
Докато хапнем на крак и се снимаме и се вледенихме.
Метнахме се на кончетата и ГАЗ обратно.
Кратката почивка и баничката, която си носих ми дадоха Крила! :)
Сила в Крилата обаче имаше само до разклона за Болярово.
От там се отправихме към Елхово на запад директно срещу Свирепия западен Вятър.
Хмммммм тази отсечка беше .... ТЕЖКА.
А Вода НЯМА!
Крилата се прибраха нещо назад, прилепнаха към гърба ми, придобих колкото мога аеро форма, но и това НЕ помага!
Духовният Учител на рандоньорите Вятъра Духа ли Духа.
Подреждахме се в група уж на завет някак си, нооо Вятъра ни наблюдаваше от близо и тия номера НЕ му минаваха.
Никак даже!
- А сега, извадете по един двоен лист! - го чух да казва нашия Духовен Учител и още повече ми се сви сърчицето.
Крилата ми съвсем се прибраха.
А Вятъра Духа ли Духа!
Нямам нищо за пиене и нищо за ядене ...
Паркирах се последен в групата, най-назавет и е така яваш яваш стигнахме до Елхово.
В Неделя в Елхово почти нищо не работи!
Немили недраги обиколихме няколко ресторанта, които Лазар беше набелязал и искаше да провери за евентуална контрола на бревета следващата Събота, но за съжаление всички бяха със спуснати кепенци.
Открихме обаче един работещ Супермаркет!
УРА!!!
Купих си 2 айряна Балкан от 500 мл, 1 бутилка Кока Кола от 500 мл, един пакет локумени вафли, а покрай касата за резерва да си седят в дисагите взех една вафла с халва, а и некъв сникърс взе, че залепна за ръката ми ... :)
Опита ми от последния бревет преди две седмици, когато умрях от глад в средата на нищото на 40 км преди Сливен все още беше жив, така че сега използвах случая да си натъпча дисагите добре!!! :)
Отвън пред Супермаркета изядох половината пакет локумени, изпих едната бутилка айрян и кола, а втория айрян сипах в бидончето.
Кратката почивка, айряна и концентрата захар .. Дават Крила! :)
Яхнахме кончетата и напред!
Вече бяхме минали повече от половината път. Ура!
Вятъра все още беше срещу нас, но крилата ми пляскаха мощно, а и се криех периодично на завет зад двете Машини Лазар и Петко.
- Лазаре, кога ще обърнем посоката на север, та да спре тоя насрещен Вятър?
- След още 4 села. Виждаш ли ония връх в далечината - сочи ми Лазар - Заобикаляме го и се отправяме на Север.
Да ви кажа БАЯ ДАЛЕЧКО беше тоя стръмен връх забит в облаците.
- През върха ли минава Пътя? - попитах със спотаен дъх и свито сърце Лазар.
- А не! Минаваме покрай него.
Пак обаче си имаше баирче на там, но това е и последното по-дълго баирче!
След него имаше няколко скакалки и последното изкачване към с. Николаево, баш преди финала.
След като подминахме върха Петко отпраши напред към Сливенския Балкан мержелеещ се далеч напред, а ние поизостанахме малко назад с Лазар.
Качеството на асфалта вече беше перфектно и Пътя спореше!
Доизядох останалите локумени, доизпих айряна в бидончето и се чувствах супер трупер! :) :) :)
По едно време Лазар ми вика:
- Е, в това следващото село Скалица можеш да си вземеш кафе, има кафе автомат, а аз ще си затегна фара, че нещо се е разхлабил.
Бях му надул главата междувременно, че никъде днес не сме спирали за кафе ... :)
КАФЕ!
Това само ми трябваше да чуя и като препуснах напред.
Летях с източен напред врат, точно като едногърба камила в пустинята усетила вода.
Само че ... обърках пътя в с. Скалица.
Тръгнах на северозапад към Ямбол.
Гармина ми досажда, че съм бил "Off Course" ... а аз просто ИСКАМ КАФЕ!
А у лево, а у десно по тия завити селски улички.
По едно време си викам загубих се.
Гармина досажда: "Make a U-turn!" ... е на КЪДЕ ОЩЕ БЕ?!?
Зарадвах се като видях, че Лазар идва зад мен, показа ми на къде е посоката и продължихме.
Той си беше затегнал фара, а аз безвъзвратно бях отминал възможностите за КАФЕ ...
Е, Здраве да Е!
- В село Николаево, най-горе на високото правят най-вкусния топъл хляб! - вика ми Лазар успокоително, докато се тюхках, че па нема кафе ... :)
- Задължително когато карам в района си взимам хляб от там за вкъщи.
Само това ми требеше да чуя! :) Топъл, дъхав хляб и ... КАФЕ.
Ебаси якото!!!
След 230 км е много яка точно тази комбинация, повервайте ми! :)
Залеза беше ПРЕКРАСЕН. Ех, защо не го снимах! :(
Малко по малко се стъмни, а ето ни нас изкачихме последното баирче 100м денивелация и сме пред хлебозавод Деница в с. Николаево.
Там отпред е и кафе автомата.
Изпих едно капучино на екс и след това си взех още едно дълго кафе.
Аааа ма ха!!! :) :) :)
Лазар позвъни на едно малко високо прозорче и му подадоха от там един леб!
Еха!
Аромата беше феноменален!
- Искаш ли един хляб и за теб за у дома? - пита ме Лазар.
- Нямам къде да го сложа! - отвърнах му
- Имам малка раничка, няма проблем! - вика ми той.
Това беше най-вкусния хляб, който съм ял напоследък!
След като финиширахме и си тръгнах с колата на обратно у дома голяма част от хляба замина в друго измерение ... :)
Едно друго Много вкусно измерение!
Докато пиех кафето пред хлебозавода стана голем трафик.
Спряха поне 10 - 15 коли с още ценители! :)
Междувременно Петко Матаров тъкмо беше финиширал, видях да пуска снимка от финала в Телеграм групата.
Петко НЕ обича да кара по тъмно и гледа да си го спести, когато е възможно.
Имахме още няколко километра спускане до финала и ето ни стигнахме култовите за рандоньорите Сливенски минерални бани и бистро Омега.
Ура!
В Събота на 5 Февруари 2022г. ще се проведе Бревет Странджа 200, повече информация можете да намерите тук: Бревет Странджа 200.
Страхотен маршрут, да има дупки тук там по пътя, но за сметка на това трафика е по една кола на максимум 15 минути в посока.
Късмет!