Велоразходка 300км от Хотнишкия водопад до Исперих в Лудогорието и обратно.
Цял ден каране на велосипед ха нагоре, ха надолу и после пак 
По принцип за всеки един бревет AUDAX си има определена дата в календара, на която на мястото на старта на бревета се събират рандоньори от цялата страна и стартират заедно в определен час. Съответно според разстоянието на бревета те имат предварително определено време за преминаване по трасето и контролни точки.
В случая обаче, поради псевдопандемията, която беше обявена както в целия свят така и при нас настъпиха доста сериозни промени и в начина за провеждане на AUDAX бреветите.
Всички регулярни бревети станаха тип Permanent бревети, които можеха да се минат в рамските на еидн месец. Също така точката на старта, както е типично за бреветите тип Перманент можеше да бъде във всяка една от контролните точки по маршрута, но тази промяна трябва да се уточни допълнително с организатора.
Предварително се уточних с Димитър Балански - организатора на бревет исперих 300км, че ще стартирам от Хотнишкия водопад, вместо от гр. Исперих.
Сутринта в 7:00 часа на 4 Април 2020г. стартирах.
В началото беше доста студено, -1 градуса показваше термометъра ми в колата по пътя към Хотница.
Като започнах да карам по трасето бързо бързо се наложи да си сложа латексови ръкавици под основните ми ръкавици.
Въпреки че се движех активно си беше студено. Измръзнах, чак на обяд се стопили.
Мислех си да си взема от някъде един вестник да го сложа под джърсито ми за по-добра изолация от студа по време на спусканията надолу с 40-50 км/ч. Но къде ти в днешно време вестници, има всъщност вестници, НО в електронен формат само на телефона.
Така че само виртуално се изолирах с доста от тях ...
Явно бях подценил времето, искаше ми се да е топло, а то НЕ беше ...
За сметка на хладното утро, поне не валя дъжд, както беше по прогноза. Заваля за щастие чак след като финиширах на Хотнишкия водопад, за сметка на това след това почти цяла нощ валя напоително.
На Ковачевското кале се срещнахме с Svetlozar Jordanov и Ники, които караха бревета от страна Исперих към Хотнишкия водопад.
Аз тръгнах на обратно по трасето от Хотница към Исперих, защото живея наблизо.
По принцип по-големите изкачвания по трасето в моята посока са в началто, малко в средата и малко след Разград. Бях се подготвил психически за тях и не срещнах грам затруднение.
Но "Хълмчетата“ между Разград и Исперих психологически ми разказаха играта ...
Изучавайки трака в къщи знаех уж много добре трасето, къде да очаквам изкачвания и горе долу колко. Бях решил, че след стръмното изкачване след Разград до Исперих е супер трупер нанадолнище ...
Да, да ама не!
3-4 пъти прекрасното Лудогорие ми преподаде урока да НЕ подценявам реалността, а и хората в това число.
Урока беше с изненади от вида:
„Я вземи сега това неочаквано баирче 7-11% и после пак и пак!
Накрая в с. Голям Поровец слязох и реших да си почина бутайки велосипеда нагоре .... и хоп насреща с колата идва известния веломаратонец Димитър Балански.
Вероятно съм бил трагична картинка ...
Бяхме се чули с него като тръгвах от Разград, притеснил се за мен, че съм се забавил повечко от Разград до Исперих и дошъл да види какво става. Като влизах в Разград му казах че до момента подържам средна скорост 24 км/ч и ще дойда бързо. Но след това се "загубих" в Разград и направих 1-2 кръгчета от околовръснтото до центъра и обратно докато успея да излезна от града на правилното място за Исперих.
В Исперих видях туристическата спалня, която Димитър Балански подържа и която дава подслон и топлота на много Audax рандоньори каращи бревети по 200, 300, 400, 600 и 1200 км с начало и финал в гр. Исперих.
Димитър Балански ме покани у тях на кафе, но в предвид "бързото" ми справяне с баирчета до Разград, които ме очакваха и на връщане се разбрахме да се възползвам от сърдечната му покана следващ път и яхнах моето конче по оставащите ми 150 км назад.
Карам циклокрос велосипед с 1x система с плоча 46 зъба отпред и 11-40 касета.
Мислех си в предвид денивелацията на този бревет да си сложа плоча 42 зъба, но се надцених и реших, че всичко ще е ок и останах с плочата 46 ... е, хълмчетата по трасето ми дадоха ценен опит за маршрути с повече денивелация спрямо нивото ми към момента!
Цял ден вятъра се въртеше, като някак си ми се струва че по-рядко имах вятър в платната, но НЕ казвайте на Вятъра,, моля ви, че ми стигат толкова уроци!!!
И на двете ми минавания през Разград нямах абсолютно никакви проблеми с полицайте, на КПП в краищата на града. От едната страна на влизане в града от посока Хотнишки водопад има велоалея, минавате по нея, никой не ви казва нищо. На КПП в другия край намалявах, но полицаите ми махваха и двата пъти с усмивка да минавам.
Това беше втория ми 300 км бревет без приемане на храна последните 24 часа. но за сметка на това с много вода, кафе и айрян ...
Вероятно някой ще каже, е ... айряна е храна! ... и ще е прав, в такъв случай без приемане на твърда храна ...
Живот и здраве за следващия ми по-тежък бревет с големи денивелации планирам да се заредя с Кето шоколад (който правя) и да пробвам как ще е производителността и издръжливостта ми по баирите приемайки периодично и твърда храна, основно Кето шоколад ...
За всички свободни души колоездачи заинтересовани от Audax рандоньорското движение у нас препоръчвамда посетят за повече информация сайта на Общността на българските коломаратонци Аудакс Рандоньори България.
---
Гъста Облачност, 4°C, видима температура 4°C, влажност 88%, вятър 1m/s от SSE - Klimat.app
