На 12 Септември в 7 часа сутринта на старта в гр. Хасково застанахме 57 рандоньори за старт на бревет Студен Кладенец обикалящ из красивите и предизвикатлени Източни Родопи.

Ако трябва да опиша бревета и преживяванията ми от този ден с няколко думи:

Красота, Жега, Насрещен вятър, Добри срещи ... Предизвикателно!

По принцип данните за бревета в Openrunner са 201км  с 2869м Д+, но както добре знаем Openrunner е доста консервативно икономичен с денивелацията спрямо Strava и повечето други ресурси за планиране на маршрути.

Статистиката за моето каране в Страва е 214 км с 3075м Д+. С 13 км повече, защото с двама колеги решихме да се "поразходим" ... :) но за това по-късно!

Организатора на бревет Студен Кладенец Георги Ангелов и екипа с него се бяха подготвили превъзходно!
Без коментар!!!

На контролите имаше от всичко необходимо по много ... но и за това по-късно. :)

В петък надвечер, като понамаля жегата се отправих към Хасково.

По принцип в Хасково имаше осигурено пренощуване в ученически общежития непосредствено до старта, но както знаете от други публикации в блога ми когато имам избор предпочитам да спя някъде навън сред природата, особено, когато е топло и приятно.

Реших че този път няма да нося хамак или палатка, а ще преспя в Субаруто ми някъде край Хасково.

Пристигнах късно, чак към 11 вечерта и директно отбих по черния път към една близка нива, непосредствено след Хасково в посока Кърджали.

Преди година за първи път посетих Хасково през последните 10-тина години и останах изключително приятно изненадан.

Красив и добре уреден град! Браво!

Явно не на всякъде у нас градоуправниците са измамници и крадци.

Бързо надух надуваемия мат, разпънах пухения дюшек, опънах мрежата против комари и се хоризонтирах.

Заспах бързо и неусетно и на тази нива спах много добре.

Събудих се сутринта сам, отпочинал доста преди да звънне алармата и се подготвих за тръгване. Снощи се бях заключил в колата отвътре, сега натискам бутоните на ключа да отключа колата от вътре ... никаква реакция.

А стига бе! ... :)

Натискам бутона за отключване, за заключване. Не, нищо.

Отидох отпред запалих двигателя, отключих колата с бутоните в панела на врата, но бутоните на ключа продължават да не реагират.

Ясно, енергията в батерията на ключа е решила да тръгне на някъде ей така, без да даде никакви знаци за предупреждение ...
Или ... нощес докато съм спал на тази нива наблизо е прелетяло някое НЛО и е изсмукало енергията от батерията на ключа, но се е смилило над блажено похъркващия рандоньор сънуващ как препуска нагоре надолу с вярното си конче Пипс и са оставило малко енергията в акумулатора на Субарото.

Или пък Субаруто има специална защита на акумулатора срещу ниско прелитащи НЛО???

Японци, кой ги знае колко са напреднали с технологиите ... :) :) :)

Набързо събрах всичко, снимах прекрасната Луна и безкрая Звезди над хотела ми и потеглих към Хасково да търся батерия за ключа.

Рано сутринта обиколих набързо 5-6 бензиностанции, но такава батерия точно с номер 1620 нямаше никъде.

Опитах се да заключа Субаруто с ключа ... е да ама ключа не иска да влезе до край в ключалката.

Вероятно в някой момент някой доброжелател е напъхал нещо в ключалката и чак сега получих "подаръка".

- Е, сега какво ще правя? ... Не мога да заключа колата, какъв бревет ще карам какви 5 лева? Дойдох до Хасково, за да се прибера на сутринта обратно?

Разрових в жабката на колата и намерих две стари батерии от дистанционото в ключа, които не съм ги изхвърлил след като съм ги сменил преди повече от година.

По принцип винаги се зареждам с резервни батерии за дистанционното в ключа, но явно последния път не съм. И преди са ми са се случвали подобни екстремно-неочаквани проблеми с тия батерии, но преди поне са давали знаци предварително, никога така от раз и край.

Сложих едната стара батерия - не, никакви знаци на живот. Започна да ми става лошо ... сложих втората и ДА!!! Тръгна! :)

Повече не тествах, за да не изхабя и малкото останала енергия, отдъхнах си и се отправих към мястото на старта - автогарата на Хасково.

Няколо минути след мен пристигна и организатора Георги, помаха ми от колата и подготви масата за записване на участниците. Повечето хора още предишната вечер си бяха взели бреветните карти, на масата бяха останали моята карта и още десетина други.

Малко по малко започнаха да се събират велосипедисти.

Малко по малко групичката от зажадняли за бревет рандоньори се превърна в пъстра тълпа от хора и техните кончета вихрогончета, усмихващи се, поздравяващи се, закачайки се и шегувайки се приятелски.

Гледам го по едно време идва Митко Велчев от Варна с една баница и боза.

О, баница! :)

- От къде? - питам го и един друг колега до мен на руски ми отоговаря:

- От Секретный объект! ...

- О .. ? - гледам го учудено.

- Секретный объект "БАНИЧАРНИЦАТА" , здесь, на улице, справа - усмихва се. :)

Бързо отскочих до секретния обект и мушнах една баница в дисагите на Пипс да имаме за из път. Между другото точно тая баница НЕ беше нищо особено в сравнение с другите баници по Пътя, но за тях малко по-надолу! :)

Гледам сред пъстрата група с шосейни велосипеди гордо стои един младеж с МТБ ... а стига бе :)

С тия дебели гуми? - мисля си - И без никаква аеродинамика?

В последствие се срещахме с колегата няколко пъти тук там по Пътя и най-якото беше, че това беше първия му бревет и той го завърши успешно. Браво!

И ето Георги Ангелов прави инструктажа преди старта, разяснява особеностите по трасето на бревета.
Ех, да бях слушал тогава малко по-внимателно точно в тази част ...

И Старт!

Ранобудните хасковлии бяха заляти от напориста вълна Цунами от ентусиазирани рандоньори, тръпнещи от нетърпение за Пътя.

До изхода на града карахме що годе в група, но след излизанието групата малко по малко се разтегли, разтегли се като тесто за баница и се разкъса на много малки парчета, гонещи се по тавата едно друго и все не можещи да се слеят отново в едно цяло.

До едно време следвах една от предните групи ... групата на тия с железните крака.

Те караха непосредствено след най-първата група рандоньори - групата на тия с крака от Титан!

Малко по малко обаче, въпреки усилията разстоянието между мен и Железните започна да се увеличава и увеличава, а тези с краката от Титан ги видях само още веднъж от един хълм малко по-нататък.

И както винаги с Пипс си останахме двамата на Пътя.

Но си беше доста добра езда! По равното подържах 30-33+ км/ч средна скорост. По едно време както си карам и виждам зад мен сянката на един колега, изкашля се изравни се с мен и се усмихна.

И започнахме да караме заедно, ту той отпред ту аз, доста добре се получаваше и наистина убедих се за пореден път, че когато не караш сам, а си в екип с някой то сила доста се пести!

Този който кара отпред поема основното съпротивление на въздуха, а колоездача плътно зад него кара засмукан в аеродинамичната струя зад първия и пести поне едни 30-40% енергия.

След няколко километра отпочиналия ездач отзад поема вахтата, а този който е бил отпред минава на заден план, хвърля пиратската си кука за Абордаж, закача се плътно зад колелото на първия, вози се и възстановява силите си.

Много добре се получи карането заедно с този колега: 33-35 км/ч средна по пресечен терен с леки хълмчета.

По едно време към нас се присъедини още един колега и станахме трима.

Докато карам обикновено изключвам екрана на телефона ми с навигацията следваща маршрута на  бревета, за да се пести енергия. И както си караме гледам се включил сам екрана на телефона и виждам че сме се отдалечили доста ... доста далеч от маршрута на бревета. Преди време изключих алармата за отдалечаване от маршрута и явно не съм я включил отново.

Изпуснали сме отбивка в ляво. Около 6км и повече ...

О, не ... а така добре се получаваше! :)

Викам им: 

-Колеги, трябва да се връщаме, отклонил сме се. - Спряхме се всеки вади каквито навигационни материали има и гледаме, да няма грешка ... връщаме се.

И така загубихме общо около 40-45 минути в каране напред назад и мъдруване.

Получихме 45 минути наказание "изчакване в бокса" от Бога на Бреветите, защото така се увлякохме да караме, а забравихме за така важното внимание към детайла по Пътя.

40-45 минути, които така и не успях да наваксам до края, а ми се искаше този бревет да го завърша с малко по-добро време.

Върнахме се на трасето на бревета и започнаха баирчетата ... и аз започнах малко по малко да изоставам от колегата, с който така добре карахме по равното. :)
Е нищо засичахме се с него още доста пъти тук там, обикновено той оставаше да хапне или почине някъде, а аз тъй като не спирах на контрола за повече от 2-3 минути и в последствие се засичахме.

И така неусетно карайки ха нагоре, ха надолу и после пак и стигнахме първата контрола в Кърджали.

Преди Кърджали има едно много дълго и приятно спускане с хубав асфалт. Там мисля и неусетно съм вдигнал максималната ми скорост за този бревет от 65 км/ч.

Да, понякога кефа от спусканията е доста изкусителен, поддаваш му се лесно особено, ако си новак велосипедист Камикадзе и нагоре по баирите скоростта ти пада.

Поддаваш се на изкушението на скоростта без да си даваш реална оценка за РИСКА ... е добрата новина, е че това се преживява с времето и опита и малко по малко започваш да мислиш повече с главата си даже и по нанадолнище.

Опита и времето оставят в Историята летящото надолу Камикадзе-новобранец ... но благодарение на Адреналина периодично всяко правило си има изключения! ... :)

На контролата в Кърджали се задържах 2-3 минути, напълних едното ми бидонче с айрян, другото с вода. Пъхнах в дисагите две малки банички и отпраших напред.

Между другото от тубите с айряна и от тези малките от вкусни пре-вкусни банички имаше изобилни количества и на следващата контрола!!! :)

Респект и благодарност към организаторите от Хасково!!!

Тръгнах отново след колегата, с който се загубихме в началото :) покарахме заедно за известно време.

Малко след Кърджали настигнахме един колега скъсал спица. Той си беше едричък и каплата му се изкривила и опираше в рамката на велосипеда. Колето не беше в движение. Той вика ще се връщам към Кърджали ...

- Е как? Ти не можеш да се движиш. Обади се на организатора! - вика му колегата, с който заедно карахме.

Явно така и е решил да направи, защото по-късно ни изпревари и ни помаха от колата на организатора на път за Хасково. :)

Баира след Момчилград беше стръмничък и жежък, но го изкарах някак неусетно на приказки, шеги и раздумки с групичка колеги от Одесос, Варна.

Както стана дума по-рано в бързото каране в група по равно си има огромни предимства, карането в група по баирите също си има предимства, но по-различни.

Тук предимство от защита на съпротивлението на въздуха няма :) всеки кара бавничко, пухтейки понякога, но основното предимство е в темпото ...

Подържаш темпото на групата или ... изоставаш :)

И като имаш късмета да попаднеш на група, подържаща твоето темпо нещата наистина стават много яко. Спираш да мислиш за негативната част при по-тежко изкачване в жегата, а се потопяваш в груповата динамика, въртите, говорите си, смеете се и чакате баира да свърш и да дойде мечтаната и лелеяна стръмна почивка надолу.

Тази групичка колеги от Варна караха много задружно, изчакваха се и си помагаха, в края на карането стана въпрос, че като един от тях спука гума, всички спирали и го изчаквали ... Good team ride!

Докато си карахме по стръвното баирче и ни изпреварва онзи колега с МТБ-то, за който стана на въпрос на старта :)

Върти бързо бързо краката на най-малкия венец отпред и малко по малко ни изпреварва нагоре.

Викам му:

- За колко го продваш тоя най-малкия венец, но тук на място? :)

- Не го продавам! Но с голямо удоволствие бих си разменил колелото за някое шосейно :) - отговаря задъхано.

Е, да разбираемо. На равното и надолу МТБ-то оставаше далеч далеч назад, въпреки огормните усилия на колега да навакса на летящите с лекота около него по Пътя шосейни кончета.

Всеки стръвен баир най-често е последван от яко нанадолнище.

Така беше и сега. С един колега от Варна се отделихме от групата и неусетно стигнахме до  втората и последна контрола в Крумовград.

Тук отново не останах повече от няколко минути, заредих с айрян и банички и потеглих.

От тук започваше втората половина на бревета, основно на север ... а по прогнозата в Gismeteo даваха от обяд засилване на северен, североизточен вятър.

До сега не ми се беше случвало да катеря стръмни баири с бурен насрещен вятър ....

УАУ, това е Екстремно! :(

Жегата се увеличи, навлезнахме в някаква почти полупостинна част на Родопа планина. Основно чукари, камънак, почти никакви дървета, насрещен вятър и ЖЕГА.

Тази втора част на бревета беше много голямо предизвикателство.

Преди десетина дни карах Бревет Софийски 300 км с 4200 денивелация ... е сега ми се стори много, много по-тежко. Определено!

Вятъра освен, че утежняваше значителн изкачването, но и по спусканията не можеш да вдигнеш скорост.

Сериозно изпитание на физическите и психическите устои на велосипедиста.

Никаква почивка за изтерзания рандоньор нито нагоре нито надолу! :)

И така в жега и вятър достигнах до язовирната стена на Студен кладенец.

По-рано бях свършил водата, а около мен освен пресъхнали чешми и напекли се камъни няма нищо друго.

Спрях по едно време на една сянка от едни самотни дървета и един колега от Варна минава.

Викам му:  - Да знаеш вода да има някъде?

- Хммм. Мисля че на стената горе на Студен кладенец има! Да, има!

Това ми даде мотивация да прекратя почивката и да се метна на Пипс максимално бързо.

Разбрах чак сега на практика какво е усещането на загубения в пустинята, когато види Оазис ... или пък види само Мираж?

За щастие днес бях Късметлия и не беше Мираж.

Стигнах до стената на Студен кладенец 1-2 минути след колегата от Варна и го гледам стои под една сянка, но нещо странно ръкомаха, пази се от нещо ... ?

Дойде до чешмата при мен и ми показва ръката си - нападнало го ято оси, които имали кошер там някъде - на ръката зачервяване от доста сериозно ужилване.

Докато сипвах вода и гледам на 20-30 метра зад чешмата две сърнички и сръндак!

Прекрасни! Снимах ги милите незабавно. Някакъв човек ги гледал там се оказа в последствие.

Ободрен и с нови сили заредени от Живата вода от Студен кладенец продължих по дългия и жежък Път към Хасково.

Малко по малко величествената Родопа планина започна да се променя. Зеленината се увеличи.

И тук на пътя срещнахме с Пипс едно гордо и достолепно вековно дърво. Ням свидетел векове наред на толкова много и много и различни пътници по Пътя.

Всеки със своите стремежи, мечти и надежди. Поспряхме се със Пипс да поздравим този страж на Вечността и той ни вика:

- Днес гледам много такива образи като вас ... луди за връзване ... въртят ли въртят педалите в тая нечовешка жега и не им пука.

- Ааа, не е така - викам му. - Пука им и още как, но се правят на железни. :) Е, не знам как е само за тия най-отпред с краката от Титан ... Те пътуват в малко по-различно измерение на Духа и пространството. От ускорението Времето покрай тях тече по-различно.

И продължих напред.

Все още не знаех, че съм се отправил към най-яката среща по Пътя, която моя Свят ми беше подготвил за този предизвикателен ден!

С приближаването към Хасково малко по малко природата и селата, през които минавахме с Пипс започна да се променят.

Селата станаха някак по-чисти и подредени.

И ето ни в село Книжовник. В това село на ценъра има пластика на Златната обувка на Петър Жеков.

И тъкмо зад обувката гледам до една селска къща подредени дини в една каруца и още дини на купчини наоколо. Много дини. И един чичо ги продава.

Това което ме накара да спра обаче, беше големия хладилник до чичото, един от тези хладилници за безалкохолни напитки.

Хладилника беше пълен с дини!

Оооо! Стига бе! :)

Отиваме с Пипс при чичото и го питам:

- Живо Здраво! Мога ли да си купя парче диня? Не цяла. Нямма какво да я правя, но да кажем четвъртинка?

Той ни изгледа с Пипс преценяващо някак и ми вика:

- Ами ... чакай сега да видим какво има тук - и гледа в хладилника.

Виждам, че има една половинка диня завита в наелонов плик. Извади я и ми я връчи барабар с плика.

- Ето! Взимай я тази.

- Колко струва? - питам го.

- Нищо не струва! Взимай я. Пари няма да ти взема! :)

Останах като поразен ... мигам на парцали, а Пипс ме побутва с муцуната си ми сочи студената диня. Хвърлил е око на корите явно ... :)

- Не мога да я взема цялата! - викам - Не мога, с колелото съм и няма къде да я сложа.

Чичото ми сочи оградата зад него

- Е тука има нож, изяж я тука. - Речено сторено.

Измихме ножа и си отрязах едно парче ледена червена наслада и я заядох лакомо.

Радостен като дете на двора с парче диня в ръката.

Гледам пред Златната обувка отпред спрял един колега, с който карахме заедно на Софийския бревет преди десетина дни.

Викам му: – Идвай, идвай да ядем тука диня.

Той снима златната обувка и дойде.

Насладата от динята е още по-голяма когато е споделена!

След малко по пътя виждаме забързан на неговото конче галопира и Димитър Балански.

Привикахме го и той бързо се присъедини към групата деца целите омазани се със сока от диня, ядящи бързо и лакомо хладната благодат.

Вика ни, след мен идват варненци, но един спука гума и спряха да го изчакат.

Платих на чичото една от най-едрите му дини от хладилника и му викам:

- Моля те като минат след малко група велосипедисти със синьо жълти екипи извикай ги и тях тука при тебе на диня.

- И те като нас са пресъхнали цял ден от вятъра и жегата и студената диня ще им дойде много добре.

Прибрахме каквото беше останало от динята в хладилника и потеглихме към Хасково.

Все още има останали Човеци в България! Не всичко е загубено! Респект и благодарност към щедрия чичо с най-вкусните дини на света от с Книжовник!

Не знам каква беше тази диня, от динята ли само или от съвкуността от срещата и неочаквано щедрия жест на чичото ли, но казвам ви след нея се чувствах нов и различен човек.

Все едно си бях инжектирал във вените турбо-дизел! Като ми дойде една сила! Като ми дойде едно чудо!

След 200км в жега и насрещен вятър баирите преди Хасково не ги усетих. Изядохме ги заедно с колегата все едно бяха нанадолнище!

И ето ни неусетно на финала.

В една кръчмичка зад паметника на Капитан Петко Войвода, баш на центъра.

И така ... 12 Септември Бревет Студен кладенец, 214км с 3075м Д+ :)
Много Красота, Жега, Насрещен вятър и добри срещи по Пътя.

Благодаря на всички за вниманието! :)
Късмет и до Среща по Пътя!