ПОДКАСТ с Lupo

Подкаст пътеводител в света на необяснимото и непознатото. Подкастът където всяка тайна има своя история.

ЧИКАТИЛО 12 години ... 56 ДУШИ

Неделя, 07 Януари 2024 17:36; Видяно 304 пъти

Андрей Чикатило, име, което и до днес зловещо отеква от най-тъмните кътчета на историята на серийните убийства.

В продължение на цели 12 години този зловещ и неуловим садист тероризира различни части на Съветския съюз, оставяйки след себе си кървава следа от безмилостно и жестоко прекъснати 56 живота.andrei chackatilo 01

56 зверски убити малки момиченца, момченца и млади жени.

Днешният подкаст не е просто разказ за живота на един садистичен и безмилостен маниак.

Този подкаст е едно настръхващо кожата пътешествие в мрака и дълбините и най-тъмните неподозирани кътчета на човешката психика и душа.

Аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и съм домакинът ви в този подкаст.

Днес ще се спуснем надълбоко и ще да изследваме мотивите и ще анализираме травмите в психиката на един от най-известните серийни убийци в историята.

Нишка по нишка ще разплетем причините и техните следствия, като кучета следотърсачи ще вървим по една зловеща кървава следа която преминава през едни от най-мрачните десетилетия на 20-ти век и Съветския съюз.

Добре дошли, вие вече сте в света и реалността на Андрей Романович Чикатило, Ростовския разчленител, невзрачният канибал - детски учител.

Чикатило - детство и Гладомор

Днес знаем доста за ранните години на Чикатило, но предимно от думите на самия маниак.

Той написва своеобразна автобиография за следователите, озаглавена така:andrei chackatilo 02

"Животът на подсъдимия Андрей Романович Чикатило - гражданин на СССР, жертва на гладните бедствия и канибализма през 1933 и 1947 години, сталинските репресии, застоя и кризата на перестройката".

Имайте в предвид, че като филолог и политически доста образован човек, Чикатило може на места умишлено да усилва изразите, случките и картините от живота му описвани от него самия с цел да предизвика съпричастност и съчувствие.

Въпреки това, детството му наистина е било доста трудно.

Той е роден на 16 октомври 1936 година в малкото украинско село Яблочное област Суми на в Украинска ССР.

Той се ражда малко след глада познат като Гладомор в Украйна.

Гладомора причинен от Сталин с принудителната колективизация на земеделието.

Гладоморът днес е разглеждан от мнозина като геноцид срещу украинския народ, тъй като политиката на Сталин е била насочени към наказване и потискане на украинския национализъм и независимост.

Въпреки това, Руската федерация днес разбира се отрича, че Гладоморът е бил геноцид.

Тогава през през 1932 и 1933 украинските селяни са принудени да предадат реколтата си за разпределение от държавата.

Настъпва масов глад, който бушува в цяла Украйна.

Докладите за канибализъм по онова време се срещали не рядко.

Чикатило разказва, че родителите му - и двамата прости селяни, работници в колхоз почти умрели от глад в началото на 30-те години.

Това най-вероятно е истина: през 1932 и 1933 година даже и руските изследователи признават, че Украйна е обхваната от масов глад.

Чикатило твърди, че тогава една от жертвите на Гладомора разпореден от Сталин е станал точно неговият по-голям брат:andrei chackatilo 03

"През 33-та година моят по-голям брат Степан е бил изяден от канибали по време на глада. Майка ми постоянно ме предупреждаваше: не излизай от двора, иначе както изядоха Степан, така и тебе ще те изядат! И аз си седях в тревата на двора и дъвчех киселите плодчета на ядливия слез. Да тогава с това се хранех. По цял ден седиш гладен, гледаш през прозореца, плачеш".

Имайте в предвид, че за съветските следователи доста по-късно историята на Чикатило за изяденият му от канибалите брат е леко съмнителна.

Но от друга страна безспорен факт, е че има толкова много исторически доказателства за канибализъм по време на Гладомора в Украйна.

Случвало се майки да жертват по-малките си деца, за да оцелеят по-големите ...

В Украйна най-често жертви на канибализма ставали бездомници, които обикаляли селата в търсене на храна.

Историята за брата на Чекатило с име Степан така и не е потвърдена.

Съществува версия, че майката на Чикатило я е измислила, за да плаши малкия Андрей за да не се разхожда сам.

Нека не забравяме, че по време на детството на Чекатило са точно военните и следвоенните тежки времена.

Да бъдеш на улицата без надзор по онова време наистина е било опасно.

Родителите на Чикатило и двамата били земеделски работници, живеещи в едностайна къща.

Като дете, Чикатило спял на единично легло с родителите си.andrei chackatilo 04

Той страдал хронично от нощно напикаване и бил укоряван и периодично бит от майка си за всяко подобно провинение.

През 1941 година, когато Андрей е на 5 години, баща му Роман е мобилизиран и изпратен на фронта.

Селото е окупирано от немците, семейството оцелява много трудно.

През 1943 г. се ражда сестра му.

Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта.

Чикатило разказва за това така:

"Помня ужасите на детските години, когато се криехме от бомбардировките и от стрелбата в мазите и кариерите. Седяхме гладни и премръзнали в канавките. Помня преминаванията под свистящите куршуми; помня как изгоря родната ни къща, помня и зверствата на фашистите. Срамувах се дори от факта, че съм се родил"

Чак през 1949 година бащата на Чикатило, който е освободен от немски плен от американците, се връща у дома.

Вместо да бъде награден за военната си служба, той е обявен от съветите за предател заради това че се е оставил да попадане в немски плен.

През септември 1944 година Чикатило постъпва в училище.

По думите му, той е бил срамежливо и скромно момче: "Ако в клас нямах химикал или мастило, просто седях на чина и плачех".andrei chackatilo 05

В първите следвоенни години в Украйна отново настъпва масов глад.

Чикатило разказва, как падал в безсъзнание от глад в училище:

"Спомням си ужаса, когато видех как извозват по улицата умрелите от глад - без ковчези, завити в парцали. Чувах разкази за канибализъм. Но аз упорито, до загуба на съзнание продължавах да уча. Много книги четох".

Чикатило наистина бил обсебен от учението.

Някои изследователи свързват неговият повишен интерес към образованието с "реакция на хиперкомпенсация".

През детството и юношеските си години той не се сприятелява с никого: бил е затворен, отчужден, мълчалив.

Мнозина, които помнят Чикатило от онези години, казват, че той рядко участвал в общи игри.

"Той много страдаше заради своята късогледство, винаги се страхуваше да попита за нещата написани на дъската."

Той не носи очила до тридесет години: страхува се да не го нарекат "очилатко".

В автобиографията си Чикатило акцентира на подигравките от страна на съучениците си: те го подигравали с думите "скелет" и "женчо".

Той пише за това така:

"Сълзите на обида ме задушаваха цял живот. Бях срамежлив и се срамувах дори от факта, че съм се родил".

Експертите от НИИ по обща и съдебна психиатрия Сербски са на едно мнение, че по време на детството и на юношеството си Чикатило е имал много психологически проблеми: както вродени, така и ново придобити психологически проблеми.

Чикатило бил идеалист и вярвал в комунизма.

Когато през 1953 година умира Сталин, 17-годишният Андрей плаче и съжалява, че не може да отиде на погребението на Сталин в Москва.andrei chackatilo 06

Той много активно се занимава с обществена работа: в старшите класове е редактор на стенни вестници, пее в хора, оформя всички документи на пионерския отряд, рисува плакати и често за това закъснява да се прибере у дома до късно.

Родителите на съучениците на Чикатило го давали често за пример на своите деца.

Самият Андрей междувременно завиждал на връстниците си, които цитирам "играеха, търкаляха се по тревата и докосваха момичетата".

Той самият се срамува от момичетата, не знае как да се държи с тях.

В 10-ти клас той се влюбва за първи път - в Лиля Баришева, скромно момиче с лунички, която тогава играе ролята на партизанка в детския самодеен театрален спектакъл.

Веднъж те заедно отиват на кино.

В киносалона седят един до друг, докосвайки се с раменете - това е единствената близост, която Андрей можел да си позволи, защото се страхувал от всичко останало.

Той разказва, че по това време мечтае за възвишената любов от романите и търсел избавление в труда и науката за да укроти своите плътски пориви.

"Веднъж аз се провалих. В двора ни влезе Таня на тринадесет години. От под роклята й се виждаха сини панталонки. Тя питаше за сестра си, която по това време не беше у дома. Казах й това, но тя не си тръгна. Тогава аз я избутах, свалих я на земята, а самият аз легнах върху нея. Това стана под дърветата. Аз не я съблякох, не я докоснах дори и сам не се съблякох. Но веднага щом легнах върху нея, настъпи еякулация".

Чикатило нарича случилото се "слабост" и "нещастие".

В един от докладите на експертите психиатри от института Сербски се казва, че Чикатило е имал "забавено психо сексуално развитие с фиксация върху еротичната фаза на формирането на сексуалността".andrei chackatilo 7

Явно е че Чикатило е имал сериозни проблеми със сексуалността си и секса като цяло заради особености в психиката си.

Междувременно Чикатило решава да направи кариера.

В интервю той разказва за мащаба на своите планове:

"Още от 9-ти клас, когато Сталин умря, аз вече бях готов да наследя Сталин и да стана генерален секретар на партията. Бях готов да ръководя цялото световно комунистическо движение".

Чикатило иска да оглави изграждането на комунизма в целия свят.

Затова след училище, което завършва с "отличен" по всички предмети, с изключение на немски език, той решава да запише най-престижният университет в страната.

Той кандидатства в юридическия факултет на МГУ.

Декодирането на съкращението МГУ на български език е Московски Държавен Университет М. В. Ломоносов

Чикатило успешно полага изпитите в университета с "добър" и "отличен", но не бива приет и се връща у дома.

Той се записва в Ахтирското техническо училище по комуникации, което и завършва след година с отлични оценки.

"Той предпочита литературата и радиото, вместо приятелствата" - това казват за него хората познавали го по онова време.

На 18 години, като идеалният съветски гражданин, Чикатило заминава на комсомолски бригади в Урал.

Той отива в тайгата близо до Долен Тагил, за да участва е изграждането на линии от електропреносната мрежа на страната.andrei chackatilo 08

През този период той няколко пъти се опитва да влезе в сексуални отношения с различни момичета, но заради проблеми с ерекцията не успява.

Чикатило сам разказва за всичко това доста по-късно в интервюта и в показанията си.

Начесто изпада в депресия, още повече се замисля за своята несъвършеност, минават му мисли за самоубийство.

Чикатило намира спасение в ученето: работейки на строежите, той се записва във вечерното отделение на Московския електромеханичен институт.

Започва да учи за инженер по комуникации и железопътен транспорт.

Но само след две години обучение, той е призован в армията.

Първоначално служи в Средна Азия, в граничните войски на КГБ.

После получава работа по специалността си - поддържа комуникационни линии в Берлин в състава на окупационната група на съветските войски.

Ето как тези години са описани в книгата "Сексуални престъпления. Чикатило и други" от Юрий Антонян и Андрей Ткаченко:

"[Чикатило] изпитва мъка от подигравките на колегите си заради женствените си ханш и гърди, много се срамува, в армията има първите си пасивни хомосексуални контакти, по думите му насилствени. Понякога мастурбира, като при това не изпитва ерекция, а еякулацията се задържаше, тъй като смята, че това е вредно."

Самият той разказва: "Когато колегите ми предлагаха да ме запознаят с някоя жена, отказвах, предпочитайки да чета обществено-политическа литература и да слушам радио."

След армията Чикатило се връща в родното си село в Украйна.

И там се случва любовен роман, който почти го довежда до женитба:andrei chackatilo 09

"В селото, където се родих, имах съседка на име Таня Нарижная - хубаво момиче, скромна. Истина е, че тя вече се беше омъжвала. Тогава Таня беше на 19 години. Аз се върнах от армията на 25, бях един такъв... млад, красив, висок, слаб, с пагони от КГБ.

Служих в Германия, в комуникация между Москва и Берлин.

Вече бях член на партията, настроението ми беше весело и ние с Таня се сприятелихме за 3 месеца, дори вече бяхме се уговорили да се женим.

Но, според думите на Чикатило: "всичко точно тогава и неочаквано се провали".

Той не успява да се справи успешно с опита си за интимен контакт с Таня, а тя взима, че разказа за провала му на другите момичета в селото.

След като слуховете обикалят всички жители на селото, Чикатило решава да напусне селото.

Чикатило заминава за Ростовска област, в град Новочеркасск, където работи цяла година  в местния комуникационен възел.

На новото място нещата за него вървят много добре.

Той работи като инженер на телефонна централа, получава малък апартамент, купува на родителите си малка провинциална къщичка наблизо в селцето Родионовка.

Селцето Родионовка му допада: привлекателно уютно селище, спокоен живот, малко хора, никой не знае за неговите сексуални проблеми и импотенция.

Пред Чикатило има толкова много нови възможности за реализация.

Той започва да работи като външен кореспондент в районния вестник „Знаме“, където публикува въодушевени пропагандистки статии:

„Училището и колхозниците от бригадата живеят в съгласие. Във всичко се усеща горещият интерес на земеделците към делата на училището. И искаш да вярваш, че с общи усилия на училището, родителите, цялата общественост учителите и учениците ще постигнат големи успехи през новата учебна година и достойно ще отбележат 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин. Нека новата учебна година бъде значителна стъпка в реализирането на мечтата на децата - да бъдат нужни, полезни на любимата Родина!“

Под статиите му стои подпис „Андрей Чикотило".andrei chackatilo 7

Всичко върви добре, кариерата му се развива, но личният живот - не особено.

Таня, сестрата на Андрей, много иска да намери жена на своя симпатичен висок брат.

И накрая Таня се спира на Феодосия Одначева - скромно трудолюбиво момиче от многодетно семейство.

Феодосия е приятелка на сестрата на Чикатило и тя решава да ги запознае.

През 1963 година, когато Андрей е на 27 години, се състои и сватбата между тях.

Феодосия - Фенечка или Фиалочка, както я нарича Чикатило се сблъсква с интимните затрудненията на мъжа си.

Ето и думите на самата Феодосия Чикотило: "До сватбата между нас нямаше никакви интимни отношения. В първата брачна нощ усетих у него известна полова слабост" - Чикатило не успял да се справи без нейна помощ.

"Тогава отдадох всичко това на срамежливост и скромност. Но това продължи и през следващите 15-20 години съвместен живот."

Няколко години след сватбата, Чикотило постъпва във филологическия факултет на Ростовският държавен университет, специализирайки руски език и литература.

Той учи във факултета вечерно, тъй като не може да остави работата и семейството си.

В това време се раждат и двете му деца: през 1965 година се ражда дъщеря му Людмила, а през 1969 година - синът му Юрий.

През 1970 година на 34-годишна възраст, Чикатило получава дългоочакваната диплома от университета.

Диплома, с която той вече може да стане преподавател.

Тогава Чикатило започва да работи с деца ...

За няколко месеца Чикатило заема номенклатурна позиция като председател на районния комитет по физическо възпитание и спорт.

През този период той комуникира много с училищни шампиони и участници в юношески спартакиади и разбира, че му допада да е в компанията на деца.andrei chackatilo 10

Когато Чикатило е поканен да работи в Новошахтинското училище - интернат № 32, той не се колебае.

Първоначално той работи като заместник-директор, а след това - като учител по руски език и литература.

Както винаги, Чикатило се отнася с пълна отдаденост към работата си, подготвя се добре.

Но с дисциплината нещата му не се получават.

Чикатило често стоял до дъската, кръстосал ръце зад гърба си и се полюлявал напред назад - заради това учениците му и го наричали с прякора "Антената".

Учениците го възприемат като странник, който се губи в мислите си и му се подигравали.

Колегите му от онова време го възприемат като мързелив и затворен.

Междувременно Чикатило започва малко по малко да се домогва до децата: първоначално внимателно, като се опитва да маскира домогванията си като обикновена ласка, а след това все по-директно.

Изненадващо влизал в спалнята, когато точно момичетата се събличали преди лягане итн.

Другите педагози започнали да подозират за странностите на колегата си, но не предприемат нищо конкретно.

През май 1973 година Чикатило е на 37 години.andrei chackatilo 12

По думите му, един ден той отвел непълнолетните си възпитаници да се къпят на язовирната стена.

Седял на плажа, наблюдавал децата и гледал към 14-годишната Люба към която изпитвал по-особен интерес.

Влизайки във водата Чикатило плува до девойката и под водата започнал да я опипва.

Люба се развикала, а Чикатило се възбудил от случката ...

Психиатърът Димитрий Велтищев обяснява това по следния начин:

„По време на работата си като преподавател и възпитател се променя сексуалната насоченост на Чикатило: заедно с аутоеротизма, той започва да изпитва сексуално удовлетворение от наблюдаването и докосването на момичета, а по-късно и на момчета.

Чикатило забелязва, че сексуалното му възбуждане рязко нараства от съпротивата и виковете на партньора.

Проявява се амбивалентност в сексуалността: привличане, любов и омраза, стремеж към унижение, причиняване на болка. Това ще определи и по-нататъшното развитие на садизма.

Сексуалните действия у Чекатило постепенно се освобождават и от преживяванията на срам и вина започва да нараства емоционалната хладност и раздвоението на личността.“

Няколко дни по-късно Чикатило оставя след уроците седмокласничката Тоня Гулцева.

Чекатило заключил вратата на класната стая с ключ.

Ето и разказа на момичето, какво се случило след това:

"Седна до мен на чина и в един момент започна да ме прегръща и целува. Опипваше ме. Аз се изплаших и започнах да се боря да се измъкна от лапите му. В един момент той се изправи и междувременно аз успях да се отскубна и скочих през прозореца"

След двата инцидента с Люба и с Тоня Чикатило тихомълком е уволнен от интерната.

Той подава заявление за напускане "по собствено желание" и дефакто не понася абсолютно никаква отговорност за действията си.andrei chackatilo 14

Измъква се въпреки, че още тогава в СССР съществуват строги закони за наказание при развратни действия спрямо непълнолетни.

Чикатило бързо си намира нова работа - започва да работи като майстор в производственото обучение в Новошахтинското градско ПТУ-39.

Там той се държи прилично, но е уволнен от ПТУ-39 и през 1978 година.

Той и семейството му се местят в съседния град Шахти.

Чикатило започва работа в местното техническо училище.

42-годишният Андрей заема длъжността възпитател, а неговата съпруга става управителка на общежитието.

И така стигнахме до Декември месец 1978-а година и идва момента на:

Първата жертва на Андрей Романович Чикатило

Първото убийство, за което разказа Чикатило, се случва на 22 Декември 1978 година.

По това време той живее в град Шахти и е без семейството си.

По негови думи тогава се чувствал самотен: „бях като надзирател, скитник на никого не нужен“.

Малко преди убийството възпитаниците на Чикатило го били пребили, което разклатило състоянието му и той започнал да носи със себе си нож.

Една вечер Чикатило се запознава с деветгодишната Лена Закотнова на спирка „Трампарк“.andrei chackatilo 15

Обещава и да я почерпи с дъвка и я отвежда в дома си наблизо.

В дома си Чикатило поваля момиченцето на пода, разсъблича я, гаври се с нея и я души.

След това три пъти я удря с нож.

В момента на агония на жертвата Чикатило изпитал силно сексуално удовлетворение гледайки мъките на жертвата си в следствие на нанесени от него смъртоносни наранявания.

След това свое първо убийство Чикатило спокойно облича обратно тялото на детето.

Отнася мъртвата Лена до близката река и изхвърля трупа и и училищната и раницата в реката.

Два дни след изчезването си тялото на Лена е намерено.

По време на първото убийство на Лена Закотнова, въпреки спекулациите в някои анализи Чикатило не е бил арестуван или разпитван във връзка с престъплението.

Въпреки, че съвпадал с описанието на мъжа, забелязан от свидетели, че е говорил с момичето на спирката на автобуса, друг мъж бил осъден за това убийство.

Подозренията за убийството падат върху 25-годишния местен жител Александър Кравченко.

Александър наскоро се е върнал от затвора, където вече е излежал присъда за подобно престъпление.

Той има алиби, потвърдено от съпругата и приятелката и но по-късно двете жени внезапно променят показанията си в следствие на натиска на милицията.

Кравченко е сложен в килия заедно със затворник провокатор, който го малтретира физически и психически и накрая Кравченко е принуден от милицията да призна за убийството на Лена Закотнова.andrei chackatilo 16

Наложена му е смъртна присъда.

След процеса той твърди, че е бил принуден да се самообвини и че всъщност е невинен.

Делото е изпратено за допълнително разследване два пъти, но в крайна сметка Кравченко е разстрелян.

12 години по-късно, в началото на 90-те години Чикатило признава за убийството на Лена Закотнова.

По-късно обаче неясно защо Чикатило оттегля признанието си за това убийство.

По-късно, вече посмъртно, Кравченко е признат за невинен - но вината на Чикатило така и не е официално доказана.

Убийства по време на командировки

Според разследването, след убийството на Лена, Чикатило заляга на дъното и се скрива за около две години и половина.

Учебната кариера на Чикатило като учител приключва през 1981 година.

Въпреки твърденията на някои ученици за сексуални посегателства от негова страна, спрямо Чикатило до тогава не са предприети каквито и да било правни действия.

През 1981 година той напуска училището и се устройва като доставчик в производствено сдружение за нерудни материали.

Тази нова работа е свързана с безкрайни пътувания и командировки.

Командировки и служебни пътувания, от които садиста Чикатило активно се възползва.andrei chackatilo 17

По-долу цитирам разказаното от него пред следствените органи години по-късно:

"Често ми се налагаше да прекарвам времето си по гарите, във влакове, електрички и автобуси...

Там често срещах различни скитници, млади и стари.

Бях свидетел на сцени от половия живот на тези скитници по жп. гарите и във влаковете.

И си спомнях за моето унижение, че никога не можех да се проявя като пълноценен мъж.

И у мен възникваше въпросът, имат ли право на съществуване тези декласирани изпаднали от системата елементи ..."

Сред жертвите на Чикатило наистина има много такива, както той нарича "декласирани елементи": скитници, бездомни, секс работнички около гарите, сираци, хора с тежки психични разстройства избягали от интернати.

Но най-често жертвите на Чикатило са основно невръстни деца, останали без надзор.

Той намира подход към всеки, предлага сладкиши, предлага да помогне или да ги придружи.

Преди да нападне, Чикатило изминава с жертвата си от един и половина до пет километра.

Това му позволява да оцени обстановката и да избегне свидетелите.

Повечето убийства извършва в района, в близост до железопътната линия.

Виковете за помощ на жертвите му се заглушават от шума на минаващите влакове и електрички.

Според версията на следствието, през септември 1981 година, след половин година работа на новото място, Чикатило убива 17-годишната Лариса Ткаченко, студентка в професионалното техническо училище.

Това се случва в Ростов на Дон: в гористата част на левия бряг на река Дон.andrei chackatilo 18

Там Чикатило уговоря Лариса да отидат заедно на разходка.

Точно там Чекатило я пребива и задушава.

Епизодът с Лариса Ткаченко, както и в случая със първата жертва Лена Закотнова, след години е включен в обвинителното постановление спрямо Чикатило, но по-късно е изключено от Върховния съд поради липса на доказателства.

През 1982 година Чикатило убива седем души.

Това са деца и юноши от двата пола, на възраст от 9 до 19 години.

Почти всички тези престъпления са извършени в Ростовска област.

Две от децата Чикатило убива в Краснодар, по време на почивка в курорта „Горещия ключ“.

Реално търсенето на убиеца садист започва след откриването на тялото на 13-годишната Люба Бирюк: маниакът я напада край селцето Донско, близо до град Новочеркасск.

Той я завлича Люба в гората, съблича я и я ударя 44 пъти с нож.

В резултат на това Люба почива на място.

Както и преди, от агонията на жертвата Чекатило изпитвал сексуално удовлетворение.

В Ростовска област е създаден оперативен щаб по разкриване на убийствата.andrei chackatilo 19

Разследването се ръководи от следователя Виктор Бураков.

Тук е момента да отбележим, че Виктор Бураков изиграва една от главните роли в цялото това разследването.

Ролята на следователя Виктор Бураков е доста спорна.

Според едни анализатори на случая Чикатило инспектор Бураков косвено или пряко има вина за грешките допуснати в следствието. Грешки даващи твърде много време за действие на злодея, грешки костващи десетки невинни жертви.

Според други анализатори обаче инспектор Виктор Бураков е притиснат от обстоятелствата и същността на системата по онова време в СССР и всъщност ролята на инспектор Бураков по времето на целия този кошмар е изцяло положителна.

Независимо от последващите оеСледствените органи действат изцяло предвидимо: те започват да разработват тезата, че убийствата са извършени от рецидивист, който вече е осъден за изнасилване.

Информацията за новите убийства по никакъв начин не подпомага напредъка на разследването.

Ето как Михаил Фетисов, началник на Ростовския отдел за разследване на тежки престъпления обяснява трудностите в разкриването на тези престъпления:

„Не можехме да тръгнем от основното - не можехме да тръгнем от жертвата.

Повечето тела, които откривахме бяха на последен етап на разложение, в много случаи работехме със скелетирани останки и за да установим самоличността на жертвата, трябваше да приложим наистина титанически усилия.

Останките бяха изпращани в Московския институт на специалисти по реконструкция на външния вид, които по черепа възстановяваха външния вид на жертвата.

Разбира се, всички тези процедури изискваха много време и значително забавяха хода на следствието."

Към 1983 година Чикатило си създава свой специфичен почерк в убийствата: на жертвите си той нанася хаотични удари с нож или камък и след това души жертвите си.

Той има фиксация върху определени части от тялото на жертвите си.andrei chackatilo 22

Фетишът на Чикатило са половите органи. Повечето от тях маниака изрязва с нож.

Самият той по-късно разкзва (цитирам) „не исках да ги хапя, а именно исках да гризя от тях“.

В повечето случаи той изяжда тези специфични части изрязани от телата на жертвите му.

Още една особеност - прободно разрезните рани.

 Самия Чикатило разказва, че докато рязал жертвите си с ножа се поклащал имитирайки полов акт - това всичкото било един вид ритуална мастурбация за него.

И още, почти във всички случаи Чикатило разсъбличал жертвите си.

По думите му, „тази процедура по разсъбличане и рязане не е много приятна“ ... за да се настрои за нея, той си представял, че е партизанин, че пред него е врагът, който трябва да се реже, за да се изпълни задачата.

Извършвайки убийствата, Чикатило се научил да се пази и отклонява от пръските с кръв.

Той се старае да избягва каквото и да било попадания на кръв от жертвите върху дрехите му.

Всичките му действия били добре отработени ...

През 1983 година той убива осем души: действа предимно в района на град Шахти и Ростов на Дон в парка на Авиаторите.

Възрастта на жертвите: от 7 до 25 години.

Чикатило продължава да убива момчета, момичета и млади жени.andrei chackatilo 23

Следователят по особено важни дела Амурхан Яндиев спомня един свой разговор с Чикатило:

„Романич, извършил си убийство, лишил човек от живота му. След това наистина ли спокойно заспиваше?"

Чикатило му отговорил: "Амурхан Хадрисович, след това аз се чувствам като ударен с мокър парцал. Чувствам се като че ли съм разтоварил цял един вагон и заспивам от умора.

- Но - продължава Чикатило - получавах такова удовлетворение, когато убивах жертвата ... главата ми се въртеше и аз бях като пиян … имаше много случаи, когато след това аз ходех в това състояние на еуфория и за малко да ме блъсне кола“.

Делото на глупаците

През есента на 1983 година в работата на следователите настъпва важен пробив: част от убийствата са обединени в серия.

Следователите не знаят обаче за всичките престъпления на Чекатило.

В „първия списък с жертви“ има само шест имена.

След това този списък периодично се допълва.

Но почти веднага след този първи прогрес по случая следва още по-голямо отстъпление ... следователите решават, че имат работа с психически болен човек и се съсредоточават върху версията за луд маниак.

Точно по това време в Ростов в територията на Първомайското депо е задържан 20-годишният Сергей Шабуров – възпитаник на интернат за деца със забавено развитие.

Сергей искал да открадне тролейбус, за да се разходи из нощния град.

В отдела на милицията Сергей Шабуров започнал да разказва за своите криминални приключения: твърдял, че заедно с друг психически болен възпитаник на интерната Юрий Каленик убил две малки деца.andrei chackatilo 24

Следователите се хващат с тази теза и тогава точно започва известното „Дело на глупаците“.

Каленик е арестуван: той потвърждава думите на Шабуров и дава допълнителни показания.

Той разказа, че в убийствата е участвал още един възпитаник на интерната.

Този третия, от своя страна, разказа за още някого другиго.

Накрая в следствения арест се оказват шестима младежи от интерната за деца със забавено умствено развитие.

Всички те признават убийствата.

Инспектор Исса Костоев, който тогава ръководи следствено-оперативната група за залавянето на Чикатило, слага край на това:

„Тези невинни хора трябваше да бъдат освободени от мен. След дълго време, когато поех делото, разбрах, че това е абсолютно мъртва теория. Убийствата продължаваха, а тези хора седяха в ареста. Следователите арестуваха все нови и нови, психически болни хора и те седяха месеци под стража“.

„Делото на глупаците“ това най-вероятно е една от най-големите фатални грешки в разследването.

Грешка, която коства много ценно време и много невинни животи.

А Чикатило продължава да си изписва командировки и продължава да убива.

Убиецът обикновено нощува по гарите, но се старае да изглежда съвсем добре и нормално: носи шапка и навсякъде влачи със себе си чанта тип дипломатическо куфарче по съветски модел.

В него той съхранява ножове, въже, сапун и вазелин.

Ножовете след убийствата той не изхвърля - връща се с тях у дома и ги складира под мивката в кухнята.andrei chackatilo 25

Съпругата му видите ли Фенечка не била подозирала нищо.

Чикатило много обича децата си - Юри и Лена, които през 80-те вече са юноши.

Съпругата му смята, че той ги глези твърде много и може би трябва да бъде малко по-строг с тях ...

В ежедневието си Чикатило е внимателен и пестелив.

На работа понякога е критикуван за разсеяност.

Но по време на престъпленията Андрей Романич Чикатило се превръща в съвсем различен човек: потапя се в състояние на екстаз, което до известна степен напомня на състояние на афект.

Ето как го описват Юрий Антонян и Андрей Ткаченко в книгата си "Сексуалните преступления. Чикатило и другите":

"В моментите на убийство Чикатило напълно излиза от монотонния си живот, който постоянно го мъчи. В тези моменти той пребивава в състояние на еуфория и изпитва удоволствие. Удоволствие, от което е почти напълно лишен в реалния живот. След всяка кървава оргия той се успокоява и е щастлив. Може да се предположи, че дори той харесваше себе си в тази си роля; с този свой таен живот, в който той е абсолютния господар".

Според обвинителното постановление, към края на 1983 година Чикатило вече е убил 17 души.

По това време разследването върви в тотално погрешна посока.

Телата продължават да бъдат намирани.andrei chackatilo 26

Следващата, 1984 година, ще е и най-кървавата в биографията на Чикатило.

Но все още никой не знае за това.

Образът на "невидимият" селски учител.

Защо Чикатило толкова дълго не може да бъде заловен?

Да за съжаление 1984 е най-кървавата година от злодеянията на Чикатило.

Настъпва 1984 година. Разследването боксува на място поради липса на улики.

Чикатило почти не оставя никакви следи.

Всичко, което криминалистите имат е неговата сперма на една от жертвите.

Но това все пак вече е нещо, защото по спермата (както и по други човешки секрети като слюнка или пот) тогава още може да се определи кръвната група.

И тогава съдебните медици от Москва правят катастрофална грешка: те определят кръвната група на Чикатило като четвърта, докато всъщност кръвната му група е втора.

Имайте в предвид, че никой никога не понася отговорност  за последствията от онази ключова и фатална грешка.

В обвинителния акт следователите даже наричат Чикатило "парадоксален излъчвател": твърди се, че кръвта му била принадлежала към една кръвна група, докато семеотделянията му били видите ли с друга кръвна група.

Такава аномалия не съществува, при човека има само една кръвна група.andrei chackatilo 27

Възможно е "аномалията" да е била опит на съветските следователи да прикрият онзи огромен пропуск с изследването на кръвната група в Москва.

Фатална грешка, защото точно тя не заблуди следствието и те не успяха да хванат маниака много по-рано.

Въпреки че е междувременно Чикатило е арестуван.

Нека обаче да се върнем обратно в 1984-та година.

Случаят с убийствата е обединен в серия и наречен "Лесополоса" - според местоположението на откритите тела.

Лесополоса - как този термин трябва правилно да се преведе от руски език? Гориста местност ... или?

Думата "лесополоса" на руски език обикновено се отнася до тясна ивица земя, засадена с дървета или обрасла с гъста растителност, често разположена между полета, пътища или като защитна бариера.

Тази дума може да се преведе на български като "лента от дървета" или "дърворед".

Това не е задължително да е гориста местност в пълния смисъл на думата, а по-скоро е тясна ивица зеленина, която може да има и практическа функция, например за защита от вятър или за разделяне на отделни пространства.

И така връщаме се в 1984-та обратно към разследването.

Следователите продължават да търсят маниака изобщо не там, където трябва.

Служителите на реда проверяват хора с аномалии или недостатъци в развитието.

Следователите проверяват предимно рецидивисти и предишно осъдени, също и медицински лица, патоанатоми итн професионалисти свързани с манипулации над човешкото тяло.andrei chackatilo 28

Под подозрение попадат дори бивши и настоящи служители на Милицията, тъй като убиеца така умело все успява да се скрие.

Сред заподозрените са и хомосексуалисти, защото сред жертвите на Чикатило има момчета, под подозрение са също шофьори на леки автомобили понеже някои убийства са извършени близо до автомагистрали.

Не може да се каже, че органите на следствието изобщо не се стараят: тогава например са проверени над 160 хиляди шофьори.

Но тази колосална работа е абсолютно безсмислена.

Особено като се има в предвид, че сред заподозрените най-голямо внимание се отделя на хора с четвърта кръвна група.

Полковникът на милицията Александър Титов се заема със случая "Лесополоса" почти веднага след обучението си в Волгоградското Висше следствено училище на МВР.

Ето какво разказва той за тогавашното ниво на подготовка на следствените органи:

"През 1984 година нямахме толкова много експерти, които имаха право да провеждат криминалистични експертизи, ние в цялата област бяхме само трима души. Висшите учебни заведения произвеждаха много малко професионалисти на високо ниво. В началото на 80-те години сред съдебните изпълнители имаше биолози, зоолози, учители, библиотекари - стига да имаха висше образование, а някои дори бяха и без висше. Имаше много такива, които започнаха работа след войната: разузнавачи, контраразузнавачи. Те знаеха как да работят с бандити, как да ловят престъпници и предатели, но не знаеха как да хванат сексуален маниак. Те абсолютно сигурно нямаха такива умения. Защото разследването на престъплението като това дефакто не е тичане и преследване с коли, а е основно аналитична работа."

Ниското ниво на професионална подготовка на съветските следователи от онова време активно играе в полза на Чикатило.

Той започва да убива много и често, почти всеки месец.

На 24 март 1984 година той среща десетгодишния Дима Пташников.

Маниакът предлага на момчето да отидат у дома под предлог, че ще му даде пощенски марки - момчето се интересува от тях и ги колекционира.andrei chackatilo 29

Чикатило отвежда момчето в гората, убива го с кухненски нож и отрязва части от тялото му.

Тялото на Пташников е открито три дни след убийството.

Започват масови разпити на потенциални свидетели.

Няколко души си спомнят, че са видели Дима със странен мъж и подробно го описват: слабо телосложение, висок ръст, стара кожена шапка, палто, очила в рогова рамка.

Това е едно от първите и най-подробни и точни описания на маниака садист от Ростов на Дон.

 През 1984 година Чикатило убива 15 души - това е най-кървавата година в неговата садистична кариера.

По-често той действа в пределите на Ростовската област, но няколко престъпления извършва и на други места - в Ташкент.

В Ростов Чикатило търси нова работа, професията му на снабдител го уморявала и не му носела много пари.

През август 1984 година той преминава към ростовското обединение "Спеценергоавтоматика" на длъжност началник на отдела по материално-техническо снабдяване.

Заплатата му е по-голяма, получава редовно бонуси и разбира се - командировките, където може да убива безнаказано.

Арест и освобождаване на Чикатило

През лятото на 84-та година следователят Виктор Бураков се обръща към Ростовския медицински институт и моли да съберат психиатри за консултация.

Той моли да му помогнат да разбере мотивацията на серийния убиец.andrei chackatilo 30

Случаят Чикатило предизвиква интерес единствено у психиатъра професор Александър Бухановски.

Той започва да се занимава с маниака на обществени начала в свободното си време.

Бухановски изучава материалите по делото, пътува до местата на престъпленията.

През 1984 година Александър Бухановски съставя първият психологически профил на престъпника.

Ето фрагмент от него:

"Възраст - около четиридесет, ръст от 170 до 181 сантиметра. Не впечатляваща външност. Затворен. Без изключителна физическа сила. Хронични стомашно-чревни заболявания, простатит. Вероятно женен, макар че се е оженил сравнително късно, образованието му е средно техническо или висше. Дълго време работи като преподавател или възпитател. Работата му е свързана с често пътуване, например, в снабдителна организация. Не е хомосексуалист. Не е шизофреник. Психопат на фона на специфични промени в характера, достигащи степен на болест".

Обърнете внимание, че този психологически портрет почти напълно съвпада с реалния образ на Чикатило.

Бухановски може да се нарече първият съветски профайлър и е един от основателите на криминалната психиатрия.

Но конкретно за издирването на маниака, садист и убиец Чикатило този подробен психологически профил не изиграва особена роля.

Убийствата продължават и през есента на 84-та година към делото „Лесополоса“ се присъединява прокуратурата.

Все повече патрули са изпращани по железопътните гари, автогарите, в парковете, на спирките на обществения транспорт - на места, където може да се появи престъпникът.

И така в един ден през септември 84-та година на ростовската автогара служители на милицията забелязват подозрителен мъж с кафява чанта тип куфарче.

Те решават да го проследят и наблюдават.andrei chackatilo 31

Мъжът се качва в тролейбуса, цивилните полицаи се качват с него.

Непознатият започва да се домогва до жените, да се отърква в тях, да ги пипа, прави опити да се запознава.

Накрая мъжът тръгва към Централния пазар, където служителите на милицията и го задържат.

Ето какво разказва единият от двамата, служителят на криминалната полиция Александър Заносовски:

„Когато го хванах за яката, разбрах, че не съм сбъркал. По лицето му потече пот на едри капки като дъжд, той се нервира, забелязахме че побледня и загуби цвят. Отворихме чантата му - в нея намерихме остър нож, въже, кърпа, вазелин... Не е ли това достатъчно, за да работим сериозно с него? Но никой не го направи. Оказа се, че гражданинът Чикатило имаше неподходящата втора кръвна група. Досега не мога да си простя, че не го разпитах лично тогава в отдела на милицията“.

Приятели помните за онова сгрешено определяне в Москва на кръвната група на убиеца от втора на четвърта?

Чикатило обяснява съдържанието на своята чанта така: имал нож за самозащита или за рязане на салам, въже за работа, вазелин за бръснене.

Чикатило получава 15 дни за домогванията си към жените.

След това все пак започват да го проверяват за евентуално участие в убийството на Дима Пташников, тъй като външният вид на Чикатило точно съвпада с описанието на свидетелите.

Но прокуратурата на Новошахтинск си върши работата повърхностно и дори не показва Чикатило на свидетелите за разпознаване.

Не провеждат и най-елементарните следствени действия - ножът и портфейлът не са изследвани, дрехите не са конфискувани, биологичните следи не са изпратени на експертиза.

Чикатило обаче не е освободен веднага.

Той е обвинен в кражба на акумулатор и руло линолеум, които той предполагаемо е бил откраднал от своето предприятие.

От „Спеценергоавтоматика“ Андрей Романич Чикатило е уволнен, изключен е от партията и е обвинен в кражба на държавно имущество.andrei chackatilo 37

След три месеца той е осъден на година поправителен труд, но още в съдебната зала Чикатило е освободен.

Към края на 1984 година Чикатило вече има на сметката си 32 убийства.

Делото за кражба и изключването му от партията се оказват жесток удар за Чикатило.

Въпреки шока след уволнението Чикатило сравнително бързо си намира нова работа.

През януари 1985 година е приет на работа в Новочеркасския завод за електровози или НЕВЗ.

Формално е назначен като инженер, но на практика работи отново като снабдител.

Приятели в началото на 60-те години в СССР точно там в град Новочеркасск се случила една от малкото стихийни стачки в страна.

Стачката избухнала заради повишаване на цените.

Стачка, която се превръща в многобройна демонстрация в центъра на града.

Стачката тогава през 60-те години е потушена със сила - войници стрелят по мирни граждани, умират поне 25 души.

Жертвите са погребани в анонимни гробове, стотици участници в митинга получават реални присъди, събитието за дълги години остава засекретено.

Но нека да се върнем обратно при Андрей Романич Чикатило и следствието през онова горещо лято на 85-та година.

Чикатило е изпратен отново в командировка - вече не в Ростовка област, а заминава чак в Москва.

В гората близо до летище "Домодедово" той отново убива: жертвата е 16-годишната Наташа Похлистова.andrei chackatilo 38

Чикатило й нанася 39 рани с нож, отрязва и изяжда специфични части от тялото й.

В присъдата се казва, че и този път, както и предишните пъти, маниакът изпитва удовлетворение по време на убийството.

У следствието възниква версията, че садиста маниак от Ростовската област се е преместил в Москва.

Проверяват се самолетни билети, пътниците, гостите в хотелите: без абсолютно никакъв резултат.

След месец - Чикатило убива 17-годишната Инесса Гуляева в околностите на Шахтинския горски совхоз.

Този път убиецът се опитва да обърка следователите и леко променя своя почерк, но мястото на престъплението и общият характер на травмите говорят сами за себе си.

През ноември 1985 година ръководството на следствената група се поема от Исса Костоев - опитен специалист, който се занимава с други известни дела.

Първоначално Костоев не предприема нищо принципиално ново - до известна степен систематизира и засилва търсенето.

В края на 85-та (според други данни, през април 86-та) започва следващата фаза на операция "Лесополоса".

Тя вече пряко се контролира от ЦК.

Започва тотален контрол над всякакъв вид транспорт близо до местата на престъпленията: патрулиране във влакове и автобуси, постове на всички гари и автогари, наблюдение от въздуха.andrei chackatilo 39

Операция "Лесополоса" се превръща в най-мащабната и скъпа операция на съветските следствени органи и право охранители.

За нея са изразходвани 10 милиона рубли - огромни пари за онова време.

Но всички тези усилия отново не помагат.

Следователите дори привлякли осъдения на смърт сериен убиец Сливко, обещавайки замяна на разстрела с доживотен затвор, ако той помогне.

Но Сливко казал, че убийствата на момичета и момчета винаги се извършват от двама души, като всеки се 'специализира' в нещо конкретно.

"А тук, ако става въпрос за един човек, да се открие такъв е невъзможно. Безполезно е, знам от себе си." - отговорил Сливко.

Чикатило се укрива, година и половина не извършва никакви престъпления и се занимава с подреждане на живота си в град Новочеркасск, където се премества от град Шахти.

Ето как е описан животът му през този период в книгата "Другарят убиец. Ростовското дело: Андрей Чикатило и неговите жертви":

"Чикатило се проявява като човек, обичащ децата: веднъж отива на гости при дъщеря си, а когато се връща у дома, взима със себе си внука. Когато жена му Феодосия Семеновна започнала да го упреква и го пита дали се е замислил на кого ще го оставят? - Чикатило се разгневил и и отвърнал: ти изобщо не обичаш децата, само за себе си мислиш. А още Андрей Романович безрезервно се грижел за своето жилище: "Жилищната площ" - както казват съветските хора от онова време. Той се бори, намира, разменя, преустройва. Иска да живее по-добре."

В ежедневния си живот Чикатило се справя относително добре.

Повишен до началник на отдела за метали, купува си втора ръка "Жигули", започва да печели добри пари и се сдобива с двустаен апартамент в прилична сграда в град Новочеркасск.

През май 1987 г. обаче Чикатило продължава серията си: той убива предимно по време на командировки в Свердловска област, Ленинградска област и Запорожие.

След това отново следва пауза и затишие от седем месеца.

През 1988 г. Чикатило извършва нови три убийства, през 1989 г. още пет.andrei chackatilo 41

Една от жертвите му през тази година е десетгодишният Леша Хоботов.

Преди убийството на момчето Чикатило предварително изкопава яма на гробището в град Шахти, където след жестокото убийство заравя тялото на момчето.

Родителите на момчето го търсят, обръщат се към милицията, но там не им обръщат особено внимание.

Майката обикаля със снимка на сина си из съседните села, автобуси и по електричките.

Следва ужасяващо съвпадение: в една от електричките тогава пътува Чикатило със съпругата си.

Като вижда снимката на Леша, той изкрещява на жената нещо грубо и със съпругата си се преместват в друг вагон.

През 1990 г., вече след ареста, Чикатило е показан по телевизията.

Людмила майката на на Леша го разпознава като мъжа от електричката и се обръща към служителите на оперативния щаб.

Чикатило в последствие си признава.

Казват, че това е един от първите трупове, които маниакът сам показал на следствието.

Людмила разпознава сина си по дрехите и обувките, които са извадени по време на ексхумацията.andrei chackatilo 42

През 1990 г. Чикатило отново сменява работата си: преместват го в отдела за външно сътрудничество на Ростовския завод за ремонт на електровози, където работи като старши инженер.

Той продължава да живее в Новочеркасск.

През тази година Чикатило убива още осем души.

Последната му жертва е 22-годишната Светлана Коростик.

Чикатило я убива на 6 ноември, близо до платформата "Лесхоз" в Красносулински район.

След това убийство Чикатило най-накрая е забелязан.

Образът на селски учител

На 6 ноември 1990 г. близо до платформата "Лесхоз" в цивилно облекло дежури полицай Игор Рибаков.

Чикатило му се струва подозрителен.

Полицаят вижда мъж в костюм да излиза от гората. Този мъж по нищо не прилича на гъбар.

На гърба му има залепнали клонки, на бузата и по на ухото има следи от кръв, пръстът на дясната му ръка е превързан.

Полицай Рибаков проверява документите му, записва всички данни и написва кратък доклад за контакта си с това съмнително лице.andrei chackatilo 43

След седмица на 13 Ноември близо до платформата "Лесхоз" е открит трупът на Светлана Коростик.

Тогава и на повърхността изплува докладът на полицай Рибаков.

Над Чикатило е установено наблюдение.

В един момент става ясно, че това е търсеният от всички извършител.

Наблюдаващите виждат как той опитва да се запознава със самотни жени и деца ... появява се периодично на „онези същите“ специфични места.

На 20 ноември  Анатолий Евсеев, офицер Владимир Першиков и заместник-началник на донското УВД Владимир Колесников задържат Чикатило.

Ето как описва операцията по задържането Евсеев:

„[Чикатило] влезе в кафене. Ние с Першиков спряхме до входа, започнахме да говорим помежду си. Колесников, ръководителят на групата за арест, влезе в кафенето. Аз стоях с гръб към изхода. [Чикатило] искаше да ме заобиколи, Першиков направи крачка назад и обектът се оказа между нас. Владимир Илич Колесников го попита за фамилията, Чикатило отговори. Ние с Першиков го хванахме за ръцете и му сложихме белезници. Арестуваният не направи никакъв опит за съпротивление, не каза ни дума, той дори не се учуди на случилото се. Продължаваше да мълчи и в колата, седеше някак си отдалечен. Едва когато минахме половината път до Ростов, изрече странна фраза: 'Да, това пак показва, че не трябва да се караш с началниците'. Ние му забранихме да говори. Но той сякаш не чуваше и пак повтори: 'Все пак с началниците не трябва да се караш'. И млъкна до самия Ростов“.

Полковникът от милицията Александър Титов разказва за това как образът на Чикатило се разминавал с представите изградени за него:

„[Чикатило] се асоциираше от нас с Франкенщайн. Всички някак си очаквахме, че той ще бъде задължително чудовище и вампир. Когато задържаха Чикатило, той имаше образа на селски учител, изобщо не приличаше на маниак. Той говореше малко странно, предъвквайки думите, повтаряйки сто пъти едно и също“.

8 години разследване, 53 убийства (според обвинителното постановление) ... да, трудно е да се повярва, че маниакът най-накрая е заловен - и че заловеният гражданин Чикатило с образа на провинциален учител въобще е търсеният жесток сициопат, садист и безмилостен изверг.

И така чак през месец ноември 1990 година Чикатило е арестуван.

Най-накрая арест след цели 11 години и 11 месеца след онова първото убийство на девет годишната Лена Закотнова захвърлена през Декември в реката.andrei chackatilo 26

Чикатило е задържан на специално място: в следствения изолатор на управлението на КГБ в Ростовска област.

Следствените органи се страхуват, че в обикновения ростовски следствен изолатор Чикатило или ще бъде убит, или ще извърши самоубийство.

Затворът на КГБ гарантирал по-голям контрол.

Между другото, условията в затвора на КГБ били много по-добри от тези в обикновения следствен изолатор: килията е по-просторна, храната е по-прилична, а затворниците можели дори да слушат радио и да четат вестници.

В новочеркасската квартира на маниака е извършен обиск.

Там намират 23 кухненски ножа, чук и целия му гардероб, описан от свидетелите: от обувките със закръглени върхове до изядената от молци рижава шапка от норка.

Остава само да накарат Чикатило да си признае.

По тогавашните закони на следователите са им отпуснати точно 10 дни.

10 дни - това е максималният срок, за който могат да задържат заподозрян в убийство в случай, че няма признание или неоспорими доказателства за вината.

Неоспорими доказателства следователите нямат, затова спешно им трябват самопризнания.

Престъпникът е разпитван от ръководителя на следствената група Иса Костоев.

Неговият колега, следователят Амурхан Яндиев, си спомня за онзи момент така:

„Всеки вечер Иса Магометович си тръгваше след разпитите като изцеден лимон. Чикатило мълчеше. Разбирам, че му е страшно да започне да разказва. Има протоколи от разпитите, има магнетофонни записи, в които той моли: почакайте малко, дайте ми време, страх ме е да говоря. И после се помоли: дайте ми лекар! Само на лекар мога да разкажа за това, което ме мъчи".

На следователя Виктор Бураков му идва точно тогава и идеята да се повика за помощ психиатърът професор Бухановски - онзи същия психиатър, който преди цели 6 години, през 84-та година изготви така точния психологически портрет на Чикатило.

Първата среща между Бухановски и Чикатило се състои на 29 ноември.andrei chackatilo 27

Още в средата на първия ден Чикатило започва да говори пред психиатъра.

Психиатърът по-късно разказва в интервю:

„За първи път в живота си Чикатило разказа за това, което му се случваше, как всичко започнало, как станало първото убийство, как го мъчело. Разказа за тежкия му живот и много други неща. Вечерта, когато завършвах работата си, изразих професионалното си мнение, че смятам всичко случило се за болезнено психическо разстройство“

Това, което дефакто прави Бухановски, е да пречупи психологическата защита на Чикатило.

Той го провокира към неконтролируема психо емоционална реакция - в един момент, разказвайки за детството си, маниакът дори заплакал.

На следващия ден на 30 ноември, Чикатило най-накрая започва да сътрудничи на разследването и започва да дава признателни показания.

Първоначално му е повдигнато обвинение за 36 убийства.

По-късно Чикатило разказа още за двадесет жертви.

Крайната цифра, която фигурира в обвинителния акт е 53 човека.

Убиецът признава делата си постепенно.

Междувременно Чикатило периодично се затваря в себе си и отказва да говори.andrei chackatilo 28

В подобни моменти следователите отново викват професор Бухановски.

В периода от ноември 1990 до края на януари 1991 психиатърът се среща с маниака поне пет пъти.

Както той сам обяснява, Бухановски бил викан винаги когато „следователя се сблъскваше с непреодолими за него психологически трудности“ и Чикатило трябваше да бъде стимулиран да говори.

Например, за да разкаже подробно за своето престъпно поведение, как примамвал жертвите в горския пояс, да разкаже за яденето на органи и други нюанси.

Ето как Бухановски описва своите впечатления от разговорите си с Чикатило:

„Той е склонен към преоценка на собствената си личност и подценяване на другите. Това е човек, който се е адаптирал зле към живота. Понякога в разговорите правеше фини забележки, но понякога изглеждаше, че не разбира елементарни неща. Той постоянно подчертаваше, че за жертви е избирал социално деградирали хора. За децата казваше: ходят, просят пари за сладолед - това са бъдещи престъпници. Чикатило смяташе, че с жертвата го е свързала съдбата. Той е човек с мистични настроения“.

Разговорите на Бухановски с Чикатило са полезни за делото, въпреки че има мнения, че ролята на психиатъра е силно преувеличена, а самият Бухановски се занимавал със самореклама, популяризирайки своята частна клиника и искал да направи кариера на гърба на Чикатило.

Тази версия активно е подкрепяна от ръководителя на следствената група Исса Костоев, който нарича открито психиатъра професор Бухановски „користен човек“ и според него той имал на ум „само пари и световна слава“.

Възможно е Бухановски да е бил малко неудобен за следствието.

Той искрено смята Чикатило за болен и нуждаещ се от лечение и оспорва психолого-психиатричната експертиза, която определя маниака садист за вменяем.

Лекарят предлага да се прекъсне съдебният процес за два месеца, за да се вникне по-дълбоко в психологията на престъпника, тъй като смята, че това „не е банално криминално събитие, а криминален аспект на медицинската психиатрична наука“.

Бухановски гледа на Чикатило като на учен и изследовател, действащ в интерес на науката.

А за следствието междувременно е най-важно колкото се може по-бързо да се докаже вината на Чикатило и да го осъдят на смърт.

Желязна психика и стоманени нерви

През пролетта на 1991 година започват проверките на показанията на Чикатило на мястото на местопрестъплението.andrei chackatilo 30

На професионален жаргон това се нарича „извеждания“.

Чикатило е извеждан от милицията на местата на престъпленията.

Началник на конвоя е Анатолий Евсеев - старши оперативен служител по особено важни дела на ростовската прокуратура.

Заедно с Чикатило той пътува из целия Съветски Съюз, който междувременно бързо се приближава към своето разпадане.

Ето как Евсеев си спомня за онова време и за Чикатило:

„По време на пътуванията Чикатило често се намесваше в нашите разговори, обичаше да разсъждава на различни теми. Вярно е, че не блестеше с оригиналност на мнението. Мислите му очевидно бяха взети от вестниците. Чикатило обичаше да шегува, смееше се от сърце на брадатите анекдоти, които сам разказваше. Апетитът му беше отличен. Когато пристигнахме в Иловайск, за обяд изяде две чинии борш, второ ястие и изпи половината от три литров буркан с компот“.

По време на извежданията обаче Чикатило става периодично и съвсем друг човек: затворен и объркан в речта.

Той се страхува, че на местата, където е живял - в Новошахтинск, Шахти или Ростов на Дон ще бъде разпознат и убит.

Моли се когато има чужди хора, да го наричат Николай Иванович, а в самолета се опитва да покрие белезниците с нещо.

Този страх е напълно оправдан: според следователя Иса Кустоев, веднъж в Новочеркасск конвоят с престъпника е посрещнат от тълпа с вили.andrei chackatilo 31

"Дори след няколко години Чикатило безгрешно посочваше местата на престъпленията си" - разказва следователят Кустоев.

След извежданията Чикатило е изпратен на психолого-психиатрическа експертиза в института Сербски в Москва.

Шестима експерти-психиатри подписват заключение за неговата вменяемост.

В обвинителния акт се отбелязва, че Чикатило не е имал болезнени състояния и е „могъл да осъзнава действията си и да ги управлява“.

Ето откъс от този документ:

 "Съдът специално отбелязва, че Чикатило притежава желязна психика и стоманени нерви. Убивайки малолетни деца и юноши, които от неговите действия са буквално залети със собствената си кръв, Чикатило в тези моменти ясно и хладнокръвно преценява обстановката, вземаше трезви, обмислени решения, за да избегне разобличение, без да пропусне нито една дреболия, нито един детайл".

Съдът, който всички очакваха

През месец Април 1992 година най-накрая започва съдебният процес.

Той се провежда при открити врати в Ростов на Дон.

По това време СССР вече се е разпаднал, а името на Чикатило става известно и извън страната.

Затова на този гръмък съдебен процес пристигнат десетки репортери и документалисти от цял свят - още повече това е процес в страна, в която дълго време е много трудно да се влезе.andrei chackatilo 33

Сред тях е известният художник, фотограф-документалист и преподавател Валерий Нистратов.

В началото на 90-те години той снима въоръжените конфликти на постсъветското пространство за западни издания.

Нистратов разказва, че тогава, на прелома на епохите, да се влезе в съда било много лесно: без пресслужби, строги инструкции и регламенти.

Със следователите тогава може спокойно да се излиза на почивка и да се оставят вещите в техните кабинети.

Чикатило седи в метална клетка, направена специално за него.

Правоохранителите се опасяват, че роднините на жертвите може да извършат само съд.

След няколко години такива клетки се появиха почти във всички съдебни зали, където се разглеждаха наказателни дела, сега клетките са заменени от аквариуми от бронирано стъкло.

Нистратов снима Чикатило отблизо и помни много важни подробности:

"Той ужасно се дърпаше, е му беше доста тежко, отвръщаше поглед, приличаше на притиснат плъх. Понякога [правеше] ужасни гримаси, поглеждаше към тавана, после надолу, покриваше лицето си с ръка... Речта му беше изключително неприятна и доста накъсана".

Съдебният процес е драматичен и тежък.

Когато Чикатило описва подробностите на престъпленията си, роднините на жертвите не могат да сдържат емоциите си и викат, че искат сами да съдят маниака.

По време на заседанията в съда дежурят медици, защото роднините често припадат.andrei chackatilo 02

Съдът постоянно се прекъсва, Чикатило е извеждан, след това връщан.

Въпреки бурната реакция на думите му, маниакът се държи невъзмутимо.

Но после поведението му се променя, спомня си следователят Виктор Бураков:

"Първоначално той беше спокоен. Изглеждаше като обречен човек, който разбира какво го чака. Мълчеше, не реагираше на виковете в залата на съда. Но с времето започна да изкривява лицето си, да показва, че получава някакви пристъпи, спазми. Въртеше се, навеждаше се, после изобщо се разсъблече, свали панталоните и бельото. Най-вероятно, това беше свързано с опитите му да докаже, че е психично болен и да повлияе на съдията и присъстващите в залата..."

Последните две години от живота на Чикатило

Съдебният процес продължава точно половин година.

През това време той се превърна в рутина, всички очакваха края на много часовите формалности и предвкусваха решението на съда.

И ето най-накрая на 14 октомври 1992 г. идва денят на обявяването на присъдата.

В този ден начинаещият репортер на вестник "Вечерен Ростов" Александър Оленев получава разрешение от КГБ да поговори с Андрей Романович.

Журналистът разказва, че не е знаел за какво точно да говори с маниака, и се опитвал да се ориентира на място:

"Първото, което ме изненада беше миризмата на лук. На табуретка стои чаша, купа, лъжица, а до тях на кърпа и лук. Казаха ми, че Чикатило много обичал лук и го ядял цял.andrei chackatilo 03

Започнах да го разпитвам, той започна нещо да мърмори.

После самоволно взех шахматна дъска и я поставих между нас.

И направих първия ход - пешка напред.

И Чикатило се загледа в дъската и отвърна със същия ход - пешка към пешка.

И ме гледа.

Така се гледахме няколко секунди, след което той размести с ръка всички шахматни фигури и ми каза съвсем ясно:

'Нямам намерение да играя или да говоря с вас.'"

Раздразненият Чикатило е откаран в Ростовския дом на правосъдието.

Съдията Леонид Акубжанов започва да чете присъдата, която е повече от двеста машинописни страници.

Обявяването на присъдата отнема два дни, накрая маниакът е обвинен в 52 убийства.

Чикатило крещи и пее, шегува се, обижда, опитва се да прекъсва съдията.andrei chackatilo 37

Въпреки всичко Чикатило е осъден на смърт.

Присъдата предизвика аплодисменти.

Това е предсказуемо и до голяма степен това е политическо решение - оставянето жив на такъв човек би предизвикало масов протест.

Чикатило все пак остава жив още две години.

Това време той прекарва в килията за смъртници в Новочеркасския затвор.

Занимава се с физическа култура, чете своите любими вестници, пише безкрайни оплаквания и дори подава молба за помилване до президента Борис Елцин.

В нея той отново се представя като болен и невинен човек, затворен по фалшифицирано дело, пише, че не искал да оставя съпругата си Фенечка.

Интересното в молбата му е, че Чикатило радикално променя мнението си за съветската власт.

По-рано той е идеологически комунист: участва в партийни и комсомолски строителни дейности, вяра в светлото бъдеще.

Но зад решетките по неизвестни причини Андрей Романович започва да възприема всичко това съвсем различно.andrei chackatilo 7

Ето цитат от молбата му за помилване:

„Искам да живея в новата възродена Свободна Русия, при нова Конституция, където са гарантирани всички свободи и права на човека, когато нашата Русия се връща сред цивилизованите народи, след Комунистическата тирания...“

Не бива да се приема това сериозно.

Чикатило се опитва с всички сили да се хареса на новата власт.

В края на краищата наказанието му не е отменено и на 14 февруари 1994 година Андрей Чикатило бил отведен в мазето на затвора.

Там му била прочетена заповедта за най-висшата мярка наказание.

Маниакът побледнял, покрил се с капки пот и извикал: "Ще ме разстрелят ли?".

Прочели му заповедта втори път.

Тялото на маниака се отпуска, краката му се подкосили и конвоят трябва да го влачи към стената.

Прозвучава изстрел.

Чикатило е застрелян с изтрел от пистолет в тила.

Погребан е в безименен гроб на гробището на Новочеркасския затвор.

Гробът му си остава в тайна и до днес ...andrei chackatilo 41

„Фенечка“ и сина престъпник

Всички следователи и психиатърът Бухановски твърдят, че единственото нещо със стойност за Чикатило е било семейството му.

Той никога не се разкайва за престъпленията си, но се тревожи, че е причинил страдание на съпругата си Феодосия и на децата си - Людмила и Юрий.

Ето как следователят Амурхан Яндиев описва една от последните срещи на Чикатило със съпругата му:

„Веднъж организирах среща свиждане между него и жена му.

Помолих я да изслуша това, което той ще каже.

И ето, той я прегърна, заби нос в шията й, обяснявайки й:

„Не те послушах, казваше ми да отида на психиатър. Но нищо, всичко ще се уреди, ще бъде наред. Ще се лекувам, скоро ще ме изпратят на лечение“.

И тогава той изрони сълза“.

Жената на маниака, която Чикатило нарича „Фенечка“, така и никога не казва директно, че той е виновен.

Всички членове на семейството на маниака сменят фамилиите си и се преместват в Харков в Украйна.andrei chackatilo 06

Дъщеря му Людмила след екзекуцията не общува нито с роднини, нито с журналисти.

А синът Юрий през 2000-те години се завръща за известно време в Русия, участва във второразрядни ток-шоута и разказва за невинността на баща си.

Юрий - синът на маниак и самият той е престъпник.

До момента Юрий има общо прекарани 12 години в затвора, включително за опит за убийство.

Сред другите престъпления на Юрий са побоища, грабежи, кражби, рекет.

Днес Юрий е на 54 години, отново живее в Харков, планира да се премести в САЩ и да напише там книга за баща си Андрей Чикатило.

За дъщерята Людмила, която сега е на почти 60 години, нищо не се знае.

Феодосия, съпругата на Чикатило, умира в началото на 2000-та година.

Тя надживява съпруга си само с малко повече от десет години.

Заключение

Приятели време е да затворим страниците на една от най-мрачните глави в историята на серийните убийци, престъпността и човечеството.

Препоръчвам да посетите сайта на Подкаст Загадъчни истории. В публикацията към днешният подкаст може да намерите пълният списък с Всички жертви, изстрадали ДУШИ и възрастта им към момента на зверското убийство.

В публикацията към подкаста има също доста документални снимки, както и информация за множеството филми и книги посветени на Ростовския канибал разчленител.

Приятели, благодаря ви че ме придружихте в този смразяващ кръвта епизод на подкаст от поредицата Загадъчни Истории.

Днес заедно се спуснахме в дълбините на душата и ума на Андрей Романович Чикатило - Ростовският канибал и разчленител.

Станахме свидетели на част от мотивите и травмите, които тласнаха Чекатило към бездната ма тази зловеща и смразяваща кръвта безчовечност.

Надявам се, че този подкаст ви е запознал не само с фактите и подробностите, но е станал и причина за размисли за сложността, многоликостта и ранимостта на човешката природа.

Благодаря ви, че изслушахте до край този епизод, ако ви допада дълбочината и стила на проучванията можете да подкрепите работата ми,като се абонирате за канал в YouTube и Spotify, също оставите лайк и коментар.

Коментарите, препоръките и идеите ви за нови подкаст разлседвания са изключително ценни в работата на целия ни екип!

Приятели бъдете здрави! Аз съм Lupo и ви желая Късмет.

И карай да е весело!

Пълен списък с жертвите на Чекатило. Източник Уикипедия

#
[133][134]
Фамилия и имяПолДата рождения[135]Дата и место убийстваВозрастПримечания
1 Елена Закотнова Ж 1969-11-13 1978-12-22, Шахты 09

Тело найдено 24 декабря 1978 года в реке Грушевка. За убийство Елены Закотновой 5 июля 1983 года был расстрелян 29-летний Александр Кравченко, впоследствии признанный невиновным в этом преступлении.

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

2 Лариса Ткаченко Ж 1964-06-28 1981-09-03, Ростов-на-Дону 17

Тело найдено 4 сентября 1981 года в лесополосе на левом берегу Дона. По одной версии, Ткаченко была проституткой и обычно встречалась с солдатами, а Чикатило познакомился с ней на автобусной остановке возле Ростовской публичной библиотеки. Заведя её в лесополосу, он попытался заняться с ней сексом, но у него не получалось возбудиться. Когда Ткаченко стала высмеивать его, он нанёс ей несколько ударов ножом и задушил руками. Забил рот землёй и откусил сосок. По другой, Ткаченко была учащейся ПТУ, приехавшей на полевые работы в местный совхоз.

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

3 Любов Бирюк Ж 1969-04-20 1982-06-12, Донской 13 Тело найдено 27 июня 1982 года в лесополосе вдоль автотрассы Новочеркасск — Багаевская, неподалёку от посёлка Донско. Чикатило нанёс ей от 22 до 44 колото-резаных ран ножом в глазницы, шею, грудь и руки.
4 Любов Волобуева Ж 1968-06-25 1982-07-01, Краснодар 14 Девочка из Новокузнецка, ожидала пересадки на другой самолёт. Тело с 7 ножевыми ранами было найдено 7 августа 1982 года недалеко от аэропорта Краснодара, в 150 метрах от мастерских.
5 Олег Пожидаев M 1973-05-19 1982-08-13,
Энем, Адыгейская АО
09

Чикатило завёл жертву на опушку леса вблизи посёлка Энем. Тело так и не было найдено. Чикатило отрезал у него гениталии и унёс с собой.

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью

6 Олга Куприна Ж 1966-04-10 1982-08-16,
Казачьи Лагери
16 После скандала с родителями ушла из дома и не вернулась. Тело со множеством колото-резаных ран (смерть наступила от тяжёлых повреждений сосудов шеи, сердца и лёгких) было найдено 27 октября 1982 года в лесополосе возле посёлка Казачьи Лагери пригородной линии Ростов — Шахты.
7 Ирина Карабелникова Ж 1963-11-08 1982-09-08, Шахты 18 Ушла из дома после скандала с родителями и не вернулась. Тело найдено 20 сентября 1982 года в лесополосе на 1131 километре железнодорожного перегона Горная — Шахтная линии Москва — Ростов-на-Дону рядом со станцией Шахтная.
8 Сергей Кузмин M 1966-10-21 1982-09-15, Шахты 15 Сбежал из интерната из-за издевательств над ним старшеклассников и не вернулся. Тело было найдено 12 января 1983 года в лесополосе между железнодорожной платформой Кирпичный и станцией Шахтная.
9 Олга Сталмаченок Ж 1972-05-01 1982-12-11, Новошахтинск 10

Пошла на занятия в музыкальную школу и не вернулась домой. Тело было найдено 14 апреля 1983 года под столбом высоковольтной линии на пахотном поле совхоза № 6 возле Новошахтинск. Чикатило вырезал у неё сердце и унёс с собой.

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

10 Лора (Лаура) Саркисян Ж 1967-06-19 1983-06-18,
Ростов-на-Дону
15

Страдала слабоумием. Сбежала из дома. Согласно книге Кривича и Ольгина, тело было обнаружено вблизи 1131-го километра перегона Горная — Шахтная; в то же время в приговоре суда отмечено, что труп Саркисян обнаружен не был, а Чикатило в ходе следствия не смог показать место убийства.

Ростовский областной суд указал в приговоре, что не сомневается в убийстве Чикатило девушки-армянки в 1983 году, однако считает не доказанным, что это была именно Саркисян, и исключил её убийство из приговора. Впоследствии вся эта формулировка была исключена из приговора Верховным судом РФ.

11 Ирина Дуненкова Ж 1970-05-13 1983-07-00,
Ростов-на-Дону
13 Была младшей сестрой любовницы Чикатило. По одним данным, страдала олигофренией, а по другим — синдромом Дауна. Тело было найдено 8 августа 1983 года в парке Авиаторов.
12 Людмила Куцюба Ж 1959-06-29 1983-07-00, Шахты 24 Была инвалидом с детства, матерью двоих детей; бродяжничала. Тело было найдено 12 марта 1984 года в лесополосе между ОП Кирпичный и станцией Шахтная.
13 Игор Гудков M 1975-12-26 1983-08-09,
Ростов-на-Дону
07 Самая младшая жертва Чикатило. Тело было найдено 28 августа 1983 года в парке Авиаторов.
14 Валентина Чучулина Ж 1961-01-29 1983-09-19, Шахты 22 Тело было найдено 27 ноября 1983 года.
15 Неопозната жена Ж 1957-06-00 1983-06-00, Новошахтинск 18—25 Тело было найдено 28 октября 1983 года в лесополосе на окраине Новошахтинска[5].
16 Вера Шевкун Ж 1964-09-23 1983-10-27, Шахты 19 Тело было найдено 30 октября 1983 года в лесополосе у хлопчатобумажного комбината возле города Шахты[5]. Чикатило ампутировал у неё обе груди.
17 Сергей Марков M 1969-04-03 1983-12-27, Персиановский 14 Тело было найдено 1 января 1984 года в районе железнодорожной станции Персиановка линии Москва — Ростов-на-Дону[5]. Чикатило нанёс ему до 70 ударов ножом[5] и ампутировал гениталии. В анусе Маркова была обнаружена сперма 4-й группы.
18 Наталия Шалопинина Ж 1966-05-16 1984-01-09,
Ростов-на-Дону
17

Подруга другой ранней жертвы — Ольги Куприной[5]. Тело было найдено 10 января 1984 года в парке Авиаторов[5]. Чикатило нанёс ей 28 ножевых ран.

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

19 Марта Михайловна Рябенко Ж 1939-03-18 1984-02-21, Ростов-на-Дону 44 Самая старшая жертва. Была бродягой и алкоголичкой[5]. Тело было найдено 22 февраля 1984 года в парке Авиаторов[5]. Чикатило отсёк ей соски и вырезал матку[5].
20 Дмитрий Пташников M 1973-09-19 1984-03-24, Новошахтинск 10 Тело было найдено 27 марта 1984 года. Чикатило откусил у него язык и пенис[5]. Возле тела милиция впервые обнаружила улику — отпечаток обуви убийцы.
21 Татяна Петросян Ж 1954-07-25 1984-05-25, Шахты 29 Была любовницей (по другим сведениям, просто сотрудницей) Чикатило. Тело было найдено 27 июля 1984 года. Была убита вместе со своей дочерью Светланой.
22 Светлана Петросян Ж 1973-11-12 1984-05-25, Шахты 10 Тело было найдено 5 июля 1984 года. Чикатило убил её, нанеся молотком удар по голове. Была убита вместе со своей матерью Татьяной Петросян.
23 Елена Бакулина Ж 1962-12-14 1984-06-00,
Багаевский район
21 Тело было найдено 27 августа 1984 года.
24 Дмитрий Иларионов M 1971-03-21 1984-07-10,
Ростов-на-Дону
13 Тело было найдено 12 августа 1984 года.
25 Анна Лемешева Ж 1964-09-09 1984-07-19, Шахты 19 Заманил девушку в лесополосу под предлогом купания[136]. Тело было найдено 25 июля 1984 года. Обнаружены множественные ножевые ранения, нанесённые в обе глазницы и в левый висок, а также не менее десяти в левое бедро и в область молочных желез и лобка. Тело было изрезано, отсечены соски, искромсаны половые органы, вырезана матка[5].
26 Светлана (Сармите) Цана Ж 1964-05-03 1984-07-00,
Ростов-на-Дону
20

Тело было найдено 9 сентября 1984 года в парке Авиаторов[5].

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

27 Наталия Голосовская Ж 1968-03-03 1984-08-02,
Ростов-на-Дону
16 Тело со следами ножевых ранений было обнаружено 3 августа 1984 года в парке Авиаторов недалеко от ограды детского сада «Лесная сказка»[5].
28 Людмила Алексеева Ж 1967-04-07 1984-08-07,
Ростов-на-Дону
17 Тело было найдено 10 августа 1984 года. Чикатило кухонным ножом с тёмной пластмассовой ручкой нанёс ей 39 колотых и колото-резаных ран; у жертвы была отрезана нижняя губа и вставлена в рот, а также искромсана грудь и вырезан низ живота[5].
29 Неопозната жена Ж 1958-08-09 1984-08-08, Ташкентская область, УзССР 20—25 Тело не было опознано. Дата обнаружения неизвестна. На момент убийства женщина находилась в нетрезвом состоянии[5].
30 Акмарал Сейдалиева (Сайдалиева) Ж 1974-05-19 1984-08-13, Ташкентская область, УзССР 10 Убита в кукурузном поле кухонным ножом и камнями[5]. Дата обнаружения тела неизвестна.
31 Александр Чепел M 1973-02-12 1984-08-28,
Ростов-на-Дону
11 Тело было найдено 2 сентября 1984 года в лесополосе на левом берегу Дона. Чикатило познакомился с ним возле кинотеатра «Буревестник» на Ворошиловском проспекте и заманил его в лес обещаниями «показать видеофильм». Убил его, разрезав живот. Орудием убийства послужил тот же нож, которым была убита Людмила Алексеева[5].
32 Ирина Лучинская Ж 1960-02-28 1984-09-06, Ростов-на-Дону 24 Тело было найдено 7 сентября 1984 в парке Авиаторов[137]. Орудием убийства послужил тот же нож, которым были убиты Людмила Алексеева и Александр Чепель[5].
33 Наталя Похлистова Ж 1967-02-23 1985-07-31, Домодедовский район,
Московская область
18 Тело было найдено 3 августа 1985 года в лесу неподалёку от аэропорта «Домодедово». Чикатило нанёс своей жертве 38 ножевых ран[139].
34 Ирина (Инесса) Гуляева Ж 1967-03-16 1985-08-25, Шахты 18 Бродяга и алкоголичка родом из села Отрадное, накануне убийства была выпущена из специального приёмника[139]. Тело было найдено 28 августа 1985 года в лесополосе возле города Шахты. Чикатило заманил её в лес за шахтинским автовокзалом, пообещал предоставить ночлег[139]. Под её ногтями были найдены красная и синяя нитки, между пальцами — седой волос. На теле был обнаружен пот, который имел 4-ю группу, в то время как у самой Гуляевой кровь была 1-й группы. В желудке была найдена непереваренная пища — это может означать, что убийца заманил её в лесополосу, предложив еду.
35 Олег Макаренков M 1974-05-19 1987-05-16, Ревда, Свердловская область 13 Макаренков учился в школе для умственно отсталых детей и «страдал олигофренией в степени лёгкой дебильности нелепого генезиса». Тело было найдено только в 1991 году, после ареста Чикатило. Чикатило заманил мальчика, предложив съездить на дачу, и зверски убил в загородном лесу у железнорожной станции Барановка, неподалёку от железной дороги, а его изорванную одежду разбросал по дороге[141].
36 Иван Биловецкий M 1975-01-10 1987-07-29, Запорожье, УССР 12

Тело было найдено 31 июля 1987 года. Чикатило провёл воспитательную беседу о вреде курения со своей жертвой[142]. А когда Биловецкий направился через лесопосадку домой, Чикатило на него набросился и задушил, набив рот землёй[142].

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

37 Юрий Терешонок M 1971-06-18 1987-09-15, Всеволожский район, Ленинградская область 16 Останки были найдены в начале 1991 года возле поймы реки Грузинка. С 7 по 27 сентября 1987 года Чикатило находился в командировке в Ленинграде. С учащимся ПТУ Юрием Терешонком он познакомился в буфете Финляндского вокзала и предложил поехать к себе на дачу в Лемболово. Естественно, никакой дачи у Чикатило там не было, а Лемболово он назвал потому, что этот населённый пункт оказался первым на табло отправляющихся электричек. Прибыв туда вместе с Терешонком, Чикатило отошёл с ним вглубь леса на 200 метров, затем столкнул его с тропинки, несколько раз ударил, повалил на землю, связал ему руки шпагатом и стал бить ножом. Тело засыпал землёй[143][144].
38 Неопозната жена Ж 1962-04-00 1988-04-00,
Красный Сулин
22—30 Тело было найдено 8 апреля 1988 года на пустыре возле города Красный Сулин[5].
39 Алексей Воронко M 1979-03-14 1988-05-14, Иловайск, Донецкая область, УССР 09

Пошёл в гости к бабушке и не вернулся. Тело было найдено 17 мая 1988 года в лесополосе возле Иловайска. Чикатило отрезал у него гениталии и вскрыл живот. Одноклассник Воронько рассказал милиции, что видел с ним высокого мужчину средних лет с усами и золотыми зубами, со спортивной сумкой.

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

40 Евгений Муратов M 1972-11-11 !11 ноября 1972 1988-07-14, Красносулинский район 15 Муратов ехал в Новочеркасск поступать в техникум[147]. Тело было найдено 11 апреля 1989 года в лесополосе вблизи железнорожной платформы Лесхоз (1115 км) перегона Сулин — Лесостепь линии Москва — Ростов-на-Дону. Чикатило связал Муратова шпагатом и разрезал живот[147]. Кроме того, Чикатило «открыл ему рот и отрезал кончик языка, который проглотил»[147].
41 Татяна Рижова Ж 1973-02-26 1989-03-08, Шахты 16 Тело было найдено 9 марта 1989 года в канализационном люке. Чикатило привёл её в квартиру своей дочери (она пустовала после развода дочери с мужем)[148]. Там он напоил Рыжову спиртом, убил и расчленил, отрезав ноги и голову обычным кухонным ножом[148]. Останки завернул в спортивный костюм Рыжовой и газеты[148]. На санках перевёз останки на пустырь и там сбросил в канализационный люк. По одной версии, санки он одолжил у соседа, по другой — отнял на улице у пожилой женщины. Когда Чикатило перевозил санки через железнодорожные пути, ему предложил помочь какой-то мужчина. Сначала Чикатило испугался и растерялся, но согласился, и мужчина помог ему перевезти санки, нагруженные человеческими останками, через рельсы.
42 Александр Дяконов M 1981-05-10 1989-05-11, Ростов-на-Дону 08 Ушёл на прогулку и не вернулся домой. Тело было найдено 14 июля 1989 года. Чикатило признался, что «нанёс большое количество ударов перочинным ножом» и вырезал половые органы, которые завернул в шапочку и закопал.
43 Алексей Моисеев M 1978-10-13 1989-06-20, Кольчугино, Владимирская область 10 Тело было найдено 6 сентября 1989 года.
44 Елена Варга Ж 1970-10-25 1989-08-19, Родионово-Несветайский район 18 Студентка из Венгрии, имела маленького двухлетнего ребёнка. Тело было найдено 1 сентября 1989 года в лесополосе в полутора километрах от хутора Краснознаменка. Чикатило познакомился с ней на автобусной остановке и предложил донести её сумки до дома. Заведя её в лесополосу под предлогом «короткой дороги», он убил её, отрезал груди, вырезал матку, срезал мягкие ткани лица, завернул всё в обрывки её одежды и пошёл со всем этим на день рождения своего отца.
45 Алексей Хоботов M 1979-05-01 1989-08-28, Шахты 10 Тело было найдено 12 декабря 1990 года на кладбище. Чикатило похоронил его в могиле, которую собственноручно вырыл для себя на городском кладбище Шахт в 1987 году (по его словам, он замышлял самоубийство). Это был первый труп, показанный Чикатило следствию. Мать жертвы Лидия Николаевна Хоботова почти год ходила по ростовским станциям и электричкам, показывая всем фотографию Алексея в надежде, что кто-нибудь его видел. Однажды в электричке она показала фотографию самому Чикатило. На следствии она узнала его по характерному жесту, которым он поправлял свои очки.
46 Андрей Кравченко M 1978-04-27 1990-01-14, Шахты 11

Тело было найдено 19 февраля 1990 года. Чикатило несколько раз ударил Кравченко ножом и испытал оргазм.

Эпизод исключён из приговора Верховным Судом РФ за недоказанностью.

47 Ярослав Макаров M 1979-04-14 1990-03-07, Ростов-на-Дону 10 Тело было найдено 8 марта 1990 года в ботаническом саду РГУ. Чикатило изнасиловал жертву, с помощью ножа № 20 отрезал кончик языка. Уже мёртвому вспорол живот, нанеся множество ударов в одно и то же место.
48 Любов Зуева Ж 1958-08-30 1990-04-04, Красносулинский район 31 Зуева была психически неполноценна. Тело было найдено 24 августа 1990 года в лесополосе вблизи железнорожной платформы Лесхоз. По собственному признанию Чикатило, он «Сделал с ней то же самое, что и с другими женщинами… Стал резать, кусать, по-моему, распорол живот, отсёк матку».
49 Виктор Петров M 1977-02-25 1990-07-28, Ростов-на-Дону 13 Тело было найдено в конце июля 1990 года в ботаническом саду РГУ. Петров был на pостовском вокзале со своей матерью, ушёл вместе с Чикатило попить воды и не вернулся.
50 Иван Фомин M 1979-05-20 1990-08-14, Новочеркасск 11 Тело было найдено 17 августа 1990 года на территории городского пляжа «Аксакай». Чикатило подкараулил мальчика у камышей, куда тот пошёл переодеваться, и зарезал его складным ножом. В общей сложности он нанёс своей жертве 42 ножевые раны и кастрировал, когда тот был ещё жив. В руке у Фомина нашли клок седых волос. Сам Чикатило говорил следователям: «Я считаю, что сперма на трико Фомина принадлежит мне. После убийства я вытирал свой половой член об одежду мальчика».
51 Вадим Громов M 1974-07-22 1990-10-16, Красносулинский район 16 Юноша страдал умственной отсталостью. Тело было найдено 30 октября 1990 года в лесополосе вблизи ОП Лесхоз перегона Сулин — Лесостепь. Чикатило нанёс ему удар по голове и 27 ран перочинным ножом, а также откусил у жертвы кончик языка и проглотил.
52 Виктор Тищенко M 1974-04-15 1990-10-30, Шахты 16 Тело было найдено 3 ноября 1990 года в лесополосе на 1128-м километре железнорожного перегона Горная — Шахтная, между платформами Сады (ныне Атюхта) и Кирпичный (1129 км). Борясь за жизнь, юноша прокусил Чикатило средний палец на правой руке и ударил по ноге, отчего тот потом долго хромал.
53 Светлана Коростик Ж 1968-08-06 1990-11-06, Красносулинский район 22 Женщина занималась проституцией. Тело было найдено 13 ноября 1990 года в лесополосе между железнодорожной платформой Лесхоз (1115 км) и посёлком Донлесхоз. Чикатило откусил у неё кончик языка, а затем проглотил, как и соски. Зарезал жертву тем же складным ножом с розовой пластмассовой фигурной ручкой, что ранее использовал для убийства Вадима Громова, Виктора Тищенко и Ивана Фомина.

Филми:

CITIZEN X / ГРАЖДАНИНЪТ Х (1995)

Източници:

 Andrei Romanovich CHIKATILO

Чикатило, Андрей Романович

Чикатило. Биография самого известного маньяка

7 фактов о маньяке Чикатило, что не любят афишировать

 

Lupo

Lupo е дауншифтър и рандоньор коломаратонец с новоразвит вкус към катеренето на баири с велосипед.

Увлечен е не само по бреветите, но също така по Linux, Изкуственият интелект, програмирането и още много яки неща.

Lupo обожава кучетата си и вярното си конче Пипс.

За него Subaru не е кола, а Религия, позволяваща му също както и велосипеда му Пипс да бъде повече време по-близо до Майката Земя.

Леко „старомодно“ предпочита да използва думи и снимки за споделяне на опита и приключенията си по Пътя и много по-рядко видео.

Личен девиз: Пътя преди Целта!