Здравейте приятели, това е подкаст "Загадъчни разследвания" и в този епизод, заедно ще преминем през замъгленото огледало на историята и политиката и в дълбочина ще разгледаме един от най-загадъчните и драматични конфликти на нашето време – разделението на Корейския полуостров.
Приятели, забравете за клишетата, които медиите ни сервират ден след ден.
Днес ще разкрием една истинска история, която седи десетилетия скрита зад стените на властта и пропагандата.
Представете си Корея не като две отделни държави, а като един изтерзан и разделен народ, чиято история и култура са разкъсани от политически игри и международни конфликти.
Днес в детайли ще видим как две армии "освободителки" (в кавички) донесоха толкова много нещастие, смърт и десетилетия разделение на един горд народ с хилядолетна история.
Ще проследим как диктатурата и национализмът се развиха и избуяха и на двата бряга на 38-ия паралел – от едната страна имаме открито милитаристичен режим, а на другата страна – не по-малко мрачна история, криеща се днес зад блясъка и маската на модерност и прогрес.
Нашето пътуване ще ни отведе през спиралата на промените през 80-те години на миналия век в Южна Корея, време на политическа криза и кървави протести, които разтърсиха град Кванджу и разкриха лицето на една власт, готова на всичко, за да запази контрола си.
Днес ще ви разкажа една покъртителна история - прозорец към дълбините на корейската душа и драмата, която се разиграва и до днес на корейския полуостров.
Приятели, историята на Корея не е само мрак и трагедия.
Днес ще ви разкажа и за толкова много моментите на надежда, за културните и икономически триумфи, които през годините преобразиха по един или друг начин и двете Кореи.
От бедността и разрухата на следвоенния Пхенян до възхода на Кей-поп и Самсунг в Сеул, тази история е пълна с изненади и обрати.
И накрая, заедно с вас ще се опитаме да дадем отговор на въпроса: Може ли днес да мечтае за обединение?
Какви са бариерите, които стоят на пътя му, и има ли надежда за бъдеще, в което Север и Юг могат отново да бъдат едно?
Заедно ще разгледаме реалностите, митовете и възможностите на една от най-сложните и вълнуващи геополитически мозайки в света.
Приятели, приветствам ви с "Добре дошли" в епизода 'Северна и Южна Корея. Обединението, мисия Възможна?!?'.
Пригответе се!
Предстои ни да разкрием многоликите истини на един разделен полуостров.
Нека започнем нашето подкаст разследване с едно социологическо проучване от 2023-та година:
I. "Омразата към Япония"
Само 16% от жителите на Южна Корея изпитват приятелски чувства към Япония, останалите изпитват или безразличие или истинска омраза.
В Северна Корея японците днес са наричани жестоките зверове, милитаристите и агресивните грабители.
Според партията на Ким днес само американците окупационният режим в Сеул са единствено по-лоши от японците.
Днес в Южна Корея на държавно ниво нещата са една идея по-прости...
Двете страни Южна Корея и Япония успяха някак си да се сближат чрез общите принципи за сигурност и международно приятелство.
Сред обикновените граждани в Южна Корея ситуацията е много по-малко политически коректна.
Омразата към японците е първото, което обединява двете Кореи.
Но нека да разберем все пак защо и в какво точно се корени омразата на корейците към японците.
Всичко започва дефакто преди много, много време.
Корея и Япония, както се полага на съседи, воюват по между си през хилядолетната си история безкрайно много пъти.
През цялото съвместно съществуване на двете държави - Япония още от VII век с променлив успех се опитва да подчини корейския полуостров.
Япония обаче успя да постигне целта си едва в началото на XX век.
Тогава в началото на миналия век на Корея обърнаха внимание две абсолютно несъразмерни империи - Руската и Японската империя.
Жълто-Русия
Николай II провежда активна политиката на разширяване на изток.
Точно тогава се появява руския колониален проект 'Жълто-Русия'.
Да, точно така се е казвал проекта на императора на русите: 'Жълто-Русия'
Около половин век по-рано Русия придобива Владивосток и Хабаровск.
Но това разбира се никога не и е достатъчно.
Императорът на русите мечтае за своя корейска губерния.
Междувременно Япония възприема Корея като първа и основна точка по пътя на Японската Империя към своята азиатската политика на пълна хегемония.
През 1904 година двете амбициозни империи: империята на русите и на японците се сблъскват в поредната война.
За русите обаче войната с Япония от 1904-та година не е нито малка, нито победоносна.
Края на войната няма нищо, абсолютно нищо общо с бленуванията и плановете на Николай II в Москва.
В резултат империята на русите губи Манджурия и губи влиянието си на целия корейски полуостров.
Като военен трофей японците получават цялата територия на Корея.
През 1905 година японците фактически разпускат местната корейска армия, разделят страната на префектури и най-отгоре поставят свой японски резидент-генерал .
Точно тук се крие основната причина за омразата на корейците спрямо японците.
Голямата колективна травма в историческата памет на всички корейци е японската окупация.
От историята за Косово поле в бивша Югославия вече знаете колко е важни могат да бъдат различни факти от историята за създаването на национални митове.
Окупацията от Япония и историята на корееца Ан Чунгун
Днес Ан Чунгун се почита като национален герой, неговите портрети са неотменима част от корейската пропаганда.
Колкото по-силно е недоволството от японците, толкова по-често се споменава героичната борба на Ан Чунгун.
Той е известен като един от най- патриоти и борци за независимост на Корея по време на японската окупация.
Ан Чунгун е роден през 1879 г. и е най-известен с атентата си срещу Хиробуми Ито, първият резидент-генерал на Корея, който е водеща фигура в японското управление над Корея.
Генерал Ито е убит от Ан на железопътната гара в Харбин на 26 октомври 1909 година.
След убийството, Ан Чунгун е заловен, изправен на съдебен процес и осъден на смърт от японските власти.
Той е екзекутиран на 26 март 1910 година.
Ан е възприеман като национален герой в Корея, а неговият акт на атентата е оценен като демонстрация на силното съпротивление на корейския народ срещу японската колониална власт.
Днес Ан Чунгун е символ на националния дух и жертвоготовността в името на свободата и независимостта на Корея.
За съжаление убийството на японския резидент-генерал Хиробуми Ито от Ан Чунгун не довежда до нищо добро за корейците.
На следващата година Япония завладява Корея напълно и окончателно.
Вместо протекторат, полуостровът вече е колония.
Ан Чунгун не е сам, анти японското съпротивление започва веднага след началото на окупацията и не спира до края й.
Но това не донася почти никакви реални ползи за хората.
Японската империя здраво хваща Корейския полуостров в лапите си и няма абсолютно никакво намерение да го пусне.
На север, където днес е КНДР, започва масово изграждане на предприятия за тежка промишленост, а на юг активно се развива земеделието.
През 1920 година столичният град Сеул за първи път започва да прилича малко по малко на днешния си облик на мегаполис.
При японците Сеул се превръща в център на новия западен начин на живот с хора носещи европейски шапки, костюми и каращи велосипеди.
Но високият жизнен стандарт не кара корейците да забравят националното унижение.
Дефакто под повърхността в Корея всичко е доста зле и продължава така докато не става още по-лошо.
През 1930-те японците се заемат с нещо още по-голямо от Корея - Китай.
На цялата територия на корейския полуостров започва пълна мобилизация.
Над 5 милиона корейци са изпратени като войници или като работници по военните заводи в Япония.
Корейските момичета масово са изпращани да служат в японските военни бардаци, предназначени за японските войници.
За тези нещастни жени и момичета дори е измислен евфемизъм: 'корейските жени за утеха' ...
Имайте в предвид, че повечето от тези корейски момичета са под осемнадесет години.
На техните родители японците казват, че работата ще е добре платена и че момичетата ще се занимават с производствена дейност.
В крайна сметка много от тези сексуални робини завършват живота си в армейски бараки някъде в Бирма.
По различни оценки до 200 000 корейски момичета и жени са станали сексуални робини по време на войната.
Това е един от най-ярките примери за престъпленията на японците по време на Втората световна война, но разбира се далеч не единственият пример.
В различни краища на Източна Азия ще ви разкажат множество други смразяващи истории за войната и за Япония.
Дори след вече почти от 100 години кървящата рана в обществото така и не заздравява.
Японската империя, както е известно, издържа във Втората световна война чак до август 1945 г.
Имайте в предвид че през цялото това време основната й ресурсна база е точно Корея.
Тъй като полуостровът по това време не е разделен, омразата към японците днес е обща за основната част от корейците, както на север, така и на юг.
На Южна Корея й са нужни цели 20 години, за да нормализира отношенията си с Япония.
На Северна Корея обаче не са остатъчни дори 78 години.
Днес като чуете днес, че Ким Чен Ун диктатора на Север е пуснал поредната ракета в посока Японско море, не забравяйте тяхната обща история и до какво може да доведат тези ракети във всеки един момент, ако все пак долетят до територията на Япония.
Като говорим за раните от Втората Световна война съвсем различна е историята в Европа.
През 1970 г. канцлерът на ФРГ Вили Брант извършва вероятно най-известният акт на покаяние в историята и при това не произнесе нито дума.
На 7 декември той полага венец на мемориала на еврейското гето във Варшава, след което пада на колене.
Признаването на вината и огромните суми на репарациите изплатени от Германия помагат на Европа да преодолее разделението, причинено от двете световни войни и холокоста.
В Азия обаче нищо подобно не се случва и изглежда, че никога няма и да се случи.
Никой, на никого, нищо не прости!
Всички все още помнят всичко.
Нито един японски лидер така и не последва примера на Вили Брант.
Какво да кажем за съюзника на Хитлер - японския император Хирохито, който спокойно продължи да управлява до 1989 г., когато мнозина от нас вече са родени.
Да, японците периодично поднасят извинения, но думите не могат да заместят действията.
Корейците искат истинско покаяние и реални репарации.
Южна Корея редовно иска от Япония компенсации за колониалните престъпления по време на окупацията от първата половина на 20-ти век.
Например, през 2018 г. Върховният съд на Южна Корея задължава японската Mitsubishi да изплати компенсации на южнокорейци, тъй като са били принудени да строят японски кораби и самолети през 1944 г.
В Корея въпросът за отговорността на Япония за войната е хроничен и изглежда неразрешим.
Днес той обединява както Пхенян така и Сеул.
Нито режимът на Ким-овете, нито страната на Кей-попа (Южна Корея) не се стремят да се сприятелят с Япония.
Но има нещо по-важно от историческите обиди.
По време на войната японците започват един от най-мащабните в историята проекти за асимилация.
Под лозунга "Япония и Корея са едно тяло" японците решават да заличат изцяло корейците.
Студенти и чиновници са принудени да посещават шинтоистките японски храмове, въпреки че мнозина от корейците всъщност са християни.
Корейците трябва да сменят имената си на японски имена ...
И ето тук се крие основната причина за омразата.
Японците първо забраняват използването на корейския език в училищата, а след това и във вестниците и в книгите.
Кой знае дали японците щяха да успеят да превърнат Корея в остров Хокайдо, ако не беше пълното им поражение през 1945-та година.
Но след десетилетия на унижения, резултатът се оказва точно обратният.
Корейците започват още по-ясно да се идентифицират като корейци, а не като японци.
Оттогава насам южнокорейската и севернокорейската национална идентичности в голяма степен се определя от етническия национализъм.
Корените на днешния корейски национализъм са в колониалното минало на Корея.
Това е реакция на 30-годишното жестоко и унизително японско управление.
Японско-корейският конфликт се превръща периодично от горещ в студен конфликт, но и до днес напрежението между Корея и Япония редовно се възобновява.
През 2019 година между Южна Корея и Япония избухна икономическа война.
Формалната причина за таз икономическа война е неспазването на експортния контрол от страна на южнокорейското правителство, но веднага на повърхността започнаха да изплуват и старите обиди.
Японците са обвинени за отказа да плащат обезщетения на същите онези 'жени за утеха' и репарации за използването на принудителен труд.
През 2019 година Южна Корея започна провокативни военни учения.
Япония от своя страна наложи експортен контрол върху важните за нея сектори на икономиката си като електрониката.
Обикновените корейци започнаха политика на бойкот на японските марки и масово отменят пътуванията си до Япония.
Конфликтът е заметен под чергата единствено заради усложненията по време на пандемията от COVID-19.
Но какво мисли Северна Корея по този въпрос?
Докато нейните съседи спорят за репарации, Пхенян изпитва поредните ракети и заплашва и Южна Корея и Япония и Америка ... днес Ким заплашва всички с ядрени бомби.
Основните поддръжници на империализма в Азия са в списъка на враговете на Северна Корея веднага след окупационния режим в Сеул.
Да, определено Японската империя остави много сложно наследство след себе си в Корея.
От една страна точно по време на японците на Корейския полуостров се появиха съвременните училища, съвременната медицина, първите промишлени предприятия итн.
Много лидери след военна Корея се формираха под влиянието на колониалния опит.
Например основателите и на Hyundai и на Samsung, както и повечето корейските диктатори от двете страни на границата - Пак Чунг Хи и Ким Ир Сен се формираха точно под влиянието на японския колониален режим.
Южнокорейският диктатор Пак Чунг Хи е воювал за японците, а родителите на диктатора от север Ким Ир Сен са го извели от колонията, бягайки от репресии.
И накрая, нека не забравяме, че точно японците дадоха пример на корейците как точно западните идеи могат да бъдат приети, преработени по свой специфичен начин и успешно приложени в света.
Японската окупация запозна корейците с модерния свят, с истинския суров авторитаризъм, национализма основата на милитаризма.
И двете корейски държави са заразени с общите тенденции на развитие под влияние на империята на Изгряващото слънце.
Образът на японския враг е ключова фигура и в двете корейски държави.
II. Диктатурата
Друга характерна и обединяваща черта за корейското общество е диктатурата.
Нека да не забравяме, че незабавно след края на Втората световна война, мястото на японците отново е заето, но от други ... по-добри чужденци??? Едва ли по-добри!
Със сигурност новите господари в Корея са не по-малко безмилостни и кръвожадни в сравнение с японците преди тях.
През февруари 1945 г. на Ялтенската конференция съюзниците победители във Втората Световна война решават да превърнат Корея в международен протекторат.
Още тогава американският президент Рузвелт предполага, че този международен протекторат в Корея можело да продължи 20, дори 50 години.
Тоест, след края на Втората Световна война и кървавата японска окупация за Корея НЕ идва абсолютно никаква независимост.
Вижте какво е било дефакто отношението и позицията тогава на победителките във войната спрямо Корея.
Корейците не са просто народ завладян от Япония; корейците се възприемат като дефакто част от японския народ.
Точно такава е позицията както на "освободителите" от съветската империя, така и на другите американски "освободители" на корейския народ.
Приятели моля обърнете специално внимание на кавичките по-горе около думите освободители.
Защо освободители в кавички ще попитате?
Много скоро ще разберете защо ...
Предстои ни да научим как новите владетели "освободители" на Корея устроиха там жесток кървав курбан
Кървав курбан който ще отнема живота на цели 10% от местното население на Корейския полуостров ...
Кървав курбан устроен от съветската и англо-американската империи с цената на 3 000 000 милиона корейски живота.
Надали броя на корейците жертви на японската окупация през първата половина на 20-ти век могат да се сравнят, с това което тепърва предстои пред този изстрадал народ!
Когато на 9 август 1945 г. 1,5 милиона съветски солдати от Червената армия пресичат границата на Манджурия и навлизат в Корея, американските войски са все още на Окинава.
Тоест, американците значително изостават от съветските окупатори, изостават с цели няколко седмици.
На 10 август двама млади американски офицери предлагат разделянето на Корея между съюзниците по подобен начин, както малко по-рано вече разделиха като торта на парчета победена Германия.
Границите на разделение са определени по 38-ия паралел северна ширина.
На следващия ден без никакви проблеми Съветският съюз приема всички тези условия.
Историците само гадаят откъде е дошла тогава онази съветска щедрост.
Възможно е в замяна Москва да е искала целия японски остров Хокайдо.
Има вероятност Сталин да е приел първоначалното разделяне на Корея без възражения, защото е бил твърде ангажиран с разделянето и завладяването на европейските държави.
Да, най-вероятно Сталин е бил съсредоточен в разпределянето на парчетата от много по-тлъстата торта в Европа ...
Така или иначе, когато Червената армия влиза в Пхенян, границите по 38-ия паралел вече са нарисувани.
С леката ръка на чуждестранните политици - "освободителите" на Корея е решена съдбата на 30 милиона души и една древна държава от днес за утре е разделена.
Американските окупационни войски пристигат в Сеул на 8 септември и веднага установяват временен комендантски час.
Според една поговорка за временното, което става постоянно, този комендантски час установен от американските освободители продължи с периодични кратки паузи до 1982 година.
Хммм ... Наистина ли комендантския час установен от американците през 1945-та година в Южна Корея е продължил чак до 1982 година?
Е според официалните исторически източници днес това не е точно така ...
В историята на Южна Корея за периода 1945 - 1982 има доста периоди на политическа нестабилност и авторитарно управление, особено по времето на диктатурата на генерал Пак Чун Хи, който управлява страната от 1961 до 1979 година.
През този период наистина има доста случаи на въвеждане на комендантски час и други ограничения на гражданските свободи, но те са въведени от южнокорейското правителство, а не от американските сили.
Но ... винаги има едно НО.
След войната в Корея (1950-1953) САЩ имат постоянно военно присъствие в Южна Корея и значително влияние в региона.
Разбира се административните и вътрешнополитическите решения, включително установяването на комендантски час, са в компетенциите на южнокорейското васално правителство.
И така точно както и в Германия, окупационните зони постепенно се превръщат в отделни държави.
Преговорите вече са невъзможни, по-лесно е да се поддържа статуквото.
Студената война набира скорост и бившите съюзници започват да враждуват и активно да се въоръжават.
В Корея на север комунистите започват да взимат земята от едрите собственици и директно да екзекутират колаборационистите.
На юг американците потискат стачките и протестите на селяните и работниците.
В един момент пресичането на 38-мия паралел без специално разрешение вече е абсолютно незаконно.
През 1948 година първоначалния план - проект на победителите за евентуална обединена Корея окончателно е отложен на един много заден план.
На север е обявена нова държава наречена Корейска Народна Демократична Република, а на юг възниква Република Корея.
Важно е да се разбере следното относно тези събития от онези дни: никой от самите корейци не е доволен от разделението, нито северняците, нито южняците.
Но и никой не ги пита.
Корейския полуостров отново е окупиран от велики сили ...
Корейците вече са прекарали повече от 35 години под чужда власт, затова когато хората научават за разцеплението на страната, започват масови протести.
На южния остров Чеджу, който днес е популярен курорт, левите въстаници започват освободителна партизанска война.
За една година военни действия загиват 80 000 от 280 000-те жители на острова.
Но каквото и да си мислят сами корейците, 38-мият паралел не е само вътрешна граница, тя е и един от фронтовете на Студената война.
Корея се превърна в играчка в ръцете на световните сили и съдбата й е решена от новите лидери на свят.
Те отново също както и японците по-рано назначават новата корейска местна власт.
Новите две корейски държави са оглавени от двама бивши изгнаници.
Героят на партизанската война срещу японците по северните граници, комунистът Ким Ир Сен, на 36 години е спуснат от съветската империя и е настанен в Пхенян.
70-годишният антикомунист емигрант Сингман Ри става президента на юга в Сеул.
И двамата веднага започват политически чистки.
Разликата между двамата ръководители на севера и на юга е единствено в идеологическите лозунги и етикети.
Следващите две години минават в изключително напрегната обстановка.
Имайте предвид, че Северът не призна Юга, а Югът не призна Севера.
Южно от 38-мият паралел живеят две трети от населението и се намира историческата столица Сеул.
КНДР без Сеул изглежда на северняците така абсурдно, както би било, ако от Франция откъснат Париж.
Тогава в края на 40-те години все още има надежди, че Корейският проблем създаден от новите "освободители" (в кавички) може и трябва да се реши бързо.
И двете корейски страни не се пестят заплахите и провокациите.
Имайте в предвид, че основният инициатор на пограничните сблъсъци обикновено е Южна Корея.
Имайте в предвид обаче, че все пак твърдението, че Южна Корея тогава е основният инициатор на пограничните сблъсъци със Северна Корея през края на 40-те години, е тема на дебат и трудно може да бъде категорично потвърдено или отречено, тъй като ситуацията на Корейския полуостров по онова време е изключително сложна и динамична.
Историческите документи и анализи показват, че в периода след края на Втората световна война и двете корейски държави - Северна и Южна Корея - са замесени в серия от погранични инциденти, провокации и военни сблъсъци.
Тези сблъсъци често включват престрелки по границата, военни нарушения и други военни действия.
Ситуацията в региона е допълнително усложнена от прякото влияние на Съветския съюз и САЩ, които подкрепяха съответно Северна и Южна Корея.
И двете страни победителки във Втората Световна война имат своите лични интереси, стратегии и политически цели.
И така всичкото това противопоставяне продължава около две години.
На юг открито заявяват, че страната може да бъде обединена само със сила, но прекият виновник за войната все пак е Северът.
На 25 юни 1950 година войските на Северна Корея пресичат демилитаризираната зона и нахлуха в Сеул.
Така започва тригодишната Корейска война.
В този подкаст няма да преразказваме цялата хронология на конфликта, а само ще кажа, че Корейската война е един от най-кръвопролитните военни конфликти на ХХ век.
И това не е просто поредният локален конфликт на Студената война.
Това е една изключително жестока гражданска война, в която, освен корейските войски, участват Китай, СССР и войските на ООН в които основната роля играят разбира се американците.
По брой на жертвите тук говорим за геноцидът в Руанда, умножен по три.
Тази гражданска война струва на населението там толкова много животи, колкото са загубени през всички Наполеонови войни
Жертвите са около 3 милиона души.
Когато войната започва, в двете Кореи живеят 30 милиона човека
Лесно можете да визуализирате ужаса ... в тази гражданска война организирана от съветите и САЩ умира всеки десети кореец.
Цифрите на жертвите и на геноцида са ужасяващи дори за Средновековието, но тук извинете ме си говорим за нещо което се е случило през втората половина на XX век.
Опитайте се да си представите как всичкото това е повлияло на обикновените корейци.
40 години ужаси на японската окупация и асимилация и след това Корейците са изправени пред всичко това ...
След първоначалното успешно настъпление войната между двете Кореи за 2 години зацикля в патова война на същата 38-а паралел.
През 1953 година е подписано примирие.
Примирие, което продължава и до днес.
Имайте в предвид, че към онзи момент през 1953-та година от Корея почти нищо не е останало.
Сеул и Пхенян лежат в руини, но политическите режими, установени от СССР и САЩ, се чувстват прекрасно.
В Северна Корея всичко си остава стабилно в онова положение вече повече от 70 години.
На север управлява династията на потомците на Ким Ир Сен. Една и съща власт със същите символи, същата бедност.
Армията на КНДР днес изглежда така сякаш корейската война е завършила буквално вчера.
Южна Корея излезе от Гражданската война напълно разорена.
Помните ли историята, че по време на окупацията японците икономически разделиха страната на индустриален Север и аграрен Юг?
В резултат на това на юг от 38-ата паралел почти няма индустриални предприятия, а тези, които са останали са унищожени по време на Корейската война.
Ситуацията със селското стопанство също не е много по-добра.
Страната, опустошена от войната, се оказа на почти средновековно ниво на развитие, а от хуманитарната катастрофа на Юг са спасени само с директните хранителни доставки от Америка.
Икономически погледнато в онзи момент, незабавно след войната Южна Корея е почти два пъти по-бедна от своите комунистически съседи на север.
През 1959 година БВП на глава от населението на Север е 140 долара, срещу 81 долара на Юг.
Мизерно и нищожно, какво друго можеш да кажеш.
Политическите страните също се различават, ако не броим идеологическия оттенък.
На юг Сингман Ре е диктатор в пълния смисъл на думата.
Фалшифициране на изборите, променена конституция и убиване на конкурентите.
През 1954 година той променя конституцията, което му позволява да остане на власт за неопределено време.
При него южнокорейските затвори за пръв път се препълват с политически затворници.
През 1950 г. година политическите затворници на юг са около 60 000.
Полицията също излиза от контрол. Веднъж началникът на полицията в Сеул пуска по улиците на Сеул плакати с надпис:
"Северокорейската армия вече е започна нашествие в Южна Корея. Лицата, подстрекаващи към безпорядък, ще бъдат разстреляни на място".
Така се извършваше установяването на южнокорейската демокрация.
Има доклади за прекомерни действия на полицията по време на управлението на Сингман Ре, включително прекомерна сила срещу демонстранти и политически противници.
Сингман Ри е ключова фигура в модерната история на Южна Корея, но неговото управление често се разглежда като пример за ранна авторитарна власт, която се сблъсква със значителни вътрешни и външни предизвикателства.
Въпреки че има някакви опити за демократизация, те са засенчени от репресиите и политическата нестабилност.
Към американските пари Сингман Рен се отнася изключително небрежно и не успява особено успешно в опитите си да извади страната от разрухата.
Да бъдем честни, той дори не се опитваше особено ... къде по-лесно е да се убиват корейци с етикета на леви партизани.
Вероятно ще ви учуди, но и в Южна Корея е имало култ към личността на този водач.
Портретите на водача задължително трябвало да висят на видно място във всеки дом и да гигантските статуи на президента не са били рядкост тогава ...
Но дори такива управители като Сингман Ри не са вечни.
Политическата кариера на Сингман Ри приключва след третия му президентски мандат през 1960 година.
На последните "свободни" демократични избори през 1960 година в Южна Корея той спечелва скромните 100% от гласовете.
Не, не е шега.
Всъщност, след обявяването на резултатите, президентът се сблъска със спонтанно народно въстание, което не успява да потуши.
В крайна сметка Сингман Ри просто избяга на Хаваите.
Априлската революция, както по-късно наричаха тези събития, слага край на първия безславен етап от историята на Южна Корея и дава началото на втория, още по-безславен етап.
Появява се втората корейска република.
През всичките си 9 месеца на съществуване втората корейска република преживява безкрайни политически конвулсии.
Нестабилната политическа система обезсмисля всякакви опити за реформи.
Икономическият растеж също е почти невидим.
Междувременно на север индустриално развитата КНДР с наследство още от японците активно се изправя на крака.
Цялото това безобразие обаче приключва бързо благодарение на появата на легендарния генерал Пак Чун Хи.
Най-известният корейски диктатор през ХХ век.
През 1961 година южнокорейският генерал Пак Чун Хи оглавява успешен военен преврат, а след 2 години е избран за президент.
Историята на Пак Чун Хи е доста спорна.
Според някои източници генерал Пак е воювал на страната на японците, дори за известно време е бил част от една комунистическа клетка.
Но към властта и началото на своето президентство той подхожда като твърдо убеден привърженик на капитализма.
Формално той е граждански президент.
На практика обаче страната е под строг военен контрол по време на цялото му управление.
Генерал Пак управляваше Южна Корея с железен юмрук заедно със своята военна хунта почти 20 години.
Генерал Пак Чун Хи, известен със своя военен стремеж и безкомпромисно управление, е титанична фигура в модерната история на Южна Корея.
Поемайки властта след военен преврат през 1961 година, той трансформира страната от бедна и тотално разорена след войната нация в един от най-мощните "Азиатски тигри", символ на икономическо чудо.
Неговото управление, което продължава до 1979 година, е време на огромни контрасти и драматични промени.
От една страна, Пак Чун Хи е архитект на индустриализацията и модернизацията на Южна Корея.
Под негово ръководство, страната преживява период на бърз икономически растеж, благодарение на създаването на мощна индустриална инфраструктура и развитието на водещи корейски компании, които днес вече са глобални международни гиганти.
От друга страна, неговият режим е известен със своята авторитарност и политически репресии.
Политическата свобода и човешките права често са потъпквани, а политическата опозиция - силно потисната.
Промени в конституцията укрепват допълнително властта му, а създадената от него Южнокорейска Централна разузнавателна служба (KCIA) се превърна в символ на страха и подтисничеството.
Интригуващият аспект на управлението на Пак Чун Хи е начинът, по който той постигна тези икономически успехи.
Той въвежда строги икономически планове - петилетки ... да добре чухте :)
Петилетни планове за развитие насърчаващи износа и индустриалното развитие, което промени коренно южнокорейското общество.
Изоставайки далеч зад Северна Корея по икономически и военен капацитет в началото на своето управление, Южна Корея бързо настигна и дори изпревари своя северен съсед.
Въпреки че мнозина го виждат като диктатор, в Южна Корея съществуват и гласове, които оценяват високо неговия принос за икономическото развитие на страната.
Този контраст между икономическия прогрес и политическите репресии прави периода на управление на Пак Чун Хи изключително интересен и противоречив.
Това е една от многото истории на Корейския полуостров, където историята е пълна с конфликти, надежди, разочарования и драматични преобразувания, които продължават да оформят този динамичен регион и днес.
Диктатурата на генерала се основава на два основни стълба: икономически национализъм и антикомунизъм.
Днес диктатурата на Пак е известна като класически пример за диктатура на развитието, където авторитарният режим стимулира процеса на модернизация.
За развитието ще говорим малко по-късно, нека сега да си поговорим първо за диктатурата.
Пак Чун Хи вярва, че за модернизацията на страната не са нужни никакви либерални демокрации и човешки права.
Напротив, през 1971 година Пак въвежда извънредно положение в страната - изборите вече са ненужни, а действащият президент получава разширени правомощия.
Реалната политическа опозиция отива в нелегалност.
Новата Конституция на Южна Корея, наречена "Юсин" или преведено на български "Възраждане" прави генерал Пак Чун Хи доживотен владетел на Южна Корея.
Промяната в конституцията "Юсин" / "Възраждане" е въведена от генерал Пак Чун Хи през 1972 година.
Тази конституция значително увеличава президентските правомощия и по същество прави Пак Чун Хи доживотен владетел на Южна Корея.
Тя позволява на Пак да управлява без каквито и да било ограничения, като му дава възможността да се кандидатира за неограничен брой мандати, да контролира законодателството и да извършва значителни репресии срещу политическата опозиция.
Конституцията "Юсин" е възприета като начин за укрепване на авторитарната власт на генерал Пак и е широко критикувана за нарушаване на демократичните принципи и човешките права.
Периодът на "Юсин" е характеризиран с политически репресии, цензура и съпротива срещу режима на Пак.
Промените в конституцията остават един от най-спорните аспекти на това управление.
Преследванията и мъченията на реалните и предполагаемите противници на режима станаха рутина, хората започнаха да изчезват.
Все пак една част от някои изчезнали но с късмет са намерени по-късно в домовете им - пребити и мълчаливи.
През 1973 година агенти на корейското ЦРУ отвличат лидера на опозицията Ким Де Жун от неговата стая в токийски хотел.
Имайте в предвид, че Ким Де Жун не е бил шпионин на Северна Корея или агент на СССР, а просто е бил популярен демократичен опонент на властта.
Ким избягва екзекуцията като по чудо.
Да. тогава през 1973 година в един от най-драматичните и скандални случаи в южнокорейската история, Ким Де Жунг, който по-късно става президент на Южна Корея, е отвлечен от агентите на Южнокорейската Централна разузнавателна служба (KCIA) в Токио, Япония.
Ким Де Жунг по това време е известен като опонент на режима на генерал Пак Чун Хи и се смята за водеща фигура в демократичната опозиция в Южна Корея.
Отвличането му е опит да се премахне един от най-видните критици на авторитарното управление на Пак.
След отвличането, Ким Де Жунг е върнат в Южна Корея, където едва избягва смъртта.
Според някои доклади Ким Де Жунг се е спасил единствено благодарение на намесата на американски дипломати.
Този инцидент предизвиква международно внимание и осъждане, като допълнително подкопава международния имидж на режима на генерал Пак Чун Хи.
Ким Де Жунг впоследствие става важна фигура в борбата за демокрация в Южна Корея и е избран за президент на страната през 1998 година.
Той води активна политика на сближаване със Северна Корея, известна по-късно като политика на "Слънчевия лъч".
Имайте в предвид, че дори в Европа противниците на режима на генерал Пак не могат да се скрият.
През 1967 година от Източен Берлин, САЩ и Франция насилствено са отвлечени и прибрани в Южна Корея няколко десетки корейски опозиционери.
Уж видите ли те през посолството в Източен Берлин били получавали пари от Северна Корея, дори посещавали Пхенян и водели подривна дейност.
Корейското ЦРУ тогава има около 4 хиляди служители и мрежа от информатори, достигаща до милион човека.
Стачкуващите работници в Южна Корея или дори подписалите някаква протестна петиция можело лесно да завършат пътя си с мъчения и затвор.
Генерал Пак, както и добре познатия ни негов еквивалент на Север Ким Ир Сен, внимателно следи публичния образ на своя режим.
Сценариите на всички филми в двете Кореи са одобрявани от цензурни комитети, вестниците и обществените организации, нарушили цензурата, са затваряни.
Пак иска в страната да се разпространява само една пропаганда - неговата лична.
Ще се учудите, но невъоръжено око на странични наблюдател днес много трудно може да различи неговата пропаганда от пропагандата на колегите му в Северна Корея.
И двете Кореи не обичат да го признават, но Държавната Идеология и в Сеул и в Пхенян е твърде сходна!
Те дори звучат еднакво - Държавната Идеология в Южна Корея се нарича "Чучхесон", а в Северна Корея името и е "Чучхе".
Да започнем с юга - диктатурата на Пак е концептуална: той не само държи страната си в железен юмрук, но трябва паралелно да потиска враговете си, като обаче в същото време модернизира икономиката и поддържа добри отношения със Запада.
Звучи като съчетание на несъвместими неща, но генералът се справи - нека видим как точно.
За начало Пак се вдъхнови от мита за легендарния основател на корейската държава - Дангун.
Митът, към който се е обръщал генерал Пак Чун Хи за вдъхновение, е свързан с легендарния фигурата на Дангун (транскрибиран понякога като "Танни" в зависимост от романизацията), който се смята за основател на първата корейска държава, известна като Гочосон или Древна Чосон.
Според легендата, Дангун е основател на корейската нация и владетел на Гочосон, която се счита за първото корейско царство, установено през 2333 г. пр.н.е.
Той често е описван като полу божествената фигура, син на божеството Хванунг и мечка, която се превръща в човек.
Този мит е важен елемент на корейската култура и национална идентичност.
Пак Чун Хи, като водач на Южна Корея, е използвал образа на Дангун и идеята за историческото и културно величие на Корея, за да укрепи национализма и да легитимира своето управление, особено в контекста на модернизацията и икономическото развитие на страната.
Древния образ на основателя Дангун - този образец на идеален управник генерала прилага един вид като еквивалент на себе си и управлението си и се явява и превръща в идинвид в баща на нацията и героически лидер, който се бори с комунистите в името на просперитета на Велика Корея.
Генерал Пак убеждава народа, че притежава всички качества на истински национален водач.
Той редовно се обръща към традиционните конфуциански ценности и вярвания на корейците.
Но основният акцент на генерал Пак се прави на така наречената Идеология 'Чучхесон', което в приблизителен превод означава "национален субективизъм" и още като разчитане на собствените сили.
Новата идеология трябва да мобилизира нацията и да укрепи режима на личната власт на генерал Пак.
'Чучхесон' провъзгласява, че националното самосъзнание е движещата сила на Корея през цялата й история.
Силно твърдение, като се има предвид, че страната е възникнала преди почти 4 000 години.
В седемдесетте години под влиянието на 'Чучхесон' започват да въвеждат научно тълкуване на цялата корейска история.
Сеулските идеолози формулират концепции и доктрини, които могат да бъдат адаптирани към идеята за уникалността на корейската нация.
'Чучхесон' предполага, че корейският народ следва някакви древни и уникални корейски духовни принципи.
Нещо подобно на това което прави Ататюрк в Турция.
Дори християнството е използвано в този процес, тъй като Корея исторически е една от най-християнските страни в Азия.
За разлика от Китай и Япония, мисионерите тук никога не са били обесвани или изгонвани.
В резултат днес в Южна Корея има около 15 милиона християни, което е 30% от населението.
Така пропагандата на Пак налага разказа, че Корея и корейците са новия Израел и че Корея ще стане инструмент за спасението на света.
Освен това идеолозите настояват, че повече от хиляда години, още от VII век, Корея е била една във всички смисли на думата.
Въпреки многобройните инвазии, корейците винаги са успявали да защитят своя бит и своите обичаи.
Къде другаде такова нещо може да се намери?
Китайците станаха комунисти, японците - марионетка на американците, единствено корейците са уникални и винаги самостоятелни.
С други думи, генерал Пак измисли хилядолетна нация, където такава никога не е съществувала.
Корейската история е формулирана в термините на национално единство, пренебрегвайки всички несъответствия и противоречия в историята.
Може да изглежда, че ситуацията е напълно стандартна.
Но въпросът е в друго: как да се съчетае това с илюзията за демокрация.
Пак подхожда към проблема творчески: Да, Корея е демокрация, но не като тази на Запад, а различна административна корейска демокрация.
Според генерал Пак, южнокорейското общество по същността си е изключително традиционалистко, основано на конфуцианството.
Принципът на уникалността е стандартна история за азиатските страни: Да, ние сме демокрация, но не като всички останали.
Струва си да погледнете съседния Сингапур, където по онова време управлява легендарният автократ Ли Куан Ю.
Той също поддържа демократичната фасада за пред западните партньори, а всички неудобни подробности обяснява с уникалния начин на живот на сингапурците.
Защо, когато задавате неудобни въпроси, смятате, че събеседникът ви е глупав и че вие сте по-умни от него?"
В Корея необходимостта от демокрация не се отрича, но без гражданско общество далеч няма да се стигне.
И това е доста трудно, когато почти 70% от населението ти дефакто живее на етапа на аграрно общество и само 1,5% изкарва прехраната си в заводи и фабрики.
Добре, с южните демократи е ясно, но северните другари отиват междувременно още по-далеч - те официално и нарекоха своята страна "демократична" - КНДР Корейска Демократична Народна Република.
Нека да се качим сега малко по на Север.
За начало, най-важното - Северна Корея официално не говори, че е страна на победилия комунизъм.
В тяхното име няма нито комунизъм, нито социализъм, а идеологията на КНДР не прилича на китайския маоизъм.
Ким Ир Сен разработва за своите сънародници собствен изключителен корейски модел на Идеология и я нарича "Чучхе", което би могло да се преведе като самобитност.
Секунда, веднага се пренасяме пак в Южна Корея и нейната "Чучхесон", което е опора на собствените сили ...
Основната идея на "Чучхе" в севера е хармоничното обединение на марксизма с конфуцианството - разбърквай, но не смесвай.
КНДР все пак се различава значително от своите комунистически колеги.
Например в Северна Корея никога не е имало специални кампании срещу интелигенцията, макар че разбира се, особено словоохотливите там не се харесват.
Да, безспорен факт, е че в Северна Корея не са провеждани мащабни кампании срещу интелигенцията по същия начин, както в Китай или СССР.
Въпреки това, режимът в Северна Корея е известен със своята строг контрол над образованието, културата и информацията, както и със своята непоносимост към дисидентството и критиката.
В Китай по това време е Културната революция.
Време в което студентите разрушават храмовете и се подиграват с останките на китайските императори.
Те се опитват по всякакъв начин да показват, че миналото им е било изцяло порочно.
В СССР по онова същото време разрушават православните храмове и се борят с реликвите на патриархалната култура.
Нищо подобно обаче не се случва в Северна Корея.
Докато Китай и Съветският съюз се прехвърляха от една крайност в друга, от репресиите до геноцида над врабчетата и до строеж на заводи за Apple то в в Пхенян имаме една сурова стабилност.
Тиха, спокойна и много тъжна стабилност.
В Северна Корея нямаме директен аналог на Културната революция или антирелигиозните кампании на СССР, но това не означава, че режимът е по-малко репресивен.
Да, няма съмнение, че Севернокорейският режим е известен със своята строга цензура, пропаганда и контрол над всички аспекти на обществения живот, включително образованието и културата.
Традиционните семейни ценности в Северна Корея се използват на адекватно ниво за интересите на комунистическата върхушка.
Съгласно конфуцианските канони, чиновниците в КНДР се представят като благожелателни управници, а обществото - като разширено семейство.
Всички на север ги обединява, разбира се, взаимната любов.
Докато в Китай и СССР поне се опитваха да строят комунизъм, в КНДР за това дори не са споменава, но пък разиграваха добре картата на национализма.
Нацията в етнически смисъл, корейците, е основата на Идеологията на севера "Чучхе", затова разделянето на Корея се възприема като нещо неприродно.
Ким Ир Сен в КНДР се смята за велик защитник на корейската нация, която през цялата история е била обиждана от чужденците и империалистите.
Ким Ир Сен официално е признат за божество, и в неговата биография вече е невъзможно да се различи истината от измислицата.
Всички комунистически режими по един или друг начин се изолираха от външния свят, но нито един от тях не се изолира и идеологически.
Корейците на север създадоха собствена, безподобна на нищо друго идеологическа система на мислене и продължават да се варят и пържат в нея и до ден днешен.
"Чучхе" и до днес остава водещият принцип на севернокорейския живот.
Може да звучи като фалшива новина от южнокорейските медии, но от 1997 година времето в Северна Корея се отчита по календара 'Чучхе', като първата година е, разбира се, годината на раждане на Ким Ир Сен - 1912 г.
Гражданите на КНДР трябва не само да изучават 'Чучхе' но и да го изследват и да притежават 'Чучхе' в себе си.
Каквото и да означава всичкото това ...
Корейците на север трябва да претопят своята индивидуална идентичност в колективната идентичност на корейската нация.
Дефакто какво точно означава всичко това на практика, знае само Бог - или по-точно, покойният Ким Ир Сен.
И най-забавното: помнете ли как в южнокорейския 'Чучхенсон' голямо внимание се отделяше на легендарния основател на Корея Дангун?
Нека да си припомним, че точно от Дангун Пак Чон Хи извеждаше историята на силната лична власт.
През 1993 година в Северна Корея точно на деня на образуването на държавата откриха останките на същия онзи легендарен основател на Корея на възраст около 5 000 години.
Завистници от Южна Корея поставят под въпрос достоверността на тази находка, но севернокорейските идеолози отидоха още по-далеч, твърдейки, че Дангун и корейската нация произлизат от отделен клон на хората.
Басейнът на река Тедонг - тази река, която е непосредствено под Пхенян, по тяхно мнение е била люлката на човечеството.
Разбира се твърденията за откриване на останките на Дангун през 1993 година и за идеите, че той и корейската нация произлизат от отделен клон на човечеството, трябва да се разглеждат с известен скептицизъм.
Такива твърдения често са част от севернокорейската пропаганда, която цели да подчертае и възвеличи корейската национална идентичност и история в контекста на севернокорейската идеология и култ към личността на управляващата династия Ким.
КНДР - това е държава със строга обществена йерархия, култ към силната личност и ултра национализъм.
И така на база на национализма в Идеологията се оказва, че идеологиите на диктатурите в Южна и в Северна Корея са всъщност доста сходни - разликата е в радикализма на учението.
Тук трябва обаче да отчетем и една важна разлика - Северна Корея запази непроменена своята идеология, докато на юг има промени.
Нека най-накрая признаем очевидното!
Южна Корея днес, разбира се, е съвсем различна от Северна Корея.
Днес БВП на Южна Корея е 25 пъти по-голям от този на Северна Корея.
Когато в началото на деветдесетте изчезна Съветският съюз заедно с целия социалистически блок, режимът на семейство Ким остана монолитен и неподвижен, но международният натиск върху него значително се увеличи.
След това Северна Корея се отказа от тезата за марксистко-ленинска държава ... хммм все едно че някога въобще и са били такава.
Да, безспорно Южна Корея изпита значителни сътресения - страната само за няколко десетилетия премина през тежкия път на военните диктатури, меките автокрации и полудемократичните режими.
Най-важното е, че дефакто Южна Корея успя да се обогати на тази основа.
Просто погледнете растежа в графиката на БВП на страната.
От страна, в която в началото на шестдесетте доходът на глава от населението не надвишава 100 долара, се превърна в съвременна постиндустриална държава с богато и образовано население.
БВП на страната оттогава насам нарасна приблизително 400 пъти.
На Южнокорейското икономическо чудо или на познато още като чудото на река Ханган днес са посветени тонове научна литература.
От всички азиатски тигри и икономики на Източна Азия, които преживяха взривния растеж след края на Втората световна война, случаят на Южна Корея е може би най-впечатляващият.
Нека си поставим амбициозната задача да опишем южнокорейското Икономическо чудо в няколко основни точки.
Всички азиатски тигри, освен Сингапур, започват пътя си нагоре със земеделието.
Единствено в Сингапур просто няма такива земеделски площи.
В Южна Корея държавата принуждава земевладелците да й продадат излишъка от земя и държавата разпредели земята между фермерите.
Земята беше дадена на тези, които всъщност работят на тази земя.
Продажбата на земеделски площи за печалба беше забранена.
Социализъм, ще кажете вие ... НЕ, просто умно структуриране на пазара - ще ви отговорят корейските реформатори.
От държавата фермерите получават евтини кредити и модерни технологии и всички стимули да забогатяват.
Повишение на доходите.
Повишаването на доходите на фермерите довежда до потребителски бум, който става основата на следващия етап от промишленото развитие.
Всяка развиваща се страна обикновено започва с отрасли с ниска добавена стойност.
Просто казано всички започват просто, а не с високо технологично производство.
Е да, и вие не участвате в олимпиада по програмиране след само половин годишен курс по C++.
Така и корейците не скачат веднага в авангарда на индустрията.
Започват с текстил, шивашки, преработване и други подобни видове основно производство.
Бюрократичен държавен капитализъм.
Отново на сцената е нашият генерал Пак Чун Хи.
Държавата при него национализира банките и контролира лихвените проценти давани на отделните предприятия.
А и нека да си припомним факта, че генерал Пак управлява икономиката на Южна Корея на базата на ... вярвате или не ... на петилетни планове.
Всичко това перфектно се вписва в идеологията Чучхесон - развитие равно на силна ръка плюс строг контрол.
Технологиите
Корейците винаги правят нещата по свой собствен начин.
През седемдесетте години Пак Чун Хи обяви, че страната преминава към изграждане на високотехнологична промишленост.
Акцентът тогава пада на металургия, автомобилостроене, електроника и петро-химията.
Бързият преход към сложни производства не е типичен.
Нек да не забравяме че само преди 15 години Южна Корея все още лежеше в руини.
Световната банка тогава отхвърли молбата за кредит, но парите са намерени от ... японците.
Помните ли, говорихме как Южна Корея след 20 години след края на войната все пак успя да се разбере някак с Япония.
Всичко тогава се реши с осемстотин милионен кредит за амбициозните планове на генерал Пак.
Така и тогава се роди известният днес южнокорейски хай-тек.
Износа.
Логиката е проста: корейските производители трябва да се развиват в условията на ожесточена конкуренция.
Оставете ги на вътрешния пазар и те ще се отдадат на мързел и рента, както стана междувременно в много други страни по света.
Решено е да ги тласнат от брега право в буйните води на реката за да се научат сами да плуват.
Тоест да ги изпратят директно на международните пазари.
Това е наистина трудно и отнема известно време, например Hyundai успя да влезе на американския пазар само след няколко поредни провала.
Но накрая корейците се научиха как точно да се конкурират с чужденците.
Samsung продава зад граница това, което и самите корейци тогава нямаха, например продаваше телевизори.
Чеболите, известните богати семейни кланове.
Всички ключови южнокорейски компании от LG до Hyundai са конгломерати, управлявани от най-богатите семейства в страната наречени "Чеболи"
Всички Чеболи са създадени като семеен бизнес, с който на държавата й е било удобно да преговаря.
30 компании водени от семейни патриарси, и до днес осигуряват в Южна Корея лъвския дял от БВП.
Накратко, Южна Корея се обогати благодарение на последователна и разумна политика на държавния капитализъм.
Страната успя успешно да заеме перспективни ниши и органично да се влее в световната икономика.
Но е важно да се помни, че диктатурата на развитието, въпреки изключителните си успехи в развитието, винаги си остава диктатура.
И диктатурата на генерал Пак достигна края на своя срок на годност.
Синдромът на генерал Пак.
На 26 октомври 1979 година генерал Пак Чон Хи е убит .
Генерал Пак Чон Хи е убит от собствения му началник на разузнаването, директорът на Корейското ЦРУ Ким Дже Гю.
До днес не е ясно дали това е опит за военен преврат или уреждане на лични сметки.
Има слухове, че убиецът е бил недоволен от своето възможно отстраняване от поста директор на корейското ЦРУ.
Други версии не изключват намесата на американското ЦРУ, но за нас сега най-важно е следното: генерал Пак, колкото и да е гениален мениджър и визионер, загина като типичен диктатор в резултат на вътрешноелитен заговор.
С убийството на генерал Пак диктатурата в Южна Корея обаче не приключи.
Страната е в треска още 10 години.
В Южна Корея настъпва период на политическа нестабилност и продължаваща военна диктатура.
Властта периодично се прехвърля между различни военни лидери.
Към властта периодично идват старите военни елити, затварят се вестници и университети и военните ликвидират конкурентите си.
Въстанието в Гванджу:
През 1980 година след поредния преврат и въвеждането на военно положение цяла Южна Корея се вдига на бунт.
Тогава се случи въстанието, за което ще си поговорим сега.
В историята това въстание влезе като клането в Гванджу.
Въстанието в Гванджу през май 1980 година е едно от най-значимите събития в модерната история на Южна Корея.
То започва като студентско и гражданско движение за демокрация в града Гванджу, но е жестоко потушено от правителствените сили.
Официалните данни за броя на жертвите варират, но много източници смятат, че убитите са много повече от официалните 200.
Въстанието в Гванджу често се счита за повратна точка в историята на Южна Корея, тъй като подчертава желанието на корейския народ за демокрация и свобода и води до по-нататъшни демократични реформи в страната през следващите години.
Според официалните данни правителствените войски тогава убиват 200 души.
Реалният брой жертви не е известен досега, но вероятно е 10 пъти по-голям - до 2 000 убити.
Това е сравнимо с жертвите на площада Тянанмън в Пекин през 89-та година, когато китайските студенти се изправят лице в лице с танковете.
Само че за събитията на Тянанмън всички разбрахме - помните онази известната снимка на мъжа с пазарските мрежи препречил пътя на танковете.
Докато за клането в Гванджу през 1980 г почти никой нищо не разбра.
Разликата е, че тогава в Пекин работят стотици западни репортери, затова новините за трагедията неизбежно се прокраднаха в медиите.
9 години преди това в Гванджу няма почти никой, който може да да разкаже на света за престъпленията на корейската диктатура.
С изключение на един човек - немски репортер, който по чудо попада в обсадения Гванджу с такси и успява да заснеме на камера побоя и убийството на протестиращите.
След това той успява да изнесе филмовата лента от града в метална кутия от бисквити.
Той отлита за Токио и изпраща заснетия материал в Германия.
Клането в Гванджу става неоспорим факт.
За събитията от тези дни е заснет впечатляващият корейски филм "Такси".
Не, не става въпрос за онзи филм с Робърт Де Ниро, а за корейска историческа драма от 2017 година, която силно ви препоръчвам, дори ако азиатското кино обикновено не ви привлича.
Какво мислят американците за клането в Гванджу?
Всичко е просто: жестокостта на корейския режим не ги вълнува ... всичко е наред докато дневния ред отговаря на военно-стратегическите цели на САЩ в региона.
А какви дефакто са целите на Американците ли?
Ами да, Южна Корея отлично се справя с ролята си на буфер срещу КНДР.
Потушаването на въстанието в Гванджу е одобрено от американското командване, без тяхното одобрение е ясно, че нищо в Южна Корея не може да се случи ... факт.
Обикновените корейци много добре виждаха и осъзнаваха това и на никого от корейците това не му харесваше.
През осемдесетте южнокорейският антиамериканизъм, да, точно южнокорейският, достига своя връх.
Цялата страна знае, че щаб квартирата на армията на САЩ се намираше в Сеул, непосредствено до щаба на корейската армия и Министерството на отбраната, и че военните ведомства на двете страни тясно си сътрудничат.
Изглежда очевидно, че корейските диктатори, които са тясно свързани с военните не биха направили крачка без прякото одобрение от Вашингтон.
Е да ... Администрациите на Рейгън и по-късно на Буш-старши отричаха всякакво участие на САЩ в клането в Гванджу.
Ясно е че ще отричат, да.
За съучастието на американците в Клането в Гванджу обаче официално стана известно едва през средата на деветдесетте години, когато са разсекретени част от дипломатическите документи.
Фактът за прякото сътрудничество на САЩ с корейските диктатури от ХХ век до днес подхранва антиамериканизма в Южна Корея, и приятели и тук в това отношение Република Корея отново е много подобна на КНДР.
Съвсем доскоро корейците протестираха срещу поредната неизгодна икономическата сделка със САЩ.
Терора в Южна Корея дефакто приключва някъде 1987-а година.
Всичко започна с така наречената сеулска пролет, когато на улицата излязоха не само студентите, но и обезпечената средна класа.
"Диктатурата на развитието" в крайна сметка сама си изкопа своя гроб.
С увеличаването на БВП расте и желанието на гражданите да участват в политиката, да планират своето бъдеще и да се борят с полицейското насилие.
Мнозина са убедени, че хората в различни страни започват да се бунтуват, когато осиромашеят, но политическата наука и пирамидата на нуждите на Маслоу ни показват точно обратното.
Колкото повече пари имат хората, толкова повече време имат да мислят за съдбата на Родината, за бъдещето на своите деца, а не да мислят за това с какво ще платят наема за апартамента си следващия месец.
Тук точно и авторитарните лидери започнат да имат проблеми.
Нещо подобно се случи и в Китай, но там се случи Тиенанмън, а след това икономиката на страната стана още по-отворена за западните страни.
В края на осемдесетте години в Южна Корея, военните изправени пред заплахата на общонационална стачка отстъпиха.
Властта реши не само да отвори икономиката, но и да предприеме политически реформи.
Приета е нова Конституция, провеждат се свободни избори и точно през 1987 година се формира корейската политическа система, която почти без изменения оцелява и до днес.
През 1996 година бившият президент Чон Ду Хуан е арестуван по обвинение в заграбване на властта и е осъден на смърт.
В Южна Корея този процес се нарича "съдът на века".
Въпреки това, присъдата не издържа дълго и след известно време Чон е помилван в името на Великото национално примирение.
Можете да си представите как са реагирали близките на жертвите от клането в Гванджу.
Въпреки това, строго на хартия, Южна Корея след десетилетия на диктатура премина към по-стабилна и по-малко кръвожадна демокрация и мирно се раздели с авторитарното си минало.
Изглежда, че всичко свършва добре.
Днес ако посетите кафенетата на големите и по-малките корейски градове ще видите, че по стените им често се срещат малки черно-бели портрети в рамки на генерал Пак Чон Хи.
Част от Южна Корея все още тъгува по своя диктатор.
Носталгията започва още през деветдесетте.
Според проучване от 1997 година, 3/4 от населението наричат генерал Пак президента, който се справяше най-добре със задълженията си.
Това шокира хората, които са изпитали на своя гръб репресиите на генерал Пак.
Мнозина от тях добре помнят мъченията и отвличанията по време на диктатурата на развитието.
Но политическият Стокхолмски синдром не можеше да бъде спрян.
Ентусиасти дори създават фен клубове като Обществото за почитане на Пак Чон Хи.
Накратко, обичането на диктатурата става нещо нормално и няма нищо учудващо в това.
Южна Корея твърде дълго беше под властта на хунтата и важното тук е, че тази хунта беше много ефективна.
Корейците имат причина за тази носталгия ... защото икономическият растеж от онова време никога повече няма да бъде така бурен, както когато Корея се издигаше от абсолютна бедност.
Е, растежът от нулата е много по-лесен.
Генерал Пак пое страната с БВП от 2 милиарда долара и я остави с резултат 10 пъти по-голям.
Историкът Алберт Хиршман нарича носталгията по силната ръка реторика на реакцията.
Реформите, обновяването, демократизацията - всичко това поставя под съмнение резултатите, които са постигнати с труда на предишните поколения.
Еднозначното осъждане на диктатурата може да се разбере от емоционална гледна точка, но ако разсъждаваме рационално, това е отказ от миналото, който не води до нищо добро.
В крайна сметка днес генерал Пак предизвиква в паметта на корейците образа на строг, но благодушен баща и дори мъченик, който е убит от предателски съратник.
Да, при него беше трудно, много хора пострадаха, но Корея постигна колосален национален успех и това трябва да се цени.
В колективната памет на корейците той заема ключово място, а на съвременните сеулски консерватори изглежда няма кого другиго да си спомнят освен стария добър генерал Пак.
Подобна носталгия има почти във всяка страна, която е преминала през диктатура и тоталитаризъм.
Например в Испания, освен разбира се в страните на Баски и Каталуния, портретите и символиката на режима на генералисимус Франко се срещат днес в местните заведения не по-рядко от портретите на генерал Пак в Сеул.
Същата история е и с бившите комунистически диктатури в Източна Европа - германската носталгия по ГДР или особено носталгията по "Друже Тито" в някои от страните на бивша Югославия.
За изключително високия рейтинг на Йосиф Сталин сред най-популярните днес управители на днешната империя на русите всичко много добре знаем.
Между другото, по повод корейския филм "Такси", филма посветен на за въстанието в Гванджу ... имайте в предвид, че главният актьор на филма в крайна сметка се оказа в черния списък на корейските киностудии, а самият филм се добра до екраните с изключително големи трудности ... ФАКТ
Отразяването на премиерата на филма в в медиите е изключително строго контролирано от държавата.
Да, странна е днес свободата на самоизразяване по чувствителни исторически теми дори и в демократична Южна Корея.
Южнокорейската либерална демокрация само изглежда безупречна ... безупречна само и единствено на пръв поглед.
В действителност всички политически сили в страната трябва да се справят с наследството на диктатурата, реториката на реакцията и опасната носталгия по времената на силната ръка.
През май 2022 година президент на Южна Корея стана бившият прокурор Юн Сок Йеол.
След поредица от интимни и корупционни скандали той започна откровена атака срещу пресата.
Полицията разгроми няколко големи новинарски издания, а на политиците от либералната опозиция започнаха да получават заплахи.
Главният съперник на Юн на изборите попадна под разследване по обвинение в корупция.
Но главната заплаха за южнокорейската власт разбира се не е в издателствата и не в щабовете на опозицията, а е разположена няколко десетки километра на север от Сеул.
Да, днес Южна Корея има проблем, който не излиза от дневния ред на двете държави вече 70 години: войната.
Корейската война официално продължава до днес.
Формално днес действа примирие което страните подписаха още през 1953 година - годината на смъртта на Сталин ... да толкова отдавна беше.
Въпреки това, мирен договор все още не е сключен.
Корейците от двете страни на границата помнят войната - в Южна Корея за нея постоянно се снимат филми и се пишат книги.
За КНДР военната пропаганда е основа на жизнеността на политическия режим там.
Милитаризацията
Милитаризацията на обществото днес е общокорейската реалност и действителност и от двете страни на границата по 38-ия паралел.
В американските военни бази на територията на Южна Корея в момента се намират повече от 30 000 американски войници.
Съгласно споразуменията в случай на реална война, американските войски ще поемат пълното командване и оперативен контрол над всички южнокорейски сили.
В Южна Корея действа всеобща военна служба, а числеността на постоянната армия надхвърля 600 000 души при население от 51 млн.
Военният бюджет на Южна Корея е 43 милярда долара - един от най-големите в света, почти два пъти по-голям от този на Израел и пет пъти по-голям от военния бюджет на Турция.
Военната служба в Южна Корея е толкова важна, че дори световноизвестни знаменитости са принудени да я изпълнят.
Наскоро в армията е изпратен най-известният корейски футболист Сон Хьонг-мин, който играе за Тотнъм, както и участниците в известната групата BTS трябваше да отдадат дълга си към военните.
Защото успехът е успех, договорите са договори, но вашата основна задача е да спасите страната от комунистите, когато му дойде времето.
КНДР, разбира се, също не изостава - нейната Корейска народна армия с кадрови състав от повече от един милион души чака своя час в района на демилитаризираната зона близо до Сеул.
Армейската субординация е част от южнокорейската традиционна йерархия.
До днес в повечето южнокорейски компании кариерното развитие строго зависи от стажа.
Длъжностите са повече като армейски чинове.
Редовите длъжности са само шест, а в ръководното звено - осем.
Противоречието на началника не е прието.
Началника освен статус има и старшинство спрямо вас.
В Южна Корея топмениджърите са хора на възраст над 60 години.
В това Югът много прилича на Севера, където армейската култура прониква обществото така надълбоко.
Мъжете в Северна Корея служат цели 10 години.
От казармата севернокореецът обикновено излиза близо до тридесетте.
Жените имат малко повече късмет - те прекарват в армията само 3 години от живота си.
Разбира се, това не се отнася до отпуските на партийните членове и държавни чиновници.
В Южна Корея до днес не са отменени законите за националната сигурност.
Формално те действат от самото основаване на републиката и предполагат ограничение на правата на гражданите, когато става въпрос за КНДР.
Южнокорейската държава не може да контактува със северняците.
Комунизмът официално е криминализиран.
За севернокорейска пропаганда днес може да бъдете осъдени на 7 години затвор.
Достатъчно е да кажете например публично, че КНДР е легитимно политическо образование на световната карта.
Това се отнася в пълна сила и за чужденците.
През 2015 година гражданка на САЩ е депортирана от Южна Корея с забрана за влизане заради изказване в подкрепа на КНДР.
Законът по всякакви стандарти не е либерален, но както показват проучванията, южнокорейското население го подкрепя.
Днес за твърдата политика спрямо комунистите се обявява предимно по-възрастното поколение корейци и консервативните политици.
По-младите днес обикновено са настроени по-примирително и правителството е солидарно с тях.
Вече 26 години Южна Корея провежда така наречената политика на "Слънчевия лъч".
Целта й е да се постигне взаимно разбиране със севера.
През XXI век корейските лидери дори няколко пъти се срещнаха лично.
Но когато войната е толкова дълбоко вкоренена в отношенията между двете държави, е много трудно да се изпере бързо като старо петно на дрехата.
За Южна Корея нейният северен съсед остава официално вражеска държава.
Обединените въоръжени сили на Южна Корея и САЩ редовно провеждат учения на суша, във въздуха и на вода.
Преди няколко месеца Северна Корея проведе учение по изстрелване на ракети с имитация на тактически ядрен удар.
Репетициите на втората Корейска война се провеждат там постоянно.
През нощта в началото на октомври 2022 година жителите на град Канин на източното крайбрежие на Южна Корея чуват експлозия и виждат на хоризонта червено-оранжев пламък.
Снимката на взрива бързо се разпространява в интернет, заедно със слухове, че е експлодирала севернокорейска ракета.
Всъщност Южна Корея провежда изстрелване на свои балистични ракети над Източно море в рамките на ученията със САЩ.
Една от тези ракети тогава пада на голф игрище на южнокорейска военна база недалеч от жилищен квартал.
Никой не пострада, но такива инциденти редовно напомнят на корейците, че техният полуостров е в състояние на несигурност, нещо средно между война и мир.
Нищо не се е променило вече повече от 70 години.
Днес разделените две корейски държави са пряк резултат от болезнен развод на бившите съюзници победители във Втората Световна война.
История, която пряко продължава да влияе на съдбите на десетки милиони хора и до днес.
Ако Червената армия не беше достигнала до династията на Ким-овете.
Ако американците не бяха решили да прекроят картата на Източна Азия, може би днес нямаше да имаме нито Samsung, нито KIA нито LG.
Днес съдбата на хората в КНДР и на Република Корея са твърде очевидно отражение на глобалната биполярност от миналия век.
Но парадоксът е, че сходствата тук не са по-малко от различията.
История на кървави диктатури, идеологически митове, милитаризация на обществото, антияпонизъм и дори антиамериканизъм.
За всичко това днес подробно си говорихме, но ние забравихме най-важното:
Корейците преди всичко се обединяват от факта, че са корейци.
Никаква демилитаризирана зона не може и не трябва да разделя един етнос на две части.
Корейският народ наистина се е формирал векове наред.
В това генерал Пак и Железният великия всепобеждаващ пълководец Ким са абсолютно прави.
Основните характеристики на всеки един народ си остават непроменени и неизменни.
Независимо какво вижда днес пред себе си средно статистическият млад кореец: Лъчезарния портрет на любимият вожд или поредния билборд с новия модел смартфон ...
Разделението е факт. A Обединението ... дали все пак е Мисия Възможна?!?
Приятели в днешния подкаст с работно заглавие "Северна и Южна Корея: Обединението - Мисия Възможна?!?" се опитах в дълбочина да ви разкажа за най-новата история на един много изтерзан народ.
Разделението на Корея е суров пример на какво могат да доведат международните игри на власт и алчност.
Но това не е само история за разделение, това е и история за надежда.
Подготвяйки за вас този подкаст почувствах корейците като един близък народ, който физически обаче се намира така далеч от нас - почти от другата страна на планетата Земя.
Осъзнавам все по-силно, че цели 20 века след Исус хората сме се променили толкова малко.
Алчността и жаждата за власт и заграбване на чужда земя все още са реалност в обществото ни.
Всичките тези кошмари на Корейският полуостров, за които ви разказах днес не са се случили само в начало и средата на 20-ти век.
За съжаление не.
И днес сме свидетели какво се случва ежедневно около нас.
Както тогава през 50-те години на 20-ти век Корейският народ с лека ръка беше разделен и тласнат от великите сили в една кървава гражданска война, така и днес виждаме как в началото на 21-ви век същите "велики" сили си играят с живота на стотици хиляди невинни хора.
И днес десетки и стотици хиляди невинни млади хора и невръстни деца са давани ежедневно за кървав курбан и в Палестина и в Украйна.
Да ...
Алчността, лицемерието, лъжата и подлостта вече толкова много години продължават да са движещия фактор на реалността.
Незавидна е съдбата на малките страни, особено когато бъдещето на тези малките страни е оставено да се определя от същите ония "велики" (в кавички) сили ...
Видяхте какво се случи и се случва и до днес с изтерзаният народ на Корея.
Разделиха го с лека ръка и го тласнаха в братоубийствена вражда и кървава гражданска война в услуга на една или друга мрачна идеология.
Лично мен историята на корейския народ дълбоко ме покърти и трогна.
През цялото време докато подготвях този подкаст си мислех колко близка е съдбата им до съдбата на нас българите!
5 вековно кърваво робство, искрена надежда най-накрая за свобода ...
Надежда за Свобода омърсена от мръсните лапите на същите тия империи и велики сили, които орязаха и разпокъсаха на парчета страната ми.
Княжество България, Източна Румелия и да ... Македония ...
Виждате днес онези хора живеещи в югозападните ни територии наричащи държавата си с какви ли не странни имена като ФРЮМ, Северна Македония и какво ли още не, та вижте ги каква неистова омраза таят те днес към братята си ...
И всичко това е само след едни 50 години на геноцид и сръбска окупация.
Приятели, въпреки всичко това аз съм оптимист и имам голяма надежда.
В България, ние също сме изправени пред трудности и предизвикателства, породени от външни сили и исторически събития.
Но както корейците, така и ние имаме силата да пишем своята съдба.
Да, историята ни е била белязана от робство и разделение, но също така и от непоколебим дух и надежда за по-добро бъдеще.
Тая искрена надежда в сърцето си, че изтерзаният народ на Корея ще намери сила и мъдрост и в края на краищата ще се обедини.
Надявам се, че всичките тези тъмни години на вражда и омразата на брата към брата му ще бъдат веднъж за винаги преодоляни и най-накрая забравени.
Имам надеждата, че всичките тези тъмни времена на алчност и жажда за власт веднъж за винаги ще бъдат надживени от нас хората.
Приятели, благодаря ви че отделихте от времето си с този дълъг и така тежък подкаст епизод посветен на историята на един така близък ни по съдба народ.
Аз съм Lupo и ви желая Късмет.
И карай да е весело!
Използвани източници:
Забравеният конфликт. Корейската война, която продължава вече 70 години
На Севере Чучхе, а на Юге – Чучхесон
Идеи Чучхе и идеология Чучхесон: попытка сравнительного анализа
