Нищо не предвещаваше СИТУАЦИЯТА, в която се озовах ... ВИЕЛИЦАТА премина в пороен дъжд на 0 градуса, а е края на Април, а аз имам още 30 км до вкъщи, 20, от които спускане .......
На 19 Април 2022г деня си беше съвсем ОК, без прогноза за дъжд камо ли пък за ... сняг в края на Април на 450 - 500 м надморска височина.
Нов клиент искаше да му изпратя спешно пратка с шоколад, а съпругата ми беше с колата в София.
Дъждовете от последните няколко дни тъкмо спряха.
Гледам прогнозата за днес е за сухо време с евентуално леко кратко преваляване и температура около 10 градуса.
Викам си какво пък, тъкмо повод да врътнем с Пипс любимото ни кръгче до офиса на Спиди в Ловеч през Деветашкото плато!
От селото, в което от известно време живея до Ловеч са 10 км, но аз винаги когато съм с колелото предпочитам да направя една доста по-дълга дъга през Деветашкото плато по което обожавам да карам.
Маршрута в двете посоки през Деветашкото плато е малко повече от 80км с 1400м денивелация по пътчета и баирчета с прекрасна ПриРода, гори, поляни и ниви и още нещо важно - няма никакъв трафик!
Метнах раницата с пратката от 3-4 кг шоколад на гръб, включих в слушалките да слушам най-новата втора част на лекцията в Ютуб на Мария Арабаджиева - Табула цебетис, яхнах Пипс и хайде нагоре по платото.
Времето беше хладно, но смея да твърдя, че като цяло бях екипиран доста добре!
Бях облечен със пролетно - есенен дълъг клин и пролетно - есенно джърси с Windstopper от GORE WEAR, отдолу с блуза термо бельо от мерино и на краката задължителните чорапи от мерино.
Върху летните обувки бях с любимите ми топли гамаши от CRAFT, които носих плътно цялата есен, зима и сега цяла пролет.
Между другото на тези гамаши ще им направя подробно ревю до 1-2 дни, много съм доволен от тях!!!
На ръцете бях с това, което нося когато карам при температури около 10 градуса: тънки вълнени ръкавици от мерино + отгоре върху тях с летни вело ръкавици без пръсти.
Допълнително в дисагите на Пипс носех яке на GORE непропускащо вятър и дъжд (то ме спаси!) + непропускаща дъжд "качулка", която се слага върху каската, също изключително ценна за лошо и студено време.
Целогодишно в малката чанта на рамката нося ултра лек шушлеков елек, който отзад е с мрежа и е перфектен за хладни спускания.
Отзад в чантата на седалката освен якето за дъжд и вятър носех и отоплители за ръце пак на GORE.
Описвам толкова подробно всичкото, което нося със себе си по време на подобни карания само, за да обясня, че бях много ДОБРЕ екипиран за това време!
НО въпреки това малко по-късно през този вълнуващ ден в следствие на няколко "малки грешки" по една или друга причина БЕДСТВАХ СЕРИОЗНО!
Пътя в посока към Ловеч беше сух, времето беше супер, стигнах офиса на Спиди НЕУСЕТНО.
Предадох пратката и бързо поех обратно.
В края на миналата година ремонтираха асфалта по отсечката Ловеч Севлиево и определено този участък стана супер трупер добър и приятен за каране, както надолу така и обратно нагоре.
Бързо изкачих любимото баирче след Ловеч и се спуснах към язовир Крапец.
Малко преди това си облякох якето против вятър и дъжд, тъй като беше все пак хладно и надолу при спускане с 40-50 км/ч си ставаше студено.
При отбивката за язовир Крапец се отклоних в ляво от ново асфалтирания път Ловеч Севлиево и поех нагоре към с. Къкрина.
Там на разклона има едно от малкото останали Велики Дървеса ...
Добър Приятел, който винаги спирам да поздравя и снимам.
Днес обаче гледам зад него се скупчили Черни облаци .. започна да подухва ... хммм Буря идва!
Направих набързо няколко снимки и с Пипс поехме по баирчето нагоре към с. Къкрина.
Малко преди с. Къкрина времето започна бързо да се разваля.
Задуха хладен вятър, започнаха да прехвърчат капки дъжд.
Моя Свят както винаги се погрижи за мен и ми даде Много добро решение на потенциалния проблем!
Намерих супер подслон със сенце за Пипс :)
Сеното изглеждаше някак предразполагащо и топло за изтягане и полегване в него докато бурята отмине ...
Дъжда, който леко ръмеше малко по малко премина в сух снежец или по-точно суграшица.
Хмммм ...
ОСНОВНА ГРЕШКА №1: Казах си сух снежец прехвърча, няма проблем, кво от това нали не е дъжд и ТРЪГНАХ.
Имах 30 км до вкъщи, от които 20 км спускане ....
ЗАЩО не останах там, а в един момент реших все пак да тръгна в снега?!? ...
Явно съм имал Ценен опит да трупам и уроци да уча през този ден.
Или пък просто Акъл море, глава Шамандура - празна и се носи по вълните!?!
Малко по-късно сухия снежец прехвърчащ първоначално вяло само тук там премина в мокри снежни парцали и след малко настана истинска виелица.
Каква виелица? Какви 5 лева? Края на Април е все пак, а и тук не съм високо в Балкана?!?
Няма шега, докато минавах през Къкрина към Брестово започна абсолютна мокра виелица.
За броени минути времето се обърна от прехвърчащ вял снежец на големи парцали мокър сняг със силен вятър.
Наблюдавах температурата на Гармина - вело компютъра ми и температурата в рамките само на няколко минути падна от 7-8 градуса горе при укритието в сеното до 0, а след това продължи надолу -0.5 и се закотви на -1 градуса ...
Очилата ми се оказаха НЕ използваеми във виелицата.
Мокрия сняг започна да се събира и лепи по стъклата, изпотиха се и станаха целите в капки и вече нищо не се виждаше :)
Свалих очилата и О, ЧУДО! видимостта стана доста по-добре! :) ;) ;)
Първата част на отсечката от Къкрина до Брестово Пътя минава през гора и е с лек наклон надолу.
В гората нямах никакви особени проблеми, НО постепенно започнах да усещам как първо лявата ми ръка започва да замръзва, а след това и дясната.
Чак тогава осъзнах какво стана! - мокрия сняг е намокрил ръкавиците ми, те направо си подгизнаха и студа и вятъра започнаха да жилят без Милост!
ОСНОВНА ГРЕШКА №2: Забравих, че в чантата на рамката имам чифт латексови ръкавици.
Нося тънките латексови ръкавици точно за подобни непредвидени ситуации с безмилостно хапещ СТУД по ръцете.
Още горе като тръгвах от укритието ми в сеното трябваше да сложа латексовите ръкавици ВЪРХУ тънките вълнени ръкавици от мерино, така те щяха да останат сухи, а ръцете ми топли!
Излезнах от гората и се отправих през полето прави по баира към с. Брестово.
Вятъра и виелицата станаха бурни странични, вече нямах укритие от поривите на бурята сред дърветата в гората.
Минах през Брестово, всичко заключено, затворено НЯМА никакъв живот, а и аз след една НЕПРИЯТНА случка преди месец с няколко пияндурници идиоти от това село вече минавах транзит от там.
Изкачих последния баир и ме чака 20 и няколко км спускане през платото до вкъщи.
А аз съм вече мокър - ръкавиците ми са вир вода, клина ми целия е мокър, гетите и обувките ми се намокриха от локвите и реките течащи по пътя.
Най-накрая се сетих за латексовите ръкавици седящи в чантата на рамката - много ценни точно за подобни хладни спускания.
Сложих ги върху ръкавиците от мерино и тръгнах надолу.
Спусках се през цялото време с натиснати спирачки, за да НЕ спирам да въртя педалите и мускулите на краката ми да не премръзнат тотално. (днес видях, че новите задни колодки почти са заминали ...)
С лявата ръка едвам натисках спирачката, почти не си усещах пръстите на нея. Дясната ръка беше малко по-добре.
За щастие ново сглобения ми велосипед с името Пипс и цвят Хамелеон се държеше перфектно в това екстремно време!
Спирачките спираха 100% надеждно, въпреки реките.
Гумите Continental Ultra Sport III вече на над 8 000 км се държаха изключително надеждно и стабилно надолу и по завоите.
Супер са тези гуми особено за тези пари! Подробно ревю в две части през 6 000км на гумите Continental Ultra Sport III в блога можете да прочетете на линка тук.
Нарочно сглобих Пипс Хамелеон с алуминиева рамка и карбонова вилка, за да не я мисля рамката при подобни спускания из скрити дупки.
И всичко от страна на Пипс беше перфектно! :)
БлагоДаря, Пипс!!!
Проблема единствено бяха премръзналите ми ръце. И двете!
Това беше първия подобен тест на якето ми GORE и тялото ми от кръста нагоре беше абсолютно сухо и топло.
Краката ми въпреки, че бяха вече вир вода от локвите бяха ТОПЛИ.
Тези гамаши на CRAFT са ми любими. Винаги зимата бедствам с премръзнали крака, но от както съм с тях не съм имал проблем цяла зима.
(P.S. В момента паралелно пиша и ревю за блога на мойте 4 сезонни гамаши CRAFT. Преди 2 седмици купих още един чисто нов чифт от тях, да имам за резерв когато тези са за пране. Онзи ден се свързах със сайта, от който ги купих, казах им че подготвям ревю, и те изпратиха код за 30% отстъпка, който ако решите да ги пробвате може да използвате: SHELTER30 )
На средата на спускането към дома се намира село Тепава.
Любимо място имам доста приятели там и за ЩАСТИЕ магазина на центъра беше отворен.
Без да се двоумя спрях и влезнах.
Вътре имаше няколко човека, коитосе учудиха като ме видяха в топва време, но най-важното ПЕЧКАТА БУМКАШЕ ...
Размразявах се до печката в магазина повече от час и нещо ...
Ръцете НЕ ме бяха боляли толкова много до сега, колкото по време на размразяването им след това спускане 15 км в порой на 0 градуса с ... летни ръкавици. При спускане мокър с 40-50 км/ч температура от -1 - 0 градуса се усеща вероятно като -10 .. -15 градуса.
Докато суших ръкавиците и клина ми край печка изпих две горещи кафета.
Междувременно бурята спря.
Малко след това Слънцето се показа :)
Облаците се изнесоха на изток, Райко огря и стопли. Всичко навън започна да блести. Започна да се дига пара от пътя ... за половин час стана отново 10 градуса
Невероятно! :) :) :)
До печката аз бързо се възстанових от периодичното треперене на цялото тяло.
Започнах отново да си усещам пръстите на ръцете.
Ръкавиците ми поизсъхнаха лекосложих този път сухите латексовите ръкавици отдолу, върху тях влажните от мерино и вело ръкавиците върху тях.
Оставащите 10 км до вкъщи бяха без проблеми.
У дома, долу в подножието на Деветашкото плато дори НЕ беше валяло! :)
Днес след като анализирах ситуацията от вчера, освен ключовите две грешки които допуснах и са описани по-горе има само едно единственото нещо от екипировката което ми липсваше и беше от ключово значение!
Това са леките, но НЕ пропускащи вятър, евтини китайски ръкавици, които си седяха в къщи ... :)
От сега нататък те ще седят задължително на разположение отзад в чантата зад седалката, заедно с непропускащото дъжд и вятър яке.
Приятелю, БлагоДаря за отделеното от теб време!
Описах подробно тази ценна за мен случка, за да бъдат изводите от тази ситуация в полза за Братята ми по Пътя.
Една неочаквана виелица и порой на 0 градуса в края на Април само на 450м надморска височина! :)
Късмет и до срещи по Пътя!
