Здравейте приятели, това е подкаст "Загадъчни Истории" и днес разследваме един феномен случил се на 30-ти Юни 1908 година, в басейна на река Подкаменная Тунгуска.
В ранните часове на онзи Вторник през 1908 година се случва нещо изключително.
Това е момент, който дава началото на една от най-големите мистерии и загадъчни истории на ХХ век известни днес почти на всеки един човек.
Това е история позната ни като: Тунгуският феномен, падането на Тунгуския метеорит или Загадъчното събитие край река Тунгуска.
Факт, е че този инцидент повече от век предизвика невероятен интерес.
В продължение на цяло едно столетие учени от всякакви области - геолози, вулканолози, астрономи, физици и много други, се опитват да разкрият загадката: какво точно се случи тогава на 30-ти Юни 1908 година?
Астероид, комета, взрив на метан или сблъсък с миниатюрна черна дупка?
Днес съществуват повече от 120 хипотези, които предлагат разнообразни обяснения на този феномен.
Още по-интригуващо става, когато обсъждаме детайлите и цялостната липса на яснота относно природата на Тунгуския взрив.
Неяснота, да. Точно заради това днес имаме такова богатство от теории, митове и спекулации.
Някои от най-спекулативните хипотези включват авария и корабокрушение на извънземен космически кораб.
Други изследователи ни предлагат да помислим за лазерен сигнал изпратен до Земята от друга цивилизация.
Първото за което аз например се сетих, когато започнах да подготвям материалите по това подкаст разследване беше за експериментите на гениалният Никола Тесла.
През миналия и настоящия век множество експедиции, организирани от съветски и чуждестранни университети, се отправят към района на река Подкаменная Тунгуска.
Въпреки обширните събрани данни, мистерията на Тунгуския феномен остава неразгадана и до днес.
В днешното подкаст разследване няма да открием окончателния, абсолютно точен отговор и разрешението на тази загадъчна история.
Целта на този подкаст е да ви представи обзор на максимално много достоверни факти и да ви запознае с най-популярните хипотези.
Заедно ще разгледаме аргументите „за“ и „против“ всяка една хипотеза.
Вие, слушателите на подкаст "Загадъчни Истории", имате последната дума и възможността сами да прецените коя от всичките тези хипотези и теории звучи най-убедително за вас.
Уважаеми пътници, настанете се удобно с чаша ароматно черно кафе, пристегнете предпазните колани, запознайте се с инструкциите за безопасност от джоба на креслото пред вас, аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и съм капитан на този подкаст.
Следваща спирка "Аеровокзал Подкаменная Тунгуска"!
Пригответе се! Излитаме към 1908-а година и пустошта в сърцето на сибирската тайга.
Хроника на събитията: 30-ти Юни, Вторник, 1908 година
...Жителите на малкото села и обиталищата на местните народи в околностите на реките Ангара, долна Тунгуска и горното течение на Лена стават свидетели на необикновено явление.
Огромен огнен кръг преминава през безоблачното небе в северозападна посока.
Някои го описват по-скоро като "огнен сноп", но други свидетели го виждат като цилиндър от огън.
От него се разпръсваха искри и след него се влачеше дълга, пламтяща опашка, оставяйки в небето синя следа.
Едни свидетели запомнили шума и гърма, съпровождащи полета му, както и силния вятър, докато други свидетели твърдят, че феномена е преминал покрай тях в абсолютна тишина.
Скоро след това, Семен Семенов, жител на село Ванавара, разположено на брега на река Подкаменная Тунгуска, става свидетел как небето се разцепило и цялата му северна част е обхваната от огън.
Жегата е толкова силна, че Семенов усеща и чувства все едно дрехите горят по тялото му.
Рано на разсъмване по време на същата тази нощ, двама братя евенки с имената Чучанчи и Чекарена, спят в шатрата си на брега на река Аваркитта.
Изведнъж те стреснато скачат от постелите си събудени от подземни трусове, силно свистене и шум от бурен вятър.
Трусовете продължили доста време, а междувременно около тях се чувало как падат дърветата.
Братята се опитват да избягат от шатрата си, но точно в този момент последвал силен гръм, земята се разтърсила още по-силно и порив на вятъра събаря техния импровизиран дом.
Навсякъде около тях падат горящи клони, горящият мъх наоколо им, дима и жегата изгарят очите им.
И тогава над хълма на запад от тях, плътно покрит с нападали дървета неочаквано изгрява второ слънце.
Ослепителният блясък е последван от чудовищен гръм.
Двамата братя евенки били само на 30 километра разстояние от епицентъра на взрива.
Във Ванавара, на 70 километра от епицентъра, ударната вълна изхвърли Семен Семенов от верандата му на няколко метра във въздуха.
Следват звуци като от падащи камъни и поредица от взривове, напомнящи за пушечни изстрели.
След това от север връхлита горещ вятър, който избива стъклата на прозорците и изкъртва железния катинар на вратата.
На 400 километра на юг от епицентъра, в село Кежемское, местните усетили три силни удара, последвани от земетресение.
В рамките на 5-6 минути те чули около 50 взрива, наподобяващи артилерийски огън.
Небето останало безоблачно, само далеч на север се виждал облак от пепел, който обаче бързо се разсеял.
Жителите на обширната територия североизточно от Байкал, които също са наблюдавали полета на огнения обект, също чуват три мощни взрива, които карат прозорците на къщите им да се тресат, а някои и да се счупят.
Всичко из къщите им, посудата и мебелите падат.
На места ударната вълна събаряла хората стоящи на краката си.
Ветераните от войната сравнявали случващото се с артилерийски изстрели, направо било като артилерийска канонада.
Жените плачели.
В пълна паника хората тичали навън от домовете им, мислейки, че е дошъл краят на света.
Отзвуците и ехото от взрива в Тунгуския басейн се чуват на 800 километра от епицентъра.
Ударната и сеизмичната вълна от взрива са регистрирани на огромни разстояния: в Ташкент, Тбилиси, Великобритания и САЩ.
Метеорологичните станции отчитат магнитна буря, която продължава цели пет часа след взрива.
До 1 юли на територията на цяла Европа и Западен Сибир са наблюдавани необичайни атмосферни явления: слънчеви ореоли, сребристи облаци, особено ярки залези.
Толкова било непривично светло, че в Шотландия хората снимали снимки без светкавица на фотоапаратите в полунощ.
Аномалното светене през нощта в северната част на небето продължило още няколко дни.
Ще минат пет десетилетия, преди систематични анкети да съберат над 700 надеждни описания на събитието от очевидци.
Въпреки всичко това тогава през 1908 година, въпреки мащабите на явлението, интересът към него е доста слаб.
През юли се появяват няколко статии в сибирските вестници за наблюдение на ореолите.
В европейската част на Русия и в Европа са публикувани статии за необичайното атмосферно светене през нощта на 30 юни 1908 година, което обаче никой не свърза с Тунгуския феномен.
След това 13 години никой не проявява вече интерес към събитието.
Никой нищо не предпориема, защото много скоро след това започват първите бойни действия от Първата световна война.
Те пък са последвани от Революцията и последвалата кървавата Гражданска война.
Първите изследвания на Тунгуския феномен започват едва през 1921 година.
Тунгуски феномен - история на изследванията
Първата стъпка към проучването на Тунгуския феномен е поставена със създаването на Метеоритния отдел към Минералогичния музей при Академията на науките в Съветския съюз.
Зад това начинание застава минералогът Леонид Алексеевич Кулик.
В разцвета на метеоритиката - наукатата за метеоритите, изпитва остра нужда от факти и проби.
През 1921 г. е организирана първата в историята на съветската наука експедиция за издирване на метеорити и потвърждение на съобщенията за тяхното падане.
Инициативата получава подкрепата на академиците В. И. Вернадски и А. Е. Ферсман, а самият Л.И. Кулик е назначен за ръководител на експедицията.
Експедицията преминава през железниците от Петроград до Канск.
Именно там, в Иркутската област, на последния участък от пътуването те събират и първите сведения за наблюдавания болид през лятото на 1908 г.
Най-накрая интересът към Тунгуския феномен е пробуден.
Установена е връзката между прелитането на огнения болид над Сибир и аномалните астрономически явления в Европа - белите нощи, ярките, пъстроцветни зори, голямото количество сребристи облаци.
Появяват се и са записани първите сведения от местните жители евенките.
Но най-важножото което се случва тогава е че е установено мястото на падане на огнения булид: горното течение на река Подкаменная Тунгуска, на север от село Ванавара.
Чак през 1927 година Л. А. Кулик заминава към предполагаемото място на падане на метеорита заедно със своя помощник А.Э. Гюлиха.
Така започва първият, "Куликовски", етап на изследване на Тунгуския феномен.
Между 1927 и 1939 г. Леонид Кулик организира и участва в четири експедиции към Подкаменная Тунгуска.
Резултатът е начертаването на точен маршрут до мястото на падане, създаването на изследователска база от три къщи в близост до мястото на падане и, най-важното, документирането на мащабните разрушения, които са нанесени на тайгата.
Дори и двадесет години по-късно след случилото се огромните разрушения все още са ясно видими и впечатляващи по своя мащаб.
Изследванията на Тунгуския феномен обаче отново са спрени от поредната война.
Ново прекратяване на изследванията
Въпреки своята възраст (58 години), Л.И. Кулик се записа в редиците на народното опълчение.
През Октомври 1941 г. е военната част на Кулик е обкръжена в Смоленска област.
Ранен и пленен той е изпратен в концлагер.
Там изследователят Кулик организирал лазарет за военнопленници, направил връзка с партизаните, но планът му за бягство не успява.
През април 1942 г. Леонид Кулик почива в плена от тиф.
През 1947-а година - цели пет години по-късно, в Приморски край пада един от най-големите открити метеорити - Сихотэ-Алинският метеорит.
Неговото изучаване възобновява интереса към загадката на случилото се през 1908-а година и загадката към тунгуския болид.
В научните среди тогава не се съмняват: през 1908-а година в Сибир е бил паднал гигантски железен метеорит.
Оставало им само да бъдат открити неговите останки.
През 1953 г. Комитетът по Метеорити при Академията на Науките на СССР, със съкращеието КМЕТ под ръководството на геохимика и планетолога К.П. Флоренски се заема с изучаването на феномена от Тунгуска.
Въпреки това, следващите две експедиции донасят разочароващи резултати.
В района на предполагаемото падане на метеорита не е открита абсолютно никаква следа от каквото и да било космическото тяло.
Не са открити дори най-дребните магнетитови сфери, които просто не може да липсват след падането на обект с подобни размери.
По-късно въпросните магнетитови сфери са открити, но това не подобрява положението.
Комитетът по Метеорити при Академията на Науките (КМЕТ) официално предполага, че става дума за въздушен взрив на неизвестно космическо тяло, може би комета.
След изчислителни работи е направен изводът, че поресто космическо тяло, съставено от смес от замръзнали газове и прах, могло да влезе в атмосферата и да експлодира по определена траектория, не оставяйки следа.
Не намирайки доказателства за кометната хипотеза през 1962 г. учените от Комитетът по Метеорити при Академията на Науките (КМЕТ) се оттегля от решаването на проблема.
Неувереност на научните хипотези
Неувереността на научните хипотези относно природата на Тунгуския метеорит предизвика бурни дебати.
Към края на 50-те години за първи път е сериозно предложена идеята за изкуствен произход на взрива.
Характерът на разрушенията е твърде сходен с последствията от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, което е трудно да бъде пренебрегнато.
Популярност печели и мнението на писателя-фантаст А. Казанцев, че в сибирската тайга през лятото на 1908-а година е катастрофирал космически кораб на извънземна цивилизация.
След това се появяват още по-фантастични версии за гигантски кълбовидни мълнии, хипотези за черни дупки, скупчване и взрив на антиматерия, експериментите на Тесла и т.н.
Тунгуският феномен - превръщане в мит и легенда
Точно тогава някъде Тунгуският феномен напуска катедрата на научните изследователи, за да се превърне в мит и легенда.
Това е факт и днес.
На мястото на Комитета за изследване на метеоритите КМЕТ идва Комплексната Експедиция (КСЕ), сформирана през 1958 година от учените и ентусиастите в Томск.
Работата и продължава и до днес, като най-активният ѝ период е между 60-те и 80-те години на миналия век.
За разлика от КМЕТ, тя е неформална организация, която обединява хора, заинтересовани от научно разрешаване на проблема с Тунгуския феномен.
Задачата, определена от участниците в тази инициатива е да съберат максимално количество данни от района на катастрофата и да анализират тези данни, без да отдават предпочитание на нито една от хипотезите.
Годишните експедиции на инициативата към Подкаменная Тунгуска са особено мащабни.
Обикновено в тях участват над 40 души, а в най-големите експедиции през години участват между 70 и 100 изследователи.
Натрупан е огромен материал от факти и изследвания по проблема.
Издадени са 14 сборника научни трудове от издателство „Наука“ и Томския държавен университет.
Изследванията, започнати от Леонид Кулик и продължени от Комитета за изследване на метеоритите КМЕТ и продължение от инициативата "КСЕ" не дават еднозначно решение на Тунгуския феномен, но позволяват да се състави подробно описание и да се документират последствията от аномалното събитие, известно днес и като падането на Тунгуския метеорит.
Тунгуската аномалия
И така днес със сигурност можем да твърдим, че на 30 юни 1908 година, някакъв голям обект наистина прелита над територията на Сибир от югоизток на северозапад.
Прелитането на обекта е последвано е от мощен взрив в басейна на река Подкаменная Тунгуска.
Времето на взрива е точно определено чрез многобройни сеизмограми и барограми, отбелязващи 0 часа 14 минути по Гринуич.
Точните координати на взрива са 60º53"7` северна ширина и 101º53"5` източна дължина.
Взривът се случва във въздуха, на височина между 6 и 11 км.
Енергията на взрива е преизчислявана многократно, като получените стойности се вместват в рамките на 10 - 50 мегатона тротилов еквивалент.
За сравнение, бомбата, хвърлена над Хирошима, има сила от 15 килотона.
Мощността на термоядрената „Цар-бомба“ е 58,6 мегатона.
Взривът на вулкана Кракатау е оценяван между 100 и 200 мегатона.
Ударната вълна предизвика земетресение със сила до 5 бала по скалата MSK-64, което е регистрирано в цял Централен Сибир и далеч извън него.
Взривът причинява радиално падане на гората в радиус от няколко десетки километра, съответно:
- до 30 км от епицентъра се наблюдава пълно сриване на дърветата,
- до 55 км от епицентъра се наблюдава спорадично падане на дърветата в тайгата, усилващо се по височините.
Територията, на която падналата гора има формата, приличаща на нощна пеперуда е с площ от 2000 км².
Земните изследвания и аерофотоснимките разкриват, че става въпрос за между 2 и 4 центъра на сриване на дърветата, което заедно с формата на площта може да подсказва за сложния характер на взрива.
Въпреки това, дори в централната зона, освен сриването, има множество дървета, оцелели след катастрофата, но загубили почти всичките си клони.
Разрушаването на гората е съпроводено от пожари.
В радиус от 20-25 км от центъра на експлозията, дърветата са опожарени по един и същ начин.
Обгорената страна е обърната към центъра на срутването, самото изгаряне е равномерно и монотонно на цялата площ.
Следите от огъня продължават от върха към корените.
На терена има и следи от мощно наводнение.
Блатата в централната зона на сриването на дърветата имат деформации в торфените си наслагвания.
Торфената маса е смачкана в гънки, разкъсана и размесена.
Има концентрични торфени вълни в района на Южното езеро (виж картата), възникнали при отдръпване на водите.
Растителността на торфените площи през 1939 година е била млада.
Причините за наводнението остават неясни, но според Л. Кулик се е случило изтичане на подпочвени води от под вечната замръзналост, което се потвърждава по време на пробиването на сондажи.
И местните евенки разказват за наводнение.
Търсенето на останки от метеорита не довежда до абсолютно никакви резултати.
С миночистачи и металотърсачи са открити различни предмети като еленски юзди и консервни кутии, но не и остатъци от метеорит.
Според свидетелства от евенките, те са намирали метални парчета скоро след експлозията, но нито един образец така и не е бил събран.
Затова пък в пробите от почвата и торфа е открито повишено съдържание на микроскопични магнетитови сфери, никелово желязо и силикати.
Това съответства на хипотезата за разпръскване на метеоритно вещество на голяма площ.
Обаче, общото количество на разпръснатото така вещество не надхвърля няколко тона.
Ако се вземе предвид силата на експлозията, то масата на космическото тяло би трябвало да бъде измерена в милиони тонове.
Не би могло всичко да се изпари, нали?
Освен това, сферулите попадат на Земята и сами по себе си като микрометеорити.
Те са навсякъде и са резултат от непрекъснатото падане на космическо вещество на планетата.
Оценките за неговите мащаби силно варират, както и сроковете за запазване на магнетитовите сферолити в почвата.
Приятели според вас възможно ли е всичко да се изпари току така яко дим? А стига бе ... Очаквам с огромно нетърпение коментарите ви точно сега!
Aко слушате този подкаст в Spotify или YouTube моля да се абонирате за YouTube канала "Загадъчни Истории" и натиснете на бутона "Like".
Благодаря ви! Това помага супер много за повишаване на видимостта на подкаста в алгоритъма на YouTube!
Повишен радиоактивен фон
Радиоактивният фон в района на експлозията е определен като повишен.
Това обстоятелство е изследвано с особено внимание, извършвани са полеви измервания, анализ на проби от почвата и пепелта от дърветата и торфа.
В крайна сметка е направен категоричен извод за наличие на радиоактивни утайки каквито утайки са намерени след ядрени изпитания на Нова Земя.
Отбелязани са и определени биологични последици.
Например, установен е ускорен растеж на дърветата в района на експлозията, както на младите, така и на оцелелите след катастрофата дървета.
Има данни за мутации при мравките и водните бълхи.
Въпреки това, връзката на тези явления остава не напълно изяснена.
Метеорит, комета, или...? Загадката на Тунгуския феномен
Говори се, че днес има над сто хипотези, обясняващи по един или друг начин Тунгуския феномен.
Въпреки това, трябва изрично да отбележим, че това огромно количество не води до качество.
В действителност, всеки може да измисли каквато и да е фантастична теория за това, което се е случило.
Тя дори може да изглежда последователна и да обяснява всички аспекти на явлението, поне в очите на нейния автор.
Но за да има една теория научна стойност, тази хипотеза трябва да отговаря на два критерия:
- да не се основава на предположения, противоречащи на научната картина на света;
- да може да бъде проверена с научни методи.
С други думи, ако сте измислили хипотеза за мюглюонен цилиндрически плазмоид, който се е взривил в тайгата, първо трябва да докажете самото съществуване на такива плазмоиди и тяхната способност да се взривяват.
След това трябва да определите кои методи ще помогнат за потвърждаване или опровергаване на хипотезата за взрива на плазмоида.
Това всъщност е много важно.
Така че, бръсначът на Окам премахва по-голямата част от хипотезите поради тяхната фантастичност и/или невъзможност за проверка.
Като цяло, по отношение на реалистичността на предложеното обяснение, могат да се разграничат четири типа хипотези, започвайки с най-малко вероятната.
Хипотеза №4: извънземна хипотеза за случилото се през 1908-а година
Предположението за изкуствения извън земен характер на взрива над Тунгуска първоначално е било направено от писателя Александър Казанцев през 1945 година.
Пълната с драматизъм история за кораба на извънземни същества, които претърпяват крушение, но успяват да отведат космическия си кораб далеч от населените места в тайгата, би изглеждала добре на страниците на научнофантастичен роман.
Като научна версия разбира се тази хипотеза е неоснователна и най-вероятно може да бъде пропусната.
Въпреки това, през 50-те и 60-те години версията за катастрофата на извънземен кораб има всъщност доста широката подкрепа на научната общност.
Това е времето на първите космически полети, по всичко изглежда, че скоро нашите следи ще направят прашни пътеки по Луната и по много други далечни планети.
А това означава, че срещата ни с разумни същества не е далеч.
Но кой знае?
Може би все пак първият контакт с извън земни същества отдавна вече е осъществен?
Хипотеза №3: Геологическа теория
Известно, че търсенето на Тунгуския метеорит не е успешно.
Тогава може би е съвсем логично да предположим, че той изобщо не е съществувал, а причината за експлозията трябва да се търси под земята?
Мястото, където е паднал Тунгуският метеорит, се намира в район с палеовулканическа активност от триасовия период.
Това би могло да обясни наблюдаваните геохимически и газови аномалии, както и неравномерното разпределение на радиационния фон.
Дори имайте в предвид, че намерените сферули от магнетит и никелово желязо могат да имат геологически произход, което допълнително затруднява тяхната идентификация.
Астрофизикът Вольфганг Кундт през 1999 година предполага, че експлозията не е била причинена от метеорит, а от образуването на кимберлитова тръба, придружено с изхвърлянето на 10 милиона тона природен газ.
Просмукеайки се от под земята, газът е натрупвал някакво време в атмосферата, където под влияние на вятъра се е образувал дълга газова опашка.
Запалването е станало от удар на мълния, след което огънят, като по фитил, е преминал през газовата опашка до основното натрупване и е предизвикал експлозия.
Хипотезата противоречи на наблюденията от 1908 година.
Свидетелите многократно подчертаваха доброто, ясно време и липсата на буря.
Болидът, според наблюденията, имал ясно изразено централно тяло, зад което едни свидетели забелязали огнен опашка, но пък други не.
Версията за експлозия на газ не съвпада с моделите на взрива, предложени за обяснение на характера на разрушенията и съборената гора.
И все пак, хипотезата има сериозно значение поне защото привлича внимание към изучаването на геологията на басейна на река Подкаменная Тунгуска.
Хипотеза №2: Кометната теория
Предположението, че Тунгуският взрив е бил причинен от падането на комета, се появи още през 30-те години.
Тази идея изразява геохимикът В.И. Вернадский, както и астрономът Ф. Уипъл.
Кометната хипотеза и до днес остава актуална.
Рехаво тяло, състоящо се от лед, което на огромна скорост е влязло в атмосферата, би могло да изгори напълно при експлозията, не оставяйки никакви останки.
В същото време, разпръскването в атмосферата на микрочастици лед би могло да образува сребристи облаци, забелязани след падането на метеорита дори в Британия.
Има предположения, че Тунгуският метеорит принадлежи към метеоритен поток β-Тауриди, свързан с кометата Енке.
Неговото падане съвпада с пика на активността на този ежегоден метеоритен дъжд, а траекторията съвпада с възможната траектория на фрагмент от кометата Енке.
Кометната хипотеза има и своите недостатъци.
Траекторията на движение на Тунгуския болид е добре изучена.
Ако обектът е бил комета, движейки се по този начин, той би се разпаднал още в горните слоеве на атмосферата.
Това налага извода за метеоритен произход на Тунгуския болид.
Хипотеза №1: Метеорит
Свидетелството на крупен метеорит или пък на цял рой метеорити е първото предположение, което се натрапваше като най-очевидно обяснение... докато не се установи съдбоносният факт: на мястото на падане липсваха фрагменти от космическото тяло.
Тогава защо все още учените вземат под внимание метеоритната хипотеза?
Годишно в атмосферата на Земята проникват множество метеорити със скорост не по-малко от 11 км/с.
Притиснатият въздух отпред пред бързо движещото се тяло произвежда огромно количество топлина, което води до изгарянето или дори експлозията на метеорита.
Взривовете с енергия, съпоставима с тази на ядрено оръжие, не са рядкост.
Според дефиницията на Юджин Шумейкер, ежегодно се случва взрив на метеорит с енергия между 5 и 20 килотона.
Събития от мащаба на Тунгуски се случват веднъж на хиляда години.
Всичко това са резултати от взривове на астероиди, а не комети.
Тези наблюдения и заключения се подкрепят от падането на 500-килотонния Челябински метеорит.
Но ако Тунгуският феномен е бил взрив на астероид с диаметър 6 - 10 км над земната повърхност, то къде са неговите фрагменти?
Според някои версии, отломките на астероида трябва да се търсят на дъното на някое от езерата или в блатните депресии.
От самото начало на изследванията едно от предполагаемите места за търсене е Южното блато, намиращо се точно в епицентъра на взрива.
Смятало се, че блатото се е формирало на мястото на плитък кратер, бързо зарасъл с вода и растителност.
Въпреки това, експедициите на КСЕ опровергава тази хипотеза.
Като алтернатива, през 2007 година е предложено езерото Чеко, характеризиращо се със своята кръгла форма.
Предполага се, че езерото е на около сто години, което кореспондира с времето на катастрофата.
Коничната форма на дъното, както и наличието на дъното на метров къс камък под слой от кал (според данни от ехолокация), изглеждаха като убедителни доказателства за версията.
Въпреки това обаче през 2017 година руски учени установяват, че възрастта на езерото, макар и не голяма, все пак надхвърля 280 години.
Това означава, че то не може да се е образувало от кратер запълнен с вода от падането на метеорит.
Изследванията на езерото продължават и до днес.
Но какво ще качете вие за възможността астероида все пак да е съществувал, но падането му да не се е състояло?
Симулацията на падането на Тунгуския метеорит, проведена през 2020 година от изследователи от Сибирския федерален университет, МФТИ и Физическия институт на името на Лебедев при РАН, разкри интригуваща картина.
В изчисленията се разглежда метеорит с диаметър 200, 100 и 50 метра, съставен от желязо, камък и воден лед.
Ледената комета и каменният метеорит не издържат на проверката.
Най-вероятният кандидат се оказва железен метеорит с диаметър 100-200 метра, преминал на косъм.
На мястото на максимално приближение на метеорита до Земята е станал взрив, след което метеоритът или неговите фрагменти са изхвърлени от рикошет обратно в космоса.
Теорията за тайнствените опити на гениалният Никола Тесла
Нека не забравяме, че точно по това време от другата страна на океана в Америка твори гениалният Никола Тесла.
Има доста интересни теории които в никакъв случай НЕ трябва да пренебрегваме, че точно опитите на Никола Тесла стоят зад тайнственият феномен случил се през 1908-а година край река Подкаменная Тунгуска.
Тъй като обаче подкаст разследването ни днес отново стана доста обширно и вече е доста над 4 000 думи, мисля, че доста по-добре ще е ако информацията и спекулациите покрай опитите на гениалния Никола Тесла ги оставим за продължението на това подкаст разследване.
Едно подкаст продължение фокусирано вече не толкова върху Феномена случил се край река Тонгуска, а по-скоро изцяло фокусирано върху живота и делото на Никола Тесла.
Какво мислите за тази идея приятели?
Какво според вас се е случило онзи Вторник рано сутринта на 30-ти Юни 1908 година?
Дали все пак не става въпрос за авария на космическия кораб на извънземни пришълци описани в историята на Александър Казанцев още през 1945 година?
Или пък тук няма нищо неясно и загадъчно и става въпрос за падането на обикновен метеорит ...
Дали?
Вашият глас и позиция са супер важни за развитието на подкаст разследванията на Загадъчни Истории!
Aко слушате този подкаст в Spotify или YouTube подкаст моля да се абонирате за канала "Загадъчни Истории" и натиснете на бутона "Like".
Благодаря ви!
Това помага супер много за повишаване на видимостта на подкаста в алгоритъма на YouTube!
Приятели очаквам вашето мнение и коментари под публикацията във Фейсбук и в края на този подкаст в сайта на "Загадъчни Истории"!
Въпреки сто годишните изследвания, Тунгуският метеорит, феноменът, събитието или аномалията - както предпочитате да го наричате - остава пълна мистерия.
Да, днес за него знаем много повече, отколкото през 1921 година.
Разполагаме със сложни технологии, толкова много нови методи на изследване са в наше разпореждане.
Възможно е събраната информация да е достатъчна за разрешаването на Тунгуската загадка ... Дали?
Липсва ни ключът, който може да декодира правилно данните и да генерира решението от тази енигма.
И докато ключът за декодиране на тази загадъчна история не бъде намерен, отговорът на главния въпрос:
Какво точно е било всичко това? - си остава неясен.
Приятели, благодаря Ви за времето, което отделихте днес за този Подкаст епизод от поредицата "Загадъчни истории".
Аз съм Lupo и ви желая Късмет!
И карай да е весело!
Източици:
На 60 км от взрива хора губят съзнание
Нова теория дава странно обяснение на Тунгуския метеорит
Тесла, НЛО, Тунгуски метеорит PDF
8 загадочных фактов про Тунгусский метеорит
