Златишкият проход е планински проход в Западна / Средна Стара планина, разположен в Община Златица и Община Етрополе, Софийска област.

Златишкия проход известен още под името проход Кашана е с дължина от 24 км и се простира между долината на река Малки Искър и град Етрополе на север и Златишко-Пирдопската котловина, село Църквище и гр. Златица на юг.

С дължината си от само 24 км Кашана е един от най-късите Старопланински проходи свързващ Северна и Южна България.

За сравнение дължината на култовия проход Беклемето (Троянския проход) е с дължина цели 40,8 км.

Златишкия проход се използва за прекосяване на Балкана в няколко от планинските ни вело маратони - бревети Super Randonnee с дължина 600 км и 10 000м денивелация:

- Бревет Супер рандоне "Дузина манастири"

- Бревет Супер рандоне "Пътя към София"

- Бревет Супер рандоне "София Габрово"

През Златишкия проход преминава участък от второкласен Републикански път II-37, който свързва село Джурово и гр. Етрополе от север със Златица, Панагюрище, Пазарджик, Пещера и Доспат на юг.

Проблема е че вече 40 и повече години Златишкия проход (Кашана) официално е затворен за преминаване на МПС и не се поддържа от Агенция Пътна инфраструктура!

Имайте в предвид, че Златишкия проход има история от над 2000 години и статуса му през последните 40 години е направо абсурден. През древността и средновековието той е бил важна транспортна артерия, използвана от римляните за връзка между Мизия и Тракия.

През прохода са преминавали известни исторически личности като Александър Македонски, Исак I Комнин и Исак II Ангел. Тук през 1443 година тук се състояла битка между кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди срещу турците.

 Аз лично съм преминавал общо четири пъти с велосипед през проход Каша за последната година и няколко месеца.

Прохода е изпълнен с прекрасни пейзажи и спиращи дъха картини.

Кашана е по-стръмен за изкачване с велосипед (МПС) от юг на север, докато изкачването от север на юг е някак по-полегато, особено в началната част в близост до град Етрополе.

Златишки проход - подробно описание на качеството на настилката

Ако преминавате прохода от север на юг с шосеен велосипед няма да имате почти никакви проблеми тъй като единствения участък с повредена настилка се намира в горната част на прохода, но тъй като е изкачване лесно можете да заобикаляте проблемните участъци.

Ако обаче преминавате прохода от юг на север трябва да спускате първите 7 км от хижата надолу с ниска скорост и повишено внимание.

- Първите 7 километра от прохода от края на град Етрополе нагоре до отбивката за рудник Елаците са с настилка в съвсем ОК състояние;

- Следващия участък от 7 километра от отбивката за рудник Елаците до хижа Кашана са в ЛОШО състояние на настилката, но като цяло се кара без проблем, особено ако катерите нагоре;

- От хижа Кашана на юг следва още около 1 километър с настилка в ЛОШО състояние;

- След завоя на втората серпентина на 1 км след хижа Кашана започва участък от 7 км с настилка в ПЕРФЕКТНО състояние.

Като цяло проблемната част от прохода е точно 8 километра в най-високата част, основно от север.

 Хижа Кашана - първи впечатления

Седловината Кашана, намираща се в най-високата част на Златишкия проход е разположена на 1385 метра надморска височина.

В тази Старопланинска седловина е разположена и едноименната култова хижа Кашана.

Хижа Кашана е важна спирка по трасето на туристическия маршрут „Ком – Емине“, познат и като маршрут „E3“.

Ком – Емине е на най-дългия маркиран пешеходен планински туристически маршрут в България.

През миналата година когато преминавах през прохода Кашана по трасето на някой от бреветите SR600 спах в хотел Антик в центъра на град Златица.

Хотел Антик в Златица е много хубав и въобще не е скъп!

Собствениците на хотела са много разбрани хора и като цяло е перфектното място за нощувка след цял ден катерене на баири с велосипед.

Изключително важно допълнение към плюсовете към хотела беше денонощното магазинче от страни на хотела, от където можеш да заредиш всичко необходимо за възстановяване след дълъг път.

Тази година обаче карахме бревет Дузина Манастири малко по-късно, в края на месец Май - точно около Абитуриентските празници и хотел Атлантик в Златица се оказа пълен.

С Митко започнахме да се чудим къде другаде можем да преспим наоколо след 24 часа каране на велосипед и катерене на баири с около 6300м сумарна денивелация и 330 км преход.

Ако оставехме катеренето на Кашана за следващия ден щяхме да закъснеем с графика ... така че някак си обстоятелствата ни принудиха да проверим какво е всъщност положението с нощувките в хижа Кашана.

Оказа се че както винаги всяко зло за добро!

Хижа Кашана работи целогодишно и условията в нея се оказаха неочаквано СТРАХОТНИ!!!

Седмица преди старта на бревет SR600 Дузина Манастири Митко се обади в хижата и направи резервация на стаята.

Предупредихме изрично, че може да позакъснеем, но това не беше никакъв проблем за хижарите.

 И така старта на бревет SR600 Дузина Манастири беше по план в 20:00 часа на 19 Май.

Въпреки ежедневните дъждове напоследък уцелихме времеви прозорец по трасето на бревета през нощта сухо, а на следващия ден от карането с много малко дъжд.

Нагоре към хижа Кашана Митко се беше изстрелял с преднина напред, а аз идвах по-бавно след него, но тези 6 000 м денивелация и 24 часа каране си казваха своето.

От Етрополе нагоре прохода започва плавно изкачване нагоре, без екстремни баири.

Учудващо но при преминаването ми тази година се чувствах доста по-добре и в кондиция в сравнение със същото 24 часово преминаване по трасето на този бревет точно една година и няколко дни по-рано на 6 Май 2022 г.

Всичко беше добре докато на средата на прохода не ме заваля порой.

По-рано през деня дъжда беше валял обилно точно преди нас в долината на река Малки Искър по пътя ни към град Етрополе.

Имах опасенията, че ако прохода е силно намокрен от дъжда няма да е възможно с шосеен велосипед с 28 мм сликови гуми да се качим през лошата част на пътя ... незнайно защо реших, че ще стане яка кал.

Е сега Моя Свят се погрижи да мога да се изправя лице в лице с този ми страх и се оказа, че както винаги очите на страха са големи.

Прохода Кашана е напълно проходим с шосеен велосипед с 28 мм сликови гуми даже и при силен порой.

В участъците с липсващ асфалт настилката от пръст и камъчета са толкова добре трамбовани и уплътнени от целогодишно преминаващите автомобили през Златишкия проход, че след пороя който ме валя нямах никакъв проблем с мойте тънки 28 мм сликови гуми.

Ура! :)

Втория ми страх от дъжд в прохода беше свързан с факта, че на следващата сутрин в 5 часа рано рано ни предстоеше 10-тина километра много бързо стръмно спускане по стръмните серпентини на прохода надолу към Златица.

Съответно, ако дрехите с които съм облечен сутринта са мокри това означаваше да бера голям студ надолу по спускането рано рано.

 Честно казано както бях стигнал на средата на Златишкия проход и ме заваля пороя започнах да се чудя дали не е по-добре да обърна назад към Етрополе и да си намеря там някакъв хотел.

И точно в този момент Моя Свят отново се погрижи за мен като ми даде Знак ... :)

Когато караме бревет SR600 Митака рядко качва снимки особено пък видео в Телеграм групата ни, но ТОЧНО в този момент реши да пусне в Телеграм групата на AudaxBulgaria това изключително ценно видео за хижа Кашана по-долу.

Неочаквано и за мой късмет но имах и перфектен обхват точно там в средата на прохода на мобилен интернет от доставчика ми на телефония и интернет РибаКом :) за да мога въобще да видя видеото.

С две думи Моя Свят нагласи всичко точно навреме! БлагоДаря! :) ;) :)

https://www.youtube.com/watch?v=bSUiAR8UeaM

 Супер топло с бумтящо кюмбе и баня! Оле!!! :)

Незабавно звъннах на Митко и го разпитах. Каза ми че хижарите имат група туристи и кухнята ще работи до късно и ще ме изчакат!

Това ми беше напълно достатъчно да "удвоя" скоростта ми нагоре по прохода към Хижа Кашана ...

Е, реално не удвоих скоростта си, но устрема и мотивацията ми да продължа в правилната посока нагоре определено се повишиха, ДА! :)

 Вече беше тъмно като в рог и ми оставаха още само няколко километра до хижата ... както си карам и чувам в дясно леко зад мен в гората някакво кашляне и пръхтене ...

О .... какво стана са та не вечерахме!?!

Е тук вече в този момент се почувствах силно мотивиран да увелича скоростта си нагоре, плюс започнах нещо да викам, да свиркам итн

Шума в дясно леко зад мен в гората продължи за известно време да ме следва и след това прецени, че не си струва да се занимава с тоя луд дето посред нощ катери Златишкия проход с шосеен велосипед ... :)

Малко след това и се изкачих на билото на Седловината Кашана и хижата е ей там отпред в дясно долу в ниското.

Но как да стигна до нея?!?

Обикалях няколко минути, но надолу до хижата са едни 15-20 метра денивелация и почти отвесен склон с храсти.

Имайте в предвид че вече беше към 22 часа вечерта и аз бях от 26 часа на велосипед изминал 330 км с 6300м денивелация.

В случая не разстоянието а денивелацията е проблема за мойте крачета :)

Честно казано в този момент бях готов да тръгна по една пътечка която ми се стори че виждам право надолу из храсталака само и само да стигна хижата ... :)

Но все пак разума надделя и позвъних на Митко да го попитам как се е добрал все пак до този спасителен остров сред бурните стръмни вълни на Балкана.

Оказа се че 50 метра по-надолу си има съвсем нормален път до хижата ... Еххх!

Митко ме посрещна на входа, прибрах мокрия и кален Пипс чак горе в стаята и го сложих до Зеления - велосипеда на Митко, който също беше леко калничък, но тъй като двамата с Митко са бързаци както надолу така и по баира нагоре и съответо се бяха промушили между капките и тях дъжд не ги беше валял никъде! :)

Видях къде е банята и най-важното къде е столовата и кухнята!!! :)

Вътре в хижа Кашана наистина беше супер топло, бумтеше кюмбе и парното беше на макс.

В столовата беше пълно с хора, а мен ме посрещнаха хижарите.

Оказа се че има горещ боб, салата ... предложиха ми да ми направят омлет, пържени картофи и каквото друго се сетя.

Не е добра идея да поръчвате вкуснятини точно когато сте умрели от глад ... аз в подобен момент поръчвам по много от всичко и след това половината остава ...

Хижарката обаче беше опитна жена, свикнала на всякакви луди търсещи подслон в нечувани часове и времена под покрива на хижата.

Поръчах от всичко по много и докато нещата в кухнята станат готови се върнах обратно в стаята при верния Пипс да сваля подгизналите от дъжда дрехи и да сложа фарове, Гармина ми и вело радара да се зареждат.

Връщам се след 15-тина минути и хижарката ме пита с невинен глас:

- Ти искаше ли и пържени картофи всъщност???

- Ооо добре че не сте ги пържили, аз поръчах толкова много със сигурност половината ще остане.

 - Да ... точно така и предположих - усмихна се с разбиране жената.

 Телевизора работеше даваха някакъв филм, не бях виждал зомбивизор от месеци ...

На масата до мен трима туристи, една жена и двама мъже, както разбрах в последствие единия им бил планинския водач нещо се лъжеха и си разправяха историйки с неочакван край ... ха ха ха

Боба и омлета бяха върха на сладоледа!! :) Супер вкусни!

Краставиците и доматите в салатата бяха като цяло ок ... но извън сезона на нашите български домати и турските домати ...е добре де ... стават, но са безвкусни, факт! ... :)

Всичко беше супер вкусно! Благодаря!

Освен вечерята за сутринта си бяхме поръчали с Митко кисело мляко и пържени филийки.

След малко хижарката донесе пакетираните пържени филийки и млякото и аз бях готов да се отправя към банята и ЛЕГЛОТО! :)

Цените в хижа Кашана са СИМВОЛИЧНИ, храна ВКУСНА и условията в стаята СУПЕР!

За нощувката ми + вечерята + 2 кисели млека и 4 пържени филийки пакетирани две по две със вкусно сиренце между тях платих всичко ... 38 лева

Както казах по-горе цените наистина са символични, а храната вкусна.

Хижарката беше казала на Митко, че от крана на чешмата тече изворна вода от Балкана, която можем спокойно да пием.

Напълних бидоните на Пипс, взех си дълго чакания душ и най-накрая се хоризонтирах.

Митко отдавна хъркаше от съседното легло, сложих си едната ми блутуут слушалка в ухото със запис от ютуб на дъжд и се отправих незабавно и аз в страната на сънищата.

На сутринта стегнахме велосипедите ни, хапнахме пържени филийки със сирене и кисело мляко и се хвърлихме надолу по стръмните серпентини на Златишкия проход.

Почти срещу отбивката за хижа Кашана има чешма с Жива вода от Балкана. Напълних и двата ми бидона, защото до Панагюрище далеч напред друга вода нямаше.

Път ни чакаше!

Оставах ни за този втори ден от бревета още 270 км с 3700 м денивелация!

Това е и края на краткото ми описание на проходимостта Златишкия проход (Проход Кашана) с шосеен велосипед и кратък отрязък от пътеписа ми за по маршрута на бревет SR600 Дузина Манастири и нощувката ни в любимата ми вече хижа Кашана!

Благодаря за отделеното време!

До срещи по Пътя!