Здравейте приятели, днес е 19-ти Декември 2023 г. и периодично отново и отново започва усилено да се говори за златото на Третия Райх.

Според последната информация от разследването на комитета на Сената на САЩ, швейцарските банки до 2021 година са криели и съхранявали части от кърваво злато на Третия Райх.

В банките на Швейцария са открити 99 сметки на високопоставени немци от Третия Райх, които сметки ВНИМАНИЕ са били обслужвани включително и през 21-ви век.

Цели 14 от тези банкови сметки в Швейцария са били обслужвани и през 2021 година.

Въпросът къде е злато на Третия Райх се появява на дневен ред още от 1945 г. и този въпрос и до днес много активно вълнува както историци, политици и изследователи така и авантюристите търсачи на съкровища.

Въпроса наистина в значим, защото в средата на миналия век немците дефакто са обрали златото и скъпоценностите в почти цяла Европа.

До 1945 г немците са притежавали огромни суми в чисто злато, брилянти и произведения на изкуството.

Германия е завладяла целия или частично целия златен резерв на Австрия, Чехия, Белгия, Холандия, Дания, Франция и Полша.

Към това трябва да се добави златото, валутата и скъпоценностите заграбени от частните банки, бижутерийни магазини, църковни ценности и музейни колекции.

Вероятно обаче най-ужасяващият източник на това кърваво злато са бижута и златни зъбни коронки на затворниците на концлагерите.

Според официално достъпните данни само от жертвите на концлагера Освиенцим сейфовете на банкерите са попълнени с повече от 8 тона злато.

Според множество оценки на изследователи и специалисти през Втората Световна война Германия е успял да завладее повече от 800 тона злато.

Към края на войната Мартин Борман обяви златото за неприкосновеният резерв на Третия райх.

Този неприкосновен златен резерв към края на Втората Световна война е оценен на повече от 400-500 милиарда долара.

Информацията по темата за златото на Третия Райх се оказа, че колкото е загадъчна от една страна толкова е огромена по размера си.

Първоначалната ми идея за това подкаст разследване, е да разгледаме загадъчната история за Златния влак заровен някъде в планините край град Влабжих в Полша.

История за немски Златен влак с повече от 300 тона злато, който според властите ту е бил открит, ту не бил открит ...

Историята като пожар обиколи всички медии съвсем наскоро.

Като се зарових в темата, се оказа  че през годините има още много супер странни и загадъчни истории свързани със златото на Третия Райх.

 Златния влак от Бреслау - Долна Силезия.

Съкровищата в смъртоносното езеро Пикабу скрито високо горе в Австрийските Алпи. Златото изнесено към Аржентина.

Златните коронки и пръстени грижливо пазени и скрити в сейфовете на банкерите в Швейцария ...

Да, определено огромен по обема си материал за разследване.

Разследване, което освен с интрига и загадъчност ни кара да се замислим за наглостта на безскрупулните лихвари и банкери, които днес са сграбчили света в кървавите си ръце.

Не забравяйте ФАКТА, че Историята се пише от победителите ...

Но нека теорията на коспирациите останат за друг подкаст епизод.

Днес започваме едно наистина задълбочено разследване по следите на Златото на Третия Райх.

Днешния подкаст епизод е по-документално ориентиран основно върху фактите и цифрите кога и колко точно злато и скъпоценности попадат в ръцете на немците през първата половина на миналия век.

В следващите няколко подкаст епизода от серията "Цената на Златото" ще разгледаме в подробности различните следи водещи към изчезналата в края на Войната по-голяма част от натрупаното немско злато.

Аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и днес съм машиниста на този Златен влак натоварен с тонове златни кюлчета, брилянти и безценни статуи и картини.

Настанете се удобно, сипете си чаша дъхаво арабско кафе и да потегляме!

 Германското злато през Първата световна война

Истинската история на германския златен резерв започва след края на Франко-пруската война през 1870–1871 г., след като с победата си в нея се създава единна германска държава под ръководството на Прусия.

Пет милиарда франка, което е около 1 милиард долара е стойността на репарациите, които французите изплащат на немците като репарации.

Тази сума и става стабилна основа за последващо развитие на германската икономика.

В Европа се появи нова мощна сила - Германската империя, с територия от 541 хиляди кв. км и население от 41 милиона души.

Сумата на тази репарация представлява огромна за времето си стойност, която е еквивалент на 1451 тона чисто злато.

Например, в Париж по това време за 2 франка можело да се купи отлична вечеря с вино в най-скъпия ресторант в града.

Германските войски окупират Франция, докато през септември 1873 г. не бъде и изплатена цялата тази репарация.

Съгласно законите, приети от Германския рейхстаг, значителна част от средствата са насочени към въоръжаване, поддържане на армията и преустройство на крепостни съоръжения.

Германия започва да купува злато през 1870 г., а средствата, получени от Франция като обезщетение и позволяват да увеличи своя златен запас четири пъти веднага след 1871 г.

В периода 1873-1895 г. в Германия са били отсечени общо 920 тона златни монети.

През този период в целия свят са били пуснати в обръщение общо 5809 тона, от които 1469 тона са били в САЩ, 792 тона в Австралия, 647 тона в Русия, 603 тона в Англия.

Победена Франция е отсекла само 345 тона златни монети.

 Победата на немците във франко-пруската война съвпада с епохата на бързия ръст на индустрията и международната търговия, която е финансирана с помощта на златото.

Развитието на промишлеността осигурява много стабилен растеж на златния резерв на Германия, който през 1913 г. достига 437 тона, а през 1915 г. - своя максимум от 876 тона злато.

Поражението на Германия в Първата световна война намалява обаче златните резерви на страната от 876 тона през 1915-та до 391 т през 1920 г.

Таблица. 1. Златни запаси на Германия, в тонове злато през годините

Но преди своето поражение в края на Първата Световна война все пак Германия успяла да подпише Бресткия мир със Съветска Русия, според допълнителното търговско-икономическо споразумение към който (от 27.08.1918 г.) Съветска Русия се задължава да изплати на Германия освен парични суми във валута и 245,5 тона злато на кюлчета.

Преди денонсацията на Брест-Литовският мирен договор са изпратени две от планираните шест партиди злато.

Първата пратка е с обем 42860 кг, е документирана с решение на Совнарком от 19 септември 1918 г., а втората, с обем 50676 кг, е известна от архивни данни и свидетелства на участници.

Общо в Германия е прехвърлено злато с тегло 93,5 тона.

Ленин, който е на лечение след опит за атентат срещу него през август 1918 г., е против изпращането на ценности по Брест-Литовският мирен договор.

Въпреки това Я.М. Свердлов, който изпълнява длъжността председател на Съвета на народните комисари, постъпил по друг начин.

93,5 тона са натоварени в два влака и изпратени към Германия.

Забележително е, че предаването на златото на Германия се случва един месец преди нейната капитулация.

Скоро след получаването на "ленинското" злато, Германия претърпява окончателното си поражение в Първата световна война и Франция като страна победителка превозва същото това Ленинско злато от Берлин в Париж въз основа на германско-белгийско-френската конвенция от 01.12.1918 г.

Според условията на Версайския мирен договор, златото остава във Франция на "временно съхранение" до урегулиране на въпроса между Германия и Франция.

Французите се постараха да "заметат" следите на "ленинското" злато, като бързо го претопяват.

Манипулациите на Франция с "ленинското" злато са много добре описани от професор В. Сироткин:

"Тъй като цялата операция с "временното съхранение" е изключително тайна и не се отразява в балансите на Френската банка.

Парижките власти се подиграват с Версайския договор като и разделят въпросните 5602 кюлчета "ленинско" злато на три части: 2073 кюлчета са изпратени в Лондон, 1450 останават във Френската банка.

2079 кюлчета са изпратени за претопяване с цел унищожаване на Руския императорски двуглав орел, поставяйки на кюлчетата клеймо "Банк дю Франс".

Съответно това чисто френско злато е изпратено като "френско" злато в Ню Йорк за продажба, която продажба и е направена още същата година.

През април 1924 г. от онези 1450 кюлчета руско злато останали в  "Банк дю Франс" Великобритания взима 458 кюлчета, а Франция още 992 кюлчета и през 1925 г. продава 774 от тях претопени разбира се в Ню Йорк.

Останалите 248 кюлчета Ленинско злато остава да лежи във Френската банка още 12 години, когато в началото на 1937 г. те са претопени и като "исконно френско" злато са зачислени в активите на "Банк дю Франс".

Тогава и "Ленинското" злато във Франция престанало да съществува физически.

Има информация, че през 1963 г. Хрушчов уредил проблема с "ленинското" злато като е постигнато споразумение за зачитане на това злато в погасяване на исканията на големи френски инвеститори и кредитори, сред които са банките Credit Lyonnais, Paribas, Societe General, Националното общество железни пътища на Франция и някои други.

Споразумението между Съветския Съюз и Франция не обхваща исканията на малките френски инвеститори притежателите на царските ценни книжа, които искания са уредени чак в началото на 2000-та година, след като Русия изплаща на Франция 400 млн. долара, забравяйки при това за дълговете си към собственото население.

 Франсетата и чисто френското им злато са ясни, но нека да се върнем обратно в Германия

Към 1927 г. Германия почти напълно преодолява икономическите последици от Първата световна война и достига до предвоенното ниво на производство, като заема второ място в света по общ обем на промишленото производство след САЩ.

Към началото на 1929 г. положението на Германия значително се укрепва, златният резерв на Ваймарската република през 1930 г. достигна своя максимум — 794 тона злато, въпреки че растежът на икономиката все още се базира на външни заеми, предимно краткосрочни.

Бюджетът остава дефицитен поради необходимостта от репарационни плащания.

Въпреки това, през януари 1932 г. Германия едностранно се отказа от по-нататъшните репарационни плащания, а през лятото същата година на международна конференция в Лозана победителните държави се съгласяват с това решение.

Голямата депресия“ от 1929 г., която обхваща САЩ, частично се прехвърлила и върху Европа.

В тези условия е напълно прекратено кредитирането на германската икономика, а освен това започва масово изтичане на капитали.

В резултат на намаляването на обемите на международната търговия, износно-ориентираната икономика на Германия започва да се срива: към 1931 г. страната е на ръба на фалита. „Голямата депресия“ почти изцяло изчерпил златния резерв на Ваймарската република.

Когато Хитлер идва на власт, получава едва 56 т злато.

Военната подготовки на Третия Райх към началото на 1938 г. оставил в държавната хазна едва 15,1 т злато.

Държавният дълг на Германия през лятото на 1939 г. достигна 47,3 милярда райхсмарки, по цените от онези години това били 18,9 милярда долара, еквивалент на 17390 т злато.

Това представлявало тогава около една трета от БВП на страната и само по себе си не е критично.

Но в случай на война, тези дългове на Германия щяха да се плащат без отстъпки и намаления, и то с оставащите репарации.

Президентът на Райхсбанка Я. Шахт предупредил Хитлер, че това може да доведе Германия до икономическа катастрофа, но фюрерът му отговори: „Войната ще заличи всичко. А ако не спечелим войната, всичко все пак ще отиде на вятъра. Така че, колкото повече дългове, толкова по-добре."

Да, определено доста мъдро и далновидно решение ...

По това време деловото сътрудничество между германските и западните особено американските корпорации се развивало много успешно.

Рокфелер, Морган, Мелони, Дюпон имат тесни връзки с тогавашна Германия.

А Хенри Форд, чийто портрет висял в мюнхенската резиденция на Хитлер, заради финансирането на НСДАП и приноса му в развитието на немската автомобилна промишленост е награден от Хитлер със златен кръст със свастика.

Американските магнати, лондонски, парижки, швейцарски, шведски банкери щедро кредитират германските държавни и полудържавни компании.

За превключването на икономиката на военни релси Германия, изпитва огромна нужда от много ресурси и заради това трябва да увеличи злато-валутните си резерви.

Чрез икономически методи задачата не можело разбира се да бъде решена, оставал им само един път - грабеж на покорените страни и техните населения.

Резултатите от последвалия грабеж са наистина поразителни и значими.

Вече по време на Аншлуса на Австрия през март 1938 г., Хитлер получава 78 т злато и огромни финансови активи под формата на недвижими имоти и колекции от произведения на изкуството.

При анексията на Чехословакия през пролетта на 1939 г., Хитлер придобива почти целия златен запас на тази страна от 24,5 тона злато.

Освен златото обаче немците получават и културно-исторически ценности на огромна стойност.

Забележително е, че златният запас на Чехословакия от онова време се е намирал в Лондон.

Според публикувани документи от електронния архив на Английската банка, британската централна банка помага на правителството на Хитлер да завладее златния запас на Чехословакия и да осъществи неговата продажба.

Именно Английската банка през март   г. осъществила трансфер на златото оставени на съхранение - над 2 хиляди златни кюлчета на стойност 5,6 млн паунда от сейфа, принадлежащ на Националната банка на Чехословакия, към сейфа на Deutsche Reichsbank (Германския имперски банк) — Централната банка на Третия райх.

Английската банка дълго време не признаваше своето сътрудничество с Хитлер по този въпрос и едва през август 2013 г. със свито сърце английските тлъсти банкери все пак признали и този факт.

През предвоенните години Райхсбанк много активно купува злато на Лондонската и Цюрихската борса.

Немците обложили евреите с данък, като ги принудили „доброволно“ да предават притежаваното от тях банково, монетарно и бижутерийно злато в замяна на безопасност и право на напускане на страната.

Приятели замислете се върху този факт, ако все още държите ценностите и спестяванията си по банките ...

Точно банките са най-верния слуга на държавата мащеха да ви открадне от днес за утре абсолютно всичко ... замислете се!

Но нека да се върнем в предвоенна Германия.

Според наличните оценки, още преди програмата „окончателното решение на еврейския въпрос“, приета в началото на 1942 г., от немските евреи са отнети не по-малко от 15 тона злато.

В резултат към началото на Втората световна война през септември 1939 г., златният запас на Германия се оценява на около 192 млн долара, което е около 171 тона злато.

Начало на Втората световна война

С началото на Втората световна война грабежът на национални богатства от завладените страни и населението на окупираните територии е поставен от нацистите на конвейер.

Войната многократно увеличава количеството на присвоения от немците скъпоценен метал.

Най-голямата им златна придобивка е завладяването на Белгия и Холандия. От това Германия получава съответно 198 и 171,5 тона злато ... WOW!

Според данни от Световния съвет за злато (World Gold Council), през 1940 г. тези страни имали златен резерви от 654 и 549 тона, но успели да изпратят по-голямата част от златото си в Англия, Франция и САЩ.

От 171,5 тона холандски златен резерв преди окупацията през Райхсбанк и швейцарските банки преминават само 121,8 т.

Внимание, само тук почти 50 т злато изчезват безследно ...

Явно немците незабавно са го извели в някоя неутрална страна, без да минава през германските банки.

Тъй като изземването на златото се извършва от гестапо, може да се предположи, че изчезналото злато на Холандия е формирало основата на златния резерв на СС, който по своите канали е формиран от райхсфюрер Химлер.

Съдбата на това злато е неизвестна и до днес.

От полското злато с общо тегло 80 тона, немците обаче по чиста случайност успяват да получат само 1,5 т, които били оставени на разположение на Главното командване на Полша за текущи военни нужди.

От златния запас на Кралство Югославия 72,6 т германците получили само 188 кг, а още 1,1 тона са завзети от усташите - хърватските борци за независимост и съюзници на немците.

Внимание тези 1.1 тона злато изчезва също безследно.

Някаква част от югославското злато е завладяна междувременно и от италианците.

През септември 1943 г. след окупацията на Италия, есесовците завладяват националната банка на  , в чиито подземия се съхранявал златният запас на страната, който по това време възлиза на 119 т.

Поради бързината немците, не знаейки реалните остатъци от злато в банковата система, оставили на италианците цели 17 т злато.

102 т злато са превозени с влак до миланското отделение на Банката на Италия и остават там до февруари 1944 г.

На 20 април от Италия в Швейцария са изпратени 23,3 т по сметка за дълговете на Мусолини, а други 49,6 т са изнесени в Берлин.

През 1945 г. това същото италианско злато, изпратено в Берлин, почти недокоснато е открито от американците в солна мина Меркес.

Дефакто немците не успяват да се възползват от италианското злато.

Немска окупация на Унгария

След началото на окупацията на Унгария през пролетта на 1944 г. немците изнасят златния резерв на националната банка на Унгария, който включва 28,6 т злато във формата на монети и кюлчета.

Унгарското злато е доставено в Австрия през януари 1945 г.

Немците така и не успяват да се възползват от това злато и през 1946 г. то е върнато на унгарците.

Това злато става основа на следвоенния икономически и финансов растеж на Унгария, което позволява и въвеждането на новата унгарска валута - форинта.

Златният резерв на Франция

Най-вкусната хапка - златният резерв на Франция  от 1773 тона изплува от немците буквално „пред носа“ им на борда на линейния кораб „Ришельо“.

Златото отпътува първоначално до Дакар, а след това е прибрано на тъмно в САЩ.

В Съветския съюз на немците не им се удава да се облагодетелстват с големи количества злато, въпреки че в интернет се носят слуховете за три вагона злато, откраднати от банковите клонове на съветска Украйна.

След победата във войната СССР не предявява никакви претенции за това предполагаемо откраднато Украинско злато.

Колко злато общо награбили немците?

И така по официални сметки по време на Втората Световна война немците успели да съберат от златните резерви на завоюваните страни общо около 565,5 тона злато на кюлчета.

От това число трябва да извадим обаче златото на Унгария 28.6 тона и на Италия около 50 тона, от което дефакто Хитлер така и не се е възползвал.

Остават общо около 487,5 тона злато на кюлчета.

Но нека да не забравяме, че 487,5 тона злато на кюлчета е златото придобито от държавния резерв на окупираните страни.

Към тях трябва да прибавим още около 134 тона злато конфискувано от физически и юридически лица от цяла Европа.

Тук добавяме още 37 тона злато присвоено от жертвите в лагерите на смъртта.

Кърваво злато на което ще се спрем по-подробно в следващия епизод ... където ще стане въпрос за тайните сметките за които дава информация и пароли Мелмер.

Тайни сметки в Швейцария и в Райхсбанка.

По груби сметки като си говорим за Златото на Третия Райх се оказва, че става въпрос за злато с общо тегло от повече от 737 тона .... Wow ...

На 14 януари 1946 г. САЩ, Великобритания и Франция така наречената „Голяма тройка“ - G3 заедно с още 10 страни жертви на немската агресия подписват Парижкото споразумение за военните репарации на Германия.

Споразумението предвижда връщането на законните собственици на откритото и идентифицирано злато заграбено от банките в окупираните европейски страни.

На 25 май 1946 г. правителствата на „тройката“ и представителите на швейцарското правителство подписват във Вашингтон тайно споразумение за немското банково злато.

Основен орган за натрупването и разпределението на всичкото това злато става създадената от „Голямата тройка“ и под ръководството на САЩ Тристранна златна комисия - Tripartite Gold Commission (TGC).

Представители на другия победител във войната СССР по някаква неясна причина не влизат в тази златна комисия.

Табл. 3.

През 1945 г. МГБ на СССР започнала свое собствено тайно разследване по следите на Златото на Третия Райх.

Операцията по търсенето на златото получило кодовото име „Кръст“.

Целта му е да разбере историята на преместването не само на златото на Третия Райх, но и какво се е случило с онова въпросното злато на царска Русия.

След смъртта на Сталин, операция „Кръст“ е прекратена.

Данните на тази операция до днес не са публикувани.

На 27 септември 1946 г. съюзниците също създават и Тристранната златна комисия за монетарното злато (Tripartite Commission for the Restitution of Monetary Gold), която по-късно се слива с първата по-голяма златна комисия.

Идеята им е да се събере цялото германско законно и откраднато злато в общ пул, след което да се разпредели между държавите-победителки и жертвите на агресия в съответствие с претърпените от всяка страна загуби и приноса й към победата над нацизма.

Сред търсещи златото си държави са:

Албания, Австрия, Белгия, Чехословакия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Полша и Югославия.

Златото на Третия Райх и Швейцарската връзка

Историята на съкровищата на Третия Райх дълго време остава забравено и се спотайва в сенките на историята.

Тази тема неочаквано изплува през 1996 г., когато в един от големите швейцарски банки биват унищожавани по изтичане на срока им документи, разкриващи тайните финансови връзки между Швейцария и Хитлерова Германия.

Служител на банката открадва част от документите и ги разгласява, което поражда огромен скандал, тъй като става дума за конфискувани от нацистите ценности на европейските евреи, така нареченото злато на Холокоста.

Под натиска на Световния ционистки конгрес и други еврейски организации, западните страни победителки във Втората световна война са принудени да открият част от тайните си погребани на дълбоко в архивите им.

В края на 90-те години се проведат две международни конференции по затворената тема за златото.

По  този начин започват да се разкриват части от пъзела и да се разсейва гъстата мъглата от мистерия спусната съзнателно над една от най-зловещите тайни на Втората Световна война:

Златото на Третия Райх ... къде е то и какво се е случило с него?

Материалите от Лондонската конференция за злато на Третия Райх от 1997 г. и Вашингтонската конференция от 1998 г. за изчезналите по време на Втората световна война ценности на жертвите на нацизма са основа за множество разобличавания.

В Швейцария през декември 1996 г. по решение на Федералното събрание е създадена независима експертна комисия (SICE) под ръководството на историка Ж.Ф. Бержие.

Основната цел на комисията SICE е да изучи от историческа и юридическа гледна точка обемите и съдбата на активите - злато, валута и произведения на изкуството, принадлежащи както на немските военни престъпници, така и на техните жертви.

Резултатите на разследването на комисията SICE под ръководството на Бержие изкарва на бял свят толкова много нелицеприятни факти и подробности ...

С резултатите от разследванията на всички тези късни следвоенни комисии ще се заемем в следващия епизод на поредицата "Цената на Златото - Златото на Третия Райх".

Следващия подкаст епизод ще ни накара да се замислим дали днешното толкова зашеметяващо благополучие на Швейцария и швейцарците не е изградено с помощта и на кървавото злато отнето от жертвите на фашистките концентрационни лагери ...

В следващия епизод накратко ще се спрем на фактите и данните за златото отнето от затворниците в лагерите на смъртта, но и не само

Най-накрая настъпва края на Втората Световна война и започват първите ГОЛЕМИ открития на струпвано злато и съкровища на тотално неочаквани места.

Тръгваме на вълнуващо пътешествие по следите на златото на Третия Райх по банкови сметки и трезори дълбоко в недрата на банки в Португалия, Испания, Швеция и Турция.

Заедно ще прекосим океана по следите на златото в Южна Америка, Аржентина, Перуанските Анди, Чили и НЕ само ...

В следващите епизоди от поредицата след това ще се заемем в подробности и с изследването на дълбоки ледени алпийски езера и разкопаването на планини в Бавария и Долна Силезия в търсенето на влакови композиции натъпкани догоре със злато и съкровища.

Истории изпълнени с толкова много загадки и смъртта на толкова много търсачи на съкровището на Третия Райх.

Дали Златото на Третия Райх всъщност не е прокълнато от милионите жертви от които е отнето и за това точно не довежда до гибелта на толкова многото загинали търсачи на златото на Фюрера?

Или пък Посветените в тайните на Окултното членове на Аненербе и на СС не бдят зорко и до днес и точно те не прекъсват в зародиш надеждата за откриването на тези несметни съкровища?

Kакво мислите за всичките тези възможности?

Дали и над това злато тегне проклятие и смърт?

Очаквам коментарите ви под подкаста в YouTube и Spotify!

Ако този епизод на разследването по следите на Златото не третия Райх ви е допаднало, абонирайте се за канала в YouTube и Spotify!

Приятели, благодаря Ви за времето, което отделихте с този епизод от подкаст поредицата "Загадъчни истории".

Аз съм Lupo и ви желая Късмет!

И карай да е весело!

Продължение: Златото на Третия Райх, част II. Швейцарска връзка ...

Източници:

Мистерията около "златния влак" в Полша (ОБЗОР)

Полша потвърди: "Златният влак" на нацистите е тук!

Тайны нацистского золота

Тайните на нацисткото злато

Тайны германского золота

Золото Бреслау