Здравейте приятели, това е продължение на подкаст разследването ни от поредицата "Цената на Златото".

Днес продължаваме по следите на Златото на Третия Райх.

Горещо ви препоръчвам да чуете първо първата част на това подкаст разследване и чак след това да продължите с този епизод.

В първата част на документалното разследване на фактите за грабежа през Втората Световна война достигнахме до наистина смайващи цифри и количества откраднато злато.

Първа част на разследването: Златото на Третия Райх, част I. Големият обир!

Немците завладяват почти цяла Европа и паралелно с това получават тоновете злато от държавните резерви на тези страни.

Но днес ще си говорим НЕ само за златото от присвоения един или друг държавен златен резерв ... НЕ! ...

Но нека преди да продължим напред, все пак набързо да си припомним онези достоверни цифри на грабежа до които достигнахме в първата част:

Швейцарската връзка

Историята на откраднатите съкровища на Третия Райх дълго време остава в сянка.

Тази тема неочаквано изплува през 1996 г., когато в един от големите швейцарски банки биват унищожавани по изтичане на срока им документи, разкриващи тайните финансови връзки между Швейцария и Хитлерова Германия.

Служител на банката открадва част от документите и ги разгласява, което поражда огромен скандал, тъй като става дума за конфискувани от нацистите ценности на европейските евреи, така нареченото злато на Холокоста.

Под натиска на Световния ционистки конгрес и други еврейски организации, западните страни са принудени да отворят архивите си и в края на 90-те години да проведат две международни конференции по затворената тема за златото, като по този начин разкрият част от мистерията спусната над една от тайните на миналата война.

Материалите от Лондонската конференция за немското злато от 1997 г. и Вашингтонската конференция за преместените по време на Втората световна война ценности на жертвите на нацизма от 1998 г. са основа за множество разобличения.

В Швейцария през декември 1996 г. по решение на Федералното събрание е създадена независима експертна комисия (SICE) под ръководството на историка Ж.Ф. Бержие, с цел да изучи от историческа и юридическа гледна точка обемите и съдбата на активите - злато, валута и произведения на изкуството, принадлежали както на немските военни престъпници, така и на техните жертви.

Съкровища преместени в Швейцария преди, по време на и веднага след края на Втората световна война.

През петте години на разследването на швейцарската комисия на Бержие докато крайният доклад е публикуван на 22 март 2002 г. комисията разследва всички сделки със злато и чуждестранна валута, осъществявани по това време от Националната банка на Швейцария и частните търговски банки.

В доклада на комисията Бержие са изнесени основните данни за движението на германското злато, но тайните на изчезналите съкровища на Третия райх не са напълно разкрити!

Не са разкрити и всички тайни операции със злато, германски рейхсмарки, швейцарски франкове и други ценности, извършвани от швейцарските банкери далеч от бурята на Втората световна война.

Изследванията, базирани на главните книги на швейцарските и германските банки, разкриват стабилни тайни финансови връзки между Третия райх и Швейцарската конфедерация.

В доклад на правителството на САЩ, редактиран от С. Айзенщат и У. Слейни, за първи път официално е заявено, че по време на войната от Германия в Швейцария през Райхсбанка и Швейцарската национална банка са изнесени или продадени златни активи на стойност между 398 и 414 млн. долара, които съответстват на 358 и 373 тона злато.

Както признава през септември 1996 г. министърът на външните работи на Великобритания М. Рифкинд, „според документи, намерени в Националния архив във Вашингтон, злато на стойност 398 млн. долара е изнесено в Швейцария от Райхсбанка“.

Това потвърждава оценката, дадена в доклада на Айзенщат.

Професор Ж.Ф. Бержие на базата на първични швейцарски и германски банкови документи оцени общите златни трансакции на Райхсбанка от 1 септември 1939 г. до 30 юни 1945 г. на стойност от 909,2 млн. долара еквиеалент на 818 тона злато.

818 тона злато, от които злато на стойност 475 млн. е откраднато от националните банки на други страни.

При цена от онова време на трой унция злато (31,1035 г) от 33,85 долара, сметката е че че грам злато е струвал 1,088 долара.

На тази база 475 млн. долара се изчисляват на 437 тона злато.

Заедно с предвоенния златен запас на Германия от 171 т (от които над 100 т са откраднати в Австрия и Чехословакия) – 608 т.

Останалите 210 т са придобити от нацистите по друг начин.

Така Райхсбанка е получила злато на стойност 146 млн. долара 131 тона злато, откраднато от частни физически и юридически лица в цяла Европа.

Също така трябва да се има предвид, че по време на войната Германия открадна огромно количество валута на завзетите страни, с които може спокойно да купува злато на борсите на неутралните страни.

Ако към споменатите от комисията на Бержие 818 т злато, обработени чрез трансакции на Райхсбанка от септември 1939 г. до юни 1945 г., добавим остатъка от златния запас на Райхсбанка (около 111 т), изнесен през април 1945 г. в Тюрингия и Баварските Алпи, получаваме около 929 т злато.

Така нека сега да уточним нещо много важно: 929 тона злато - това е само държавното злато.

По време на войната швейцарските банки кредитират Германия с 2,6 млрд. швейцарски франка.

Ако тези кредити са издавани само под злато, щяха да са необходими 755 т, но немците тогава дефакто са внесли в Швейцария само 400 тона.

Следователно, останалите 1,22 млрд. швейцарски франка кредити са издадени не под залога на злато, а под залог на откраднати в Европа културно-исторически и други ценности, на които се падат около половината от получените от Германия швейцарски пари.

Злато от лагерите на смъртта

Като говорим за концентрационните лагери задължително трябва да се отбележи, че фашистите не са изобретатели на концентрационните лагери за борба с големи маси от хора.

Първият в света концлагер бе създаден по време на Гражданската война в САЩ в градчето Андерсънвил.

След това идеята значително е разработена и доразвита в съветските трудови лагери на смъртта

В Хитлерова Германия концлагерите започват да се създават с цел изолация и интерниране на лица, подозирани в опозиция на нацисткия режим.

Скоро обаче те се развили в гигантска машина за потисничество и унищожаване на хора от различни националности, врагове или представители на „по-нисши“ групи население.

Концентрационните лагери се изграждат масово в държавите и страните, попаднали под германска окупация, и изиграват решаваща роля в провеждането на нацистката политика за унищожение на евреите.

От 1942 г. нацистите започват масово унищожение на евреи в рамките на операция „Райнхард“ - кодово име на държавната програма на нацистка Германия за масово изтребление на евреи и цигани от Полша.

В тази програма от 1942 до 1943 г. са убити над два милиона евреи и около 50 хиляди цигани.

Една от важните задачи на операция „Райнхард“ е отнемането на ценности и недвижими имоти на убитите, което донася на Германия огромни богатства.

В окончателния доклад, представен от ръководителя на операцията О. Глобочник на Х. Химлер, се посочва, че са получени ценности на стойност 178,7 милиона райхсмарки, което е еквивалентно на 64 тона злато.

От убитите затворници са иззети 3,3 тона злато и 639 кг златни монети, 10 тона сребро и хиляди вагони с текстил, от които 300 хиляди нови костюми.

Грабежа с това обаче не приключва: според някои данни много членове на СС и полицаи, участвали в убийствата, вземат за себе си пари, имущество и ценни вещи.

През годините на войната немците създават около 14 хиляди концентрационни лагери, през които преминават 18 милиона граждани, от които повече от 11 милиона са убити.

Откраднатите ценности и имущество редовно допълват бюджета на Германия и търговските й банки.

В един от лагерите за военнопленници американците откриват пазителя на чудовищната „златна сметка“ на Третия райх, штурмбанфюрера от СС Б. Мелмер, който се бил укрил като редови армейски офицер.

При разпита Мелмер издал на съюзниците швейцарската банка и номера на сметката, където се превеждало златото на Райхсбанка, както и известната само на него парола.

Отчет, подготвен от Управлението за специални разследвания на Министерството на правосъдието на САЩ, оценил златните и сребърните кюлчета, монети, сребърни и златни прибори, пръстени, часовници, зъбно злато и др. на 40,5 млн. долара, което към онзи момент е еквивалент на 36,5 т злато.

Първият камион с конфискувано имущество от затворниците в концлагерите пристига в Райхсбанка през август 1942 г.

Общо в Райхсбанка са доставени 76 контейнера с присвоени от есесовците ценности, всеки контейнер  тежи 2577 кг и е бил маркиран с краткото означение „Melmer“.

Тъй като ценностите по сметката на Мелмер идвали от нацистки концлагери, това заплашвало Швейцария с обвинение в съучастие във военни престъпления.

След това през май 1946 г. във Вашингтон е подписано тайно споразумение между швейцарската дипломатическа мисия и правителствата на САЩ, Великобритания и Франция за „връщане на златото от Швейцария, незаконно изнесено от Германия от окупираните страни по време на войната и изпратено в Швейцария“.

Съгласно това тайно споразумение Швейцарската национална банка (SNB) превежда 250 млн. швейцарски франка в златния пул на Тройствената комисия.

Швейцарците допълнително предават на САЩ немско ценно имущество на стойност стотици милиони долари.

Замърсени със сътрудничеството си с нацистите, швейцарските банки започнали активно да сътрудничат с банките на съюзниците, давайки им възможност БОГАТО да се облагодетелстват от откраднатото.

Това съдействие на Швейцария с победителките Англия, Америка и Франция позволява на швейцарците да задържат за себе си две трети от попадналото при тях нацистко злато ...

 Приятели, тук НЕ мога да НЕ се включа пряко с коментар.

Днес като погледнете богатите и проспериращи страни като Англия, Америка, Швейцария и да и франсетата НЕ забравяйте как точно са забогатявали всичките тия през годините ... с цената на какво и точно как се е трупало богатството в тези проспериращи днес империи.

Мъка, смърт, безкрайно много човешки трагедии и всичкото това само с една цел ... ВЛАСТ и ЗЛАТО.

Какво мислите вие по този въпрос приятели?

Вярвате ли в лицемерните глупости, с които ни промиват мозъка медиите днес? ...

Лицемерието на псевдо демокрацията, удобно прикритие и оправдание за безчовечността, жестокостта и манипулациите на една шайка лихвари и банкери.

Да, историята се пише от победителите ... ясно е!

Но нека да се върнем обратно по следите на немското злато от Втората Световна война.

Почти 8 милиона долара в злато от сметките на Мелмер влязат в германските комерсиални банки Dresdner Bank и Deutsche Bank, които след това продават златото на свободния пазар в Турция в рамките на схема за осигуряване на Райхсбанка с чуждестранна валута и помощ на дипломати и агенти във финансирането на техните операции в Турция.

Над 2,6 милиона долара нацистко злато достига до Португалия, Испания, Швеция и Турция.

Три четвърти от тази сума е преведена от Германия през Швейцарската национална банка.

Потокът от злато от Германия към тези страни продължи през цялата война, въпреки предупрежденията на съюзниците срещу приемането на нацистки пари, чието престъпно произход е очевиден.

Къде все пак изчезна нацисткото злато?

Според официалната информация на 15 май 1945 г. в мазетата на Райхсбанка съветските войски откриват само 90 златни кюлчета, което е приблизително 1,2-1,3 тона злато.

В хранилищата имало още и 3,5 милиона долара във валута на различни страни, както и различни облигации.

Всичкото останало злато и валута е безследно изчезнало!

Има няколко версии къде е изчезнало златото на нацистите и къде да се търси.

Съществува теория, че Германия напълно изразходила откраднатото през последните години на войната.

Златните резерви на нацистите са били подобни на течаща вода: златото ежедневно влиза в Райхсбанка от различни източници, бива сортирано, смесвано, претопявано и изпращано на различни адреси.

Същността на процеса е не в натрупването на златен запас, а в неговата продажба, за да се закупи валута за стратегическо суровини за военната промишленост и водене на войната.

Ето защо през пролетта на 1945 г. златният запас на Германия е малко повече от 111 тона, а останалото е продадено или разпръснато в тайни сметки.

По това време американските войски завземат градчето Меркерс в южна Тюрингия, където в тунелите на околните калиеви мини намират част от златото на Райхсбанка, намират и други съкровища.

В мината американците открили 3682 чувала и кутии с германска валута, 80 чувала с чуждестранна валута, 8307 златни кюлчета, 55 кутии златни кюлчета, 3326 чувала златни монети, 63 чувала сребро, един чувал платинени кюлчета, осем чувала златни пръстени и 207 монети.

Имало още много чанти и контейнери с нацистка плячка, включващи ценни произведения на изкуството.

Общото тегло на откритото злато достигнало 110 тона.

Експерти от хазната на САЩ през юни 1945 г. оценяват общата стойност на съкровищата в мината Меркерс на 500 милиона долара.

Там са намерени и записи за резервите на банката, от които записи става ясно, че в Меркерс не са били всички ценности на Райхсбанк.

Това и подтиква американците към нови допълнителни търсения.

През годините на войната злато на стойност над 300 млн. долара е прехвърлено от нацистите в Португалия (124 т), Испания (123 т), Швеция (16,4–20,1 т) и Турция (8,9–13,3 т).

Три четвърти от всичкото това злато е изнесено от Германия и прехвърлено в тези държави с активната помощ и съдействие на Швейцарската национална банка.

Швейцарската национална банка се явява в тези години като основния център за търговия със злато в Европа.

Освен това Райхсбанк превежда в други национални банки на „неутрални и приятелски“ страни в Европа, Азия и Латинска Америка още злато на стойност 92,4 млн. долара, сумата е еквивалент на 83 тона злато.;

Още злато на стойност 51,5 млн. долара около 46 тона е преведено в клонове на чуждестранни банки предимно в Югоизточна Европа и Турция.

Златото на Третия Райх НЕ е мит, с типичната за германците прецизност немците не само се подготвяли за краха на войната, но и с помощта на откраднатите съкровища планират как точно да продължат дейността си и след края на Втората световна война.

Затова М. Борман и обявил златото за неприкосновен резерв на Третия Райх.

И този запас към края на войната, според най-скромните оценки, достигна 400–500 млн. долара (360–450 т).

Има публикации, че Х. Фюлднер - хауптштурмфюрер от СС, ключова фигура за прехвърлянето на нацистки военнопрестъпници в чужбина, е извел в Аржентина ценности на стойност 400 млн. долара.

В рамките на операция „Огнената земя“, започнала още през 1944 г., на пристанищата на северно германските бази, охранявани от есесовци, специално упълномощени от Главното управление на имперската служба за сигурност (РСХА) контролират товаренето на подводници с пломбирани кутии, пълни с валута, злато, скъпоценности.

За периода 1940–1945 г. немците организират само в Аржентина до 100 фиктивни компании, през които извеждат част от златния запас на Третия Райх както и огромни суми чужда валута извън Европа.

Успехът на операцията е осигурен от лоялността на аржентинското правителство и други страни в Латинска Америка.

Разбира се, всичко това не е направено безплатно.

Въобще не!

Златните резерви на Аржентина

Разглеждайки статистиката на златните запаси на Аржентина, можем да забележим странни скокове в тяхното изменение:

през 1940 г. Аржентина има 314 тона злато;

през 1945 г. - 1064 тона;

през 1950 г. - само 187 тона.

Очевидно е, че това злато активно е използвано от множество немски военни емигирали там, както и от немската диаспора, живееща в страните на цяла Латинска Америка.

Бразилия увеличава резервите си от злато от 45 тона през 1940 г. до цели 314 тона през 1945 г.

Банките на Турция, Аржентина и ВНИМАНИЕ: Ватикана не споделят абсолютно никаква информация със страните победителки и глобалната общност като цяло и след края на войната задържат цялото нацистко злато за себе си.

Испания също. Испания задържа почти всичкото злато, освен символичните 102 килограма.

Португалия с неохота но все пак връща 4 тона злато собственост на Третия райх.

Швейцария значително увеличава златните си резерви благодарение на немските богатства преминали и изпрани от банкерите в тази страна.

Златния резерв на Швейцария се увеличава съответно от 446 тона през 1940 г. до 1064 тона през 1945 г.

Имайте в предвид обаче, че най-големите количества злато през 1940 г. е концентрирано в банковите хранилища на САЩ и Великобритания - 84% от световните златни запаси: 31 933 тона.

Обърнете внимание също така на факта, че златните резерви на САЩ през 1950 г. достигат до 20 279 тона.

20 279 тона злато към момента тогава са около 65% от световните златни запаси.

Златото на Третия Райх: Ватикана ...

Съществуват теории, че и банката на  Ватикана е участвала в преместването и скриването на част златото на Третия Райх.

Тази теория днес официално се смята за спекулация, но тя се основава на няколко важни фактора от историята, които трябва да се вземат в предвид:

- Ватикана е поддържала дипломатически отношения с Третия Райх.

- Ватикана има супер обширна мрежа от банкови институции и други финансови организации.

- Ватикана като цяло и особено обвитата в мистерия банка на Ватикана е известна със своята дискретност и способността си да пази своите тайни.

Днес няма конкретни доказателства, които да подкрепят тези спекулации.

Въпреки това, те продължават да бъдат широко разпространени и да предизвикват голям интерес.

Съществуват теории, според които златото на усташите - хърватските борци за свобода и независимост на Хърватска от гнета в царство Югославия е било тайно прехвърлено в банката на Ватикана.

Нека да си припомним, че в ръцете на усташите попада около 1.1 тона злато от златния резерв на Югославия и това значително количество злато е още едно от многото мистериозно изчезнали съкровища.

През 1946 г. друг секретен доклад на Съюзниците победители във войната твърди, че през 1945 г.  немско злато на стойност 350 милиона швейцарски франка е било изпратено във Ватиканската банка за съхранение.

Съществуват и истории за свещеници, които помагат на нацистите да пренасят злато и други ценности във Ватикана.

Въпреки това, Ватикана официално отрича участието си и не е предоставила никакви доказателства, както и достъпа до архивите на Ватикана е невъзможен.

През 2016 г. хърватското правителство е започнало разследване на местонахождението на златото на усташите. Разследването е установило, че усташите са събрали между 200 и 300 тона злато по време на Втората световна война. Част от това злато е било конфискувано от съюзническите сили след войната, но друга част все още е изчезнало.

Разследването на хърватското правителство е установило, че има доказателства, че усташите са прехвърлили част от златото си в Швейцария и други неутрални страни. Разследването обаче не е установило конкретни доказателства, че златото е в банката на Ватикана.

Въпреки това, някои изследователи смятат, че усташите са могли да използват връзките си с Ватикана, за да прехвърлят златото си в банката на Ватикана. Те твърдят, че Ватиканът е имал интерес да помогне на усташите да избегнат наказание за престъпленията си.

Приятели имайте в предвид, че конкретно тази теория за съдбата на златото на усташите днес е считана за спекулативна и няма конкретни доказателства, които да я подкрепят ...

И така нека да се върнем на основната тема: Златото на Третия Райх

От 1939 до 1944 г. на цялата територия завладяна от Вермахта, окупантите обират замъци, библиотеки, музеи и частни колекции.

В търсене и извозване на произведения на изкуствата и архиви се съревновават Аненербе (Наследството на предците), подчинено на Химлер, и подразделението, наречено ЭРР - Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg, подчинено на А. Розенберг и разполагащо със собствена разузнавателна служба, издирваща произведения на изкуствата, специален отряд за изваждането им и голям екип изкуствоведи и оценители.

За възможната стойност на откраднатите ценности през годините на войната може да се зададем въпроси, като имаме предвид, че само за няколко месеца от евреите в Унгария - бивш съюзник на немците е иззето според експертните оценки ценности на стойност от 350 – 400 милиона долара, което е еквивалент на 322–368 тона злато спрямо цените от онова време!

Задачата по възстановяване на средства от тайни немски сметки в швейцарски банки е решена през 1953 год, когато в Лондон е подписано споразумение, което урежда връзките между западните съюзници и ФРГ, която се разглежда като правоприемник на разпадналия се Трети Райх.

Това споразумение отваря пътя за разрешаване на проблема с немските сметки в швейцарските банки.

В крайна сметка алпийската република се съгласила да върне половината от сумата, която съюзниците искали от нея, а именно 350 милиона долара.

Освен държавните резерви, имало и няколко златни фонда, които се съхранявани не само в Райхсбанк, а също така се изнасят и по други начини.

Това включва златото на Националната социалистическа работническа партия (НСДАП), златото на СС, златото на германските корпорации и частни банки, както и личното злато на немските крупни банкери и предприемачи.

През септември 1948 година са публикувани следните цифри:   армия открила около 1500 скривалища и складове в Германия, съдържащи около 10,7 милиона различни ценности на обща стойност от приблизително 5 милиарда долара според цените на това време, което е еквивалента на около 4.5 хиляди тона злато.

Равносметка на грабежа

През 1995 година Световният еврейски конгрес обвинява швейцарските банки в съхраняването на злато от Третия Райх.

150 швейцарски застрахователни компании обявили себе си в несъстоятелност.

И в този момент банката "Credit Suisse" се раздвижва: в едва ли не всички нейни клонове едновременно избухват пожари, унищожавайки всичката документация - няма хартия, няма и вина.

Множество съкровища на Третия Райх се оказват обаче в най-свободната страна в света - САЩ ...

Изглежда, че Хитлер действително се е възползвал от тях със своите грабежи.

Сформираната с участието на САЩ Комисия за златото на Холокоста, след като прегледа всички сметки от 1934 г. насам, открива златото на нацистите на стойност 2,5 милиарда долара.

Имайте в предвид, че САЩ "затвориха темата" до 2055 г.

През 1997 година швейцарската банкова система е принудена да заплати 270 милиона швейцарски франка на фонда за Холокоста.

Държавата е принудена да признае тъмната си роля като единствената връзка между воюващите страни.

През 1997 година Deutsche Bank дари над 3 милиона долара за подкрепа на жертвите на Холокоста след като призна, че продадените през 1995 година златни резерви може би са откраднати от нацистите.

За да се откупи и да излезе "суха от водата" след войната, Швейцария предава значителна част от ограбеното от немците злато и ценно имущество на правителствата на САЩ, Великобритания и Франция ...

При това швейцарците напомниха, че през годините на войната сред главните акционери на Банка за международни разплащания BIS (Bank For International Settlements) са централните банки на Великобритания и САЩ, и че отговорността за нейните операции, включително с нацисткото злато, пада на главните му акционери, сред които са Bank of England - централната банка на Британската империя, и Федералната резервна банка на Ню Йорк (Federal Reserve Bank of New York) - главната банка на Федералния резерв на САЩ.

Приятели призовавам ви да си направите за пореден път точни изводи от цялата ситуация.

Дефакто през Втората Световна война един разбойник и гамен обира цяла Европа.

След това обаче групичка от няколко други гамена се обединяват, убиват ония първия гамен и бързо бързо му отнемат всичко и си го присвояват за себе си ...

Факт ...

Възраждането на немското злато

Феноменът за "тъмната история" на златото на Третия Райх и до днес е предмет на нестихващ огромен интерес.

През 1948 г., когато е въведена немската марка, Германия няма никакви златни резерви.

Обаче вече през 1951 г., възстановяваната Германия изпитва така нареченото икономическо чудо - икономиката на Западна Германия расте с бързи темпове, а страната започва да създава национални златни валутни резерви.

До 1968 г. запасите на ФРГ от златни кюлчета достигат историческия връх от 4034 тона!

Досега остава загадка откъде дойдоха всичките тия средствата на Германия след поражението и разгрома и след толкова страшната война ...

От къде се появиха средствата, за да придобие следвоенна Германия тези наистина впечатляващи количества драгоценни метали, основно злато.

Имайте в предвид, че Германия не разполага с никакви големи златоносни находища на своя територия.

Тук отново се появява теорията за добре скритото злато на Третия Райх, което злато нито руси, нито англичани, американци и франсета все пак не са успели да открият ... ха ха ха

В настоящия момент златните резерви на Германия се оценяват на 3362 тона, като страната заема второто място в света след САЩ по този показател.

През 2020 година, обединена Германия притежава около 4925 тона злато във формата на златни кюлчета и монети в частно собственост.

Допълнително, немците разполагат със сертификати и ценни книжа за още 1400 тона злато.

 Приятели, какво мислите за всичко това?

Дали предвидливите немци въпреки зловещото си поражение във Втората Световна война успяват да запазят за себе си част от златото на Третия Райх.

Дали това точно злато не е в основата на немското икономическо чудо?

 През цялото това документално изследване по следите на златото на Третия Райх си изяснихме един сигурен факт.

Откраднато е било много.

Наистина много!

И да НЕ всичко е открито.

Лично според мен официално признатото от американците за намерено сериозно количество злато и валута  в солната мина Меркерс в Тюрингия е нищо повече от прах в очите!

Според мен и русите и американците и англичаните са намерили и са прибрали лично за себе си тонове и тонове злато.

Нека не забравяме факта, че историята се пише от победителите.

Приятели, очаквам коментара ви по моята позиция и по гореописания огромен грабеж под подкаста в YouTube и Spotify!

Ако този втори епизод на фактите в разследването по следите на Златото не третия Райх ви е допаднало, абонирайте се за канала в YouTube и Spotify!

В следващите епизоди от поредицата Цената на Златото разследване по следите на Златото на Третия Райх ще се заемем изключително и само в историите на терсенето на изчезналите части от съкровищата.

Очакват ни вълнуващи разкази от доста по-късни времена за смъртоносни  търсения в дълбоките ледени води на алпийското езеро Пикабу, терсенето на изчезнали влакове натъпкани със злато из планини в Бавария и Долна Силезия.

Истории изпълнени с много мистерия и загадки по стъпките на търсачите на съкровището на Третия Райх.

Дали Златото на Третия Райх всъщност не е прокълнато?

Или просто много добре се охранява и до днес от посветени в тайните пазители от Аненербе и СС?

Приятели, благодаря Ви за времето, което отделихте с този епизод от подкаст поредицата "Загадъчни истории".

Аз съм Lupo и ви желая Късмет!

И карай да е весело!

Източници:

Мистерията около "златния влак" в Полша (ОБЗОР)

Полша потвърди: "Златният влак" на нацистите е тук!

Тайны нацистского золота

Тайните на нацисткото злато

Тайны германского золота

Золото Бреслау