От Изгрев до Залез ... мнооо баир :)
За неделя 19 Март 2023г. се разбрахме с двама приятели да караме виртуално заедно перманент бревет.
Виртуално заедно?!? ... :) ;) :)
"Виртуално заедно" защото така или иначе по време на перманент в Телеграм групата ни Audax Bulgaria всеки публикува снимки в реално време от старта, финала и всяка контрола на перманент бревета.
Реално всеки един от нас караше различен перманент в района където се намираше:
1. Димитър Велчев кара перманент бревет Върбишки проход 330 км и 3522м денивелация със старт от Варна.
Основната цел на карането по този маршрут беше да се провери дали Върбишкия проход е проходим с шосеен велосипед, тъй като прохода е затворен за автомобили.
ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД Е ПРОХОДИМ с велосипед! :)
В края на поста пускам няколко снимки от Върбишкия проход, направени вчера от Митко.
По-подробно описание на състоянието на Върбишкия проход и до колко е проходим със шосеен велосипед от всяка една страна можете да прочетете в края на този пътепис.
2. Svetlozar Jordanov изкара от София перманент Земенски манастир с дължина 210 км с 2002м денивелация.
Добре познато много приятно трасе на един от култовите софийските летни бревети.
3. Аз карах перманент Ловешки Предбалкан SR200 с дължина 202 км и 3240 м денивелация
Явно мускулите ми свикват с новия 175мм курбел, защото днес по баирите на Предбалкана нямах никакви проблеми подобни на крампите още в началото от последния бревет Резово 400.
Целия бревет обаче карах с равномерно щадящо темпо, позволяващо ми за моите възможности безпроблемно преминаване в рамките на 60 часа контролно време на цял бревет Super Randonnee 600 км с 10 000м денивелация.
Времето беше ПРЕКРАСНО, но все пак с очакваните големи температурни амплитуди.
Сутринта беше 2 градуса, а аз стартирах с летни ръкавици ... :) пръстите на ръцете ми се вкочаниха в началото по равното, добре че скоро започна първото от няколкото за деня изкачвания на Деветашкото плато та добре се стоплих. :)
Слънцето най-накрая проби облаците и всичко стана перфектно. Термоса ми беше пълен с чай от джинджифил.
О, колко много му се радвах! Джинджифила по принцип действа сгряващо, а и термоса дълго време държа чая приятно горещ.
Ловешкия Предбалкан е прекрасен! :)
Изпълнен е с леки, живописни и много приятни баирчета с около 250 - 350 - 400 м денивелация всяко. Нищо екстремно, наклона е средно 4-8%.
Направих снимка на първата контрола за деня на Къкринското ханче, предстоеше ми дълго и приятно спускане към Ловеч по новия асфалт.
Трябва да отбележа, че общината в Ловеч през последната година и половина направи няколко много качествени ремонта на няколко от пътищата от / към града.
През цялото време на ремонтите карах по тези трасета и виждах как работят, много дебел многослоен асфалт. Браво!!!
В Ловеч спрях в денонощното магазинче на моста на Осъма и напълних дисагите на Пипс с любимите ми вафли Хепи с халва и тахан.
Тези вафли разбира се са пълни със захар и ги ям единствено и само на бревет.
Както САМО и единствено на бревет редовно консумирам ... кока кола ... :) :( ;)
500 мл кола дава много сила през следващия час каране, безспорен ФАКТ! - Митак, благодаря че сподели това нещо с мен докато карахме заедно един SR600.
Периодично те споменавам с добро от тогава като зареждам с кола.
Не знам обаче как хора, които не карат бревет и не катерят по 2 - 3 000м на ден денивелация могат да си позволяват въобще да го пият това чудо на чудесата ... :( :(
След много кратката почивка в магазина където си взех и едно капучино следваше преминаване през Ловеч и ме очакваше баирчето към Изворче и Соколово.
Трафик умерен има в тази част пот пътя, но без нищо екстремно и асфалта е много добър.
Направих снимка на следващата контрола до чешмата в Соколово и хайде обратно.
Следващата снимка беше пред Покрития мост над Осъма в Ловеч.
Тук е официалният старт на бревета.
Следваше едно кратко, но МНОГО злобно баирче с на места с 14-16% наклон. :)
По това баирче се влиза в парк Стратеш и от там се стига до следващата контрола паметника на Васил Левски издигащ се над града.
Връщането от паметника надолу минава по едни стръмни калдаръмени улички през стария квартал Вароша. На няколко места слизах и бутах надолу, защото калдъръма беше екстремен ...
Ще променим трасето в тази част връщането от паметника на Апостола да е обратно през хубавия път през парк Стратеш.
На излизане от града спрях отново в същото магазинче да взема два банана, топла кола и още няколко вафли ... :)
Следваше поредното приятно баирче с около 350 - 400 м денивелация и ето ме отново за контролна снимка пред Къкринското ханче.
От тук до следващата контрола язовир Александър Стамболийски пътя минава от южната страна на Деветашкото плато, качеството на настилката обаче на доста места откровено плаче за ремонт!!!
Особено тежко е спускането от Крамолин към язовира, стръмно с дупки, трябва внимателно спускане на ниска скорост и много заобикаляне, за сметка на това обратно докато се катери стръмния баир дупките не са особен проблем.
Целия участък преди язовира е с почти нулев трафик и много красива природа.
Ето че пристигнах на най-красивата контрола по маршрута на този перманент: язовир Александър Стамболийски! :)
Приятно учуден останах от това, че язовира беше съвсем ОК като ниво на водата, а на всякъде се оплакват че няма валежи, че е суша итн.
Следваше поредното баирче и изкачване до Деветашкото плато с около 350 м денивелация.
Стана МНОГО топло, гледам Гармина показва че цели 25 градуса станало!
Е да нормално за Март са тези разлики в температурата по 20 и повече градуса, за пореден път откопчах всички ципове на джърсито, с надежда да се разхладя докато катеря поредното баирче за деня.
Горе вече на платото подухваше приятно и пътя по платото тук е с малки денивелации.
Газ към Крушуна!
В центъра на с. Кърпачево се снимах пред табелата за пещера Стълбицата, за съжаление нямаше вода на чешмата там.
Спускането към Крушуна е по много приятни серпентини, бързо спускане което съвсем скоро трябваше два заплатя с тежко и бавно изкачване нагоре ... :)
Снимах се на поредната контрола на входа на Крушунските водопади, в края на селото напълних бидоните ми с ледена вода и газ по серпентините обратно нагоре.
Тук вече бях на около 2600- 2800 м денивелация за деня и това изкачване определено започна нещо да ТЕЖИ ... :)
За щастие след като пристигнах горе в центъра на с. Кърпачево до финала ми оставаха само няколко доста по-малки баирчета.
Тук някъде направих за пореден път една ОСНОВНА ГРЕШКА, спрях да ям редовно и почти спрях да пия вода .... ........ .......... :(
Тази грешка я правя периодично, заричам се да не я повтарям и пак се случва.
Това доведе до по-бързо цялостно натрупване на чувство за умора и скоростта ми особено по баирчетата падна.
За щастие след като се изкачих над Брестово ме очакваше 20 км дълго и приятно спускане. Ура!
След спускането следваше само още едно малко баирче със само 100м денивелация до последна контрола Летището и ФИНАЛ!
Този перманент го карам за поредна година през пролетта. Много добра проверка на формата след зимата и човек добива ясна представа как е точно като форма е.
Изводи:
+ Трябва да сваля миниум 5 кг натрупали се отново тази зима .. ;) и усещащи се много по баирите!
+ Трябва да спра да я правя тези основа грешка в някакъв момент да забравя да пия редовно вода или да ям, това незабавно води до последствия, за които се плаща ЦЕНА!
Като цяло МНОГО приятно каране.
От Изгрев до Залез.
Сезона на планинските бревети Super Randonnee идва!
Ура!
P.S. В края на поста след снимките от Върбишкия проход пускам няколко снимки от пещера Стълбицата.
Пещера Стълбицата е едно прекрасно място на Деветашкото плато и се намира непосредствено над Крушунските водопади.
Вчера не ходих чак до пещера Стълбицата, но снимките са от последното ми посещение там само два дни преди този перманент.
P.S. 2 Да, основната цел на на тези перманент бревети е успешно излънена!
Основната цела на тези виртуално заедно перманенти беше Митко да провери дали Върбишкия проход е проходим с шосеен велосипед, тъй като прохода е затворен за автомобили от години.
ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД Е ПРОХОДИМ с велосипед! УРА! :)
Има дупки и на доста места проблеми с асфалтовото покритие, но се заобикалят проблемните места и се кара.
Благодарение на тази проверка Върбишкия проход ще може да бъде използван в новите ни два свързващи бревета SR600 с единия със старт от Габрово и финал в Бургас, а втория обратно от Бургас до Габрово.
По този начин най-накрая имаме различни трасета SR600 свързващи от София на запад, през Габрово, чак до Бургас и Мистична Странджа.
Свързващи трасета на различни бревети Super Randonnee, екстремни планински SR600 всеки, от които с дължина 600 км и 10 000+ метра денивелация.
Прохода ще бъде включен в двата ни нови бревета SR600 с изкачване от юг на север, защото по време на изкачването на север има доста повече дупки, докато от юг по време на спускането пътя е ремонтиран и е съвсем ОК за бързо спускане надолу.
