Живо здраво приятели, това е Подкаста "С 30 км в час с Дауншифтър Блога на Лупо".
Аз се казвам Любо, приятелите ми викат Лупо и съм домакин на този подкаст.
Малко след първото ми каране на шосеен велосипед разбрах, че има една много особена порода хора, които карат ултра дълги дистанции на велосипед с интересното име БРЕВЕТ.
Бреветите са с дължина от 200, 300, 400, 600, 1000 и 1200 км.
Тези леко странни за останалите хора са ултра вело маратонци които се наричат Рандоньори Аудакс ...
Като разбрах за тях преди няколко години и ми стана едно такова интересно и супер приятно!
Душата ми запляска с ръце и затанцува от радост! Разбрах, че много искам да бъда ЕДИН ОТ ТЯХ!
Днес е 9 Ноември 2023 година. От години вече и аз съм Рандоньор Аудакс. :)
Днес искам да разкажа за първия ми бревет с дължина 1000 км, който карах през месец Май 2021-ва година.
Ще използвам и възможността днес да озвуча това епично каране и като Подкаст.
Подкаст за всички вас които биха изслушали историята на този пътепис докато каратколело, кола или пък похапват шоколад!?!
И така нека да се пренесем в началото на 2021-ва година:
През последния месец и нещо графика ми така все се получаваше, че въпреки голямото ми желание все не успявах да отида да карам на нито един от бреветите на дистанция от 400 км от Националния календар на общността на българските коломаратонци за 2021г.
Най-много от всичко исках да карам бревет Резово 400!
Маршрут мечта, нощно каране и посрещане на изгрева при Резово ... бях се записал за бревета, но в последствие се оказа, че датата съвпада с датата на едно изложение, на което се бях записал преди това като изложител.
Подобно нещо се случи и две седмици по-късно за Исперих 400.
Записах се, но в деня на заминаване възникна непредвидена ситуация и се оказа, че не мога да тръгна и за този бревет.
- Нищо, всяко зло за добро! - казах си.
В средата на месец Май беше Бреветната седмица 2021г.
Традиция у нас е бреветната седмица да се провежда с база в Слънчев бряг, но тази година заради проваления туристически сезон и затворените хотели се оказа, че това не може да се случи.
И така Бреветната седмица през 2021г. беше организирана с база култовото за рандоньорите бистро Омега в Сливенски минерални бани.
По време на една бреветна седмица се организират последователи бревети на класическите бреветни дистанции от 200, 300, 400, 600 / 1000 км.
Последните две дистанции 600 и 1000км са сляти в последователно каране в рамките на 3 дни.
Първия ден дистанцията е малко над 400 км, а сбора от километрите през втория и третия ден общо е равен на 600 км.
По този начин можете да карате бревет или само 600км или само 1000км.
Искам да обърна внимание на един от тези първи бревети от бреветната седмица: бревет Исперих 400, който се проведе на 18 Май.
18 Май 2021 г. ще се запомни с ураганните ветрове в цяла България със скорост от 26 м/с и даже повече на моменти.
Внимание говорим НЕ за скорост на вятъра от 26 км/ч, ами за 26 м/с - тук имаме почти три пъти по-бурен вятър от и без това бурния вятър при 26 км/ч.
А сега си го представете да карате 400 км бревет на север и после обратно на юг в този свиреп западен вятър ... карате в основно страничен и насрещен бурен ураган!
На този ден 15 май бревет Исперих 400 го изкараха трима рандоньори - Светльо, Митко Велчев и Боко.
Те бяха карали още два бревета на 200 и 300 км преди това със само един ден почивка преди Исперих 400.
На 19 Май, четвъртък късно вечерта пристигнах в бистро Омега, където вече се бяха събрали всички записани за бревета с дистанция 1000 км.
Списъка на рандоньорите записали се за бревет 1000км и резултатите им можете да намерите като кликнете на линка тук.
На поляната пред Омега ниско пикираха рояци комари с размера на добре охранени сливенски врабчета.
- А стига бе! При нас комари няма никакви, а глей кво става тука! - възкликнах искрено учуден аз, търкайки пробойни по ръцете и краката.
Митко Лулов беше дошъл заедно с верния си другар, малиноата Рейзър.
- Красавец е ще знаете този Рейзър, но малко си пада хулиганче! ...
Докато Митко ни запознаваше Рейзър на няколко пъти се пробва дали ще успее да разтегли каишката си достатъчно та да ме почеше с зъбките си по краката ... краката, които аз така усилено потривах след поражението ми след сблъсъка с отрядите на сливенската ниско прелитаща бойна авиация от комари мутанти.
След тази вечер повече комари нито видях нито чух ... вероятно щото с Пипс все бясно препускахме?
Или по-скоро поради простия факт, че в Омега се прибирахме само за по няколко часа сън в късна доба или даже рано сутрин ... :)
Но за това по-нататък!
Днес подготвяйки този отчет пътепис за преминаването на 1000 км бревет се загледах в интересна за мен статистика.
Първото ми каране на шосеен велосипед записано в Страва е точно преди година и 11 месеца преди това.
Първия ми запис в Страва има точно един кудос, но забележете от кого ... една от известните жени рандоньори у нас!
Данче, онзи кудос определено е бил на Късмет! :) :) :) БлагоДаря!
Малко след първото ми каране на шосеен велосипед разбрах, че има една много особена порода хора. които карат с велосипед ултрамаратонски дистанции с интересното име бревет.
Бревети по 200, 300, 400, 600, 1000 и 1200 км ... тези леко странни за останалите хора веломаратонци се наричат Рандоньори Аудакс ...
Като разбрах за тях и ми стана едно такова интересно и супер приятно, Душата ми запляска с ръце от радост!
Разбрах, че и аз искам да бъда като тях!
И ето два месеца само след първото ми каране на шосеен велосипед една сутрин в 3:00 часа станах и тръгнах по първия ми 200 км маршрут.
Сега като гледам с каква денивелация съм си го направил онзи маршрут и ми става смешно - специално помня го гледах да има минимално баири! 208 км със само 782 м денивелация.
Въпреки жегата тогава през Август го изкарах този първи мой (перманент) бревет за 12 часа и 55 минути, сам.
Сега разбирам, защо Лазар прави повечето бревети у нас да са трудни с много денивелация и с минимум с коефициент 1:10 дължина спрямо денивелация.
Например 200 км с 2000м денивелация ... прави ги така защото лесните карания тип "румъннски" бревет, наричам ги "румънски" в смисъл изключително лесни бревети, защото колегите там имат 600км бревети с 1000-1500м денивелация ... :) :) :)
Та Лазар ги прави по-трудни нашите бревети, за да няма след това неприятни изненади за начинаещите рандоньори с денивелация ...
Неприятни изненади точно както например се случи с мен няколко месеца по-късно зимата на първия ми официален бревет: варненския Алекси Николов 200км с 2400 денивелация, на който по множество причини спрях на 190-ти километър ...
(P.S. Варненските бревети всичките са много, много предизвикателни, не само заради денивелация, но и заради особеностите на времето и сезона, в който се провеждат. За начинаещите рандоньори се изисква много добра подготовка, за да завършат успешно един точно варненски бревет ...
Това последното беше част от задължителните извинения и оправдания на един рандоньор с пилешки крака, но в тези извинения / обяснения има някаква истина, де ... :) )
И така стига лирически отклонения!
В Омега съм, топла вечер е а след по-малко от 6 часа е старта на бревет 1000 км.
От Дари в ресторанта на Омега си поръчах много вкусни пържени яйца със сирене, два сандвича с кашкавал и бутилка от 1.5 литра с айрян.
Тези ценни припаси щяха да ме чакат следващата вечер след първия етап от 420 км до Варна и обратно като се прибера посред нощ в хотелската стая в близкия хотел Калина.
Първия етап от бревета е с дължина 407 км и денивелация 3975м със старт в 4:00 часа от Сливенски минерални бани.
- GPS трака от тук до Варна и обратно минава по-най прекия път - ни каза вечерта на инструктажа в Омега организатора на бревета Лазар.
- Конкретно за този маршрут в наредбата е упоменат и алтернативен по-дълъг обход през Дългопол, който иска може да си спести баира като заобиколи от там.
- По принцип това е най-късия възможен път от Сливен до Варна, така че ако някой от вас иска да мине през Бургас за Варна, свободен е да го направи! ... :) :) :) - продължи смеейки се Лазар.
Не знаех все още, но на другия ден щяхме да се възползваме от конкретно тази възможност!
Но щяхме и да платим Цена ...
Вечерта продължи с приказки и смях с колегите вече вътре в Омега. Бяхме се скрили вътре от ятата гладни врабчета комари, които на глутници бяха обсадили бистрото отвън и виейки заплашително само чакаха да се покаже някой рандоньор ...
Чак към 10 - 11 часа се прибрах в стаята ми в хотел Калина.
Уж не ми се спеше грам, но ето че неусетно телефона се раззвъня:
- Аре, от кога вече стана 3 часа! ... Ставай и се оправяй!
За следващите два дни по прогноза го даваха хладно време максимум до 18-20 градуса с превалявания из района на маршрута на бревета.
Облякох се с топъл есенно-зимен клин, от горе термо бельо, лятно джърси и ръкави, отгоре си сложих и един топъл елек.
В дисагите на рамката на Пипс имах допълнително ветровка и един изключително тънък и лек шушлеков елек за спускания.
Оказа се че този комплект дрехи ми бяха супер достатъчни за 400 км преход в променливо хладно време.
Единствено шушлековия елек не влезе в употреба, защото имахме истински късмет през този ден и не ни валя нито капка дъжд ... за разлика от Митко Лулов и Светльо обаче!
Митко Лулов е супер бърза машина,той кара винаги първи, доста, доста напред преди първата група.
Но точно този ден това означаваше, че той хвана всички дъждове, а ние след него карахме по мокро, да, но без да ни вали по-дълго от няколко минути и няколко капки дъжд.
От друга страна Светлозар след онзи ужасен 400 км бревет с бурен вятър беше закъсал с травма в коляното и караше предпоследен с доста по-леко темпо.
Той пък в последствие ми каза, че по време на този етап беше хванал много студен и силен дъжд с вятър на връщане на път за Сливен, късно през нощта ... :(
И така, почти 4:00 часа е!
Ники Пенчев ни събра до контролната кола точно преди старта за последен кратък инструктаж и официално даде СТАРТ в 4:00!
Тръгнахме всички заедно в група.
Варна ни зове!
Ура, най-накрая се започна това епично каране!
До .
Малко след старта Митко Лулов отпраши сам в нощта далеч напред да цепи въздуха.
След него карахме в група заедно с Крум от Велосити.
Започнахме да се отдалечаваме от основната група с колеги. По едно време той ми вика:
- Чакай да изчакаме основната група! Нека да караме с тях! Онзи ден на 400-те километра са имали кошмарно каране. Нека да им помогнем днес ...
Спряхме и изчакахме колегите край пътя да ни настигнат.
Честно да си кажа въобще не се бях замислил преди това за това, което каза Крум.
И да! След като го каза веднага осъзнах колко много е прав!
- Респект, приятелю! - сещах се многократно за мъдрите ти думи на опит през следващите два дни.
Други колеги през следващите дни, точно като мен в този момент НЕ се бяха сетили за подобна алтернатива, а гледаха да карат с оптимално за тях бързо темпо все напред и напред ... :)
Всички минаваме през различни етапи на опитност в живота си и започваме да осъзнаваме и ценим различни неща.
И така карахме в група с останалите колегите още известно време, но по едно време се оказа, че пак двамата с Крум сме се откъснали някъде напред.
В едно селце караме и гледам, че подминахме БАНИЧАРНИЦА "Най-вкусните банички!"
- Стооой! - викам му на Крум - какво ще кажеш тук да заредим с банички? :)
Спряхме взехме си по една топла баничка с айрян и докато я нагъвахме лакомо ето, че основната група идат.
- Няма да спираме тука, още е много рано - вика Митко Велчев и продължиха напред. - Ще ни настигнете!
Налапахме бързо остатъка от баницата в устата и с Крум се яхнахме на кончетата да догоним основната група.
- Е, защо не спряха колегите ви ... - провикна се към нас лелката от баничарницата
- Спокойно, има още двама колеги, малко по-назад, които може и да спрат - отговорих засмяно и успокоително на лелката от "Най-вкусните банички на света" разположени в средата на нищото между Сливен и Варна.
Отпрашихме напред да догонваме групата.
И така неусетно стигнахме в Лозарево, където ни чакаше Ники Пенчев за първата неофициална контрола в този бревет.
- Искате ли кока кола или нещо друго - пита ни той
- За кола е още много рано! - вика Крум - колата ще дойде на ред, но доста по-натам
Е, аз въпреки това изпих една чаша кола и едно кафе от кафе-банкомата, там на центъра на Лозарево.
Малко след Лозарево групата ни се разкъса.
Пръв тръгна напред Митко Велчев:
- Тръгвам напред бавно, ще ме настигнете - и се метна на трека си.
След него тръгнахме с Крум и до Дългопол на връщане тримата карахме заедно.
Карането тримата в група беше много забавно и времето минаваше неусетно бързо.
По стръмните баири Крум цепеше въздуха далеч напред и нагоре, ние го настигахме след баирите надолу, но като цяло тримата се движехме с едно доста добро и равномерно темпо.
По едно време в далечината започнахме да виждаме черни, черни струпвания от облаци.
- Ох ... какво ли време ни чака напред! - мислех си
За наше щастие дъжда бързаше със скоростта на Митко Лулов напред и ние карахме по мокър асфалт, да, но без да ни вали.
От друга страна обаче Духовният учител на рандоньорите - Вятъра си беше както обикновено насрещен или в най-добрия случай страничен.
Да, Вятъра беше умерен, не прекалено силен.
Не можеше и дума да става да се сравнява със скоростта му от карането на колегите преди два дни, но въпреки това нашия Учител Вятъра си беше там, плътно около нас ... :) :) :)
- Ако Вятъра е насрещен, радвай се - НЕ си объркал посоката! - стара рандоньорска поговорка.
:)
Карахме известно време през Ришкия проход.
Баирчето в тази част от пътя не е някакво екстремно стръмно или дълго и се минава бързо.
От друга страна Ришкия проход е доста натоварен.
За щастие маршрута ни скоро завиваше в дясно през китни красиви селца и спокойни пътчета зигзагообразно в посока североизток.
И така с умерено темпо тримата продължавахме заедно по пътя към Варна.
Ей го и село Рупча!
Селото от което е Васко Да Гама!
Пътя започна постепенно да изсъхва след миналия малко преди нас проливен дъжд.
Неусетно изкачихме и баирчето към с. Вишна и баш горе на баира за пореден път ни чакаше като сокол нашия "Спасител в ръжта" Ники Пенчев с контролната кола.
Чешмата горе е с много хубава вода.
Насладихме се обаче на водата на тази чешма с още по-голям кеф след обяда на връщане от Варна!
След като изкачихме екстремното баирче с наклон 14-15% към с. Вишна от страна на Варна ... :)
- Аз отивам към Бургас, да си оправя нещата - вика ни Ники Пенчев на чешмата - като стигнете тук след обяд ми се обадете за да бъда на контролата в Лозарево на време!
Тръгнахме надолу към с. Вишна.
На този баир Крум както винаги ни беше оставил далеч назад и сега имахме път да го догоним надолу.
След баирчето преди тази чешма ни очакваше още едно супер трупер приятно спускане.
Вече беше станало осем и половина.
Първите 110 км с 850м денивелация от този бревет бяха останали далеч, далеч зад нас!
Аз се чувствах супер трупер добре.
Имах сили бол и изпитвах огромен кеф от карането.
След като спуснахме с. Вишна се включихме в Айтоския проход.
За първи път минавам от тук.
Оказа се че прохода е по принцип затворен за автомобили, защото целия е разкопан и е в ремонт.
По-голямата част от Айтоския проход е без асфалт и е основно добре утъпкан чакъл, но на места чакъла не е чак толкова добре утъпкан ... всъщност :)
Ремонтните работи са на всякъде. Машини, хора светофари периодично.
Въпреки, че прохода е затворен по офроуда минаваха доста хора с обикновени коли ... я виж местните пък какви джигити били ...
- Митко, признай си! Ти тука по перманентите, които кара наскоро през прохода си си оставил някъде запас Сила и сега си я намери! - викам му на Митко Велчев, като изведнъж получи вдъхновение в Айтоския проход и започна да кара все напред - с Крум едва успявахме да го настигнем ... :) :) :)
В къщи и стените дават сила! - Факт!
Въпреки състоянието на настилката Айтоския проход се оказа много приятен етап от Пътя ни.
Почти без никакви денивелации прохода криволичи покрай красиви хълмчета и възвишения на величествения Балкан.
В село Добромир спряхме да заредим отново.
И тримата с особено голям кеф хапнахме супер вкусни банички с айрян!
- О ДА, АЙРЯН - най-якия български изотоник! :)
След зареждането с айрян и банички отпрашихме напред с нови сили.
И ей го на! - неочаквано зад един завой изникна язовир Цонево и Чудните скали!
О не! Красота!
За първи път бях тук и наистина замлъкнах от удивление.
Тук беше първата официална контрола със снимки.
Моста покрай Чудните скали е в ремонт, както и целия проход, така че перилата липсваха и имахме още по-добра гледка към спиращия дъха пейзаж.
Няколко стотин метра по-нататък се открива гледка още по-близо до скалите, така че и там си направихме още една абсолютно задължителна фото пауза.
Малко след Чудните скали в ляво ни остава основния път към Дългопол, а трака ни продължаваше в дясно през едно баирче по път, който липсваше на повечето карти.
Много странно, пътя си беше всъщност стар асфалтов път в добро състояние, но Митко каза че на картите на Гармин и на повечето други отсъства и е отбелязан като пътека.
Малко след това баирче се разделихме с Митко Велчев, който реши да завие по алтернативен маршрут към Белослав през едни села в дясно.
Натоварването на 900-те километра, които беше карал през седмицата преди това си казваха своето и един два баира повече имаха значение, въпреки че този път по който реши да заобиколи е по-дълъг.
Ние с Крум продължихме към Провадия и след това право към Белослав.
Още на първото баирче преди Провадия Крум отпраши нагоре, разбрахме се да се срещнем след баирите на равното.
Пътя в тази си част е доста приятен.
Да, наистина има две баирчета, първото от които е по-стръмно, а второто е доста по-полегато и се минава някак неусетно.
След второто баирче го настигнах Крум, който беше спрял край пътя да похапне. Каза че е усетил как се изтощават батериите му и имал нужда от зареждане :)
Карайки заедно срещу вятъра неусетно стигнахме и Белослав.
Ферибота беше отсреща, чакаше да се напълни с коли, след има няма десетина минути или по-малко и ферибота дойде.
- Искаме да си купим два билета за ферибота - викаме на един човек в една будка до ферибота
- Безплатно е! - отвърна ни безучастно той вдигнал крака върху масата ... :)
Взех си едно капучино от банкомата наблизо и ей го на, ферибота дойде.
Натоварихме се с Крум и тъкмо ферибота да потегли и ей го на и Митко Велчев изникна до нас на ферибота ... :) :) :)
- Как беше пътя? - викам му
- Супер е, видях ви в далечината някъде към зелената вода и понатиснах малко да ви настигна.
Супер трупер! Групата пак се събрахме!
Пътя от Белослав до Варна е натоварен, но много приятен.
Има няколко леки хълмчета, но като цяло виждайки Варна на хоризонта не ги усещаш въпреки насрещния вятър, който нещо беше освирепял точно тук!
И ей го на! Табела с надпис Варна!
Ура!
На влизане във Варна гледаме срещу нас от другата страна на пътя Митко Лулов вече се връща обратно.
Махнахме си радостни от добрата среща!
В града Митко мина отпред и ни закара бързо право до контролата в морската градина - чешмичката с минерална вода с мирис на сяра и с два дракона гледащи ни изпитателно от над чешмата.
След това беше време за бързо зареждане на батериите и за тръгване на обратно.
Беше точно 13:00 часа и бяхме минали точно половината път 205 км с около 1950м денивелация.
Точно 9 часа изключително приятно каране, въпреки вятъра.
Доста път ни чакаше още днес!
И още доста насрещен вятър ... но за това не знаехме, все още!
Митко ни заведе в едно заведение с българска кухня Макао, което много ми хареса!
Вкусна, прясна храна и въобще не беше скъпо.
Хапнахме добре, заредих дисагите на Пипс с кашкавал пане за по пътя на връщане и бяхме готови за тръгване.
Тръгнахме и бързо, бързо излезнахме извън силно натоварения трафик във Варна.
Малко след това гледаме насреща летят Валери и Пламен. Помахахме си и продължихме напред.
- Ако Вятъра е насрещен, радвай се - НЕ си объркал посоката! - стара рандоньорска поговорка.
Е да! Вятъра отново беше насреща ... ??? ... !!!
Сега даже се усещаше някак още по-силен от колкото на идване.
- Защо така бе!?! Не е честно ще да знаеш! - повиших му глас раздразнено по едно време на Духовния ми Учител Вятъра
- Трай бабо за убост! - сякаш ми отвърна той небрежно, тихо, тихо, продължавайки да духа ли духа насреща.
- Хммм, трая си аз ... трая - мисля си вече наум - Ама това си е чиста гавра с моята изтерзана от тебе Душа, рандоньорска! Така да знаеш!
Буууу ... буууу продължи още по-силно Вятъра и се направи, че не е прочел мислите ми.
Но аз много добре знаех, че съм му абсолютно ясен на моя Духовен Учител, който духаше ли духаше без да обръща внимание на мимолетните ми болезнени стенания ...
:) :) :)
Ей го на стигнахме Белослав, този път почакахме ферибота малко по-дълго.
С ферибота при нас дойде Светльо.
Каза, че коленете много го болят, но действа твърдо напред.
Малко след Светльо насреща ни изникна и Боко.
- Я кажи колко километра имаш на брояча до момента - провиква се той като спряхме.
- 220 км - отвръщам му
- Е, аз пък имам 230 км ... :( обърках пътя и навъртях доста допълнителен километраж.
Хммм, да доста неприятно! :(
След тази последна среща продължихме напред.
- Аз мисля да мина по същия по-дълъг път през тия села по които дойдох - вика Митко Велчев.
- Ние ще дойдем са теб - отвърнахме му с Крум.
Лазар снощи изрично каза:
- GPS трака минава по най-прекия път. Ако някой иска да мине през Бургас за Варна е свободен да го направи ... :)
И така тримата продължихме направо към с. Тръстиково.
Няколко минути след като подминахме отбивката в дясно към Провадия и ето го телефона ми звъни.
Гледам на Гармина пише, че звъни Лазар ...
-А ... хммм ... Ко стана са че не вечерахме!?! - помислих си
Вдигнах му веднага, а той вика:
- На къде тръгнахте? Изпуснахте отбивката!?!
О! .... :) :) :)
Сетих се че сутринта на старта бях пуснал Live Track през Гармина в Телеграм групата ни.
- Амиии нали каза, че може и през Бургас да минем ако щем - измрънках нещо (леко гузно) аз ... :)
- Да, да ама от където сте тръгнали не можете да се върнете на трака - отвръща Лазар.
- Можем - обади се Митко Велчев - Няма проблем! Пътя прави голяма дъга тука през тия и тия села, но се свързва с трака отново малко преди Дългопол. По-дълго е с 7-8 км, да, но спестяваме едно две баирчета.
- Е добре тогава. Ясно! Действайте! - отвърна Лазар.
Тръгнахме доволни ние, но не знаехме, че щяхме да платим Цена за спестените две хълмчета!
След Дъбравино пътя поема право на запад.
А тук точно в равното Вятъра беше зловещ, западен! Право насреща.
Карахме заедно тримата, но като тръгнахме срещу вятъра аз изостанах доста.
Нещо много демотивиращо ми подейства конкретно тази отсечка ... скоростта и мотивацията ми падаха право пропорционално.
Сега в къщи от дивана гледам, че ако си бяхме продължили по класическия трак в по-голямата си част вятъра щеше да е страничен, а не силен насрещен ...
Та така, платихме своята цена, здраве да е!
Спестените няколко метра денивелация си ги платихме като попове от скъпо прескъпо барабар и с лихвите!
Човек се учи докато е жив!
Малко преди Дългопол се разделихме с Крум.
Той действаше много бързо и експедитивно по баирите нагоре, а аз реших да карам заедно с Митко Велчев и да заобиколя с него през алтернативния трак от наредбата през град Дългопол.
Сега като си спомням карането не съм сигурен, че това цялото заобикаляне на баирчетата беше толкова добра идея.
Аз лично с изключение на момента срещу вятъра в онези села се чувствах супер трупер добре.
Факт е и че вечерта Крум финишира 50 минути преди нас с Митко Велчев, но е факт и че ние с Митко правихме няколко дълги почивки тук там тази вечер до финала ни в Омега в 1:00 часа.
Участъка през Дългопол не е нищо особено, но виж като стигнахме отново Айтоския проход, въпреки качеството на пътя ентусиазма и мотивацията ми за каране се върнаха с пълна сила! :)
Този Айтоски проход има някаква специфична, доста интересна енергия!
Балкана наоколо някак те зарежда със Силата си!
И така неусетно с Митко преминахме през Айтоския проход и ей го на, екстремното баирче с наклон на места 15+ % към с. Вишна ни чака!
Бавничко и с кеф малко по малко неусетно го качихме баира чак до горе.
Ей я и чешмата. Както се бяхме разбрали с Ники Пенчев му звъннахме от тука да му кажем, че сме стигнали.
-Аз съм вече на контролата на Лозарево. Чакам ви!
Направихме една добра зареждаща почивка на тази чешма с блага вода.
Дойде един моторист с кросов мотор от съседното село, разговорихме се надълго и нашироко кой от къде и накъде е тръгнал.
Карахме сред селата по баирчетата в посока на Ришкия проход.
Селата са живи и гъсто населени с много хора. 
В едно от по-големите села минахме покрай нов спортен стадион пълен с деца и младежи.
Браво! Точно това е начина селата да не се обезлюдяват!
Трябва активно държавата и общината да подобряват инфраструктурата и условията на живот на хората, за да седят те по-близо до истинското!
По-близо до ПриРодата и Земята и колкото се може по-далеч от хищните за енергията и силата на хората големи градове ...
По едно време минахме покрай една голяма чешма и направихме още една почивка за хапване и зареждане с вода.
Времето беше супер, супер яко!
Изключително красиви картини сред ПриРодата видяхме тази вечер ...
Наслаждавахме се на дълъг и прекрасен, магически залез с бурни цветове!
Вятъра най-накрая за днес се беше спрял и не духаше.
Грам не духаше ....
Пристесних се искрено дали нещо не сме объркали пътя ... но Митко вика, че не сме объркали пътя въпреки, че вятъра вече не е насрещен!
Да не се паникьосвам, спокойно! :)
Продължихме към Ришкия проход и следващата ни контрола в с. Лозарево въпреки липсата на насрещен вятър ... 
:) :) :)
Пътя през Ришкия проход го минахме по тъмно, там някъде и ми падна огледалото от кормилото.
Здраве да е! Дано да го намери някой друг велосипедист, на мен ми върши чудна работа това огледало.
Като се прибрах първата ми работа беше да си поръчам ново огледало за кормилото на Пипс.
Неусетно стигнахме контролата в центъра на Лозарево.
Ники ни чакаше!
Нагости ни с банани, лимонови резанки, кола и много добро настроение.
Беше се уморил вече от цял ден с нас по пътищата, но самия той не предполагаше каква напрегната и дълга нощ го чака тепърва! ... :(
От Лозарево пътя вече по тъмно минава през Сунгурларе към Петолъчката.
До Петолъчката карахме стегнато с много добро темпо.
На Петолъчката беше следващото място за добро зареждане преди последния напън към Сливен. 
До сега не бях спирал за зареждане на Петолъчката.
Оказа се че заведението там работеше денонощно и имаше особено вкусно мляко с ориз, от които аз изядох цели две.
Женицата която продаваше там посред нощ, беше същата която ни посрещна и след още едно денонощие заедно със Светльо, на връщане от Бургас.
Не знам до колко чисто е в това заведение, но след цял ден каране на колело имайте в предвид, че пауза почивката там е много приятна, а храната адски вкусна! :) :) :)
От Петолъчката до Омега в Сливенски минерални бани са около 39 км.
Нощем пътя не е тежък, но е някак прекалено продължителен, а от момента в който видиш светлините на Сливен пред себе си минава час и нещо в безкрайно въртене на педали, докато най-накрая стигнеш финала.
Захладня доста тази нощ, но нас с Митко Велчев дъжд поне не ни валя, за разлика от идващия няколко часа след нас Светльо, който щеше да го хване силен насрещен вятър с дъжд преди Сливен.
С Митко финиширахме точно в 1:00 пред табелата контрола в бистро Омега.
Първия етап на бревет 1000 км беше минал успешно! Ура!
За общо 21 часа имахме навъртяни 417 км, с около 10+ допълнителни километри, които навъртяхме срещу вятъра там из селата около Дългопол и платихме на Вятъра Цена за спестяването на няколко баирчета.
В последствие разбрах, че Крум е финиширал 50 минути преди нас, но на връщане е минал през Сливен, да си търси тапи за уши.
Добрия сън в кратките часове между каранията тези дни са от ключова важност за успешното преминаване на бревета!
Предишната вечер в Омега си говорехме с Пламен Андонов и той ми каза:
- Разковничето да минеш успешно тези 1000 км и най-важен етап е финала на първия ден!
Важно е да успееш да се прибереш първия ден до 12 максимум 1 часа и да успееш да поспиш няколко часа тази нощ и да се възстановиш до общия старт с колегите стартиращи на 600 км на следващата сутрин в 6:00 часа.
Ако успееш да стартираш сутринта в 6:00 добре отпочинал и се залепиш към някой от свежарките колеги на 600 км имаш всички шансове да завършиш успешно 1000 км.
Да, на другата сутрин имаше още доста голяма група колеги, които щяха да стартират на дистанция 600 км.
Един от тях беше Петко Матаров, с който бяхме заедно в стая в хотел Калина. Той тъкмо беше заспал, а аз тепърва се прибирах ... 
Звъня долу на входа на хотел Калина да ми отключат ... никой не се показва, никой не отваря ...
А стига бе - викам си - Е сега го втасахме, стана тя каквато стана! Аз къде ще спя егати? В колата ли?
Звънях още поне 5 минути - НЕ, никой не отваря ...
Сетих се че предишната вечер като се прибрах като звъннах ми отвори един сънен чичак от стаичка в дясно до входа на хотела.
Обиколих хотела и видях прозореца на стаичката му от която се чуваше звучно похъркване.
Потропах по-силно на прозореца и той се стресна нещо, хъркането замлъкна. Потропах още по прозореца и чичето се размърда.
Ура! Щях да спя тази нощ в легло с чаршафи!
- Може ли още едно допълнително одеяло, че предишната нощ умрях от студ - викам му на чичето. Той бързо ми подаде едно топло родопско одеяло ... кеф!
Прибрахме се в стаята на пръсти с Пипс, Петко се размърда викам му спи, спи.
- В колко ще ставаш утре - вика ми в просъница Петко.
- Към пет, пет без нещо някъде - отговорих му докато палех лампата в банята да ми свети докато подреждах апаратурата ми за зареждане.
Петко, когато идва на бревети си докарва с колата машината за еспресо и най-вкусното капучино на света!
Когато бяхме заедно във Варна за бреветния уикенд 300+200 преди месец ми прави от това капучино и останах потресен ... до сега през живота си не бях пил капучино с подобна пяна ...
Не, вервайте ми, наистина такова яко капучино второ нема!
Набързо включих всичко да се зарежда за утре, взех набързо един горещ душ и се мушнах под чаршафите и допълнителното топло родопско одеяло.
Навън заваля дъжд ... дъжд който така приятно ме унесе в сън.
По принцип трудно заспивам когато съм преуморен и до късно през деня съм пил множество кафета, но днес специално внимавах и след обяда не пих кафе.
Последното ми кафе беше на връщане на ферибота на Белослав. И тактиката проработи.
Заспах веднага сладко, сладко!
През това време обаче под дъжда доста колеги все още не се бяха прибрали, а въртяха изнурено в нощта на път към Сливен.
Един от тях е бил Светльо, с който карахме заедно през следващата вечер и нощ.
Малко след като сме се прибрали е станал от сън пък Митко Лулов готов за старт, но като видял какъв е дъжд вали на вън бързо решил, че старта няма да е точно сега.
Той се беше прибрал доста преди нас и по плана му от предишния ден мислеше да стартира към 2-3 часа през нощта ...
В 4:45 само няколко минути преди да звънне алармата на Петко се събудих сам от само себе си.
Нищо не ме боли ... чувствам се доста добре и в много добра кондиция!
Ура, след малко отново сме с Пипс по Пътя!
Изкефих се на максимум ... :)
След няколко минути се раззвъня и алармата на Петко.
Скочи той.
- Любо как си? В колко точно се върна снощи? Хайде да пием капучино!!! - изстреля той няколко въпроса един след друг.
Следващия половин час си позволих лукса да се излежавам в леглото с две чаши една след друга от най-хубавото капучино на света придружено с някакви много яки различни видове високо въглехидратни курабийки, които Петко беше открил от някъде.
Много яки курабийки, особено едната беше с някаква интересна текстура и с капучиното влизаше супер трупер приятно.
Нооо лежането под родопското одеяло и времето за капучино свърши!
От по-предишната вечер имах два сандвича с кашкавал, пържени яйца и бутилка с айрян от лелката в Омега, с които закусих сладко, сладко.
Добре, че стаята ни беше хладна и не се бяха развалили!
Хапнах набързо, скочих и навлякох нов, чист екип дрехи за новия ден.
Днес по прогноза също щеше да е доста хладно и цял ден го даваха да е мрачно с вятър и превалявания.
Подредих цялото ми оборудване обратно на Пипс заредило се беше успешно през нощта: велокомпютъра Garmin Edge 530 се справяше много добре.
След вчерашните 21 часа каране с постоянно включен Live Track вечерта в хотела имаше останали над 20 и няколко процента батерия.
Бях изключително доволен и от велорадара Garmin Varia RTL 510, който купих наскоро втора ръка от Алиекспрес. Той издържа над 13 часа работа и някъде около Дългопол за няколко часа го дозареждах от пауър банка в дисагите на Пипс.
Фара пък от Алиекспрес също беше супер трупер издръжлив и много, много силен - трябва през следващите дни да направя едно ревю в блога на този фар. Много съм доволен от него!
Всичко направих, но едно много важно нещо забравих!
Забравих да смажа веригата!
По принцип от година и нещо веригата я варя в парафин и така ми издържа между 400 и 600 км преди да започне да скърца.
Но вчера минахме 420 км, а днес ни предстояха нови 340 км ...
Но хайде, бързо време е за старт, стига се мота!
На старта вече ни чакаше основната група от свежи, стартиращи днес колеги на дистанция от 600 км.
Аз се чувствах супер трупер отпочинал, свеж и зареден.
И хайде хоп! Старта е даден!
И днес карахме в челото заедно с Крум.
Тази сутрин далеч напред въздуха сам цепеше Петко Матаров.
Известно време с нас кара и Пламен Андонов, по едно време за момент видях и Венци от Благоевград, но после се загуби някъде.
На баирчето преди Ямбол Крум както винаги отпраши бързо нагоре, аз изостанах и го застигнах чак на едно кръстовище в средата на града.
Всичко вървеше добре, аз бях в супер добро състояние. Караше ми се с кеф.
По едно време обаче вече извън Ямбол нещо странно започна да се случва със скоростите на Пипс ...
Превключвам на една скорост, той прехвърля в последствие сам на по-голям или по-малък венец ... странна работа.
Около три месеца преди този 1000 км бревет се скъса оста на задната ми капла Mavic Ksyrium SSC SL.
Това са супер леки, но доста стар модел капли и се оказа, че от никъде вече не мога да купя тази скъсала се ос в главината.
Тогава сложих на Пипс отзад една капла Ambrosio от хром-молибденовото ми ретро шосейно конче.
Тази капла е по-тежка и се оказа, че подържа касета само до 9 скорости.
А моята касета беше десет скоростна 11-28 ... хванах и за да се събере на тази капла извадих последния най-малък венец с 11 зъба от касетата.
И тя взе че пасна идеално. Карах я така тази капла над 2 000 километра и всичко с нея беше ток и жици ... всичко беше ОК до сега ...
И така карам аз по пътя някъде след Ямбол в посока към с. Стефан Караджово, а по баирите не мога да се изправя да карам прав на педали, защото периодично скоростите ми отзад започнаха да се превключват сами ту на по-голям ту на по-малък венец.
Отзад нещо се разскърца и раззвъня като звънчета в касетата ...
Ха сега! ... Какво стана, та не вечерахме!?!
Слезнах огледах отзад задния дерайльор. Реших че нещо с него се случва.
За щастие дерайльора си беше съвсем наред - проблема се оказа, че е в касетата ... Гайката с която се стяга касетата се беше разхлабила и зъбните колела на касетата сега се местеха с по няколко милиметра ту на ляво ту на дясно ... :)
В последствие веломеханика в Бургас, който натегна добре касетата ми каза защо се е случило всичко това.
Махнал съм последното зъбно колело на касетата, което има специална резба, която държи гайката на касетата да не се развива ...
И вчера по дупките и особено след офроуда в двете посоки по Айтоския проход касетата малко по малко се е развила.
Вчера вечерта някъде около с. Вишна Митко Велчев ми вика:
- Що така ти скърца веригата? С какво я смазваш?
Сега чак осъзнах че скърцането тогава не е бил току така ...
И така карам си аз по баирчетата преди Стефан Караджово и се ядосвам на проблема ...
Нещо доста демотивиращо ми подейства тогава този технически проблем. Скоростта и мотивацията ми паднаха.
По едно време чувам отзад ме застига групата от Варна със свежарки колеги каращи на 600 км. Покарах малко с тях, но твърде за кратко.
По баирите НЕ мога да се изправя да карам прав на педали, защото веригата постоянно се мести по скоростите ту наляво ту на дясно.
Изостанах от тази група за съжаление, а те действаха с доста активно темпо и щеше да ми е много добре, ако бях успял да продължа заедно с тях.
И така яваш яваш минах село Стефан Караджово и изключително лошия път след него.
Свърши ми и водата ... абе ужас някакъв.
Този етап точно беше един от най-неприятните за мен в целия бревет от 1000 км.
По едно време се сетих, че в дисагите на Пипс нося баничка и един банан, който предишната вечер на контролата в Лозарево ми даде Ники Пенчев.
Изядох банана.
И като ми просветна едно такова пред очите ... хайде и баира след Болярово започна неусетно да се стопява.
Нямаше нужда да превключвам често скоростите, карах на един венец и за момента веригата и скоростите се държаха ОК.
И хайде в този момент точно дойде и следващата усмивка - закачка от моя Свят - спуках гума. :) :) :)
Спрях и смених набързо гумата, междувременно ме изпревари Емо Николов.
- Как си? Имаш ли нужда от помощ - попита ме той
- Не! Всичко е ток и жици, ей сега тръгвам - отговорих му :)
До сега не се бях засичал да караме заедно с Емо и почти не се познавахме, но малко по-късно щях да имам удоволствието да покараме заедно!
Докато прибирах оборудването ми ей го на появи се и приятеля ми Пламен Андонов. Винаги засмян и радостен от възможността да покара колело.
- Лупо, ко става бе? - пита ме смеейки се Пламен :)
- Нищо, викам му спуках гума! Продължавай напред ей сега тръгвам и ще те настигна!
След малко го настигнах Пламен по баирчето към Ханчето където беше първата контрола по трасето ни.
- Нещо днес ме е обхванала една апатия - вика ми Пламен.
- Да, бе абсолютно същото и при мен! Днес нещо слънчевите излъчвания ли, от времето ли не знам, но и аз се чувствам точно така като тебе, Пламене!
Разказах му на Пламен за проблема с касетата той гледа отзад и сам вижда и я чува как звънят венците като звънчета, като камбанки.
- Е нищо бе - вика ми той - днес е петък и в Бургас ще намериш веломеханик!
- Петък ли е днес? - възкликнах искрено изненадан! - А, аз през цялото време си мисля, че днес е събота и че веломеханици няма, които да работят.
С Пламен е много приятно да се кара по бревети!
Не спира да говори и да се смее.
Разправя постоянно разни интересни истории ... а виж интересни истории има той доста в богатия си вече почти едно десетилетие живот на активен рандоньор.
Но не само рандоньор, Пламен е и опитен велопътешественик.
Карал е многомесечни преходи с велосипед из Мароко, из цяла Европа, стигал е с кончето си чак горе до Нордкап - най-северната точка на Европа, най-горе в Норвегия ...
Респект, Пламене!
Никога няма да забравя и първия ми бревет през един Ноември във Варна.
Тогава карахме доста време заедно с Пламен и Светослав ... няма да го забравя никога онова каране!
:) :) :)
И както си караме и се смеем с Пламен и ето неусетно стигнахме до Ханчето.
Вътре на шкембе чорба седнали контролата Ники Пенчев и Емо Николов.
Разправям му на Ники за проблема с развитата касета.
- Да ти кажа човек, точно този инструмент за стягане на касета го нямам в колата у мене ... - отговаря ми Ники.
- В къщи имам, но тука за съжаление НЕ.
- Е нищо, здраве да е! - викам му - ще изкарам най-вероятно без проблеми до Бургас, а пък там имам един приятел, който ще ме заведе при някой веломеханик да я стегне.
Пламен остана да яде гореща супа с Ники Пенчев на ханчето, а аз отпраших към Бургас, тъй като тепърва трябваше да търся веломеханик.
Пет - десет минути преди мен от ханчето към Бургас беше тръгнал и Емо и по едно време по нанадолнището го застигнах.
Бързо се спускаше, но все пак малко по малко успях да наваксам и най-долу след спускането някъде около гр. Средец го настигнах.
- Емо отзад зад тебе съм, да знаеш - извиках му и се залепих зад гумата му.
Емо въртеше с много добро темпо, а аз като се возех зад него НЕ се налагаше да превключвам скоростите, превключвах само по баирите предните венци.
Следващите 30 километра до Бургас в супер натоварения трафик ги изкарах плътно зад Емо!
Гледам единствено в касетата и веригата му, въртя ли въртя и пътя към Бургас неусетно мина.
Ей го на, Бургас доди! Ура!
- Емо, благодаря за онова возене, тогава! - задължен съм ти, приятелю! :)
Бургас определено е най-добрия град у нас за живеене!
Още от началото на града се качихме на велоалея и с едно две много кратки изключения карахме изцяло само и единствено по спокойни велоалеи, в страни от супер натоварения автомобилен трафик.
Браво на кмета на Бургас!
Въпреки, че е един от бандата на Боко Тиквата все пак ето, този човек е направил много неща за добруването на жителите на Бургас, а не само да краде ...
Всички политици са маскари!
Това е 100% безспорно, но този човек явно прави и много добри неща за града си!
Уважение за него!
Ето я жп. гарата, ето я и прекрасната морска градина на Бургас!
Да, определено Бургас е най-добрия град за живеене в България!
Твърдо гласувам с две ръце за Бургас!
И така абсолютно неусетно с Емо стигнахме до Капана в морската градина на Бургас.
Той щеше да продължи напред към Несебър, сам щеше да се блъска с доста силен насрещен северен вятър, а аз отивах да търся веломеханик.
Мой стар и верен приятел в Бургас, който също се казва Емо ме заведе до един веломеханик в близост до Краставицата.
Още на Ханчето му се бях обадил и го помолих да отиде до някой веломеханик да го пита има ли ключ за стягане на касета.
Беше намерил един работещ.
Емо живее точно над морската градина, така че след като се разделихме с другия Емо на Капана отидох директно при него.
Не знам защо, но в бързината решихме да отидем пеша до веломеханика при Краставицата.
Аз бутах Пипс и се разтъпках много приятно, но в последствие с Емо се сетихме, че трябваше и той да дойде с колелото си, така щяхме да спестим доста време, което сега прекарахме в ходене нагоре надолу из града.
Но нищо всяко зло за добро!
Стигнахме пред веломагазина и той ... затворен.
- А стига бе! - преди малко бях тука и го предупредих, че идваме ...
След 5-10-15 минути веломеханика се появи от вътре и отвори.
След това разправях и на Ники Пенчев от Бургас за този въпросния веломеханик при Краставицата в Бургас.
- Много, много странна и досадна е тази птица ...
Накара ми се за нещо си .. така требвало да държа кормилото докато той отвивал каплата ...
- Нещо този човек не е съвсем у ред - казах си на ум спокойно и не обърнах внимание на лудостта му - Поне ще оправи Пипс!
Всякакви чудаци и луди по тоя свят! Особено пък във вело средите ... :)
След десетина минути Пипс беше отново в пълна форма и със затегната касета!
Ура!
Седнахме да похапнем банички с Емо, беше купил и няколко банани, за които го помолих.
Починах си много, много добре в Бургас, но ето че в разходки нагоре надолу из града и почивката и сладки приказки след това и то станало 16 часа ... :(
А мен още колко път ме чака!
Сбогувахме се с Емо, оставих му да ми изпрати по Спиди спуканата гума и вело гамашите, които вече не ми бяха нужни и продължих на север през Сарафово към Несебър и Слънчев бряг.
Междувременно Късмет!
Вятъра от насрещен северен в 13:00 часа като пристигнах в Бургас сега в 16:00 се беше обърнал на източен, страничен!
Ура!
Пътя до Сарафово минава по велоалея покрай морето, след това свърнах в ляво по един черен път, който разбрах от един велосипедист, че излиза на същото място в Сарафово където излиза и велоалеята, пресякох бързо Сарафово и спрях в едно магазинче в края на селото да заредя бидончето ми с вода и да изпия едно кафе.
Пътя от Сарафово до Несебър минава по новия път, който е доста широк и въпреки трафика се кара доста бързо.
След час бях преминал през Ахелой и бях в Несебър.
В Телеграм групата гледам точно пред мен Светльо пуска снимка от контролата от пристанището в Несебър!
- Аз съм 10-тина минути след теб, идвам! - написах му в Телеграм.
И след няколко минути си направих контролната снимка в стария град и се връщах назад да настигна Светльо.
Той се оказа, че е спрял в едно капанче да хапне цаца.
Много вкусна беше оная цаца в Капанчето на Капитаните от Несебър.
Викам му:
- Супер, е че се срещаме Светльо! Аре ще караме заедно до Сливен!
- Аз с тия колена да знаеш, че въобще не мога да карам бързо, Лупо! Да знаеш! - предупреди ме изрично той
- Нищо бе, колкото можеш, толкова! :)
Много по-яко е да караш на дълъг бревет ЗАЕДНО с някой.
Това е 100% безспорен факт!
Толкова много бревети до сега съм изкарал абсолютно сам и много добре осъзнавам каква е разликата, когато можеш да караш малко по-бързо на дълги разстояния и си вече в състояние да караш заедно с по-опитните рандоньори.
Това е неоценимо предимство!
Помагате си, но даже и да не се въртите постоянно пак има огромен плюс да караш заедно с някого, защото си говорите, шегувате се периодично, смеете се и времето по Пътя минава неусетно.
Когато караш сам на дълги разстояния това съвсем не е така! Факт!
И така продължихме от тук до финала заедно със Светльо.
Повъртяхме се нагоре надолу из лабиринтите от уличките и алеите на Златни пясъци докато намерим точното място на следващата контрола и най-накрая се отправихме на запад, по-далече от морето и все по-близо до финала за този ден.
Пътя на запад минава през множество китни селца и върви успоредно на Балкана.
Времето захладня.
Бързо бързо се смрачи.
Светльо се беше прибрал тази нощ доста късно, всъщност рано, рано сутринта. 
Не успял да се наспи, защото тъкмо легнал и след половин час започнали да звънят алармите на колегите по стаите около него за старта в 6 часа.
Но се държеше въпреки преумората и недоспиването.
Карахме с чести спирания тук там за обличане, за зареждане с вода или храна от последните отворени магазинчета по селата.
До контролата в Айтос се движехме що годе добре.
Ники дойде с колата да ни пресрещне по стръмния баир точно преди Айтос и кара с нас нагоре, като се разбрахме долу в Айтос да се видим директно на бензиностанция Шел, където беше и следващата контрола.
И ей го на за нула време спуснахме баира към Айтос и бяхме в Шел.
- Момци, ако някой ще се отказва, тука сега е момента! - вика ни Ники. - едвам седя буден вече.
- Ако кажете че продължавате, добре действайте, но действайте твърдо до Сливен.
- Как се чувстваш Светльо? Ок ли си?
- Да, коляното леко ме боли, леко ми се спи, НО като цяло съм все още във форма и продължаваме!
Благодарихме на Ники за съдействието и той отпраши към Сливен. 
Ние със Светльо продължихме малко след това.
В Карнобат пихме капучино мисля от един банкомат, но като цяло рядко спирахме само за по минута две тук там чак до Петолъчката.
Петолъчката ни беше цел номер 1 в нощта!
Разправях му на Светльо за супер трупер вкусното мляко с ориз, което ядохме там предишната вечер там заедно с Митко Велчев.
И така малко по малко ей я на, стигнахме я и Петолъчката!
Свихме в дясно към денонощното ресторантче на онази отзивчива лелка с вкусното мляко с ориз по 1 лев чашката!
Хапнахме и по една баничка и по две чаши мляко с ориз, постоплихме се и настана време отново да тръгваме.
Светльо си направи изолация на коленете с бъфове, найлонови пликове и крачоли.
Навън беше доста застудяло, а това се отразяваше зле на колената му.
Тази изолация имаше положителен ефект и ей го на почти неусетно най-накрая стигнахме до финала и на този етап от бревета в бистро Омега.
Беше една дълга нощ на безкрайно въртене в студ и тъма, но важното е че се прибрахме заедно живи и здрави.
Снимахме се пред табелата за контрола, изпратихме снимките в Телеграм и отидохме да спим по стаите.
Не си навих аларма на телефона.Щях да тръгна на следващия ден, едва когато се наспя!
Имах повече от 24 часа до края на изтичане на контролното време за този бревет.
Ура!
Към 10:30 се събудих сам, без аларма.
Бях супер трупер добре отпочинал.
Отново свеж като краставичка и пълен със сили.
Оставаше ми последния етап, най-кратката отсечка от само 260 км до финала.
Облякох се бързо, подредих зареденото ми оборудване отново по Пипс.
Този път не пропуснах преди път да проверя и напомпам гумите до 120 пси и да почистя отгоре, отгоре и смажа веригата.
Всичко беше наред, добавих още една резервна гума в дисагите и бях отново готов за път.
Междувременно лелката на рецепцията в хотела ми се скара, че нощем сме се прибирали много късно и сме будели мъжа и по никое време да ни отваря.
- Вярно, че сме и хотел де ... но все пак! - твърдо завърши ядосания си брътвеж с тежест лелката ... 
Ех времена, ех нрави! ...
:) :) :)
Днес най-накрая Райчо беше изгрял и грееше с пълната си сила!
Беше топло и приятно, почти нямаше никакъв вятър, перфектно време за заключителен етап на 1000 км бревет.
Включих си в блутут слушалката в дясното ухо да слушам един супер интересен подкаст - интервю на Списание 8 с Питър Сейдж.
По-долу пускам линк към това супер интересно интервю. Слушах го два пъти това интервю през този ден с голямо удоволствие.
Ако имате свободни час и нещо, горещо ви препоръчвам да изслушате какво казва Питър Сейдж за реалността днес около нас.
https://www.youtube.com/watch?v=jlo55pkF2JM
Тръгнах към 11 часа от Омега.
Неусетно слушайки Питър Сейдж и се озовах в Твърдица.
Твърдица е любимо място и контрола по много различни бревети в района, както е контрола в един от нашите СР 600 планински супер бревети.
След Твърдица по едно време усетих, че задната гума на Пипс започна да се държи по странен начин.
Ясно, беше се спукала и тя.
Със сигурност беше спаднала ... в последствие в къщи като проверих тази вътрешна гума се оказа, че не е спукана, но странно .... факт е че там изведнъж беше много спаднала.
Смених гумата бързо и експедитивно, за 10 - 15 минути бях готов.
Тъкмо да тръгна и гледам в средата на нищото, където бях спрял - отсреща по Пътя се задава едно куче, явно наскоро станало майка.
Върви тя срещу мен по края на Пътя, поглежда ме само с периферното си зрение и продължава по Пътя си напред.
Привиках я, извадих от дисагите на Пипс една баничка, която носех със себе си.
Майката, като ме видя се зарадва и тръгна към мен да пресича, междувременно зад нея имаше няколко коли, които обаче директно спряха да я изчакат ... аз хвърлих бързо баничката към нейната страна на Пътя.
Колите отминаха бавно и внимателно.
Цялото ми същество почувства, че това куче беше специално!
Срещата ни тук в средата на нищото НЕ беше случайна!
Моя Свят явно искаше да се срещнем и най-вероятно за това спадна задната ми гума ... :)
Благодарих на моя Свят за тази добра среща и бързо продължихме с Пипс напред.
Следващите около 30 километра до Казанлък минаха неусетно.
Времето беше приятно, аз имах много сила, Пътя спореше и времето неусетно минаваше.
По едно време гледам ей го на, насреща ми се задава Петко Матаров!
Ура! Зарадвах се много на тази добра среща с ценен приятел! :)
- Как си Любооо? - провикна се той
- Добре съм, Машина - отговорих му.
Сутринта като се прибирахме със Светльо в Омега го видяхме от далеч Петко да стартира.
И ето го вече се връщаше обратно!
Браво, респект приятелю!
Продължих към Казанлък с нови сили и ей го на, след малко бях в града.
Нещо се обърках с трака и за добро или за зло, но ето че се озовах на пазара в Казанлък.
Намерих една баничарница, но за съжаление баничките бяха свършили.
Взех си обаче два айряна и боза.
От много отдавна не бях пил боза. О, колко добре ми дойде!
Помолих лелката от баничарницата да хвърля едно око на Пипс и от пазара си взех няколко банана и за първи път тази година - ЯГОДИ ... ! :)
Бяха наистина супер вкусни тези ягоди!
Понатъпках се май твърде много?!? ... :) :) :)
Боза, айрян и ягоди ...а да и един банан! ... ... ...
Натежал потеглих нагоре към Шипка.
Следващата контрола беше в руската църква над с. Шипка.
До там ми беше доста, доста жега и защо ли тежко някак си ... няма оправия мисля си :) Нощес в студа си мечтаехме за слънце, сега пък ни се иска малко повече хлад.
Слушах някаква музика нагоре до село Шипка.
Долу под църквата слезнах от Пипс и го бутах по стръмното нагоре до края на алеята пред паркинга.
Там на стълбите точно пред църквата се срещнахме със Светльо.
Снимахме се за поредната контрола и аз поех незабавно надолу към следващата контрола в бистро Панорама край Карлово.
Светльо остана при църквата да пие кафе и кола. но времето до края на контролните ни времена малко по малко изтичаше, а аз предпочитах да побързам без да се мотая.
По едно време докато минавах през селото след Шейново и телефона ми звъни - Лазар.
Спрях вдигнах му той ми каза, че току що съм го отминал бил спрял на центъра на селото и ме викал, но кой да чуе.
Ако искам да се върна да взема нещо за хапване. Прецених, че е по-добре да побързам напред вместо да се връщам обратно.
Казах му че Светльо е на няколко минути след мен и ще го види всеки момент.
Пътя до Карлово и ресторант Панорама мина доста бързо.
Слънцето вече залязваше и беше приятно захладняло, жегата за този ден беше отминала!
Снимах се при Панорама и потеглих бързо надолу.
Докато изкачвах баира нагоре видях едно капанче в дясно до пътя, което рекламираше, че предлага прясна пъстърва.
На отиване още бях решил там точно да хапна и да почина.
Разминахме се със Светльо и му казах, за капанчето с пъстървата и че там мисля да хапна - ако иска да дойде.
Оказа се обаче, че това капанче въобще не било отворено ... еххх :)
Оставаше да се надяваме за нещо за хапване на следващата контрола - да не е затворена фермата за щрауси и да можем да опитаме известния им крем карамел от щраусово яйце.
Фермата за щрауси се намира на едно баирче, предпоследното баирче в този изпълнен с баирчета бревет. :)
Слънцето отново залязваше и докато стигна до фермата вече позахладня.
Пред фермата облякох горнището термо бельо от мерино и вече се чувствах много добре.
За щастие фермата за щрауси все още беше отворена и ние със Светльо дефакто бяхме последните и посетители.
- Здравейте имате ли нещо за хапване? - с надежда попитах
- Не! Само крем карамел предлагаме - отвърна ми една жена.
Гледам обаче, че освен крем карамел Светльо кльопа и някаква голяма купа със салата и даже има пържола и хляб.
- Може ли и за мен една салата?
- Добре ... може - усмихна ми се странно тази същата жена.
В последствие се оказа, че салата хората от фермата са си я направили за тях си, но се смилили над Светльо и го почерпили.
Аз пък най-нахално си измолих една купа салата с хляб ...
За салатата с хляб един лев не ни взеха, хората! :)
БлагоДаря!
Оправихме се набързо, облякохме се и се стегнахме за път.
Светльо тази вечер беше в много, много по-добра форма. 
Ники Пенчев му беше дал някакви мазила и хапчета за колената и вече не го боляха, беше се и наспал добре!
Решихме по обратния път да караме заедно, така или иначе до края на контролното време имахме достатъчно време.
И тръгнахме обратно в много стегнато и бързо темпо.
Ту той ту аз отпред и Пътя летеше покрай нас, не се усещаше.
По равното и надолу карахме със стегнато бързо темпо, по баирите си говорехме, разправяхме си истории с неочакван край и се хилехме от сърце.
Това последно прибиране обратно към Омега беше изключително приятно! :)
БлагоДаря за компанията, Светльо! :)
Тази подкова на снимката ми е кадем намерен на Пътя през нощта по баирите преди Твърдица, почти на мястото където брояча достигна 1000км ...
Караме си със Светльо през нощта и по едно време зървам на Пътя да блести на лунната светлина Златна подкова.
- Стооой! - викам му - намерих имане!
- Яяя каква подкова - вика ми той - сега да не дойде и Еднорога, който я е носил?!?
Грабнах Златната подкова и отпрашихме двойно по-бързо към Омега - финала на бревет 1000км.
Периодично се оглеждах назад през рамо към Луната, но Еднорога така и не се появи да си потърси Златната подкова ... но въпреки това бързахме ли бързахме към един Финал, който се оказа, че всъщност е само още едно ново Начало ...
Малко преди последното спускане спряхме за последна бърза почивка до една много странна чешма.
В разгара на нощта, в дълбока дъбова гора спряхме пред една чешма, която задължително трябва да посетите нощем на пълна Луна.
Тук със сигурност самодиви идват да си мият косата. 
Идват да си мият косата и да грабнат някой самотен, заблудил се пътник.
Добре, че тази нощ бяхме момци двамца ербап със Светльо та никоя самодива не посмя да се покаже.
Тази чешма е много, много странна с едно такова огромно, широко и дълбоко корито, а водата е с огромен дебит - едвам успях да достигна до чучура да си напълня мяха (бидончето де) ... :)
Докато сипвах вода постоянно имах усещането, че някой от дъното на езерцето пред чешмата ме наблюдава ... съзерцава ли съзерцава.
Вероятно това беше Луната ... или пък не?
Започна голямото спускане към Омега.
Докато летим из гората поне 15 минути ни придружаваше шума на един безкрайно дълъг, товарен влак.
Вагоните подрънкваха и се движеха с темпо напред и все напред.
Ние със Светльо летяхме в нощта яхнали нашите кончета вихрогончета също в много добро темпо неотклонно напред и все напред.
И ето я Омега!
Финалната точка е достигната!
1021 км изминати за 71 часа - дефакто за 71.5 часа, но имахме 30 минути бонус за посещението на фермата за щрауси! :)
Изключително приятно каране със само едно две кратки изключения, но приятните преживявания и красотата безвъзвратно изтриха от спомените ми всичко останало.
През цялото каране се чувствах изпълнен със Сила и както бях забелязал и преди това, оказа се че организма ми лесно преминава в режим екстрим, при който след 3.5 - 4 часа сън е отново тръпнещ от нетърпение да се яхне на Пипс и да лети по Пътя!
През втория ден карах с един клин с кофти подложка, който ми причини леки неудобства в петата точка в последствие, но нищо фатално.
Но е факт, че последните 50- 60 км от този бревет ги изкарах прав на педали - основно защото Пътя в тази си част беше с множество баирчета и спускания, а и при двете предпочитам да не съм седнал, а да съм леко изправен :)
Но да, след 1000 км след изправяне след това петата точка трудно се наместваше на карбоновата седалка ...
На другата сутрин Валери ми каза, че решението на този проблем е много лесно - промени с няколко милиметра височината на колчето надолу и така като седнеш петата точка контактува със седалката в други точки и е значително по-добре.
На следващия ден още един приятел Барни, който през цялото каране на този предизвикателен бревет ми беше ценна Телеграм поддръжка ми прати една ФБ обява за капли Мавик Аксиум на много добра цена.
Така че днес вече Пипс е с нови капли, които подържат касета с 10 скорости и се надявам повече отвивания на капачката на касетата след дълги участъци офроуд да не се случват! ... :)
Две спукани гуми, като втората май не беше спукана и една отвита касета и някакви проблеми с помпата след втората смяна на гума - това бяха единствените технически проблеми, които ме забавиха за малко.
Макар че онова второто спиране за смяна на гума не беше случайно!
Требваше да се срещна в средата на нищото с онази странна майчица вървяща си по своя си Път.
И така 1021км изминати за 47.5 часа в движение или общо за 71 часа.
Според статистиката на верния ми велокомпютър Garmin Edge 530 Mando (на който най-скоро ще направя подробно ревю) през време на това каране съм отделил 24 литра пот и съм изразходвал 18 000 калории (Cal) ...
УАУ! Много ве! ... Две туби и половина пот ...
Да си кажа честно карах целия бревет само с едно бидонче от 500 гр и не мисля, че чак 48 пъти съм спирал да го пълня ... Хммм :)
(е да, верно, пих МНОГО айрян, където намеря, а на едно място и боза)
Подробната статистика и анализ на всички параметри от това предизвикателно, но и изключително приятно за мен каране на велосипед можете да намерите в Гармин профила ми, като кликнете на линка тук:
https://connect.garmin.com/modern/activity/6825313507
БлагоДаря на Пипс за супер трупер ездата заедно!
БлагоДаря на Крум, на Митко Велчев и на Светльо за компанията!
Специално благодаря на Емо Николов за онова возене 30 км към Бургас!
Благодаря на Емо от Бургас за съдействието за веломеханик и вкусните бургаски банички, които ми донесе.
Благодаря на машината Петко Матаров за страхотното капучино с курабийки!
Благодаря на Ники Пенчев за всичко!
БлагоДаря на Барни за онлайн включванията във всякакви часове на денонощието! :)
БлагоДаря ти и на теб Приятелю, за дългото времето отделено в четене на този Пътепис отчет!
1000 км разказани в 10 000 думи.
P.S. Нещо дългичко писание се получи този път, но имаше толкова много Красота и интересни срещи по Пътя за споделяне!
Късмет и до срещи по Пътя!
