620км - едва половината от бревет SVS 1200км
"Вятър ... Вятър ... 300+60 км насрещен ВЯТЪР, през първия ден в моментите, когато вятъра не беше насрещен се опитваше (особено около Сливен) да ни изхвърли странично от пътя ..."
Старта на първия ми бревет 1200 км беше от Сливенски минерални бани.
Реших този път да не ходя до там с колата, тъй като имахме задачи през уикенда и беше по-добре колата да остане в къщи.
Обадих се на Юнион Ивкони, разпитах ги как става пътуването с тях с велосипед - багаж в багажника.
Казаха ми че велосипеда трябва да е опакован, за да не цапа багажа в багажното, така че свалих гумите и веригата и добре го опаковах в стреч фолио.
В Петък автобуса от Плевен за Бургас през Сливен трябваше да пристигне в Ловеч в 8:30.
Стана 9, стана 9:40, а автобуса го няма.
Хайде по едно време автобуса дойде, но спря в противоположния край на автогарата в Ловеч, свали пътниците под една сянка и изключи двигателя ... и ни вопъл ни стон ... мълчанието на шунките :)
Да тръгнем и ние с Пипс на някъде с автобус и той да вземе да се счупи ...
Още около час чакане да дойдат монтьори да го оправят.
След това още 10-20 минути чакане тепърва да зарежда автобуса с гориво на бензиностанция в края на Ловеч ...
У нас такива ми ти неща си правят превозвачите - факт.
Тези от Юнион Ивкони явно НЕ са от бързите ... Юнион Яваш Яваш
"Стискайте палци тая каручка да изпъпли през Шипка от другата страна на Балкана!"
P.S.1 Охо! В автобуса имало Free WiFi! Баси якото!
P.S.2. Нагоре към Шипка автобуса всъщност катери доста добре.
P.S.3. Автобуса в момента все още катери Шипка и климатика му явно му идва в ПОВЕЧЕ ....
P S.4. Климатик така и не видяхме и надолу по надолнището след Шипка и след това по равното, но пък за сметка на това поне стигнахме до Сливен! УРА
P.S.5 Вече съм на линия в хотел Калина в Сливенски минерални бани! След ремонта и общо закъснение от 2+ часа и зареждането на бензин след това за 20 мин всичко друго с Union Ivkoni беше ПЕРФЕКТНО!"
Редовете в кавички по-горе ги пуснах в пост по темата във Фейсбук и ги копирам тук.
Имаше ДОСТА окуражаващи коментари във Фейсбук. БлагоДаря на всички! :)
Сред коментарите обаче имаше един особено колоритен "разказ" по темата Юниън Ивкони, който искам да цитирам по-долу:
"Daniela Maneva: Оох, Юнион Ивкони, колко истории имам! И една молитва няма да е излишна.
Между другото, ако стане напечено - например автобусът дрънчи и пуши, но шофьорът кара (случвало ми се е) и не можеш да убедиш водача да спре, може да звъниш на 112. Успех и се надявам всичко да е наред!"
"Lupo Ch: Daniela Maneva Ооо Неее ... Може ли някоя Юнион Икони история да сподели една от най-добрите ФБ разказвачки на истории с неочакван край?"
"Daniela Maneva:
Lupo Ch, ха-ха! Сега не съм на тази вълна, но накратко - почти набих шофьора, за да спре автобуса, някъде около Елин Пелин.
Спря и едва тогава се обади по телефона - дочух, че този автобус от седмици вече така "правел"!
Чакахме почти час, дойде друг автобус да ни прибере.
Изживяванията не бяха никак приятни - нито в дрънмащия автобус, нито на пътя, докато се стъмваше.
Но се прибрахме. 
Имам случай с обилно течащ таван при дъжд.
Имам и случай със заспиващ шофьор в 14 ч, а една възрастна жена седна до него да му говори, за да не заспива.
Имам друг - бясно каране в Кресненското дефиле, за да впечатли девойката, която настани на единичната седалка отпред до него. Ако се напъна, ще се сетя и още, но май стига. Днес при теб всичко ще е наред, усещам го!"
"Lupo Ch: Daniela Maneva БлагоДаря!"
Даниела е опитна разказвачка и от години с удоволствие чета пътеписите и от десетките и ултра маратони и приключения сред планините, а от скоро видях, че се подвизава и на МТБ - разбрах го от последния и пътепис за участието и във Витоша 100 с колело. :)
Както всички добре знаем градацията по темата е една и само една и забележете само в една посока:
От мощните издръжливи планински мулета наричани МТБ към летящите кончета вихрогончета наричани ШОСЕЙКА!
Моля за извинение към всички обидени и огорчени МТБ-исти с дебели рошави гуми! :) ;) :)
И така, след лирическите отклонения се връщам към този кратък сбит пътепис за участието ми в първия ми бревет 1200 км.
До момента имам изкарани два бревета по 1000 км, но нито един 1200.
А бреветите от 1200+ км се водят черешката на тортата сред средите на коломаратонците - рандоньори.
Вечерта преди старта имаше техническа конференция, получихме бреветните карти и инструкции.
Общо сме 16 човека, по-долу е и пълния списък с участниците:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1OBkpI4ad_LW2bqyfkv6DPek7gZ324WfJusuzNAhpGZw/edit#gid=20
За съжаление се оказа, че двамата колеги от Гърция няма да успеят да дойдат.
По време на брифинга ни изядоха сливенски комари с големина на едри добре охранени врабчета.
Прибрах се в стаята в хотел Калина, подготвих всичко за утре и легнах да спя. Специално цял след обяд НЕ пих кафе, за да не се окаже, че този път ще ме хване кафето и няма да мога да заспя, както се е случвало по някога преди бревет.
Например ноща преди старта на 1000км през месец Май не можах да спя грам преди старта и след това прехода около 20-22 часа ми беше доста тежко!!!
Легнах и чувам някъде в далечината гърми някаква музика от някакъв друг хотел ... чува се и ме започва да ме дразни.
Усетих се че има опасност да се случи същото като преди 1000 км ... да се въртя цяла нощ и грам да НЕ мога да заспя.
И открих ключа от палатката към сладкия релаксиращ сън въпреки АДРЕНАЛИНА в нощта преди тежък бревет:
Включих си в ютуб 8 часа запис на валящ дъжд в луксозен :) апартамент в Манхатън.
Навън беше жега, аз бях в хотелче с 3 звезди край Сливен та ромолящия в слушалката в ухото ми дъжд ми помогна не само сладко да заспя, но и някак да се разхладя ... :)
Ето линк към ютъп клипа, моя "спасител в ръжта":
На сутринта се събудих сам, перфектно отпочинал малко преди алармата.
Облякох си и с Пипс отидохме в Омега при останалите колеги.
За щастие Дари беше оставила заредена кафе машина, така че в 4:30 сутринта едно двойно дълго кафе ми дойде МНОГО ДОБРЕ.
Събрахме се на старта, снимахме се, бъзикахме се, хилихме се и неусетно то взело че станало 5:10.
- Хайде, закъсняваме! - възмути се Митко Велчев от поредната липса на рандо - дисциплина. :)
Готови! СТАРТ!
От Сливенски минерални бани плътно и постоянно ни блъска насрещен северен - североизточен вятър чак до Варна и след това насрещния вятър продължи отново, но постепенно премина вече в чист северен вятър за още 100км. През тези първи 100 км към Исперих вятъра стана северен единствено защото ние започнахме да се движим на север ... :)
Чак вечерта след залез Слънце вятъра утихна.
Този първия етап за деня от Сливенски минерални бани до Варна съм го минавал веднъж миналата година на бревет 1000 км.
Но тогава вятър почти НЯМАШЕ ...
А днес вятъра беше ЛУД. Изпитваше ни сурово и после пак и после пак.
В отсечката от Сливен до Петолъчката вятъра многократно от засада се опитваше през няколко минути да ни захвърли като парцали извън пътя в канавката.
Евала на Пипс, че удържа и уверено и целеустремено се движеше с първата група, а след това нещо поизостана и продължихме с няколко човека идващи малко след най-големите бързаци. :)
Имах някакви надежди говежди, че групата ще спре на Петолъчката за кафе, но уви, НЕ.
Отпрашихме по бързата процедура нагоре към Балкана през Котленския проход.
От тук нататък групите ту се разкъсваха ту се събирахме отново.
Първата почивка за банички с айрян и боза направихме в Лозарево.
Айрян (солен), баничка със сирене (солена) и БОЗА - МНОГО ДОБРА КОМБИНАЦИЯ, особено когато ДУХОВНИЯТ Учител на рандоньорите Вятъра е решил да ги подложи на Изпит.
Сред хълмовете и баирчетата в района се откриваха множество спиращи дъха пейзажи, но бях твърде зает да стискам здраво кормилото на Пипс, за да мога да извадя телефона за повече снимки.
Като цяло този етап е много приятен, без екстремни баирчета леки хълмове и постоянно ту нагоре ту надолу.
https://www.youtube.com/watch?v=OCEi7glIxG4
И ето след малко навлезнахме в Айтоския проход. 
По едно време на един завой срещу мен изскочи група велосипедисти от 30+ човека от клуб Одесос, Варна.
Движеха се срещу мен в монолитна група заедно с Вятъра. :)
Ех този Вятър! ЗАЩО?
:) :) :)
Докато се сетя да извадя телефона за снимка и групата се скриха зад завоя.
Покрай Чудните скали вятъра си продължаваше своята песен.
https://www.youtube.com/watch?v=XJU6VJf1jdw
Колко струва половин бидонче с вода в пустинята след Дългопол?
И така малко по малко наближих Дългопол.
През това време ту се засичах и карахме заедно ту с Венци ту с Драгош от Румъния.
По едно време изостанах и тръгнах да ги догонвам.
Гоня ли гоня ... НИКОЙ няма пред мене ...
А стига бе! Ко стана, че не вечерахме?
По едно време след едно спиране гледам Драгош ме настига :) разминали сме се някъде, а аз бързам да ги стигна.
И така в гонене на вятъра заедно с Драгош стигнахме Дългопол.
От преди 2 години знам, че в края на града има чешма и бензиностанция.
Мислех си да спра, останало ми е само половин бидонче с вода, но пък с румънеца Драгош подържахме много добро темпо и профучахме през града.
Отминахме чешмата в края на града и вече някъде зад нас от там се разсвиркаха Митко Велчев, Светльо и в последствие разбрах и Валерката.
Помахахме им и продължихме ....
След 5 мин ми звъни Митко: Валери го ударило куче в средата на колелото и той се пребил жестоко.
Целия натъртен, едвам ходи ... можел да върти педалите, но не можел да стъпва с единия крак, явно е прещипал някакъв нерв в ябълката където крака влиза в таза ... :(
- Да се връщам ли? Как е положението, Митак?
- Не, Валерката продължава да кара. Той дефакто има проблем само при стъпване на крака, но качи ли се на колелото и може да върти ... - ми каза Митко.
В последствие Валери приключи карането си в този бревет до жп гарата в Провадия и се прибра в София с нощния влак.
В Пирогов му направили снимки и изследвания, нямал нищо счупено, само натъртвания.
И така продължаваме с Драгош по баирчето след Дългопол към Провадия, а температурата стана над 36 градуса с вятър ... да, насрещен вятър, ясно е.
Аз постепенно ПРЕСЪХНАХ!
Буквално пресъхвах!
Изпих всичко налично в бидоните.
Нямам грам, нямам капка вода, а в пустинята около мен няма и помен от чешма.
По пътя от Сливен до тук периодично имаше яко едри озряли джанки, но тук в пустинята Дългопол НЯМА и джанки.
Няма нищо, само храсти, ЖЕГА и ВЯТЪР!
Постепенно силите ми намаляха значително.
Спомних си че имах някакви локумени вафли, почнах да ги ям белкем се съвзема, макар че не съм гладен, а само ЖАДЕН.
Нищо и никакво дребно баирче, а аз го катерих с две почивки!
Най-накрая го изкачих и тръгнах да спускам и вече не знам точно къде бях сред тази пустиня след Дългопол, но по едно време след мен гледам Светльо иде!
Спрях и му викам:
- СПРИ! Светляк имаш ли вода?
Сипа ми той половин бидонче жежка като чайче вода с НЕВЕРОЯТЕН ЖИВИТЕЛЕН ВКУС!
Ехааааааа, попих я моментално като пресъхнал кладенец и най-накрая ми просветна!
БлагоДаря, Приятелю!
Малко след него дойдоха Митко, Лазар и Венци.
Викам им хора умирам за вода! Има ли тук някъде вода?
- Каква вода в пустинята Дългопол, Лупо? - ме пита учудено Митко. - Доста километри тук още няма и помен от чешма.
- Аз имам вода в бидоните до горе, Лупо - вика ми Венци - Не се притеснявай, ще ти дам!
Минахме през някакви забравени от Бога селца, из дворовете ни помен от човек, магазинчетата затворени разбира се.
Вода НЯМА!
Аз пак започнах да изоставам от групата и да бедствам за вода.
По едно време на един завой Венци спрял и ме чака - даде ми 3/4 бидонче вода и аз е те така оцелях този ден в пустинята Дългопол!
Като пълен новобранец НЕ заредих с вода на чешмата и ПЛАТИХ ЦЕНА.
Оцелях единствено благодарение на Светльо и Венци! 
БлагоДаря, Приятели!
Колко е цената на половин бидонче вода в пустинята Дългопол ли?
Цената на половин бидонче вода в пустинята Дългопол е или теглото и в злато или нещо много по-ценно, просто едно обикновено Приятелство!
Такива моменти се помнят за цял живот! :)
По-горното описание на ситуацията е съвсем леко преувеличено.
Пустиня около красивия Дългопол разбира се НЯМА, но и ВОДА и чешми по пътя НЯМА!
Никакви плодни дръвчета, с които да утолиш изгарящата те жажда също НЯМА!
В 36 градусовия пек с вятър ситуацията наистина беше критична.
Точно заради тази сериозна грешка и криза аз все още не можех да се възстановя доста дълго време, по баирите изоставах, въпреки че в някакво магазинче в едно село ядохме и пихме до насита.
На ферибота също пих и ядох, но обезводняването не минава току така ...
На влизане във Варна на едно кръгово даже спрях и бутах 5 минути, защото левия ми крак започна да се схваща.
Крампи??? аз крампи на краката не съм имал от много, много отдавна!
Преди два месеца завърших бревет 1000км с първата група без проблеми, а сега след 200 км крампи ... кви крампи, кви 5 лв???
Да, ясно е ... цял ден срещу вятъра, обезводняването и ето ти резултата.
Добрах се до бар Нелсън във Варна, където беше първата контрола и колегите тъкмо си бяха поръчали по една кана бира.
Хапнах вкусна рибена чорба, изпих две кани подсолен допълнително таратор, изядох половината от огромна порция кашкавал пане.
За времето колкото беше почивката ни за обяда определено се възстанових и се чувствах отново супер!!! :)
След това тръгнахме по следващия етап от Варна към - още 140 км срещу вятъра, само баирчета ту нагоре ту надолу, но аз вече бях нов човек! Ура! :)
Отсечката от Варна до Исперих минахме нормално.
Основно периодично карахме заедно със Светльо в началото и минахме през Вълшебния извор, където си наляхме вълшебна вода.
След това основно карахме заедно с Венци и Лазар.
По едно време засякохме и Митко Велчев и Драгош от Румъния в Нови Пазар, където Сашо съдята ни чакаше с контролната кола.
Постепенно Райко залезе и Вятъра се прибра уморен да поспи.
До Исперих нямаше никакви особени случки.
Финиширахме този първи етап в 23:30 заедно с Венци и Лазар.
Малко преди това беше финиширал Светльо, а доста преди това Митко, Драгош, мисля че преди тях бяха пристигнали Петър Косев с веломобила и Светозар който караше сам в червена група.
НЕЩО МНОГО ВАЖНО, което имаше значение през следващия ден:
Преди Исперих имаше един етап от пътя около 5+ км затворен, надран и награпавен участък стар асфалт подготвен за полагане на нов асфалт.
Въобще не съобразих, че минавайки по този участък трябва да карам прав на педали, а НЕ седнал на седалката, защото карбоновата седалка малко по малко по тези дупки и постоянното яко друсане по надрания асфалт 5 км доста сериозно ми натъртва задника.
Вечерта финиширахме в 23:30 чак заради вятъра го даваше че имаме 4 часа закъснение от предварително планирания график на движение ... :(
Посрещна ни Маестро Балански и нагости с домашен боб, салата от пресни градински домати, таратор и макарони.
Във всичко с изключение на макароните блъсках яко сол :)
Набързо приключих с яденето, взех си дълго чакания душ и моментално се пренесох в друго измерение.
Блажено спах до към 4:15 часа.
Бях спал около 3.5 часа и това време ми е напълно достатъчно за възстановяване преди цял ден каране.
С Венци от предишната вечер се бяхме разбрали за старт на следващата сутрин в 5:00 часа.
Хапнахме за закуска домашна баница и изпихме по една - две чаши с кола.
Да, разбира се и СИЛНО ДЪХАВО КАФЕ! :)
Сутринта НЯМАШЕ никакъв вятър за щастие! :)
Отсечката от Исперих през сънения в Неделя рано сутринта Разград, чак до Попово мина неусетно.
Приятна температура, Райко изгря и започна да затопля, отсечката между Исперих и Разград е сред горите на Лудогорието и е много красиво.
След Разград имаше няколко баирчета и ето го Попово!
В центъра на Попово на пазара им баничарница, която в неделя НЕ работи.
Някакви търговци на дини ни казаха за някаква "Българска скара" след моста, но като отидохме една сърдита стринка ни обясни, че започва работа от 10:00 часа, а беше все още 8:00 :)
Върнахме се с Венци в центъра и пихме капучино и ядохме доста вкусни сандвичи.
От там следваше отсечка по леки баирчета, покрай Стражица към Долна и Горна Оряховица.
Малко преди Горна Оряховица обаче от многото дупки през първия ден и вероятно защото не съм я бил затегнал добре ми се разхлаби касетата и както се движех в един момент задната гума изцяло БЛОКИРА
Спрях опитахме се нещо да оправим с Венци, с който карахме тогава, но се оказа че разхлабената касета яко е затегнала към рамката и даже не можем да отвием остта, която държи каплата към рамката.
Преди месец и нещо си купих от Али супер леки титаниеви оси държащи гумите към рамката, но сега като е затегнала касетата се оказа, че ми трябват клещи - на ръка не можех да отвия гайката, която иначе се отвива БЕЗ проблеми.
Казах му на Венци да тръгва, а аз тръгнах пеша бутайки Пипс към Горна Оряховица.
За щастие след около 500м имаше бензиностанция.
Там работеше един много услучлив чичо, който ми даде клещи, отвих оста и видях че всичко е здраво, само касетата е напълно развита и трябва здраво да се затегне.
За да се стегне касетата обаче трябва СПЕЦИАЛЕН инструмент, какъвто има в съдийската кола.
Обадих се на организатора на бревета Лазар, той се свърза със съдийската кола Сашо да дойде да донесе инструмент.
На бензиностанцията в чакане мина общо около 1.5 часа в чакане на съдийската кола и докато затегна касетата и съм готов да тръгна.
Междувременно Лазар пристигна, той се движеше след мен и остана да изчака Сашо съдията да видим какво ще стане.
Тръгнахме заедно да караме с Лазар от тук до края на този ден. В Търново в града имаше отново затворен път за ремонт минахме по тротоара, НО след края на Търново трябваше да караме още 10 км по основния път София - Варна.
Целия този участък от 10 км беше награпавен целия на дупки - подготвен за полагане на асфалт ....
Тук също НЕ се усетих да карам прав заради надрания асфалт, но и заради големия трафик в този участък и насрещния вятър минаването през този 10 км участък си е приключение ...
Всичко беше ОК, завихме в дясно и се отправихме към Хотнишкия водопад.
Там за първи път ни заваля дъжд, за щастие след 10 мин дъжда спря и повече НЕ валя.
Пътя от Хотнишкия водопад до Павликени е с перфектно качество, НО отново задуха бурен вятъра - насрещен разбира се.
В Павликени спряхме с Лазар да хапнем в едно капанче за 30 мин и след като тръгнахме от там усетих, че НЕ МОГА мога вече да сядам на 5-тата точка на контракт с колелото ... :)
Задника ми се беше натъртил СЕРИОЗНО от карбоновата седалка и всичките тия безкрайни вибрации по двата участъка награпавен и надупчен асфалт.
За да мога да седна не комфортно на седалката трябваше да се намествам по 30 мин ...
След Павликени към Левски ни хвана отново насрещен БУРЕН вятър ... още 60 км насрещен вятър за втория ден, през първия поне 300 км пак насрещен вятър ... :)
След гр. Левски от предната (или задната) главина след минаване през дупка започна да се издава някакво ужасно стържене / виене ... периодично, след като мина през дупка почва, после спира и след време пак започва.
Върху Пипс го чувах, че идва от главината на предната капла ...
Започнах да се притеснявам, ако това стържене е от някакъв лагер в главината на предната гума и да не вземе да блокира в един момент предното колело, защото тогава моментално аз изхвърчам напред.
Нищо не мога да направя при блокиране на предната гума, особено ако съм с висока скорост ...
В един момент главината докато свиреше и стържеше застрашително помолих Лазар да мине покрай мен и да се опита да чуе точно от пред или от зад идва този ужасяващ звук - писък ...
Оказа се че е отзад ... ясно!
Преди година и нещо с други мои капли Mavic, също втора употреба и неясно на какъв километраж имах същия проблем, той е известен в Интернет сред потребителите на Mavic и си има специфично име: "Mavic squeal of death".
Общо взето проблема се решава лесно след като задната главина се разглоби, почисти се добре и се смаже със специално минерално масло на Шимано.
Знаех обаче, че ако го напръсквам периодично в WD40 проблема изчезваше за по няколко часа ...
Това всичкото се случи малко след Крушунските водопади посока Ловеч и пътя ни минаваше точно покрай вкъщи ... :)
И точно тук в този момент започнаха да ме налягат мрачните мисли: СПРИ! .. Два технически проблема един след друг, два дни убийствен насрещен вятър, след тези дупки и ремонти НЕ мога да си седна на задника ...
ЗА КАКВО? Какъв е смисъла да продължаваш? - се питах
До края на този втори етап имаше още 70 км, вече е 20:30 и има две сериозни баирчета на всичко отгоре ...
Да, щях да успея да се добера до Априлци, но утре следва най-тежкия етап с най-много денивелация, а нито аз нито Пипс сме нещо в добра форма.
Отбихме се с Лазар през вкъщи и взех WD40, напръсках обилно до колкото можах около задната главина и тръгнахме напред.
Плана ми беше да карам с Лазар докато излезем от трафика на непознатия му град Ловеч и да стигнем до с. Казачево.
От село Казачево до Априлци има 30+ км и най-важното Лазар вече познава добре този район.
И така набързо минахме през нощния блестящ и красив Алтън Ловеч, стигнахме с. Казачево и му казах на Лазар, че съм до там ... :)
Да, да знам, че вечерно време след тежък етап НЕ трябва да се отказваш!
Знам, че стигна ли до Априлци след няколко часа сън ще съм готов отново да тръгна, но всички знаци които ми даваше Моя Свят от началото на този бревет сочеха към правилното за мен в конкретния момент решение:
ДА спра тук и сега!
Бревети има МНОГО! :)
Не ми дреме грам, че ще имам DNF.
Нека да се възстановя аз и да оправя Пипс.
В 23:30 в с. Казачево приключих участието ми в първия ми бревет 1200 км.
Общо 620 км с около 6000м денивелация и МНОГО НАСРЕЩЕН ВЯТЪР.
Позвъних по телефона и събудих жена ми, обясних и положението и тя дойде да ме прибере с колата след около 45 минути от центъра на с. Казачево.
Прибрах се изкъпах се, изядох едно кисело мляко и легнах.
След 3.5 часа се събудих с възстановени сили и готов да тръгвам ...
Е, НЕ! Този път продължаваш да спиш - си казах и се обърнах на другата страна и ДОВОЛНО заспах! :)
На сутринта с колата се качихме до хотел Панорама на Беклемето, взех багажа ми който беше в съдийската кола при Сащо съдята.
Хапнахме по една супа с манатарки, срещнахме Лазар, който бързо, бързо беше изкачил Беклемето и се отправи напред по трасето към Копривщица.
На следващия ден, във вторник се заех да измия Пипс, сложих му нова доста по-къса лапа 7 см.
До сега бях с лапа 11 см и определно ми беше прекалено дълго, но ме мързеше да я сменя ... ?!?! ... :) :) :)
Еееее, добре де - Не смених лапата до сега, защото НЕ исках да правя промени и нововъведения по Пипс точно преди бревет от 1200 км ... :)
След като смених лапата на Пипс и пренавих наново гюделина на кормилото излезнах да изтествам промените по Пипс по уличките наоколо.
Всичко с новата лапа беше ОК! Пипс е вече доста по-удобен!
Въпреки, че почти нямах никаква мускулна треска установих, че със сигурност все още НЕ МОГА ДА СЕДНА на седалката!
Нито на страни ... нито никак ... :)
Това е всичко от нас с Пипс от това велоприключение из половин България с Верни другари срещу Вятъра.
Линк към карането в Страва: https://www.strava.com/activities/7454975850
Линк към карането в Garmin Connect: https://connect.garmin.com/modern/activity/9187236113
Колко струва половин бидонче вода? ... :) :) :)
БлагоДаря за отделеното време! 
Късмет и до срещи по Пътя!
:) ;) :)
