Живо здраво приятели, това е Подкаста "С 30 км в час с Дауншифтър Блога на Lupo".

Аз се казвам Любо, приятелите ми викат Lupo и съм домакин на този подкаст.

Темата на Подкаста днес е още един дълъг и надявам се увлекателен пътепис от Дауншифтър Блога.

Пътепис, в който на много места се задълбочавам в разнищването на някои технически проблеми и въпроси възникнали неочаквано тук или там в пътеписа.

Днес е 16 Ноември 2023-та година.

Точно 6 месеца след описаните приключения по време на онова доста предизвикателно 400 км каране на велосипед в средата на месец Март 2023-та година.

Времето днес резонира много добре с времето тогава през месец Март.

Навън времето е хладно и много променливо. И есента като пролетта е сезон на промените.

Повечето положителни промени стават относително бавно и постепенно. Да! :)

Последните няколко дни редактирах текста на този пътепис от оригиналните 4600 думи до около ... 7 300 думи.

Добавих тук там някои важни неща акценти, спомени и впечатления, които бях пропуснал тогава в края на месец Март.

Така че даже и да сте го чели пътеписа тогава, преди половин година ви съветвам да го прочетете или чуете отново днес вече и като Пътепис - Подкаст.

В последната версия от днес има в добавка някои нови интригуващи подробности.

Защо Пътепис - Подкаст?

Наскоро помагах на група приятели ентусиасти в един аудио проект.

Тогава, запознавайки се отблизо и по-задълбочено със силата и ефекта на гласа, ефекта на аудиото върху нас и усетих силата и супер предимствата на информацията представена и като аудио и Глас.

Предимствата и силата на Информацията представена като Подкаст.

Четенето на един пътепис от 7000 - 10 000 думи определено е дълъг процес, който изисква доста фокус и доста ВРЕМЕ.

Да, доста ВРЕМЕ отделено единствено и само в едно действие - четене.

Същите тези 7 000 - 10 000 думи стават много по-достъпни в реалността ни днес точно във формата на Подкаст!

О, ДА!

"Слушам подкасти докато междувременно правя други неща у дома!"

"Свалям Подкастите като mp3-ки на телефона и ги слушам докато съм по цял ден с колелото из гората"

"В колата най-често слушам Подкаст"

Това са само някои от коментарите във Фейсбук по повод супер предимствата на информацията представена под формата на Подкаст.

А какво мислите вие за Подкастите?

Оказва ли се че все по-често слушате отколкото четете?

Слушате ли и вие подкасти или аудиокниги докато карате колело, кола или докато се занимавате с домакинската работа у дома?

С огромен интерес Очаквам коментарите ви под този подкаст!

Може да споделите вашите впечатления, съвети, препоръки като коментар под Дауншифтър Подкаста в Spotify, YouTube или Apple Podcast.

Коментарите са добре дошли и под  линка във Фейсбук и разбира се най-отдолу в  края на публикацията в Дауншифтър Блога.

И така, крайно време е да се върнем към основната тема на този Пътепис - Подкаст!

Бревет Резово 400 - още един обещан пътепис, който най-накрая наистина написах.

(Пътеписа е написан изцяло от мен, но в края можете да прочетете и ВПЕЧАТЛЯВАЩАТА версия на пътеписа написана от Изкуствения Интелект ChatGPT-4)

Често след интересен бревет си казвам ще напиша пътепис за този предизвикателен бревет, но ако не седна да пиша незабавно всичко там и си остава ...

Нагледен пример е 1400 км бревет в Румъния, който от края на Август 2022г. все още се каня да напиша и все още е само текст в главата и преживявания в душата.

- Пак ли ти с твоите безкрайно дълги постове? - коментар под едно вело ревю в една ФБ вело група

- За какво ги пишеш и кой въобще ги чете тия писания???

Всъщност всичките тези пътеписи, ревюта ги пиша основно като дневник за карания, впечатления и тестове на оборудване - дневник основно за себе си.

Ако някой читател усети близка вибрация или прояви интерес към написаното СУПЕР!!! :) 

Факт, е че периодично сам препрочитам писано в този дневник и даже понякога ми е и интересно! … ;) :) ;)

И така обратно на темата: Бревет Резово 400

Този бревет винаги ми е изглеждал примамливо!

Предизвикателството „Да посрещнем Изгрева в Резово“ …

Последните 2-3 години от както дефакто и карам бревети нещата все така се нагласяваха на датата на бревета, че не можех да го карам.

Оказа се че миналата година бревет Резово 400 пак силно изтеглен напред в календара за началото на Март е било КУЧИ СТУД …

Добре, че го пропуснах! :)

За 2023 г бревета беше насрочен за 10 - 11 Март с три часа за възможен старт:

Основната група щеше да стартира в 21:00 ч в Петък вечерта, но можеше да стартирате също така и в 4 или 8 часа в Събота сутринта.

Прогнозата за Събота беше за СТРАННО време!

Точно и заради това имаше толкова много възможни часове за старт на този предизвикателен бревет в началото на месец Март.

Чудихме се, гледахме прогнози ...

Накрая обаче всички стартирахме групово в Петък вечерта в 21 часа.

Единственото изключение бяха двама колеги Петко и Спас, които седмица преди датата направиха индивидуален обход и разузнаване на маршрута.

Вечерен старт 21:00 часа лично за мен звучеше прекрасно!

Тъкмо ще мога през деня да подремна час два у дома и късния след обяда да тръгна с колата на 3 часовия преход до Сливенски минерални бани.

 

Най-коментираното преди този бревет беше прогнозата за времето. 

Цели 2 седмици преди датата започнах да вниквам в периодично променящата се прогноза за времето за 10 и 11 Март 2023 г.

Няколко дни преди 10-ти Март прогнозата беше за МНОГО ДЪЖД и БУРЕН ВЯТЪР - насрещен Вятър, разбира се! :)

В последствие 1-2 дни преди бревета вече в прогнозата за времето дъжда силно беше редуциран.

Остана дъжд основно за 11 Март Събота и то основно за районна на Бургас.

Така и реално се получи поне в моя Свят по време на моето каране, защото другите колеги ги валя и на разни други места, където мен лично НЕ ме валя и капка дъжд.

Помня, че миналата година след края на бревет 1400 км в Румъния като обсъждахме с Митко, Лазар и Светльо, които бяха завършили бревета първи много часове преди следващите след тях.

Разказвах им след финала на онези 1400 км в Румъния, че от втория ден на бревета - точно след най-далечната точка от старта в Букурещ и чак до финала през целия път на връщане чак до Букурещ включително абсолютно всеки ден ни валеше пороен дъжд за по няколко часа.

Е тогава пороя беше Августовски ... а сега се стягахме за мразовит бревет в началото на Март ...

Та като си говорехме с Митко и Светльо тогава в Букурещ за бревета и те почти едновременно възкликнаха силно учудени:

- Стига бе, говориш ми за абсолютно различен бревет от моите 1400 км точно по същия маршрут! ...

:) :) :)

В снимките към този пътепис прикачих запис от прогнозата за 29-те часа на бревета направена дни преди самия бревет с програмата за Андроид за прогноза на времето наречена METEORED.

Определено трябва да кажа, че прогнозата за времето на програмата за Андроид METEORED се оказа изключено точна!

В смисъл "Не е като да НЕ сме знаели предварително къде и защо отиваме" … :)

Линк към Pro версията на програмата за Андроид телефони METEORED (горещо я препоръчвам!) можете да свалите от линка тук: 

https://drive.google.com/file/d/1L2FUct6jHu6l8GZPOpZO9oJk3GZlePje/view

В последствие, след този супер предизвикателен и супер як бревет направих и подробно ревю на тази програма за точни прогнози за времето.

Ревюто можете да прочетете като посетите линка тук:  Супер точна прогноза за времето с METEORED

 И така връщаме се обратно в пътеписа за бревет Резово 400.

Накратко за реалното време по време на бревета:  50-60% от трасето на бревет Резово 400 км имахме със СИЛЕН насрещен Вятър със скорост 20-35 км/ч, плюс 3-4 пъти ни валя пороен дъжд с вятър.

Вятъра най-често по време на всеки порой беше странично насрещен или просто насрещен.

Духовния Учител на рандоньорите Вятъра беше плътно с нас и ни подкрепяше ... насреща!

За сметка на дъжда и вятъра обаче имахме огромен късмет с високи за сезона температури.

През нощта на 10 срещи 11-ти температурата се задържа до 14 градуса, което определено си беше супер ТОПЛО за сезона!

 

Значително по-смразяващ и студен стана дъжда, който валя накрая последните 1-2 часа около Сливен, чак до финала в Сливенски минерални бани.

Пътя ми с колата преди бревета от дома до Сливенски минерални бани беше дълъг около 200км, но приятен.

По време на преминаването през Прохода на Републиката обаче задуха такъв силен южен вятър (насрещен), който буквално се опитваше да обърне Субаруто …

Помислих си „Накъде си тръгнал??? Все още Не е късно да се откажеш! …. “

За щастие след като излезнах извън прохода на юг от Балкана вятър нямаше …. поне засега.

Пристигнах в бистро Омега към 7 часа.

Голяма част от колегите вече бяха там.

Време за изключително приятна среща и сладка раздумка!

Пихме по едно кафе, поговорихме и поспорихме за това онова и ето, че Лазар дойде за проверка на оборудването и за инструктажа преди старта.

Започнахме с раздаването на бреветните карти.

Да, определено вече наближи времето до старта на дългоочаквания бревет Резово 400.

Изкарах Пипс от багажника на Субаруто, облякох се, обух вело обувките, сложих гамашите и изведнъж се сетих, че съм забравил да вкарам GPX трака на бревета във велокомпютъра ми Garmin Edge 530.

Е, Браво!!! … :(

Точно пет минути преди старта на бревета аз тепърва започнах да свалям GPX трака от OpenRunner.com, през Garmin Connect и да го прехвърлям на Гармина ми.

Междувременно докато бързах да сваля трака Лазар обясняваше накратко това онова за бревета: контроли и особености по трасето.

Всички са готови и са се събрали на старта! 

Аз обаче слушам с едно ухо и трескаво се опитвам бързо да заредя трака в Гармина.

Добре, че старта се забави с няколко минути, докато някой нещо не разбрал питаше итн.

СТАРТ!

21:05часа на 10 Март 2023 г.

Стартирахме 28 човека всички с включени фарове, мигащи стопове и облечени в светлоотразителни жилетки тръгнахме към РЕЗОВО!

Общо записаните за бревета бяха 34 човека, от тях стартирахме реално общо само 30 (28 в 21 часа на 10-ти плюс още 2-ма колеги, които караха седмица преди това).

Успешно завършилите този епичен пролетен преход: 26 рандоньора.

Пълния списък с участниците на Бревет Резово 400 км 2023г може да намерите на линка тук:

https://docs.google.com/spreadsheets/d/1z_mA3552Lg67Bt-iQoMQoGqdGvXLxovlA6WYHkRB9f0/edit#gid=27

След старта криволичейки между колегите и карайки по паветата от Омега до основния път за Бургас аз все още се опитвах да заредя GPX трака с маршрута на бревета в Гармина ми ...

За първи път ми се случва след опит за зареждане на GPX трак, Гармина да започва да зарежда и някъде след като стигне 50-60% започваше да се рестартира.

Дефакто моя верен Garmin 530 с кодовото име Mando по никакъв начин НЕ можеше да започне да следва въведеният от мен GPX трак.

Периодично започваше да зарежда трака, стига до 60-70% и се рестартира ... и така няколко пъти.

До сега без абсолютно никакви проблеми съм качвал доста по-големи тракове и 1000 и 1400км … но на 10 Март ето, че този проблем се случи за първи път и при мен :) 

Това рестартиране се получи общо 2-3 пъти докато карахме покрай Сливен след старта.

Единствения начин да мога да ползвам Гармина беше да изключа зареждането на конкретния GPX трак.

Вечерта след финала Милен с неговия Garmin 1030 Plus ми каза, че му се е случило точно същото 1:1.

Питах Митко Велчев, но неговия Garmin 1040 Solar не беше имал никакви подобни проблеми … Странно! 

По-долу пускам линк към GPX файла, ако някой иска да тества ще се зареди ли изцяло без проблеми и без рестартиране :)

EDIT: В последствие ъпгрейднах Гармина ми до новия Garmin Edge 540, който по време на бревет "Разходка до Прага" 1200 км имаше подобен проблем.

Най-интересното, е че тогава на път за Прага и Garmin 1040 Solar на Митко имаше сериозни проблеми с трака.

След това направих подробно описание и обяснение на конкретните проблеми случили се с мен на бревет Резово 400 с Garmin Edge 530 Mando и с по-новия по-късно Garmin Edge 540.

Може да прегледате това ревю като посетите Дауншифтър блога по линка тук:

Garmin Edge 540 / 840 vs Edge 530 vs Edge 130 - изводи след 3 месеца

Като цяло след тези няколко пъти по ред рестартирания просто включих Гармина, БЕЗ да следва никакъв GPS трак.

И така докато карах и гледах да не изоставам от колегите от първата група и паралелно се борех с неочаквания проблем като прасе с тиква продължавах по пътя покрай Сливен на път за Бургас.

Уж още на старта включих Гармина да записва карането ми още в самото начало.

Да, но 30 км по-късно  след като спрях за малко на Петолъчката се оказа, че явно НЕ съм стартирал запис на трак.

Или всъщност покрай многобройните рестартирания записа се беше спрял.

Най-интересното, е че и настройката за автоматичен запис на трак НЕ беше сработила ... много, много СТРАННО!

Обикновено след голям групов старт на бревет първите поне 50-тина километра карам с първата група.

След това обикновено изоставам по някой баир, но тези първи 50 км карани с бързата група в стегнато темпо са голям кеф! :)

Този път обаче изостанах много по-рано, малко преди Петолъчката ...

Изостанах защото малко след старта, само около 30 км след старта усетих нещо абсурдно:

Започнах да получавам КРАМПИ на мускулите на бедрата ...

КРАМПИ??? само 30 км след старта ...

АБСУРД?!? ... :)

По-долу в този пътепис отварям скоба и включвам описание на цялата тази история с неочакваните крампи започнали тогава само 30 км след старта на бревет Резово 400.

В тази скоба обяснявам дефакто причината за случилото на базата на проучването ми по темата седмица - две след бревета.

Определено благодаря за помощта на Изкуствения Интелект ChatGPT (версия 3.5) от OpenAI  (отварям скоба с благодарност и на Micro$oft и специално на "добрият" чичко Бил, който иска да ни ваксинира за какво ли не ... :)

Чичко Бил иска да ни ваксинира всички за Добро, да НЕ би да заподозряхте нещо друго току що?

Ооо не! :) ...

ха ха ха

И така какво се случи тогава в началото на месец Март 2023 г. и какви бяха и защо се случиха тези крампи само 30 км след старта?

"Как дължината на рамото на курбелите (педалите) се отразява върху натоварването на мускулите и цялостното представяне? Кратък разказ на лична история от последния бревет Резово 400 и СТРЯСКАЩ първи контакт с Изкуствения интелект (AI), нашумелият в медиите AI ChatGPT!!!

------------------------------------------
Първо ,малко история, накратко
------------------------------------------

Няколко дни преди старта на бревет Резово 400 ми дойдоха чисто новите новите курбели модел Ултегра със зъбни колела с 52/36 зъба и с рамо с дължина 175 мм.

Един ден преди стара сложих новите курбели и ги тествах на едно каране 45 км.

Всичко на този тест беше ток и жици!

Викам си ОК е всичко, ще карам бревет Резово с тях … …… ………..

Знам го добре правилото, че с нищо ново и не изпробвано добре НЕ се ходи на бревет! ..

Да, знам го това правило!  :)

След старта още преди Петолъчката на около 30 км след старта ми започнаха яко КРАМПИ по мускулите на бедрата???

За това и изостанах толкова рано от първата група … обикновено на бревет издържам с първата група 50 + км … поне!

Аз крампи НЕ съм имал от години.

Периодично тези супер неприятни схващанията на мускулите на бедрата продължиха през цялата нощ на път към Резово.

Ако малко само натиснех повече и започваха отново схващания и на мускула от горе на бедрото.

По едно време имах схващания и на някакъв мускул от долу в средата на бедрото … за първи път пък там въобще усещах, че въобще има мускул … 

Най-странното в тази ситуация беше, че сутринта след като стигнах Резово някак свикнах ли какво ли но крампите изведнъж просто ... изчезнаха?!?

Силата на Мистичната Странджа ми изцери крампите ли? …

Да, определено влиянието на Странджа и Морето оказаха силно положителен ефект! ФАКТ!

До финала крампите не се появиха отново, но и до финала на бревета карах с много умерено и оптимално темпо без особено натискане.

НО най-фрапиращото е сега, след бревета!!! …

Вече втори ден съм с ОГРОМНА мускулна треска …

Мускулна треска ли?

Чакай малко, аз доста редовно карам бревети и съм забравил кога за последно съм имал мускулна треска на краката след бревет.

Такова НЕ е било никога до сега, карал съм няколко бревета 1 000 км, един 1400 км без почти някаква мускулна треска след бревета.

Също нещо много важно: Не съм спирал да карам редовно през цялата тази зима.

Хипотезата ми която се потвърди и от един клип в ютуб за по-дългите курбели, е че с по-дълго рамо на курбелите се използват и натоварват изцяло по различен начин мускулите на краката …

В последствие всичко това беше 100% потвърдено и от отговора на въпроса ми към известния Изкуствен интелект (AI) ChatGPT.

Окръжността, която описваше кракът ми с новите курбели с дължина 175 мм е различна.

Аз основно до сега съм карал с 170мм курбели.

През последните 2 месеца бях с курбели с рамо 172.5 мм и сега за първи път дефакто карах Резово 400 с курбели с толкова дълго рамо - вече с рамо с дължина 175мм.

Висок съм 177 см с относително дълги крака спрямо тялото плюс един френд мой ръст сподели, че по баирите с курбели 175 мм му е СУПЕР.

Надявам се че мускулната треска е ДОБЪР ЗНАК, че се натоварват и съответно развиват нови части на мускулите на краката, така че продължавам да карам с тези курбели.

Факт е че винаги карам с нисък каданс, а дългото рамо на курбелите е добро точно за привържениците на ниския каданс.

Карам обикновено с каданс 50 - 60 оборота в минута, максимум 70/75, но рядко ..

Винаги ми е било чудно как другите въртят като шевни машини с каданс 90-100 оборота в минута.

Пристигна и поръчаната наскоро плоча 34 зъба от bike24.com, така че курбелите ще ги направя с плочи 34/52 специално за планинските бревети Super Randonnee 600км с 10 000м денивелация ….

Плочите 34/52 са оптимални както за баири и оптимални за спускания и равно … да видим как ще е живот и здраве.

РЕДАКЦИЯ след 6 месеца: Да Курбелите с плочи 52/34 са супер трупер!

Работят перфектно, прецизно и точно въпреки, че не са в стандарта да има само 16 зъба разлика между голяма и малка плоча.

-------------------------------------
Първи контакт с AI
-------------------------------------

Първият ми контакт с модерният и известен на напоследък в медиите изкуствен интелект ChatGPT … баси точния отговор!

Наистина става Интересно и опасно с AI … идват изцяло НОВИ времена!

Питах Изкуственият Интелект ChatGPT съвсем специфичен технически въпрос свързан с промяната на дължината на рамото на курбелите (педалите) и ефекта им върху мускулите на крака и цялостното представяне на велосипедиста.

Oтговора, който получих само секунда по-късно направо ме остави с отворена уста ….

ВЪПРОС: Здравейте, как дължината на курбелите (педалите) влияе върху мускулите на краката и цялостното представяне на велосипедиста.

(Hello, how the crankset length affects the muscles of the leg and the overall performance of the bicyclist.)

ОТГОВОР: Като езиков модел на AI нямам личен опит, но мога да ви кажа какво научих от моята база данни.

Дължината на курбелите (педалите) влияе както на мускулите на краката, така и на цялостното представяне на велосипедиста по няколко начина.

- Първо, дължината на курбелите (рамо на педалите) влияе върху лоста, който има велосипедистът, когато върти педалите.

По-дългите курбели (рамо на педалите) осигуряват по-голямо натоварване, което може да бъде полезно при катерене или спринт.

По-дългите курбели (рамо на педалите) обаче изискват по-голям обхват на движение, което може да натовари повече мускулите на крака.

- Второ, дължината на курбелите (рамо на педалите) също може да повлияе на ритъма (скоростта на въртене на педалите / каденс) на ездача.

По-късите курбели позволяват по-висок каданс, което може да подобри издръжливостта и да намали умората.

Въпреки това, по-ниският каданс на по-дългите курбели може да позволи на ездача да генерира повече мощност на един ход на педала, което може да бъде от полза за кратки, интензивни усилия.

- И накрая, дължината на курбелите също може да повлияе на моделите на активиране на мускулите в краката.

По-дългите курбели могат да активират повече квадрицепсите, докато по-късите курбели могат да активират повече подколенните сухожилия и глутеусите.

В зависимост от целите на ездача и стила на каране, това може да бъде важно съображение.

Като цяло, идеалната дължина на курбелите за даден ездач ще зависи от няколко фактора, включително техния стил на каране, позиция на тялото и лични предпочитания.

Водачите трябва да експериментират с различни дължини на курбелите, за да намерят тази, която работи най-добре за тях."

(Продължението и още изводи и личен опит по темата може да намерите в края на този пътепис, в отговора ми на въпроса на Спас няколко седмици след бревета как са новите курбели)

И така обратно се връщаме на пътеписа за Бревет Резово 400

Малко преди Петолъчката заради тези неочаквани крампи на мускулите изостанах от първата група, но твърдо бях решил тази нощ да НЕ карам сам!

Точно след Петолъчката спрях на едно уширение в дясно.

Оказа се на всичко отгоре Гармина ми не беше започнал въобще да записва карането ми.

Изминатите километри по километража му бяха: 0 км ... :)

Реших да пиша в Телеграм групата на Audx Bulgaria да питам някой колега дали може да ми изпрати друга версия на GPX трака.

Точно седмица преди бревета коментирахме с Лазар точно по темата и той каза че е добре трака да се раздели на поне 2 части.

По този начин колегите които ползват Гармин смарт часовници могат да заредят трака + от както OpenRunner въведоха платен абонамент не може в безплатната версия да се качва трак по-дълъг от 299км ...  :(

Та в разговора в групата относно разцепването на трака на 2 части си мислех, че това мен лично мен не ме касае ...

Да, да ... ама НЕ! :) :) :)

Точно сега на Петолъчката горещо се надявах Лазар все пак да е разделил трака на няколко части.

Единствено така проблема ми с "повредения" GPX файл щеше да се реши.

Писах в групата, но Емо попари надеждите ми, имаше само един файл - "дефектния" поне според настроението тази вечер на веломпютъра ми. :)

Докато чаках на Петолъчката за GPX трака и си викам ще изчакам тук няколко минути, все някой ще дойде скоро след мен и ще карам с него.

И ето че до мен спря съдийската кола! :)

- Какво става? - попита ме съдията Найден от колата.

- Изостанах от първата група и чакам, някой да дойде след мен защото не ми се кара цяла нощ сам! :)

- Правилно! Добре си решил! Има един който идва след малко. - и съдийската кола отпраши напред към следващата контрола бензиностанция Шел в Айтос.

Чаках ли чаках вече 10 - 15 минути ...

Изключих фара и радара ми да не се хаби батерия, всичко беше тъмно и спокойно, рядко минаваше по някоя и друга кола в посока.

И ето че отзад се зададе колега велосипедист.

Пуснал си музика високо ... кара с умерено темпо, слуша музика и идва ... :)

Аз бях спрял в уширение в дясно малко след кръговото и както бях изключил всички светлини докато запаля фаровете и тръгнем с Пипс колегата профуча покрай мен.

Хммм, въобще не спря? Явно не ме е забелязал. - така и не разбрах.

Включих отново фара и радара и тръгнах да догоня колегата с музиката, който вече беше напред, напред.

Настигнах го, викам му "Здрасти", той не реагира, покарах 10-15 секунди след него да види фара ми, след това се изравних с него в ляво.

Непознат за мен колега кара, слуша силно музика и гледа право напред ... никаква реакция на появяването ми ...

А стига бе???? :) :) :)

Викам му отново "Здрасти!" - не ме и погледна даже, никаква реакция и продължи да си гледа право напред.

Wow! : ) :) :) Такова нещо ми се случва за първи път! :) :) :)

Предположих, че нещо аз съм го стреснал колегата с неочакваното ми появяване изниквайки неочаквано за него от тъмницата, но пък чак такъв пълен игнор? ...

Помислих си "Здраве да е! Явно пак ще карам сам ... :)" и отпраших напред!

Висенето ми и чакането цели 10-15 минути на Петолъчката се оказа ГРЕШКА и абсолютна загуба на време.

На другия ден като разказах тази странна случка на други колеги се сетихме кой е бил въпросния колега, с който имах абсурдно странната среднощна среща току що. :)

Колегите ми казаха, че той бил обичал да кара сам ...

И така с още едно кратко изключение малко по-късно през нощта аз отново си карах бревет ... сам.

 Малко преди Карнобат има едно баирче и спускане към града.

Пиеше ми се неистово много КАФЕ!

Но така и не си харесах нито един кафе автомат (банкомат?, кафемат?) :)  в Карнобат!

До контролата в Айтос имаше още само едно - две баирчета и дълго приятно спускане, реших че всъщност аз вече времето за кафе си го загубих безсмислено на Петолъчката, така че газ напред.

И на контролата в Айтос не пих КАФЕ, но пък в съдийската кола имаше кола и вода, а в дисагите ми имах вкусни сандвичи, които носех от дома.

От контролата в Айтос тръгнах минута след Светльо и Диньо, но така и не успях да ги настигна ...

На няколко пъти се опитах да ги настигна, но започнех ли да натискам малко по-силно и крампите по бедрата се появяваха отново ... КОШМАР!

Продължих в нощта сам с умереното ми туристическо рандо темпо, без никакво по-особено натискане.

Оказа се обаче, след спирането на контролата в Айтос отново не съм стартирал изрично записа на трак ...

Отново Гармина не е записвал нови 16 км чак до Ветрен.

Някъде при Ветрен ми направи впечатление, че данните за километрите в показанията на Гармина НЕ се променят.

Явно след тези няколко рестартирания на Гармина се бяха нулирали някои от настройките му.

И тази настройка за автоматичен запис на трак и тази за яркостта на дисплея да е на минимума 10% се оказа, че са променени неочаквано.

За съжаление това второто с дисплея го установих чак на другия ден, когато се оказа че батерията на Гармина намалява по-бързо от нормалното.

След като вече на път от Резово за Бургас установих този проблем, проверих и коригирах всички изчезнали настройки всичко с Гармина отново си беше както трябва.

Общо липсващите 46 км от карането ми са: 30 км от старта в Сливенски минерални бани до Петолъчката + още 16км от контрола Шел Айтос до малко преди Ветрен.

 До Бургас пътя беше супер приятен, имаше едно две микро баирчета преди Българово и Ветрен и дълго супер приятно спускане чак до Бургас.

Бургас - най-добрият град за живеене!

Определено, ДА!

Не знаех, че Ветрен се води квартал на Бургас.

Табелата за начало на град Бургас във Ветрен супер приятно ме изненада!

Продължавах да карам с равномерно супер щадящо темпо, а натисна и крампите започват ... :)

През Бургас преминах бързо и неусетно.

Града свети, беше много топло НО ... НО след Ветрен ВЯТЪРА стана насрещен и определено много по-силен.

Ухххх! :)

Спрях чак на изхода на Бургас на бензиностанция Лукойл, която се намира в началото на пътя за Созопол.

Взех си 500 мл топла кола, изядох още един сандвич и докато дъвчех сандвича ето че се появиха още двама колеги Ицо и Иван Каменов.

Ицо го познавах от един варненски бревет 300 км, в който известно време карахме заедно, а с Иван се срещах за първи път.

Оказа се че имаме общи познати ... СВЕТА Е МАЛЪК! :) :) :)

Докато предъвквах последните хапки на сандвича ми гледам покрай бензиностанцията профуча Лазар.

Викам му: – Чакай! ... :) - но той беше вече далеч напред, напред.

Няколко минути след това с Ицо и Иван тръгнахме да настигнем Лазар.

Да, да ама НЕ! :)

Карах аз с тях двамата, настигнахме го Лазар в един момент, НО крампите ми викат: "Я си седи мирен и аре ако може малко по-спокойно!"

Така че аз отново продължих сам !

Вятъра вече беснееше насреща. Нощ е.

Сам съм отново и е ... леко потискащо като цяло.

Навел главата срещу вятъра малко по малко въртя, все покрай Моренцето, напред и все напред.

Няма почти никакви коли, завой след завой, баирче след баирче, само напред!

За сметка на насрещния вятър пък беше много топло!

Надолу чак до Резово пътя се вие между брега и Мистичната Странджа.

Скакалки и баирчета БЕЗ КРАЙ!

Ха нагоре, ха надоле и после пак!

И вятър си духа да, насрещен разбира се ... :)

Следващото ми спиране беше на бензиностанция Лукойл край Царево.

Температурата беше цели 16 градуса, супер приятно въпреки изпитанията на вятъра.

Със сигурност тук изпих още една кола 500 мл и хапнах нещо, но не помня точно какво ... :)

На бензиностанцията бяха Светльо, Ицо, Иван но продължиха напред малко след като пристигнах.

До Резово оставаха 30-тина километра, но нещо вятъра и постоянните скакалки тук започнаха да ме морят.

Започна да става някак по-тежко след цяла нощ каране сам.

За сметка на това обаче следващите 30 километра до Резово са почти постоянно в Странджата!

Обичам я тази планина!

Страхотна е! Мистична!

Може би с Пипс преминахме без да знам покрай някое от стотиците лековити и магични места в Странджа, защото тук някъде крампите ми неочаквано изчезнаха ... спряха ... Да!

Да, да аз вече карах така или иначе с моето щадящо равномерно темпо, но от тук чак до финала крампи повече не съм имал.

Ура! :)

В тази част на красива България съм минавал само няколко пъти набързо с кола.

О, колко е красиво тук! Прекрасно!

Споменах ли вече, колко много я обичам тази Мистична планина??? :)

До Резово имаше още 2-3-4-5 или даже 6? :) малко по-стръмни баирчета със стръмни спускания, демек и на връщане щеше да е същото: ха нагоре, ха надоле ... :)

Някъде след Синеморец пътя стана мокър но и бързо взе, че се развидели.

Ясно, валяло е дъжд ... После от Найден разбрах, че първата група добре ги било намокрило в Резово.

Е това да си по-назад си има както минуси така и безспорни плюсове! ... :)

Някъде 10 км преди Резово срещнах първите връщащи се обратно, Митко и още един колега не видях кой.

Малко след това докато криволичех нагоре по един баир профуча насреща и Лазар.

Още малко след това срещнах останалите от първата група, а още малко след това стигнах и до кльона на предграничната зона.

Двама гранични полицай стояха там в под един навес.

Усмихнаха ми се и ми казах да продължавам, явно бяха разбрали вече, че некви луди на колелета са тръгнали към Резово. :)

Контрола Резово! Ура!

Снимах набързо но от далеч знамето ни на границата, пийнах чашка - две кола, мисля че изядох и един банан и хайде обратно.

Пътя на обратно беше ... "ха нагоре, ха надоле" ... ДА! :)

Но междувременно се постопли още повече!

Райко се показа зад облаците и стана още по-приятно, а и вятъра (който ЗАЩО ли нещо намаля? :) ) вече ми беше в гръб!!!

До Лукойл Царево пътя мина някак неусетно.

Любувах се на прекрасните морски и планински гледки около мен, които на отиване пропуснах заради тъмнината и сега ги виждах за първи път!

Красота, да!

А и с всеки изминат километър се доближавах до Бургас, а след това стотина и нещо километра и финал!

На Царево отново срещнах Светльо и Диньо, щяхме да се засичаме с тях постоянно по оставащите контроли до финала.

Те тръгнаха точно като пристигнах, точно както на идване, а аз останах да пия капучино, 500 мл кола и изядох една бутер баничка от бензиностанцията.

Докато хапвах и гледам един колега профуча напред към Бургас.

Бързо доядох каквото беше останало, изпих каквото оставаше от бутилката кока кола и се изстрелях след колегата да го настигна.

Вече нямах крампи! Ура! 

Сега вече можех тук там по баирчетата отново да се изправям прав на педали и да натискам, но не много! ... :)

Не много натисках, защото дългата нощ каране срещу вятъра вече си казваше своето.

Настигнах колегата който гонех.

Не се бяхме засичали с него до сега на друг бревет.

Казваше се Станислав и беше от Бургас.

Темпото ни на каране беше еднакво и двамата заедно с него продължихме чак до дългото баирче след Айтос.

Някъде там около Айтос се разбрахме той да действа напред със своето си темпо, а аз съзнателно намалих и изостанах назад.

Опасявах се крампите да не се появят отново баш накрая, но за щастие до финала всичко беше ОК! :)

 Отсечката от Царево до контролата в Созопол мина неусетно в приказки със Станислав.

Разправя ми за бревет Резово 400 миналата година, било е кучи студ с бурен вятър ... СУПЕР ЕКСТРЕМНО!

Минахме покрай най-хубавото и любимо мое място - Шофьорския плаж, след това ей го на и Созопол.

На контролата в Созопол ни чакаше Ники Пенчев.

Оказа се че водата в съдийската кола свършила и няма никакви чешми наоколо, но пък се пови Иван Каменов който беше дошъл преди нас и донесе някакви бутилки с вода които купил от някакъв ресторант.

Хапнах един банан и сложих още един банан в джърсито, изпих две чашки кола на екс и газ напред! :)

След Созопол обаче се започна с първия от серията пороен ДЪЖД със страничен вятър.

Навлякох бързо черния дъждобран от Декатлон и продължихме със Станислав напред.

Супер доволен съм от този дъждобран!

Не го свалих чак до финала в Сливенски минерални бани.

До там ме валяха още два пороя, но като цяло се чувствах сух и без почти никакво изпотяване и ми беше топло заради плътната материя на дъждобрана.

Със Станислав чак до началото на Бургас карахме без проблеми, но на разстояние един от друг тъй като гумата на предния хвърляше ЯКО вода, кал и мръсотия от пътя в очите на този отзад.

В Бургас газ по бус лентата и ето ни в Морската градина и стигнахме до следващата контрола: Капана.

На контролата ме чакаше и Емо, моят верен ятак от Бургас. :)

Емо беше донесъл пържена скумрия, хапнах я на крак, изпих една кола и напълних бидоните с вода купена от Капана.

Станислав пък го чакаше жена му, с която и се запознах.

Светльо и Диньо пристигнаха заедно с нас на контролата, но поостанаха там за по-дълга почивка, а ние със Станислав се изстреляхме в пороя напред. :)

Валя ни силен порой от морската градина на Бургас чак до Ветрен.

Във Ветрен някъде за щастие се изваля и до малко преди Сливен беше СУХО без повече дъжд.

Ура! :)

На контролата Шел в Айтос отново ни чакаше съдийската кола на Ники Пенчев, най-верният и надежден съдя - ятак за всеки рандоньор!

Благодаря, Ники! :)

На тръгване от контролата в Айтос се появиха Светльо и Диньо, които в последствие отпрашиха напред.

Преди Карнобат обаче какъв БУРЕН МОЩЕН НАСРЕЩЕН Вятър ме задуха!!!

Викам си ако това продължи до Сливен ... УЖАС!

За щастие след Карнобат вятъра неочаквано престана.

Накрая на Карнобат го гледам Светльо излиза от едно крайпътно магазинче - кафене.

- Знам те че обичаш КАФЕ - вика ми - тука кафето е добро, а и можеш да заредиш преди последните баирчета!

Като чух за кафе ... познайте :)

КАФЕ? РАЗБИРА СЕ! ВИНАГИ! :) :) :)

Спрях заредих и последната кока кола 500 мл за този бревет, хапнах една две вафли и разбира се пих КАФЕ.

Докато се приготвях да тръгвам и гледам Иван Каменов профуча покрай кафенето.

Настигнах го малко след края на града, беше спрял в страни до пътя.

Каза ми че щял да спре за кратка почивка, бил паднал и се пребил на бензиностанцията в Айтос.

Колелото му поднесло на металната решетка точно на входа на бензиностанцията и паднал. Но като цял бил ОК.

Разбрахме се че аз продължавам напред бавно и ще ме настигне.

Явно и Иван междувременно точно като мен е намалил темпото в последната част на бревета, защото ме настигна около 5 минути след финала чак в Омега.

Оставащите 60 км до финала бяха относително равни, но ми се сториха някак много тягостно дълги ... някак безкрайни! :)

Някъде в началото на околовръстното на Сливен вече беше тъмно, заваля леден дъжд със силен вятър ...

Хъх!!! :(

Батерията на радара ми свърши, така че се наложи да преместя отзад едно от мигалките от кормилото ми, за да съм добре видим и за идващите зад мен коли и камиони.

Особено важно в този дъжд и вятър.

Като цяло дъжда през последния един час беше най-студен от целия бревет ...

Най-накрая ето, че завих и се озовах върху добре познатия паваж точно пред Омега.

Финал! Ура! :)

 По-долу пускам линк към карането в Garmin: 

https://connect.garmin.com/modern/activity/10675172906

От трака липсват 30 + 16 км от началото на този предизвикателен бревет.

Вечерта след бревета е една от най-любимите части от всеки един дълъг и предизвикателен бревет!

Обсъждахме, хапвахме, смях на корем ... и така.

Чак след финала на Резово 400 се засякохме с Лазар в Омега след бревет за повече време и получих нещо много Ценно, което ме чакаше от края на миналата година:

Кристална купа и грамота за 3-то място Коломаратонец на годината за 2022 г. ....

Съвсем наскоро през 2020г. бях Коломаратонец НОВОБРАНЕЦ на годината! :)

По принцип винаги съм се отнасял несериозно и с усмивка към всякакви значки, награди, съревнования и потупвания по рамото пред строя, НО конкретно тези грамоти и купи от Сливенски кристал седят на видно място у дома!

Те са символ на хилядите километри по Пътищата, заедно с верни другари или в доста моменти сам, но разбира се с ВЕРНИЯ Пипс!

Толкова много люта пот в очите и толкова много Прекрасни гледки в Душата!

БлагоДаря!

P.S. След последния трети за деня порой, който ме валя последните 20 км преди финала на бревет Резово 400 нямах никакви сили да почистя Пипс.

Просто прибрах Пипс в колата и му се извиних телепатично, а той ми отвърна с усмивка: „Споко! Свикнал съм ...“

Два дни след бревета чак свалих от него сигурно поне килограм кал, сол и пясък.

Докато карах по околовръстното на Сливен в ледения дъжд си мислех: „Е са, ако е тука, сега спукам гума ... просто съм до тук!

P.S. Spas Hristov: Лупо, сподели впечатления от курбела с повече от 16 зъба разлика....моля

Spas Hristov НЯМА да го разтопя и няма да го продам! :)

Сега след като карах вече няколко седмици с курбел с рамо 175мм и плочи 52х34 зъба ми се изясниха МНОГО НЕЩА, които преди това само смътно ми се въртяха в главата ...

Историята започва така:

Есента около година преди първия ми бревет SR600 (демек преди около 2.5 години), карах с вело легендата Жоро Пчелата на 70 г от Плевен, който все още едвам го стигам нагоре по Беклемето.

Споделих му че баирите са ми МЪКА ... голяма мъка.

Жоро ми вика:

- Глей са, Любо от 60 годишната ми практика на велосипед мога да споделя следното:

- Има два типа катерачи, едни въртят на лесна предавка с висок каданс, АЗ обаче обичам да катеря на по-тежка предавка с по-нисък каданс.

Тъй като много уважавам и ЦЕНЯ опита на Жоро реших цяла зима да катеря баирчетата около мен с големи плочи и малка касета ...

Сложих курбела ми Dura Ace 52/39 с рамо 172.5 мм + касета 11-28 .... ....... ......... и започнах редовно цяла зима ха нагоре, ха надоле ...

След края на зимата започнах без проблеми да се качвам от Осъма най-горе до края на баира към Деветаки (около 250-300м денивелация) изцяло и само прав на педали като горе се чувствах съвсем ОК.

Скоростта ми на катерене за 5-6 месеца се подобри значително в сравнение с преди това и ... СЕ ВЛЮБИХ В БАИРИТЕ!

Пристрастих се някак към очарованието на баирчетата ...

Мисля, че през Юли месец същата година на 40+ градуса заедно с Митко Велчев и Валерката изкарах с тези курбели и тази касета първия ми планински катерачески бревет SR600 в Дефилето ...

SR600 са бревети с дължина 600 км и 10 000 м денивелация.

Обаче се оказа, че касетата 11-28 и малката плоча 39 зъба на курбели НЕ са особено подходяща за 3 дни постоянно катерене на баирчета! :)

Такааа ... през тези 6-8 месеца вървях нагоре в тренировките ми по баирите.

След този въпросния първи бревет SR600, обаче реших да сложа по-леките ми курбели 50/34, които ВНИМАНИЕ са с рамо само 170 см ...

И след това навлезнах в ПЛАТОТО на развитието ми в катерене на баирчета ...

Скоростта и възможностите ми по баирите СПРЯХА да се развиват!

ФАКТ!

Всичко това продължи година и нещо, докато не взех новите курбели за кито стана на въпрос в началото на този пътепис.

Курбели Ултегра с плочи 52х34 и рамо 175мм!

Както писах с тях само 30 км след старта на бревет Резово 400 км и започнаха безумни крампи?!?

Още по-страшното беше 2-3 дни след бревета - имах БЕЗУМНА мускулна треска???

Аз мускулна на бях имал грам след бревет 1000 или 1400км или след SR600, а сега КВО СТАНА???

Мускулната треска беше на мускулите на бедрата - квадрицепса.

Досега след тежък бревет лека мускулна имах само на подбедреницата и нищожна мускулна на бедрата ...

Обясних си всичко малко след като се възстанових и продължих да карам с тези курбели.

Попрочетох доста изследвания по темата и какво се оказа ...

С курбели с по-дълго (оптимално за дължината на краката ти) рамо и по нисък каданс се товари повече големия мускул на бедрата - квадрицепса, докато при каране с по-късо рамо и висок каданс се товари повече мускула на подбедреницата и жилите ...

Наскоро изкарах с новия курбел 52х34 с рамо 175мм един бревет SR200: 200км с 3250м денивелация и познайте: Да, НЯМАХ абсолютно никаква мускулна след него.

Квадрицепса след Резово 400 и тренировките се беше възстановил и като цяло се беше развил!

Сега с тези курбели катеря Деветашкото плато отново само прав на педали, скоростта ми е по-висока в сравнение със същото катерене седнал през последната година.

ВНИМАНИЕ: всичко това при условие, че горе след като кача баира почти на съм изпотен и задъхан.

Според мен докато карах седнал преди това с късия курбел през последната година и нещо ми беше някак по-тежко ...

Сега основно катеря баирчета като редувам повече прав на педали и по-малко седнал.

Използвам времето седнал нагоре по баира дефакто да почивам преди отново да се изправя и да карам прав на педали.

Лично за мен това се оказа, че е най-добре работещ вариант.

Спасе, а относно плочите 52/34 с разликата повече от 16 зъба: НЯМА НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ!

Всичко в тази конфигурация си работи като по часовник!

P.S.2 ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ GPT-4 :)

Както стана на въпрос по-горе, малко след бревет Резово 400 за първи път се сблъсках с Изкуствения Интелект ChatGPT.

Малко след това беше и първия ни контакт и с по-новата му версия GPT-4 създадени от OpenAIм спонсориран от Micro$oft ...

Действително съм силно ВПЕЧАТЛЕН от възможностите му.

Да, определено след създаването му и пускането на Духа от бутилката Света се промени!

Света се промени така както след създаването на Интернет и така като след пускането на Смартфоните ... но повечето хора все още въобще НЕ го и осъзнават.

Изкуствения Интелект (ИИ) GPT-4 освен всичко друго пише есета и поеми ... и се справя ДОСТА ДОБРЕ! 

По-долу пускам няколко примера на поема и пътепис написани от ChatGPT по темата БРЕВЕТ РЕЗОВО 400.

 

 "Напиши пътепис за бревет Резово 400 км проведен на 10 и 11 Март тази година с вечерен старт в 21ч в Сливенски минерални бани.

Подобри пътеписа с по-малко детайли за местата, през които минаваме и повече лични впечатления от красотата на природата и повече емоция от карането на велосипед"

 

 "Здравейте, това е Bing. Мога да ви помогна да напишете пътепис за бревет Резово 400 км.

Ето един примерен текст:

Бревет Резово 400 км беше едно от най-големите предизвикателства в моя живот.

Стартирахме в 21 часа от Сливенски минерални бани и трябваше да преминем 400 км за по-малко от 27 часа.

Пред нас се разстилаше маршрут през Бургас до Резово и обратно, изпълнен с красиви пейзажи и тежки изкачвания.

В началото се чувствах добре и се придържах към групата от опитни радоньори, които диктуваха умерено темпо.

Насладих се на видовете на Черно море и Странджа планина, както и на приятната компания и разговорите по време на контролните точки.

Особено ми хареса контролната точка в Китен, където имаше топла супа и сладкиши.

Нощта обаче беше друга история.

Температурата падна до около 1 градус Целзий и трябваше да облека всичките си дрехи за зимно колоездене.

Осветлението беше слабо и трябваше да разчитам на фаровете на колелата ни.

Групата се разпадна и останах сам да продължавам напред.

Беше трудно да остана буден и концентриран след повече от 12 часа без спане.

Най-тежката част беше изкачването до Резово, което беше последната контролна точка преди обратния път.

Пътят беше стръмен и изпъкнал, а вятърът духаше против мен.

Чувствах силна умора и болка в краката и гърба.

Мислех да се откажа, но нещо в мен не ми позволяваше да го направя. ( ... :) )

Когато стигнах до Резово, имах самочувствие за постижение.

Успях да стигна до най-южната точка на България на колелото!

Взех картончето за контролния печат и рестартирах колелото за последните 200 км.

Обратният път беше по-лесен поради факта, че имах положително надморско изоставане и благоприятен вятър.

Сутринта слънцето изгря над хоризонта и освети златистите поля на Добруджа.

Почувствах нов прилив на енергия и оптимизъм.

Последните километри преминах без особени затруднения.

Завих към финала в Сливенски минерални и видях останалите участници да ме очакват с усмивки и аплодисменти.

Предадох картончето за контрол и получих медал за успешно завършване на бревета.

Бях изключително щастлив и горд от себе си.

Преодолях 400 км за 24 часа без да спра да спя или да се откажа.

Осъзнах, че имам силата и волята да постигна всичко, което си поставя за цел.

Бревет Резово 400 км беше незабравимо изживяване за мен.

Видях прекрасни места, запознах се с интересни хора и тествах своите граници.

Научих много неща за колоезденето, но и за себе си.

Сигурен съм, че ще повторя това приключение в бъдеще."

 

P.S.3 На снимките тук в страни можете да прочетете и ПОЕМАТА написана от GPT-4 по темата БРЕВЕТ РЕЗОВО 400

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНИ! ДА!

Приятели,  с огромен интерес Очаквам коментарите ви под този подкаст!

Какво мислите за този Пътепис - Подкаст?

Допада ли ви формата?

Не стана ли отново прекалено дълъг?

Какво мислите за Изкуствения Интелект и ефекта му върху реалността и обществото ни?

Може да споделите вашите впечатления, съвети, препоръки като коментар под Дауншифтър Подкаста в Spotify, YouTube или Apple Podcast.

Коментарите са супер добре дошли под линка във Фейсбук и разбира се най-отдолу в  края на публикацията в Дауншифтър Блога.

Благодаря на всички вас, че отделихте от времето си за този Пътепис - Подкаст в Дауншифтър Блога!

Аз съм Lupo и ви желая Късмет!

И карай да е весело!