Здравейте приятели, това е подкаст "Загадъчни Истории" и днес тръгваме на едно супер вълнуващо историческо проучване - наблюдение на живота на Влад III Дракулa, познат още и с прозвището си Влад Цепеш.
"Цепеш" идва от от румънски и означава "кол".
- Защо пък кол? - ще се запитат някои.
Предстои ни в дълбочина да наблюдаваме живота, подвизите, светлите и мрачни моменти от живота на Влад III Дракулa.
След малко и ще разберем, защо тогава през 15-ти век единогласно и турци и сакси и власи го нарекоха Влад Побиващият на колове.
Настройвам машината на времето да ни пренесе в средата на 15-ти век в изконните български земи разположени на север от река Дунав в добре познатото ни Влашко.
Сега точно е момента да си сипете чаша дъхаво арабско кафе. Пригответе се за потегляне!
Влашко е обширна основно равнинна територия разположена между Карпатите на север и река Дунав на юг.
Земя останала за сега все още свободна от кървавия турски ятаган.
Аз се казвам Любо, приятелите ме наричат Lupo и днес съм водача ви в тази подкаст бойна колесница, с която днес пътуваме из тези все още свободни български земи.
Дий конче! Потегляме!
45 градусова жега и пек. Дърво и камък се пука.
Препускаме невидими в полето през месец Юни на 1462 година.
Тогава точно през Юни 1462 година огромна османска армия под командването на султан Мехмед II настъпва към град Търговище столицата на свободно Влашко.
След седмици на изтощителни засади и сражения, които водят до смъртта на хиляди , аскера съставен от еничари, спахии и башибозук се подготвя за дълга обсада на влашката столица.
Но когато елитният кавалерийски авангарден отряд от безжалостни еничари е изпратен далеч напред пред основната сила на султана, те се натъкват на гледка, която ги потриса до мозъка на костите им.
Те попадат в гъста гора от побити на дълги колове тела.
Над двадесет хиляди османлии пленници, висят побити на дълги коловете.
20 хиляди тела разлагащи се в летните жеги пред стените на столицата Търговище.
Гъстата гора от колове и трупове се простира на повече от два мили в дължина и е оформена под формата на огромен кървав полумесец, достигайки повече от половин миля в ширина.
Тази зловеща реалност, в която се озовават османлиите била далеч , от това, което даже тази безжалостна черна турска напаст е можело да понесе.
Размерът на ужаса и поразителният екстремизъм на тази гледка сломили бойният дух на армията.
Султан Мехмед II заедно с армията му се оттегля обратно далеч далеч там някъде зад Дунава, далеч от столицата Търговище.
Архитектът на тази ужасяваща победа е Влад III Дракула.
Неговото находчивост, военният му гений и преди всичко неговият екстремизъм спасиха и този път народа му от посичане и заробване.
Но същите тези черти – екстремизмът на Влад Дракула, неговата готовност да направи всичко и да отиде по-далеч от всеки друг в стремежа си към победа, и неговото нежелание да направи компромиси в крайна сметка довеждат и до неговото падение.
Това е невероятната история на Влад III Дракула – Побиващият на колове.
Влад III Дракула – Побиващият на колове
Влад III-ти е роден на 7 Декември 1431 година.
Младия Влад е внук на известния болярин и войвода на Влашко Мирчо Стари и е син е на настоящия войвода на Влашко Влад II Дракул.
Младия Влад се ражда във време на големи конфликти между разединените християнски царства на Балканите, Централна Европа и османските турци, които са твърдо решени да завладеят всичко.
Влад е роден във влашки аристократичен род. Аристокрация известна като боляри.
Социалната структура на Влашко общество е сравнително проста: имаме свободни селяни, които обработват земята, прослойката на болярите които ги управляват, а над болярите управлява воеводата.
Имайте в предвид обаче, че тогава в онези мрачни времена не съществува и твърдо определена наследственост между воеводите управители на Влашко.
Легитимните управители трябва да произхождат от царската линия произлизащи от Бесараб I-ви, но никой войвода не успява да управлява спокойно за дълго време.
Има постоянни опити за узурпация на трона от страна на братя, братовчеди и незаконни синове на двете основни фракции борещи са надмощие да седнат на влашкия трон.
Постоянни борби между смъртни врагове от фракцията Дракулещи и другата болярска фракция на Данешти.
В действителност наследяването на трона зависи от това кой е най-силния в момента и често се свеждаше до това кой претендент има подкрепата на външните съюзници.
Външни съюзници защото малкото Влашко е притиснато между много по-големи и много по-могъщи царства и империи.
Бащата на младия Влад като воевода на Влашко е принуден от обстоятелствата да се подчини и да лавира в интересите на един от по-силните чужди господари.
Влад II е принуден да се подчини или на мощните си съседи от север - кралство Унгария или да стане васал на току що пристигналата империя на османските турци на юг от Дунав.
За да разберем напълно мотивацията и изборите които взема в живота си младия Влад III Дракула, първо трябва да проследим дълбоко в основа действията на неговия баща.
Влад II Дракул
Изборите на стария Влад II Дракул, неговите съюзници и врагове, и ужасяващият начин на неговата смърт, всичко това има огромно влияние върху изграждането на характера на неговия син Влад III.
Често супер екстремните действия, които младият Влад III Дракула ще предприеме по-късно първо за да стане воевода, а след това и за да се задържи на трона и да продължи да бъде войвода ще разберем много по-лесно, след като се запознаем с живота и смъртта на дядо му Мирчо Стари и на баща му Влад II Дракул.
Младия Влад е внук на известния болярин и войвода на Влашко Мирчо Стари.
Мирчо Стари е много близък до българския царски двор, е син на подчинения на българския цар войводата Радул I-ви и е поставен за войвода на Влашко през 1386 г. от българския цар Иван Шишман.
Цар Иван Шишман бил недоволен от войводата предшественик на Мирчо - Дан I, преминал с войските си отатък Дунава, сваля от власт и убива Дан I и назначава за войвода на Влашко Мирчо Стари.
Живота на Мирчо Стари е изпълнен с битки срещу турците рамо до рамо с войските както на царя на Търновското царство Иван Шишман, така и с с видинския цар Константин II Асен.
В други моменти от управлението се налага на Мирчо да стане васал на турците и даже периодично да се съюзява с турски фракции борещи се за надмощие ви султанския престол.
Бащата на героя на днешното ни разследване Влад II-ри е незаконно роден син на Мирчо от държанката му Толмай.
Храбрият войвода Мирчо Стари умира през 1418 година и е наследен от единствения си законнороден син Михаил I.
Междувременно незаконно родения му син Влад II е изпратен като заложник в кралския двор на Сигизмунд, управляващ Унгария.
Според записите на самия Сигизмунд, Влад е обучаван на високо ниво в унгарския двор и изживява младежките си години в градове Буда, Нюрнберг и други.
След смъртта на неговия баща титлата войвода на Влашко е наследена от единствения му законен син - Михаил I.
Но само две години по-късно, Михаил е убит в сражение със своя братовчед, Дан II.
През следващото десетилетие Дан и един от другите незаконни синове на Мирчо Стари, Раду II Празнатаглава, водят борба за трона на Влашко.
В началото на 1423 г., II напуска Буда, опитвайки се да стигне до Полша без разрешението на своя покровител - унгарския крал Сигизмунд, но е заловен преди да достигне границата.
Скоро след това, Сигизмунд обявява Дан II за легитимния владетел на Влашко.
Междувременно Сигизмунд изпраща Влад на мисия да посрещне византийския император Йоан VIII Палеолог по време на неговото посещение във Венеция през 1423 г., с цел да сформира алианс срещу турците.
Влад се присъединява към императора в неговото връщане в Константинопол и остава там 6 години до 1429 г.
Византийският хронист Дука записва, че Влад II става част от армията на император Йоан VIII Палеолог и получава достъп до императорския двор.
Осъзнавайки, че Йоан Палеолог всъщност няма намерение да му помогне да завладее Влашко, Влад се завръща при унгарския крал Сигизмунд.
Около 1430 г., император Сигизмунд му възлага задачата да пази южната граница на Трансилвания от турските набези.
На 8 февруари 1431 г., той е въведен в Ордена на Дракона и е наречен официално Влад II Дракул - Дракон.
По-късно същата година Влад II Дракул е коронован за господар на Влашко на церемония в Нюрнберг.
През лятото обаче полубрат му Александру I Алдя влиза във Влашко с подкрепата на Молдова и сваля Дан II от трона.
Влад заема влашкия трон едва през 1436 г., като наследник на своя брат Александру I Алдя, чийто проосмански курс предизвиква неспокойство сред болярите.
Александру умира сериозно болен през есента на 1436 г., а Влад се издига на трона с подкрепата на трансилвански войски, отказвайки да продължи политиката на брат си като васал на турците.
Неговото отказване да преподпише договора с османците подтиква тяхното нападение срещу Влашко.
Смъртта на император Сигизмунд и въстанието на трансилванските селяни през декември 1437 г. ослабват Унгария.
Това и принуждава Влад II да потърси помирение с османците, заклевайки се във вярност пред Мурад II в Одрин.
Това помирение включва ежегоден данък и участие в османските военни кампании.
Влад управлява до 1442 г., когато по подозрение в измяна султана го вика в Одрин.
Там Влад е арестуван и държан в плен в Галиполи, докато на трона във Влашко е поставен син Мирчо II.
Междувременно Османската анексия на Влашко е разбита от Янош Хуняди, който от своя страна поставя на трона във Влашко протежето си Басараб II.
През следващата година Влад връща трона си с подкрепата на турците, плащайки голяма цена - изпращането на синовете си Влад III и Раду като заложници в тогавашната столица на османците Одрин.
След като Янош Хуняди побеждава османците и сключва мир с тях, Влад II отново променя на 180 градуса външната си политика, ставайки съюзник на унгарците.
Той се среща с унгарския и полски крал Владислав III и предоставя помощ от 4000 войника под командването на сина си Мирчо при кръстоносния поход срещу турците.
Поражението на Владислав III и смъртта му в битката при Варна водят до пленяването на Янош Хуняди от Влад по време на отстъплението през Влашко.
Янош Хуняди вероятно е пленен поради грабежите на унгарските войски и вината, която Влад и сина му Мирчо II приписват на Хуняди за поражението.
Янош Хуняди е освободен срещу голям откуп но това пленяване засилва враждата между двамата.
Влад Дракул и неговият син Мирчо участват в кръстоносна кампания през 1445 г., като превземат Тутракан, Гюргево и Русе, но безуспешно обсаждат Никопол.
През 1446 или 1447 г., Влад II за пореден път сключва мир с османците, съгласявайки се да върне българските бежанци от Влашко обратно в Османската империя ...
През декември 1447 г. влашките боляри, подстрекавани от Янош Хуняди въстават срещу Влад и го убиват в блатата край Илфов, а неговият голям син и пряк наследник Мирчо е ослепен и погребан жив в Търговище.
Българските корени на Влад III Дракула
И така крайно време е да се върнем обратно към главния герой на днешното ни историческо изследване Влад III Дракула.
Наречен е Дракула - с "а" накрая защото е син на баща си Влад II Дракул посветен в ордена на Драконите.
Влад III е внук на Мирчо Стари и е син на Влад II и на Василиса дъщеря на молдовския войвода Александър Добрия.
Така приятели тук е и момента да изясним един от много важните аспекти от това изследване.
Българин ли е Влад III Дракула или не?
Лично според мен българските му корени са безспорно ясни пряко проследими чрез кръвта на дядо му Войводата на Влашко Мирчо Стари.
Според твърденията на изтъкнатите български академици историци и археолози Николай Овчаров и Пламен Павлов, Влад Дракула има български произход.
Професор Овчаров, който наскоро откри доказателства за обсадата на Дракула през 1461 г. на средновековната крепост "Калето" в Свищов се задълбочил сериозно в изучаването на влахо-български исторически документи.
Целта на Николай Овчаров била да докаже с документи, че между Търновското царство и воеводите на Влашко съществува пряка кръвна връзка.
Допълнително, изследванията показали че до края на XVII век аристокрацията във Влахия говори и пише на български език.
"До XIII век българските земи наричани Влашко на север от Дунав са под управлението на български боляри, където българският език и писменост са официални," споделя проф. Овчаров.
Той добавя, че влашките и молдовските воеводи, които продължили съпротивата срещу османците след падането на България под турско робство, са преки потомци на българо-куманската династия Басараб.
"Влад III Цепеш е внук на Мирчо Стари - съюзник на цар Иван Шишман. Те са сред най-упоритите борци срещу османското нашествие на Балканите. За разлика от други владетели, те двамата никога не са предоставяли войска на Османската империя. Мирчо Стари е основател на династичния клон, от който произлиза Влад Цепеш," разказва професор Овчаров.
По документи от XV-XVI век, истинското име на Дракула е Влад.
Цитирам отново господин Овчаров: "Това е факт, който румънските историци често пренебрегват. Името 'Йоан' е традиционно българско, идващо от Йоан Рилски, защитник-светец на българите. Въпреки че българската държава вече не съществува, нейната традиция продължава чрез влашките и молдовските воеводи," - добавя археологът.
Освен това, нека изрично сега да изясним и факта, че Дракула не е свързан с вампиризма и името му не означава "дявол".
Псевдонимът "Дракула" идва от членството на баща му Влад II в Ордена на Дракона, основан в началото на XV век за борба срещу турците.
Псевдонима "Цепеш" (кол от румънски) е придадена на Влад заради неговия метод да набива на кол пленниците.
Според проф. Пламен Павлов, предшественик на Дракула е българския болярин Басар, чийто гроб е открит в църквата "Св. 40 мъченици".
Нека НЕ забравяме факта, че в Румъния пишат на кирилица чак до средата на XIX век.
Живот и борба на Влад III Дракула
Влад е Роден на 7 декември 1431 г. в къща в Сигишоара, която по това време е част от Унгарското кралство.
Днес, в Сигишоара се предлага на туристите обиколка на дома, където се твърди, че е роден Влад III.
Този дом сега е превърнат в музей, посветен на средновековните оръжия и експонати, свързани с Влад, въпреки че липсват каквито и да било точни исторически доказателства за това конкретно място като негово родно място.
Замъкът Бран, разположен близо до град Брашов в днешна Румъния, е друг подобен пример за място, често свързвано погрешно с Влад Цепеш.
Няма никакви убедителни доказателства, че Влад III Дракула е роден точно там, че е живял там или че е управлявал крепостта Бран.
През 1443 г. баща му Влад II Дракул възстановява властта си във Влашко с помощта на султан Мурад II.
В знак на благодарност, Влад II се задължава да плаща годишен данък на турците и се задължава да изпрати двама от своите синове, младия Влад и Раду III, като заложници в Османската империя.
Влад Цепеш прекарва в империята до 1448 г., докато брат му Раду остава с турците чак до 1462 г.
През 1447 г. турците освобождават Влад, след като го информират за убийството на баща му в блатата край Илфов от боляри, подстрекавани от унгарския регент - губернатор Янош Хуняди.
Също така тогава точно е убит и неговият по-голям брат Мирчо II, който е ослепен и погребан жив в Търговище.
Владислав II новия войвода на Влашко.
Янош Хуняди назначава братовчеда на Влад, Владислав II, за нов войвода на Влашко.
Хуняди започва военна кампания срещу османците през есента на 1448 година, като Владислав II го придружава.
На седемнадесет годишна възраст, Влад Цепеш, подпомогнат от турска кавалерия и войските на Мустафа Хасан паша, предприема първите си стъпки към завладяването на влашкия трон.
Два месеца по-късно, обаче, е победен в битка от убиеца на баща си - Владислав II.
На 20 август 1456 г. Влад най-накрая успява да победи и да убие своя смъртен враг Владислав II.
Това отбелязва началото на най-дългия период от неговото управление – шест години, през които той извършва много противоречиви деяния, които създават неговата страшна слава.
Първата важна стъпка, която той предприема, е да отмъсти на болярите от Търговище за смъртта на баща си и особено за супер жестокостта към брат му Мирчо, който да си припомним е ослепен от тях и погребан жив.
На Великден през 1459 г. Влад III кани всички боляри от столицата Търговище на празничен великденски пир. Към края на пира нахлуват неговите хора и арестуват всички нелоялни болярски семейства.
Най-възрастните боляри са набучени на кол, а останалите са принудени да изминат около 80 километра пеш от столицата до град Поанари.
Оцелелите от този марш са принудени да работят на строежа на крепост край река Арджеш.
Имуществото на подлие боляри е раздадено на народа, а убитите и изгонени боляри са заменени с други, които до този момент са имали среден или нисък ранг.
По този начин Влад III Дракула създава вярна нему нова аристокрация и свое силно лоби от верни хора в столицата.
Влад Цепеш става известен из цяла Европа с бруталните си наказания.
Според най-вероятно силно преувеличените клевети описани в различни памфлети издадени от богатите немски търговци от автономните градове на Трансилвания - саксите, Влад често бил нареждал те саксите да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и други.
Той харесвал да отрязва носовете, ушите, гениталиите или езиците на своите жертви.
Неговото любимо наказание обаче е набиването на кол, което му носи прякора Влад „Побиващия на кол“ (Цепеш).
Наказанието се състои в следното: слугите на Дракула промушвали кол през ануса на наказания, докато кола се покаже през устата.
Те били толкова умели, че знаели как да извършат деянието така, че жертвата да остане жива и да страда.
Такива наказания Цепеш бил налагал на трансилванските немски търговци (саксите) през 1457, 1459 и 1460 г., тъй като те нарушавали издадените от него търговски закони, с цел да наложи протекционистични мерки за влашките търговци.
Вероятно допълнителен мотив за суровите действия на Влад срещу продажните и неблагонадеждни трансилванските търговци от саксонски произход е фактът, че те точно с многото си пари подкрепяли периодично различните претенденти за трона на Влашко
Обикновено точно богатите Саксонските търговци от автономните градове в Трансилвания финансирали периодичните граждански войни за трона във Влашко, граждански войни опустошаващи и отслабващи Влахия особено спрямо надвисналата заплаха от страна на турците.
Точно за това и по този жесток начин веднъж за винаги Влад най-вероятно успява да ги сплаши и да се справи със заплахата дебнеща го в гръб от тяхна страна и да се съсредоточи в борбата срещу големия враг османската империя.
В зората на 1462 година, Влад Цепеш започва своята смела кампания срещу османците на юг от Дунав, опожарявайки цяла Мизия (от Видин до Черноморието) и оставяйки след себе си пътека на разруха с над 23 884 убити турци и българи.
Когато по-късно двама султански посланици идват при него и отказват да свалят чалмите си в знак на уважение, Влад взема решение, символично и брутално – той заповядва чалмите да бъдат приковани към главите им с пирони.
Това действие е съпроводено с отказа му да плаща данък на султан Мехмед II.
В отговор, султанът организира масирана военна офанзива срещу Влашко.
Османската армия, наброяваща над 150 000 души, влиза във влашките земи, като значително превъзхожда силите на Влад.
Влад предприема супер радикални мерки в отпор на турското нашествие.
Той отравя кладенците, опожарява нивите отвежда на север домашните животни и хората.
Оставя огромната турска армия без местни източници на вода и храна.
Владетелят на Влашко се оттегля в крепостта Търговище, предварително опустошавайки цялата южна територия и лишавайки османците от ресурси.
Юни 1462 година огромната османска армия под командването на султан Мехмед II настъпва към град Търговище столицата на свободно Влашко.
След седмици на изтощителни засади и сражения, които водят до смъртта на хиляди турци, аскера съставен от еничари, спахии и башибозук се подготвя за дълга обсада на влашката столица.
Но когато елитният кавалерийски авангарден отряд от безжалостни еничари е изпратен далеч напред пред основната сила на султана, те се натъкват на гледка, която ги потриса до мозъка на костите им.
Те попадат в гъста гора от побити на дълги колове тела.
Над двадесет хиляди османлии пленници, висят побити на дълги коловете.
20 хиляди тела разлагащи се в летните жеги пред стените на столицата Търговище.
Гъстата гора от колове и трупове се простира на повече от два мили в дължина и е оформена под формата на огромен кървав полумесец, достигайки повече от половин миля в ширина.
Тази зловеща реалност, в която се озовават османлиите била далеч повече, от това, което даже тази безжалостна черна турска напаст е можело да понесе.
Размерът на ужаса и поразителният екстремизъм на тази гледка сломили бойният дух на армията.
Султан Мехмед II заедно с армията му се оттегля обратно далеч далеч там някъде зад Дунава, далеч от столицата Търговище.
Тази стратегия на безумен терор и ужас дава резултат.
Да, османците се оттеглят, епизод, който дори Виктор Юго описва в своето произведение „Legende des Siècles“.
Още една славна победа за Дракула, прогонвайки врага обратно през Дунав, но междувременно страната му е болезнено и жизнено засегната от това последно нападение и народът е на ръба на срив.
Това, което османците не можаха да постигнат със сила, щяха да завършат съвсем скоро с хитрост.
Това ще да доведе до падането от власт на Дракула и да го принуди да избяга от Влашко далеч на север.
След оттеглянето си от Влашко, Мехмед II освобождава по-малкия брат на Влад, Раду Красивия и го поставя начело на военни сили, за да се опита да завземе влашкия трон.
Да, Дракула току що е спасил народа си от турско завоевание, но на каква цена – земята е опожарена, водите отровени, десетки и стотици семейства остават мъже и без бащи.
И ето че точно тогава се повява брат му Раду, подкрепен от малък османски контингент.
Раду Красивия идва за да предложи на власите мир и благоденствие под свое ръководство.
Всички недоволни влашки болярски фамилии и фракции, които Влад е обидил през годините, скоро се събират около Раду, без съмнение помогнати и мотивирани от бездънните торби с османски злато.
Нека не забравяме и Саксонските градове на север, богатите търговци сакси сега особено силно подкрепят Раду у неговото дело, като влагат своя политически и финансов ресурс в неговата подкрепа.
Влад Дракула беше честен и смел, но екстремист, докато брат му Раду им предлага къде къде по-умерен и приемлив път.
Благодарение на всичките тези интриги и безкрайни интереси и огромни финансови манипулации Раду Красивия успява да измести брат си от властта, като го прогонва до замъка Поенари на река Арджеш.
Според легендата, това е моментът, в който съпругата на Влад Дракула се хвърля в реката, за да избегне плена.
Този момент е впечатляващо оживен от Франсис Форд Копола във филма „Дракула“.
Влад III Дракула все пак успява да избяга от обсадата, използвайки таен проход и избягва през Карпатите далеч на север в Трансилвания, където се среща с унгарския крал Матияш Корвин.
Влад иска да се срещне с него като вероятно се надява да получи унгарски сили, за да си възвърне трона.
Отчаяният Влад има наистина много малко други възможности, но всъщност това е капан и Дракула е пленен в името на унгарския крал.
Но Дракула този път няма да претърпи ужасно и унизително пленничество, напротив.
Унгарците намират за много по-полезно да държат съперника за Влашкия трон под свое влияние, за да насърчат по този начин настоящия владетел на Влашко да се държи добре и да внимава в картинката.
Дракула е удостоен с почетна позиция в унгарската армия и дори му е предложен брак в унгарското кралско семейство в замяна на прехода от православна към католическа вяра.
През следващите години османците продължават да откъсват части от Балканите, особено Албания, която се бори под водачеството на Искандер бег.
Подкрепената и подстрекавана от османците Влахия управлявана от Раду III Красивия започва война и пряк сблъсък с Молдова управлявана от Стефан Велики.
Стефан побеждава Раду в битка и Раду Красивият страхливо избяга, оставяйки свойте съкровища, великолепните си дрехи, своите знамена и изненадващо Раду изоставя там и съпругата си и дъщеря си.
Победеният и унижен Раду III умира малко след това от болест, а Басарат III, подкрепен от османците, заема трона на Влахия.
Връщаме се обратно в Унгария където отново изгрява звездата на Дракула и идва времето на Дракула отново да действа.
За да си осигури пълната подкрепа на Унгария, Влад се ожени за Илона, дъщерята на стария съюзник на Влад - Марко Чиладжи.
Тя е братовчедка на краля, така че Влад се превръща в част от клана Хуняди.
Той има двама сина от нея, а заедно те всички с по-големия му незаконен син живеят заедно на унгарския двор.
Екстремиста беше реабилитиран и дори става уважаван в очите на европейското благородство.
Когато османците се опитат да завладеят Молдова през 1474 г., те са подкрепени от 17 000 влашки войски под командването на Басарат III.
Турците имат огромна армия от 120 000 души, но са блестящо победени от Стефан Велики в битката при Вашли през януари 1475 г.
Османската армия, водена от Мехмед II, е огромна.
Тя наброява около 120 000 войници, включително еничари, спахии и башибозук.
Молдовските сили, водени от Стефан Велики, са много по-малки.
Те наброяват само около 40 000 войници.
Стефан Велики е известен със своята военна тактика.
Той използва гористия терен на Васли, за да се възползва от численото превъзходство на османците. Той разполага своите войски в засада и атакува османците, когато те са най-малко подготвени.
Битката започва в ранните часове на сутринта. Молдовците нападат османците от всички страни. Османците са изненадани и бързо започват да губят.
Мехмед II е ранен и е принуден да напусне битката.
Османците са разбити и се оттеглят.
Битката при Вашли е едно от най-значимите победи на християнските сили срещу османците. Тя спира османското настъпление в Европа и запазва независимостта на Молдова и Влашко.
Пред лицето на това поразително поражение влашките сили на Басарат не само избягали, но се обърнали срещу османците - нападнали ги и обсаждат и пленяват турските бойни знамена.
Това всичкото е предназначено да докаже лоялността на Басарат към Стефан Велики и унгарците.
Но подлия план не сработва и Стефан, който вече е един от великите герои на християнството, решава придвидиливо да замени Басарат с братовчед си - Влад II Дракула.
Преди това да се случи, унгарците изискват от Дракула да участва във военната им кампания в Босна, където Влад трябва да завладее и освободи Сребреница от османците.
Този новоформиран и вече така уважаван от европейските благородници Влад обаче въобще не е загубил нищо от своята хитрост и военен гений!
Не! Влад Дракула маскира унгарските си войски като турци и влиза в Сребреница по време на пазарния ден.
По този начин той напълно изненадва врага.
След това Влад Дракула изгаря града до основи, ограбва всичко ценно и набива на кол всеки един турчин, който намери.
Изглежда, че въпреки сменената си кожа нрава на Влад не се е променил въобще.
Нищо не се е променило в неговата същност.
Но имайте в предвид, че нищо от всичкото това не отблъсква християните, които нека не забравяме се борят на живот и смърт срещу черната сянка на османската агресия.
Напротив Папският легат тогава написал следното:
"Той откъсна крайниците на турските пленници и постави частите им на колове, излагайки личните части на жертвите си, така че когато турците ги видят, да избягат от страх."
Въпреки че селяните винаги обичали Дракула, болярите на Влашко най-вероятно са треперели и са се чудели какво ли ги очаква тях, когато Влад се завърне обратно в техните земи.
Влад III Дракула се връща във Влашко през 1476 година, за да претендира за трона за трети и последен път, сваляйки Басарат III от власт.
Този път Влад има много съюзници - войници от Унгария, Трансилвания, Сърбия и Влашко.
Неговото нашествие е координирано с атаката на молдавската армия водена от братовчед му Стефан Велики от изток.
Басарат обаче имал подкрепата на 18 000 османски войници и се сражава в кървава битка, която има голяма вероятност да завърши по един от двата възможни начина с победа или на Влад или на Басарат.
Но в един момент победеният Басарат избягва при турците, и Влад Дракула е коронован за Воевода на Влашко в края на ноември 1476 година.
Това било изключително малко вероятно завръщане на власт и благородниците на Европа се радвали на новината за тази поредна християнска победа.
Един от най-известните войни на християнството щеше сега заедно със своя братовчед Стефан Велики да спре неумолимия напредък на турците и може би дори да обърне бясното течението обратно.
За огромно съжаление обаче след по-малко от месец по-късно Дракула умира.
Точните обстоятелства около смъртта му са покрити с мистерия, но вероятно е бил убит в битка близо до Букурещ.
Разказът гласи, че две хиляди души на Влад били издебнати в засада от войските на Басарад, който се върнал от турците с четири хиляди османци.
Друга история е, че Влад бил убит от турски убиец асасин в лагера си много преди сражението с Басарат въобще да се е състояло.
Още една история казва, че става въпрос за грешка в самоличността и той бил случайно убит от своите молдавски войници в объркването на битката, като го бъркали с османец.
Тази версия гласи, че той е бил убит, защото бил маскиран като турчин и така станал жертва на собствената си хитрост.
Разбира се, легендата за Дракула налага задължително нещо поетично или трагично да се случи в края.
Но смъртта в битка на войн, прекарал целия си живот като воин и рицар, не е необичайна или изненадваща.
Каквото и да се е случило наистина, след смъртта му главата му е била отсечена от еничарите и изпратена на Мехмед II, който в крайна сметка я набил на кол в Константинопол.
Дали и тази последна история също е не е малко твърде перфектна, е трудно да се каже.
Последното място за почивка на тялото на Влад III Дракула разбира се също е обвито в пълна мистерия и загадка.
Историята разказва, че тялото му било намерено от местни монаси и погребано в капелата на манастира в Снагов.
Влад III Дракула е съвременник на много по-велики и по-успешни мъже от него.
Той е съвременник на Йоан Хуняди, Стефан Велики, Скандербег съвременник е и на неговият най-голям враг султан Мехмед II.
Всички те са държали властта за много по-дълго време и са спечелили много повече битки от Дракула, но дори в тази епоха на най-ужасяващото кръвопролитие, неговата отдаденост на победата, неговия екстремизъм и готовността му да отиде толкова далеч извън границите на конвенционалното поведение е направило така, че само неговата история, историята на Влад III Дракула да се превърне в жива за винаги легенда.
Приятели, какво мислите вие за историята и делата на Влад III Дракула?
Мразен безкрайно от подлите сакси - алчните продажни търговци от градовете на Трансилвания преукрасили с лъжи деянията му в своите клеветнически памфлети.
Инстинктивният страх и омраза към нас от страна на всякаквите западняци - латини, англо-сакси, франсета итн е ясен.
От векове дедите ни периодично са ги вкарвали в правия път.
Добре помним колко и до днес западняците латини мразят храбрия Атила с неговите хуно-българи.
Те никога няма да забравят кан Крум когато заповядва да отсекат главата на мъртвия ромейски василевс и да я забият на кол.
„Ватиканският анонимен разказ“ твърди, че главата на Никифор Първи Геник била разнасяна побита на кол в продължение на много дни за зрелище на победителите и за унижение на ромеите.
След това Крум поръчал да направят от горната част на черепа чаша за пиене, която била обкована отвън със сребро. От нея българският владетел пиел по време на пировете.
Всичко това се , след като самозабравилите се нашественици извършили нечувани зверства и жестокости в превзетата българска столица Плиска.
Никога тия същите западняци няма да ни простят разгрома на Цар Калоян над "непобедимите" уж рицари кръстоносци след безчинствата им и опустошенията из цяла България.
Няма да забравят подвига на дедите ни край Дойран под умелото ръководство на генерал Владимир Вазов.
Малко по малко е ясно, защо толкова се мъчат тия същите да изтрият и да ни накарат да забравим Истинската ни История.
Ясно е защо искат да повярваме, че тия крадци на азбука и на история трътлестите гърчоля били просветителите на цяла Европа ... ха ха ха
Какво мислите вие приятели за Влад III Дракула - "Побиващия на колове".
Влад III Дракула УЖАСА за сакси и турци.
Приятели, очаквам коментара ви под подкаста в YouTube и Spotify!
Ако този епизод от подкаст разследванията ни ви е допаднал, моля абонирайте се за канала в YouTube и Spotify!
Горещо ви препоръчвам да разгледате канала на подкаста да и да чуете историята на
Атила княз Български. Атила бич Божий.
както и задължително чуйте обширното документално подкаст проучване по следите на Златото на Третия Райх!
Приятели, благодаря Ви за времето, което отделихте днес с този епизод от подкаст поредицата "Загадъчни истории".
Аз съм Lupo и ви желая Късмет!
И карай да е весело!
Източници:
Когато Влахия беше част от България
