На 3 Март националния ни празник реших да се пусна по трасето на новия перманент бревет По стъпките на Апостолa СР300.

Бревета е с реална дължина 334 км и положителна денивелация 4473 м.

Този перманент бревет се води от типа SR (Super Randonnee) заради общата си денивелация, която се доближава до изискванията за култовите Super Randonnee бревети за велосипедисти катерачи с дължина от миниум 600 км и минимум 10 000 м положителна денивелация.

Маршрута на бревета тръгва от музея на Левски в гр. Ловеч, точно под най-големия паметник на Апостола в България. Минава през Троянския манастир където Левски се е крил многократно, продължава през Беклемето и Арката на Свободата към Сопот и родния град на Апостола Карлово.

След това покрай Калофер маршрута се насочва към Шипка и Соколския манастир до Габрово. Следва преминаване през Попангеловата къща в гр. Трявна и от там към Дряново и Дряновския манастир. След това през Севлиево маршрута минава през Къкринското ханче и Пази мост и финишира под паметника на Апостола в Ловеч.

Тъй като това е кръгов перманент бревет, то той може да се кара в едната или другата посока и за старт може да се използва всяка една от контролите по трасето. Реших все пак да стартирам в офицалната посока на бревета, тъй като от северната част на Беклемето пътя доста се е изровил след зимата и има дупки, които биха били проблем на спускане. Докато от към южната страна спускането от Беклемето не беше проблем.

Внимателно следях прогнозата за времето за 3 Март.

Температурата по прогноза беше между 1 и 14 градуса, слънчево без особен вятър.

По прогнозата за градовете по маршрута на този перманент бревет всичко изглеждаше супер трупер, НО ... имаше и някои изненадки ... :)

Плана ми беше да тръгна межу 4 или 5 сутринта, тъй като по това време няма движение по пътя Ловеч Троян, а по този начин щях да започна изкачването на Беклемето след като слънцето е изгряло и е разтопило евентуалните заледявания особено в по-високата горна част на прохода.

По принцип имаше някаква вероятност да карам този перманент евентуално с двама други велосипедисти, но в последствие се оказа че и двамата не успяха да се освободят за този ден.

Вечерта си легнах рано рано и сутринта в три и половина вече бяха на крак. Температурата на вън беше 4 градуса ... супер добра температура за каране в този час по това време на годината!

В четири и нещо се разтоварихме аз и кончето ми Пипс от Субаруто пред музея на Левски в Ловеч. Термометъра в колата показваше вече 2 градуса ... е добре е все пак, де ...

Снимах се под паметника на Апостола. В 4:19 изпратих снимката от началото на бревета в групата ни в Телеграм Audax Bulgaria за начало на преминаването на този перманент бревет.

Луната светеше все още силно, макар че пълнолунието да беше преди няколко дни.

Изкачих с хъс първото хълмче на изхода от Ловеч и се спуснах към Осъма, покрай която лъкатуши пътя чак до Троян.

Долината на Осъма е много красива, пътя се вие като змия с плавни завои. Качеството на асфалта е перфектно и няма никакво движение по пътя освен мен и по някоя клола в една от двете посоки през 5 - 10 минути.

НО дисплея на Гармина ми започна да показва странни данни ... температурата падна до -1 след малко стана -2 и продължи да пада до -5 ... хъх?

- Как минус пет бре? - нали между 1 и 14 градуса по прогноза днес???

Бях много добре екипиран за 1-14 градуса, но за -5 имах само един съществен пропуск. Не бях си взел скиорските ръкавици!

Цяла зима активно карахме с Пипс доста често и на много по-ниски температури, но паднеше ли температурата под нулата винаги тръгвах с дебелите скиорски ръкавици.

А днес тръгнах с два чифта ръкавици вярно, НО не достатъчни за тези градуси.

Първия чифт на ръцете ми бяха тънки ръкавици от мериносова вълна, а над тях бяха любимите ми пролетно-есенни поларени ръкавици за планинско бягане от Декатлон.

Двата чифта в комплект на ръцете ми вършат перфектна работа при положителни температури близки до нулата, но пропускат вятъра при бързо каране и при отрицателни температури пръстите на ръцете бързо стават чупливи. :)

Плана ми беше до Троян да натисна повечко, да карам по-бързо заради хубавия път и така да наваксам време, което да ми е бонус след това по баирите.

Баирите ги катеря по-бавно в сравнение с по-опитните колеги рандоньори с крака от титан, които летят нагоре ... летят, а аз все още пълзя нагоре ... пълзя! :) :) :)

Плана беше да натисна сега повече, но като започнех да карам с около 30 км/ч студа започваше нещо много да хапе по ръцете.

А и още не бях грам загрял и си казах: "Трай бабо за хубост, давай по-яваш, яваш тука, ще компенсираш от другата страна на Балкана между Кърнаре и с. Шипка!" ... но уви и там не успях да компенсирам ... но за това по-късно! :)

И така пътя Ловеч Троян, който с Пипс сме минавали с голям кеф десетки пъти, тази сутрин го минахме пак с голям кеф, но по-бавничко от очакваното.

Като цяло всичко беше наред с краката ми, гамашите ми пазеха много добре и от вятъра и студа въпреки, че през четирите сезона карам с летни вело обувки проектирани и направени за учени физици. :)

За пръстите на ръцете ... ами периодично трябваше да ги стоплям като подухвам топъл въздух в шепата ту на едната ту на другата ръка.

Но като цяло всичко и с ръцете ми беше съвсем наред, чак до началото на краткото спускане от Троянския манастир до Троян ... :)

В края на това каране осъзнах простия факт, че когато човек е отпочинал и свеж толеранса му към студа е доста по-голям в сравнение с издръжливостта на ниски температури след цял ден каране ха нагоре, ха надолу! :)

Но и за това по-късно!

Ей така неусетно стигнах и подминах древната крепост Состра при с. Ломец, а малко след това се оказах и в Троян.

А да в тази първа отсечка в тъмното имах един два случая, в които чувах разни неща как се шмугват из храсталаците зад мен или в страни от мен.

Виждах тук там светещи очички да светват и да изчезват.

Един два пъти се появиха и моите приятели кучетата от селата през които минаваше пътя, но ме приветстваха гръмко и радостно от далече и не държаха чак да идват да се здрависваме в тоя кучи студ!

Температурата твърдо беше ту -4, ту -3.5, ту -5.5 градуса по Целзий. :)

И ей го на - Троян доди!

Свих в ляво по околовръстното минаващо през индустриалната част на града, а след това пак в ляво към Орешака и Троянския манастир.

Започна да се развиделява! Ура!

Райчо най-накрая щеше да изгрее и да стопли всяка копнееща за него душа!

Птичките се разпяха и зачуруликаха радостно. Стана ми едно светло на душата, радостно!

Въртях доста по-радостно педалите, но продължавах да духам в шепите ту на едната ту на другата ръка, защото се страхувах, да не загубя някой пръст отчупил се и паднал неусетно някъде по пътя.

Райчо беше все още много далече, а и ИНските нощни същности си стояха все така около мене и дърпаха живака в термометъра на Гармина ми все надолу -5.5 ... -5.7 градуса. 

От безкрайните караули едно време в казармата добре помня, че най-студено е точно преди и по време на развиделяване.

В този момент вероятно позакъснелите ИНски нощни същности искат да си наваксат каквото не са успели да свършат през нощта и се активизират за последно преди настъпването на деня.

Гармина ми е модел Garmin Edge 530 и съм го кръстил Мандо - от сериала Мандалорецът.

Защо точно така се казва ще обясня в подробно ревю на Garmin Edge 530 след като още малко го изтествам.

Та Мандо периодично ми пуска аларма: Drink! Пий вода! - щото много често зимата се сещам да пия вода чак след като съм се обезводнил ... :(

- Drink! - за пореден път сигнализира Мандо. Взимам мяха ми с вода (бидончето де ...:) ) от рамката на Пипс.

И о чудо!

В бидончето ми няма капка вода. Всичко е твърдо на камък. Всичко е на лед ...

- А стига бе! ...

Преди седмица като карахме заедно с Жоро от Плевен 190 км из централния северозапад ми замръзнаха очилата на главата за първи път, но ето сега цялото бидонче е бучка лед ... пак за първи път ми се случва.

Ех, такава е съдбата на новобранеца рандоньор! - открива повечето интересни неща по пътя малко по малко.

Изисква се натрупване на опит и най-вече на повече време и километри с кончето по Пътя!

И така мислейки си за това онова свързано с Огън и Лед ... :) неусетно стигнах Троянския манастир!

Все още беше рано и манастира беше затворен.

Отваряше чак след половин час - мисля че чак в 7.

Нямаше да мога да посетя скривалището на Левски. За посещение на музея в манастира и скривалището на Левски се получават 30 минути бонус.

До момента изминати около 40 километра за ... 2 часа ?!?

А стига бе! Чак толкова бавно ли съм пълзял по незабележимия наклон покрай Осъма от Ловеч към Троян ... уф!

- Лошо, Седларов! Лошо!!!

Е каквото ... такова! Действам нататък! :)

Тъкмо тръгнах към Троян и на Гармина ми излезна уведомление за ново съобщение в Телеграм групата ни.

- Мини да пиеш кафенце или топъл чай на бензиностанция Йоана срещу хипермаркет лайф в Троян - Пламен Ютеров ми пише.

Уау! Ами аз точно от кафе и чай имам нужда сега! :)

- Слагай кафето, ида - му отговорих без колебание и се метнах отново на Пипс.

Пътя до Троян е леко нанадолнище, а и мисълта за кафенце така ме сгря, че реших да не пълзя повече ами да карам като хората с някаква по-нормална скорост.

Повиших малко скоростта до 35-40 км в час, но бързо трябваше да платя Цена!

Лявата ми ръка леко поизмръзна, но дясната ръка стана на блокче лед.

Не можех с нея вече нито да превключвам скоростите нито да натискам спирачките.

Хммм! :(

Е няма страшно бе! Кво толкова?

Поне имах свински опашки в чантата на рамката и лесно можех да привържа дясната ръка с тях за кормилото на Пипс ... в краен случай! :) :) :)

Хилейки се на идеята ми за свинските опашки неусетно стигнах до Пламен.

Той гледа телефона си и ми  вика:

- А! Тоя LiveTrack на Гармина дето си го пуснал в Телеграм групата нещо не те показва съвсем в реално време ... показва те че си още долу на разклона.

Влезнах в бензиностанцията, на която за късмет днес той беше на работа.

Вътре едно топличко! Хубаво!

Получих щедра, рандоньорска почерпка: едно силно кафенце, след това и едно още по-горещо чайче!

И аз се размразих!

Разсъблякох се и сложих да изсъхне под климатика мокрия ми бъф, и ледените ръкавици.

Лявата ръка си беше съвсем наред, а дясната и тя малко по малко се раздвижваше.

Половин час неусетно се изниза в смях и разкази с неочакван край с Пламен и колегата му на смяна.

По едно време Пламен отвори вратата да пуши цигара на входа, а от вън като започна да влиза едно студено такова ...

- Затвори моля те! - викам му

- Ама аз там ли пак требе да ходя бе! - изведнъж възкликнах аз искрено изненадан, осъзнавайки факта, че е крайно време да се стягам и да излизам на вън.

Време беше да тръгвам!

Вече съм безкрайно изостанал от графика ми за минаване на този перманент бревет ...

Но, все пак съм тръгнал По стъпките на Апостола, а пътя на Апостола е минавал все покрай верни ятаци и помагачи предани на Идеята!

Ятаци и помагачи като Пламен, предан последовател на идеята на рандоньорското движение.

Луд веломаратонец на дълги разстояния основно със сингъл спиид ретро велосипед ...

- И аз смятам да го мина тоя перманент - вика ми той - но ще го карам със сингъла.

- А ...?!? ... :)

Да, определено той е в състояние да го изкара този бревет в контролното време с велосипед с една скорост.

Има крака от титан и добре върти по баирите, въпреки че пафка цигари като счупено кюмбе?!? ... :)

- Ето ти едни ръкавици - вика ми той. - Вземи ги за всеки случай. Миналата година имах случай през юли да спускам Беклемето по-дълго време от колкото го качвах, защото хвана такъв студ! Не можех да натискам спирачките и чаках да се нагрее малко черната седалка на колелото та на нея да си сгрея малко ръцете ... Е така го карах тогава Беклемето, веднъж през Юли ... :)

Не ги взех ръкавиците, които той ми предложи, но след това вечерта на спускането от Шипка няколко пъти съжалих, въпреки че тогава температурата беше 4-5 градуса над нулата ... :)

- Тука малко по-надолу има хубава баничарница - вика ми.

Да сетих се за баничарницата къде е.

Няколко минути по-късно заредих в дисагите на рамката на Пипс една вкусна, мека топла троянска баничка.

Щях да я хапна с кеф на първата чешма.

И така, Беклемето ме зове!

Облякох се и излезнах на вън. Слънцето се беше показало и температурата вече беше само -1 / -2 градуса на сянка.

На Слънце беше ПОВЕЧЕ! :) :) :) 

Ура!

Баира към Беклемето е с дължина 20 километра, положителна денивелация 1126 метра до Арката на Свободата. Среден процент на наклона е 5.5%.

Това е един от любимите ми баири!

Харесвам го този баир толкова, колкото и баира към Узана, даже малко повече. :)

Пътя е хубав, въпреки че сега след зимата от северната част са зейнали дупки тук там и за спускане на север е кофти ...

Чешма има някъде на 7-10 километра след началото на изкачването и следващата чешма е чак горе на високото.

Малко по-надолу от върха, около 3 километра преди тази втората чешма на върха е хотел Панорама, където правят НАЙ-ХУБАВАТА супа от манатарки в България!

Там също можете да се заредите с вода и кафе.

Изкачването на Беклемето ми спореше.

Райчо вече се издигаше нагоре, температурата стана твърдо положителна, почнах да се разкопчавам, свалих и прибрах ветровката.

Завой след завой плътно нагоре пътя лъкатуши приятно.

Неусетно стигнах до първата чешма на 7-8 км от началото на изкачването.

За щастие най-накрая бидончето ми ПОЧТИ се беше размразило! :)

Пийнах от най-вкусната Жива вода на Балкана и подложих под водата в стомаха ми половин троянска баничка.

Да, верно много убави баници правят в Троян! Да не забравите да си вземете като минавате следващия път през Троян!

Втората половинка на баничката прибрах обратно в дисагите за награда горе на Арката на Свободата.

Вече в по-горната част на изкачването на 4-5 км под върха започна тук там да се появява сняг и влага по пътя от топящия се през деня сняг.

През нощта тази влага става на огледало от лед, така че бъдете внимателни ...

Ей я отбивката за пистата на Беклемето и малко след това и хотел Панорама с най-вкусната супа от манатарки на света!

Обаче аз твърдо и неотклонно изоставах ли изоставах с времето в графика ми за преминаване ... щях да ям любимата ми супа от манатарки друг път. Снимах само хотела и продължих нагоре.

Днес имаше много хора на ски влека и на ски пистата. Хората се забавляваха. Празнуваха активно празника!

Ей го на качих Беклемето и се отбих в ляво към Арката на свободата.

Пътя до горе беше чист и проходим с две изключения по 50-70 метра, на които трябваше да бутам Пипс, тъй като се минаваше по тясна пътека в навятите върху пътя преспи сняг, сега превърнали се в лед.

Горе на върха почти нямаше хора. Помолих един мъж да ме снима. Постоях 5-10 минути на върха, но горе си духаше един такъв леден ветрец ...

Сложих си трети чифт ръкавици - тънки латексови ръкавици, които ми седят при инструментите в дисагите.

Латексовите ръкавици върху обикновените топли ръкавици много помагат при спускане, защото не допускат вятъра!

За съжаление се сетих за тях едва в бензиностанцията като си говорихме с Пламен.

Е, по-добре късно от колкото никога!

 Спускането на юг от Беклемето е супер яко и приятно!

За съжаление трябваше да спускам много бавно тъй като си имаше коли и имаше много пясък от страни на пътя след зимата.

Доста пясък имаше и по завоите в средата на платното - събрал се между гумите на автомобилите минаващи в мойта посока.

Така че бавничко по равното до Троян ... бавничко нагоре до Арката на Свободата ... бавничко надолу ...

- Е аре стига с това бавно бе! Взимай се в ръце! ...

- Е нищо бе - мисля си - В южна България ще наваксам - успокоявах се аз спускайки Беклемето.

Да, да ... ама НЕ! ... :) Но за това малко по-нататък.

Пътя от юг Беклемето - Кърнаре е в много по-добра форма от колкото от север. А и по принцип наклона от южната страна е по-малък - средно 4.5% при 5.5% от север.

Неусетно слезнах в Кърнаре. Ех, обичам го това Беклеме!

Да, определено повече го обичам от Узана, макар че и баира към Узана ми е на сърце! :)

Долу на юг се почна един трафик. Кола след кола се движеха към Шипка. Коли с развяти знамена и без знамена.

Освен закъснелите коли за Шипка обаче трафика долу като цяло беше доста голям. Но това НЕ беше проблем.

Проблем се оказа, че посоката ми на движение беше на Изток. А вятъра беше източен ... източен / югоизточен.

Уффф! 

Знам основното правило на велосипедиста:

Вятъра винаги е насрещен!

Но когато съм сам на Пътя и имам да наваксвам вече голямо закъснение от графика насрещния вятър не ме кефи!

Грам не ме кефи, никога ... всъщност! :)

Пътя като цяло е перфектен с изключение на отсечката в първото село Иганово. Там пътя е в ремонт през цялото село и асфалта изцяло липсва.

Отстрани покрай пътя тъкмо бяха наредили нови - новички бордюри, така че скоро щеше да има и чистак бърсак нов асфалт.

И ето го Сопот доди! ...

След табелата за Сопот трака кривва в ляво към лифта и Сопотския манастир Св. Спас.

"Тук на 7 декември 1858 г. в манастира Васил Левски приема монашеството и името Игнатий. В Сопотския мъжки манастир Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола."

Пътя до манастира е леко стръмен, но приятен и настилката е ОК. За сметка на това обаче пътя от манастира до центъра на града е паваж ... добре друсащ паваж :)

Снимах се под бюста на Левски до входа на манастира, напълних бидончето си с вода, та следващия път Мандо като ми изкрещи: Drink! да има какво да пия, че водата междувременно ми беше свършила ... :)

Слезнах от манастира до центъра на града по друсащия сопотски паваж.

Трака минава покрай култовата "Библиотека Тополата". Прекрасна е! :)

- В центъра на Сопот, точно зад паметника на Вазов има едно кафене, в което съм пил едно от най-хубавите и качествени кафета в района - препоръча ми Пламен, малко преди да тръгна към Беклемето.

Открих кафенето и да, кафето си беше хубаво!

Едно кафе и една сода много добре смазаха лагерите ми и лагерите на Пипс. Бяхме готови за път.

Междувременно отбелязах, че все повече и повече изоставах от графика ми за преминаване ...

Следващия път по трасето на този прекрасен перманент бревет НЕ тръгвам без другар! - ето това измислих.

Освен физически когато карате група заедно с другар по Пътя огромно значение има и психологическата помощ.

Особено ценна е тя за новаци рандоньори като мене, все още НЕ свикнали с предизвикателството на насрещния вятър по равно ... :)

Точно там където се очаква да напредваш бързо, а просто не успяваш.

На няколко километра след Сопот влезнах в Карлово.

До сега бях минавал основно по околовръстното на Карлово, а не през центъра и нямах никакви впечатления от града.

Оказа се че родния град на Левски е красиво градче!

Приятно изненадан от този факт стигнах до центъра където е и следващата контрола - родната къщата на Апостола.

За посещение в къщата музей се дават допълнителни 30 минути бонус за посещение на исторически обект.

Пред къщата на Апостола в този ден имаше ... огромна тълпа от хора и километрична опашка от хора чакащи да я посетят.

Да, голяма дълга опашка завила се по тротоара.

- Има шанс за нас! Да, има! - констатирах приятно изненадан. - Не всичко все още е загубено!

Явно нямаше да мога да посетя и този музей ... усмихвайки се снимах музея и опашката, пратих снимките от контролата в Телеграм групата ни и продължих напред.

Сериозно изоставах с графика, но какво ми пука!?!

Този бревет наистина е много як, но вятъра винаги е фактор в преживяването по трасето на един бревет ...

Следваше баира към Калофер и след това супер трупер приятно дълго полегато спускане към долината под Шипка.

Този баир обаче го изкачих нещо много бавно с 1-2 почивки даже.

Точно преди баира изядох още една баничка, тази която си носех в дисагите от вкъщи още от сутринта. Напих се с Жива вода.

Но това зареждане на батериите точно преди баира не беше май много добра идея, трябваше да хапна малко по-рано :)

Разсъблякох се защото стана жега. Вързах зимното джърси на кръста ми и натежал тръгнах нагоре.

Баира към Калофер е много приятен, стига да не си се наплюскал преди него! :)

Но още по-приятно е спускането от другата страна! Много по-приятно! :)

И ето след малко видях в далечината Шипка и Бузлуджа. Зарадвах се че скоро ще тръгна към тях и източния / югоизточния вятър с който се блъсках няма поне повече да ме спира ...

Да, да ... ама НЕ!

Вятъра винаги е насрещен! - първо правило на велосипедиста!

Завих в ляво и потеглих към Шипка и ... О чудо!...

Задуха бурен северен вятър от Балкана!

- Ха, ха, ха!

Знаех си аз че никога НЕ трябва да си правя сметки за вятъра!

Да знам много добре от опит, че когато карате заедно с някой в никакъв случай не трябва да се обсъжда и говори за посоката ви на движение, защото Вятъра ви чува и прави номера!

Е добре де, но явно Вятъра може да чете и мислите на самотния рандоньор ...

ИЗВОД: Не само не обсъждайте и не говорете за посоката си пред Вятъра, но и НЕ мислете за това.

Вятъра чете мисли и обича да се забавлява с наивните рандоньори правещи си тънки, тънки сметчици.

Сметчици без Кръчмар, обаче ...

:) :) :)

В едно село, мисля беше Шейново едни хора продаваха знамена покрай пътя.

Купих си едно зелено знаме: "Свобода или смърт" и продължих към Шипка.

В края на село Шипка полицаите бяха спрели движението.

За щастие мен ме пропуснаха без проблеми.

Беше вече 16:15 ... полицая ми каза, че ще пуснат трафика от коли нагоре към върха в 17 часа.

Плана ми беше да съм горе на Шипка към 13 - 14 часа, а ей го кво стана сега.

Е, здраве да е!

Изкачването на Шипка беше много приятно. Имаше много коли наспирали в дясно.

Имаше много хора, които се връщаха от върха със знамена. Поздравявахме се с празника.

Всички хора усмихнати, доволни някак ...

Приятно!

Вече бях близо до края на баира, когато пуснаха колите и в моята посока.

Наложи се да спра да изчакам 5-10 минути трафика да се поразреди.

Тази поредна почивка, една от многото почивки по баира нагоре ми дойде много добре.

Чак към пет и половина бях горе.

Върволицата от коли в моята посока не спираше.

Е как ще се спускам сега с тия всичките коли викам си.

Тъпотия ... защо се забави толкова много, бе? Та да почнеш спускането от Шипка надолу точно след като пуснаха трафика  ... :)

Оставаха ми още към 130 км и поне още 1700 м денивелация, а имах 8 часа и малко да ги мина, основно нощно каране.

Хммм.

Замислих горе на върха какво да правя докато чаках да се разреди малко движението от коли в моята посока.

По-добрия вариант май е да спра в Габрово, а този прекрасен и предизвикателен бревет да го мина след още някоя и друга седмица.

И така на връх Шипка реших да карам към Габрово и там да прекратя бревета и да се върна обратно по този път при вече малко по-дълъг ден и определено по-високи нощни температури!

Обадих се на съпругата ми да дойде да ме вземе от Габрово и потеглих надолу.

Спускането от Шипка на север минаваше през места с доста повече сняг от колкото имаше от север към Беклемето.

За щастие пътя е много хубав, без дупки, а и трафика осезателно се разреди докато мислех горе на върха какво да правя ...

Слънцето малко по малко започна да залязва и температурите бързо паднаха до към 4-5 градуса.

Неочаквано ми стана доста по-студено сега в сравнение с онези -4 / -5 сутринта.

Сетих се за ония ръкавици, които предлагаше Пламен ... :)

Включих отново новия ми мощен фар, който купих наскоро от Китай и с кеф продължих спускането по завоите надолу.

За нула време бях долу в Габрово.

Спрях Гармина в центъра на града в бензиностанция ОМВ - място за срещи на рандоньори по бревети в района.

205 км с 2813 м денивелация.

Вътре в бензиностанцията беше топло и приятно.

Седнах и треперих около 5 минути докато се аклиматизирам ... :)

- Егати! Сега на спускането на 4-5 градуса ли премръзнах? ... :) ами то си беше направо жега в сравнение със сутринта!?

Но явно умората си казва своето и организма е по-нетолерантен към студа в такъв момент.

Една топла баница и едно огромно капучино ме накараха да се усмихна широко и доволно!

Още един абсолютно прекрасен ден с Пипс по прекрасен маршрут из Красива България!

Приятни срещи!

Вятъра се забавлява с мен и се опита да ми помогне да стана мъничко по-издръжлив и мъничко по-силен ...

Е следващия път ще се разбере дали е успял или имам още много, много да се уча и тренирам с моя Духовен Учител - Вятъра!

ИЗВОДИ, които си извадих за себе си:

1. Трасето на този бревет не е препоръчителен за преминаване през зимата. Или поне добре се подготви за каране при всякакви изненади на време ... :)

2. Следващия път по трасето на този перманент ще тръгна задължително поне с един другар.

3. НЕ яж и не пий много точно преди баира, направи го малко по-рано ... :)

4. Не разчитай да наваксаш закъснение от графика някъде напред, щото не е ясно там какво ще е положението.

5. Този перманент бревет е предизвикателен за новаци рандоньори като мен и трябва да се върти здраво постоянно с минимални спирания и почивки! Или поне почивай чак след Шипка ...

6. Вземи още един допълнителен пауър банк, или тръгни с един по-голям, за всеки случай ...

7. Не слушай старило, ами патило!

8. Вятъра винаги е насрещен!

:) :) :)

Приятелю, благодаря ти че беше с мен по трасето на този очарователен, но и предизвикателен за мен перманент бревет!

Ще се радвам да се срещнем скоро и да покараме заедно по Пътя! Заедно с Вятъра?!? ... :)

БлагоДаря! Късмет!

ВРЪЗКИ:

1. Страница на перманент бревет "По стъпките на Апостола" в сайта на Audax Bulgaria

2. GPX трак с маршрута на бревета

3. Връзка към карането в Strava