Основната причина за създаването на този перманент бревет беше да се направи разузнаване на проходимостта с велосипед през Златишкия проход и на отсечката Етрополе - с. Ямна - с. Дивчовото.
Както и разузнаване на Беклемето, качество на настилката след зимата и достъпност до Арката на Свободата.
Тези проходи са ключови за преминаването от Север на Юг през Балкана!
И двата пътя и Златишкия проход и с. Ямна - с .Дивчовото от години са официално затворени за преминаване на автомобили и са в състояние "вечния ремонт" ... :(
Плюс това този перманент бревет е едно доста добро предизвикателство със своите 210 - 215 км и около 4100 м вертикална денивелация.
Кратък извод от проучването ми от 24 Април 2022 г.:
И двете места са напълно проходими с шосеен велосипед! Особено пък ако сте с гуми дебели 28мм ... 
Беклемето си е ОК и като цяло е в по-добро състояние в сравнение с пролетта на 2021г.
Някой "нежен шосер - състезател" може и да се възмути и разбунтува срещу изводите ми по-горе за Златишкия проход и с. Ямна - Дивчовото ... но съм абсолютно сигурен, че това ще бъдат единици! :)
За рандоньора изследовател тези проходи предлагат прекрасни гледки и непосредствен досег с Дивото.
Когато карате по някой от тези два Пътя за минути се озовавате в една автентична, паралелна реалност на много по-девствена Природа, спиращи дъха Алпийски пейзажи и Пътища без автомобили от преди поне 70 години.
Следва подробно описание на състоянието на тези пътни отсечки през Балкана
Златишки проход
На 24 Април преминах през Златишки проход със заход от Юг на Север.
Пътя от Златица до 1 км преди върха е асфалт с перфектно качество, без нито една дупка или каквото и да било нацепване на асфалта.
Серпентина след серпентина Пътя се вие право нагоре и все нагоре към небето.
Добро баирче като почти постоянно държи 10+ процента, тук там да си вземеш дъх наклона пада до 7-8% но за кратко! :)
Вчера в края на Април беше всъщност доста горещо, все едно е Август и нагоре в тая жега и баир беше тежко единствено заради жегата.
Но за сметка на това е изключително красиво! Чешми видях на няколко места, периодично нагоре, но не ги преброих колко са точно.
Един километър преди върха и хижа Кашана започват тук там дупки, доста нацепвания, но нищо чак фрапиращо.
На една стръмна серпентина точно преди върха, обаче асфалта почти е изчезнал и настилката е от твърд плътен чакъл.
При спускане от Север на Юг тази проблемната серпентина без асфалт трябва да се мине много внимателно.
По принцип през този 1 км лош участък до хижа Кашана като цяло НЯМА особен проблем.
Повече дупки и развалена настилка има надолу от хижа Кашана в посока към Етрополе.
Ние с велосипеда ми Пипс, който от няколко дни е с чисто нови гуми Continental Ultra Sport III с ширина 28 мм се чувствахме супер добре надолу, без абсолютно никакви проблеми.
Единствения проблем, е че трябва да се кара внимателно и бавно за да няма поднасяния в пясък, чакъл при избягването на дупка или по завоите.
Проблема при бревет с ограничено контролно време, е че трябва да се предвиди повече време за това конкретно спускане.
Лошия път е около 6 км от върха надолу и пътя се оправя малко след отбивката за Елаците мед.
От там надолу пътя е всъщност съвсем ОК, като малко по малко преминава в напълно нормален асфалт без дупки и напуквания.
Дефакто за преминаването на Златишкия проход от Юг на Север най-горе до върха от южната страна на прохода има 1 км разбито, а от север най-горе е около 6.5 км разбития участък.
Като цяло Златишкия проход е караем БЕЗ ПРОБЛЕМИ.
Сравним е с качеството на настилка по някои няколко от зимните бревети 2022г., например участъка около с. Стефан Караджово ... дупки, да но НИЩО чак толкова.
Въпреки че прохода официално е затворен през него си преминават и най-обикновени ниски автомобили само с предно задвижване на колелата.
Отсечката с. Ямна - с. Дивчовото - с. Черни Вит
Втория участък, който исках специално да проуча също пътя е официално затворен и е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАСИВ! :)
И отново като в разбитата част на Златишкия проход има дупки, но е караемо без проблеми, просто трябва да се предвиди време за внимателно преминаване.
Лошия път е около 8 км като е разположен от двете страни на едно баирче.
Първата по-неприятна за мен лично половина от пътя е сред къщите в село Ямна.
Село Ямна е едно доста дълго село. Много подобно на безкрайно дългата Рибарица :)
Чешми и магазини в с. Ямна няма, добре че от една къща ми напълниха бидона, предложиха ми и биричка ... :) :) :)
Селото свършва до края на баира и след това следва изключително приятно спускане сред гората.
Асфалт си има останал и може да се кара, просто трябва бавно и внимателно.
На 2-3 места половината от пътя е пропаднала, пътя е значително стеснен и може да минава само по една кола.
Диво и красиво място, което е проходимо с велосипед без проблем при внимателно спускане надолу.
Особено пък ако шосейния ви велосипед е гуми поне 28 мм! ... :)
Състояние на Беклемето
Катерих Беклемето от Север на Юг.
От Север пътя нагоре си е ОК.
Ако се спуска на север обаче трябва да го правите с повишено внимание, защото все още си седят местата с надрани надлъжно части от асфалта и тук там има по някоя дупка.
Особено опасни са "невидимите дупки в сянка или след завой по серпентините надолу.
Спускане на юг - като цяло е ОК, състоянието на настилката е по-добро в сравнение с дупките горе след миналата зима.
НО все пак трябва да се спускате на Юг внимателно и с мисъл, тъй като на 1-2 места след някой стръмен завой имаше опасни дупки или пропадания на настилката.
Като цяло Беклемето е ОК и в двете посоки при условие, че спускането е с повишено внимание и без екстремни скорости.
Кратък пътепис - отчет
От доста време се канех да го мина този интригуващ перманент бревет, но времето през последния месец с периодичните застудявания и особено с неочакваните си бури и валежи не предразполагаше към това.
И ето най-накрая според прогнозата се отвори прозорец със Слънце и сухо време по протежение на целия маршрут.
Подготвих Пипс за път, сварих веригата в парафин, че веригата се беше измила и разскърцала след последната виелица и пороен дъжд на 0 градуса, за която писах по-рано в блога.
Преди два дни пристигнаха новите ми външни гуми Continental Ultra Sport III с дебелина 28 мм, които специално поръчах за този бревет с доста участъци с неясно качество на настилката.
Предполагах, че ще има доста дупки, а на обширни места и гравъл участъци (участъци с чакъл, без асфалт).
Сутринта се събудих рано, небето беше обсипано със звезди и нa вън НЕ беше кучи студ, както нощите преди.
В 5:30 часа беше цели 7 градуса ... :)
Беше Великден, Неделя рано сутрин и пътищата бяха абсолютно пусти.
Христос Воскресе! Воистину Воскресе!
Докато стигна до Троян и Райко току се показа зад хоризонта.
И според него деня се очертаваше да е с ярки цветове, топли тонове и хладни сенки.
Старта на перманент бревет Дивчовото SR200 е в с. Бели Осъм на табелата на разклона преди моста за Беклемето.
Там точно се бяха паркирали полицаи, които сънено ме погледнаха бегло докато правех първата контролна снимка под табелата и изпратих в групата ни в Телеграм за старт на бревета.
Нагоре към Беклемето!
Ако трябва да степенувам кои са ми най-любимите места за каране из Красива България Беклемето е на първо място.
Слагам го преди Белмекен, защото ми е доста по-близо и имам възможността много по-често да карам по него.
На второ място е изкачването към Белмекен през Сестримо.
На трето място вероятно е Златишкия проход, но до онази сутрин на 24 Април 2022 г. все още не бях катерил с колело Златишкия проход и този факт все още не го знаех. :)
От вкъщи бях заредил единия ми бидон с вода и изцеден лимон, а втория бидон до средата беше пълен с КАФЕ. ОЛЕ!
В интерес на истината нагоре си беше все още някак леко хладно.
Слушах през Bluethoot слушалка в дясното ми ухо супер ценния анализ на Мария Арабаджиева на Картината на човешкия живот - култовата Tabula Cebetis.
От Ютъп съм си свалил почти всички лекции на Мария Арабаджиева по темата Въведение в Херметизма (и не само) и трябва да кажа, че карането сам в планината предразполага много към отваряне на съзнанието към точно тази материя на науката и древното познание.
И както си карам нагоре по едно време гледам табелата за Беклемето и че съм стигнал хотел Панорама.
Погледнах показанията на Гармина ми и в очите ми се набиха показателите за измината вертикална денивелация: 777 м :)
Знам си че този хотел Панорама на Беклемето където правят най-вкусната супа от манатарки на света не е случайно място ...
След още няколко завоя на пътя и стигнах отбивката за Арката на Свободата. 
Въпреки че трасето на бревета не се качва до Арката, има добавена бонус контрола 1 час ако някой изкачи баирчето до Арката на Свободата и пусне снимка от там.
Направих няколко снимки от Арката.
Винаги пейзажите и гледката на север и на юг от Беклемето спират дъха. Енергията точно там на върха е някак особено блага ...
Горе духаше студен южен вятър ... хмм, да южен студен.
Облякох якето ми, сложих си един допълнителен чифт ръкавици не пропускащи вятър и се юрнах надолу.
Спускането на юг трябва да се прави внимателно и предпазливо тъй като в горната част все още тук там има дупки непосредствено след някой завои, а и след зимата има все още доста пясък отстрани на пътя.
След като се спуснах долу в долината усетих, че наистина топлото време най-накрая идва и у нас.
Сега беше ред отново на сваляне на яке, сваляне на ръкавици и отоплителите за ръце. Жега е!
Подготвих в чантата на кормилото ми и няколко бухтички, които си носех от вкъщи.
Първата ми грешка за деня беше, че не изядох бухтите още тогава, а ги оставих чак за преди изкачването на Златишкия проход.
Преди Златишкия проход обаче имах още едно изкачване, баирчето към Клисура и Копривщица.
С колело от тази страна не бях минавал по този път, карал съм го само обратно в посока Бургас.
Останах супер приятно изненадан от този участък на пътя.
Тъй като беше Великден нямаше никакъв трафик по пътя. През 1-2 км в дясно или ляво има чешми с течаща студена жива вода.
Продължих нагоре слушайки втората част на Tabula Cebetis.
Мостовете и водопадите покрай мен се нижеха един след друг.
Дърветата са вече зелени. Множество цветя. Красота!
На най-високата част на баирчето на пътя бяха излезли табун с коне и безгрижно си седяха и обмисляха нещо.
Изчаках ги необезпокоявано да открият отговора на философския въпрос, който телепатично обсъждаха и след като отминаха в ляво продължих по Пътя. 
До Пирдоп следва диво спускане.
Супер приятно и релаксиращо. Срещнах даже един двама велосипедисти изкачващи баирчето от другата страна.
Миналата година няколко пъти от Пирдоп идваха да катерим Беклемето Милчо Машината на Средногорието и Петко Матаров.
Докато изкачвах за първи път баирчето към Клисура се сетих за тези карания, от Пирдоп те явно са правили доста добра тренировка!
Първо баирчето към Клисура, след това Беклемето от юг, след това заедно до Крушунските водопади, след това обратно Беклемето от Север и за капак отново изкачването към Клисура.
Уау! Наистина добра разходка са си направили тогава! :)
И точно си ги мислех тези неща и спомени за каранията ни няколко пъти с тях по Беклемето и стигнах бензиностанцията на Газтрейд, на която и работи Милчо.
И какво да видя .... ....... .........
Пред бензиностанцията седят Милчо и Петко и пият кафе!
Е, НЕ! Това не е истина просто! - възкликнах аз смеейки се.
Такава неочаквана приятна среща!
Изпих с тях един горещ шоколад и фанта. Концентрата захар ми дойде много добре като първа храна за деня.
Грешката, че след Беклемето не изядох онези бухти я осъзнах малко по-късно като започнах в жегата да се катеря към Кашана.
Никакви захарни напитки не могат да се сравнят с истинската домашно приготвена храна.
Поговорихме си малко, тази непредвидена почивка около половин час с Милчо и Петко беше приятна, но по план вече закъснявах доста.
Исках да мина бревета по възможност само в светлата част на деня, но по една или друга причина не успях и се наложи около час и и нещо да карам на фар.
Петко продължи обратно към София, а аз завих в дясно към Златишкия проход.
Описанието на Златишкия проход го има малко по-напред в този пътепис.
Като цяло впечатленията ми са стръмно приятно баирче, но мноооо жега!
Имаше чешми на няколко места нагоре, което е много ценно.
Снимах се на контролата хижа Кашана и изпратих снимката в Телеграм групата.
Спускането към Етрополе беше много приятно. В горната част на прохода има дупки и места без асфалт, но като цяло спускането беше много приятно заради прекрасната природа наоколо.
Постоянно из прохода ме съпътсваше усещането за девствена чиста природа без много много хора.
Долу в самата Златица пътищата са в ОТВРАТИТЕЛНО състояние! Чудех се как и защо се получава така наште продажници политици харизаха златото и медта на България на некви колонисти крадци от Канада, които даже не вземат да оправят пътищата в града на хората, които има работят.
За съжаление колониалните правителства така действат с колониите си и робите си.
Нищо за всяко нещо се плаща и тия отрепки отдали даром всичко ценно в България на чуждите пиявици и обрекли милиони българи на мизерия ще има възмездие. Ако не в този живот то със сигурност в следващ.
Потънал за момент в подобни мрачни мисли се оказах в Етрополе.
Етрополе е малък симпатичен град, след него продължих в дясно през с. Рибарица и с. Ямна към с. Дивчовото дало и име на този перманент бревет.
Втората отсечка с лош и официално затворен път е с. Ямна - с Дивчовото.
Малко преди това обаче минах през с. Рибарица.
Докато минавах покрай една поляна покрай с. Рибарица (тази до Етрополе, а не Рибарица до Тетевен) минах покрай едно стадо овце и щях буквално да падна от Пипс както си карах ... 
Не бях чувал такава музика, прекрасни звуци, уникален звън разтърсващ до дъно с вибрациите си всичките чакри на тялото ми.
Истинска музика от оркестър горски Феи предназначена за Душата се носеше от десетките звънци на едно най-обикновено стадо овце което кротко си хрупаше зелена трева покрай пътя ...
Минах покрай един истински горски концерт. Яд ме е че не спрях да ги снимам и да запиша видео ...
Снимката тук е примерна, видях я преди малко във ФБ и тя възкреси с пълна сила този прекрасен спомен, който бях на път да забравя ...
Преди месец и нещо с едни приятели бяхме в Етъра и там в работилница за звънци един майстор ни обясняваше подробно за древните технологии на дедите ни.
Те са изработвали звънците за стадата си по специална технология и всяко стадо е звучало по различен начин.
Аз минах покрай стадото звучащо в ритъма на песента на горските феи.
БлагоДаря за концерта!
Качеството на Пътя от средата на с. Ямна нагоре се влошава значително. Лъкатушихме бавничко нагоре с Пипс между дупките и пукнатините.
Оказа се че в селото няма никакъв магазин няма и нито една чешма.
Бидона ми е абсолютно празен,а жегата е голяма въпреки че сме в сърцето на Балкана.
В един двор за щастие видях няколко младежи, помолих ги за вода и те ми напълниха бидона с ледена животворна течност.
Предложиха ми да ме почерпят и биричка, но от известно време я избягвам тази измамна напитка пълна със захар и спирт. :(
Селото се вие чак до края на баирчето, а на табелата за край на с. Ямна има и знак че пътя от тук към Дивчовото е затворен.
И тук както на спускането от Златишкия проход пътя не е в цветущо състояние, но е караем без проблеми.
На 1-2 места половината от пътя беше пропаднала, но все пак спокойно можеше да мине една кола даже и на тези места.
Диво и Красиво. Това беше усещането ми докато се спусках в гората по пътя към Дивчовото.
Снимах Пипс на разклона за Дивчовото и изпратих снимката от контролата в Телеграм.
След това се отклоних от основния маршрут на бревета до табелата за начало на селото. Отиването до там даваше още 1 час бонус. Бонус много ценен и необходим с оглед на качеството на пътищата наоколо.
И ето че надолу по нанадолнището стигнах до центъра на Черни Вит.
Много е красиво това село!
Целия този край е прекрасен!
В магазина на центъра спрях за основно зареждане.
Три банана, пакет локумени вафли, два студени солени айряна и КАФЕ! :)
Хапнах набързо два банана с един айрян. Да, комбинацията е много добра след тази жега и баирчета! :)
Втората ми основна грешка през този бревет беше, че забравих да заредя до горе батерията на Гармин радара ми. Много ценен е този радар, мигащ отзад и показващ на дисплея на вело компютъра на кормилото ми идващите отзад автомобили.
Това е изключително ценно при бързи стръмни спускания или когато има доста вятър и нищо реално отзад не се чува.
У така установих, че батерията на радара е тотално свършила, а аз имах 20-30 км през трафика в Тетевен и Рибарица.
Започнах да дозареждам радара, оказа се че MicroUSB буксата на зарядното се е прецакала и не дава контакт, като цяло много загубено ценно време.
А контролното ми време все повече намалява ли намалява.
Слънцето започна да залязва, скоро ще започне и да притъмнява.
Паралелно и батерията на телефона ми сигнализира, че е на последни издихания.
Цял ден бях пуснал Garmin Live track а тази постоянна Bluethoot връзка между велокомпютъра и телефона, както и слушането на лекциите на Мария Арабаджиева си казваше своето - мощната батерия на телефона ми също трябваше да бъде дозаредена.
А времето тече .. :)
Тетевен и Рибарица и целия район на Балкана наоколо имат изключително силно енергийно въздействие върху мен. :)
Имам една прабаба от Тетевен.
Имаме и къща в Рибарица, останала от нея, в която къща като дете и зиме и лете редовно седях седмици наред.
Колко колиби съм направил там сред храсталаците, колко тояги съм дялкал с ножката ... Еххх!
Обичам го този Балкан там!
Като видях как времето бързо взе да напредва осъзнах, че най-добре да отида до черквата "Вси Светии" и манастира в Тетевен.
За посещението на тези два обекта в града се даваше още един час допълнителен бонус.
Баирчето по калдаръмените улички до манастирчето не беше проблем, макар че обърках пътя и се наложи да се повъртя малко нагоре надолу и да загубя още ценно време.
И черквата и манастира бяха затворени, направих бързо по една снимка изпратих ги в групата и отпрашх към Рибарица.
В края на Тетевен има махала с мангусти, от там се разнасяше дива чалга .. ужас!
За щастие бързо излезнах от града и се отправих към Рибарица.
Тук в Тетевен и Рибарица е почти единствената част от пътя където е що-годе равно, но тук "бонуса" ми беше насрещен вятър ... :)
А стига бе! Нали точно тук се надявах да наваксам закъснението от плана.
Когато си сам на дълги разстояния насрещния вятър би могъл да бъде доста демотивиращ, особено ако не го познаваш и му се поддаваш. :)
Докато минавах през Рибарица впечатление ми направи, че всички луксозни хотелчета там бяха пълни до дупка ...
Докато останалите по-обикновени хотели бяха празни.
Празно беше и в къщите за гости според мен ...
Офис планктона с големи заплати на Мордор се опитва да си набави това, което изначално му липсва в това ужасно място като обикаля по луксозни скъпи места и се успокоява и мотивира по този начин да продължи в по-голямата част на живота си всъщност да робува и да се мъчи като СКОТ, но поне има да има скъпата луксозна кола и луксозните си почивки на луксозни места заобиколен от други луксозни роби еднакви като тях.
Плюс това офис планктона едва ли ще отиде в къща за гости където сам трябва да си приготвя храната и да се грижи за това онова.
Офис планктона иска все някой някога и на него да му послугува ... :)
В Рибарица вече тотално се мръкна и нагоре към билото на прохода Богоя (Рибарица - Шипково) карах на фар.
Горе на билото духаше и беше студено, така че за пореден път през този прекрасен ден се облякох, сложих втори чифт ръкавици и се спуснах надолу към Троян.
Спускането беше бавно тъй като отстрани на пътя имаше много пясък след зимата, плюс за съжаление тази зима асфалта там доста се е изровил.
При предишното ми минаване миналата година преди зимата от там пътя беше много, много по-добре.
Най накрая достигнах колата ми, която ме чакаше на мястото на старта на разклона за Беклемето.
Полицаите си бяха преместили колата за по-интересно от другата страна.
Снимах колелото ми под табелата изпратих снимката в групата ни в Телеграм и това беше финала на този прекрасен очарователен и предизвикателен бревет.
216 км с 4070 м вертикална денивелация за 15 час и 30 мин с 3 часа бонус от допълнителни бонус контроли.
Красота, красота, красота!
Определено Златишкия проход е на едно от челните място след любимите ми за изкачване и спускане баирчета у нас. 
Приятелю, благодаря ти за отделеното време в четенето на този пътепис.
Красотата на природата на Майка България е ОЧАРОВАТЕЛНА!
Късмет и до срещи по Пътя!
